Пенчо Бойчев

Вселената е крайна. Има граници и център. Формата и` е като на яйце или подобие на формата на атома. Извън нея съществуват други вселени, с друго време на създаване и унищожаване.

Сила на привличане може да съществува само при твърда връзка. Например топче, въртящо се около ос, свързано с твърда връзка. Но дори да е елстична с пружина или ластик, положението е същото. Предаването на сили може да става само по пътя на налягането. Затова при инженерните механизми и хидравлични системи се използува налягане от стотици атмосфери. А при вакуум максималната сила е 1 атмосфера и тя е недостижима. Когато се твърди, че гравитацията се предава чрез етерни частици или гравитони, трябва да се направи модел, който да се обясни. Аз обяснявам как етерното налягане в космоса създава външно налягане върху телата, което възприемаме като привличане. Подобно е положението при ел. ток. Казваме, че токът се движи от плюс към минус, но знаем че няма положителен електрически заряд. Той е фиктивен - липса на електрон или дупка. И въпреки това при транзисторите се употребява P positive and N negative преход. При елементарни частици не може да съществува твърда връзка, поради което не може да съществува сила на привличане. Всички сили на привличане са фиктивни, т.е. не съществуват реално, а ние ги приемаме за такива. Но когато използуваме термина привличане, трябва да знаем какво имаме в предвид, защото в буквалния смисъл привличане не може да съществува. Просто трябва да помислиш, а не да търсиш готов отговор. Ако мисленето ти се удава, разбира се.

Нещо не си разбрал. Дори авторът на статията отрича съществуване на центробежна сила, в превод от Гугъл: "Заключения Да се спре за момент да мисля за един важен факт, възникнали в различните случаи. За привличане на Луната в различните точки на земната повърхност, ние винаги трябва да се изважда една единна поле, чиято стойност е равна на интензивността на Луната атракция в центъра на Земята. Защо? Отговорът се крие в дълбокия смисъл на състоянието ", за да бъде в орбитата на небесно тяло". Това условие е равна във всеки един случай, за свободното падане състояние. Земята е в свободно падане към Луната, привлечени от гравитационната сила. Ето защо Луната се чувства еднакво ускорение, чийто интензитет е . Но тъй като Земята не е реално, попадащи по права линия, но е в орбита, това линейно ускорение "се превръща в" центростремителните ускорение , На еднаква интензивност. Фактът, че Земята се върти около МС или на себе си, за съжаление хвърля прах в очите ни. Тези ефекти не предизвиква никакви приливна деформация, те просто ни обърка." Защо е така? Защото посочената схема се разглежда като въртене около центъра на тежестта Земя-Луна. Но се забравя, че въртенето на Земята е много по-бързо от въртенето на Луната. Прилив и отлив се сменят на 12 часа. За това време Земята прави половин завъртане, а Луната се премества само на 6 градуса. Практически Луната може да се приеме за неподвижна, докато все едно външната кора на Земята се завърта около кръг с радиус 4600 км. При това завъртане няма никакво относително движение и не възникват никакви центробежни сили. Даже може да се види, че центърът на въртене може да се приеме в центъра на Земята, без нищо да се промени в схемата.

Това е мое умозаключение, аксиома. Който твърди обратното - нека го докаже с модел.

Етерът действува като налягане. Нормално е в една по-плътна среда да изпитва по-голямо съпротивление и да изтича в страни от малкото затворено пространство. Какво представлява "изкривеното времепространство" на Айнщайн? Израз на невежество, което изказано по научен начин означава повишено етерно налягане около едно масивно тяло. Тъй като земната гравитация се осъществява от налягане на свободни електрони, то е възможно с магнитно поле да се въздействува (да се екранира) на гравитацията. Този принцип стои в основата на опитите за създаване на антигравитация. С разпространение на светлина и звук в пространството от стотици години е доказано съществуване на етера. Гравитацията също се дължи на етерно налягане. Но специално за тебе Сканер, още не е намерен начин етера да се боядиса червен!

Не ме разсмивай с твойте камъни Сканер. В дебелите книги не пише, че във Вселената не съществуват сили на привличане. Но си го запиши, от мен да го знаеш!

