Станислав Янков

Струва ми се може да се каже, че реалната материя са квантовите полета и техните различни състояния (като например възбудените им до елементарни частици състояния, които също са материя, защото са същите полета, само възбудени) и всичко производно от това, което взаимодейства, чак до най-големите материалните обекти в макросвета. Вълновата функция е математическа особеност, свързана с неопределеността на споменатите полета, която се отнася и за техните възбудени (като частици) състояния, а също така и за всичко останало материално, чак до цялата Вселена (Вселената като цяло също си има вълнова функция, например според квантово-механичната интерпретация Много светове).

Работата е в това, че ти ползваш вече готово, установено уравнение и затова то ти изглежда като даденост, която винаги я е имало. Обаче преди еволюирането на маймуните в хора такова уравнение не е съществувало по никакъв начин, както не съществува за животните и в момента, макар в природата да са си се срещали по-малко или повече подобни на окръжности форми. По-важното, когато на хората им се е наложило да знаят по-точно особеностите на окръжностите, те не са получили известните днес формули незабавно, щом са решили, че им трябват, ами са разчертавали реални окръжности, оглеждали са, мерили са, смятали са и чак след това са успявали да стигнат до формулите. Лесно можем да разчертаем повече или по-малко точна окръжност, но до всички нейни математически особености се стига трудно, някои неща не са установени напълно и в момента (например - пълната стойност на числото Пи), да не говорим, че дори днес има множество хора, които не знаят базови неща за окръжностите, макар всеки от тях да е способен да разчертае повече или по-малко точна окръжност. Същото е и с материята и нейните математически особености - материята я има, а нейните свойства и особености се установяват, някои от тях по-лесно, други по-трудно. Материята е основната абстракция, поне при физиката, а нейните свойства и особености, включително математическите, са чак след това.

1) Ако няма окръжност, може да не е окръжност (може да е и квадрат, и триъгълник, и какво ли не - суперпозиция). Как в този случай решаваш да ползваш точно уравнение на окръжност, а не на нещо друго? 2) Как знаеш, че уравнението е на окръжност, ако не е имало в някой момент разчертана окръжност, чрез описанието с уравнения на която да заявиш, че съответното уравнение е уравнение на окръжност, а не такова на триъгълник, на квадрат или на някаква друга форма? 3) Не се ли стига в такъв случай до кухи теории (наглед логични математически конструкции), без никаква връзка с регистрируемата действителност и с потвърдената физика? Точно тука е проблема - все още не е ясно, дали лети, плува и кряка като патка. Изглежда, сякаш лети като патка, ама останалите подробности не са ясни.

Имаш разчертана окръжност и ѝ намираш характеристиките радиус, диаметър, обиколка чрез константата Пи... Кое е важното ("материалното") - разчертаната окръжност ("материята") или нейните математически описания радиус, диаметър, обиколка, Пи? Ако я няма самата окръжност ("материята") - какви математически структури радиус, диаметър, обиколка, свързаното с обиколката число Пи и разни други математически зависимости и закономерности, свързани с окръжността (с "материята") ще откриеш? Материалната формулировка, на която се базира актуалната физика, е толкова гъвкава, че няма как да се отървеш от нея просто така. Материята са квантовите полета и ВСИЧКО ДРУГО са техни описания (математически структури). А започването от НУЛА-мерния тензор или 0-браната в случая е просто поредния математически подход за започване на анализ и охарактеризиране на резултатите от трептенията на полетата - частиците. Matrix theory (physics) - Wikipedia

Наистина! За какво са притрябвали ОТО и квантовата механика, след като Нютоновата механика си работи толкова добре за толкова много неща?! Не може да се оцени потенциала на полезност на нещо, преди то да се открие/потвърди. Има едно нещо, наречно матрична теория (модел BFSS), където в основата са 0-браните. Започвайки оттук - може и да се стигне до интересни неща, вщлючително и до подсказки, къде точно и защо точно се чупи суперструнната теория. Изглежда ми доста логично размишленията да започват от 0-мерния тензор, даже ако това не е същото като състоянието на Вселената "преди" и по време на Галемия взрив.

