Отиди на
Форум "Наука"

Станислав Янков

Потребител
  • Брой отговори

    1524
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Станислав Янков

  1. Приемам корекцията ти, аз акцентирам на координатата, която остава права, а ти на тази, където е завъртането и вероятно твоето е правилното научно изразяване. Важното за мен е, че смисъла и последователността на процедурите са ясни и разбираеми. Последното изображение е само припомняне на блуждаенето ми в миналото, докато се опитвах да достигна до горните две представяния. Дори и самото изображение, което съм ползвал, не е правилно, защото е от анти де Ситер/конформна теория-кореспонденцията (ADS/CFT-corespondence), която е свързана със струните и в една от разновидностите си се води като преход от 5-измерно ADS към 4-измерно CFT. Анти де Ситер-пространството беше отрицателно алтернативно пространство, близко до хиперболичното на Минковски, а де Ситер-пространството - положително и близко до елиптичното на ОТО. Просто, тогава това беше най-близкото изображение, което наподобяваше онова, което неуспешно се мъчех да обясня. От версиите на ADS/CFT-corespondence най-близка и лесна за разбиране изглежда (2+1)-dimensional topological gravity - (2+1)-dimensional topological gravity - Wikipedia
  2. Взема се тази диаграма: Не е задължително да е точно правилното време нагоре, може и координатното време, в зависимост от целите на анализа. Така можеш да увиеш тази диаграма до цилиндър или по пространствената ос, както се прави в клипа, или по времевата ос, както се прави при цилиндъра на Айнщайн: Някога аз се мъчех да изразя тези два различни случая (завъртане около пространствената ос и перпендикулярното му завъртане около времевата ос, подходящо за разглеждането на гравитацията) като "завъртане под 90 градуса", но за съжаление не знаех, колкото знам сега и не се получаваше обяснение, а само "усещане, че има нещо такова". Сега намерих и обяснението, слава Богу - доста е нагледно, ясно и логично, неслучайно Пенроуз и други активно ползват цилиндъра на Айнщайн! Ето, да припомня, мъките ми от миналото
  3. Този клип отново е свързан с подхода на Епщайн, този път относно гравитацията и ОТО, но по-важното е, че дава доста ясна и нагледна идея, как се формира цилиндъра на Айнщайн. Цялата разлика е, че при цилиндъра на Айнщайн завиването до цилиндър става по оста на времето t, а тук навиването се прави по оста на пространството х (упоритото ми повтаряне тук преди доста време, че при прехода от СТО към ОТО има някакъв вид завъртане на нещата под 90 градуса, но тогава не успявах ясно да обясня, какво точно имам предвид - при СТО активна роля играе цилиндъра на Айнщайн, който се навива по оста на времето, а тук, при обясняването на гравитацията, се ползва цилиндър, навит около завъртяната на 90 градуса спрямо времето пространствена ос).
  4. Подходът в клиповете от цитирания Ютуб-профил в предходния ми коментар се доближава (без да е идентичен и със сигурност не е толкова прецизен) до спиновите мрежи и свързаната с тях циклична квантова гравитация: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Spin_network Там по подобен начин от спиновите мрежи “прорастват” стрелата на времето и пространството (пространство-времето) на макрониво. Това в предходния ми коментар са несъвършени (но полезни) опити, нещата със спиновите мрежи да бъдат онагледени по някакъв по-близък до ежедневието начин. Също са намесвани и Калуца и Клайн, което явно не отговаря на моите съмнения, че реалността се представя (геометрично) от стереографско въртене на материята под формата на хипер-сфера или хипер-елипса (с поне четири пространствени измерения), разсъждавана (“гледана”) през четиримерно пространство-време на Минковски. Въпреки тази разлика, най-вероятно ще успея да извлека полезни неща за усъвършенстване на собствените ми представи до момента - подходът на Nick Harvey с така наречената "Quantum Atom Theory" се доближава твърде много до онова, което ми се струва досега за микро-света на квантовата механика и помага за подобряването на разбиранията ми за спиновите мрежи.
