glishev

Сега като я чета темата, много й се кефя. Лорда е намерил яки неща. У нас се сещам за Байкушевата мура - и тя е бая старичка и е "видяла" доста интересни неща, както вика бай Лордович. Инак се сетих и за стария оброчен дъб в Горна Диканя. Беше вероятно стотинагодишен, не повече. Посаден от някакъв местен баш на върха на гол хълм до селото, изглеждаше доста импозантно. Никога не е бил удрян от гръм, което вече си е интересно, защото беше на най-високата точка наоколо. Но, разбира се, някакви глупаци си бяха запалили огън в подножието на дървото, изпуснали огъня и горкият стар дъб беше жестоко обгорен. След това стърча и се зеленя още десетина години. Една зима паднал по време на силен снеговалеж и сега на хълма се белее само сухият дънер. Дядо ми, царство му небесно, ми беше казал, че според баща му който не е засадил дърво, все едно не е живял (прадядо ми е бил агроном, което обяснява защо е говорел такива неща). Тъй че веднъж се бях опитал да посадя жълъди около дънера на оброчния дъб. Но бях направил грешка - не се засажда просто жълъд, а вече готова фиданка. Естествено, нищо не порасна. Взех акъл от познат, ландшафтен архитект, така че вече имам представа какво да се направи. Ако искате, това може да стане нещо като проект на БГ-наука, но без никаква публичност, кандидатствания и прочие. Всеки, който поиска, може просто да вземе кестен или жълъд от есенните паркове, да го отгледа до пролет в голяма саксия и напролет да пресади фиданката заедно с пръстта й от саксията на място, които сметне за подходящо. Лично аз смятам да повторя опита с жълъдче на мястото на стария оброчен дъб в Горна Диканя. Сега е сезонът на кестените и жълъдите. А дали ще стане нещо и колко време би изтраяло такова дърво - това вече е Божа работа.

Направо Лотлориен

Бел. мод. Рики, Кухулин не се "прави", а наистина разбира доста нещо от езикознание - явно за разлика от теб. Ако ще се заяждаш с потребителите, ще ти спра възможността да пишеш тук. Когато си неправ и зле информиран, не прибързвай с категоричността на мненията си. Тук има доста хора с филологии и история зад гърба си, така че ако имаш въпроси, не е лошо да се вслушваш и в отговорите. Ако мислиш, че се казва "арака" в ж. р. на български език, си в грешка - казва се "арак", в м. р. на български. Очевидно според теб езикът и битът на арабите започва и свършва с Корана (а това не е така), който пък Коран според мен не си и отварял, защото ако беше го отварял, щеше да знаеш какво пише вътре за виното, гроздето и пр. Вече за питието арак, за думата "алкохол", за арабското вино от фурми, както и за мястото на виното в арабската старинна литература няма нужда да се повтарям. И последно - чети повече и чак после изказвай мнение. Не препоръчвам коментари по този си постинг.

Римлянина ако почне да ме занимава с паметта на водата, ще го гъбаркам злобно Ама той не е такъв човек, сериозен нАучен работник е. А това с Хеопсовата пирамида е безумие. Леле, в какви неща вярват хората... --------- Да се придържаме към темата. Аз например силно вярвам в слънчевото хранене. Падам си по т. нар. "салата Слънце". Това е пуйка, пълнена с кюфтаци, около която като слънчеви лъчи са наредени кебапчета.

Кухулине, ти ме изненада, не знаех, че има чак такава обща, частна и специална теория на слънчевата вода

Романе, със "слънчева вода" се е къпало всяко дете, което е живяло лятото при дядо и баба на село. Това е като те топнат вечерта в градинския варел, дето цял ден се е грял на слънце. Понякога е приятно, а друг път може да се свариш.

Алабагатур, да не ти казвам точно какво мисля за нещата, които си написал, че после сам ще трябва да си наложа бан...

И аз се пека на слънчице, а същевременно хапвам стабилно. Правилно - комбинацията от манджа и слънце е много позитивна

