Отиди на
Форум "Наука"

Станислав Янков

Потребител
  • Брой отговори

    1641
  • Регистрация

  • Последен вход

Отговори публикувано от Станислав Янков

  1. Преди 6 часа, gmladenov said:

    Всички хора, живяли някога на тази земя, са се родили 13,5млрд години след ГВ. От тук
    нататък не ти трябва никакво познание за да знаеш, че всеки човек, който ти говори за ГВ,
    или спекулира - или просто лъже.

    ...

    Ако си намериш и слушатели да ти слушат измислиците, евала. :az:

    Всички днес сме се родили повече или по-малко време след смъртта на Хитлер и не сме го видяли, нито има някъде изложени останки от тялото му (пък били те и обгорени, щом като са го запалили). Значи - Хитлер не е съществувал, а всичко, което се говори са само тълкувания на факти, филмите са монтажи и всеки, който ти говори за Хитлер или спекулира, или лъже!!!!! Ако това е нивото ти, човече - СРАМ!!!

    Аз слушатели не си търся - не съм тук да разтягам локуми, нямам излишно свободно време. Трябваха ми по-знаещи хора от мене, чрез които да проверя и да коригирам, когато се налага, научните си представи (дакалката ги имам) и това става - специално Скенер беше и е много полезен. Други, като Гравити, също видимо знаят доста, с Шпага и Малоум стават интересни дискусии. Ти можеш да провиш много добри и полезни компютърни изображения, но поради нежеланието ти да вникваш какво ти се говори - те са само в безполезни (неверни) насоки.

    На този етап не виждам смисъл да продължавам разговора, защото сякаш говоря с латерна.

  2. Преди 40 минути, gmladenov said:

    Много просто: нямаш никакви факти нито за тъмната материя, нито за разширението на вселената,
    нито за Големия взрив. Имаш само тълкувания на факти.

    Космическият фон се тълкува като реликтово излъчване (остатъчно излъчване, казано на прост език).
    Няма факт, че то е остатнка от Големия взрив (ГВ) - а науката просто така допуска/вярва.

    За да знаем със сигурност, е че космическият фон идва от ГВ, е трябвало да имаме камери по
    онова време и с тях да засечем излъчването. След това да следим как то се променя за милиарди
    години ... и едва тогава вече може да заключим със сигурност, че това е същото излъчване, но
    червено отместено.

    Без подобни измервания няма как да сме сигурни, че космическият фон е останка от ГВ.
    Може да спекулираме/хипотезираме ... но не и да сме сигурни.

    Хайде сега ти кажи клко реалистично е хората да са имали камери от преди 13,5млрд години.
    Ако смяташ, че това е невъзможно, значи всикчо написано от теб е спекулация, а не факт.

    Ти също нямаш факти, че не съм прав, затова не можеш да ме опровергаеш. Това, че от гледна точка на твоите силно ограничени знаия, твърдяното от мен не ти се вярва - това съвсем не е доказателство, че не съм прав. Погледни Скенер, как ме е опровергавал за ранните ми заблуди - със знания, с примери, с подробности. Ето това е опровержение! Ти ми казваш, че не знаеш как е, но аз не може да съм прав, защото ти не знаеш как е!

    Установено е отдалечаването на всички останали галактики от нашата, при това с все по-голяма скорост, колкото по-отдалечени са от нас, така че - разширението на Вселената (всичко, което можем да наблюдаваме в момента) е доказано. Измерванията показват почти всички галактики (с няколко изключения) като по-масивни, отколкото ни изглеждат с досегашните методи на оценката им, значи - наличието на тъмна материя, която все още не можем да определим, какво точно е, е доказано. От всяка точка във Вселената на наблюдател ще му изглежда, че всичко около него се отдалечава от него, значи наличието на Голям Взрив, от който е започнало всичко е доказано (доказателствата, разбира се, са много повече и всичко е взаимосвързано и се потвърждава от наблюденията и измерванията). Имам тълкувание на факта, че след като виждам светлината на Слънцето, то Слънцето свети и понеже това според теб е само тълкувание - според теб не е вярно! Браво бе, логик!!!

    Реликтовото лъчение не е останка от Големия Взрив, а от процеси с материята в по-късен етап, след Големия Взрив, което отново доказва, че пишеш за неща, от които хал-хабер си нямаш!

    Хайде сега кажи, как да ти обръща човек сериозно внимание след всичките тия глупости, които си изписал само в този ти пост?!!!

  3. Преди 5 минути, gmladenov said:

    Това е твое тълкуване, а не факт.

    Ако кажеш следното, веднага ще се съглася: днешната наука си няма идея как е започнало
    всичко. Аз предлагам, че се е почнало от НИЩО. 

    Ако така поставиш нещата, ще те чуя.

    А ти ми спориш, че висчко започва от НИЩО ... и това е безспорен факт.
    Подобна глупост няма как да я чуя.

    А това, че ти като папагал повтяряш тази глупост, просто те показва като наивник,
    а не като мислещ човек.

    (Дано да си под 35г на възраст, защото тогава наивността ти е простена/разбираема.
    Иначе си просто един малоумник.)

    Как ще докажеш, че написаното от мен е невярно?

  4. Преди 2 минути, gmladenov said:

    Древните диваци "само така" са могли да обяснят гръмотевиците: че те са гневът на боговете.
    Днешните научни диваци "само така" могат да обяснят червеното отместване на галактиките:
    че вселената се разширява.

    Ти наистина ли не можеш да схванеш тази аналиогия?
    Това, че "само така" може да бъде обяснено нещо не прави обяснението вярно.
    Какво по-конкретно да се каже по въпроса??

    Ти четеш някакви учебници и сам си попълваш липсвашите детаили с твои си тълкувания.
    След това представяш тези тълкувания като факти.

    Именно с това не съм съгласен по теми като тъмната материя, Големия взрив и тем подобни.
    Филанкишията решил, че няма начин да няма тъмна материя ... и това се представя като факт.

    Който няма акъл, да се връзва на тези глупости.

    Хубаво! Този път ще ти отговоря в твой стил, а именно - "най-изчерпателно": :bleh:

  5. Преди 7 минути, gmladenov said:

    Хехе, порочна логика.

    И - пак нищо конкретно, подробности, взаимовръзки, наблюдения... Тогава - ще дам аз още малко съдържание, от "любимите" ти мои интерпретации...

