Станислав Янков

Преди 1 час, laplandetza said:

Пространство-Време се разширява и много хора търсим какво стои зад призрака на Пространство-Време, което можем да твърдим , че не съществува.

Парадоксите са доказани и поради тази причина търсим горното, скритото зад легендата простр.време.

Лапландец, аз уважавам всяко мнение и разбира се, уважавам и твоите и на ГМладенов позиции. Всеки има право да се интересува точно от онези неща, които са му най-по сърце. За съжаление, мен обсъждането на частни случаи от ежедневния живот не успява да ме привлече и заинтересува достатъчно. Аз търся осъзнаването от моя страна на колкото може по-обхватна и комплексна картина на цялото случване на нещата, при максималното съобразяване с достигнатите до момента научни знания, което успея да достигна. Много се дразня да преоткривам топлата вода, докато други вече я ползват и дори загряват бойлери, джакузита и чак оломпийски басейни. При условие, че имаме налице куп интересни феномени и на макро-, и на микро-ниво (взаимодействието между пространството, енергията, времето, Вселената, 24-те най-фундаментални частици, плюс бозоните на взаимодействията отделно, суперструни, туистори или пък първични, фундаментални токове...) - "парадикси" с валове или с катастрифиращи в дупки линийки, които само вие с ГМладенов виждате, наистина не успяват да ме накарат, да инвестирам времето си в тях! Това не е за мен, приятел! Да не говорим, че въобще не пасват на обхватния водещ коментар, с който ГМладенов е започнал темата, пък и си имат отделни, специални теми конкретно за тях...

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Благодаря за припомнянето, но писаното не е за в тази тема. Има други теми, в които съм писал в отговор - по-добре там, ако има въпроси.

(Затова - накратко -в хипотезата термините не са точно същите като в официално възприетите теории. Там няма непрестанно образуване на обектите, които да са реалност - направени от етер*, а има виртуални частици - появяващи се и изчезващи за много кратко време. Но - смисълът за "трептене" на обектите е подобен. Въпреки това -  движението по инерция на обектите не се обосновава. Не се обосновават и свойствата на частиците - откъде, от какъв "механизъм" произтичат и мн. др.)

...

Точно за тази тема си е! В поредния си ялов опит да опровергае СТО, ГМладенов е намесил абсолютно всичко - време, пространство, енергия... Без да се представя някаква приблизителна картина, докъде са стигнали днес двете теории на относителността и квантовата механика по тези най-базови фундаменти (нищо, че КМ и ОТО все още не могат да се съвместят относно гравитацията) - осъзнаването на дълбоките физически взаимо-зависимости пак ще си остане кауза пердута за много хора, които иначе все пак имат някакъв потенциал да осъзнаят, какво им се обяснява. А конкретно за едно използване на общоприетата научна терминология от теб там, където ти я приемаш - отправям ти предложение да го правиш, защото в случаи като моя, в който имам някакви знания, но недостатъчни, за да откроявам бързо установените научни виждания от твоите предложения за корекции (те са безспорно интересни, но също така и дискусионни), нещата за мен стават доста по-трудни. Ако не ти пречи - споменавай, какво е общоприето на този етап (както си и направил в този твой коментар, на който отговарям) и след това посочвай, какви промени предлагаш ти. Пък когато някой се забърква в научната терминология - винаги може да му се обясни в отделен пост по по-народен, по-достъпен начин. Със сигурност храктерът на пространството, времето и енергията са по-смислени за тази тема, от обсъждането на разни несъществуващи "парадокси" с валове.

Може ли да се каже, че има нещо общо, между твоята представа за "етер" и моето предположение в коментар по-горе, че вселенското пространство, навсякъде, във всяка една точка, непрекъснато се разширява? Това постоянно разширение (тъмна енергия, макар това понятие да може да има по-друго от използваното от мен, по-конкретно научно значение) би могло да играе ролята на нещо като "етер". Мисля, че отдавна в миналото съм срещал някакви разработки за постоянното разширение на пространството, но не мога да си спомня, какви по-точно бяха те. Защото по принцип се разглеждат и инфлатонно поле, и поле на Хигс с подскачащи "жаби"-потенциали и още всякакви други сложнотии...

Здравей, Малоум 2! В стара тема тук, от преди около 11 години, ти си написал долния текст, който съм цитирал, за да успееш да си го припомниш. Вярно е, че си използвал добри твои интерпретации, които описват доста нагледно нещата, но защо не си споменал, че описваш конкретни научни разработки и не си употребил и научната терминология?! Това, за което говориш надолу, е описвано като квантово-механични флуктуации на пространството на паланкови дължини и е свързано с квантовата механика. Ето пълен цитат на твоят текст от някога:

“За любознателния, понеже попита в темата за "СТО Е НЕВЕРНА"

Ето, писал съм част от хипотезата за физическия вакуум и етер, ефир ...: Тук някъде из тоя форум:

Представата за пространство се формира на база понятието за физически вакуум; предполага се наличие на такъв - наричали са го етер, ефир - и се тълкува като среда за разпространението на полетата -гравитационно и електромагнитно. Ако си запознат с историите по откриването му и "определяне" на движенията на телата спрямо него - ще ти е по-лесно.

Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене. Но всяка частица си "стои" на мястото и само се върти бясно. За по-лесна представа: малка стрелкичка, която непрестанно се върти около "центъра на тежестта си". Размер 10^(-26)m. Все едно имаме точка с оръдие което при всяко изстрелване на снаряд си променя посоката на стреляне (образно казано). Но - си стоят на мястото; неподвижни са тези точки една спрямо друга - не сменят местата си. Така, условно, от тези "точки" изграждаме тримерна решетка.

Непрестанните "стрелби" са фактически трептения на тези частици спрямо центрите си и така се сдвояват (стрелка срещу стрелка), че общият им танц, нормално, не "излъчва" от общият им обем - навън. Общата им обвивка е нещо като пашкул. 

В този смисъл физическият вакуум е неутрален (незареден) и неподвижен. Но, трепти бясно.

Поради трептенията, обаче, в част от него възникват флуктуации (по голяма група от вакчастици затрептява синхронно), които флутуации "подрежат" стрелките им е едно направление (като ток) и обвивката на сдвоеното, може да се пренася без да се движат в същото направление самите вакчастици. Наричам го "пренос на смущение". Това са и вакфотоните.

При среща на вакфотоните (кръстосване) могат да интерферират, защото всяка от вакчастиците участва само в пренос на едно трептене минаващо през нея. Скоростта на преминаване на трептенето е определена от големината на вакчастиците (от стъпка в стъпка по тях) и е възможно най-голямата скорост на нещо, сърфиращо по вакрешетката- Свак (скоростта на светлината във вакуум).

От комбинациите на тези подреждания се изграждат както полетата, така и вещевите обекти - тези, при които вместо да пътуват в една посока, са се затворили около общ център и започват да действат (полетата) "сами на себе си". Това действие ги "дърпа за косата, назад" и те не могат да се движат с възможно най-голямата скорост, а с най-различна, но много по-малка от Свак.

Протяжността на пространството се реализира върху физическия вакуум.

(Изпълва цялата Вселена, независимо то това, докъде ние виждаме, докъде е наблюдаемата част, заради неговите структури)

Начинът на подрежданията на частиците, образуващи различни структури (структуриран вакуум), показва какво е кривина на пространството; 

В един кубметър с прави (декартови) ръбове има толкова вакчастици, колкото и в един кубметър с криви ръбове, като кривината се дължи на това, че при пренос на смущение (смутен вакуум), формата на пашкулите се е издължила по посоката на преноса, а съседите са се доближили до изтънената част - вакуумът "диша" като цяло, нещо като надлъжни вълни по него. И доколкото по неговата структурирана посока е самоволното движение (без загуби на енергия) на кво да е, то движенията са по "крива" траектория, спрямо декартовата Координатна Система (КС). Разбира се, тези кривини са малки за Наблюдател и с голяма степен на точност декартовата КС върши работа при сметки.

Важно е, че наблюдателят "вижда" само промени от средната стойност на действията - ако има вещеви обекти, които взаимодействат с фотони и съответно се излъчат фотони след взаимодействието - тези излъчвания са разликата от средното и биват забелязани. 

Значи, не виждаме самото пространство, а съдим за него от това, че са разделени с пространство излъчващите обекти (звездички). 

Пространството не е нищо, а физически "пълно" нещо. 

Физически вакуум; от неговите свойства са изградени (структури) полевите форми и вещевите форми (тези, които имат физична характеристика "маса при покой").

...

  Цитирай 

Връщам се към темата, копенхагенска интерпретация, и клипът с дифракционната решетка на електрони!Значи на микроскопично ниво материята се държи като вълни! но на макроскопично ниво не.Това не означава ли че етерът може да съществува само на микроскопично ниво? или ако той дефакто не съществува,тогава може би нашето наблюдение буквално превръща всеки микроскопичен обект в етер! това го казвам като идея за размисъл,очаквам вашите коментари.

След като вещевите обекти са образувани от "завързани" на възел фотони (общо моментен център на ротация), които си взаимодействат един друг, нормално е при приближаване на "една вълна" разстояние от тях (посредством дължината на вълната на "питащото" поле), те да се "държат" като вълни. Проявят вълновите си характеристики - собствени образуващи трептения, с огромна честота на образуване.

Когато сме далеч от тях и не влияем на собствената им честота на образуване - виждаме ги (държат се) като билярдни топки - цели "кръгли" неща.”

Уха! Тука е затънало в щуротии и в дреболии! То не са валове, макари, скрибци и задължително - "парадокс" връз "парадокс"!!! Ако НАСА ползваше ресурсите си, да събира в сборници тоновете "парадокси", дето изригват тука, вместо да ползва наготово теориите на относителността за космическите си мисии - все още нямаше да има и една изстреляна космическа ракета. 

