Станислав Янков

Преходът от плоско пространство-време към пространство-време с гравитационна кривина може да се определи като промяна на съотношенията на движение на материята през четирите или повече от четири пространствени измерения, когато реалността се разглежда като проекции на цялостната хиперизмерна форма. Грубо казано - радиусът на четвъртото пространствено измерение w започва да нараства с увеличаването на гравитационния потенциал, радиусът на останалите три пространствени измерения хуz започва да намалява и пространствено-времево това се изразява като прехода от плоско пространство-време (без кривина или още - с нулев тензор на Риман) към изкривено пространство-време (с наличие на кривина или още - с ненулев тензор на Риман). Може да се каже, че промяна на съотношенията на движение на материята през четирите или повече от четири пространствени измерения, когато реалността се разглежда като проекции на цялостната хиперизмерна форма, е причината за наличието и особеностите на така наречените "вътрешни характеристики" и "вътрешни параметри" на Общата теория на относителността и на Квантовата механика (преди време се заблуждавах, че оператори има само при Квантовата механика, а се оказа, че имало оператори и при Общата теория на относителността, заради вътрешната характеристика кривина съгласно релативистката терминология).

Доскоро работите на Ханс Монтанус, считан за родоначалника на конкретния подход "Евклидова относителност", бяха недостъпни. Сега в сайта за Евклидовата относителност, Euclidean relativity , беше качен един от последните материали на Монтанус, който може да се счита за пълноценно представяне на неговите представи по темата: Hans Montanus Proper Time as Fourth Coordinate (free ebook 2023) A compilation of Montanus' previous work with latest additions and insights Ето два цитата от там: "Ако ct е координата, тогава бихме очаквали в един момент от времето ct координатите на различни обекти да могат да приемат различни стойности по същия начин, както x координатите на различни обекти могат да приемат различни стойности. Това обаче не е така. Изглежда естествено ct координатите на различни обекти да бъдат равни във всеки момент от времето, само ако се предположи, че координатите са свързани с момента от времето. Тоест, изглежда естествено ct координатите на различни обекти да са равни във всеки момент от времето, само ако t също е параметърът, който определя реда на събитията. Действително, за x(t), y(t), z(t), ct(t), координатата ct ще има стойност c по t във всеки момент от параметърното време t. Това обаче би подразбирало, че t действа едновременно като четвърта координата и като параметър. За да се избегне тази двусмисленост, трябва или да се вземе ct като четвърта координата и да се търси друг параметър вместо t, или да се вземе t като параметър и да се търси друга координата вместо ct." "Собственото време може да изпълнява ролята както на липсващия параметър, така и на липсващата четвърта координата. Тоест, може да се приеме ct като четвъртата координата и Тау като параметър, или да се приеме cТау като четвъртата координата и t като параметър. Първият подход се следва в теорията на относителността: x(Тау), y(Тау), z(Тау), ct(Тау). В резултат на това, в теорията на относителността всяка частица ще има свой собствен параметър, тъй като всяка частица има свое собствено време. Като друг резултат, в теорията на относителността четвъртата координата на различните частици е една и съща стойност във всеки момент от времето. Вторият подход ще бъде следван в тази книга: x(t), y(t), z(t), cТау(t). В резултат на това, в настоящия анализ всяка частица ще има свои собствени четвърти координати, тъй като всяка частица има свое собствено време. Като друг резултат, в настоящия анализ всички частици са параметризирани чрез един и същ параметър." Както става ясно, тук също се застъпва основния недъг на Евклидовата относителност в настоящата ѝ форма - замества се условното времево измерение сt с условното времево измерение сТау, вместо да се дефинира реално четвърто пространствено измерение w, с вектор на материалното движение 1с в хиперизмерното пространство, а обичайната реалност с подсветлинни скорости и останалите наблюдаеми особености представлява триизмерни пространствени (четириизмерни пространствено-времеви) проекции. Да, както се вижда от предходния ми коментар с дефинирането на базовите вектори на координатите при четири пространствени измерения и вектор на хиперизмерната материална скорост 1с, практически подобен ход нищо не променя и дава възможност всичко да си се тълкува и чрез утвърденото пространство-време, а в увода на своя материал Монтанус пише: "Теорията на относителността е част от физиката повече от век. Тя предостави прогнози за няколко наблюдавани явления. Може да се каже, че теорията на относителността е много успешен модел. Прогнозите са толкова убедителни, че човек лесно може да приеме теорията на относителността като установен факт, подобно на теорема в математиката. Въпреки това, теорията на относителността все още е модел. В тази книга разглеждаме алтернативен модел, при който собственото време на обект е взето като неговата четвърта координата. В новия модел пространството-време е Евклидово и съществува предпочитана система на отсчет. Новият модел може да изглежда напълно противоположен на специалната теория на относителността, която се базира на относително Минковсково пространство-време. Въпреки различията, прогнозите в двата модела на пространство-време са сравними. За много явления прогнозите дори са идентични. Пространство-време с предпочитана система на отсчет ще бъде обозначено като абсолютно Евклидово пространство-време. Думата „абсолютно“ се отнася единствено до предпочитаната система на отсчет. Това не означава, че всички часовници тиктакат с еднаква скорост. Ще се представи въведение в концепцията за абсолютно Евклидово пространство-време. Известни експерименти по относителността ще