    Ако абсолютизираме квантовата механика до крайност, можем да кажем следното: Всичко започва с абсолютното, тоталното НИЩО! За да може да съществува каквото и да било, в каквато и да било форма - трябва да има съзнание, което да го наблюдава, апаратура, която да го регистрира. Дотогава подробностите за това нещо не могат да се определят със сигурност и при някои разсъждения дори би могло да се каже, че даденото нещо, което не се регистрира/наблюдава в този момент, практически престава да съществува. Бихме могли да кажем, че в първия момент, в който нещо престане да бъде наблюдавано, регистрирано по какъвто и да било начин - то изчезва в НИЩОТО, престава да съществува.

    Ако е така - идва въпросът, как през всичките тези милиарди години е просъщестувала цялата тази огромна Вселена, след като и най-малкото отсъствие на найната регистрация или наблюдение може да я унищожи (произволни части от нея или дори цялата) и да я накара да изчезне в НИЩОТО? Просто е! Няма нещо от всичко съществуващо в момента, което да не взаимодейства (да не се регистрира) от нещо друго през цялото време, като с това взаимно взаимодействие всички взаимодействащи неща, заедно се запазват като съществуващи, без да изчезнат в НИЩОТО. Всичко съществуващо - от цялата Вселена, до всяка отделна елементарна частица и поле - непрекъснато взаимодейства с други неща и така всичко съществуващо в момента се запазва, да не изчезне в НИЩОТО. Обаче, също така би трябвало през цялото време да има и неща, които възникват от НИЩОТО, както и същите и/или други неща, които все пак изчезват в НИЩОТО, защото престават да бъдат регистрирани от каквото и да е в момента на изчезването. Много е любопитно, какви биха били тези неща, ако предположенията ми са верни...

  6. Преди 2 часа, gmladenov said:

    Хубава история, браво. Заслужаваш похвала и Оскар за творчество. 

    Разбира се няма никаква гаранция, че твоята история е истина, така че на този етап я приемаме
    като научна фантастика - или художествена фикция, най-общо казано.

    Дай Оскара на физиците - творението е тяхно и е създадено такова, защото само така може да обясни регистрираните до момента параметри на Вселената. (Може да съм сгрешил нещо в пресъздаването, но ако е така - по-знаещите ще ме поправят и за разлика от теб, аз ще приема корекциите, които те направят.) Обаче - при теб пак няма никакви подробности! На принципа на разсърденото дете - да, ама не! Ето ти нещо, което да прочетеш, макар че няма да го разбереш:

    Когато бозоните на Янг-Милс изядоха бозоните на Голдстоун « Бръсначът на Окам (bgchaos.com)

    А ето ти вече от моята интерпретация, в която не съм сигурен на 100 процента, че е точно така:

    Имаме постоянното разширение на Вселената във всяка една нейна точка, при това с леко ускорение с времето, предизвиквано от инфлатонното поле (вид поле на Хигс) и от тъмната енергия. Обаче, имаме заедно с това и стабилните обекти на макрониво - галактики, звезди, черни дупки, планети, междузвезден газ и прах... На макрониво (космологично) основна причина за преодоляването на фундаменталното въздействие на повсеместното разширение на Вселената е гравитацията. Както повсеместното разширение, така и гравитацията са ефекти на пространство-времето. Разширението започва с преохладено поле на Хигс (инфлатонното поле), което предизвиква отрицателно налягане и отблъскваща гравитация (разширението на Вселената). Около 10 на степен минус 35 секунди след Големия взрив преохладеното поле на Хигс се спуска към нулевата си стойност и освободената от това негова енергия се превръща в цялата материя и лъчение в тази Вселена. Така че, първо имаме отблъскващата гравитация от инфлатонното поле, която е и вид основно движение - повсеместното разширение на пространството във всяка негова точка. След това възниква материята (част от която са и електромагнитните лъчения) и когато първоначално разпръснатата почти равномерно материя започва да се сгъстява с разширението и изстиването на Вселената в звезди, планети и галактики (първоначално - в квазари) - това сгъстяване образува условно казано "празнина", "подналягане" около масивните обекти с посока, обратна на разширението на пространството, което е именно гравитационното пространствено-времево изкривяваве, тоест - нормалната гравитация (за разлика от отблъскващата такава). Ето между това преобразуване на отблъскващата гравитация на разширението в нормална гравитация като краен ефект, според мен се крият някакви все още неописани (поне не публично) неща...

  7. Преди 33 минути, Gravity said:

    А, ти какво разбираш под това дали нещо е факт или не? Това което е вярно е, че в математическия модел разширението е факт. Тук става дума за напълно точна и конкретна геометрия. Няма място за философстване и интерпретации. Също така е факт, че всички следтсвия от този модел се потвърждават от наблюденията.

    Според мен той, някогашния лапландец, Гугъл-не знам кокво си са тук, само за да се бъзикат (ако наистина си вярват, то - нещата не изглеждат добре в интелектуален план!). Нещата на всички равнища (макро или Космологично и микро или квантовата механика) са свързани по твърде много, вече доказани с всевъзможни наблюдения и регистрации, начини и всички те налагат Вселената да се разширява, с което и да се охлажда. Да се спори срещу това е също толкова безсмислено, както да се плюе срещу вятъра. Твърде много обяснения има в този форум, по твърде много начини, за да съществува действителна възможност, тези хора реално да не успяват да разберат подобни неща толкова дълго време. Според мен се бъзикат и си уплътняват времето с хейт.

    • Харесва ми! 1
  8. Преди 5 часа, gmladenov said:

    Ами хубаво. Значи ти приемаш разширението на юнашка вяра, защото то не е факт.

    Иначе добре си го измислил как свиването компенсира разширяването. Остава само
    да е вярно и си златен.  😎

    Много ти постна обосновката! Като при децата - да, ама не! 🙈 Тогава - ще те възмутя с още малко разсъждения (Скенер и другите знаещи може да коригират някои неща, ако сметнат, че не са наред)...

    Какво е станало в по-общ и по-нагледен план? Има малко варианти за самото начало. Или започваме от ТОТАЛНОТО, АБСОЛЮТНО НИЩО (както кола която я е имало на даден паркинг, но е била вдигната от паяк, собственикът я е откарал, била е открадната и днес я НЯМА на паркинга, по същия начин в самото начало е НЯМАЛО АБСОЛЮТНО НИЩО, включително е нямало и пространство и време - безбрежни периоди от време, цели вечности, в които няма нищо и не става нищо, няма ентропия и стрела на времето, са равнозначни на отсъстващо време). Не е имало нищо, освен ... квантово-механичната неопределеност (тука може отново да заподскачаш и да се възмутиш). Или пък е имало нещо като ядро на първоначалната, свръхподредена Вселена - нещо като ядро на невъобразима черна дупка с вселенски размери.