Я, аз да наруша малко тази концентрация върху супер-важния "парадокс" с валовете и да вмъкна нещо много по-дребничко и дребнотемничко, но което е пряко свързано с приеманите от едни (сред тези съм и аз) и отричаните от други изводи от теориите на относителността - ВСЕЛЕНАТА, ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. Това е моята генерална представа за нещата, без да се пиша голям разбирач (Скенер, например, е очевидно много по-дълбоко и по-добре подготвен от мен по тази проблематика и срещнах още двама-трима, които разбират, какво говорят) и естествено, ако има нещо, което не е наред - добре дошли са всякакви корекции, от всеки. Предполагам, че ГМладенов и Лапландеца ще са от първите и веднага ще открият поне 20-30 "неверности" и "парадокса". Жалко, че ГМладенов не желае да възприеме обясненията, които изобилно са му предложени, особено след първите му изяви тук - илюстрациите и анимациите му са много добри и нагледни и ако не беше зациклил така още в самото начало, ами възприемаше обясненията, можеше да предложи на всички ни наистина добре изпипани илюстрации на реалните положения и проблеми във физиката.

Но - да забием на "парадокса" с валовете една ... ВСЕЛЕНА!!! 

Започваме от мащабното и общовалидното, което би трябвало да се отразява на всичко и на всички. Засега ми се струва (може и да греша), че в основата на всичко стои непрекъснатото, още от момента на Големия взрив, разширяване на Вселената. Едно непрестанно и тотално разширяване, във всеки един миг и във всяка една точка. Разширяване на пространството, което ще рече - и на Вселената в степента, в която сме в състояние да обозрем научно последната в сегашния момент. Това непрекъснато разширяване има свое противоположно проявление и това точно обратно проявление (точно като двете равни сили в противоположни посоки на Нютон) е едно непрекъснато свиване. Вероятно всеки вече се досеща, че непрекъснатото разширяване на пространството, на Вселената, е тъмната енергия, а непрекъснатото свиване на отделни места е материята, масивната материя.

Както стана известно вече със сигурност, Вселената, пространството се разширява с много леко, много бавно ускоряване на това разширение и това може да има някакво отношение към гравитацията на масивните обекти - гравитацията е най-слабото, макар и най-проблемното от всичките взаимодействия и ускоряването на разширяването на Вселената, на пространството, също е много бавно.

Разширяването на пространството, оценено чрез поведението на масивните обекти (галактиките), не изглежда много бързо, но в по-фундаментален план то може да се случва със скоростта на светлината във вакуум. Електромагнитните вълни, фотоните, може просто твърде тясно да са свързани с разширяването на Вселената, на пространството и това да е причината, да се движат с максимално възможната в тази Вселена скорост - скоростта на светлината във вакуум, която е и скоростта на разширяването на пространството, на Вселената.

Що се отнася до времето - неговият известен ни сега начален момент, моментът НУЛА, е Големият взрив, породил известната ни, ТАЗИ, Вселелна. След Големият взрив започва Стрелата на времето и след този момент започва да се развива повсеместната ентропия на абсолютно всичко в тази Вселена. Стрелата на времето е като река - в едни нейни участъци има бързеи (ускоряването на хода на времето), на други места има забавяния, затлачвания, езера и язовири с почти неподвижна вода (забавянето на хода на времето), но всичкото това е след Големия взрив.

Предполагам, че подобно представяне може да съществува в някаква научна форма - ще се радвам, ако някой знае такава и може да ме насочи към нея.

Преди 17 минути, gmladenov said:

Вярна е. Ти просто отказва да видиш логическото противоречие тук.

Ако часовникът в точка (х'=0) има показание (t'=0) ... и ако всички часовниците в тази отправна
система са синхронизирани ... значи всички те трябва да показват (t'=0) в този момент, а не
само часовникът в точка (х'=0).

А според Лоренцовата трансформация това не е така ... и именно това е противоречието.

Пичове! И аз открих страшен парадокс! Гледайте сега! Биологията разправя, че ако не ядете нищо цели два месеца, ще умрете много преди това! Да, ама ако пиете вода, когато ви се прияде - вече няма да сте гладни, така че няма никакви проблеми да не ядете и два месеца, че и още повече, без да умрете! Ле-ле! Направо разбих биологията и тъпите биолози! Как никой не се е усетил за това досега?!!! Страшен съм!!! Ще нарека това ПАРАДОКСЪТ НА ЯНКОВ и ще си открия тема - БИОЛОГИЯТА НА ЯНКОВ! Ако някой се съмнява, че съм прав - нека пробва и сам ще види, че ако не яде нищо два месеца, но редовно си пийва вода, когато му се прияде (може и ракийка ) - няма да умре от глад! Страшен съм, пичове! Не можете да ме стигнете по интелект!

Добре ли ми се получава с разкриването на нови "парадокси"? 

Just now, gmladenov said:

Със Скенер обсъждаме друго противоречие на СТО: парадоксът на въртящия се вал.