  5. "Quantum Atom Theory" от Nick Harvey - ето това е, за което си мислех аз от години! Жалко, че чак сега го откривам! Дори и да не е безупречно - нещата са разглеждани точно по начина, по който се опитвам да ги анализирам и аз. В Ютуб-профила на споделения клип (следващия линк) има доста по въпроса и е детайлно дадено. (1) Dyslexic Artist Theory on the Physics of Time - YouTube
  6. Базата, от която започват разсъжденията ми, е следната. Имаме скоростта на светлината като фундаментално, всеобщо и неизбежно ограничение на максималната скорост, с която произволно нещо може да се движи спрямо произволно друго нещо (при квантовите сплитания са възможни тълкувания, които не налагат нарушаване на ограничението максимална скорост на светлината, като четиримерността пространствено е едно от възможните обяснения). При нормални разсъждения (евклидови, обичайни, плоски геометрии) такова ограничение не би трябвало да го има, защото липсва логично-следствена причина да го има. Няма причина да не могат да се развиват скорости над тази на светлината, при това дори много пъти скоростта на светлината, точно както има скорости, които надхвърлят много пъти най-бързото тичане на човек (Юсейн Болт с неговия световен рекорд, примерно). Да, но ограничението до скоростта на светлината го има, то е безусловно потвърдено и е всеобщо, отнася се за цялата позната Вселена. Това означава, че въпросното ограничение произтича от геометрията на Вселената. Затова е общовалидно за всички, навсякъде и във всички случаи. Геометричното представяне е много подходящо спрямо човешките сетивни и мисловни особености. Всяко нещо, всяка закономерност може да бъде представена геометрично, както и по всякакъв различен начин (примерно чрез слуха и осезанието, като изговаряни числови стойности, категоризации чрез числа, съотношения между числа, брайловата азбука за слепите и т.н.), но геометричното представяне е най-близкото до човешкия опит, заради доминацията на зрението и ще бъде вярно и коректно във всички физически случаи, в които се употребява, доколкото вярно и коректно може да се счита зрението ни за пресъздаването на реалността (колкото и да е несъвършено - не разполагаме с нищо друго по-добро). Така че, геометричното представяне е чудесен, пълноценен инструмент, чрез който могат да се представят всички научни и физически зависимости, без изключение, доколкото точно са анализирани и проверени практически и теоретично. Наличието на ограничението до скоростта на светлината налага отказа от евклидовата геометрия и преминаването към употребата на неевклидовата хиперболична (елиптична при гравитацията) геометрия на Минковски. Тази геометрия описва връзката между пространството и времето при Специалната теория на относителността и тя е доста недвусмислен признак за геометрично представяне на реалност с едно измерение повече, която се разсъждава ("наблюдава" мисловно) през едно измерение по-малко (хипер-реалност, разсъждавана през три, вместо през реалните за нея четири пространствени измерения). Разсъждението през подобна, четириизмерна пространствено геометрия не противоречи по никакъв начин на математическите резултати, които СТО дава и съвпада напълно с тях. Както диаграмата на Минковски, така и дискът на Поанкаре, заедно с диска на Белтрами-Клайн и със сферата на Риман, са напълно използваеми за демонстрацията на хиперболичното геометрично естество на пространство-времето по СТО. И диаграмата (конусите) на Минковски, и диска на Поанкаре могат да се мислят като така нареченото "седловидно" огъване в допълнително четвърто пространствено измерение. Диаграмата на Епщайн също е напълно валиден различен геометричен начин за представяне на релативистката математика, резултатите по нея са напълно идентични с резултатите по диаграмата на Минковски, просто защото диаграмата на Епщайн са конусите на Минковски, "гледани" (мисловно, като начин на разсъждение) отгоре. Както можеш да представиш точно резултатите от математиката на СТО чрез таблица, картинки на скоростомери и часовници, диаграма на Минковски и по произволен друг точен начин, по който избереш, така точно можеш да ги представиш и чрез диаграмата на Епщайн. Просто - още един различен, но точен начин. Както диаграмата на Минковски, така и тази на Епщайн не обяснява, макар и да демонстрира, наличието на скоростта на светлината. И от двете диаграми ти не можеш да предположиш, защо във вселената съществува такова ограничение, само можеш да го приемеш като доказан от практиката постулат, без обяснение. Ако всичко беше обичайно, зависимостта между времето и пространството щеше да бъде линейна (червените прекъснати линии на горното изображение). Вместо това ние виждаме деформация, издуване (сивата област) в диаграмата на Епщайн, което ограничава нормалната, линейна зависимост между пространство и време до невъзможната за надхвърляне скорост на светлината. Първоначално аз подхождах доста елементарно, като директно обявявах времевата координата при Минковски и Епщайн за четвъртото пространствено измерение w. Цялата разлика с непотвърденото добавяне на пето компактифицирано измерение при Калуца и Клайн беше, че четвъртото времево измерение е тяхното пето и просто е още едно пространствено измерение към обичайните три. Естествено, днес вече не мисля точно така, макар най-базовите ми твърдения от някога да си остават. Хиперболичните ефекти в диаграмата на Минковски могат да се представят като завъртане на горната част на цилиндър (много-много близка асоциация с цилиндъра на Айнщайн) до хиперболоид. Чрез това завъртане с увеличаването на скоростта се получава и събирането/разтеглянето на координатите t и х в диаграмата на минковски към светлинната линия. Естествено, огъването до цилиндър при покой и след това завъртането до хиперболоид не става по пространствената координата у от конусите на Минковски. То става през допълнителното четвърто пространствено измерение w, а ние го разсъждаваме ("наблюдаваме") през двуизмерния екран/диаграма на Минковски (твърде много държим да ползваме евклидови, прави координати t и х). Всичко това може да бъде онагледено и така: Всичко това обаче все още не е самото четвърто пространствено измерение w, а са все признаци, следи, които навеждат до подозрението за неговото съществуване. Ако всичко беше нормално, евклидово, то както сянката на кръгът в две измерения е диаметър в едно измерение и сянката на сферата в три измерения е кръг в две измерения, така и сянката на хиперсфера в четири измерения щеше да бъде сфера (кълбо) в три измерения. Ние обаче имаме като сянка на четиримерното въртене на хиперсфера не обичайна тримерна сфера/кълбо, която се върти, а имаме всичкото това в стереографска форма: Както се вижда, стереографската сянка на въртяща се хиперсфера триизмерно е добре известния туистор на Пенроуз (изгражда се чрез влакна на Хопф). И е стереографско, а не обичайно, защото по четвъртото измерение от наша гледна точка материята се движи със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината, затова ние регистрираме процесите по това измерение като точка (нулево отстояние) или като планково време (отстояние). Същевременно, за нашите възприятие (сетива и мисловен процес) материята се движи изключително бавно през трите обичайни пространствени измерения, затова за нас те са прави, евклидови и дълги (безкрайни или почти безкрайни). Изцяло симетричната ситуация е евклидово въртене на хиперсфера със скоростта на светлината, но "раждането" на Вселената (Големия взрив) променя това като сетреографско естество и така могат да се получат ходът на времето, различните пространствени отстояния и подсветлинните скорости. Надявам се да съм успял да ти покажа, че разсъжденията ми не са голословни (философия, метафизика, чисти измислици) и небазирани на физическите закономерности. Ако не съм успял - много съжалявам, защото това е предела на възможностите ми на този етап!