    Квантовомеханичните потенциали на разни полета са подскачали съвсем хаотично в продължение на безбрежни вечности от време (вечности след вечности НИЩО И ТОТАЛЕН ХАОС, като в черна дупка, което е равнозначно на нищо и на отсъствие на време - няма нищо и времето няма никакво значение). Обаче, след цели безбрежни вечности хаотично подскачане, потенциалите на редица полета подскочили до състоянието на свръхподредено, свръхгорещо, свръхплътно енергийно ядро - Големият Взрив! Размерът на това ядро няма никакво значение, защото е нямало с какво да се сравни, както няма с какво да се сравни и сегашния размер на Вселената - само е ясно, че се е разширила в сравнение с миналото. В този изключителен (но нормален от гледна точка на квантовата механика) подскок на потенциалите до свръхподредено, свръхгорещо, свръхсгъстено енергийно състояние (един вид - ядрото на нашата Вселена в момента НУЛА, точно преди да започне всякакво разширяване), може да се каже, че е започнал ходът на Стрелата на времето и действието на ентропията. Както се описва илюстративно, една жаба в купа е подскачала, подскачала хаотично насам-натам, в опити да достигне горещ връх в центъра на купата, с вкусни червеи върху него и накрая е успяла да се изкачи до този свръх-горещ център, след което, още след първото хапване на червейче, се е плъзнала отново към все по-прохладната, но и все по-просторна, все по-разширяваща се периферия на купата. Тоест - след множество хаотични подскачания, потенциалът на полето на Хигс е отскочил така, че е получил енергията и свръхподреденото състояние на началото на тази Вселена, след което всичко е започнало да се разширява и с това и да се охлажда все повече и все повече, та - до днес... (Там има етапи, инфлатонни полета, епохи или ери от развитието на Вселената, за които има някаква яснота, благодарение анализа на днешното състояние на Вселената.)

  9. Преди 1 минута, gmladenov said:

    Каквото и обяснение да предложиш, то е измислено. Не се заблуждавай.

    (Или по-точно се заблуждавай колкото си поискаш - но не очаквай такива като мен "да проумеят"
    подобни измислени обяснения. Няма нищо за проумяване в изфабрикувани обяснения.)

    Още нищо не си видял! На този етап аз не само считам разширението на Вселената за факт, но и го разглеждам като важна основа за още куп други любопитни предположения... Непрекъснатото разширяване на пространството във всяка негова точка е основа за следващия момент, че за да имаме стабилни галактики, стабилни звезди, стабилни планети и още по-главното - стабилни елементарни частици (казано най-обобщено - стабилна материя, включително електромагнитните вълни, като вече се разбра), - това постянно разширение трябва да бъде компенсирано от постянно и равностйно свиване, като това не значи само гравитацията (гравитацията компенсира постоянното разширение на Вселената на макрониво, но при елементарните частици действат някакви други механизми, които компенсират същото това постянно разширение). И освен това бавното ускоряване на разширението на Вселената също трябва да дава някакви свои отражения, също не само на макро, но и на микрониво... За интересните въпроси, които повдига квантовата механика, дори при лаик като мен - въобще няма да ти споменавам, да вземеш да ми припаднеш тука... 🤣

  10. Преди 1 час, gmladenov said:

    Напълно е сериозно. Ти се дразниш, че аз така се изказвам ... а аз не мога да спра да се дразня на
    бабините деветини на физиците за тъмни материи, тъмни енергии и други тъмни обекти и субекти. 😎

    Само исках да го уточня това. Иначе ти си вярвай в каквото намериш за добре. Твое право е.

    Не се дразня - имам си собствени разбирания, които непрекъснато доразвивам и твоите възражения не променят нищо, когато са голословни. Освен това обяснението за разширението на Вселената не е чак толкова сложно (поне за някои хора, разбира се). Ти, бидейки в нашата галактика, можеш да разчертаеш около нея множество въображаеми сфери с все по-големи диаметри. По всяка от сферите ще попадат някакви галактики, на все по-големи разстояния от нашата, колкото по-големи са диаметрите на сферите. Галактиките на най-малкото разстояние от нас, при първата сфера, ще се отдалечават от нашата галактика с най-малка скорост. Галактиките при следващата, по-голяма сфера, на по-голямо разстояние от нашата галактика, ще се отдалечават от нас с по-голяма скорост, в сравнение със скоростта на отдалечаване на галактиките в първата, най-близка до нашата галактика сфера. Към колкото по-голяма следваща сфера с галактики преминаваме, към колкото по-голяма отдалеченост от нашата галактика - толкова по голяма става и скоростта, с която галактиките в съответната сфера се отдалечават от нашата галактика.

    По-интересното тук е, че ако се намирахме на най-отдалечената галактика спрямо нашата, която се отдалечава с огромна скорост от нас (понеже светлината от такава галактика ще е много стара - тази галактика ще е някакъв квазар) и ако около нея разчертаехме същите все по-големи сфери - щяхме да наблюдаваме точно същата картина, която наблюдаваме и от нашата галактика. Галактиките при най-близката сфера около онази галактика ще се отдалечават с най-малка скорост от нея, а тези около всяка следваща, по-голяма и по-голяма сфера, на все по-голямо и все по-голямо разстояние от онази галактика, ще се отдалечават все по-бързо и все по-бързо от нея. Така ще стигнем до нашата галактика, която според наблюдател в онази галактика е най-отдалечена от нея и се отдалечава с най-голямата регистрирана скорост, като до онзи наблюдател ще достига светлина (силно червено-отместена) от далечното минало на нашата галактика и според него нашата галактика ще е млад квазар. Всичкото тава нещо се отнася за абсолютна всяка друга галактика в тази Вселена. Няма място в тази Вселена, в което да се намираш ти и което да не ти изглежда като центъра на Вселената, от който тя е започнала да се разширява и от който всичко друго се разбягва.

    И да, зная и за нелоши хипотези, които отричат това разширение, дори аз самия сложих в този форум едно добро такова предположение, описано в "Наука ОФнюз", но хипотезата с разширението и Големия взрив е най-убедителната и най-добре съвпада с космологичните наблюдения.

  11. Преди 19 минути, gmladenov said:

    Колега, разширението на вселената е догадка/хипотеза ... а не факт.

    Червеното отместване, открито от Хъбъл, се тълкува като разширение ... но в действителност
    това не доказано. От тук нататък всяко обяснение за разширението е просто спекулация,
    включителни и твоето обяснение.

    Големия врив = догадка/хипотеза/спекулация.
    Тъмната материя = догадка/хипотеза/спекулация.
    Тъмната енергия = догадка/хипотеза/спекулация.

