Пенчо Бойчев

Лъжата е на американците.

Има купища доказателства за фалшификация на кадрите от Луната. Като се почне от веещия се американски флаг, липсата на звезди на небето. Подскоците на космонавтите са с височина около 50 см, а самите космонавти разказват за средна височина на подскоците 1.8-2 метра. На някои снимки ъгълът на сенките се различава. Разстоянието до хоризонта е спорно. Има и други доказателства, за първите кадри при излизане на Луната и т.н. Затова има много хора, които не вярват, че американците са стъпвли на Луната. Аз съм убеден, че са стъпвали, но кадрите са били заснети вероятно предварително в студио, с цел да да се избегнат всякакви провали при заснемане. По-късно, след кацане, са установили присъствие на лунна цивилизация и множество материални обекти, които не могат да се скрият по друг начин.

Когато между два облака протичат мълнии, говорим за относителна разлика в ел. потенциал. И двата облака са положителни спрямо земята, но помежду си единият е по-положителен от другия. Когато мълниите са между земя и небе, вече имаме разреждане между положителните облаци и отрицателната земя. Потенциалът се изравнява и силата, която държи водните капки изчезва. Започва да вали. Това става винаги, когато има отделни (буреносни) облаци. Когато цялото небе е облачно, процесът на разреждане на земята протича много по-бавно. Обикновено след охлаждане на земната повърхност привечер земята става положителна и започва да вали. Когато говорим за образуване на облаци, разглеждаме два момента: 1/ Необходима топлина за изпарение 2/ Необходим електрически потенциал за издигане на водните пари или аерозоли нагоре.

Ти не се усещаш, че си противоречиш. Няколко метра в секунда не е малка скорост. Как може облаците едновременно да падат и в същото време съпротивлението на въздуха да ги държи в равновесие? Факт е, че имаме два вида облаци - наземни и небесни. Защо наземните са по-тежки от небесните? Каква е разликата между тях? Тези неща не са ти ясни и не можеш да обясниш.

Не знам дали ти е известно, че при получаване на прилив водата се надига не само в най-близката земна точка, но също и в най-отдалечената земна точка. Получава се прилив в обратна посока на направлението Земя-Луна. Същото е при връзката Земя-Слънце. Но връзката Земя-Слънце практически не образува приливна вълна в океана, а на сушата се получава повдигане с около 25 см. Обяснението ти нищо не обяснява. Ако приложим принципа на Мах и разглеждаме Земята като център на Вселената, около Земята обикалят Слънцето и Луната. Ти не си в състояние да обясниш защо слънчевата гравитация причинява по-малък прилив от Луната, при обратно съотношение на силите.

Няма теория. която да обяснява образуване на облаци, затова няма какво да се разбира. Аз поставих два въпроса, на които никой не е отговорил. Колкото до лунните жители, известен е запис на радиолюбител от САЩ при кацане на разговор мисля на Олдридж със Земята на един от корабите Аполо: "О Господи, те са тук", след което честотата на връзка се променя. Доказан е фактът, че всички кадри от стъпване на космонавти на Луната са фалшиви, направени в земно студио. Затова има много хора, смятащи, че американците не са кацли никога на Луната. Имаше дори филм "Полетът на Кеприкорн". Фактът, че на американците беше забранено да кацат повече на Луната, е причина за приключване на програмата Аполо. Не ме интересува къде ще бъде преместена темата. Масата на Луната изчислявам по изведения от мен закон mЛ=rЛ2R=(1738.103)2.384400.103=1.16.1021 kg Лунното ускорение aЛ=GmЛ/RЛ2=6,67.10-11.1,16.1021/(1738.103)2=0,0026 м/сек2 Един човек с тегло 85 кг тежи на Луната около 220 грама! Не е верно изчислението, че лунната гравитация е 6 пъти по-слаба, а около 220 пъти по-слаба!

За да щръкат косите е нужен по-голям електрически потенциал. Този е достатъчен да издига микроскопични капки. Освен това потенциалът е разпределен в пространството. За да щръкн косата е нужен достатъчен ел. потенциал върху 2-3 сантиметра височина. Но ел. потенциал съществува и може да се измери с уред. Защо толкова хора са ударени от гръм? Чувал съм и за ореол около главата на хора в тъмно време преди дъжд, което представлява ел. потенциал. Защо не се препоръчва да се крием под дърво в полето по време на дъжд? Ти знаеш отговора.

Как ще обясниш устойчивостта на облаците в продължение на дни, щом са по-тежки. И защо при конденз не падат наведнъж, а вали на капки. Положително и отрицателно напрежение са относителни понятия. Слънчевата светлина се превръща в топлина върху земната повърхност. Топлината на земята се превръща в отрицателно електричество, което се движи от минус към плюс - от земята към облаците и зарежда отрицателно аерозолите на земната мъгла. Така тя се издига, образува облаци, които са устойчиви с часове и дни.