Дадена дума наистина може да премине от език в език и да си промени смисъла. Такива случаи има много е могат да се дават безброй примери от най-различни езици. Друг е въпросът, че лаикът се обърква кога това е възможно и кога - не, просто защото не познава законите, формулирани в езикознанието на базата на много и много езиков материал. А арабите всъщност добре познават алкохола и сами произвеждат алкохол. Аракът например е арабско мастиково питие (в Турция пък го наричът "ракъ"). Самата дума "арак" е преминала и в арменски, където обаче вече обозначава водка. Инак още Ксенофонт е споменал арабското вино от фурми в своя "Анабазис". Ето това са факти, които бегло запознатият с кораничната забрана да се пие конкретно гроздово вино лаик пропуска, погрешно приписвайки непознаване на алкохола от страна на арабите изобщо. Да не говорим, че половината старинна поезия на арабски език е посветена тъкмо на виното и пиянството, както може да се види в том втори на "Арабската средновековна култура" от проф. Цветан Теофанов. Томът носи хубавото подзаглавие "Любов, вино, мъдрост". Отделно можем да се сетим и за антологията арабски любовни истории "Храм на чудесата" в превод на Катя Ахмад, където пиенето на вино заема сериозна част от текстовете - то изобщо си е редовен мотив и в арабската, и в персийската литература. Да не говорим, че самата дума "алкохол" е точно от арабски произход. Между другото, първоначалното арабско значение на "алкохол" (или al-kuhl) е доста по-различно от съвременната употреба, така че чудесно илюстрира как думите преминават от език в език и постепенно могат да си променят значението. Накратко - не е вярно, че "арабите не правят алкохол". По-скоро би трябвало да е вярно, че мюсюлманите не одобряват правенето и консумацията конкретно на вино от грозде. В нашия новобългарски език е пълно със заемки от османотурски, които често се оказват ту с арабски, ту с персийски произход, защото османците не само влияят на българите в езиково и битово отношение, но и сами са повлияни от високите езикови образци на ислямския свят и препредават внесените в езика си заемки на покорените населения. В случая арабското "арак" и турското "ракъ" са с много ясна връзка. Както и турското "ракъ" и нашето "ракия". Любопитно е, че например западните туристи много често объркват турската мастикова напитка ракъ с българската и сръбска ракия - защото названието е много близко: западняците произнасят названието на турското питие като "раки". И често се изненадват, че това са две съвсем различни питиета, защото първоначално идват насам с идеята, че става дума за една и съща ориенталска пиячка.

За кошницата, струва ми се, Галахад е прав. "Детище, носено в кошница" в случая означава по-скоро дете, което още не ходи, а е носено. Иначе литературният мотив при Моисей, Саргон, Ромул и пр. е за изоставено и намерено дете, което се превръща във водач. Анонимната летопис по-скоро разказва, че "цар Испор" е расъл бавно - и следователно се е превърнал в кой знае какъв юнак. Това пак е разпространен литературен мотив, но не същият. Иначе историческа стойност в Анонимната летопис просто няма. Че в лангобардска Италия има прабългари (т. нар. Алцекови българи ок. Беневент), не е новост. И, да, може и да са повече от една "вълна".

Улф, след още една такава забележка просто ще ти наложа постоянен преглед на мненията. Писнало ми е да ти казвам едно и също за крайно нетърпимите ти и най-вече неверни писаници. Предразсъдъците са си твое право, но грубостите - не. Още по-неприятно ми е да пиша такова съобщение на инак свестен човек.

Щекн, не питието ракия, а конкретната дума "арак" е семитска, в частност арабска. Само дето българската дума "ракия", с която обозначаваме националното питие, произлиза от турското "ракъ", а то - от арабското "арак". Думите променят донякъде смисъла и употребата си от език в език. Затова днес можем да наричаме националното си питие с дума, която първоначално не го е обозначавала и е от екзотичен произход. Иначе Кухулин е прав - "арак" определено е арабска (по-общо - семитска), а не иранска (по-общо - индоевропейска) по произхода си дума. Разбира се, това не пречи арабската дума да е заета не само у турците, а и у иранците.

Бел. мод. Колегите модератори mitaca и ISTORIK ме насочиха насам. Иначе не чета в темата, но се шашнах като гледам какви си ги пишете. Нямам против упражненията по история и дори свободните предположения, но имам много против грубия език. Колегите модератори Aspandiat, T. Jonchev и resavsky вече няколко пъти посочиха проблемите в темата. Не ги пренебрегвайте. Придържайте се към неутрален тон - дори когато сте несъгласни помежду си. Monte Christo, предупреждавам те да спреш с грубостите, защото в противен случай ще ти наложа десет дни ограничаване на писането. Uragan, същото се отнася и за теб. Както и за всекиго, който си позволи грубост - независимо дали е предизвикана или не. Прочетете пак правилата на форума. И не коментирайте този постинг, а давайте по темата. Съжалявам, че пак се налага да се намесвам така. Ако се наложи, не само ще раздам десетдневки, но и ще заключа временно темата. Вече скрих някои от по-грубите постинги назад. Не се замеряйте с груби лични квалификации и флуд, а с информация и аргументи.

