glishev

Най-любимият израз: "Пали бе, водолаз!" Махни се, глупако.

На 16 май, 2009 г., в благоевградския университет “Неофит Рилски” се проведе конференция на тема “Слово и свят в творчеството на Джон Р. Р.Толкин”.

Организирана от философски клуб “Аргумент”, конференцията премина в приятна неформална атмосфера. Лекциите успяваха да предизвикат интересни дискусии без да се стига до излишни спорове.

За съжаление не остана време за разходка из самият Благоевград, но това ще имаме възможност да направим на Балканкон през месец август.

Ето ги и самите лекции:

•Васил Сивов – “Епичното фентъзи в творчеството на Толкин”

•Манол Глишев – “Толкиновият разказ за децата на Хурин: предопределение, хюбрис и кръвосмешение. Моделът на античната трагедия”

•Атанаска Чолакова – “Толкиновият герой Турин и героят на Херман Хесе като образи на раздвоеност, водеща до едно неизменно страдание”

•Марио Саласар – “Билбо или Беулф”

•Георги Велчев – “Алгарион и Ерендис – една история за хора”

•Стефан Атанасов - “Символи”

•Антоанета Николова – “Архетипни модели в творчеството на Толкин”

•Силвия Кръстева – “Начала на приказното”

Може би "Преследването на Ам-гъл" би било по-добре. Същият екип вече пусна и "Born of Hope", за младостта на Арагорн.

Бях застъпник на "Властелина", а на първото гласуване бях за "Панаир на суетата" на Такъри, който не влезе дори в стотицата А Такъри просто ми е любимият писател.

Но нямам проблем с "Под игото", на мен "Време разделно" ми бърка в здравето.

Ако е за смисъл - тя ще е една и съща на всякакви езици. "Любов".

Ако е за звучене - някоя с "р" в нея, за да е по-звънтяща, а ако може и да е старинна - най-добре, че това придава известна хубост само по себе си. "Разложение" по тази логика е идеална с това "р" и славянския завършек Или "извержение". А защо не "извращение"? :D Език свещен на моите деди...

Леонтий Махера споменава в своята "История на сладката земя Кипър" за български наемници в това островно кралство. При това - през ХV в. Малки замъци, пристанища, складове, дворци на краля и аристократите са били под охраната на български отряди от по петдесет до над триста души. Един от тези отряди се замесва и в местните дрязги между аристократите и една от кралиците на Кипър.

Франкобритания - една несбъдната мечта

Франция е можела да стане петата съставна част на Великобритания в средата на 50-те години на миналия век.

Тази седмица показа, че доброволният отказ от суверeнитет явно е бил на мода след 1945 г. Много преди Политбюро на БКП да обсъди възможно членство в СССР, в другия край на континента Франция е направила подобни постъпки пред своя най-голям съперник. Би Би Си 4 откри разсекретен документ, в който се говори за възможен "съюз" между Великобритания и Франция през 1956 г.

Тогавашният френски премиер Ги Моле пристигнал с такова предложение в Лондон, но то било отхвърлено от британския му колега Антъни Идън. Малко по-късно, когато Идън бил в Париж, Моле предложил страната му да влезе в Британската общност и да приеме върховенството на английската кралица.

По това време колониалната война в Алжир изстисквала силите на французите. Национализацията на Суецкия канал от Египет пък изисквала силен отговор, за който Моле търсел помощта на Лондон. След провала на акцията срещу Египет Париж решил да забрави за предложенията и създал с Германия бъдещия ЕС.

Петдесет години по-късно документите събудиха медиен циклон около Ламанша. "Можеше да имаме адекватна здравна система и по-бързи влакове", помечта "Файненшъл таймс", а "Гардиън" добави храната и виното - болни теми за англичаните. "Таймс" пък посочи, че такава държава би имала "цъфтяща автоиндустрия" и щеше да е спечелила повече от едно световно първенство по футбол. Французите демонстрираха засегната национална гордост, а виден историк нарече идеята на Моле абсурдна и нелепа и го обвини в измяна.

В британските форуми мненията варираха от "изпуснахме възможността да съсипем още една страна" до "Франция и без това е наша, след като я освободихме". Темата обаче обобщава коментар в сайта на Би Би Си: "Кралицата е подходящ държавен глава за Франция. Там и преди са управлявали германци." (Елизабет II е наследник на Сакскобургготите)

вестник "Капитал"

Едуард ІІІ и Хенри V излизат много прогресивни държавници, пу, да им се ненарадваш!

В днешно време съвременният фризийски език е считан за най-близкия език до английския.

Така си е. Произношението все пак е като на холандски.