Сканер, има достатъчно аргументи за съществуване на етера и за неговите механични свойства. Естествено е в мащабите на опитна постановка етерът да се увлича частично. И да се увлича напълно с цялата Земя. Ротацията е абсолютно движение. Ако беше измерил Майкелсон интерференцията в продължение на едно денонощие, или поне в гранично положение при изгрев и залез Слънце, както е направил Иван Манев, щеше да докаже съществуване на етера. Не е вярно, че етерът е всепроникващ и без съпротивление. Всеки вид етер има представлява сбор от частици, извършващи Брауново движение. Всеки вид етер има граница на проникване и оказва съпротивление при проникване. Всъщност силите на гравитация и центробежните сили представляват етерен поток. Етерът представлява средата, която разпространява надлъжни вълни като звуковите вълни. Етерът представлява среда, разпространяваща напречни електромагнитни вълни. Аз съм доказал опитно, че налягането на етера създава гравитация и че теглото на едно тяло зависи в малка степен от неговата форма. Фанатизма и вярата във всичко написано в учебниците ти пречи да видиш истината.

В най-близката земна точка до Луната няма приложена сила на привличане, защото такива сили не съществуват в природата.

Етерът не може да бъде едновременно подвижен и неподвижен. Ако е неподвижен, ще създава съпротивление на движението на небесните тела и животът на Вселената щеше да бъде силно ограничен във времето. По-скоро етерът е двигателя на движението. Магнитното поле на Слънцето движи планетите. Магнитните полета на планетите движат сателитите им, други слънца движат нашето Слънце и т.н. Учените по онова време, а също и днес не познават гравитационните спирали на магнитното поле, които движат небесните тела. Поради това грешката на Майкелсон се състои главно в опитната постановка. Той се опитва да измери едно относително движение, каквото е движението на Земята относно околния етер. Поради гравитационната спирала не се отчита разлика. Трябвало е Майкелсон да направи опита си към едно абсолютно движение, каквото е въртенето на Земята. Резултатът щеше да бъде друг и никога нямаше да се роди чудовището СТО. Защото и хипотезата на Френел за увличане на етера блестящо се потвърди с опита на Физо в течна среда.

4пR2представлява повърхност на сфера, която не ни върши работа в повечето случаи. Ако гравитацията е повърхностна, както е при връзката Земя-Луна, силата на налягане ще се изрази върху видимата площ или пr2. Ако имаме топче завързано за ластик, което се върти около център на разстояние R, то силата на привличане от ластика ще бъде пропорционална на разстоянието R, защото силата е приложена в една точка и има една дименсия. Но в космоса телата са обемни. Проекцията на определена сила на привличане е част от повърхност на сфера. Сферата е геометрично място на точки с еднакъв гравитационен потенциал. Повърхността има двумерно измерение на площ. Значи R2 изразява промяна на сила на привличане или отблъскване, като проекция върху повърхността на част от мислена сфера, която има двумерна дименсия. Изключение прави силата на отблъскване на магнитното поле на едно централно тяло към неговите сателити. Сателитите също имат двумерно измерение, но разпространението на отблъскващата центробежна сила става концентрирано в една равнина. Например отблъскващата сила на Земята е разположена в равнината на еклиптиката. Геометричното място на точки с еднаква сила на отблъскване в този случай е кръг, а радиус векторът на кръга е едномерен.

Сканер, ти пак пееш старата песен. Ясен ми е примерът с двете сили F. Но на Земята имаш приложена само една сила от страна на Луната. И тя е разпределена и приложена като налягане само върху външната 1/2 повърхност на Земята по оста Земя-Луна. Тази сила оказва налягане върху обратната страна на Земята. Но тя не привлича земната вода, намираща се откъм Луната, защото такава сила на привличане не може да съществува. Само в граничния слой вода на периферията, където е допирателната на Земя-Луна, част от водата се измества към Луната и създава прилив. Гравитационната връзка Земя-Луна е повърхностна. При гравитационната връзка Земя-Слънце също не се получава подобен значителен ефект, защото тук връзката е обемна и разпределена. Минималният ефект на слънчева гравитация, доколкото го има, трябва да е обратен. В осветената и в тъмната част на Земята трябва да има отлив, а на граничната област трябва да се отчита прилив. Защото Земята е подложена на свиване от две сили на отблъскване - външна центростремителна и вътрешна центробежна от Слънцето.