Лилава, за съжаление знам част от "експертите" в МОН. Но имах предвид конкретно експертите по верски въпроси. Ти за математиката и физиката даде примера и в другата тема Да, има го този момент, но нещата стоят така - на дебат не се подлага всичко, а само това, за което някой се сети. Да не дава Господ някога физиката да се подлага на дебат, защото наистина ще я разкарат от даскало. С литературата това се случи по много малоумен начин: програмата е абсурдно "улеснена" откъм Захарий Стоянов. Но е факт, че в момента на дебат е подложена именно религията в училище и има сериозна подкрепа за нея. Тук дори няма да говоря за собствените си пристрастия (те са ясни), а само за това, че онова, което е подложено на сериозно "за" и "против" очевидно си има феновете. Впрочем, далеч не всички фенове в случая са идиоти. За религиозния фон на съществуване и на държавата, и на образователната ни система вече говорих. Вук, твоите мнения относно православната вяра са доказано неверни. Тъй че ги пренебрегвам. Ако искаш да схванеш нещо повече за това как се отнася това вероизповедание към останалите, ще ти трябва да чуеш нещо повече от себе си. Например някоя и друга лекция на Каприев. Впрочем, темата не беше относно православието, а изобщо относно религиите в училище. Добър въпрос е кой ще преподава на преподавателите. Мисля, че има достатъчно университетски кадри за това. Друга една добра идея е т. нар. гражданско образование. Учениците ни масово не познават устройството на държавата и Конституцията. Това би трябвало да се промени. А това, че дадени религиозни символи, текстове и практики нямали място в една светска държава, е пълен абсурд. Държавата е исторически обусловена. Митак, ще видиш, че много родители наистина биха искали безценните им отрочета да не учат нищо. Разумните родители далеч не са толкова много... Всъщност тъкмо част от по-нормалните искат да има религиознание и/или вероучение. --------- Между другото, не знам дали сте запознати с действителната идея за религиозни часове. Синодът на БПЦ и Мюфтийството заедно правят постъпки пред МОН за въвеждане на незадължителни часове по профилирани вероучения според семейната религиозна принадлежност на учениците. Тоест мюсюлманчетата би трябвало да имат ислямско вероучение (и то само ако искат), католичетата - католическо и т. н. Учениците от семейства на атеисти би трябвало да могат да посещават допълнителни часове по сравнителна история на религиите или етика. Изобщо не става дума за някакъв мрачен заговор да се наложи задължителен православен катехизис на всичко и всички.

Честито на патерица

За Калигула не се съмнявам, че е бил идиот Колкото до Нерон - трябва да е бил интересна личност, щом собственият му възпитател пише по негово време разни просенатски възхвали на Катон.

Каскадьора го обобщи кратко и ясно Инак на мен досега математиката винаги ми е била тъмна Индия, но напоследък ми е много приятно да си бъбря с математици примерно за т. нар. теория на границите. Знаете ли колко е интересно? Оказва се, че в някои дялове на математиката е като в богословието и като в марксизма-ленинизма - за да се примирят две на пръв поглед противоречиви твърдения, се прибягва до диалектически похвати. Нещо подобно си говорихме веднъж и с Богданов за теоретичната физика. "Точни" науки ли? Математиците и физиците са същите като философите. Просто умело прикриват деконструкцията на симулакрума и парадигмата на дискурса зад гръцки букви, подредени във формули, това е. Пък и за щастие нямам проблем да си смятам нужните дребни ежедневни сметчици. Което не значи, че някога ще разбера за какво служи тригонометрията или пък някоя формула за съкратено умножение. За мен тия неща си бяха безмислени инквизиции.

Добре дошла във форумите на сп. "БГ-наука" Имай предвид, че тук сме отбор любители на историята и се опитваме да мислим за нея и на по-абстрактно ниво, отвъд отделните личности. Тоест често сме досадници. Дано това не те притеснява. Иначе да, Тиберий е интересна и значима личност (като всеки добре засвидетелстван и високопоставен исторически персонаж), а епохата му също си струва четенето.

В случая кой е експертът? Всъщност и сега съществува преподаване на точни науки в религиозна институция - учениците в духовните семинарии имат часове по биология, химия, физика. А има и богословски факултети в поне три светски университета у нас. Добро начало на сътрудничество между светското и религиозното образование, мен ако питаш Инак функциите на Църквата не са една и две. Поне аз нямам нищо против да има наистина национална Църква, тя да не е отделена от държавата, да се финансира от данъците и да се занимава, да речем, с определени клонове на образованието и социалната политика. Има светски държави, в които това е така - на прима виста се сещам за Великобритания и Грузия. Обединеното кралство дори има квота за присъствие на епископи от държавната Църква в Камарата на лордовете. По-горе вече дадох и примери за аналогична роля на православната символика и духовенство у нас. Да не говорим, че религиозните образователни институции имат огромен исторически опит. Даскали в расо? Втора заплата за поповете? Обръщение "отче" към учителите? Молитва преди първия час? Биолози и химици в семинариите? Звучи чудесно, аз съм "за".