  7. Какви са тия глупости?! Новите подходи търсят начин да запълнят празнините до формирането на цялостна, единна концепция за функционирането на Вселената. И докато не се състави потвърден, доказан от практиката подход - СТО, ОТО и КМ си остават единствените потвърдени и работещи в практиката господари. Ето ти да се образоваш за хиперболичните форми и Минковски: Hyperbolic geometry for the uninitiated and curious- How to simulate hyperbolic space – The Pointless Conjecture (wordpress.com)
  8. Съществуват предположения, които аз споделям засега, но са недоказани (поне засега), че ВСИЧКО, цялата Вселена, е подсъзнателна, въображаема мисъл-форма. Естествено, не на човечеството, камо ли пък на отделен човек, а на всичко съществуващо, в цялата Вселена. Един камък няма чак толкова сложната нервна система като човека и животните, неговите подсъзнателни "представи" за "реалността" са много по-ограничени и примитивни, много по-стриктно повторяеми (физическите закономерности) от резултатите на биологичните организми (знаем за сложните представи за "богове" и тям подобни дори още при първобитните хора), обаче масата/енергията, заключена в скалите (планети, звезди, галактики) е неопределимо по-голяма от целия биологичен свят, така че изглежда естествено, "примитивните" подсъзнателни "представи" на небиологичните форми във Вселената да доминират при формирането на вселенските физически закономерности. Дори може да става въпрос за някакво гигантско, неопределимо същество (истинската "Вселена"), част от чийто организъм да се явява нашата наблюдаема Вселена (примерно, галактиките да са кръвните клетки, а черните дупки да са клетъчните мембрани - абсолютно произволна моя интерпретация, само за онагледяване на смисъла в дълбочина). Естествено - подобно разглеждане не е физическо или поне не е само физическо, а по-скоро психо-физическо.
  9. Нищо подобно! Не е изведнъж, а е в резултат на съвсем ясна физическа зависимост (както вече написах - представена ясно от толкова мразения от някои тук Айнщайн) - трябва някак си да се ускориш до скоростта на светлината или да достигнеш центъра на черна дупка, но като масивно, подсветлинно същество не можеш да направиш нито едно от тези две неща. Може би нещо като умреш, но там вече нищо не се знае, защото тези моменти не се изучават сериозно (всички предпочитаме да мислим колкото може по-малко за смъртта). За да не циклим в елементарни спорове - ето нещо за Минковски и Епщайн! Диаграмата на Епщайн е двуизмерно представяне на конуса на Минковски върху лист/екран, гледано отгоре:
  10. Нямаше нужда от това повърхностно тълкуване. Има се предвид, че отстоянието (конкретното изражение на пространството във физиката) е продукт на нещо друго, на първо място заради силно мразения от неколцина тук Айнщайн. Както пространството, така и времето са тясно свързани със скоростта между наблюдател и наблюдаемо, а това означава, че съществуват условия, при които и пространственото, и времевото отстояние се зануляват (при движение със скоростта на светлината, приблизително равно на релативистична сингулярност и при гравитационна сингулярност). Това означава, че абсолютно всичко, което регистрираме чрез нашата сетивност (сензориката на човешкия организъм) е съответен за всеки отделен миг (за всеки отделен планков времеви интервал) комплекс от регистрирани от човека скорости, които дават съответните им пространствени и времеви отстояния, а в крайна сметка всички тези миксове продуцират и взаимодействията (пример - случаят с лоренцовото скъсяване при съвместното движение на електроните и реализирането на електромагнитното взаимодействие вследствие на това).
