Пенчо Бойчев

Физиката без съществуване на етера не е наука, би се превърнала в модерна догма, а модераторите - в представители на инквизицията. Заради една фалшива теория да се отрича цяла наука, не намирам за рационално. Отхвърлянето на етера поставя под съмнение съществуването на светлината, след като се отрича вълновия характер на светлината. Май Петков ще излезе прав, че в БГНаука няма място за истинска наука. Поздрави П.Б.

Вижте тези филмчета за Тесла. Той твърди, че земята и небето представляват огромен кондензатор. Интересен филм за Никола Тесла: 1. http://vbox7.com/play:3941e83e 2. http://vbox7.com/play:89224f37 3. http://vbox7.com/play:cd1bbc48 4. http://vbox7.com/play:e24cd6dc 5. http://vbox7.com/play:39d1b6b3

Малоум, не смесвай антигравитация с антивещество. Вярно е, че при свободно падане законите на Нютон се запазват. Но нулиране на теглото не се постига с антигравитация, а с ускорително движение. При антигравитация има най-напред статично положение, свързано със загуба на тегло и после, ако е необходимо следва ускоряване. Ако човек в такова положение стреля с пушка, няма да има никакъв откат. При потегляне или спиране на примерно летяща чиния, при каквато и да е скорост, човек не е необходимо да се връзва, защото няма да усети ускорение. Законите на Нютон там спират да действуват.

Топът не може да се третира като антигравитационен двигател, в смисъла който разглеждаме. Различията са много. 1/ При антигравтацията се създава екран между падащи и отразени етерни частици, а при гюллето се създава повишено налягане отзад. 2/ Налягането върху гюллето се дължи на газове от химическа реакция, а не на етерни частици. 3/ Антигравитацията е с продължително действие, а при гюллето има едноктратно взривно действие за части от секундата 4/ Движението на люллето е по параболична крива под действие на земното притегляне и закъснително движение поради съпротивление на въздуха. Гюллето не загубва инертността си, а губи само инерцията си. 5/ При антигравитацията се изразходва енергия само за екраниране на гравитацията, а за ускоряване на тялото не се губи енергия. Поздрави П.Б.

За сега няма уред, с който да се регистрира, но може да се наблюдава в спиралите на галактиките. Доказва се и от различната ъглова скорост на газовите обвивки на планети и звезди. Меркурий и Венера се въртят около оста си по-бавно от орбиталния си период. Затова нямат магнитно поле. Освен това нямат и посока на въртене, защото осите им на въртене също се въртят. Единият полюс на Венера и Меркурий винаги сочи Слънцето. По тази причина едната половина на Меркурий и на Венера винаги е осветена, а другата половина е винаги тъмна и двете планети нямат северен и южен полюс. Съвсем погрешно е да се твърди, че Венера се върти обратно. Този факт мисля че беше установен от Скиапарели. Разбира се, че Уран има сателити. И те се движат от собственото магнитно поле на Уран, което беше наклонено на 84 или 94 градуса. Знаеш ли, че Уран има 4 полюса? А дори мисля че са 5 на брой. Принудителното магнитно поле на Уран е подобно на земното - с ос перпендикулярна на еклиптиката. Ето още едно доказателство за наличие на две магнитни полета.

Космонавтите в безтегловност не са в условия на антигравитация. При тях силите на привличане и на отблъскване са равни. При антигравитацията се създава преграда на етера, който образува стояща вълна. Водолазът в морето също е в безтегловност, но няма нищо общо с антигравитацията. Експериментално може да се наблюдава водата в една пералня Роса с вертикална ос. Перката увлича водата, както космическо тяло увлича етера около себе си. Ако пуснем едно топче за тенис, то ще плува в кръг. Теглото му ще го тегли към центъра, защото водата образува конус. Центробежната сила на водата ще го изтласква към цилиндричната стена на пералнята. Топчето ще заеме такова положение, където силата на отблъскване и привличане се уравновесяват. Експериментални доказателства има. Това са земните сателити. Всички сателити на височина 100-200 километра имат определен живот или време в орбита. След изтичане на този период, те губят височина, поради съпротивление на етера и падат на Земята. Сателити, които се намират в геостационарна орбита - на 42 хиляди километра, нямат такъв проблем. В тяхната орбита силата на привличане и на отблъскване са равни и няма съпротивление на етера при движение. Защото етерната спирала на Земята ги движи и определя тяхната скорост. С времето скоростта им не се променя, както е при другите сателити. Няма теория на Нютон, а само закон. Теорията на Айнщайн не може да се коригира, защото е поставена на гнила основа. Тя ще отиде в историята.