    Има наблюдения, които пасват на всички тези хипотези, така че те не съвсем безпочвени.
    Но истината е, че всички те са хипотези, а не факти.

    Това го казвам, за да е пределно ясно, че всяко "обяснение" на горните явления е измислено.

    Така че ти не можеш да ми обясняваш "в действителност" как става разширението на вселената
    ... след като разширението не е доказан не факт, а само хипотеза. Значи ти просто си измисляш
    (наред с всички останали, които се пънат да дадат обяснение). Разбери го това.

    Това не е сериозно, човек! Нали осъзнаваш, какво се опитваш да ми кажеш в момента?! Че е само догадка/хипотеза, а не факт, че автомобилите на долната снимка се движат по път в една и съща посока!

    piloti-ot-calata-strana-premeriha-sili-krai-lovech-18.jpg.993bb2fa2811227283b23ec068ba47a9.jpg

    Казваш ми, че различните цветове, фиксирани на горната снимка като състезание на четири автомобила по прашно трасе, които се движат в една посока е само догадка, която не е доказана?! Еми - не виждам, какво мога да ти отговоря на това?! Смятай, каквото си щеш и - успех в разкриването на закономерностите на Вселената! Аз за себе си съм решил, какво да смятам - и за Вселената, и за снимката...

    • Харесва ми! 1
  12. Преди 1 час, gmladenov said:

    Реликтовото излъчване също се смята за червено отместено. Ние, обаче, спрямо какво се отдалечаваме,
    за да може да виждаме това излъчване като червено отместено?

    Ще излезе, че ние се отдалечаваме от ранната вселена (която е източника на това излъчване) ?!?

    И как така се отдалечаваме от ранната вселена ... след като ние сме вселената. :ai:

    Това не го бях прочел веднага - по-горе отговорих на първото ти изречение.

    Погрешно мнозинството си представя, че разширяването на Вселената е като балон, който си има център (Големия Взрив) и периферията на пространството се отдалечава от този център, подобно периферията на надуващ се балон. В действителност абсолютно всяка точка на пространството се разширява (местата с източници на гравитация са друга тема) и затова Вселената не е точно балон, а заради това повсеместно разширяване във всяка една точка на пространството (заради него има увеличаване на скоростта на отдалечаване на все по-далечните галактики от нашата) не може да се определи конкретен център. Условно би могло да се каже, че всяка една точка в пространството на тази Вселена се явява началната точка на зараждане на Вселената.

    • Харесва ми! 1
  13. Преди 10 минути, gmladenov said:

    Физиката няма отговор на този въпрос. Ако някой се опита да му отговори, той спекулира, а не отговаря
    въз основа на знания. Това трябва да е ясно.

    Хм! Според Скенер отговор има! Ето какво е написал той:

    Преди 1 час, scaner said:

    Как ще повлияе разширението на вселената? Ако поставим в произволна точка на такъв лъч детектор, той ще отчете доплерово изместване на честотата на светлината спрямо началната, по причина че за този детектор източникът се отдалечава с някаква скорост определена от разширението. Промяната в честотата е промяна в енергията, съответно светлинният поток, съответно интензитетът на светлината намалява, без тя да се разпада на отделни фотони.

    Според мен това означава, че има промяна в интензитета на светлината, която обаче не се дължи на разсейване, разширяване на светлината (на нейните фотони) под въздействието на разширението на Вселената, а се дължи на доплеровия ефект и на промяната на енергията на вълната вследствие на него. Доплеровият ефект вече се дължи на разширението на Вселената.

  14. Преди 5 минути, gmladenov said:

    Със или без разширение на вселената, интензитетът на светлината варира с разстоянието по
    закона за обратните квадрати.

    isl.png.f452420c4d13557503ac36216a7ede44.png

    Разширението на вселената обяснява само червеното отместване на светлината от далечни галактики.

    Нека се забележи следното, обаче: в момента си на излъчване, светлината от дадена далечна не е червено-
    отместена. Червеното отместване идва по-ксъно ... уж по причина на нашето отдалечаване от далечната
    галактика в резултат от разширението на вселената.

    Проблемът с това обяснение е следният:
    Реликтовото излъчване също се смята за червено отместено. Ние, обаче, спрямо какво се отдалечаваме,
    за да може да виждаме това излъчване като червено отместено?

    Ще излезе, че ние се отдалечаваме от ранната вселена (която е източника на това излъчване) ?!?

    И как така се отдалечаваме от ранната вселена ... след като ние сме вселената. :ai:
    Но ако кажа, че това е глупост, значи съм неук и дразня. Браво.

    Да, нещо почти такова обясни и Скенер, но аз имам наум нещо по-конкретно - погледни последващия ми отговор към Скенер. Интересното е, дали тъмната енергия (разширяването на Вселената) може да унищожи, да ръзсее, сама по себе си, електромагнитна вълна или не може, както не може да фрагментира галактики, звезди, планети, междузвезден газ, фотони... Явно - не може.

  15. Преди 22 минути, scaner said:

    Как ще повлияе разширението на вселената? Ако поставим в произволна точка на такъв лъч детектор, той ще отчете доплерово изместване на честотата на светлината спрямо началната, по причина че за този детектор източникът се отдалечава с някаква скорост определена от разширението. Промяната в честотата е промяна в енергията, съответно светлинният поток, съответно интензитетът на светлината намалява, без тя да се разпада на отделни фотони.

    Защо това описание е полукласическо? Защото когато имаме непрекъснат лазер, лъчението трябва да е спрегнато по фаза. А според принципа на неопределеност неопределеността на фазата е свързана с неопределеността в броят фотони (например, броейки фотоните и получавайки точното им число, фазата на вълната става неопределена - защото вълната изчезва, преброените фотони са погълнати). От друга страна, при импулс имаме суперпозиция от много честоти, тук има фотони с някакъв спектър от честоти, така че броят им не може да се определи директно от енергията на импулса. Та, не е коректно да говорим за плътност на фотоните на единица площ, но това дава по-добра интуитивна представа какво се случва, дава добро приближение.

    Благодаря, човек - обхванал си много повече, отколкото попитах! Зададох ти този въпрос от следната гледна точка: При разширението на Вселената галактическите купове и свръхкупове, а може би дори и отделните галактики се отдалечават все повече едни от други, под въздействието на разширението на Вселената (тъмната енергия). Обаче това вселенско разширение не води до разрушаване на самите галактики и на конкретните материални обекти в тях - газови облаци, звезди, планети, черни дупки... Галактиките и техните съставни остават стабилни, благодарение на противоположната на това разширение гравитация (и на другите взаимодействия).

