glishev

Това е невярно. Виж, всъщност тези названия имат значение главно за яснота в научните съчинения. Ето приетата норма, която ще те ориентира в терминологията: - Праславянски е езикът, който се отделя от индоевропейския праезик (а кой знае, може би по-скоро от иранските езици); - Старославянски и старобългарски са едно и също - езикът на кирилските и глаголически текстове в ІХ-ХІ в; - Среднобългарски е този на текстовете от България в ХІІ-ХV в. По време съответства горе-долу на староруския, с който са почти еднакви. От този период има и сръбска редакция на среднобългарския; - Църковнославянски е казионният литургичен език, употребяван от ХVІІ в. насам в документите на руската патриаршия, базиран на староруския и среднобългарския, употребяван и до днес в славянската литургия. Различните форми се отличават главно по правописа си. "Староцърковнославянски" няма.

Повечето наистина са тъжни - освен тази с оскубаната, но жива чайка и другата със самотно лазхождащия се гларус по кея. Гларусите са самодоволни пилета, на тях не им е самотно Тази с Левски си я копирах. Невероятна е. Може тематично да се озаглави: "Народе????" Евреите, когато им се похаби старият свитък с Тората, го изгарят с почит и го заравят, увит в някаква тъкан, на нарочно място. При римляните е било престъпление да се бие избягал роб, свил се под статуя, бюст или портрет на императора. А някакъв простак тук е изхвърлил портрет на Апостола... Очаквам да намеря счупена стара икона в кофа за боклук. Това ми напомня нещо, което намерих навремето. не съм го снимал, та ще ви го разкажа. Изхвърлям си боклука. Камионът току-що е минал, та кофата е празна. На дъното - книги. Гнус ме беше, ама нали съм си книгоман - бръкнах и ги извадих. Мислех, че ще са някакви съветски учебници по диамат и щях пак да ги хвърля. Нищо подобно - италиански издания на Цезар и Овидий в латински оригинал от трийсетте години. "Освободеният Йерусалим" на Торкуато Тасо на италиански, в стихове. Антология на италианските поети от ХІV до ХVІ в. Е, гнус или не, прибрах ги (бяха току-що изхвърлени, в прилично състояние, едната даже неразрязана), почистих ги със спирт и досега са в библиотеката ми. Вече десетина години оттогава. Всъщност една от тях беше първият ми собствен екземпляр на Цезар. Пълен идиотизъм е да се изхвърлят такива неща. Да не съм офф-топик. Ето и една тъжна снимка: Смъртта на испански войник в Гражданската война. Хваната направо в самия момент на прострелването. Бедният човек. Нетът е пълен с тъжни изображения, не ми се ще да ви удавям с такива неща. Някои са всъщност страшни.

Ние 111 000 кв. км. ги администрираме зле. Какво ли щеше да бъде, ако България беше по-голяма

Марушка тук си изрежда разни уж вярващи в прераждането и уж мясони. И сред тях чета името на Джован Пико дела Мирандола. Марушке, ти чела ли си Пико дела Мирандола? Щото "Реч за достойнството на човека" е на две педи разстояние вляво от бюрото ми и те уверявам, че там за прераждане изобщо не става дума. Човекът все пак е бил католик.

Прекрасно казано.

При Бешков силната му лична религиозност е съчетана с модерно, днес бихме казали ляво, политическо мислене. Така че той е християнин и социалист без двете му убеждения да се отхвърлят взаимно. Всъщност много хора, включително социалисти, са убедени, че учението на Христа за отказа от собственост ("раздайте всичко") е не само етическо и религиозно, а и социално. У много български интелектуалци от първата половина на ХХ в. християнският социализъм се съчетава и с романтични възгледи относно богомилите (схващани като истински християни). В това има противоречие, защото например Николай Райнов смята, че богомилите са имали идеал за социална равнопоставеност, но пък противопоставя обикновените последователи на учението на "посветените", които имат по-дълбоко мистично и окултно разбиране за това какво е Христос. Разбира се, такива неща при Бешков няма. Окултното и мистиката не го интересуват - той е такъв, какъвто не само Свинтила, а донякъде и Георги Марков описват архетипния българин: вярващ в Бога, но лишен от задълбочени интереси към мистичното, не особено ласкаво настроен към духовенството и абсолютно скептичен към морала и справедливостта на силните на деня и богатите - били те от стария "буржоазен" режим или пък самообявили се за "комунисти". Точно ляв християнин, християнин-социалист.

Грубо, но вярно, поне що се отнася до циганите. Иначе не знам дали темата едобре формулирана. Не знам българи да имат проблем с китайците. Китайците бачкат като скъсани и повечето от нас вероятно нямат нищо против понякога да се натъпчат с мазно, евтино и вкусно в някой китайски ресторант.