Как ще обясните, че винаги след мълнии (електрически разряди) започва усилено да вали?

Уважаеми г-н Богданов, смятам че съм изложил достатъчно доказателства за електрическия статут на облаците. Досега няма логична теория, което да обяснява съществуване на две устойчиви състояния на облаци, стелещи се във вид на мъгла по земята и намиращи се на височина от няколко хиляди метра. Също след всяка серия от мълнии (електрически ражряди) в атмосферата и особено въздух-земя, следва обилен дъжд. Смятам тези доказателства за достатъчни. Друг е въпросът, че няма чуваемост. Затова оставям на Вас да решите колко време да останат в отдел Теоретична физика. За мен въпросът е изчерпан. Поздрави П.Б.

Приливите зависят само от силата на привличане, но не от разстоянието. Зависят още от вида и от проникващата способност на етерните частици. За това, че Луната е куха, има доказателства. При изхвърляне на изгорели ракетни модули, при падане върху лунната повърхност са регистрирани вибрации, които продължават от 2 до 4 часа! Друго доказателство е, че по мои изчисления масата на Луната е около 1.1021 кг, което прави около 53 кг/м3 средна плътност. Очевидно такава средна плътност се доближава повече до газовете и може да се обясни само с вътрешна кухина. Също има твърдения, че американците са имали намерения да взривят малка атомна бомба на Луната с полета на Аполо 13, за да изследват нейната структура, поради което е предизвикан взрив на кислородна бутилка, с което лунните жители са осуетили този опит.

Няма да споря по този въпрос. Може би си прав. Но и опитът само с кварц не е достатъчен, за да се приеме за отрицателен резултат на експеримента. Например един железен болт може да свърши работа, за опит с желязо и едно парче дървена пръчка.

Виждам, че си останал на нивото от 4-5 клас, защото не си в състояние да обясниш едно просто на вид явление. Но си извинен, защото това обяснение го няма в учебниците и няма откъде да го назубриш.

Облаците също са дисперсия. Ти не можа да обясниш защо дисперсията във вид на мъгла е по-тежка от въздуха, а дисперсията във вид на облак е по-лека от въздуха. Този е основният въпрос. И аз ще те улесня, като ти подскажа отговора. Когато земята е положителна, въздухът в тропосферата също е положителен. Затова мъглата не може да се вдигне. Когато земята се загрява, тя става отрицателна спрямо високите слоеве и положителното електричество привлича аерозола на мъглата. Това е положението.

Здравей B0081, това което ми обясняваш за силата на привличане ми е ясно и съм съгласен. Обаче въпросът за приливите не стои така. "А защо Слънцето не създава такива приливи като Луната,е защото слънцето не се върти около земята. Земята може да създава приливите на повърхноста на Слънцето, но Слънцето няма как да създава на земята такива приливи.Понеже пак се намесват инертните сили при орбитирашото тяло." Ако въртенето на Луната създаваше приливите, те щяха да стават през две седмици - минимум и максимум. Въртенето на Земята и гравитационните връзки създават приливите. По-голямата сила на привличане трябва да предизвика по-голям прилив, но не става така. Аз писах на Сканер, как обяснявам този парадокс. Не знам какво е твоето обяснение, но нещо не ти е ясно.

Споря за това, че според Нютоновия закон Слънцето трябваше да предизвика много по-големи приливи от Луната, ако беше верен и имаше универсална гравитационна константа. Понеже не е верен, аз обяснявам причината. Тя е, че Слънцето почти не привлича Луната, защото етерните частици, създаващи Слънчевата гравитация преминават свободно през Луната, но се отразяват от Земята и създават налягане. Една минимална част от тези частици се отразяват от Луната, но ефектът е много слаб. Сгрешил съм словореда, като съм написал, че Слънцето привлича 11 хиляди пъти по-силно Луната. Имал съм в пред вид, че силата на връзката Слънце-Земя е 11 хиляди пъти по-силна от връзката Земя-Луна, за което се извинявам. Отношението на силата Земя-Луна към Слънце-Луна по Нютоновия закон е пак около 2,2 пъти.

Опитът с кварцово стъкло показа разлика. Обаче, казваш е в границите на грешката. Може да е така, но това не означава още отрицателен резултат. Ако при няколко подобни опита съотношението е винаги в полза на легнало положение, това вече говори нещо, дори да е в граници на грешка. Не е необходимо теглото да е повече от 100-300 грама. Може да бъде и 20-30-50 грама. Желателно е по възможност с по-голямо тегло и по-голямо съотношение на сечение и височина, но не е задължително. Не разполагам в момента с олово. Но може да опиташ с мед. Дори с медна пластина, поставена на дървена основа за устойчивост.