Проблемът там е, че според СТО в подвижната система валът е усукан, докато в
стационарната не е.

Ясно! Погрешно съм интерпретирал написаното от теб.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нали приемаме, че (t=t'=0) ... тоест, че часовниците и в двете системи в точка (х=х'=0)
имат еднакви показания.

Има пространствена разлика спрямо теб, на гарата, между местоположението на часовник в единия край на вагона и часовник в другия край на вагона - при единия часовник от твоя гледна точка (бидейки ти "неподвижен" на гарата) ще е изминало малко повече време, отколкото при другия часовник и на теб показанията на двата часовника в двата края на движещия се спрямо теб вагон ще ти изглеждат (МИНИМАЛНО) различни.

Преди 20 минути, gmladenov said:

Горната картинка оборва точно тази постановка.

Именно заради нея се достига до противоречието, че светлината от крушката достига до стените
на вагона хем едновременно, хем неедновременно.

Иначе казано, ако двамата наблюдатели измерват една и съща скорост на светлината, то неизбежно
се стига до посоченото протоворечие. А щом стигаме до противоречие, постановката на СТО е грешна.

Ако имаше начин двамата наблюдатели да измерят една и съща скорост на светлината ... без това да
води до протоворечие ... тогава СТО може би щеше да бъде вярна. Но след като такъв начин явно няма,
СТО ни убеждава, че ние трява да приемем въпросното противоречие.

Който иска приема. Аз не съм луд за връзване.

Каква картинка може да обори стриктни научни експерименти, които са изолирали всички възможности за друго тълкуване?! Има ли картинка, която да обори, че ако опиташ да не ядеш два месеца - ще умреш от глад?! Ти въз основа на такава картинка, би ли опитал да не ядеш два месеца (ще спестиш така пари)?! Отделно, дето Скенера ти разказва за тънкостите с едновременността, които биха се проявили при скорости, по-близки до тази на светлината. Скоростите на влаковете и даже на ракетите не са особено големи спрямо светлината и затова в определен род примери са пренебрежими, но реално, при неподвижен спрямо гарата с теб вагон, със сверени часовници и при теб, и във вагона, който вагон после се ускорява и в един по-късен момент минава покрай теб - часовниците във вагона вече ще са минимално изостанали спрямо часовниците при теб. Нещо повече! Дори докато вагонът преминава покрай теб, през времето, през което светлината във вагона пътува към двете му стени - часовниците във вагона още мъничко ще изостанат спрямо твоите часовници! Нещо повече! Има и време, което е нужно на светлината, отразена от циферблатите на часовниците, да достигне до твоите очи и да се обработи от мозъка ти! Всичко това прави страшно сложно определянето на някакъв момент на едновременност!

Преди 1 час, gmladenov said:

Точно така ... и точно това е проблемът на СТО.

Според СТО излиза, че за наблюдателят вътре във влака светлината достига едновременно до
двете стени на вагона, докато  за наблюдателя на гарата светлинаъта достига неедновременно.

Ти приемаш СТО за вярна и така приемаш, че следните две протовоположни твурдения са еднакво верни:

• светлината достига едновременно до двете стени на вагона
• светлината достига неедновременно до тях

В логиката това се нарича противоречие: твърдение, в което се допускат като верни дадено съждение
едновременно с неговото отрицание.

Искрено ти завиждам, че ти нямаш проблем с това протоворечие. Ти си щастлив човек (ако не си луд ).

Какъв проблем трябва да има с осъзнаването на тази особеност?! Само трябва да си представим разликата между поведението на масивни явления в подвижния вагон от една страна и на безмасовата светлина от друга страна. В единия случай можем да имаме два топа, разположени в средата и насочени към двата края на вагона, а в другия случай можем да имаме лампа (или две лампи, насочени към двата края, ако някой много държи на стриктната симетрия). В случая с топовете, те едновременно изстрелват две гюлета към краищата на вагоните, а в случая с лампите - те едновременно светват към краищата. В случая с гюлетата, наблюдателят във вагона ще измери еднаква скорост на двете гюлета и те едновременно ще достигнат, според него, двата края на вагона. Наблюдателят на гарата ще измери по-бавна скорост на гюлето, което се движи в обратната на движението посока и по-бърза скорост на гюлето, което се движи в посоката на движението и така и според него двете гюлета ще достигнат едновременно краищата на вагона. При безмасовите фотони нещата не стоят така. При тях и наблюдателят във вагона ще измери скоростта на светлината в двете посоки, и наблюдателят на гарата ще измери абсолютно същата скорост на светлината в двете посоки, поради което за наблюдателя във вагона светлината ще достигне двата края едновременно, както е и при гюлетата, но за наблюдателя на гарата скоростта на светлината в двете посоки няма да бъде различна, както е при гюлетата, поради което няма да достигне едновременно двата края на вагоните, а единия лъч ще достигне задната стена спрямо посоката на движението по-рано, отколкото другият лъч ще достигне предната стена по посоката на движението. След като множество експерименти са доказали този ефект на безмасовата светлина, за разлика от масивните обекти, на човек му остават да подхода:

1) Да потърси причината за тази разлика между поведението на светлината и на масивните обекти (очевидно има някакви процеси, които компенсират движението на всичко с подсветлинна скорост и затова на абсолютно всички наблюдатели им изглежда, че спрямо скоростта на светлината всички без изключение са като в една обща ИОС) и ако успее да я открие и да я докаже - вероятно да получи Нобелова награда за физика, а и тлъсти договори от университети, от лаборатории и откъде ли не другаде (за да постигне такова нещо - неизбежно би трябвало да е отлично запознат с тази материя).

