Станислав Янков

Е-де! Ти си умен и добре запознат с физиката човек (доста по-добре я разбираш от мен) - разбираш смисъла на аналогията и че става дума само за увеличаването на пространствения обем (отстоянията между веществото), а привнасянето като значими на особеностите по бухването на тестото като въздух, вода и т.н. са излишни (нещо като търсенето от мен на устройство на идеални часовници ).

Данните от Джеймс Уеб доста разбъркват представите за периодите при досегашните концепции (галактиките се оказват много по-стари от очакваното), но базовите моменти на Големия взрив още си стоят (реликтовото лъчение никой не го е и не може да го отмени, а то е доста категорично свидетелство в полза на модела). https://en.m.wikipedia.org/wiki/Cosmic_inflation

Към това имаха отношение моделите с полето на Хигс и инфлатонното поле. https://blog.lukmaanias.com/2025/01/15/higgs-boson-and-higgs-field/ https://en.m.wikipedia.org/wiki/Inflaton

Шпага, а сигурно ли е, че балонът ще се спука? Ако разширението на Вселената е навсякъде - да, в един момент то ще достигне такива стойности, че ще разцепи дори атомите (рано или късно). Но ако е само в областите с достатъчно ниски концентрации на материята/енергията - тогава просто галактиките, които не са свързани в купове/свръхкупове и отделни независими галактики просто ще останат сами в Космоса, защото всичко друго ще се разширява с надсветлинен темп и светлината от нищо друго няма да може да достига до тях. Ще им изглежда, че са единственото нещо във Вселената.

Да, бях изпуснал цялата отсечка между началната и крайната точка.

Нямаше ли предвид това:

Тук сигурно си имал предвид два интервала (отсечките между последователност от точки са с една по-малко от броя на точките). Разбирам смисъла, това е препратка към разлагането (диференцирането) на произволна линия (особено - крива) на безкрайно-малки (но различни от нула) фрагменти (същите, които после се интегрират).

Да, не може да е интервала, защото собственото време се получава, като се раздели интервала на скоростта на светлината.

Да, тук движението е разделено на два участъка. Двата интервала не се ли съчетават по някакъв начин (например - да се събират или да се вадят, в зависимост от знаците пред стойностите) и така да се стига до определяне дължината на цялата мирова линия на обекта? Ако не е правилно дължината на мировата линия да се нарича пространствено-времеви интервал (макар принципно да се изчислява по същата формула като интервала, но като се вземат под внимание и чупките) - има ли друго правилно название, освен "дължина на мировата линия"?

Дължината на отсечката е разстоянието, изминато от обекта "наблюдател" (щом е права линия - не е "моториста"). Точките и молива са само пособия (математически и материални) за намиране на търсения отговор, свързан с разглеждания обект - дължината на отсечката, която той е изминал. Говорим конкретно за този случай, а не, че може да има и задачи с различни условия. Когато двете събития са свързани с поведението на един обект (неговото местоположение, а от там и скорост в два различни момента и т.н.) - ние описваме този обект и намираните характеристики са неговите характеристики (в случая - пространствено-времеви характеристики).

Имаме някаква спирка и неподвижни на нея, един до друг, наблюдател и мотоциклетист - два обекта. На всеки от двата обекта се присвоява декартова координатна система (това са две различни координатни системи, макар да са с общ център - координатите на основната са перпендикулярни една на друга, а примовите координати на втората система са под ъгъл, по-малък от 90 градуса). Мотористът тръгва с някаква скорост, после обръща, връща се към неподвижния през цялото време наблюдател на спирката и спира на старото си място до него. Има няколко събития - тръгването и спирането след връщането на моториста (едната координатна система) според неподвижния през цялото време наблюдател на спирката (втората координатна система) и тръгването, обръщането и връщането (спирането) според моториста. Да опростим нещата и да приемем, че мотористът е тръгвал, обръщал и спирал мигновено, без никакви неинерциалности. Събитията са моментите на тръгването, обръщането и връщането (спирането), а мировите линии са на моториста и на наблюдателя. Защо да не може да се каже, че мировите линии и интервалите (дължините на мировите линии) са на двата обекта? Събитията в случая не са ли моментите на тръгване, обръщане и връщане (спиране) на моториста, което не пречи и на двата обекта да са се придвижили през пространство-времето и да си имат мирови линии с дължини и от там и интервали?

