glishev

За Жечпосполита от ХV-ХVІІ в. или за Руската империя от ХVІІІ-ХІХ в. да не говорим Абе може би има период, когато България може да мине за най-развитата славянска държава - тогава, когато е единствената славянска, нищо че не е баш славянска, между края на Аварския хаганат (който също включва славяни) и преди създаването на Великоморавия и Новгородска (и Киевска) Рус. Впрочем, в българската Уикипедия към статията "Великоморавия" е включена бомбастична карта на владенията на "крал Светоплук", която много ме забавлява. Вероятно е оцветявана от словашки националисти:

Всъщност няма никакъв проблем да се регистрираш с нормалната дата.

Може би в ХІІІ-ХІV България наистина води между православните славянски страни - конкретно по отношение на религиозната литература. Предполагам, никой няма да възрази, че българските преводи от гръцки, българските ръкописи, българските религиозни химни, българското осмисляне на верската догматика и дисциплина, а и българските правописни и стилистични норми оказват огромно влияние върху Сърбия, Рус и Влашко. Като Влашко хем не е точно славянска страна, хем в дадения период става по-скоро част от славянския свят. Контактна зона между различни култури, както се казва В политическо или, ако мога да го кажа, по-скоро идеологическо, отношение самите български претенции за царство и патриаршия, за "Трети Рим" или по-скоро "нов Царевград" (преди Москва) определено повлияват на православния славянски свят - най-вече на Сърбия и Рус. Всичко това пак става благодарение на дълго попивани византийски стимули, разбира се. И, струва ми се, няма никакво значение за католическите славянски страни като Хърватско, Чехия и Полша. Може би през Рус има някакво значение за Литва, но там е и опосредствано, и доста късно, и ограничено. Но някакво техническо, финансово или политическо влияние на България над останалата част от славянския свят - особено след 1241 г. - изобщо няма.

И наистина, точно метълът доста трудно се връзва с хомосексуалистите. Това с AC/DC, противопоставени на метълящината също е доста ексцентрично. Някаква неяснота лъха от изказването на съфорумника Иванов.

Въпросът, с който темата е открита, е зле зададен.

Марушка донякъде има право, че в спор с инакомислещи човек най-малкото сам си изяснява собствената позиция. Нямам предвид толкова самоубеждаване, колкото по-добро обмисляне и изразяване на дадено мнение като следствие от спора. Но за тази цел механичното изброяване на прочути стари последователи на същото мнение не е много продуктивно. Точно защото изглежда като леко безпомощно самоубеждаване. Отдавна не сме в епохата, когато името на авторитета е можело да приключи разногласията. Пък и всеки си има свои авторитети, защото четем различни книги. Ако двама души спорят по дадена тема и единият защитава своята теза с рационални аргументи, а другият - с имена на авторитети, този с аргументите има по-голям шанс да убеди неутрален слушател. Затова като се припомнят авторитети е по-добре да не се набляга на това, че те застъпват дадена позиция, а на това с какви именно аргументи я застъпват. Тоест не е толкова интересно дали прочутото лице Х от древността е вярвало в прераждането. По-интересно е как е обяснило тази си вяра. Ако аргументът е добър, той може и да ни убеди. Иначе изброяването на прочути лица, приемали едно или друго убеждение е само от исторически интерес. И ще е по-интересно, ако се съпостави с обратния списък - на отхвърлилите това убеждение.

За мое щастие като турист този чудесен град не е в България. Бил е що-годе български до Балканската война, наистина. Нямам предвид, че е някакво "изконно достояние на българщинАта", а че там наистина е имало солидно българско население, българска гимназия и прочие. Горе-долу по същия начин и Виена е била чешки град. И Лондон е бил ирландски. То и Цариград е бил доста български град, дето се вика. Били са романтични времена, по своему. Днес Солун пак е български град доколкото не ни трябват паспорти и визи, за да се замъкнем дотам, а и повечето търговци в града говорят сносно български. То и Париж е български вече (само го няма поколението на Яворов, ама нейсе...).

Ако сме живи на 1 януари 2013, ще сме си все същите типове. А откриващият темата постинг звучи пророчески, демек наивно.

"Прераждане" на неспециализиран език се нарича преходът на духовната субстанция от едно състояние в друго при наличие на душевния еквивалент на критична маса. Според механистичната мистика, застъпвана от мнозинството будистки учени е възможно преминаване на духовната субстанция в отвъдкритично състояние (т. нар. нирвана) и без прераждане, при което според будистката теория се спестяват огромни количества енергия. В традиционната западна квантова мистика обаче е застъпено схващането, че духовната субстанция изобщо няма маса, така че според квантовите мистици, по-популярни като християни прераждането е невъзможно дори теоретично. В общата квантово-мистична теория се извежда заключението, че състоянието на духовната субстанция в полеви условия е по принцип нестабилно и след известен период на неопределеност и повишена реактивност изследваните духовни акциденции преминават в постоянно състояние или на т. нар. блаженство, или на т. нар. прокълнатост, които рязко се отличават едно от друго по своите видими качества и вече са напълно нереактивни на достъпни за науката външни въздействия. В наши дни хипотезата за прераждането и за натрупването на критична духовна маса се поддържа главно в средите на някои стихийни анимисти без необходимата специализирана подготовка. (А нетварните божествени енергии се равняват на нетварните божествени маси, умножени по квадрата от нетварните божествени ускорения, както и корен квадратен от алилуя се равнява на амин, повдигнат на куб.)