бъдат разгледани в абсолютно Евклидово пространство-време. Кинематиката в абсолютно Евклидово пространство-време ще бъде сравнена с относителното Минковсково пространство-време. Ще бъдат осветлени подобията и различията със специалната теория на относителността. Също така ще бъде разгледана динамиката в абсолютно Евклидово пространство. Особено внимание ще бъде обърнато на гравитацията. За това не ни е необходима концепцията за кривина. Гравитацията ще бъде описана в плоско абсолютно Евклидово пространство-време. Ще бъдат дадени изрични изчисления за огъването или прецесията на орбиталните движения в близост до сферичен масов източник, двойна маса, диск и обла сфера. Електродинамиката ще бъде разгледана от тензорна гледна точка и от гледна точка на геометричната алгебра. В края ще бъде обърнато внимание на някои различни теми като вътрешно червено отместване и Стрелата на времето." Някакви съществени различия между стандартната специална относителност с пространство-времето на Минковски и Евклидовата относителност не може да има - двете трябва да дават напълно еднакви практически резултати, да са като две различни страни на една и съща монета. Два различни, но тясно свързани и пълноценно преливащи се един в друг подхода, подобно на хамилтъновата и лагранжовата механика, които описват едно и също нещо - хиперизмерната пространствено физическа реалност. Няма значение, че няма нещо ново и различно, дори само по-пълноценното разглеждане на реалността от две различни, били те и тясно свързани, перспективи (пространствено-времевата и пространствено-хиперизмерната) дава по-цялостна и пълноценна представа за всичко. Ако нещо между стандартната специална и Евклидовата относителност не е така - значи някоя от двете (или и двете) не е достатъчно добре разработено и явно на първо място това е Евклидовата относителност. Според мен непълноценността на евклидовата относителност е точно в ограничаването ѝ до собственото време Тау, вместо ясното и пълноценно дефиниране на четвърто пространствено измерение w. Защото, ето какви интересни изводи за естеството на времето може да извлече дори някой като мен, с явно ограничени познания в областта на физиката, когато се ползва ползва пълноценна хиперпространствена концепция, заедно със СТО и ОТО. Засега подозирам, че времевите ефекти може да се дължат на едно от три неща: 1) Това е най-малко вероятното и смятам, че ще отпадне с напредването на разбиранията ми нататък, но докато не е ясно и обосновано изключено, ще продължавам да го споменавам. Вече показах изображението с лекото изместване на вектора 1с на хиперизмерното движение на вселенската материя, за да може да се регистрира установения ход на часовниците в покой: Това би означавало, че дори при привиден покой в 3D-пространството между два обекта, все пак в същото това 3D-пространство ще има едно нищожно, може би нерегистрируемо (но вероятно опровержимо при разглеждане на други детайли) движение между обектите, което произтича от лекото изместване на вектора 1с на хиперизмерното движение надясно към оста х. 2) Единствената друга възможност със само четири пространствени измерения, която подозирам засега, е свързана с ускорение вследствие на въртене при движението на вселенската материя през четвъртото пространствено измерение w само по себе си, което би било въртене по спирала на плоското 3D-пространство хуz при движението му по направлението на четвъртото пространствено измерение w. И това изображение вече съм го качвал по-рано, само сега научих малко повече (недостатъчно, но все пак повече). Обект, който се движи по инерция с някаква скорост спрямо окръжаващата го среда, счита себе си за покоящ и часовниците му според него си се движат с обичайния темп на часовници в покой. По същия начин стоят нещата и с обект, който се движи по геодезична крива към гравитационен източник (голяма маса). И тогава движещия се по геодезичната крива обект счита себе си в покой, все едно се движи по инерция и неговите часовници според него си се движат съвсем обичайно, като часовници в покой. Значи движещи се по инерция обекти в плоско пространство-време биха могли да се движат и по геодезична крива на спирала по направлението на четвърто пространствено измерение w, като това би им изглеждало като движение по инерция в плоско пространство-време. Тук обаче е много важно да се види, каква е разликата на съотношенията на материалното движение през четите пространствени измерения при наличие на гравитационна пространствено-времева кривина от масивна концентрация, за което все още не съм готов. Важното в случая е, че огъването на едномерен кръг, двумерна сфера, трисфера и т.н. се представят посредством едно измерение повече от тяхното собствено (едномерната окръжност се представя посредством две координати х и у, като формулата е х2+у2=R2), така че измеренията могат да си се считат четири, без да се въвежда реално пето пространствено измерение и това може да се приложи по съответстващия начин и към спирала. Тук ми трябва доста по-добра подготовка от настоящата по Общата теория на относителността... 3) Най-вероятното според мен за момента - при покоящ спрямо наблюдателя обект, по диаграмата на Епщайн на този обект хиперизмерния (над три пространствени измерения) вектор на скоростта 1с съвпада напълно с координатата на четвъртото пространствено измерение w и въпреки това часовниците не функционират безкрайно бързо (нулев часовников интервал или още едновременно да се регистрират всички точки на минало, настояще и бъдеще - много подобно на едновременното движение на елементарна частица по всички възможни пътища, без ясна дефиниция на конкретни времеви и пространствени параметри в някои ситуации от квантовата механика), а работят с конкретния им темп в покой. Това би означавало, че зад времевия ефект се крият повече от четири пространствени измерения, чиято проекция е четиримерното пространство-време, когато реалността се разглежда чрез пространствено-времевия подход на Минковски.