  11. Това нещо тука провокира много интересен въпрос! През определен период от време всички клетки на човешкото тяло са обменени с нови. Така, съвсем в триизмерността и в обичайния живот, възниква въпросът, дали след 40 години (да се пре-презастраховаме, че всички клетки в човешкото тяло, без изключение, са подменени и обновени) говорим за наистина същия човек или за някакъв съвършено друг човек (парадоксът на кораба на Тезей)?
  12. Това е интересният въпрос, коя от двете ситуации е - дали е днешния аналог на научната представа някога, че Земята е плоска, а твърденията за кълбовидна Земя са философски и даже еретични или наистина представата за четириизмерна пространствено реалност няма общо с физическата реалност и е чиста метафизика и измислици. Засега няма високо-вероятно потвърждение в нито едната от двете посоки (това, че в момента ние не регистрираме осезаемо и нямаме физическо разбиране за четвърто пространствено измерение не е потвърждение за безусловно фактическо отсъствие на такова). Подозрителните моменти за реалното наличие на над-тримерна пространственост обаче са прекалено много - неевклидовите геометрии, които се ползват в СТО и ОТО (и работят отлично) и въобще многообразията като цяло, които геометрично са именно сложни взаимовръзки между всякакви броеве измерения (една форма отдалече, която е съвсем друга отблизо, “скрито” пространство в някаква линия от по-голямото многообразие, “разрязвания” и “слепвания” и т.н.). Освен това имаме цели три различни начина на съчетаване между пространството и времето, които не са хаотични и произволни, а са последователни по различни начини - при СТО, при ОТО и при КМ. Необясненото по взаимосвързан начин наличие на ограничението на скоростта на светлината във вакуум, което не трябваше да го има при обичайна, Евклидова геометрия на три пространствени измерения, но се обяснява изключително добре чрез допускане на допълнително, четвърто измерение, същото и при ОТО (там даже матриците на тензорите са четириизмерни и това работи без засечки на макрониво), подозрителната свързаност между гравитацията, масата, наличието на подсветлинни скорости и на часовников ход, доста смисленото описване на заплитанията на квантовите равнища чрез свързаност през четвърто измерение (там дори времето не протича типично, до степен - да се подозира възможността за движение назад във времето при анти-частиците)… Прекалено много са подозрителните моменти в такава посока, за да не се обмисля сериозно възможността за четириизмерна пространствено реалност. А започне ли по-сериозно обсъждане в тази посока - може и да се намери (не от мен, естествено) някакъв признак или зависимост, които да потвърдят или отрекат с по-голяма степен на вероятност подобни предположения.
  13. Проблемът ми е, че не успявам да намеря безусловната обосновка, чрез която да докажа, че всичко това (както и гравитационните особености, а най-вероятно дори квантово-механичните ефекти) е триизмерна пространствена сянка в резултат на четириизмерна (хиперизмерна) пространствена реалност с конкретни типове съотношения между четирите пространствени измерения. Имам разни допускания, но не са безусловни. Трябва ми онази логика, онази конкретна геометрия на хиперизмерните пространствени съотношения, която числово да представя всички регистрирани до момента особености и поведение на триизмерни материални сенки с време. Не съм напипал точната логика, затова се отказах да коментирам излишно. Просто, клипът е добро визуално представяне на част от прозренията на Епщайн (Епщайн е разглеждал по специфичен начин не само релативистките, но и гравитационните ефекти, например тук: Gravitation and the Curvature of Space-Time / Relativity ) и дава нагледно важния за моите подходи преход от хиперизмерна (четириизмерна) пространствена реалност към триизмерни материални сенки + време, като преход от триизмерна реалност към двуизмерни сенки + време (всяко представяне на обект с повече измерения в по-малко измерения е по-малко измерна сянка на реалния обект). Засега логиката, която ползвам, е следната: 1) Има доказана зависимост между движението на обект с някаква скорост през пространството спрямо наблюдател и темпа на часовниците на този обект. Също има подобна, но не идентична, зависимост между гравитационните потенциали и темпа на различните часовници на обекти и наблюдатели, разположени в различни гравитационни потенциали. Всичко това са две различни форми на съотношения между три пространствени и четвърто времево измерение (официално времевото измерение е приемано за условно, но аз пробвам предположението, че всъщност става дума за реално четвърто пространствено измерение). 2) Зависимостта между пространствените и времевите отстояния не е линейна, а псевдо-евклидова (обичайно очакваната, но невярна линейна зависимост между пространствена и времева скорост е дадена в червено, а реалната релативистка зависимост от диаграмата на Епщайн е дадена в черно): Това "изкривяване" на очакваните линейни зависимости до неевклидовите такива от диаграмата на Епщайн (хиперболични, псевдоевклидови, когато ползваме подхода на Минковски) би следвало да произлиза от нарушение на симетрията между движението на материята през трите обичайни пространствени измерения, което при масивните обекти става с доста ниски подсветлинни скорости (могат да се доближават близо до светлинната скорост само масивни частици с изключително малки маси - елементарните, протони, неутрони, ядра, атоми, максимум молекули) и движението на материята през четвъртото пространствено измерение, което за масивните обекти става изключително с околосветлинни скорости. Тази диспропорция, несиметричност на движението на материята с доста ниски скорости в масивния свят на трите обичайни измерения и на движението на материята с околосветлинни скорости през четвъртото пространствено измерение води до възприятието на привидна разлика между четирите пространствени измерения, при която трите обичайни се приемат за гигантски, с почти безкрайни или безкрайни отстояния, а четвъртото изглежда свито до околопланкови или нулеви размери. Това създава привидност, сякаш всичко на някакво ниво се събира в една точка, един времеви отрязък (планков отрязък време) и няма връщане назад през времевото измерение, има само уникални моменти СЕГА, които постоянно се редуват един след друг вече протеклите (изживените) никога не се повтарят отново в точно същата форма. Подозирам също и постоянна циркулация на материята, на някакво равнище (от някаква перспектива на регистриране), при което материален поток се "всмуква" от всички гравитационни, масивни обекти във Вселената и след това се "изхвърля" през областите на разширение на Вселената, но естествено - не мога да докажа това и засега е просто поредното ми голословно допускане. Може би ще отбележа някакъв напредък по това, ако с времето успея да разбера значително по-добре от сега нещата, които се обсъждат в следващия клип: Въобще - все ми се струва, че съм много близо до напипването на безусловната логика (точната геометрия на хиперизмерните свързаности в различните ситуации - разширение на Вселената, гравитация с маси, време и подсветлинни скорости и т.н.), но все ми убягва засега. Ще видим, дали все пак ще успея да достигна до нещо по-сериозно с времето.