Тука възниква един въпрос - кога г-н министърът Цветанов е бил подложен на мачкане от страна на голото дупе на г-н министър-председателя Борисов?

Тя самата тема е сбъркана.

Аз имам римска паметна от битката при Герговия. Датирана е "LII a. C."

Няма как да научим, но можем да се надяваме

За мое най-голямо съжаление любимият ми Одисей също има нещастна съдба. Синът му от Кирка (или от Калипсо беше) Телегон го убива случайно двайсетина години след връщането на героя в Итака. Сетне Телегон взима Пенелопа, а Телемах - Кирка (или Калипсо) и се разделят по живо, по здраво. Инак Одисей среща Навсикая е любима сцена.

Бе Одисей е най-смисленият от всички. Ахил е неуравновесен, Хектор е мрачен тип, Аякс Теламонид е откровено луд, Патрокъл е безинтересен, Диомед е светотатствено нагъл, Агамемнон е властолюбив, Менелай е рогоносец, а "Александър" ( ) краде чужди жени. Остава Одисей. Който изръшква цялото Средиземноморие, работи не само с ръцете, а и с акъла си - без да е страхливец - и оцелява.

Какво да мисля, бил съм в Босилеград, имам роднини и от двете страни на границата - произходът на семейството ми е оттам. Мисля, че е ясно какво мисля.

Което е частното мнение на мистър Тойнби и не върши никаква работа на ученик.

Аре бе, Хърсе, детето обясни много ясно, че има да прави презентация по конкретен въпрос от иначе дългия материал, който обхваща теми от еволюция на човека до първите държави. И явно Соломон попада в тоя материал според съставителите на учебника, а момчето по някаква причина си е харесало таман Соломон. Инак не е трудно да отвориш Google Изображения, да набереш вътре "King Solomon" или "Цар Соломон", може и нещо "Древен Израел" примерно. После да попиташ в училищната библиотека какво имат за цар Соломон и за древен Израел (освен Библията, де) и дори да отвориш статиите на тия теми в английската Уикипедия, за да знаеш какво да говориш. Толкова все ще ти е достатъчно и за презентация, и за да има какво да кажеш по нея, та да си изкараш шестицата. Адски лесно е, ако не те мързи.

Може би ако говорим за клики, фракции или нещо такова, ще е по-точно. Нали и при кризата от VІІІ в. има подобно "партийно" разделение в аристокрацията. Инак, разбира се, у нас няма сини и зелени, монофизити и православни - не и както във Византия. НОчевидно е, че си говорим така само за удобство. Не е като на изборите в Търново в 1331 Боляри за силна Сърбия (БСС) да са загубили катастрофално изборите от Национално движение Йоан-Александър (НДЙА), при което кабинетът на Йоан-Стефан бива принуден да подаде оставка, а премиерът си купува вила в Неапол, където емигрира заедно с банковата си сметка

След многократни предупреждения тонът в темата не стана по-добър. Още една изцепка от когото и да е и просто ще я заключа. Всъщност отдавна трябваше да го направя. Проф. Добрев, днес пък Вие го ударихте през просото. Аман вече. Бел. мод.

То затова ти го дават като тема за домашно, за да се научиш да го правиш. А и да ти дадат за Дядо Коледа да пишеш или да говориш с презентацийка - пак си е предизвикателство. Такъв Цайтгайст можеш да им спретнеш в даскало... само да имаш малко въображение. Ама туй младите ги мързи

Нищо не пречи едно формално страдателно причастие на практика да изпълнява функцията на прилагателно. Дали ще кажеш "закривен" или "крив" често е все тая. А и "крив" също произхожда от стара причастна форма. Дали даден предмет е претърпял "вдълбаване" в хода на съществуването си или е създаден с вдлъбнатина от гледна точка на схващането ни и на езиковия ни рефлекс е едно и също. И в двата случая ще използваме причастие с функция на прилагателно: "вдлъбнат". Интересна е разликата между значенията на "вдлъбнат" и "вдълбан", да речем. Тоест, можеш да си бъдеш роден с "хлътнал" гръден кош, защото в случая без да се замисляме ползваме причастието като обикновено прилагателно. Всъщност немалко прилагателни произхождат от причастия (те пък от глаголи, разбира се, но с времето губим рефлекса да мислим за това). А и понякога прилагателни се субстантивират и ги ползваме вместо съществителни. Общо взето, езикът си върви така: глагол-причастие-прилагателно-съществително. А има и преки отглаголни съществителни, естествено. Любопитно пък, че на английски има глаголи (и причастия), образувани от съществителни - значи точно обратният процес. Примерно от tower, "кула" - to tower, "извисявам се" - towering, towered, "извисяващ се", "извисен". Отплеснах се Добре дошъл/дошла във форума!

А във форума не се "вика". Както и да е, това е само твърдение. Темата отдавна е станала ялова.

Предлагам да зарежем тая посока, защото ще попаднем в Подкрушието Иначе, Стинка, да, ОК, горе-долу сме на един акъл.

Готово, всички заявки са налице