Можеш ли да дадеш малко повече подробности, по какво се различава Дирак от квантуването на СТО? Ако не бъркам нещо - там се ползваха четириспинори.

Да, както при всички останали материали, свързани с Евклидовата относителност, тук също логиката не е довършена. Докато мнозинството други претупват работите, като просто заявяват, че четвъртото пространствено измерение е собственото време и така практически си остават в пространствено-времевата парадигма, макар и вече да не е на Минковски, тука пък се търси начин на всяка цена да се намери роля на евклидовото четириизмерно пространство. Евклидово (напълно плоско и напълно пусто) четириизмерно пространство, както и другата крайност - движение на вселенската материя с инвариантния темп 1с не само в едно, а във всички възможни направления в 4D(+)-пространството, което би го направило, ЦЯЛОТО, нуламерно (идеална точка без никакви размери) - са условни, нереални състояния. Действителното състояние, което регистрираме на практика, е това с 1с-вектор на материалното движение, който се движи само по едно направление през четиримерна или над-четиримерна пространствено геометрия и с произтичащата от това пространствена асиметрия между посоката на вектора и останалите три пространствени направления. За да можем да оценяваме размерите и поведението на обекти вътре в така дефинираното асиметрично пространство в покой (протяжността на Вселената по направлението на координатата w+ е с планкова дължина, докато по направленията на останалите три координати х, у и z е безкрайна или наподобяваща безкрайност), които обекти практически се явяват други (различни) пространства, ние дефинираме допълнителни базови вектори "х" и "х'" (в кавички, с което да се различават от реалния безкраен базов вектор на покоя х), които също са равни на планковата дължина, както е и с базовия вектор w (можем да си изберем произволни базови вектори и ние си избираме да са с еднаква дължина - планковата дължина, - за да ни е най-удобно). Без проблеми планковите дължини могат да се умножат с нужната стойност, за да станат 300 000 километра за х и една светлинна секунда (равняваща се на 300 000 километра) за ct от обичайния пространствено-времеви подход на Минковски. От тук вече може да се изгради пълен паралел (еквивалент) между този пълноценен четириизмерен(+) пространствен подход, който включва и някои (приложимите) елементи от Евклидовата относителност (основно диаграмите на Епщайн, но с променени символи) и утвърдената пространствено-времева концепция на Минковски. И няма никакви реални евклидови четириизмерни пространства (векторът 1с на движението на материята в четиримерното+ пространство пречи да съществуват такива пространства реално)...