  14. Насъбраха се твърде много различни начини на визуално представяне на СТО и ОТО - диаграми на Минковски и “потънали чаршафи”, дискове на Поанкаре и на Белтрами-Клайн, сфери на Риман… Всяко от тия неща представя известните досега особености по специфичен начин (със специфични аспекти), но никое не е фундамента, от който произхождат КМ, СТО и ОТО, като разклонения (прословутата квантова гравитация). Струва ми се, че някакви подсказки за този фундамент могат да дойдат от пълноценното представяне на подобията между СТО и ОТО. Например безспорното подобие между Лоренц-фактора в СТО (гама) и връзката между силата и разстоянието от масивния обект при гравитацията. Трябва да има и други такива подобия и щеше да бъде добре, ако някъде ги имаше изброени повече или по-малко. Нещата между СТО и ОТО са доста сродни и подобни, но не са еднакви, ама не са и произволни (някога се опитвах да оприлича тази близост на “завъртане под 90 градуса”).
  15. Да, не е вярно, в общи линии са глупости. Опитвам да намеря място, където да се прави по-детайлно сравнение между СТО и ОТО, търся със “special relativity vs general relativity”, но засега не ми се получава. Излизат главно глупости като споделената (вчера, като я намерих, ми се стори, че има някаква полезна жилка сред глупостите, но днес, като прочетох по-внимателно - нямаше да го споделя тук, ако пишех коментара днес).
  16. Основният играч и при СТО, и при ОТО е съотношението между пространството и времето, но в двата случая това става по различен начин (тази генерална разлика разлика се представя "плоското" пространство-време при СТО и "огънатото" пространство-време при ОТО) и и двата тези случая са макроскопични. Може би има трето състояние (общо, фундаментално базово съотношение между пространството и времето), което е различно и от двете предходни и се отнася само за микро-света. Естествено - всички тези различни геометрии се произвеждат и от своя страна влияят на съответстващи движения на материя, със съответстващи скорости.
  17. Може би, но аз ползвам това само като много несъвършена визуална аналогия на прехода (при раждането на Вселената и на живо същество) от еднакви, огънати в хипер-сфера или хипер-елипса, симетрични четири пространствени измерения, поради движение на материята със скоростта на светлината във всички възможни посоки по споменатите четири измерения, към нарушена симетрия с три прави, безкрайни или почти безкрайни пространствени измерения и едно огънато, много малко, с околопланкова дължина, "времево" измерение. Това нарушаване на симетрията на движението на материята по четирите пространствени измерения води до времевите ефекти, подсветлинните скорости, масата и въобще - проявлението (оживяването) на познатата Вселена (и на всеки жив организъм при раждането му). За съжаление засега не успявам да намеря точната геометрия между три прави и големи и четвърто огънато и малко измерение (не ми достигат знания), но описанията чрез сфери на Риман в центъра на конусите на миналото и бъдещето на Минковски и илюзията за наличие на някаква централна точка, от която се "прожектира" Вселената холографски или стереографски насочват подозренията към нещо такова. Ето още нещо интересно, макар да не съм убеден в точността му. Но е опит за съвместно разглеждане на особеностите на СТО и ОТО (доброто разбиране на разликите и приликите между двете теории е особено важно за намирането на евентуална правилна геометрия между три големи пространствени и едно малко времево измерение). Че нещата са много сложни говори това, че поне на макрониво СТО и ОТО действат поотделно, едновременно относно даден физически обект, който се движи с някаква скорост в гравитационна среда, а също и разликите, идващи от квантовата механика (елементарните частици трябваше да са подобни на макроскопичните черни дупки, но не са, което говори за големи разлики в съчетаването между трите пространствени и времевото измерение на микро и на макрониво). Incompatibility between general and special relativity (biglobe.ne.jp) Обща vs. специална теория на относителността. Общата теория на относителността противоречи на специалната теория на относителността. [Теорията на Айнщайн е непоследователна и погрешна.] (Фиг.1) Общата теория на относителността се сблъсква със специалната теория на относителността! Всъщност относителността на Айнщайн включва фатални недостатъци. Общата теория на относителността и специалната теория на относителността са несъвместими! Специалнататеория на относителността се основава на "относителното" пространство-време. Общататеория на относителността се основава на "абсолютното" пространство-време около масивна звезда. Така че тези две релативистични теории се сблъскват помежду си и доказват, че Айнщайн греши, въпреки че всички учебници и медии прикриват този факт. Скоростта е "относителна" в специалната теория на относителността. [Няма "абсолютно" пространство в специалната теория на относителността.] (Фиг.2) B ( или A ) се движи при v, видяно от A ( или B ) = относително ? Специалната теория на относителността постулира, че няма абсолютно пространство-време, а пространство-времето може да се променя