    Чудех се, дали това разширение на Вселената въздейства на електромагнитна вълна, независимо от нейната пряка връзка с характера на източника, който я е излъчил или, както ми се струва, че ти обясни току-що - разширението на Вселената не може да въздейства на вълната, не може да я разсее, както не може да унищожи отделните фотони и както не може да разгради галактиките и техните съставни. Регистрира се само доплеров ефект, който е промяна на енергията на вълната, но не и нейно разсейване. От такава гледна точка - бихме могли да кажем, че електромагнитните вълни са неподвластни на разрушително въздействие на тъмната енергия (разширяването на Вселената), точно като фотоните, галактиките и галактическите съставни и по отношение на вселенското разширение електромагнитните вълни могат да се приобщят към общата материя на Вселената, заедно с всички други елементарни частици.

    • Харесва ми! 1
  16. On 30.11.2020 г. at 23:19, scaner said:

    Произвеждане на фотони по ннякаква формула ще доведе до класическата концепция - вече взаимодействали фотони от (евентуално) разпаднали се двойки, които имат определени характеристики и които можем някак да смесим за да стане формулата.

    ...

    Геометрията е супер елементарна - източник на два фотона, те летят в различни посоки...

    Скенер, това не е по разговора ви с Ексемъс, но - според теб може ли да се определи като коректна (да не противоречи на постигнатото досега) следната интерпретация:

    Знаем, че Вселената се разширява непрекъснато, във всяка своя точка, дори с леко ускорение на това разширение с времето и дори там, където има, условно казано, “празно” пространство (чисто празно пространство, дори и без електромагнитна енергия, няма никъде). По тази причина, когато не се приложат специални методи за фокусиране (примерно - в лазерен лъч), при излъчване на електромагнитни вълни (достатъчен брой фотони) от естествени източници - заради разширението на Вселената тези електромагнитни вълни започват да се разсейват, при движението си със скоростта на светлината и така да губят своя интензитет с времето си. Това разсейване, ако дадени фотони не се погълнат по пътя си от нещо, продължава до тогава, докато разширението на Вселената не раздроби дадена електромагнитна вълна до отделни фотони.

    Може ли да се определи подобна интерпретация като коректна на досегашните знания или някъде допускам грешка?

    • Харесва ми! 1
  17. Преди 5 часа, Zone_UFO said:

    Митология е за вас, с ограничен интелект. И какво си мислите че като пишете тонове постинги ще спрете научнотехническият прогрес, с вашите отричания на лаик , а може да го правите и от завис и злоба защото има велики умове, пред които вие бледнеете.

    Определено няма за какво да завижда и злобее, защото гарантирано знае доста много - лично съм ползвал знанията му за отърваването ми от няколко заблуди, към които клонях преди това. А и той споделя каквото знае охотно с всеки, който се интересува реално, а не държи да налага своите глупости на всяка цена. Освен това и аз не вярвам на Вашите уверения за Мейл. Ако е открил нещо действително с научна стойност - то щеше да може и да го демонстрира и докаже по такъв начин, че никой да не може да му възрази, особено пък, ако е някой с научни знания. Проблемът е, че Мейл не е в състояние да предостави безусловно потвърждение на твърденията си. Или не може, или не знае как да го направи, дори ако е достигнал до някакви прозрения с някаква действителна значимост в бъдеще. И има видими противоречия с действителността в някои моменти от предположенията, които развива. Няма как човек с повече познания да приеме безкритично нещо, за което вижда, че в редица детайли не отговаря на потвърдените научни открития, за които знае. Тук няма нужда от сърдене, а от допълнително усъвършенстване (ако не става дума за откровена измислица), което да коригира и/или обясни съмнителните моменти, които се съобщават.

  18. Преди 1 минута, gooogle≪soft≫ said:

    Четеш ме и не внимаваш 😊 не съм писал че масивните частици се движат със скоростта на светлината.

    Добре! Тогава какво е? Аз си мисля, че когато фотони от електромагнитна вълна се преобразуват на някой от 24-та най-елементарни фермиона (12 кварка и 12 лептона), а тука може да се включи и масивния Хигс-бозон, независимо дали може или не може да произходи от фотони - става промяна на скоростта от светлинна за всеки наблюдател/регистратор на подсветлинна и различна за всички наблюдатели/регистратори. И че при електрически заредените частици това значи наличие на някакво фундаментално движение между частицата и наблюдателя/регистратора, за да може наблюдателя/регистратора да регистрира електрическо поле на частицата, даже ако беше възможно въпросната частица да застане неподвижно до него. Мисля, че това е някаква неизяснена и фундаментална промяна на перспективата, от която наблюдателя регистрира движението на електромагнитна вълна (сбор от фотони), към фундаментално различна перспектива на движение, от която наблюдателя регистрира масивна частица (още не е ясно, дали неутрината разполагат с някакви нищожни, нерегистрируеми маси или не, но това не променя нищо - те са изключително близки до фотоните). На кое тука и как по-точно се опитваш да възразяваш, при това - със стандартния модел на въоръжение?! 😁

  19. Преди 1 час, gooogle≪soft≫ said:

    Ти си мислиш че масивните частици се движат с под светлинна скорост, и затова имат маса и електричен товар. Не се знае, но според стандартният модел на елементарните частици, не е така.

    О-хо! Ще пренаписваме доказаната от столетия физика! Подскажи ми, много те моля, коя е тая масивна частица, поне една-единствена, която да се движи със скоростта на светлината, както светлината?!!! Тука стана много интересно! Да видим, кое съм изпуснал!

    • Харесва ми! 1
  20. On 11.08.2021 г. at 16:34, gooogle≪soft≫ said:

    Този е един от апостолите последователи на трола, скоро и той ще стане трол, подчинен на главният си господар. 😁

    Сега апостолът (аз 😛) ще те сложи малко в размисъл... Като си толкова вещ специалист - разясни ми, след като магнитното поле произтича от взаимното движение между електрически заредена частица (или частици) и регистратора (наблюдателя) на магнитното поле, защо да не може и електрическото поле също да произхожда от някакво фундаментално и засега необяснено движение между електрически заредената частица (частици) и регистратора (наблюдателя) на електрическото поле? Докато енергията е под формата на фотон (фотони), наблюдателят регистрира непрекъснато изменящи се електрическо и магнитно поле и движение на електромагнитната вълна със скоростта на светлината, а масата е нулева. Когато при някакво взаимодействие достатъчно енергетичен фотон се преобразува в масивна елементарна частица, неговото фундаментално движение спрямо наблюдателя се променя така, че наблюдателя престава да регистрира движение със скоростта на светлината във всички случаи, а регистрира постоянно електрическо поле (което ще рече, че формата на движение на заредената частица спрямо наблюдателя, нейната перспектива спрямо него, е постоянна, стабилна), движение с подсветлинни скорости и наличие на маса? Ти си на ход, професоре! Да те видим, какво можеш и знаеш! 😃

    • Харесва ми! 1
  21. Преди 18 часа, gmladenov said:

    От името на Скенер ти благодаря за застъпничеството (ако случайно той забрави да ти благодари).