2) Да се бъзика по форумите, като отрича доказани феномени и си измисля безбройни "парадокси".

Преди 46 минути, gmladenov said:

На долната анимация е показано:

• горе: вагонът е в покой и светлината от крушката достига едновременно до двете стени
• среда: вагонът с крушката се движи и според СТО светлината достига по различно време
  до двете стени на вагона
• долу: вагонът с крушката се движи и според класическата физика, той носи/вози светлината
  със себе си; така тя достига едновременно до двете стени на вагона

Разликата между СТО (средата) и класическата физика (долу) е в това къде е "закована"
светлината:

• според СТО светлината е закована за отправната система, докато
• според класическатс физика тя е закована за вагона

Това обяснение не е пълно. За наблюдател в средата на движещия се вагон, който наблюдател стои във вагона и се движи заедно с него, според СТО светлината си достига едновременно до двата му края, както е на третата картинка. Светлината достига в различни моменти до двата края на вагона (втората картинка) само при наблюдател, който стои на гарата и вагонът преминава покрай него. Според СТО, за наблюдателя на гарата, светлината от вагона не може да се ускори над скоростта на светлината, чрез добавяне към нея и на скоростта на вагона, затова на наблюдателя му изглежда, че двата срещуположни лъча достигат краищата на вагона в различни моменти. За наблюдателя във вагона светлината обичайно си се движи със скоростта на светлината и затова от неговата гледна точка тя достига краищата на вагона едновременно. Всичко това не се променя при открити вагони-платформи, защото и при тях източника на светлината им е фиксиран неподвижно за вагоните и си се движи зедно с тях и с наблюдателя във вагона, точно както и при затворени вагони. Тука има и лоренцово скъсяване, и забавяне хода на времето за вагона и за всичко в него, но те не играят голяма роля, защото при твърде малката скорост на френските TGV, на японските и на китайските влакове-стрели, тези ефекти са практически нерегистрируеми. Един човек може да забележи лоренцово скъсяване в сравнение със запомнената визуално дължина на нещо, когато го е гледал в покой, чак при скорости на нещото, доста над половината от скоростта на светлината. Аз в момента осмислям материала на Окун, за който Скенер спомена по-нагоре и този материал ще наложи някои промени във вижданията ми, но иначе общите положения на СТО, които никой запознат с тях не оспорва, си остават така.

Преди 6 минути, scaner said:

Може ли аз да отговоря? Тук неколкократно сме го нищили този проблем...

Ей в тази статия по-долу, станала вече класика, доста обстоно се анализира проблема и се показва какви исторически наслоения са се струпали върху масата в релативизма:

Л.Б. Окунь Масса. Энергия. Относительность

Безмасовият фотон няма маса, по определение. Но система от фотони може да има или да няма маса - в зависимост например в каква посока се движат Статията е много важна, и е добре внимателно да се разбере, без бързане.

В статията тези въпроси се разглеждат обстойно. Накратко: под маса трябва да се разбира това, което исторически е известно под името "маса на покой". И тя не се променя със скоростта, по определение.

Интересува ме, благодаря! Ще прегледам дискусията и статията.

On 21.02.2021 г. at 18:50, Шпага said:

Доколкото знам, вече е прието, че масата не нараства - не се променя - в зависимост от относителната скорост на обекта. Т.е. понятието "релативистка маса" вече не е меродавно.

От това, което срещам, оставам с впечатление, че отхвърлянето на релативистката маса се състои в това, че не във всички случаи енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Тази формула е валидна само при определяне на енергията на масивно тяло, когато то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се намира в покой. Актуализираната формула за енергията освен масата и скоростта на светлината, вече включва и импулса. Така енергията на подвижно тяло вече става различна (по-голяма) от енергията на тяло в покой (при тялото в покой стойността на импулса е нула и затова се прилага опростената, масово позната формула за енергията, масата и квадрата на светлината). Не само, че не е отречена лоренцовата промяна на масата с промяната на скоростта, но и точно заради тази промяна се е наложило общопознатата формула за енергията, масата и квадрата на скоростта на светлината да бъде допълнена и с импулса.

On 21.02.2021 г. at 18:50, Шпага said:

Доколкото знам, вече е прието, че масата не нараства - не се променя - в зависимост от относителната скорост на обекта. Т.е. понятието "релативистка маса" вече не е меродавно.