Както самолетите падат, така и корабите потъват. В Библията пише: "И Господ създаде простор между водите горе и водите долу." Ама как създаде водите горе и на тебе не ти е ясно, защото не го пише в учебниците. Ако си атеист, прочети какво е казал Ленин: Комунизмът е електрификация плюс съветска власт. Сега вече няма комунизъм и съветска власт, остана само електрификацията на небето.

Пенчо, след като не си разбрал дори какво означава понятието "относително влажност" кажи ми с какви очи се опитваш да обясниш нещо за облаците и мъглата? Или и ти като твоята яснофитка се опитваш да докажеш че велики научни открития могат да се правят от човек с познанията на ниво 4-ти клас. Та ако е второто повярвай ми не става. Само ставаш за смях по този начин.

Подобно поле се образува при въртящо се тяло във вода или друга течност. Тогава може да се наблюдава като водовъртеж. Силовите линии на магнитното поле се наблюдават в страничен изглед на галактиките. Освен това съществуването на трети закон на Кеплер доказва наличие на магнитно поле, защото съществува връзка между скоростта на въртене на централното тяло и орбиталната скорост на сателита. Ако във времето се измени ъгловата скорост на централното тяло, променя се и скоростта на сателита. Такива промени стават при преминаване през прахови облаци, когато се поглъща космически прах и масите нарастват. Законът не Кеплер продължава да действува, дори стойността на масите и скоростите да се променят. Досега не е открит естествен сателит, който се върти около централно тяло, а то да не се върти или да се върти в обратна посока. Тази е причината планети като Меркурий и Венера да не могат да притежават естествени сателити. Ако се постави сателит около тях, той ще падне след не голямо определено време, защото движението му е свързано с непрекъснати енергийни загуби. Друго доказателство за наличие на такова магнитно поле е връщането на етерните частици към двата полюса. Те отдават обратно получения на екватора механичен импулс на 100%. В резултат на това при планети и звезди с газова обвивка връщащите се частици потъват навътре като циклон около двата полюса, отдават енергията си при движение към екватора, поради което екваториалната област се върти с по-голяма ъглова скорост от ъгловата скорост на полюсите. Един килограм тежест на Земята тежи с около два грама по-малко на екватора, отколкото на полюсите, благодарение на магнитното поле. Тъй като магнитното поле около екватора е съсредоточено в тясна ивица, намалението на силата на полето става обратно пропорционално на разстоянието. Максимумът на тясната лента на действие се наблюдава добре в пръстените на Сатурн. Движението на планетите по елипсовидна орбита се ускорява при приближаване към централното тяло и се забавя при отдалечаване пак поради отблъскването и влиянието на магнитното поле.

С това съм съгласен. При леки предмети може да се създаде магнитно поле с интензивност, равна на теглото. Това не е антигравитация. При антигравитацията се създава област, в която всяко поставено тяло губи теглото и инертността си. За това е необходимо много силно магнитно или електростатично поле.

Антигравитация и нулиране на гравитацията е едно и също нещо. Равносилно е на екраниране на гравитацията. Ако се екранират падащите частици, ще се създаде антигравитация. При нулиране на гравитацията изчезва и инерцията. Законите на Нютон престават да действуват. Тъй като няма разлика между инертна и гравитационна маса, при нулиране на теглото изчезва и инертното съпротивление. С минимална сила тялото може да се ускори до скоростта на етерните частици. Тялото може да се движи в преход под прав ъгъл, без вътре в тялото да се усети инерция. При земната гравитация скоростта е около 8 км/сек. Състояние на безтегловност в космоса не означава, че не действуват никакви сили, а че две сили са в равновесие при орбитално движение. При това движение не се създава етерен пашкул и инертността на телата се запазва.