Това също, но писанието ми щеше да стане доста дълго, затова го спестих. Струва ми се, че ренормализацията е също "драскане отгоре-отгоре" - най-бързото и пряко решение за интегрирането на СТО в квантовата механика (може да е и единственото в настоящото състояние на КМ и СТО). Решението на проблема с пълноценното обединяване на ОТО и КМ може би ще доведе до отпадане на ренормализацията в полза на нещо друго. Ограниченията с изясняването на енергиите може и да си останат, но достъпните стойности нямат да се извличат чрез грубо напасване като сега, а чрез последователна теоретична процедура. Ясно, потвърдено дефиниране на гравитона значи, да сме сигурни в неговото съществуване такъв, какъвто го предполага квантова механика, дотолкова, колкото сме сигурни за W/Z-бозоните, фотоните и глуоните (засега за гравитона няма същото равнище на сигурност - гравитацията не е включена успешно в квантовата механика). Как гарантираме, че това е единствения начин за достигане до крайния резултат? Няма само един начин за умножаване на числа: Математици откриха нов начин за умножаване на големи числа | Математика Реалните (като аналогия на обсъждането ни на що е материя във физиката, а не материйни свойства и особености) са числата 25, 5 и 125, защото винаги ги има точно такива. Начините, по които да се извърши пресмятането са повече от един (може просто да се събере последователно, едно след друго пет пъти, числото 25, може до се ползва калкулатор, който "знае директния отговор" и т.н.). Не може без някаква процедура за умножение, но има много нейни разновидности. Според мен трябва да има начин всичко, което в момента е представяно чрез имагинерни форми, да бъде представяно и по алтернативен начин без тях (хиперизреност, но явно не тази на суперструнната теория в момента и ако стане на въпрос - аз не знам каква точно). В СТО например има и стандартния подход, и подход с употребата на имагинерната стойност i (корен квадратен от единица) - ротацията на Вик (или Уик?).

Според мен не се крие там решението на загадката с пълното обединяване на квантовата механика и на ОТО (ако въобще има такова решение, но най-вероятно има, защото природата си работи пълноценно на всички равнища - и на квантови, и на макроскопични). Според мен всички драскат само отгоре-отгоре (такова драскане е суперсиметрията, такова е и довойното копиране, и всички други неща до момента), защото потенциалното решение е нещо много същностно, в самия фундамент на реалността около пространството и времето, нещо доста неочаквано (затова и все още не е разкрито) и ще наложи драстично преразглеждане на досегашните физически представи (и квантови, и макроскопични). Аз видях онази част, относно която по-назад се обърках във връзка с калибровъчния характер (бях го прочел само веднъж преди два-три месеца). Ставаше дума за симетриите. СТО се базира на симетрията във връзка с принципа на относителността (всички равномерно и праволинейно движещи се системи са равностойни, за всички тях наравно важат физическите закони, като постоянството на скоростта на светлината във вакуум е един от тези физически закони), а с калибровъчните симетрии се свързват само силното, слабото и електромагнитното взаимодействие. Грешката ми по-напред беше, че приписах калибровъчно естество и на бозоните като цяло, където е и Хигс-бозона, вместо само да се огранича до силното, слабото и електромагнитното взаимодействие (придаването на маса на някои от частиците не представлява взаимодействие, не е никое от четирите фундаментални взаимодействия). Понеже засега не е потвърдено наличието на гравитон - гравитацията се базира на симетрията, свързана с принципа на еквивалентността (всички възможни макроскопични системи са равностойни и за всички тях важат едни и същи физически закони, независимо от начина им на движение, включително и при движенията, свързани с гравитацията). Ако и гравитоните бяха свързани с калибровъчна симетрия, наподобяваща останалите три - още първите опити за интегрирането им в квантовата механика щяха да са успешни (силното взаимодействие все пак е било интегрирано към електро-слабото, макар и много трудно). Това, че толкова упорито не се получава, най-вероятно означава, че или няма гравитони, или те са от някакво по-необичайно, по-неочаквано естество в сравнение с всички останали бозони. Теории като двойното копиране са сравнително стандартни (драскане отгоре-отгоре), движат се твърде близо до стандартната квантова механика, а тя се е провалила в ясното и категорично, потвърдено дефиниране на гравитона. Такива теории не забиват достатъчно дълбоко във фундамента на пространството и времето, за да се очаква някакъв драматичен успех от тях (ползи от тях в различни отношения гарантирано има, само това не е пълната картина). За момента има спорове във физическата общност, дали виртуалните частици са нещо реално или са просто математическа техника за намиране на квантово-механичните отговори във връзка с превръщанията на реалните частици. Например, при математическата операция 25х5=125 ти можеш и директно да стигнеш до отговора, защото го знаеш наизуст или можеш първо да умножиш 5х5, после 5х2, да събереш двата резултата и пак да получиш 125 - процедура, използвана за изчисляване на резултата, понеже не помниш/не знаеш отговора 125. Процедурите 5х5, 5х2 и т.н. реални ли са (не може без тях) или не са реални (крайния отговор се знае и без тях, просто ти използваш такава математическа техника, за да го намериш и така реални са само 25, 5 и 125). Проблеми с нереалността на виртуалните фотони има например и заради тези две съображения: 1) При СИЛАТА (!) на Казимир, между двете плочи се образуват по-малко виртуални частици в сравнение с външните страни на плочите и затова става притискането им една към друга (сила вследствие на виртуалните частици, квантовите флуктуации, а не просто заради полето). В ефекта, който се свързва със сила (електромагнитно взаимодействие) участват пряко и виртуални фотони. 2) При лъчението на Хокинг реална частица произлиза от виртуална частица.