Знаеш ли някое сериозно място, което да обяснява, защо е отхвърлена лоренцовата промяна на масата с промяната на скоростта на движение и с какво обяснение е заменена? Имай предвид, че "релативистка маса" се използва в по-специфичен смисъл - за придаване на "маса" на иначе безмасовите фотони.

Преди 4 минути, laplandetza said:

Не бе, Космоса е Крив !

Не-не! ТО е крива! Американци, руснаци, китайци само ни лъжат, че я ползват за космическите си програми! Тайно от нас си ползват класическата механика!!! 

Преди 2 минути, gmladenov said:

Хубаво. Значи ракетите хем са смотани, хем са готини

Не! Просто - в единия случай ги гледа Пижо, а в другия случай ги гледа Пенда! 

Преди 18 минути, Шпага said:

Слабостта на това обяснение е, че между две относително движещи се системи не може да се употребява израза "в същото това време". Няма едно и също време, няма едновременност между двете системи. Това имах предвид и в предишния си постинг. 

П.П. Аз също нямам претенции на "голям разбирач". И също приемам всякаква основателна критика.

Ходът на времето в двете системи не може да е еднакъв, щом се движат една спрямо друга, но при по-продължителни събития можем да говорим за едновременност. Ако чуждата ракета се приближава в илюминатора на моята ракета 2-3-5-15 минути - спокойно може да се намери момент (при това не един), в който едновременно и аз да гледам приближаването на чуждата ракета в моя илюминатор, и наблюдателя в чуждата ракета, в същото време, да гледа приближаването на моята ракета в неговия илюминатор. Даже бихме могли да си помахаме при разминаването! Тука малко започнахме да издребняваме излишно!

Преди 12 минути, Tahev loren said:

Не става, Non Sens не може един наблюдател да установява един размер, а същевремено друг наблюдател да установява друг размер на обекта. Размерите са закономерни и не подлежат на относителност. Не може размера на слънцето примерно да стане по малък от този на земята защото при такъв модел се нарушават космически закономерности.

Наистина не може, защото дори и някак въртенето на Земята около Слънцето да се ускори много (равнозначно на въртенето на Слънцето около Земята да се ускори много) - Слънцето само ще се сплеска донякъде в дължината си (по посока на движението). Широчината му и височината му няма да се променят никак. Така че - наистина не може да стане описаното от теб!

Преди 20 минути, Шпага said:

Янков, за съжаление, дори само това твое изречение е достатъчно, за да опровергае твоята увереност, че си разбрал СТО.

Нямам специални претенции на голям разбирач. Приемам всяка основателна критика. Иначе, ако ще се занимаваме със заигравки - когато аз си седя неподвижно в креслото на моята равномерно и праволинейно движеща се ракета, то едновременно (с цялата му прецизна условност) виждам и таблото на ракетата ми пред мен, и приближаващата (нарастваща и все по-отчетлива) чужда ракета срещу мен. Така на мен едновременно (с цялата му прецизна условност) ми изглежда, че таблото на моята ракета въобще не се движи, докато в същото време чуждата ракета през илюминатора все повече и все повече приближава, но когато се разминем с нея, аз ще установя, че тя е малко по-къса и малко по-тежка в сравнение със същите параметри в "покой". Докато аз гледам едновременно и неподвижното табло на моята ракета, и приближаващата в илюминатора чужда ракета - наблюдателят в чуждата ракета в същото това време може да гледа неговото неподвижно табло и наближаващата в неговия илюминатор моя ракета, която при разминаването ни ще му се стори лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала, точно както на мен ми струва такава неговата ракета, при същото разминаване. Вече уточних, че въобще не коментирам хода на времето в ракетите. Предполагам, че това обяснение няма слабости.

Преди 3 минути, laplandetza said:

Примера с Близнаците е Достатъчен. За да се Случи при единия , приетия за подвижен да има по къс Интервал Време, то примерно един светлиннорезонаторен часовник по вектор скорост Трябва Задължително да е Физически Реално скъсен , защото иначе няма Айнщайнова относителност.

Друга работа е ако приемем скъсяване в други разни системи и от там наблюдение дава друг резултат, тук вече има предвидената относителност.

 

Въпросът с времето е по-друга история. Времето е част от "по-дълбокия" фундамент на Вселенат, за разлика от малко (само малко) по-повърхностите лоренцово скъсяване и лоренцово натежаване.

Преди 4 минути, laplandetza said:

Идеално, лесно доказваме, че Скъсяване при твоите твърдения е само Илюзия, не е Физично и не може да има последствия за Светлинен път и за Време, т.е Рухва Неударжимо цялата Теория.

Скъсяването си е съвсем реално, точно както и повишаването на масата е съвсем реално (повишената маса ще ти се отрази, на теб като наблюдател, съвсем физически и осезаемо, особено ако ракетата те блъсне, докато си лети срещу теб).