    Моля-моля! А ако погледнеш постът след твоя - Скенер не е от забравящите. Явно - уцелил съм. Можеш да си сигурен, че това не е случайно - дължи се на разликата на начините, по които аз и ти подхождаме, след като установим, че нещо във вижданията ни не се получава. Ти продължаваш и продължаваш да упорстваш на твоето, като само превърташ периодично 8-10 устойчиви тези, които застъпваш (те са толкова устойчиви, според теб, че никакви научни доказателства не могат да ги опровергаят - нали ти си НАУКАТА, какво може да се опре?). Аз пък пробвах разни неща и като видях, че всичко удря на камък заради големия ми недостиг на знания - започнах да чета (в случая - университетски учебник за квантова механика). Сигурно си забелязал, че от месеци не съм писал нищо тук. За сметка на това - чета. Това е разликата между нас, приятел, при еднакъв за двама ни старт (първоначално и на двамата не ни излизат вярно сметките). След този еднакъв старт и за двама ни, ти започваш да пишеш повече, а аз започвам да чета повече. (Примерно, вече ми е ясно, защо в квантовата механика се ползват само оператори - там не съществуват конкретни стойности за нищо, което искаш да опишеш и можеш да ползваш само вероятности, които се изразяват чрез оператори.)

    Опазил Господ да не искам да пишеш тук или където и да е! Пиши си където си щеш и колкото си щеш! Ама и ти не можеш да забраниш на никой да ти възразява, когато не е съгласен с теб. И ако има достатъчно нервна устойчивост и упорство - не можеш да го спреш да отговаря на почти всеки твой текст, нали? И най-добронамерено, без никакво намерение да те обиждам или омаловажавам нещо (аз не зная твърде много повече от теб) - Скенер е прав!

  22. Преди 1 час, gooogle≪soft≫ said:

    Ти си абсолютно заядлив трол, не знам от какви комплекси страдаш, и какво те яде отвътре😟

    Скенер знае доста повече от мнозинството от нас тук и се дразни, когато някои от нас се мъчат да отричат неща, които са доказани и да застъпват други неща, които са доказано неверни. Цялостната научна картина и още повече тази конкретно във физиката е потвърдила през столетията взаимовръзки от съждения, които в твърде голяма степен се припокриват с наблюденията (друго яче казано - с действителността). Има поредици от научни достижения, които позволяват с точност да се изключат някои неща и да се приемат други неща. И когато ти отричаш вече проверени на практика неща, още повече пък с тези, които научните взаимовръзки до момента отхвърлят, но ти не желаеш да ги научиш, преди да налагаш съжденията ти като безусловно верни (религиозна догма, в случая - базирана на преляло самочувствие) - това дразни. Все пак - скенер намира и нещо забавно в упоритите усилия да се налагат като истини доказано неверни твърдения и затова отделя толкова много време на неиздържани тези (не искам да обиждам никого, защото понякога хората твърде много си вярват - така се стига до Харе, Кришна и други подобни). Който иска да опровергае скенер - трябва да достигне неговото ниво на знания и да покаже, къде не е прав. Това няма да стане с някакви възмущения, че се дразни на упоритото невежество. Не казвам, че някой не е достигнал до нещо, което още не е открито, но за да се потвърди, че наистина е така - той трябва и да го докаже по начин, който да не противоречи на всички досегашни установени знания. Особено пък, когато иде реч точно за физика!

  23. On 5.08.2021 г. at 10:29, scaner said:

    Гравитацията има две характеристики: потенциал и интензитет. Интензитета се определя от неравномерността, т.е. от разликата в потенциалите. Силата, с която тя действа, е пропорционална на интензитета. Значи ако тъмната материя е равномерно разпределена, независимо че тя осигурява навсякъде някакъв потенциал, интензитетът т.е. силата с която влияе на материята, ще бъде нула. Затова очаква се да не е равномерно разпределена, именно за да повлияе на движението на телата.

    Скенер, знаеш ли за потвърждение или отхвърляне на възможността, тъмната материя да се дължи на неоткрити черни дупки (също и на неточности в установяването на техните маси)? Или има сравнително точни начини, цялостното въздействие на черните дупки да бъде определено сравнително точно, включително и в междугалактическото пространство (примерно - изцяло погълнати от черните им дупки в центъра галактики, от които вече са останали само черните дупки) и това да ги изключва като причина за тъмната материя? А може да има и други характеристики на тъмната материя, които да изключват черните дупки като възможен неин причинител?

  24. Генерирана е материя директно от светлина - явление, предсказано преди повече от 80 години (offnews.bg)

    Генерирана е материя директно от светлина - явление, предсказано преди повече от 80 години

    ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 август 2021 в 00:00 106280
    1627720795_8_559x*.jpg
    Абстрактна илюстрация на енергийната концепция.
     
     

    Изследване демонстрира един отдавна прогнозиран процес - генерирането на материя и антиматерия от чиста енергия директно от сблъсъци на светлина - освен това даде и доказателства, че магнетизмът може да пречупва поляризирани фотони по различни траектории във вакуум.

    Учени, изучаващи сблъсъци на частици с колайдера за релативистични тежки йони RHIC (Relativistic Heavy Ion Collider) -  съоръжение на Министерството на енергетиката на САЩ за научни изследвания в областта на ядрената физика в Националната лаборатория "Брукхейвън" - са дали окончателни доказателства за два физически феномена, предсказани преди повече от 80 години. Резултатите са получени от подробен анализ на повече от 6000 двойки електрони и позитрони, произведени при сблъсъци на частици в RHIC и са публикувани в Physical Review Letters.

    Основната констатация е, че двойки електрони и позитрони - частици материя и антиматерия - могат да бъдат създадени директно чрез сблъскване на високоенергийни фотони, които са квантови „пакети“ светлина. Това превръщане на високоенергийна светлина в материя е пряко следствие от известното уравнение E = mc 2 на Айнщайн, което гласи, че енергията и материята (или масата) са взаимозаменяеми. Ядрените реакции на Слънцето и в атомните електроцентрали редовно превръщат материята в енергия. Сега учените са превърнали светлинната енергия директно в материя в една стъпка.