Това е подходът при суперструнната теория (най-красивата, интересна и сложна) и засега не се получава. Най-вероятно нещата стоят по някакъв подобен начин, но не точно по настоящия. Нещо важно убягва и това се разбира чрез проверките (в случая - чрез противоречието с някои потвърдени неща и чрез липсата на регистрация на прогнозирани от суперструнната теория особености).

Най-накрая първия материал, повече или по-малко свързан с Евклидовата относителност, който ясно обсъжда четвърто пространствено измерение W, вместо неясно да го свързва със собственото време от пространство-времето на Минковски! (PDF) A Euclidean geometric model that has a maximum speed c

Втори опит да поставя някакво начало! Едва от миналата седмица понаучих някои неща за това, но само чрез опити, дори и с множество неуспехи, мога накрая да развия нещо годно. За да се тръгне напред, трябва временно да се игнорират противоречията и да се стъпи на стабилните неща. Кои са стабилните неща? Нека да започнем от тук: При относителността (още при Галилеевата) има вектор, наречен вектор на пространствено-времевото разделяне (spacetime separation vector) или още вектор на простраствено-времевия интервал (spacetime interval vector) - стелка, свързваща две точки (две събития) в пространствено-времева диаграма (мирова линия?). (2) Relativity 103b: Galilean Relativity - Spacetime Separation (Interval) Vector and Invariance - YouTube В алтернативната концепция тази роля сякаш се играе от от вектора 1с (вектора на материалната скорост в хиперизмерното пространство). По такъв начин инвариантното движение (вектор) с темп 1с в хиперизмерното пространство wxyz има различни компоненти в различните му проекции (координатни системи, като wxyz и w`x`y`z`). Безкрайни стойности на базовите вектори по координатите х, у и z означават, че обекти с крайни размери в рамките на тези координатни системи (които обекти биха се явявали различни пространства, с различни параметри на компонентите по четирите координати, тоест - различни координатни системи) ще имат две точки за начало и край, както при пространство-времето трябва да има две точки за събития (начално и крайно), а и дължини по посока на движението. Точките на дължините на обектите дори биха могли да се определят също като вид вектори, подобно на векторите на пространствено-времево разделяне (ще сочат посоката на движение). Ъгълът Алфа, както вече беше споменавано многократно, изразява скоростта v в триизмерното пространство xyz, а също може да служи и за извличане на стойността v/c на Лоренцовите трансформации. Не стана по-малко противоречиво от предходния ми опит, въпросите даже може да станаха и още повече (например - става дума за безкрайности по направленията на координатите х, у и z ли или все пак за някакви гигантски, граничещи с безкрайност, но все пак крайни стойности и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.), явно предстои твърде много мислене за твърде много подробности, но - тук поне вече има нещо, далече наподобяващо начало...

А как ще се разбере със сигурност, че скоростта е дискретна без напредък по квантовата гравитация (ако гравитацията е въобще квантова и не става дума за някаква коренно различна концепция, която да се окаже плодоносната)? Нещата около СТО са до голяма степен завършени и промени там могат да се наложат само посредством някаква съвсем нова концепция, която не може да дойде от там (там почти всичко, ако не и всичко, е завършено). Много по-вероятно е да дойде нова концепция от акцент над гравитацията проблемите с нейното квантуване, отколкото при СТО и квантуването, където нещата работят.