Дорис, точна си. Нужно е да приемем, че става дума за базисно понятие и при опит за дефиницията му да избягваме капаните, които си споменала.

"Ускоки" се наричат понякога и далматинските (хърватските) морски разбойници от ХVІ-ХVІІІ в.

И добре правят. Приднестровската "република" иска всякак да изкара молдовците руснаци. Все пак, нито холандците, нито австрийците имат проблем с това, че са политически нации, които говорят нещо като Deutsch. Нашите братчеди обаче си живеят в измислен свят. Интересно, че и черногорците в момента си измислят "език".

Офф-топик, но това е невярно. Пак от девети век (а и от по-рано) има староанглийски текстове от Евангелието. Да не говорим колко много езици, на които се проповядва и се чете Евангелието изрежда пред триезичните самият св. Константин-Кирил на събора във Венеция. Дори само за готски (от ІV в. покрай Улфила), египетски/коптски, сирийски (близък до арамейски) и арменски е елементарно да се сетим. "Българският" или по-скоро старославянският не е четвъртият библейски език. За т. нар. Беска Библия да не говорим, тя е на старогорногайдарски от трети век преди Христа По темата: Адам явно е по-млад от македонската цивилизация, която е на 77 000 г., както твърди един образ от МАНУ, наречен Васил Ильоски, ако не бъркам.

Добре, разбрах, абстрактното дефиниране ала Аристотел ни затруднява. Да се върнем към вицовете, те винаги са били на почит в БГ-наука Еврейска истина Петъчното синагогално училище. Рави Шефатия изпитва класа на таблицата за умножение: - Моше, колко прави 5х5? - 50, рави! - Не, моето момче, не. Шломо? - 100, рави! - Неее... Дечица, запомнете, 5х5 прави 26. Понякога може 27, а 28 - само в краен случай, но не бива да сте лакоми. Кавказка истина - Установено е, че човек наистина произхожда от маймуната. В Кавказ обаче се води спор дали първият човек се е казвал Адам Шимпандзе или Адем Орангутян. Дзен-истина Гле Дайуе и Ча Кайся често спорели по въпроса какво е истина. Един ден се допитали до мъдрия Пян Съмпа: - Почитаеми учителю! Аз твърдя, че Истината - това е Буда! - Прав си - рекъл благо мъдрецът. - Но, почитаеми учителю! Според мен Истината стои дори над Буда! - И ти си прав... - Но не може и двамата да сме прави! - Добре казано - усмихнал се учителят - Пак сте прави.

Sirius, напразно не излизаш от конкретността. Откажи се от примерите, дай си сам дефиниция на самото понятие. И чак после я провери чрез конкретни примери. Ако тръгнеш първо от примерите или ако бъркаш отношенията ни (тоест знанието и незнанието) с истината като такава, всъщност поставяш каруцата пред коня. Колкото до мерните единици, те са нещо съвсем отделно от въпроса "що е истина".

Сиреч не е държавник. Да преследваш противниците на реда е едно, а да съсипваш бъдещето на нацията с убийства в такъв мащаб - съвсем друго.

То има и изпълнения на антична музика - нещо като музиковъдски реконструкции. Още ми се намира една аудиокасета 'Archaia 'ellHnikH mousikH, ама не мога да кажа доколко става дума за сигурна реконструкция и доколко - за упражнение по стил. Звучи любопитно, но по-скоро някак ориенталски, а не точно като нашите хора и ръченици.

Святослав Игоревич - ген. Каулбарс на българското Средновековие

Българо-съветската дружба - от векове за векове! Май контактите с Рус започват в 969 със злощастната за България кампания на Святослав Игоревич. Ако сведението на Тьодолвур и Снори, че Харалд Хардрада е "опожарител на България" е точно, значи и към 1041 вероятно българите на Делян са се сблъскали с варяги - руси, норвежци и шведи. За руси при Калоян за първи път чувам - дай някакви подробности. Помощта на русите (може би от Галич) за Йоан Асен (ІІ) и Александър е доста неясна, но пък често се споменава. Май най-интересният русин, свързан с България през Средновековието е Ростислав Михайлович. Преследван мъж, авантюрист, княз ту на Новгород, ту на Чернигов, ту на Галич, ту на Киев, зет на маджарския крал, бан на Славония, тъст на Михаил Асен, български пратеник за сключването на Регинския мир, претендент за царския престол, враг на Калиман ІІ, един от противниците на Константин Асен редом с Мицо Асен, владетел на Северински Банат и може би на Белград. Дъщеря му Елисавета пък е жена на Михаил Асен и за кратко - на Калиман ІІ. За Яков Светослав е интересно да се провери дали има някакво родство с Ростислав Михайлович. Впрочем, изглежда, че и Яков има претенции към царската власт в България. Би било любопитно да се намерят изображения на монети на Яков и на Ростислав. При всички случаи вероятно появата на двамата толкова влиятелни руси в нашата история вероятно има връзка с татарското нашествие и с междуособиците не само тук, но и в Рус. За Иван Русина май не знаем нищо освен че е бил начело на отбраната на Пловдив.