Преди 20 минути, gmladenov said:

Тази логика е същата като известния парадокс с ключовете на колата:
Аз си мисля, че ключовете от колата са в жена ми. Жена ми, обаче, си мисли,
че ключовете са в мен. В задачата се пита къде са ключовете от колата?

Същото и с твоя пример. Ако едната ракета си мисли, че другата е скъсена,
а другата си мисли, че първата е скъсена, тогава коя ракета е скъсена?

Надявам се разбираш, че ако и двете са еднакво скъсени, значи нито едната
не е скъсена. Тоест, скъсяването е въбражаемо, а не истинско. А това на свой
ред означава, че постанавката на СТО за скъсяването на дължиние е просто
една измислица, а не реалност.

Ако не мислиш така, моля посочи коя от двете ракети е скъсената.

И двете ракети са пълноразмерни и едновременно - и двете ракети са и скъсени в същото това време. Всичко зависи от това - кой ги гледа. Ако ти гледаш твоята ракета, която възприемаш като "неподвижна" - тя ти изглежда като пълноразмерна. Ако в същото това времи ти гледаш чуждата ракета, която на тебе ти изглежда да се движи с дадена скорост спрямо твоята "неподвижна" ракета - чуждата ракета ти изглежда лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала. Едновременно, ако някой в другата ракета гледа своята ракета, която той разглежда като "неподвижна" - неговата ракета му изглежда пълноразмерна. Ако същият в другата ракета, в същото това време, гледа твоята ракета - според неговите възприятия твоята ракета се движи спрямо неговата "неподвижна" ракета с дадена скорост и затова за него твоята ракета е лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала. И двете ракети едновременно са и пълноразмерни, и скъсени, но кое от двете е, зависи за кой от всичките наблюдатели става дума. Това е същността на относителността в ТО. Всичко е относително, специфично спрямо абсолютно всеки отделен наблюдател, без изключение.

Преди 22 минути, Шпага said:

Здравей!

Объркването до голяма степен се дължи на тези понятия, които съм маркирала - всичките са субективни: усещане, възприемане, считане...

В предишен постинг пък пишеш:

Въпросът е, дали всичко това само ни изглежда така, но всъщност не е така? Или реално Е така, без значение как "изглежда" на наблюдателя.

Все пак на нас и самолетите в небето ни изглеждат с размерите на карфици, но... какво от това?

Смисълът на ТО е точно този, че всичко е субективно спрямо всеки различен наблюдател/регистрираща технология. За мен, стоящ на ЖП-гарата, лоренцово-скъсеният и лоренцово-натежал преминаващ вагон е точно толкова реален, колкото е реална за мен, пътуващ във вагона, лоренцово-скъсената и лоренцово-натежала гара. Всичко е конкретно относително спрямо всеки отделен наблюдател/регистратор. (Вероятно прави впечатление, че не споменавам нищо за забавянето на времето. Причината е, че според мен това е малко по-друга "бира".) Още по-нагледно става, когато заговорим не само за две, а примерно за пет ракети, летящи в дълбокия Космос една срещу друга и разминаващи се, при това с различни скорости една спрямо друга. Летящите във всяка от тези пет (или още повече) ракети наблщдатели ще възприемат собствената си ракета като "неподвижна", а всички други ракети - като движещи се спрямо тях, с различните им скорости и с различните им лоренцови скъсявания и лоренцови натежавания. За абсолютно всеки отделен наблюдател всичко ще е съвсем реално и съвсем относително по отношение на него самия.

Преди 41 минути, Tahev loren said:

Изпратени и приети сигнали които са електромагнитни, били по законите на СТО, глупости, СТО е бутафорна теория, нагаждаща се по законите на класическата физика. СТО не открива законите, тя е невярна теория, която уж била работеща, но това не е вярно. Айнщанистите, клеветят всички които виждат парадоксите и логическите несъстоятелности на СТО, като твърдят че те не разбират СТО, а това е просто декларация.

Перипетиите на НАСА при комуникациите с Марс! Както ясно виждаш, пределността на скоростта на светлината (времето, което е нужно на сигнал от Земята да достигне до ТОЧНОТО МЯСТО на марсохода /марсианския РОУВЪР/, както и от марсохода, обратно до Земята) е фундаментална за точните изчисления. И това се прилага не само от американците на Марс, но и от американците на Луната (мисиите Аполо), от руснаците на Луната (руските луноходи и лунни сонди), от китайците на Луната и т.н. и т.н. и т.н. Уверен съм няма да отречеш, че невъзможността светлината да се ускори повече от максималната си скорост (примерно - чрез излъчването ѝ от засилена към Марс или към Луната ракета) и така и невъзможността комуникацията с устройства на Марс и на Луната да става по-бързо от възможното при скоростта на светлината като максимум, опровергава класическата механика и потвърждава ТО. Защото ако ТО не беше вярна - светлината щеше да може да се ускори до по-голяма от максималната си скорост и комуникациите с Марс и Луната щяха да могат да бъдат още по-бързи от досега, нали? Никога ТО не е претендирала да отрича класическата механика. ТО само допълва/коригира класическата механика в няколко нейни детайла и така уточнява нещата още повече.