Сега за мъглата. Пак ще повторя, тя не е смес на въздух с водни пари, а дисперсия на течна вода с въздух (както дима е дисперсия на твърди частици с въздух и след първоначалното вдигане под действие на т-ратурата почва да се стеле надолу). Мъглата се вдига под действие на т-ратурата. Всички сме виждали как се разсейва, когато изгрее слънце. Просто молекулите в агрегатите пак придобиват достатъчна енергия за откъсване от агрегата и част по част агрегата се "стопява" и от течно минават в газообразно с-яние. През есента пък става друго. От мъглата и понякога от влажния (с по-висока концентрация) въздух се получава слана. Т.е. агрегатите нарастват обединяват се и падат на земята, там при минусови т-ри образуват скреж/слана. Как стигат водните пари до облаците? Какво става в облаците ти се е изяснило май, така че няма да словоблудствам излишно. Водните пари, които са свободни молекули, а не мъглата, които са агрегати от водни молекули т.е. течност, капчици но с микроскопични размери. Ами точно като молекули рабира се . Или като агрегати с по-малки размери (поради понижено налягане например, защото даже 2ХН2О е по-тежко от въздуха). Ако водните пари са под формата на молекули и са "достатъчно далеч" една от дръга за да се запазят, като молекула, те ще са по-леки от заобикалящите го молекули на въздуха и при 0 градуса целзии.Ся разбра ли? Най-вероятно не . Ама ако ще опонираш, моля по същество, с необходимия математическия и физико-химически апарат. Бе сигурен съм, че не съм те убедил, но се присъединявам към колегите че ако не на теб на някого друг можем да бъдем. Модераторите да ми простят иронията, ама почва на сарказъм да ме избива .

Това го четох вече няколко пъти, но издиша. Ако пуснем един камък от самолет, ще пада надолу. На земната повърхност е в устойчиво състояние. Ако пуснем балонче, пълно водород, ще отлети нагоре. Ще дойде момент, в който или ще се спука, или ще застане в равновесие. Влажният въздух, обаче се оказва, че има две устойчиви състояния: долу във вид на мъгла и горе във вид на облаци. Защото както мъглата, така и облаците са устойчиви в продължение на часове, а може и в дни. Има два въпроса, на които не можеш да отговориш: 1/ Каква сила кара влажният въздух да се издига нагоре. Ако е по-лек, не можеш да обясниш мъглата. Ако е по-тежък, не можеш да обясниш облаците. Ако е течение или конвекция, не можеш да обясниш устойчивостта на облаците и мъглата. 2/ Каква е разликата между мъгла и облак? В смисъл защо облакът не пада, а мъглата не се издига? Омръзна ми да чета едни и същи полуобяснения, които нищо не обясняват.

Така е, Знакът на силите не се променя, но Земята променя положението си спрямо силите, като се върти. Видът на частиците има значение. Частиците, свързани със Земята и Слънцето имат висока проникваща способност, като достигат до земното ядро. Те преминават през Луната, също през океаните почти без съпротивление. Така слънчевата гравитация не оказва съществено влияние на Луната, а също не предизвиква приливи и отливи на океаните, но предизвиква слабо повдигане и спадане на земната кора.

Най-добре е да нямаш гледна точка и да гледаш сеир от страни нали?

И аз така мисля. Само не виждам как и защо този влажен студен въздух издига тежките водните пари на голяма височина. С други думи: По какво се различават долните облаци (мъгла) от горните облаци?

Обясняваш от какво се сътоят облаците. Обясняваш кога започва да вали. Обясняваш как става изпарение. Обясняваш как капките се пренасят върху кристалите, при което се превръщат в снежинки. Само че изпарение и пренасяне са две съвсем различни неща. Единствено пропусна да отговориш на въпроса ми: Коя е силата, която издига долните облаци (мъглата) при горните облаци. Откъде произтича, каква работа се извършва и за сметка на коя енергия, за издигане на тежките водни капки в мъглата?

Изглежда от Руската Академия по Естествознание не знаят, че се нуждаят от твоето признание. Съобщи им го, за да не бъдат в неведение. Току виж те направили академик. Ще се гордеем с тебе.

С това обяснение можеш да впечатлиш някоя седмокласничка и да ти повярва. Тука говорим за сили. Силите си имат дименсии и абсолютна стойност. Както и да разглеждаш разликата в силите, не е важен процентът, с който се променя една сила, а абсолютната стойност на силата. Защото Земята се върти и знакът на силите се променя на 180 градуса. Просто това е един парадокс, който науката не може да обясни. Аз, обаче мога. Причината е в различния вид етерни частици, които участвуват във връзката Земя-Луна - електрони и други видове частици на връзката Земя-Слънце. Последните почти не влияят, по-точно съвсем слабо влияят на Луната. Луната е кухо тяло с черупка, дебела около 10 километра и слънчевите етерни частици я пронизват, като незначителна част от тях се сблъскват с атомите на Луната. Те предизвикват незначителни слънчеви приливи. Ако връзката Земя-Слънце се осъществяваше със същите частици, както Земя-Луна, Луната не може да се задържи в земна орбита.