    1627720804_3_559x*.jpgГенериране на материя от светлина: Два златни (Au) йона (в червено) се движат в противоположни посоки със скорост 99.995% от скоростта на светлината (v,  скоростта е ≈ приблизително равна на c, скоростта на светлината). Когато йоните разминават, без да се сблъскват, два фотона (γ) от електромагнитния облак, обграждащ йоните, могат да взаимодействат помежду си, за да създадат двойка материя-антиматерия: електрон (e-) и позитрон (e+). Кредит: Brookhaven Natioinal Laboratory

    Вторият резултат показва, че пътят на светлината, преминаващ през магнитно поле във вакуум, се пречупва различно в зависимост от това как е поляризирана тази светлина. Такова отклонение, зависимо от поляризацията (известно като двойно лъчепречупване), възниква, когато светлината преминава през определени материали. (Този ефект е подобен на начина, по който призма в зависимост от дължината на вълната пречупва и разделя бялата светлина на спектър с цветовете на дъгата.) Но това е първата демонстрация на зависимо от поляризацията пречупване на светлина във вакуум.

    И двата резултата зависят от способността на детектора STAR на RHIC - соленоидния тракер в RHIC - да измерва ъгловото разпределение на частиците, произведени при сблъсъци на златни йони, движещи се със скоростта на светлината.

    Сблъскващи се облаци от фотони

    Такива възможности не са съществували, когато физиците Грегъри Брайт (Gregory Breit) и Джон А. Уилър (John A. Wheeler) за първи път описват хипотетичната възможност за сблъсък на светлинни частици, за да създадат двойки електрони и техните антиматериални аналози, известни като позитрони, през 1934 г.

    „В своя доклад Брайт и Уилър знаеха, че това е почти невъзможно да се направи“, разказва физикът от лабораторията "Брукхейвън" Джанбу Сю (Zhangbu Xu), член на колаборацията STAR на RHIC. „Лазерите дори още не са съществували! Но Брайт и Уилър предлагат алтернатива: ускоряване на тежките йони. И тяхната алтернатива е точно това, което правим в RHIC”.

    Йонът е по същество гол атом, лишен от своите електрони. Златен йон със 79 протона носи мощен положителен заряд. Ускоряването на такъв зареден тежък йон до много високи скорости генерира мощно магнитно поле, което се върти около ускоряващата се частица, докато се движи - подобно на ток, протичащ през проводник.

    1627720815_1_559x*.jpgДетекторът STAR в Relativistic Heavy Ion Collider измерва ъгловото разпределение на частиците, произведени при сближаващи се сблъсъци на златни йони, движещи се почти със скоростта на светлината, за да предостави доказателства за две физически явления, предсказани преди повече от 80 години. Кредит: Brookhaven National Laboratory

    „Ако скоростта е достатъчно висока, силата на кръговото магнитно поле може да бъде равна на силата на перпендикулярното електрическо поле“, обяснява Сю. И това разположение на перпендикулярните електрически и магнитни полета с еднаква сила е точно това, което е фотонът - квантована „частица“ светлина. "Така че, когато йоните се движат близо до скоростта на светлината, има множество фотони, заобикалящи златното ядро, пътуващи с него като облак."

    В RHIC учените ускоряват златните йони до 99,995% от скоростта на светлината в два ускорителни пръстена.

    "Имаме два облака от фотони, движещи се в противоположни посоки с достатъчно енергия и интензивност, така че когато двата йона преминават един покрай друг, без да се сблъскат, тези фотонни полета могат да взаимодействат", продължава Сю.

    Физиците на STAR проследяват взаимодействията и търсят предсказаните двойки електрон-позитрон.

    Но такива двойки частици могат да бъдат създадени чрез редица процеси в RHIC, включително чрез „виртуални“ фотони, състояние на фотон, което съществува за кратко и носи ефективна маса. За да са сигурни, че двойките материя-антиматерия идват от реални фотони, учените трябва да докажат, че приносът на „виртуалните“ фотони не променя резултата от експеримента.

    За да направят това, учените от STAR анализират моделите на ъглово разпределение на всеки електрон спрямо неговия партньор позитрон. Тези модели се различават за двойки, произведени от реални фотонни взаимодействия, в сравнение с виртуални фотони.

    „Ние също така измервахме цялата енергия, разпределението на масата и квантовите числа на системите. Те са в съответствие с теоретичните изчисления за това, което би се случило с реални фотони “, разказва Даниел Бранденбург (Daniel Brandenburg), сътрудник  в лабораторията "Брукхейвън", който анализира данните на STAR за това откритие.

    Други учени се опитват да създадат двойки електрон-позитрон от сблъсъци на светлина, използвайки мощни лазери-фокусирани лъчи на интензивна светлина. Но отделните фотони в тези интензивни лъчи все още нямат достатъчно енергия, коментира Бранденбург.

    Един експеримент в Националната ускорителна лаборатория SLAC през 1997 г. успя, използвайки нелинеен процес. Учените първо трябваше да увеличат енергията на фотоните в един лазерен лъч, като го сблъскват с мощен електронен лъч. Сблъсъците на ускорените фотони с множество фотони едновременно в огромно електромагнитно поле, създадено от друг лазер, са произвели материя и антиматерия.

    „Нашите резултати предоставят ясни доказателства за директно, едноетапно създаване на двойки материя-антиматерия от светлинни сблъсъци, както първоначално бе предсказано от Брайт и Уилър“, отбелязва Бранденбург. „Благодарение на високоенергийния лъч от тежки йони в RHIC и  и прецизността на детектора STAR, ние можем да анализираме всички кинематични разпределения с висока статистика, за да установим, че експерименталните резултати наистина са в съответствие с реалните фотонни сблъсъци".

    Пречупване на светлина във вакуум

    Способността на STAR да измерва малките пречупвания на електрони и позитрони, произведени почти едно след друго в тези събития, също даде на физиците начин да проучат как светлинните частици взаимодействат с мощните магнитни полета, генерирани от ускорените йони.

    „Облакът от фотони, заобикалящ златните йони в един от лъчите на RHIC, стреля в силно кръгово магнитно поле, произведено от ускорените златни йони в другия лъч“, обяснява Чи Ян (Chi Yang), дългогодишен сътрудник на STAR от Университета Шандонг, който прекарва цялата си кариера изучавайки двойки електрон-позитрон, произведени от различни процеси в RHIC. "Разпределението на получените частици ни показва как поляризираната светлина взаимодейства с магнитното поле".