Аз точно това имам предвид, че няма да ти свърши работа! Проблемът е при квантовата механика и ОТО, а ти се занимаваш със СТО. Тук трябва някаква по-цялостна концепция и тя може да е радикално различна (като повече от четирите измерения на СТО и ОТО например или пък нещо съвсем друго, за което все още не сме се досетили). Опити за пробиви на парче и там, където не са същинските проблеми (нуждата от пренормировки между ОТО и квантовата механика, която нужда съвсем ясно показва, че има сериозен проблем) най-вероятно вече са правени, многократно и видимо не са донесли успех.

Идеалните часовници са теоретичен инструмент, който е предназначен за прецизната работа с теоретичната база (при СТО - Лоренцовите трансформации, да речем). Ако трябва да включваш в уравненията и точността на часовниковата конструкция - нещата стават безсмислено-сложни, освен че никога няма да постигаш пълната точност, която теоретичната работа изисква. Сам споменаваш съчетанието между QM и GR - решението на всички тези въпроси се крие в успешното съставяне на квантово-гравитационен подход...

"Часовникът" на СТО е идеален "часовник", тоест - измерванията му са идеално-точни (теоретичните изчисления пасват на резултатите напълно), независимо дали някога ще успеем да направим чак толкова точни замервания с реално устройство или не. Идеалният "часовник" е важно условие за работа с прецизната теоретична база - игнорира несъвършенствата на реалните часовникови конструкции.

Въпросът с масата е в областта на гравитацията (ОТО). Трикът на Дирак е успешен - СТО и квантовата механика са съчетани успешно. Да, това съчетаване е трудно, сложно, но важното е, че е успешно. Всички въпросителни, включително потенциална дискретност на времето, са в областта на квантовата гравитация.

Ти сам написа в предходен коментар, че СТО е съчетана успешно с квантовата механика (квантовата теория на полето). Усложненията с времето и от там и с поведението на часовниците идват от липсата на формулирана квантова гравитация (тоест - от неуспехите досега по съчетаването на гравитацията и ОТО с квантовата механика).

Това е въпрос, свързан с естеството на самото време на тези мащаби, а не с часовници. Часовникът е средство за отчитане на времето и той следва поведението на времето. Ако самото време се държи по някакъв необичаен начин на квантови равнища (а то се държи и даже губи смисъл в някакво отношение) - часовниците ще изявяват това със загуба на прецизност и по други начини.

СТО може да си е безкрайно прецизна и без необходимостта да съществува безкрайно прецизен часовник. Както Скенер написа по-рано - прецизността на часовника си е проблем на часовника, не на теорията. Реалността ще си дава най-точните стойности съгласно теорията, независимо дали ти можеш или не можеш да ги измериш напълно точно.

Да, това беше слабо предположение от моя страна!

Не съм сигурен, дали говорим за различни неща! Неподвижна ОС, с нейния максимално бърз часовников темп (минималния възможен времеви интервал, равен на планковото време), сравнява периодично стойностите на часовниците си (чрез много прецизна лазерна комуникация, да речем) със стойностите на часовниците на подвижна ОС и двете установяват, че при всяко сравнение часовниците на подвижната ОС изостават с много малко от часовниците на неподвижната ОС (нещо като редовните сверявания на часовниците на земния команден център с часовниците на обикалящите около земята GPS-сателити, само без ролята на гравитационните потенциали при земния център и при сателитите доста над земната повърхност). Да, обаче подвижната ОС също счита себе си за неподвижна и часовниците вътре в нея измерват съвсем обичаен часовников темп в покой, с неговото планково време. Само установяват, при комуникация, че часовниците на другата система (грубо и не съвсем вярно казано - която не е ускорявала) избързват при сравненията с техните. Защо да не можем да кажем, че сравняваме единствено и само планковото време на считащата се в покой неподвижна ОС с планковото време на също считащата се в покой подвижна (спрямо неподвижната) ОС и регистрираме различните продължителности на планковото време при движещи се една спрямо друга (с постоянна, инерциална скорост) ОС?