За фризи споменава и Тацит, а в 69-70, докато из империята текат преврати, батавите, предвождани от романизирания си вожд Юлий Цивил (или Цивилис, тези имена се предават на български много условно) започват мащабно въстание в устието на Рейн и в цяла Долна Германия. Рембранд рисува картина по сюжет от началото на въстанието (клетвата на батавите към Юлий Цивил). Фризите са също част от въстаналите племена в района. Забавното е, че в някои истории на изкуствата картината е наречена "Клетвата на фризите"

Пък и нали Загора е средновековно название на България - ще настъпи объркване А и мисля, че в руския текст си е "въ Мунтянской земли" (с ятова гласна).

Цитат(Warlord @ Fri Dec 11, 2009 12:03 pm) Виж например прабългарите, които са конен народ, но въпреки това конят не присъства в хералдиката им...

Забавно е, че кон има в гербовете на саксите. Има го на герба на днешната немска провинция Долна Саксония, имало го е и на знамето на старото англосаксонско кралство Уесекс. А първите саксонски вождове, прехвърлили се в Британия според Англосаксонската хроника, са Хорса и Хенгист. И двете имена означават "кон" в староанглийската поетическа традиция. Разбира се, Хорса и Хенгист са потомци на Уоден, а и конят е свещено животно на Один/Уоден, посвещавано му при жертвоприношения от Англия до Норвегия.

А все пак саксите не са конен народ.

И аз не вярвам, че все човекът-лошковец е виновен за промените в климата, нито, че тези промени са нещо лошо. Или че са обратими. Или че са неестествени. Става дума за обикновени природни цикли.

Чудесна тема, жалко, че не е от популярните тук!

На български има и още няколко полезни заглавия:

Арон Гуревич, "Средновековният свят: културата на мълчащото мнозинство";

Снуре Стюрлюсон, "Саги за кралете на Севера" (Снори Стурлусон, "Земният кръг");

"Староисландски саги и митове", превод Михаил Минков;

"Съдба не се сменя. Викингска поезия", същият преводач;

Лиляна Симеонова, "Скандинавската експанзия и Западът";

"Митове и легенди на скандинавските герои", съставител Христо Грънчаров (с интересен откъс от "Сага за Хролф Краки").

Иначе фризите или фризийците нямат общо с Фригия. Това са обитателите на Фризия или Фризланд, днешна нидерландска област. През ранното Средновековие са ту самостоятелни, ту васали на Меровингите, ловки търговци из басейна на Северно море (най-вече в ранната саксонска Хептархия) и противници на първите датски преселници от сконе и Зеланд към Ютланд. В най-ранната староанглийска поезия има податки за сериозен конфликт в Ютланд между фризи и дани. Съществувал е Фризийски морски закон и фризийски тип товарни кораби, а Прокопий смята фризите за третия народ, завладял Британия наред с англите и ютите.

В "Хеликон" за 26 лв. се продава книга, която създава чудесна представа за английския петнайсети век: "Malory: the Life and Times of King Arthur's Chronicler" от Кристина Хардимънт. Книгата е много повече от опит за биография на Томас Малори, автора на "Смъртта на Артур" - тя е и много богата картина на епохата.

Романе, хубава тема си пуснал, четох я с кеф. Уж съм чел Гилдас, Нений и Галфрид, а никога не съм се замислял за историчността на Амброзий. Смятах го за една от легендарните фигури около Артур. Не ми е хрумвало да го свържа с Емрис Уледиг. Една малка корекция: "Wledig" на уелски ще рече просто "господар". "Император" е по-скоро "amheraudr".

Чел си "Мабиногион", разбира се. Ако те интересува, мога да ти пратя "Талиесин, последната легенда от Мабиногион", която не е включена в българското издание. Имам и превод, но по-голямата част от легендата е в стихове, може би не е като за във форум.

Ако ти попадне смешно мегаломанската книга на Веселина Вачкова "В търсене на истинското Средновековие", ще видиш там, че според авторката първият владетел с вълшебен меч в литературата на Европа е Борис-Михаил, а не някой си там Артур, Зигфрид или Роланд

Виж това: http://www.earlybritishkingdoms.com/

Иначе за мен "сарматската връзка" е като предположението, че келти на Британските острови не е имало или като нашенската автохтонска хипотеза - смехотворна.

Това на първа страница е целият превод, нали? Имам го в "Изборник" под редакцията на Лихачов, много забавен текст. Имам две малки предложения за редакция: "воевода" вместо "войвода" и "Мунтянска земя" вместо "Мунтения". Тук-там в превода има неточности, но е хубаво, че текстът се появява на български. Веднъж свършена грубата работа, може да се редактира много.

От гледна точка на православната догматика папата, разбира се, е еретик. Това не е нещо ново.