Съгласен съм че е така, но падането на дъжд не може да се обясни с охлаждане на водните аерозоли. Тогава би следвало да вали само нощем и през земата да вали повече, отколкото през лятото. Всъщност през зимата има повече облаци, но не и повече валежи.

Scarecrow, грешката на Нютон и Айнщайн е обща - няма гравитационна константа, защото тя зависи от масата и скоростта на въртене на централното тяло. Всяка гравитационна система има собствен гравитационен коефициент. По тази причина днес науката не знае действителните маси на Луната и Слънцето, на планетите. Аз съм изчислил тези маси, с изключение масата на Слънцето. Има достатъчно научни източници, които отхвърлят закона на Нютон и ОТО. Сега нямам време да търся. Стига да се интересуваш и да можеш да мислиш. Но май мисленето не ти се удава много, както казал шопа: "Най-мразим да мислим".

Защото това представлява собствено магнитно поле, което е насочени пепендикулярно на земната повърхност. Има падащ етерен поток и отразен етерен поток. Разликата между тях е нищожна по стойност и не може да отклони стрелката на компаса. Докато другото магнитно поле - принудително, е създадено от поток на слънчеви частици. Той облива собственото магнитно поле от север към юг на голяма височина, получава се натрупване на етерни частици около южния полюс с повишено статично налаягане, който се връща от юг към север плътно по земната повърхност. Този поток е еднопосочен и може да се регистрира с компас. Принудителното магнитно поле движи водния поток Гълфстрийм. 1/ Централното тяло, което се върти, трябва да има сферична форма за да създаде магнитно поле. 2/ Връзката трябва да е гравитационна Когато развърташ тяло, вързано с конец например, ти не го въртиш около един център, а по център описващ малка окръжност. В случая съпротивлението на въздуха играе роля на центробежна сила, а дърпане на конеца по окръжност - на центростремителна сила. Дори да успееш да създадеш етерна центробежна сила, тя не може да се регистрира с компас. Принципът на антигравитация се състои в това, да се екранира пространството между падащия и отразен етерен поток. Създава се етерен пашкул като стояща вълна. Това може да стане по няколко метода. Единият метод е като се завърти диск с много висока скорост на въртене и с вертикална ос. Падащите и отразени етерни частици се увличат от въртене на диска и не успяват да преминат през него. В един момент гравитацията изчезва и става нула. Тъй като земната гравитация се причинява от механично налягане на електрони, то другите методи се състоят в създаване на мощно въртящо се магнитно поле, което не пропуска електроните или в създаване на мощно електростатично поле с високо напрежение. Има е други вибрационни методи (на Джон Кили), с които не съм запознат.

Пълна безсмислица е да се твърди, че Браунови сили задържат капки във въздуха. Тези сили и движения са разномерно разпределени и нямат определена посока на действие, особено срещу гравитацията. По тази теория капките ще се охлаждат само нощем и дъжд трябва да вали само през нощта. Обаче не става така. Очевидно е, че светкавиците предизвикват дъжд. Какво общо имат светкавиците с Брауново движение?

Космосът е така организиран, че не съществува затворена физична система. "Всичко тече, всичко се изменя". Така подържането на равновесие в една система, както често се нарича саморегулираща система е признак на разум или на живот. Всяка система се нуждае от енергообмен с друга свързана система - тя приема един вид енергия и освобождава друг вид енергия. До такъв извод е стигнал английският учен Джеймс Лъвлок. Препоръчвам ти да прочетеш книгата му "Гея". Той прави предположение, че Земята е живо разумно същество, което се самоорганизира. И повишаването на ентропията е признак на живот. Защо горите привличат облаците, а пустините ги отблъскват? Защото гората е изпълнена с живот и ентропията е повишена. Денонощната температура се променя в малки граници. В пустинята има най-малко живот и ентропията е намалена - там има най-големи денонощни тепмпературни разлики. Вторият принцип на термодинамиката е в сила само на планетите, като част от енергийната верига. В звездите протича обратен процес - на поглъщане на топлината и преобразуване на топлината в светлина.

