-
Брой отговори
9470 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Прав си, Историку-сан Сириус, то аз не ги "изнасям" тези неща, защото те не са скривани от никого. Просто не са популярни. Но инак навсякъде, където има монаси, си има и тяхна вътрешна, монашеска култура. И в будизма е така, и в християнството е така. Монашеството и мистицизмът са неразривно свързани. Днес будизмът е на мода и феновете му всъщност по някакъв начин се докосват именно до манастирската култура на будистите - само че го правят зле. Въобразяват си, че медитират или че имат просветления. В западните, особено в протестантските и постпротестантски общества тази мода е обяснима - тамошното християнство от векове е останало без монашески традиции и съответно мистицизмът им изглежда нещо необичайно, екзотично и интересно. Докато за католиците, православните и ориенталските християни мистицизмът си е част от собствената религия. В България човек може да се запознае с калугери, практикуващи безмълвна молитва. За мен благоговението на българи от традиционно православни семейства към дзен-будизма се дължи на непознаване на собствените местни духовни традиции, както и на влияния от Запада. Разбира се, западняците (и българите), които си падат по будизма заради мистицизма му, не си дават сметка, че в традиционно будистките азиатски нации неща като медитацията, съзерцанието, просветлението, празнотата и пр. не са част от ежедневната, битова религиозност, а принадлежат най-вече на монашеската култура. За да бъдеш истински дзен-будист, трябва да си монах. По същия начин за да си истински исихаст, трябва да си калугер. Западняк или българин, който чете за дзен и си въобразява, че достига саттори, просто е жертва на една евтина мода. Разбира се, феновете на модния днес лесен, нюейджърски, захаросан будизъм смятат, че "будизмът не е религия" - сякаш религията е някакво неприятно и сковаващо положение, при това присъщо на християнството, но не и на будизма. Такова мислене е заблуда. Тези хора не си дават сметка, че и християнството хем е, хем "не е (просто) религия" по същия начин като будизма. Впрочем, сред по-начетени православни също се среща досадното, несериозно, розово, захаросано или "мечтателно" убеждение, че всеки вярващ може да достигне безмълвната молитва, опразването на ума, "обожението" на монасите. Това е самозаблуда. Нямам предвид, че будистките или християнските монаси имат някакви привилегии. Просто истинският, здрав, автентичен мистицизъм възниква и се развива обикновено в манастирска среда - от монаси и за монаси. Това, което стига до нас, обикновените любители, най-често е захаросано, напомадено и фалшиво. Да не говорим, че просто ни липсва физическото време, нужно за преодоляване на ежедневните страсти, за успокояване на ума и пр. Време, с което разполагат само монасите. Всичко това, разбира се, не значи, че обикновен човек не може да бъде добър християнин или добър будист. Има си битово християнство за миряни, както си има и битов будизъм за обикновени индийци, китайци, тибетци и прочие. Това битово християнство или този битов будизъм по моему могат да бъдат напълно достатъчни за всеки обикновен човек, а - кой знае - може би дори да му докарат щастлива задгробна участ Южняк, това гърлено пеене е възможно и за европеец, но е трудно, а може би - и вредно за гърлото. Знам го не за друго, а защото съм се опитвал да имитирам пеенето на "Алтан ураг" от саундтрака на филма "Монгол"
-
Тоест в британската литература от ХVІІІ-ХХ в. има научна и публицистична инерция в отношението към християнството. За мен това е интересно с оглед на интереса ми към полемичните текстове на Карлайл и Честъртън.
-
Благодаря, за мен беше интересно. Признавам, че и аз се бях поддал на истерията
-
КГ, Алвата е прав за Фрейзър - още повече, че "Златната клонка" е издавана и у нас. Остаряла, но все пак важна книга. Алва, струва ми се, че има приемственост в преценката на Гибън, Фрейзър и Грейвз за ролята на християнството. Лилава, това наистина е за друга тема, но ми е любопитно какво ли общество биха изградили варварите в Европа след падането на Рим без участието на Църквата...