Спокойно мога да смятам покойния проф. Рашев за значим учен и без да приемам абсолютно всичко, което е казал или написал. Че може и да е имало българи-християни отпреди осемстотин шейсет и някоя година е просто статистически вероятно (пък и е вярно като се сетим за два-три известни случая). Но има разлика между това да се срещат християни и това християнството да е масово.

Бях и съм gregorianus.

Книги по всякакви безумни тези излизат винаги. Това й е проблемът на свободата на словото.

Не се казва "немски и руски", а "германски и славянски". Пък и все сме чували нещичко за угро-фински, келтски, тюркски, ираноезични, семитски и прочие.

И не "анахронистични", а "анахронични".

Колкото до яслата, аз, приятелю, бачкам. Като всеки нормален човек.

Кажи сега, че и скандинавските гаути са също гети, та да ти се смеят и кокошките.

Да, тези, които ме интересуват, са малко по-специализирани. Така или иначе са интересни.

У нас излезе една интересна книга (още по-хубаво - от български автор) за региона на Северно море: "Скандинавската експанзия и Западът" на Лиляна Симеонова (авторката на "Пътуване към Константинопол", която беше интересна книга въпреки досадната грешка на първата страница).

Иначе ако успея да нахварлям по нещо за горните предложени теми, ще е по Огюстен Тиери, Англосаксонската хроника и Кийт Фийлинг, най-вероятно.

Ако се стигне до протести - там съм. Това извержение не бива да ни се тръсва на главите.

Милен Русков, "Джобна енциклопедия на мистериите" (книга със забавни словоблудства),

същият автор, "Захвърлен в природата" (роман),

Кирил Мерджански, "Епитафии от късната Римска империя" (стихове),

Иван Теофилов - всякакви стихове от него.

Трима отлични български автори. Без глупости и превземки, нищо, че са живи.

Да бе, Романе, аз го писах

В степите кози няма и това, че българите все пак правят козя пастърма, е един от най-добрите аргументи на автохтонците (които явно не приемат тезата, че козата може да бъде и открадната, а не само отгледана - защото, разбира се, благороден народ като трако-българо-гето-шопите не знае що е кражба; друг е въпросът чии ръце са режели Крумовите съдии тогава).

Рупикапрата не е някаква си там коза, а е кочияшът с козя брадичка, който е седял на капрата на кочията на император Константин, когато той се е разкарвал по балнеологични курорти между Месемврия и Рупите.

Рицарят беше прочут в "Бойна слава" с настояването си, че българите са готи, а готите - гети Всички навремето се забавлявахме много с настояването му по този въпрос. Впрочем, скоро чух от автохтонисти (автохтонични чудовища са те, но нейсе, да не образувам повече флейм), че и скандинавските Geatas, тоест гаутите от "Беоулф" и "Вьолсунга сага", обитателите на шведската Вестерьоталанд... също са гети. Разбира се, свевите, скотите и свеите са скити, нима сте се съмнявали?

Както и да е, Дейвид Рос от Университета в Глазгоу също твърди, че келти на Британските острови не е имало, а старото гойделско население попило келтски езици, битова и духовна култура (та дори и племенни названия като "дамнони", "белги" и "паризии" - ха!) само по пътя на търговията и подражанието. Интересно тогава защо галските друиди са ходели да учат в Оксфорд, за да се изразим комиксово, а не британските - в Сорбоната?

Човекът трябва да храни семейство, пък и докторат да защитава, и на специализации да ходи... как да не си измисля нови хипотези? Така идва научният прогрес.

Приблизително по едно и също време падат тираниите в двата най-прочути антични града - Атина и Рим. Знаменателно съвпадение, според мен. Аристокрацията (и демосът) излизат на сцената. Започва историята на най-античните републики. Може ли да се каже, че това е началото на истинската Античност, тази, която свързваме с класическите граждански добродетели?

В 480 г. атиняните се сражават с Персия, а сиракузците - с Картаген. Елада печели и на двата фронта, макар да е, като си му е редът, разединена. Класическите филолози от ХVІІІ и ХІХ в. ликуват с вика на Есхил Ами ако не беше станало така? Какво щеше да стане с демокрацията, с Платон и Аристотел, с Фидий и Акропола? Какво щеше да стане с твърде бавно нарастващата мощ на Рим, ако Картаген бе превзел Сиракуза? Дали Елада би станала поредната персийска сатрапия, ако Саламин се бе превърнал в гробница за Темистокъл? Дали Персия на Ахеменидите би се запазила? И нямаше ли рано или късно да се сблъскат новите свръхсили - Персия и Картаген? Щяха ли - слава на Аполон - да имат за какво да пишат Херодот, Ксенофонт, Тукидид и Полибий?

Или Спарта и Коринт щяха да напрегнат мъжествено сили, за да защитят гръцкия свят срещу варварите?