Сканер, знам че не разбираш гравитацията, това как да е. Почти никой в България не я разбира. Но ти правиш елементарни грешки в механиката. Изглежда там ти е слабото място или въобще май не трябва да се занимаваш с физика. За да се разпъне една пружина са нужни две сили на опън или една сила, ако в другия край имаш неподвижна опорна точка. В случая на връзката Земя-Луна върху Земята имаш приложена само една сила и нямаш опорна точка. Невъзможно е Земята да се разтегли като глист. Между Луната и Земята не съществува относително движение, значи няма и инерционни сили. Двете тела могат да се разглеждат като едно твърдо тяло, което се върти около точка, изместена от центъра или като две отделни тела, свързани с твърда връзка. Единствената разлика от този модел е, че Земята се върти. Но въртенето няма причинна връзка с приливи и отливи. Този, който обяснява приливите и отливите с гравитация, явно си е сбъркал професията или няма понятие от гравитация. Водата от най-близката точка не може да се привлече, защото в природата няма сили на привличане. Силата на привличане (центростремителна сила) между Луна и Земя идва от външно налягане върху Земята и Луната. Центробежната сила излиза от Земята към Луната във вид на магнитно поле. Обаче от Луната към Земята няма действуваща сила. Значи силата на етерно налягане е насочена върху двете външни проекции на Земя и Луна, разположени по оста Земя-Луна. Ако причината за приливи беше гравитацията, в обратната страна на Земята нямаше да има прилив или антиприлив, а отлив, защото според твойта логика, там силата на привличане е най-малка и пружината се свива. Обаче там не само няма отлив, а има прилив. Значи обяснението ти не струва, откъдето и да си го прочел. Сега ще ти обясня причината за прилива. Налягането на гравитацинната връзка Земя-Луна е приложено върху проекцията на Земята. Тъй като водата има течливост, налягането върху пръстена с принадлежащи точки А и Б предизвиква изместване на водни маси в посока към Луната. Изместването е по цялата обиколка. Обаче скоростта на изместване на водата е малка поради вискозитета и инертността на водата и е от порядъка на 10-15 м/сек. Докато скоростта на въртенето на Земята в т. А е около 500 м/с +15 м/с, а в т. Б е -500 м/с+15 м/с. Ако Земята не се въртеше, цялата външна половина щеше да бъде в отлив. Поради малката скорост на движение на водата и високата скорост на въртене, водата отвън не успява да се отлее на вътре. Затова имаме прилив отвън и прилив отвътре, а отлив в точки А и Б. Приливът има връзка с налягането от силата на привличане, но само в екваториалната област с т.А и т.Б и няма нищо общо с привличане на най-близка и най-отдалечена точка. Надявам се Сканер, да ти се изясниха някои неща.

Вилхелм Райх го е постигнал: Правото да бъдеш информиран: Историята на Вилхелм Райх 1/2 / VBOX7 Правото да бъдеш информиран: Историята на Вилхелм Райх 2/2 / VBOX7

Майкелсон и Морли правят опит, с който да определят относителната скорост на Земята относно етера в пространството. Те първо постулират, че етера е неподвижен и след това измерват скоростта на светлината с интерферометър, като очакват да се получи разлика между етера и скорстта на Земята. Опитът на Майкелсон и Морли всъщност доказва, че скоростта на етерния поток около Земята е равен на скоростта на Земята около Слънцето. Нещо, което аз отдавна твърдя. Магнитното поле на Слънцето в областта на Земята се върти със скорост 30 км/сек. То определя скоростта на Земята - това е тангенциалната съставка на скоростта му. Нормалната съставка представлява центробежната сила, с която Слънцето отблъсква Земята. Така, че опитът на Майкелсон трябва да се смята за потвърждение и доказателство за съществуване на етера, а не за неговата несъстоятелност!

Разберете се със Сканер първо какво представляват облаците - газов разтвор или аерозол. Второ - облаците по-леки ли са или по-тежки от въздуха? Защото има два вида облаци - ниски, наземни и високи, небесни. И няма друго обяснение, освен положителни ектростатични сили, които издигат облаците, поддържат устойчивостта на облаците, а премахването им позволява да вали дъжд или сняг.

Мислех си за повърхностно напрежение в капките, а съм писал капилярни напрежения. То и в капилярните явления действува повърхностно напрежение, така че грешката не е фатална.