Малоум, вярно е, че магнитното поле няма общо с гравитационното привличане. Аз не съм писал подобно нещо. Дори твърдя, че сила на привличане не съществува в природата. Сумата от механични импулси на падащи частици, наричаме тегло. Магнитното поле има общо с центробежната сила на отблъскване - те са едно и също нещо. Вярно е, че силата на магнитното поле зависи от масата и абсолютната скорост на въртене. Ако се направи векторна схема на силите, действуващи на един сателит, къде ще се приложи центробежната сила? Върху вътрешната повърхност на сателита. Центробежната сила е външно приложена към сателита магнитна сила. Представи си една пералня от старите - Роса с вертикална ос. При въртене се създава воден циклон. Ако пуснем едно леко топче, то ще плава и ще се върти от циклона. Центробежната сила на водата ще го изтласква навън, а конусният наклон на водата ще играе роля на центростремителна сила, която го привлича навътре. Топчето намира положение на равновесие и след това се върти с постоянна скорост. Подобно е положението при планетите. Само дето етерния поток (водата в пералнята) не се вижда. Няма триене между атмосфера и магнитно поле. Има незначително взаимодействие на падащи етерни частици с въздуха, които създават атмосферно налягане. И двете (въздух и магнитно поле)се увличат напълно при въртене на тялото. По-точно е да се каже, че неравномерно отражение при въртене създава магнитното поле, а не че то се увлича от въртене. Магнитното поле представлява поток от неравномерно отражение на етерни частици при падане на повърхността и навлизане на определена дълбочина, от равномерно падащи етерни частици, в следствие на въртенето. Най-бързо се върти екватора, затова най-висока интензивност има магнитното поле около екватора. Излъчва се в пространството със закъснителна скорост, обратно пропорционална на разстоянието и после по гравитачен път се завръща към двата полюса. При завръщане на полюсите се отдава и възстановява напълно, 100% отдаденият при екватора въртящ момент. Затова има разлика в ъгловата скорост на газовите обвивки на Слънце, Юпитер, Сатурн и т.н. Магнитното поле движи планети и сателити, определя тяхната скорост по закона на Кеплер (причинява закона на Кеплер) и създава центробежна сила върху сателита, уравновесяваща силата на привличане.

Аз отговорих на някакъв въпрос за строежа на атома, който е извън темата. Така че сведенията за Слава Севрюкова са само информативни и нямат връзка с темата.

Изобщо не ме интересува мнението на НАСА. Знам какво пише в справочниците за магнитното поле на Сатурн и Юпитер. Но това се отнася за принудителното магнитно поле, създавано от Слънцето. Поради голямата отдалеченост на Сатурн, това поле е много по-слабо. Аз говоря за собственото магнитно поле на Сатурн, което е по-силно от полето на Юпитер и което не е измерено, защото действува перпендикулярно на екватора. Ти си чел остарели книжки от 20 век, когато етерът не беше на мода. Но твоите източници не струват пет пари. През 21 век пак етерът е на мода, но ти не си в крак с модата в науката. Освен това явно не знаеш какво представлява поясът на Куипер. Това е сметището на Слънчевата система, където се изхвърлят останки от сателити и комети. Всяко тяло зад астероидния пояс между Марс и Юпитер се движи ускорително към пояса на Куипер. Затова станциите Пионер се ускоряват към границите на Слънчевата система. Всяко тяло пред астероидния пояс се привлича от Слънцето и се движи ускорително към него. Но тези неща няма как да ги научиш от демодираните книги на 20 век.

Малоум, да разгледаме три тела в орбита - Земя, Луна и космически кораб в орбита около Луната. Ако мислено премахнем центростремителната сила (привличане) на Луната и космическия кораб, той ще се отдалечи по допирателна към орбитата на кораба. Защото Луната няма магнитно поле, с което да отблъсква кораба. Той започва да се движи праволинейно закъснително, поради съпротивлението на етера. Какво ще се случи с Луната, ако мислено премахнем центростремителната сила към Земята? Луната ще продължи да се движи с орбитална скорост по допирателна, обаче центробежната сила на магнитното поле на Земята ще продължава да действува. От силата на центробежно отблъскване, която действува ускорително и инерцията от орбитално движение ще се получи движение по крива линия - хиперболично движение. Така че, Малоум трябва да се знае дали централното тяло се върти, т.е. дали притежава магнитно поле и центробежно отблъскване, за да не се изпада в грешка. За космическия кораб при движение в орбита съпротивлението на етера играе роля на центробежна сила, но свързана с енергийни загуби. Затова в природата няма и не може да има естествен сателит на тяло, което няма магнитно поле.