Аз по принцип това го изразявам като параметри на събития, отбелязани (параметрите) върху координатите на някакви координатни системи. Координати на събития ме объркваше досега, преди да изясним този детайл.

Дължините на мировите линии в единия и в другия случай (които се различни), не се ли определят и като интервали? Особено, след като се изчисляват по формулата на интервала?

Стори ми се, че става дума за приписване на координатна система на събитията. Наясно съм, че не съм разбрал правилно и в действителност не се има предвид такова нещо. И друг път съм се объркал по подобен начин (когато се напише "събитията/точки имат координати" вместо "събитията/точки имат параметри по координатите на системите, които ги отчитат"). Проблемът е в мен - не съм свикнал с всички жаргони. Струва ми се, че сега вече го разбирам по-добре. Никога преди не съм обсъждал ситуация със събития/точки, сегашния е първия и последен път, в който го правя. С изключение на този случай, във всички останали случаи съм обсъждал два обекта с приложени към тях координатни системи, които са били заедно, след това единия е тръгнал с някаква скорост нанякъде, върнал се е обратно при другия и са си сравнили показателите. В тези ситуации трябва да има разлики между дължините на мировите линии на двата обекта, от там и между пространствено-времевите интервали на единия и на другия обект, които интервали те отчитат след срещата им (дължините на мировите линии трябва да са интервалите). След като дължините на мировите линии са различни и се определят чрез формулата на интервала - значи интервалите на двата обекта в този случай се различават.

За никакъв. Може би не сте прочели написаното след първото изречение.

Наличието на въжето ще елиминира въобще наличието на разширение на Вселената между двата обекта, със или без тъмна енергия. Значителна област от пространството между двата обекта трябва да бъде с изключително ниска концентрация на материята, за да има някакво раздалечаване между тях.

"Имат координати" аз го разбирам като точките да имат собствена координатна система, свързана с техния център и това да е трета координатна система, освен други две, по координатите на които се регистрират параметрите на точките. Така би излязло, че точките са обект, на който се присвоява координатна система и съм сигурен, че нямаш предвид това - второто ти изречение потвърждава тази моя увереност. Много често се обърквах от това, макар да е ясно, че не е имало нищо умишлено от ваша с Гравити страна. Сега вече смятам, че разбирам какво имаш предвид. Сега за първи и последен път давам пример със събития, за да покажа, че разбирах тези ваши обяснения, просто не разбирах, защо постоянно насочвате разговора към тях, при условие, че аз се стремя да анализирам детайлите във връзка с движещи се един спрямо друг обекти, с присвоена към всеки от тях координатна система, техните мирови линии (дължините им, които са пространствено-времевите интервали, след като се намират по формулата за интервалите) и откъде биха могли да произхождат релативистките особености във връзка със стойностите на тези линии (ясно е, че пространствено-времево произлизат от геометрията на пространство-времето, става дума според моя алтернативен подход с четирите пространствени измерения и асиметрията между тях).

Ето и детайли, които са ползвани за част от сметките (ползвах максимално неща наготово, за да не объркам някоя дреболия):

Да кажем - става дума за разположението на датчиците, които са регистрирали светлината. Не се занимаваме с местоположението на суперновите, от които светлината е дошла до датчиците. В системата S (приетата за неподвижна), датчикът, регистрирал събитие А, се намира на 1 метър от центъра на системата по оста х, а датчикът, регистрирал събитието В - на 2 метра от центъра на системата. Събитието А е регистрирано 1 секунда след началния (нулевия) времеви момент, а събитието В - 2 секунди след началния момент (нулевия център на координатната система S).