Кои са тези две сили и къде са приложени? Защото в гравитацията не съществуват сили на привличане. Луната не може да привлича водата от най-близката точка. Може да привлича най-отдалечената точка. Обаче се получава обратното - най-отдалечената точка твърдиш, че се разтяга или отблъсква. Нещо не си наясно с посоките, големината и приложната точка на силите. Освен това Луната няма центробежна сила към Земята. Така че приливът не може да се обясни с привличане или отблъскване. Както и приливът в обратната страна. Изброй действуващите сили и точката на приложение. Ако не успееш да обясниш приливите, следващият път ще ти го обясня.

Магнитното поле на Земята, което отчитаме с компас, се дължи на външно обдухване на Земята от север на юг във височина и завръщане на потока близо до земната повърхност от юг към север с поток елементарни частици и няма връзка със земното ядро. Поради наклона на земната ос от 23 градуса и въртене на Земята, това поле идва перпендикулярно на еклиптиката, което прави 1/2 от наклона на земната ос или 11,5 градуса. Но това е друга тема, която не бих искал да зачевам. Обръщане на посоката на въртене на ядрото никога не е ставало на Земята и не може да стане. Извършва се завъртане на земната кора на 45 градуса около земното ядро при всяко преминаване на планетата Нибиру. За лост служи гравитационната връзка на Луната със Земята. Подобно събитие предстои да наблюдаваме в близките 1-2 години.

Най-напред, темата Гравитация не е моя. Няма теория за гравитация нито на Нютон, нито на Айнщайн. Има изведени формули и закони. Въпросът, който разглеждаме сега е, че наистина трябва да имаш голямо въображение и фантазия, за да пишеш неща, които не са верни. Първо казваш, че Луната привлича двете точки от Земята, после че я разпъва. Уточни си посоките на действуващите сили, дали Луната привлича или отблъсква Земята. И защо само Луната прави така, а Слънцето не разпъва Земята? Ако някой друг прочете как си оплел конците, ще ти се смее, но аз съм напълно сериозен и се интересувам само от научни аргументи.

Вземи прочети и се образовай малко за приливи и отливи. Ще разбереш, че освен приливи от Луната в най-близката земна точка, на срещуположната страна на Земята, в най-отдалечената точка се образува антиприлив. Този антиприлив или прилив в срещуположната страна на Земята по никакъв начин не се обяснява с твоите мъгляви обяснения за разлика в силите на привличане.

Може, но на ограничена площ и е доста енергоемко. Ако част от земната повърхност се направи електрически отрицателна - със затопляне или осветяване с мощни прожектори, с интензивност съизмерима със слънчевото греене. Все пак, за да се получи отрицателен електрически поток нагоре е нужно поне примерно квадратен километър площ, осветявана с достатъчна интензивност светлина. Тогава извън тази област може да вали, а в осветения участък не. Това може да се очаква при слаб ръмящ дъжд, а при условия на буря или ураган, няма да помогне.

А кои са тези условия, за уедряване на зародишите? Аз ги наричам намаляване на електрически потенциал, поради който микрокапките се отблъскват помежду си. Когато елктрическият потенциал Земя-небе изчезне или стане достатъчно малък, че микрокапките започват да падат, те по пътя си се блъскват с други микрокапки и поради капилярни напрежения се уедряват и оформят дъждовни капки. Големината на падащите по земята капки се определя от съпротивлението на въздуха и от интензивността на валежа. Самите снежинки са толкова разнообразни, че се казва - няма две еднакви снежинки. Процесът на кристализация на снежинките протича във време на падане, като към един зародиш се присъединяват микрокапчици. Защото ако първо имаше образуване на снежинки и след това падане, трябва да се обясни някаква сила на привличане между тях. Този факт още веднъж доказва, че не големината на капките предизвиква валеж, а изчезване на статичното електричество, което ги поддържа на определена височина.

Вярно е, 0,026 м/с2. Когато писах нямах елка в мен и го записах по памет. Теглото е 85 кг или 834 нютона. Използувам радиуса на Луната по данни от учебниците - 1738 км. Този радиус се отнася за измервания от преди 2000 г. Верно е, че не съм убеден във верността на радиуса и смятам да направя собствено измерване, защото има много твърдения за свиване на лунния радиус. Но това ще стане след около 2 седмици по пълнолуние, ако се вижда Луната.