Това е косвено признание от Айнщайн, че светлината не се движи праволинейно. Също при движение на кометите и техните опашки се наблюдава криволинейно движение на светлината, която следва параболична крива на магнитното поле. Следователно няма как и скоростта на светлината да е постоянна. Тя зависи не само от "кривината на пространството", което представлява завоалиран израз на плътност на етера около масивни тела, но и от плътността на етера в междузвездното пространство. Така скоростта на светлината в Слънчевата система е една, в Галактиката - друга, в междугалактичното пространство - трета. Така нареченото "изкривяване на пространството" около масивни тела е повишена етерна плътност около звезди и масивни тела. От оптиката се знае, че в среда с различна плътност светлината се пречупва, като при преход към по-плътна среда скоростта расте. И от такива смешни и очевидни неща да се вади извод за валидността на ОТО, звучи несериозно. Как може да се различи привличане на светлината от пречупване? Просто за "доказателство" на недоказуема грешна теория се избират такива аргументи, отговорът на които предварително е известен. После с "научни" опити се "доказва" верността на твърдението. Така се процедира и с прочутия опит на Майкелсон, който доказа пълно увличане не етера и независимост на скоростта на светлината от скоростта на източника. От тук се вади извод за несъществуване на етера. За по-голяма убедителност срещу научните опоненти, на Майкелсон и Морли се присъжда Нобелова награда за послушание. Както се присъди Нобелова награда за мир на Обама. Важното е да има балъци да се хванат на въдицата, истината е без значение.

Точно така. Слава Севрюкова е имала завършен четвърти клас или отделение. Нейната мисия е била да покаже, че един необразован човек може да направи революция в науката. За сметка на това, никога не е изучавала фалшиви научни теории и модели, а е виждала действителността. Не можеш да си представиш какво предимство е, да си лишен от предразсъдъци и научни заблуди.

По-скоро центростремителната сила може да се нарече фиктивна, защото не съществува сила на привличане, а понижено налягане между две тела. Центробежната сила е реална и съществува. Тя уравновесява центростремителната сила. Ако центробежната сила изчезне, сателитът веднага ще се насочи към централното тяло и ще падне върху него ускорително. Ако отпаднат двете сили, тогава тялото ще се движи по инерция праволинейно. Центробежната сила не е вътрешна фиктивна сила, а е външна реална сила. Това е било известно на Кеплер, но Нютон се обърква и налага по-късно, след смъртта на Кеплер своя грешен модел и закон. Гравитационна и инертна маса е едно и също нещо. Също гравитационно и силово инерционно взаимодействие се осъществява по един и същи начин, с едни и същи етерни частици. Ако ти не прочетеш или не купиш книгата ми, аз не губя нищо - ти губиш и ще си останеш с остарелите теории на ХХ век. Но твоите деца със сигурност ще я изучават.

Аз използувах термина инерция, защото беше употребен от B0081. В случая се отнася и за двата смисъла. При изчезване на гравитацията, изчезва инертността, но също изчезва инерцията на движение и то спира. Втори и трети закон на Нютон престават да действуват. Ако се използува магнитното поле на Земята, може моментално да се постигне скорост на движение около 8 км/сек. Ако се използува магнитното поле на Слънцето, което е по-сложен вариант, може да се постигне скорост на движение 435 км/сек и дори скоростта на светлината с. Без това да се отрази на масата на летящата чиния и хората в нея.

Малоум, с учебници в които пише, че няма центробежна сила, си пали печката. За друго не стават. Или че центробежната сила била фиктивна сила. Тези книги са писани от невежи хора. Не е вярно, че ако не действуват сили върху едно тяло, ще притежава инерция. Инерцията е противодействие на сила, запишете си го на тавана. Но в случая става дума за съвсем друго нещо, което не разбирате. Когато се получи антигравитационен ефект и теглото изчезне, изчезва и инерцията, дори при ускоряване на тялото. Защото няма разлика между инерционна и гравитационна сила. В този случай щом престане да действува законът за гравитация и съответно автоматично престава да действува втори закон на Нютон.