по различен начин в зависимост от различните наблюдатели. Погледнато от стационарно A, B се движи със скоростта v. Погледнато от стационарно B, A се движи със скорост v в обратна посока. Така че не можем категорично да кажем, че А е неподвижно, защото видяно от различни наблюдатели, А се движи. Черната дупка се движи по-бързо от светлината!? [Времето на черната дупка спира, но може да се движи?] (Фиг.3) Времето на черната дупка спира, но се движи, видяно от Б? ← > в? На черната дупка часовниковото време спираs, видяно от далеченнаблюдател B, който се движи при v. Погледната от B, черната дупка трябва да се движи с v в обратна посока. Това е противоречие. Относителността на Айнщайн твърди, че всеки обект не може да надвишава скоростта на светлината c в която и да е референтна рамкаs (= не може да бъде по-бърза от светлината, видяна от наблюдателите). Ако времето около черната дупка спре и тя може да се движи, това означава, че черната дупка може да се движи по-бързо от светлината, видяна от Б! Защото докато времето спира, черната дупка може да се движи мигновено, видяна от Б. Това доказва, че общата и специалната теория на относителността на Айнщайн си противоречат! Парадоксът на близнаците в специалната теория на относителността? [Движещият се часовник тиктака по-бавно в сравнение със стационарния часовник ?] (Фиг.4) Движещият се часовник B ( или A ) тиктака по-бавно от A ( или B ) = парадокс Специална относителносттвърди, че движещият се часовник се забавя по отношение на стационарния наблюдател, което причинява парадокс на близнаците. На фиг.4 вляво часовник B се движи, така че часовник B тиктака по-бавно от статистическиячасовник A. Но погледнато от Б, часовник А се движи, така че часовник А тиктака по-бавно от часовник Б. Това очевидно е парадокс. Така че в този релативистичен свят "измерването на времената" (напр. GPS) е безсмислено, защото часовниковото време тече с различна скорост, наблюдавана от различните наблюдатели. GPS корекцията на времето включва "парадокс на близнаците", толкова погрешно! [Не можем да знаем кой часовник от два движещи се сателита работи по-бавно!] (Фиг.5) Движещият се часовник работи по-бавно → парадокс на близнаците! → GPS е грешен! Факт е, че общата теория на относителността на Айнщайн показва фатален парадокс на близнаците в GPS, толкова фалшив. Те твърдят, че сателитният часовник тиктака по-бързо (само 38 μs на ден ← твърде малък, за да се повярва!), съчетавайки забавяне на времето и общата теория на относителността. Вижте това. Но тази пресилена интерпретация е погрешна! Според специалната теория на относителността движещият се часовник тиктака по-бавно. На фиг.5 два спътника се движат около Земята с една и съща скорост "v" в противоположни посоки. Разстоянията между Земята и двата спътника са винаги едно и също "r". От гледна точка на "А" сателит (← почивка рамка ), "Б" сателит се движи, така че "Б" часовник работи по-бавно. Но от гледна точка на "Б" сателит, "А" спътник се движи, така че "А" часовник работи по-бавно! Това е "известният" парадокс на близнаците. GPS корекция на времето включва фатален парадокс, толкова погрешно! ------------------------- Движещият се часовник тиктака по-бавно, което е свързано със "скорост squared". Други фактори със същата единица, влияеща върху времето, са гравиционалнитеи центробежните потенциали, като и двата се променят с орбиталния radius r ( this p.19 ). В този случай, това "р" е същото, Няма разлика в два спътника. В случая на фиг.5 двата спътника се разминават на една и съща позиция (= и двата спътника имат еднакъв потенциал ). И скоростите на двата спътника са постоянни (= едно е нула, друго е 2v) с постоянен същия потенциал. Това означава, че няма забавяне на времето чрез "потенциална разлика", всяка скорост е единственият фактор за забавяне на времето. Това е истински парадокс на близнаците, при който движещият се часовник, видян от друг тиктака по-бавно, A(B) е по-бавен от B(A), видян от B(A). Относителността на Айнщайн е погрешна. Черна дупка не може да се образува! [Безкрайно време е необходимо, за да се образува черна дупка, така че невъзможно.] (Фиг.6) Спирането на времето върху черната дупка предотвратява нейното образуване. Времето на часовника спира на повърхността на черната дупка от гледна точка на далечниянаблюдател (на земята). Така че е необходимо безкрайно време, за да се образува черна дупка от колабирала звезда. Това означава, че черната дупка не съществува сега, различно от това твърдение. Черната дупка е една от най-големите измами в историята на науката (този мит # 2). Но ако се откажат от черната дупка, физиците няма да имат нищо общо с относителността на Айнщайн. Това е причината нереалната черна дупка да оцелее. Черните дупки се сблъскват? ← Фалшиви новини! [Времето спира, но черната дупка може да се движи и да се сблъсква? ] (Фиг.7) Времето спира, но черната дупка може да се движи? ← парадокс. В медицинатасе казва, че две черни дупки са се сблъскали и са се слелив една. ← Фалшиви новини! Айнщайн казва,че времето еоколо черна дупка, гледана от далечна Земя. Така че, всички неща около всяка дупкатрябва да спрат (= да не се движат или да се сблъскват! ) Когато две черни дупки се приближават, черната дупка продължава да се движи по отношение на друга черна дупка? Това е парадокс. Тъй като черната дупка изглежда се движи с безкрайна скорост = по-бързо от светлината, гледана от друга черна дупка (= спиране на времето), което нарушава относителносттана Айнщайн. След това и двете черни дупки се забавят и накрая спират една спрямо друга, когато се приближават? Това също е невъзможно, защото всички неща около всяка черна дупка спират, така че те не могат да изтласкат или да повлияят (= бавно) на друга черна дупка. Защо черната дупка е нереална? [ "Твърд" прът е удължен от черна дупка време дилатация !? ] (Фиг.8) ↓ Твърдият прът преминава черна дупка → удължава? Ето един пример, който доказва, че черната дупка на Айнщайн греши. Когато твърд дълъг прът се приближава към повърхността на черната дупка при v. Времето в единия край на пръта близо до черната дупка се забавя и спира. Но времетоe в друг край на този дълъг прът не се забави, защото този край е далеч от черна дупка ( гравитация ). Ако е така, този твърд прът е удължен, докато пръчката продължава да се движи! Това е сериозен парадокс, защото "твърдото" тяло не може да бъде удължено! Това доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн е погрешна. ------------- Гравитацията на повърхността на черната дупка става обратнопропорционална на масата на черната дупка, така че когато черната дупка е много масивна, гравитационната сила от черната дупка може да бъде пренебрегната. Гравитацията около черната дупка е непроменена по отношение на гледната точка на наблюдателя. Ако гравитацията се промени от наблюдателя, обектът се нуждае от "различни кинетични енергии", за да избяга от звездите, това е парадокс. Какво означава гравитационно забавяне на времето? [ Гравитацията силна ↑ → Часовникът тиктака по-бавно ↓ ? ] (Фиг.9) Времето на часовника на земята (= Δt2 ) е по-бавно от Δt далеч? Общата теория на относителността на Айнщайн твърди, че времето на часовника тече по-бавно, тъй като гравитационната сила става по-силна. Докато времето на часовника далеч от земята се променя с Δt, времето на часовника на земята (= усеща по-силна гравитация) се променя с по-малко Δt2 ( < Δt ). Използвайки ускорението g, това забавяне на времето се изразява по следния начин. M е масата на земята, а r е разстоянието между центъра на земята и обект (= часовник) с маса m. Тук обясняваме как е изведено това уравнение на гравитационното забавяне на времето. Часовникът свободно пада на земята. (Фиг.10) Свободно падащ часовник под гравитацията g На фиг.10 часовник пада върху земята чрез гравитация (= свободно падане). Докато времето на часовника при r 1 от центъра на земята се променя с Δt1. времената на часовника при r 2 се променят с Δt2. Общата теория на относителността твърди, че Δt2 при по-силна гравитация е по-бавна от Δt1. Но това е голяма лъжа! От гледна точка на падащия часовник. [Земята и всички стационарни часовници се ускоряват нагоре.] (Фиг.11) Вижда се от часовника, който свободно попада под гравитацията. Погледната от свободно падащиячасовник под гравитацията, Земята и всички други часовници изглежда се ускоряват нагоре с g. Общата теория на относителността твърди, че този свободно падащ часовник не усеща сила, така че може да се третира като инерционнарамка на специалната теория на относителността без гравитация. На фиг.9 вляво два часовника при r 1 работят с една и съща скорост и в тази рамка без гравитация този свободно падащ часовник продължава да работи със същата оригинална скорост (= Δt1 ). Движещ се часовник Δt2 тиктака по-бавно? [ Видян от свободно падащ часовник, стационарният часовник е по-бавен (= Δt2 < Δt1 ) ] (Фиг.12) ↓ Часовникови времена, наблюдавани от свободно падащ часовник? Видян от свободно падащия часовник, стационарният часовник на земята се движи нагоре с v, така че часовникът му (= Δt2) тиктака по-бавно от свободно падащия часовник (= Δt1 )? Вмъквайки изчислената скорост v и ускорението g в специална релативистична дилатацияна времето, можем да получим еквивалентана гравитационното забавяне на времето. Това означава, че гравитационното забавяне на времето в общата теория на относителността се изчислява само от един кадър (= свободно падащ часовник )! Така че това гравитационно забавяне на времето противоречи на специалната теория на относителността, която забранява фиксирането на една единствена абсолютна рамка. Видян от стационарния часовник на земята. [ Свободно падащият часовник тиктака по-бавно ( Δt1 < Δt2 ) ← парадокс ! ] (Фиг.13) Видян от свободно падащ (или неподвижен) часовник, Δt2 ( или Δt1 ) е по-бавен ? На фиг. 10, те сравняват часовниковите времена, наблюдавани само от свободно падащ часовник. Но погледнат от стационарния часовник, този резултат става обратен. Видян от свободно падащ часовник, стационарният часовник е по-бавен ( Δt2 < Δt1 ). Видян от стационарен часовник, свободно падащият часовник е по-бавен ( Δt1 < Δt2 ) ! Това очевидно е парадокс и показва, че Айнщайн греши, защото общата теория на относителността противоречи на специалната теория на относителността.