И тази теория за двойното копиране е непълна, както всички останали досегашни предположения (включително квантовата механика и ОТО, независимо от респектиращите им успехи) - решава успешно някои неща и се проваля в други неща. В самото начало на представения от теб клип се казва, че обясняваното там не е пълното решение, само има редица много успешни приложения (по-конкретно - около гравитационните вълни, на които се акцентира в клипа). Скенер е точен - квантовите полета са материя и даже в долния клип са определяни като "флуидоподобно/течноподобно вещество" или "течноподобна субстанция" (за да се насочи по-удобно публиката към вълните/смущенията на тези полета). В клипа не се говори за "ефект на Казимир", а за "сила на Казимир". Виртуалните частици не се водят материя (това не е от клипа), само за временни флуктуации/смущения на квантовите полета, макар да са носители на сила като реалните бозони, предават реални сили между материята. Quantum Fields: The Real Building Blocks of the Universe - with David Tong

Можеш ли да дадеш малко повече подробности за това? Твоите предни коментари, че гравитационното взаимодействие може да се опише и чрез квантово-механично поле в контейнерно пространство, но без наличието на ключовата неопределеност ли? Според мен днешната физика, на всички равнища, се е усложнила толкова много, че всички затъват в ужасно сложни детайли и губят интуитивността относно цялостната картина (за мен самия това се отнася още повече, защото аз много и не зная). Убягващото "нещо" на мен ми се струва, че има общо с цялостната картина - нещо базово, от сорта, дали става дума за геометрия (как точно на квантово равнище) или за нещо напълно абстрактно (само чрез формули и алгебрични зависимости), заради коренно различно от геометрия и пространства естество на реалността (включително и на макрониво - макроскопичните представи за геометрия и за движения в пространство да са илюзорни и да нямат общо с действителното състояние на реалността)? Според мен всичко известно до момента трябва да може да се опише и напълно абстрактно алгебрично, и геометрично, но двата пътя трябва да се държат отделно един от друг, да се развиват паралелно, със свои собствени логики. Така ми си струва засега.

Неуспехите досега ясно показват, че за да се отговори успешно на въпроса, дали има или няма гравитони и ако има, какво точно представляват те (материя или просто минимално възможни пространствено-времеви отрязъци), трябва минимум някакво фундамелно, основно, голямо пренареждане на досегашния подход. Нито суперсиметрията, нито пренормировката са достатъчния (правилния) отговор. Убягва нещо базово, основно, фундаментално в подхода и без него въпросът не може да се реши. Телата как се определят? Свободно можеш да обявиш за един обект и един автомобил, и една автокъща, и един град... Съставните на вълните (например електрическото и магнитното поле на електромагнитните вълни) в пространството ли се разполагат или са условни ("вътрешни") стойност и ролята им се проявява само при взаимодействие на вълната с нещо (в случая - материя с електрическо поле, електрони, на които постъпилата вълна въздейства и ги кара да се държат по съответен на характеристиките ѝ начин)? Нищо не е толкова просто, защото ако беше - вече щяхме да знаем ВСИЧКО и при това отдавна.