-
Така вярвам и аз.
-
От мен поздравления. Колкото до частното ми мнение (моите две лепти): най-ранното християнство от I-III в. е един от симптомите на кризата на античния свят - но в никакъв случай причина за разрухата му. Ранното имперско християнство от IV-VI в. е вече една от трансформиращите сили в прехода към Средновековие. То също търпи външни влияния. А средновековната Църква е основен цивилизоващ фактор в Европа от VІ-ХV в.
-
Дами и господа, доказателството, че всички ние сме извънземни, се крие в домашния език. Бабите ни винаги са ни казвали: - Още си млад и зелен...
-
А, не знам, аз нямам претенции да съм мистик. Всъщност смятам, че който е мистик, не ползва форуми.
-
Вук, ще излезе, че ранните общества са някакъв идеал за съвременността. Както и да е, не вярвам, че днес се доближаваме до свободата на живот на някогашните ловци. И сам знаеш, че едно деветдесет на сто от всички мистични преживявания се дължи просто на развинтеното въображение и на битовата скука при тетки и тетинчовци, четящи съмнително захаросани книжки на псевдоучители. Сириус, т. нар. "влизане в царството Божие" не е свързано задължително с мистицизъм. Не всеки мистик е спасен и не всеки спасен е мистик. Учуден съм, че смесваш двете понятия. Явно все пак става дума и за информираност.
-
Ако си говорим сериозно - Дендро е най-точен. то няма какво повече да се каже по темата. Но инак здравият хумор на Алвасарейру е баш на място. Точно така - да се забранят! Какви са тия своеволия тука.
-
Първо - няма да дойдат. Второ - и да дойдат, Щатите и Израел ще ги сразят с ракети, а арабите и китайците - с дюнери и кецове. Цариградската патриаршия ще ги отлъчи, а БПЦ ще ги обяви за несъществуващи. Трето - и да не ги сразят, ООН ще им прати главния си преговарящ и атаката на извънземните ще се проточи в преговори и уточнения. Четвърто - ако почнат да ни пият мозъците, нашият съфорумец Alvassareiro просто ще ги забрани.
-
Уви, тъкмо противоречиво не е. Може би просто ще се наложи да четеш.
-
Последната карта, тази за 1450, ме навежда на някои мисли. Най-вече за Балканите в началото на ХV в., разбира се. Трябва да се отбележат някакви граници в Пелопонес - между владенията на двамата деспоти и крепостите извън морейското деспотство. Може би Месемврия и Анхиало трябва да се отбележат също като византийски, а и българските земи в Мизия (които тук не се виждат) може би трябва да са отбелязани не просто като османски - нали из форумчето си говорехме за влашко и български владения в Мизия докъм 1420.
-
Ами, Сириус, разликата е доста ясно изложена, пък и е въпрос на информираност. Южняк, много любезно казано.
-
За най-нормална религиозна практика - да, за мистицизъм обаче - не.
-
Засега това е въпрос без отговор. Няма данни.
-
Именно.
-
КГ, при втората инаугурация на Буш имаше едно много интересно изказване от негов чиновник: че сега се избира кралят за пет години напред. Пък и, както знаем, императорската институция също е републиканска, хем до някое време и мандатна
-
Ха, благодаря, това е интересно
-
Не е трудно, но ми стана интересно: за какво ви е и защо текстът е в този старопечатен вид Довечера по някое време ще пусна преводчето, моля само да задоволите любопитството ми.
-
За произхода на "imperator" си прав, разбира се. Имах предвид, че Евтропий, а ако не бъркам и Руфий Фест представят Оденат като един от войнишките императори, претендент за върховната власт над империята или поне над част от нея от името на армията, която командува. Евтропий споменава като принцепс и Оденатовия син Вабалат.
-
Евтропий също представя Оденат като император.