Зитко

Българите едва ли са били толкова балами, че да не усетят измамата, а защо пък и да не допуснем, че такива фалшификати са били правени у нас, с цел да подкопаят ромейската икономика?

Попаднах на снимките в украински форум. Находката е прясна, от миналия месец. Щастливецът, който я е намерил, не е дал почти никакво инфо за локацията, естествено, но все пак се подразбира, че артефактите са намерени в някаква нива, затова и предметите са силно повредени и разхвърляни на широк периметър. Във форума датират находката към периода на Киевска Рус. Бих помолил КаЧо и Маготин за мнение относно тази находка и по-специално дали можем да търсим българска следа в тези накити, в смисъл дали е възможно тези накити да са били плячкосани по време на походите на Светослав в България ?

Не е реалистично да се надяваме отнякъде да изпадне някоя неизледвана до момента средновековна книга, но със сигурност има още много неоткрити каменни надписи, така че на първо време трябва да се направят тотални разкопки на Плиска и Преслав, след това ще видим какво следва

Ако позволите и аз да се намеся - парната машина и компютърът не са открития, а технически изобретения, така че не би следвало да се посочват тук. Електричеството като явление е било известно в античността (напр.Фалес Милетски), така че и то отпада. Електрическият ток, обаче, е открит от Александро Волта в периода 1792-94 и аз бих посочил именно това откритие като най-важното за миналото хилядолетие.

Напълно съгласен, по всяка вероятност писането на хроники не е било любимо занимание на българските монаси, но доколкото такива книги е имало, то са били част от библиотеката на един или друг манастир и съдбата им е ясна - не искам да спомена през кой период са опожарявани и разрушавани, че може да получа перманентен бан

ЧРД на Еций, с пожелания все така смело да громи форумните варвари

Стинка, има едно клише, че в историята няма "ако", така че няма смисъл да коментираме такива фантасмагории.

Точно това е настоявал Чърчил специално за България, по време на срещата в Ялта, но благодарение на Сталин ние оцеляваме като държава, защото плановете му са били да се създаде общност от колкото се може повече социалистически държави.

Ами те трябва да се радват, че изобщо им позволиха да имат държава, при това две държави, ГДР и ФРГ, а реално трябваше да ги накажат много по-сериозно за тия две световни войни, които разпалиха, при това умряха десетки милиони невинни хора, а не няколко разглезени източногермански хипарчета. Какво общо има този пост с темата?

Най-добре е някой съфорумец, служил като граничар по времето на социализма, да разкаже каква е била ситуацията по границите, защото ми се струва, че в повечето случаи граничарите са действали по устав, така че нямаме никакво право да ги обвиняваме.

Благодяря за пожеланията, ти също бъди жив и здрав, но цитатът, който си дал, не се отнася за Еркесията - ти просто си направил "копи-пейст" от някой от многото сайтове, където може да се прочете въпросният цитат,като например този http://www.bakadzhik.ouberon.com/erkesiya.html или този http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm и още десетки такива, които копират един от друг. В съответните еднотипни статии пише, че сентгаленския монах Ноткер Пелтека(Notker Balbulus) е дал въпросното описание за градежа, но в единственото историческо съчинение на Ноткер, а именно "Деянията на Карл Велики", няма такова описание. Разбира се, ти не си сметнал за необходимо да провериш произхода на този цитат, а така дискусия не се води. Ако все пак ти е интересно какво е написал Ноткер, ето ти линк, най-долу е въпросното съчинение: http://www.vostlit.info/haupt-Dateien/index-Dateien/N.phtml?id=2054

Освен това да не забравяме, че Крум опустошава ромейските територии, превзема десетки крепости - българите са оплячкосвали всичко ценно, какъв е бил проблемът някой български боец да е прибрал и няколко монети по време на тия акции и да ги е занесъл у дома, в землянката ? По-интересен е въпросът дали в Плиска са намирани монети на предишни императори?

Ако е имало такъв 100-метров вал в някоя от клисурите, все щеше да остане нещо от него, все пак това е било сериозно съоръжение, но съдейки по постовете на Маготин, археолозите не са открили такива съоръжения в проходите от времето на ПБЦ.

Къде има такива широки проходи в Стара Планина? Освен това в разказа няма никакви намеци, че стената се намира в някакви теснини, така че не бива да изключваме преградата да е в равнината, а там само Еркесията може да затрудни бягащите ромеи.

Между другото, ето на тоя линк е ГИБИ IV с анонимния ватикански разказ: http://www.kroraina.com/knigi/gibi/4/gal/4_011.html

Къде в изворите пише, че преградата не е била известна на ромеите и че не знаели за рова?