  18. Хиперболичната неевклидова геометрия на релативистките зависимости между времевите и пространствените интервали (свързаните със скоростта) и елиптичната неевклидова геометрия на гравитационните зависимости между времевите и пространствените интервали (свързаните с гравитационния потенциал) може би са два противоположни ефекта, свързани със стереографска проява на макрониво на увито малко четвърто пространствено измерение, които се проявяват на макрониво като пространствено-времевите зависимости на специалната и на общата относителност.
  19. Как и при релативизма, и при гравитацията може да става дума за четвърто пространствено измерение? И в двата случая става дума за съотношения между интервалите на времето и на пространството, само са от различно естество - в първия случай зависимостта е хиперболична, а във втория е елиптична. И в двата случая става дума за графично представяне на четириизмерни форми, разсъждавани през двуизмерен евклидов екран. Най-лесно за проследяване на такава логика е, като разгледаме по-внимателно хиперболичното въртене при диаграмата на Минковски. При гравитацията е малко по-различно, но и там пак става дума само и единствено за някакъв вид взаимовръзка между времевите и пространствените интервали. В хиперболичния случай на Минковски тази връзка е свързана със скоростта, а при гравитацията е свързана с гравитационния потенциал и там също има някакъв вид хиперболично въртене по отношение на някои показатели. Както забелязваме и в двата случая, говорим за налагане на естествените за нашето ежедневие представи за евклидов двуизмерен екран и прави линии върху четириизмерно физическо естество с криви линии (хиперболични и елиптични неевклидови). Тук е изключително важно да се уточни, че не става дума за "наблюдение" на обичайни триизмерни обекти с кръгла или седловидна форма в плоско триизмерно пространство. Първо, тука е игнорирано едно (при триизмерните представяния с x, y и t) или две (при двумерните диаграми само с x и t) обичайни пространствени измерения и на тяхно място, като "огъвания" (кривини) през измерение, е представена връзката между времевите и пространствените интервали. Второ, поради невъзможността да се движим свободно през четвърто измерение (ако е много малко и увито или пък ако е условно и не съществува реално), ние не регистрираме особеностите на подобно измерение пряко в ежедневието ни, както при трите обичайни пространствени измерения, а ги разкриване като неевклидова връзка между времевите и пространствените интервали. В общи линии, би трябвало да става дума за малко и увито четвърто пространствено измерение w, което чрез стереографска проекция се свързва с обичайните три прави, разгърнати измерения и един пълен цикъл (пълен кръг) по него се равнява на една планкова дължина през трите обичайни пространствени измерения, измината за една планкова единица време и това е скоростта на светлината С. Стереографската връзка между четвърто малко и увито и три големи и прави пространствени измерения дава макроскопичната хиперболична релативистка и макроскопична елиптична гравитационна връзка между движение на материята по макроскопична права и еднопосочна ос на времето в съчетание с три обичайни пространствени измерения. Сега трябва да намерим нещо, което по съвсем безусловен начин да ни покаже, дали става дума за допълнително четвърто пространствено измерение, освен трите вече известни или става дума за условно четвърто измерение. Това, че ние, като макросъщества, не можем да се движим през четвърто пространствено измерение, не е безусловен аргумент в полза на условността на четвъртото измерение, защото са възможни обяснения с четвърто пространствено измерение, които дават наблюдаваните на макрониво ефекти. Безусловното решение на този въпрос се крие при микрочастиците, в квантовия свят.
  20. Много подробни обяснения за всякаквите хиперболични изображения и тяхната взаимовръзка помежду им: Hyperbolic Non-Euclidean World (kcn.jp)

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...