Да, но само след като свържеш напълно ОТО с квантовата механика... От страна на квантовата механика проблемът са квантовите флуктуации, които при точкови частици стават нерешими (не работи дори пренормировката от КТП), а пък от страна на ОТО проблемът са гравитационните кривини (различните от НУЛА стойности извън диагонала на метричния тензор). Основният опит за решение на този проблем откъм квантовата механика е суперструнната теория (приемането на точковите частици за трептящи едномерни струни "заглажда" "бъркотията" от квантовите флуктуации, но създава проблеми с хиралността във връзка със слабото взаимодействие и няма, нито се очертава да има, експериментално потвърждение за супер-симетричните частици, които суперструнната теория предсказва), а пък откъм ОТО е примковата квантовата гравитация (тя позволява изграждането на фоновонезависима теория, за разлика от суперструнната теория, която използва изкуствено постулирано, фоново, контейнерно, пространство-време, обаче тя и не съединява достатъчно успешно квантовата механика и ОТО). Различни от споменатите опити представляват туисторната теория на Пенроуз и квантово-механичната интерпретация "Много светове".

С изключение на квантовата неопределеност преди и след регистрацията на местоположението (или скоростта, но не и на двете едновременно) на точковото тяло... А пък ако не е точкова (масивна) частица, а макроскопично тяло - движиш си се в пълна безтегловност, като в Космоса, към сблъсъка...

Молекулите в тялото тука не играят, те все още са квантови форми. Става дума САМО за големи, масивни макроскопични обекти (там, където квантовите ефекти могат напълно да се игнорират). За по-малки фрагменти, но по-големи от молекули, има още приливни сили и т.н. Пътят към открояването на детайлите не е усложняване ("Не дай си боже пък нещо в тия геодезични линии да почне да се върти, е тогава гледай инерциална система"), а максимално опростяване на разглежданата ситуация, за да могат да се откроят новите, неизвестни моменти.

Заради принципа на еквивалентност може. По принцип, за инерциална отправна система се счита такава, в която е валиден инерционния закон: всяко тяло, на което не действат външни сили, запазва положението си на покой или равномерно праволинейно движение. При ОТО, заради принципа на еквивалентност, нещата се променят - и там не действат външни сили, заради пространствено-времевата кривина ("падащото" тяло пак се движи по най-късата и права, геодезична линия, но го прави не в плоско пространство-време, а в такова с кривина). Засега не съм наясно за виртуалните частици (чел съм нещо за това преди време, но в момента не си го спомням). Само при прецизна яснота за материи, пространство-времена, полета, ефекти може да се търси по-удачно развитие на сегашните квантова механика и ОТО. Къде си срещал чиста информация, без материален носител? Даже и да няма гравитони като носители на сила, да има само минимални пространствено-времеви фрагменти от сорта на планкова дължина и планково време, гравитационните вълни доказано носят енергия (те са материя) и не може една НЕматерия (пространството), да съдържа друга НЕматерия (минимални пространствено-времеви участъци). Ако липсват гравитони като преносители на сила - или всичко това по някакъв начин произтича от взаимодействието между гравитационните вълни и останалата материя, или ще се наложи ново разширение на дефиницията на материя извън взаимодействията (извън преноса на сила от материални частици). Чиста информация сама по себе си обаче, без материя, с която тази информация да е свързана - това не може да го има при наложилото се сега материалистично естество на физиката.

Чист ефект, без никакво участие на материя, не може да има, но при гравитационно сближение между две масивни тела (тоест - при движението по гравитационна геодезична) има ефект без разход на енергия - нито падащото тяло (инерциалната отправна система, приета за неподвижна), нито тялото, към което се пада (инерциалната отправна система, приета за наблюдаема) разходват енергия (и двете не губят масата си поради прилагане на някаква сила, чрез разходване на някакъв вид гориво). На този етап аз го тълкувам така: Когато има масивна материя (специално големи обекти като планети, звезди, галактики...), между всеки два обекта има гравитационна (полева по ОТО) връзка, която се изразява чрез кривина на пространство-времето между тях, без в случая въпросното пространство-време да е материя. Ако приемем, че няма гравитони под формата на материални частици (някакво разделяне на пространство-времето на минимални участъци, примерно с планков размер, не ги прави автоматично материални частици, даже и да са гравитони), можем дори да допуснем, че реално няма никакво пространствено разделение между двата обекта. Само отношенията между тях (от непознато и дори недостъпно за нас естество - например някакви видове честоти и фази/противофази), бидейки те фермиони и оттам подвластни на принципа за забраната на Паули, водят до регистрацията от нашите макроскопични сетива на всичко това като "пространствено отстояние с полета и кривини" между "пространствено разделени" обекти. Нещо като при някои от предположенията относно заплетените частици, че макар и да изглеждат пространствено отделени преди заплитането да се разпадне, реално те продължават да бъдат свързани по някакъв начин без пространствено отстояние помежду си.