Нека прочетем отново цитат от извора: "Онези пък, които се надявали да избягнат гибелта в реката, стигнали до преградата, която българите били съградили и която била много яка и твърде мъчно проходима. Тъй като те не можели да я прекосяват с конете си, оставяли конете, покатервали се с ръце и крака и увисвали на другата страна. На външната страна обаче имало изкопан дълбок ров и когато те се прехвърляли от височината, крайниците им се разкъсвали. Едни от тях умирали веднага, други пък повървявали малко и като не можели да ходят, падали на земята и загивали, измъчвани от глад и жажда. На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката…" Така, съвсем ясно е, че става въпрос за по-старо отбранително съоръжение, предназначено да спира движещи се от юг на север войски, тоест не е било изградено специално, за да спира бягащите от север на юг ромеи. Освен това се разбира, че въпросното съоръжение е било доста дълго,стотици метри, може би и километри, след като на много места ромеите палели преградата, на други места пък направо се опитвали да я прехвърлят, тоест това "форсиране" на преградата от бягащите ромеи е станало на доста широк фронт, при това явно повечето бягащи групи са имали време и да я запалят на много места и да изчакат да изгори, което нямаше да е възможно в старопланинските клисури, където бързо са щели да бъдат настигани и посичани от българите. Тези съображения показват, че преминаването на преградата е станало в равнината, а там няма друг вал, освен Еркесията. В изворите не е казано изрично, че преминаването на преградата е станало още същия ден, а и от нищо не се подразбира колко време им е трябвало на ромеите да достигнат преградата.

По отношение на дървената преграда, все ми се струва, че става въпрос за Еркесията, в проходите на Стара планина, доколкото знам, няма открити следи от подобни съоръжeния. Но има едно изречение от анонимния разказ, което сякаш остава на заден план, а всъщност е много важно : " Прочее, като все още не мислел скоро да излезе [оттук], той преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България." От този пасаж може да допуснем, че армията на Никифор I може да се е придвижила доста по на запад, отколкото се предполага, а мястото на нападението да е пред някой проход в западна Стара планина. С други думи, ромеите не са се придвижвали на запад като компактна маса, а са се отдали на грабежи и опустошения, разпилявайки се на значителни разстояния един от друг - точно това е дало възможност на българите да концентрират удара в императорския корпус, след това вече паниката сред ромеите става тотална и са се спасявали кой както може.

Из “Анонимен ватикански разказ”: "А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена. Прочее, като намерили случай и като наблюдавали от планините, че [ромеите] обикалят и се лутат, българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия ден от нахлуването им, призори в събота, на двадесет и трети юли, ги нападнали, докато почти още спели..."

Бягстото е почнало след нощната аката, докато преди това византиците решават да се оттеглят от резиденцията на Крум, след като оплячкосват каквото може и след като няма друго какво да правят, докато през това време българите се реорганизират и следят придвижването на ромейската армия, като струпват войските около предполагаемото място на ромейския лагер - българите са могли да преценят докъде ромеите може да стигнат в рамките на деня и към кой проход се насочват, именно там, пред самия проход, се прави засадата,а атаката е в най-неудобното за ромеите време, рано сутринта.

Типична засада е, подобно на тактиката, която Самуил е приложил при Траянови врата - тайно преследване и удар в най-неочаквания момент и място.

Откъде тоя песимизъм? Аз пък си мисля, че ще бъде точно обратното, светът като цяло се развива, рано или късно и у нас ще се тръгне по тоя път

Дано тази експедиция разреши голямата загадка, ще помагаме с каквото можем Все пак си мисля, че трябва да се тръгне от Маркели и да се търсят някакви следи, които армията на Никифор е оставила при своето придвижване, въпросът е какви ще да са тия следи, може би някакви междинни биваци?

Като чета изворите май единствения сигурен факт е крепостта Маркели, където Никифор пребивава известно време, така че би трябвало първо да поумуваме накъде е поел, докъде е стигнал и след това да търсим пътя на отстъплението и мястото на засадата.

Приемам критиката, попретупал съм нещата, но чак да е несъстоятелно мнението ми е твърде крайна оценка, защото Симеон се титулува "Συμεων βασιλ" и "Συμεων εν Χριστω βασιλευς Ρομεων" на печатите си, а в писмата си до Роман I Лакапин се титулува "βασιλευς Βουλγαρων και Ρωμαιων", което не изключва да е имал и такива печати - към момента, разбира се, такива печати не са открити, но това не променя факта, че Симеон е имал претенции към ромейската корона, при това напълно законни, след като вече е бил коронясван за василевс от патриарх Николай I Мистик. Относно смехотворността на мнението ми - за теб може би е такова, но на ромеите никак не им е било до смях, докато Симеон е бил жив