И аз току-що си го направих пак. Както са зададени въпросите и след известно мислене днес имам 40 т. по скалата за личната свобода и 50 т. по скалата за икономическа. Сиреч се получава центрист.

Хе, веселба, наистина. Инак се радвам, че си решил пак да постнеш нещо тука

За религиознанието наистина нямаме разногласия. Дай да видим сега относно вероучението Не можем да изхождаме от някакви обективни (или обективистки) предпоставки. За теб реално е едно, за друг - друго. За обществото като цяло реално е това, което иска мнозинството, колкото и глупаво да изглежда това мнозинство. Знам, че този политически идеал дразни много начетени хора - той дразни и мен в някои случаи. Например аз съм убеден, че лицето Х изобщо не бива да бъде президент на страната, защото обективно е престъпник. Но мнозинството смята друго. Напълно сигурен съм, че мнозинството се състои от идиоти, но нищо не може да се направи - демокрацията е в услуга не на най-добре информираните (или на смятащите се за такива), а в услуга на мнозинството. Същото се отнася и за вероучението. Предполагам, че и ти като рационален човек понякога се чудиш на акъла на религиозно вярващите хора и понякога те вбесява как е възможно нормални хора да вярват на бабини деветини, та и да ги бутат в училище. Разбирам това, защото - макар и вярващ - не съм глупак и също понякога изпадам в недоумение пред хорските крайни суеверия. Пък и не смятам атеизма за някаква дяволска злина, но аз съм нещо като изключение сред вярващите. Можеш да си сигурна, че повечето вярващи се чудят на твоя акъл и им е направо тревожно как е възможно зрели, разумни хора да не вярват в Бога и така да подлагат душата си на риск от вечни страдания. За тези вярващи реална е религията. Така, както за теб реален е свят без Бог или богове в него. Няма да коментирам интелектуалните качества на едната или на другата представа. В случая дори не ме интересува дали има Бог и ако има - на чия страна би бил Той. За мен въпросът е чисто политически - две групи хора (без значение коя група е по-интелигентна) водят дебат помежду си по образователен въпрос. Накрая е демократично да се наложи позицията на мнозинството. А малцинството да получи гаранции, че няма да му се наложат нежелани мерки. И, разбира се, пълнолетните ще се наложат над непълнолетните. Тоест децата на вярващите ще получат часове по религиознание (а може би и по вероучение), пък децата на атеистите няма да получат такива часове. Сетне децата порастват и сами решават дали тези часове или липсата им си струва.

Мисля, че да - правим разлика между религиознание и вероучение. Впрочем аз пък нямам проблем и със самото вероучение. Дали в храма или в училище, това е едно на ръка. Все пак съм склонен да приема, че наистина все пак мястото на вероучението е по-скоро в храмовете, неделните училища и семействата. Но пък и ако дадено настоятелство наистина иска вероучение - е, това е свободно взето решение. Няма такова нещо като "демокрация в случая". Демокрацията си е една винаги. Училището учи на много неща и не виждам защо да не може да учи и на вероучение, ако има обществено съгласие по този въпрос (инак май ще трябва да изпозакрием и богословските факултети). Но действително обществото трябва да реши. Затова има дебат и може би дори всяко училище само трябва да реши въпроса заедно с родителите на учениците и предвид основните етнокултурни групи ученици. Другото, което казваш - че си нетолерантна към вероучението дори в храма, е някак нередно. Всяка религия си има своя строга догматика и тази догматика не се изменя по вкусовете на никого, а може само да бъде приета или отхвърлена. Защото всяка една религия все пак е някаква строга система, независимо дали вярваме в нея или не. Детето няма как да бъде питано за всякакви неща, на които ще бъде учено. Никой не пита децата дали искат да се научат например да си мият ушите, да си връзват обувките или да учат правописа. Тези неща просто се налагат на детето по решение на възрастните - и това е съвсем нормално. Пълнолетните решават на какво ще бъдат учени непълнолетните. Същото се отнася и за религиите. Да се позволи на родителите да определят религиозното (или атеистично) обучение на детето си - това е нещо естествено, а не някаква тирания.

Ако училището предлага знания и по религиозни въпроси, това не нарушава функциите му. Нито пък всеки час, свързан с религиозна информация, е непременно индоктриниращ, пропаганден час. Относно религиите има куп исторически, езикови, политически и чисто философски данни, които нямат нищо общо с някаква пропаганда. А и нещата наистина опират до волята на мнозинството от нацията. Тоест - до демокрацията като такава.