Защо да е такъв проблем естеството на 1с като скоростов вектор (доколкото разбрах, всяко делене на координатите на координатните системи на части превръща най-малките деления в базисни вектори, даже и да става дума за произволно избрани стойности на дължините на тези базисни вектори и при вектора 1с не става дума за това, той е скоростов вектор)? Това само показва, че има някакво непрекъснато материално движение с темп 1с извън 3D-пространството дори и при покой в 3D-пространството и ако някакъв дял от това хиперизмерно движение започне да се случва в 3D-пространството - този дял е добре известната скорост v. Има съвсем ясна формулировка как се получава стойността и на v, и на v/c от ъгъла на завъртане между основната и примовата координатна система: https://www.preprints.org/manuscript/202305.1785/v1 При пространствено-времевата концепция също може да се изведе стойността v/c от ъгъла между координатите на основната и примовата система, в едни случаи като арктангелс от този ъгъл, а в други случаи - като хиперболичен тангенс tanh). Самият вектор 1с се определя като инвариантно (винаги с една и съща стойност) движение в хиперизмерното (над-триизмерното) пространство wxyz, докато регистрациите от ежедневието, подсветлинни скорости, са различни негови проекции в 3D-пространството и времето.

При две отправни системи в покой една спрямо друга, часовниците и на двете се движат с максималния възможен темп и при двете, което значи, че тогава времевият интервал е най-късият възможен - планковото време. Когато има инерциално движение между отправените системи, с някаква постоянна скорост v, часовниците на подвижната система забавят хода си, което значи, че времевият интервал се удължава. Не съществува вариант с по-малък времеви интервал от планковата дължина, защото при завръщане на покоя между двете системи, по-дългият времеви интервал на бившата подвижна система отново се съкращава до планковата стойност, което забързва часовниците и' до максималният им възможен темп - темпа в покой.

При Евклидовата относителност, за разлика от пространствено-времевата концепция, 1с е вектор на винаги една и същата хиперизмерна (надтриизмерна) скорост и неговата посока определя в каква област на четиримерното пространство (между х2+у2+z2 и четвъртото пространствено измерение w) са насочени лоренцовите ефекти. От тук, чрез проекция, се пресъздават обичайните пространствени и времеви параметри, които регистрираме. Завъртането на този вектор между четвъртото пространствено измерение w и обичайното 3D-пространство х2+у2+z2 определя ъгъла на завъртане на примовата координатна система спрямо основната, но за разлика от Минковски, тук въртенето става по обичаен евклидов кръг, вместо по хиперболичен кръг. Ъгълът на завъртане (в случая - Фи) е аналогът на стойността v/с при Лоренцовите трансформации и всичко от пространство-времето на Минковски си има точен аналог при Евклидовата относителност, когато ясно е дефинирано четвъртото пространствено измерение w, вместо да се ползват пространствено-времеви кърпежи със заявления, че префасонирано като координата собствено време Тау от пространство-времето на Минковски представлява четвъртото пространствено измерение. (Нарочно повтарям вече качени изображения, без първото, за да си спестя качването на излишни нови изображения.)

Принципно, за минималния възможен времеви интервал се счита планковото време. Това е конкретна стойност, свързана с максималния часовников темп в покой. Когато започне движение с някаква скорост - времевият интервал се удължава, часовниците изостават (забавят темпа си). Тук няма вариант с по-малък времеви интервал от планковото време, защото дори и при движение със скоростта на светлината, времевият интервал се удължава до безкрайност (часовниците спират хода си), а по-бърз темп от часовниковия темп в покой няма, за да допускаме по-малка стойност на времевия интервал от планковото време.

Да! Първоначалното ми намерение при започването на коментара беше, просто да дефинирам базовите вектори и компонентите, ковариантите и контравариантите и т.н. и да видя, как се надгражда нататък, при постоянно съпътстващо сравнение с пространствено-времевия аналог. Затънах в неясноти още на твърде ранен етап! Ако следвам стриктно аналогията с пространствено-времевата форма - може би ще успея да разчистя някои от неяснотите, включително и от повдигнатите от теб въпроси. Със сигурност не всички тези варианти дават точните аналогични особености на пространство-времето и на резултатите от неговата употреба в СТО и ОТО.