Не е до инакомислието, а до начина, по който общуваш. Често офф-топик, често с лични обиди, понякога с лош правопис, а сега и със закани. Ако ти се пише тук, просто ще го правиш с нормален неутрален тон - иначе нетът е широк. Темата беше за произхода на чалгата у нас. Някой спомня ли си Хисарския поп? Нещо любопитно - напоследък на мода идва нещо като "ретро" чалга - нови неща, които имитират най-просташките изпълнения от деветдесетте.

Значи - да уточня: българският атеист е католик по политически убеждения, православен по естетически предпочитания и българин по религиозна принадлежност

Богданов, историците се опитват да отвърлят или поне да омаловажават значението на Теорията на хаоса за социалните процеси, но пък аз смятам, че там, където индивид понякога може и да се държи непредвидимо, голяма маса хора винаги ще действа по предвидимите инстинкти на най-многобройните си (и най-зле социално осъзнати) членове. Което пак ще доведе до нарастване на ентропията. Ако не беше така, нямаше да има нужда от полиция, да речем. Но и полицията, разбира се, е само дига от кал на пътя на нарастващия хаос. Парадоксално - предвидимо е именно нарастването на ентропията в социалните процеси, при това именно заради предвидими реакции... Ако Макиавели беше физик, може би щеше да стигне до подобен извод. Хрумва ми, че самата валидност на Теорията на хаоса е добър креационистки аргумент, но това е за друга тема.

Точно така, DarlSlayer, и аз смятам, че преди отделните примери трябва да се даде общата дефиниция, при това възможно най-пълна, но и възможно най-кратка. Това по необходимост ще я направи абстрактна, но ако е добре изведена, ще се окаже важаща за всякакви примери. И, да, наистина не смятам, че моите два опита за дефиниция се отхвърлят един друг. Те на практика се допълват. Това за дуалността може би трябва да се доуточни, но ако го схващам вярно, може би и то може да се добави към моите два неловки опита. Знанията са последствие от фактите, но не са самите факти, на които са последствие (при все че самото знание е някакъв вид факт). Sirius, струва ми се, че смесваш понятията "знаене" и "истина". Може би си чувал риторичния въпрос дали има звук, ако няма кой да чуе, че в гората пада дърво. За мен отговорът е, че звук си има, а това, че ние не сме там, за да го чуем, е друг въпрос. Не бива да се подценява самото съществуване на фактите заради някакъв наш частен недостиг на информация. Като вземем това предвид (все едно неизвестната като стойност, но осъзнавана като наличие величина "хикс" в уравнение), ставаме по-способни да търсим фактите, които са проявления на истината. Задал си ми нещо като въпроси, но ми се струва, че оставаш на буквалистко разбиране за понятия като "слово" (макар да съм дал едно уточнение за възможно друго значение на "logos"). Все пак, нямам намерение да обръщам темата на вероучение, така че ще трябва сам да се чудиш как да разбираш религиозната част от дефиницията

Има два начина да кажа какво смятам за истината. Единият е да дам нещо като неутрална дефиниция, другият е да прибягна до религията си. Дефиницията за мен би била такава: "истина" е понятие, с което обозначаваме единствено вярното пълно фактическо положение на даден предмет. Тя може да бъде позната за някои предмети изцяло, за други - отчасти, а за трети, за които нямаме никаква или имаме само неточна информация - никак, но сама по себе си не се влияе от това дали я познаваме. В този смисъл е некоректно да се твърди, че "всеки има своя истина", защото това твърдение подменя понятието "истина" с понятието "представа". Истината е обективната даденост за всеки предмет на познание и се състои от обективно верни факти, независими от нашите представи. Истината за предмета може да се променя само според промяна в самите факти. Религиозното обяснение за мен би било такова: Истината е Христос. Той е живото и оживотворяващо Божие Слово (или Божия мисъл, зависи как предпочетем да разбираме "Logos"), което е и съдържа в себе си цялата истина за всички неща - защото именно чрез Божието Слово (или мисъл) нещата са създадени и съществуват само според него. Всяко наше твърдение е истинно само дотолкова, доколкото съответства на Божието Слово (или съзидателна мисъл) за съответния предмет. Всъщност приемам като напълно валидни и двете обяснения.

Не, всъщност вече не съм студент Та не разбрах - правиш ли разлика между Дионис и Дионисий? И "Вакханилии" няма.

Дзелас, как е, между Дионис и Дионисий правиш ли разлика? Щото култ към Дионисий няма.