Преди 10 минути, laplandetza said:

Аз съм с релативистки идеи.Относителност има в пълна сила и точно както казваш Космос се променя и няма никакъв <постоянен> покой, няма класически модели.Няма и етер в класическите му форми.За мен изобщо не идва дума и за етер. Аз открих уродства и лъжи в ТО и просто показвам един план на Модел по близък до Природата, Модел на относителност в който има локално състояние на покой, физически покой, което е псевдоабсолютно , това състояние е променливо т.е. относително, зависимо от Нещоси, Неща, ние не знаем .

Сега си помисли, възможно ли е Светлина докато съществува между неподвижни по между си обекти, самите обекти да са подвижни  и променят светлинен път. Възможно  е нали, а щом е възможно всички еднакво ли променят светлиненен път или едни по малко, други повече, а има ли такива които изобщо не го променят? Мисли за това без да ползваш ТО, тъй като тя е изградена на отричащи Постулати възможност за движение на неподвижни обекти в системата си спрямо светлина за Наблюдатели Неподвижни в Една система. С други думи ТО забранява да съществува движение в собствената ти система, движение на приети за неподвижни обекти и наблюдатели.Такув начин на постулирана аргументация води до провала на тази теория.

 Погледни посочения от мен Парадокс и пробвай да осъзнаеш теоретичня абсурд в ТО , частност СТО.

Знаем, че ТО работи. Например, американците пак изпратиха апарат Марс. Марс е на голямо разстояние от Земята. При това голямо растояние, ако сигналите за управление на марсианския РОУВЪР и информацията от РОУВЪР-а към Земята се изпращаха по законите на класическата механика, а не по тези на ТО, отклонението им от очакваното място щеше да е голямо - с разлика от километри и даже от десетки километри. Изпращаните сигнали нямаше да могат да достигат до приемниците на РОУВЪР-а и на НАСА и така този спуснат на Марс апарат щеше да е неуправляем и въобще безполезен. След като ТО очевидно работи - защо трябва да я усложняваме с допълнителни, неверни неща, но за сметка на това пък пасващи на разбиранията на неразбиращите ТО?! Това е съвсем излишно усложняване!

Ако се опитваш да обясниш еднаквостта на скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател, от всяка ИОС, независимо как се движи тя, като проси отречеш СТО - това не е смислен подход. По-добре задълбай в начина, по който се разпространяват електромагнитните вълни и в разликата между фотоните и частиците на материята.

Преди 1 час, laplandetza said:

Най общо е така при Айнщайн, а етер е отхвърлен от едни крайно умни хора още преди Айнщайн, той обаче е направил много важна крачка или по точно крачки и има уникален за цивилизацията принос.

Както казах , според Него Съществува Състояние на Физически покой. Дори това не е необходимо за Парадокса, но е Необходимо за Методът. 

В други теми и с други парадокси съм доказал Неиметрична относителност, нямам намерение да се повтарям за кой ли път.

Никога Недей да забравяш, когато в ТО Една ИОС система е набелязана за Неподвижна , тя изцяло приема Абсолщтно Отсъствие, Липса на всякакви движения Докато ЕМГ прогресира между обектите. Обекти Не се движат Докато светлина съществува между тях.Това всъщност е Пълно Описание на една Физически,Локално Космически Неподвижна система.

Не мога да разбера логиката, която застъпваш. Състояние на физически покой не може да съществува, понеже във всеки един миг Вселената се движи - непрекъснатото разширяване на пространството. Покоят може да бъде само условен, относителен, зависим от състоянието/местоположението на наблюдателя/регистриращата апаратура. Само един наблюдател/апаратура може да регистрира нещо, което той да възприема като условно "неподвижно" от негова гледна точка и нещо друго, което да възприема като подвижно. Този наблюдател/апаратура обаче може най-спокойно да бъде свързан и с подвижното нещо и тогава вече подвижното нещо ще му изглежда "неподвижно", а пък "неподвижното" ще започне да възприема като подвижно. Ако ти си на ЖП-гарата - на теб влакът ще ти изглежда като подвижен, а гарата, на която ти стоиш - като "неподвижна". Обаче ако си във влака - на теб влакът ще ти изглежда като "неподвижен", а перонът ще ти изглежда да се движи. Ако ти си свързан с всичките онези неща, които се движат спрямо твоето Състояние на Физически покой - на теб ще ти изглежда, че се движи Състоянието на Физически покой, което означава, че всъщност то въобще няма да е покой, а ще е движение. Дори когато един влак, спрял на гара, ти изглежда "неподвижен", реално химическите елементи, от които той е изграден, непрекъснато се движат спрямо теб и точно благодарение на това ти успяваш да възприемеш влака. Ако го нямаше това постоянно движение на атомите на влака спрямо теб - ти нямаше да възпремаш нищо. Тогава на мястото на влака щеше да има само празно пространтво (разширяване на Вселената).