Как да започна? Може би е най-добре да започна с постулирането на инвариантния (непроменим, винаги един и същ, според всички координатни системи) вектор на темпа на материалните промени в хиперизмерно (над-триизмерно) пространство - векторът 1с (на този етап не е ясно откъде точно идва този вектор, както и на първо време четиримерното пространство, в което той се изявява като универсален темп на материалното движение). След постулирането на хиперизмерния, инвариантен вектор 1с, постулираме и условна евклидова четиримерна пространствено координатна система, която представлява евклидово четиримерно пространство - четири декартови координати под 90-градусов ъгъл, които се простират в безкрайността. Така станаха два постулата. Само по себе си, без вектора 1с на движението на вселенската материя, четиримерно евклидово пространство би било напълно празно пространство, без никакви движения, обекти, форми в него, тоест - това не е реална особеност, а само условен, математически похват. При съчетаването на хиперизмерния вектор 1с с условното евклидово четиримерно пространство, представлявано от декартовите координати wхуz, ние получаваме първото средство за описание на регистрируемата реалност. И тук още веднага възниква първия проблем за решаване! Ако векторът на инвариантната, хиперизмерна скорост 1с е разположен напълно върху координатата w, дължината на пространството по направлението на координатата w трябваше да е НУЛА, скоростта по 3D-координатите също трябваше да е нула, а протяжността на пространството по трите координати х, у и z трябваше да е безкрайна (обект с крайни размери в това пространство би разполагал с пълната си дължина в покой според неподвижен спрямо него наблюдател, при който наблюдател векторът на скоростта 1с също щеше да е насочен изцяло по направлението на координатата w и протяжността на пространството по направлението на тази координата също щеше да е НУЛА - и наблюдателят, и обектът щяха да регистрират цялото време на Вселената, минало, настояще и бъдеще, едновременно, каквото и да значи това). Вместо това ние имаме конкретен темп на часовниците в покой (протяжността по координата на w не е нула, а е равна на планковата дължина Lp и часовниковият темп t не е БЕЗКРАЙНОСТ, да се регистрира минало, настояще и бъдеще наведнъж, а е равен на планковото време Тр, от произведението на които две стойности Lр и Тр се получава стойността на хиперизмерния вектор 1с), която ситуация е представена на следващото изображение. Според тази логика векторът на скоростта 1с не е напълно разположен върху координатата на четвъртото пространствено измерение w, а е леко отклонен от нея в посока на 3D-прострасството х2+у2+z2, което би значело, че при "покой" в 3D-простраството хуz реално има някакво нищожно и трудно регистрируемо пространствено движение. И така - има ли при "покой" в 3D-хуz някакво минимално движение, което да не може да се регистрира лесно поради изключително малката му стойност (според мен - НЕ!) или пък това нещо би могло да има нещо общо с вълните на неопределеността на дьо Бройл (според мен - пак НЕ!)? Или става дума за някакво друго обяснение, свързано с "прикриването" в този времеви ефект на присъствието на повече от четири пространствени измерения (w+)? Някакъв отговор на тези въпроси би могло да даде точното дефиниране на базисните вектори в 4D-пространството, до което така и не успях да стигна... Ще видим!

Поздрави и от мен и пожелания за здраве и пълно възстановяване, каквото и да е било. Няма смисъл да се предаваш, Скенер също има някакви сериозни здравословни проблеми, спомена на няколко пъти тук, но човекът не се е предал. Макар и по-рядко от преди - влиза тук периодично и както винаги са изключително полезни с Гравити и Шпага (тя напоследък поореди нещо включванията ). Младенов вече не е това, което беше. Той се оправдава, че пишел книга срещу Айнщайн, ама нещо това писане твърде много се проточи, та аз подозирам, че всъщност е позачел малко по-задълбочено редица наистина сериозни неща, започнал е да прихваща логиката зад подхода на Айнщайн (и Минковски) и да губи увереност в анти-айнщайновите си фантазии . Аз понапреднах малко. Бавно, нямам много време и не бързам за никъде, правя го по мой си начин, но определено в момента нямам нищо общо с онова, което бях преди година, че даже и преди няколко месеца ... Ако решиш, че ти е интересно - включвай се отново, даже и да не е като някога!