    1627720823_3_559x*.jpgПречупване на поляризирана светлина: Тази илюстрация показва как светлината с различни посоки на поляризация (обозначена с черни стрелки) преминава през материал по две различни траектории (жълти лъчи). Това се нарича ефект на двойно лъчепречупване. Резултатите от RHIC предоставят доказателства, че двойното лъчепречупване се случва и в магнитно поле във вакуум. Кредит: Brookhaven National Laboratory

    Вернер Хайзенберг и Ханс Хайнрих Ойлер през 1936 г. и Джон Тол през 50-те години предсказват, че вакуумът на празното пространство може да бъде поляризиран от мощно магнитно поле и че такъв поляризиран вакуум трябва да отклонява траекториите на фотоните в зависимост от поляризацията на фотоните. Тол в своята дисертация също подробно описва как поглъщането на светлина от магнитно поле зависи от поляризацията й и неговата връзка с показателя на пречупване на светлината във вакуум. Това зависимо от поляризацията отклонение или двойно лъчепречупване се наблюдава при много видове кристали. Наскоро бе съобщено и за наблюдение на светлината на неутронна звезда, пречупваща се по този начин, вероятно поради взаимодействието й с магнитното поле на звездата. Но нито един експеримент, базиран на Земята, не е открил двойно лъчепречупване във вакуум.

    В RHIC учените измерват как поляризацията на светлината влияе дали светлината е „погълната“ от магнитното поле.

    Това е подобно на начина, по който поляризираните слънчеви очила блокират преминаването на определени лъчи, ако те не съвпадат с поляризацията на лещите, обяснява Ян. В случая на слънчевите очила, освен че прониква по-малко светлина, може по принцип да се измери повишаване на температурата на материала на лещата, тъй като той абсорбира енергията на блокираната светлина. В RHIC абсорбираната светлинна енергия е това, което създава електрон-позитронните двойки.

    „Когато разглеждаме продуктите, получени от фотон-фотонните взаимодействия в RHIC, виждаме, че ъгловото им разпределение зависи от ъгъла на поляризация на светлината. Това показва, че поглъщането (или преминаването) на светлината зависи от нейната поляризация“, обяснява Ян.

    Това е първото експериментално наблюдение, базирано на Земята, което показва, че поляризацията влияе върху взаимодействията на светлината с магнитното поле във вакуума - вакуумното двойно лъчепречупване, предсказано през 1936 г.

    „И двете открития се основават на прогнози, направени от някои от големите физици в началото на 20-ти век“, коментира Франк Гертс (Frank Geurts), професор в Университета Райс, чийто екип изгражда и управлява най-съвременните “Time-of-Flight” компоненти на детектора STAR, необходими за това измерване. "Те се основават на фундаментални измервания, станали възможни едва наскоро с технологиите и техниките за анализ, които сме разработили в RHIC."

    Справка: “Measurement of e+e- Momentum and Angular Distributions from Linearly Polarized Photon Collisions” by J. Adam et al. (STAR Collaboration), 27 July 2021, Physical Review Letters.
    DOI: 10.1103/PhysRevLett.127.052302

    Източник: Scientists Generate Matter Directly From Light – Physics Phenomena Predicted More Than 80 Years Ago, Brookhaven National Laboratory

    • Харесва ми! 1
  25. On 16.02.2020 г. at 21:41, scaner said:

    :) Да, любопитни въпроси...

    Малко отклонение...

    Преди време четох една книжка по историята на квантовата електродиннамика. Джон Уилер, навремето, когато работи с Файнман, изказва хипотеза, че позитронът е електрон, движещ се обратно във времето (това е съвместимо със всички правила на квантовата физика, и дори е удобно  за определени обяснения). По-късно той разширява идеята си: реално съществува само един електрон (затова и "всички" електрони които наблюдаваме имат еднакви характеристики), който се движи хаотично във времето и ние го възприемаме като много електрони. Тази идея обаче не издържа многото критики, например би трябвало позитроните да са равно количество с електроните. Файнман се заинтригува от тези въпроси, по това време той си пише дисертацията, основаваща се на интегралът по траекториите (сумиране на историите, както го нарича Уилер), и смисъла на този интеграл е, че квантовата частица минава едновременно по всички траектории с определена вероятност, и класическата "траектория" се получава като се сумират тези вероятности.  За да работи това обаче, времето не трябва да е линейно, както обикновено си го представяме.  Например за да работи интегралът на Файнман, когато един електрон си взаимодейства, една от възможностите е енергията му да породи квантова флуктуация - електрон и позитрон от вакуума, които след много малко време да анихилират обратно. В диаграмата на Файнман, която обяснява интеграла, това се обозначава като кръгче - електронът върви напред във времето, после се връща назад - вече като позитрон - и анихилира със себе си като електрон в началният момент. Това като го разправя така човек е адски странно и нереално, но интегралът на Файнман, основан на това, работи прекрасно, което ни показва че в горното описание има щещо вярно - времето не е това което си го представяме, като еднопосочна стрела...

    Толкова с отклонението. Иначе "защо точно електронът", отговорът е ясен - по дефиниция, най-леката частица носеща заряд сме нарекли електрон :)

    Засега подобен подход на мен лично не ми изглежда реалистичен, макар да не може да се изключи категорично (по-точно - аз не съм в състояние да докажа безусловно и гарантирано неговата несъстоятелност). При електрон и позитрон, които са една и съща частица в различни времена, това би означавало, че абсолютно всеки отделен електрон и позитрон, които ние регистрираме условно "едновременно" в условното "сега" (в "този миг") са фундаменталния един-единствен електрон/позитрон, който протича пред нашето възприятие като безбрежен (но не безкраен) брой различни, отделни, собствени времена. Това също значи, че когато при преобразуване на елементарни частици от други видове се отдели нов електрон или позитрон, то в същия момент се формира още едно, ново, допълнително време към всички останали досега. И когато анихилират електрон и позитрон - две от всичките налични до момента времена изчезват и се образува един безпосочен, безвременен фотон в два броя (или нещо подобно). Анихилирането на всякакви електрони и позитрони, вместо само на два конкретни такива, произлезли заедно в някакъв процес, показва, че различните, персоналните времена в тяхното многообразие нямат значение за това, а само особеността, че в единия случай частицата се движи напред във времето, а в другия случай същата частица се движи назад във времето. И стои най-големия проблем: защо в условното "сега" (в "този миг") ние успяваме да регистрираме само наличните в този момент електрони и позитрони, но не можем в същия този "сегашен момент или миг" да регистрираме и онези електрони и позитрони, които вече са анихилирали преди секунди, минути, дни, години и хилядолетия, както и всички онези, които ще се образуват при разните квантови преобразувания в бъдеще?! Има по-близки цялостни обяснения на елементарния свят от това с мулти-времената и в двете посоки в един и същи (условно) момент.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...