Чакай! Имат координати или имат параметри по координатите на координатните системи, които ги регистрират, без самите събития да разполагат с присвоени координатни системи? На мен ми се струваше, че досега с Гравите многократно ми обяснявахте второто (че събитията не разполагат със собствени координатни системи, а че само се отчитат техните стойности по координатите на някакви други координатни системи)!

Добре дошла е всяка тяхна намеса, ако пожелаят. Тук аз съм изпълнил всички условия за инвариантност на пространствено-времевия интервал s. Главното условие е да се разглеждат събития, на които не може да се припише координатнатна система и мирова линия. Регистрацията на светлина от избухването на две различни супернови, на две различни места в пространството, регистрирани от две различни координатни системи, които се движат със скорост половината от скоростта на светлината една спрямо друга, отговаря на това условие - експлозията на различните супернови не е нещо, което може да се свърже със скорост и мирова линия на обект. Това са просто две отделни точкови събития, наблюдавани от две различни инерциални системи, които се движат една спрямо друга със скорост 0.5с. Тогава пространствено-времевия интервал s между двете събития в едната и във втората координатна система (където е s') съвпада, s=s' (=0 - избрани са стойности, лесни за изчисляване, а не реалистични такива). От друга страна, когато разглеждаме помежду им обекти, които се движат с някакви скорости един спрямо друг, те могат да имат различни пространствено-времеви интервали (въпреки, че интервалите са поредици от множество точки/събития), защото могат да имат мирови линии с различни дължини, а стойността на интервалите е свързана с дължината на мировите линии.

Преди този пример (той е пръв и последен със събития) обсъждам само ситуации с движещи се един спрямо друг обекти с някаква скорост, на всеки от които е присвоена координатна система и имат мирови линии (мировите линии също са изградени от поредици събития, но това е друг въпрос). Този пример е единствения досега със събития и няма да има други. Дори твоя пример към Ники от 2-ра страница може да се представи чрез две координатни системи - нещото, което се движи със скоростта на светлината може да бъде светлина (наблюдател, който излъчва светлина от фенерче, тя се отразява в огледало и се връща обратно към него). На фронта на тази светлина може да се присвои втора координатна система, чиито координати х' и ct' да са събрани в светлинната линия под 45 градуса и затова няма да има примови х- и ct-параметри - могат да се ползват само параметрите от покоящата координатна система на наблюдателя (тази, която ти казваш, че е единствената в твоя пример).

Събитията са (точките) А и Б - регистрация на избухване на една супернова А и последваща регистрация на избухване на втора супернова В от две координатни системи S и S', които се движат една спрямо друга със скорост v=0.5с и системата S се счита за неподвежната. Координатните стойности на двете събития са хА=1, ctA=1, хВ=2 и ctB=2 в считаната за неподвижна система S. Стойностите х'А=0,57735026918963, ct'А=0,57735026918963, x'B=3,46410161513775 и ct'В= 3,46410161513775 в считаната за движеща се със скорост v=05c система S' са намерени чрез Лоренцовите трансформации. След това от стойностите В са извадени стойностите А и са намерени пространствено-времевите интервали s и s', които съвпадат (по координатите у и z няма движение /=0/, затова те просто не са включени във формулата за интервала). Избрани са стойности за лесни сметки, а не реалистични такива.

Това е някакъв важен момент, на който аз досега не съм обръщал нужното внимание! Пространството не беше материя, не взаимодейства, а разширението на Вселената е свързано с увеличаване на пространствените отстояния между материалните обекти (включително между върховете/падовете на електромагнитните вълни - увеличаване на дължините им = намаляване на енергията им). Тъмната енергия е ускоряването на това разширение на Вселената. Нещо при това ускоряване се счита за взаимодействащо с другата материя ли или има някаква по-различна логика?

Относно това нещо има някакво уточнение, което би могло да е от значение: