glishev

КГ, лошото в този ведър тип мислене е само едно: ирационално е и днес на този романтизъм вече не можем да разчитаме. А той дори тогава е довел не само до победи, а и до грешки. Че е бил без алтернатива - може и да се съглася. Колкото до теорията ти - по-добре я дай. Нали темата е за това: другата Балканска война... Винаги и всичко има две страни. Лорде, тука си прав: да, крайно глупавите изкривявания на миналото са глупост, но нито Николов, нито пък аз (нито пък Ник1, както виждам) сме за такива неща. Просто всичко си има две страни и фактите никога не свършват с подема, патриотизма, славата и блясъка. Както при картинката, дето уместно си я постнал по-горе. Кръв, пот, гадости и грешки. А понякога - дори не просто грешки, а направо недотам чисти намерения у политици и командуващи. Това също са реалности, които не бива да се омаловажават (точно както и по-светлата страна на нещата). Трябва трезвост.

Това за Фердинад трябва да се докаже, но не е изключено - предвид че е взел пари от Германия в 1915. Съвсем по хесенски... Допускам, че при Тони Николов може да има неточности в цифрите, но това подлежи на обсъждане, а не на етикетосване. Колкото до Македония - не е лошо да се отвори отделна тема за това. България иска своето национално обединение, но дори тогава е било ясно, че то не е възможно по чисто политически причини. Международните политически доктрини за териториалните компенсации и конгресният дух са пречели на това. България наистина е имала шанса за лъвски пай. Не Константинопол и не Македония (не и след като изборът "Тракия ИЛИ Македония" вече успешно е направен в 1885), но поне излаз на Мраморно и Бяло море. При това - с по-малко жертви и без загуба на Силистра. Това действително е недооценената и до днес политическа перспектива на Балканските войни, която плаче за самостоятелно изследване. Отделно от това командуването ни е в един безумно храбър, но обезкървяващ стил: огромен процент от офицерите загиват, водейки атаките и това има за резултат един наистина възхитителен боен дух... но и бърз спад в качеството на командуването при бързо повишаване на недобре подготвени нови кадри. Всичко си има две страни.

По-добре е да се зададе въпросът какъв е източникът на Николов. Познавам човека и не бих го нарекъл манипулатор. Иначе картинката е много добра.

"Сага за Балканската война". Дневник на свещеник Иван Дочев, изд. Изток-запад, поредица "Забравените българи", София, 2012, 304 с. Заглавието е подвеждащо, това не е сага. Става дума за военните дневници на отец Иван (или Радко) Дочев (1879-1972), който служи като военен свещеник в Тракия и си води почти ежедневни записки от 18 септември 1912 до 23 май 1913 (по стар стил). Пълнокръвно свидетелство за подготовката за война, ентусиазма, успехите, силния дух... но и за голямото разочарование след всички усилия, жертви и лишения. Свидетелствата са за ежедневието на войската, до най-дребни детайли. Същевременно вътре има не само описания на факти, а и мисли на войници, офицери и местно население, както и на самия автор. Дневниците винаги са ценен извор. Отец Иван е подготвял публикация на дневника си, но до това не се е стигнало. Книгата се появи едва четиридесет години след смъртта на автора и цели сто години след войната като едно от малкото наистина адекватни събития около юбилея. Откъс от книгата: линк. Да припомня: в същата поредица "Забравените българи" са преиздадени военновременните спомени и дипломатическата преценка на Симеон Радев.

Никой не отива към "майната му", нито аз, нито Тони Николов. Просто от "ура" трябва да се отиде към "дайте сега да направим оценката". Лорде, не ти е лоша преценката, а прекалено острата обратна реакция. Именно - "лайнарщините". Ресавски наистина хубаво дава цифри, то това е най-важното. Някъде между цифрите и общата идея за отрезвяване отвъд обикновеното ураджийство е добрата възможност да сме обективни.

Това за антибългарските неща из Родопите е адски тревожно и мерките трябва да се взимат овреме. Но не другояче, а с продуктивна българска пропаганда и най-вече с реални мерки за инфраструктура и подпомагане на земеделието. Лорде, това с "лайнарщините" беше тъпо. Наистина. А ми се ще да вярвам, че ние тук не сме тъпи. Айде за момент оставете патриотарските клишета. Ясно е, да, националисти сме. да живей българия. Хубаво. Но за малко да излезем от евтината версия на национализма си и да се опитаме да го направим по-просветен. Другото е... "лайнарщини". КГ, същото и за тебе. Не става дума за черногледство, а за факти. В края на краищата Балканските войни се оказаха скъпо платен полууспех.

Особено "Варварският бог"!

Човекът говори за това. До примирието.

на Графа, близо до Попа, точно срещу Седмочислениците

Не аз, драгий мой жаркий, а моят нов автор, поп Кънчо. Той е във форма. Или поне в 2010 е бил. А ти иди, купи си книгата.

Красю, я дочети материала, че много бързо изкоментира нещо. Балансът е именно в това: да спрем за малко с патоса и да видим човешката цена.

Тони Николов Другата Балканска война

Отец Кънчо Трънски, "Тайният пратеник на св. Хуберт", изд. Millenium, София, 2010. Сборник разкази, 144 с. Днес случайно си я купих в Bookstore на Графа, намалена от дванайсет на три лева. Явно никак не се продава - на втория етаж на книжарницата, в ъгъла за намалени книги имаше поне десетина екземпляра. Препоръчвам я разпалено. Не горещо, не ентусиазирано, а не знам и аз как. Не зная дали авторът наистина е свещеник и дали се казва Кънчо, но героят му, със същото име, е вероятно към четирийсетгодишен православен поп в комунизираните, изциганили се и изпростели села на моята Западна България, в моето Знеполе. Отвъд моя радомирски Шоплук, преди бедните мои Западни покрайнини в Сърбия. На отец Кънчо не му остава нищо друго освен културата. Явно е софиянец, а може би и шоп. Явно покрай пиенето не спира да чете. Ходи на лов - забавлява се в старовремската скука по радичковски, а и малко нещо като Робер д'Артоа. Служи сам. Няма попадия, а клисарят му е отрепка. Но са се сприятелили. Страхува се от мутри и се възхищава на лудите по горите. Обича компанията на интелигентни и наивни природозащитничета от София, а попада на прости ченгета. Вярва в Бога, но претупва литургията. Почита блажените и преподобни наши свети отци Ницше и Буда. Нито обича, нито мрази владищините. Вече се е оставил само на Бога, всичко друго му е излишно. Това е проза, каквато аз бих писал, ако бях станал свещеник и имах дупце за тая работа. Вътре няма офлянкване, самоиронията не е мрънкаща (а лесно можеше да бъде). Няма купешко попски приказки. Няма и гаври с вярата. Но няма и напразни възторзи. Не е поредният уж хумористичен поменик а ла късния вестник "Стършел". Когато напоследък популярният г-н Калин Терзийски казва, че пишещият трябва да има какво да каже и език, с който наистина добре да го опише, може би без да иска е похвалил отец Кънчо Трънски. Авторът - не зная дали наистина е свещеник и дали се казва Кънчо - е някакъв към четирийсетгодишен софиянец, който добре знае нещата и по селата, и по черковний вопрос. Можеше да ми е брат. Може след десет години да съм аз. Свещеническата проза не бива да се подценява. Когато варненският владика Симеон пише най-обикновени писма - той пише до цялата нация, а може би и до ангелите. Когато отец Радко (или Иван) Дочев пише дневниците си от Балканската война - това не е някакъв лесен трафарет. Когато от мъглите на Авалон се обадят поп Минчо Кънчев или нашият Софроний - можем само да млъкнем и да слушаме гузничко. Когато пише отец Кънчо Трънски - е, това е да разберем как може би се чувства днешният брат Никанор в Брезник. Или какво му е било на вече покойния дядо Назарий в кокаляне. Как се чувства едно нормално софийско копеле, заточено по селата, без гадже, без блус и метъл, без Пратчет и без превземки. Да си свещеник сред шопите и знеполците е като да служиш сред дивите недопокръстени вълци на нашия свети княз Борис Първи или на свети крал Олаф Норвежки. Елин Пелин е казал по нещо за тези работи, но са дошли разни революции и са променили много неща. Моля, идете да си купите книгата за тайния пратеник на св. Хуберт, покровителя на ловците.

Вие се възторгвайте, аз не мога. Въпросът не е дали си издал или не, а какво си написал.

Пасажът е за вътрешна употреба. Ако ще го пускате, кажи, та да направя една редакция.

Тъй. След: - 20% ДДС върху книгите; - "има работни места за овчари"; - изкопаването на може би фалшиви мощи и със сигурност фалшиви вампири по морето; - съпротивата на несебърчани относно статута в Юнеско; - появата на фалшиви тамплиери в България; - правенето на бетонно-арматурни "реставрации" в Търново; - новите обезкуражаващи изменения в дейността на археолозите; - унищожаването на некропола при Дрен; - унищожаването на дървения замък на Рачо Ангелов в София; - отнемането на резерватния статут на Стария Пловдив и Мелник; - все по-прекрасното състояние на "Св. Александър Невски"; - започващото безумие на Бунарджика; - съсипването на антична Сердика; - перспективите пред роженската обсерватория; - хвалбите по адрес на Л. Живкова; - вечно отложения въпрос по въстановяването на паметните плочи на софийските полкове; - продължаващото безразличие към унищожаването на Рациария; - неслучващата се реставрация на паметника на Царя Освободител; - почти пропуснататаот официалните власти стогодишнина от Балканската война; - поредните свинщини, вършени срещу храмове и стенописи в Македония... ... поменикът може да стане много по-дълъг... ... честит Ден на народните будители. Върви, народе възродени, да живей България и прочие.

Един полски литератор наричаше това "машината на Съдбата". Короната у Шекспир действа като Пръстена на Саурон

Направо можете да го пуснете в списанието С поправката за март 1066. Да, аз също си помислих нещо за англосаксонския дух. Човекът е първият от цяла поредица такива "практични мечтатели", ако мога така да ги нарека, които изпълват историята на Англия. Е, не се е приземил, а е паднал, но пък и не се е уплашил, а е продължил да мисли трезво за причините на неуспеха (какъв ти неуспех, то си е триумф като за онова време). Поне така ни разказва Уилям. Ако вземем историята за чиста монета, а не просто за легенда, можем да си представим какво ли би се получило, ако този Ейлмер беше изкарал не двеста метра, а цяла миля горе и беше кацнал, а не паднал. Мога да допусна - за алтернативката - че ако не си беше счупил краката и окуцял, щеше да пробва пак да полети. И тогава, кой знае... Прави ми впечатление, че Уилям не разказва историята с възмущение, а по-скоро като куриоз. Няма благочестив ужас от дръзкия опит за летене, а само любопитство. Няма екземплум, а само разказ. Това е то, мисловният климат на епохата, често подценяван от нас днес. От друга страна го няма и мотивът за оня, който на свои криле излита чак до Бога. Това все пак не е св. Илия. Между другото, мисля, че в Китай също са разказани подобни опити за летене, но не съм сигурен за източника. В Бойна слава ми припомниха, че има и един магребски разказ за учен от Андалусия, който извършил опит за летене пред кордовския владетел. Самият герой е от девети век, но текстът е чак от шестнайсети или седемнайсети, така че се отнесох с по-голямо недоверие отколкото към Уилям.

Една неточност: Халеевата комета се вижда през март (уточнено от Кухулин в Бойна слава). Ако Ейлмер е видял кометата през март 1066 (а не през есента или зимата, както неправилно съм написал), тогава той трябва да е нещо като пророк, защото през март още не е започнало нормандското нашествие. Възможно е Уилям от Малмсбъри да е искал да припише именно пророчески дарби или поне астрологически умения на Ейлмер. Астрологията, разбира се, е смятана за "техническо" умение, а не за магия.

Хахахахахахаха! Наистина е Medieval II Художникът е бездарен. Плаче за скрийншотче към форумите на Total War. "Кошмарът на халифата" е много лошо подзаглавие. Грандоманско до малоумие. А сценката, в която "канът" и неговата Анастасия безпомощно бистрят международното положение, е адски изкуствена. Авторът можеше барем да прочете някоя подобна сцена от Морис Дрюон преди да пише дивотии. По "Стъклената река" май щеше да се прави филм с (тогава министерстващия) Стефан Данаилов. Сюжетът беше за съвременен французин, който търси корените на рода си в Четвъртия кръстоносен поход и по-точно - в България. Вероятно в село Кондофрей, не помня вече. Не знам дали филмирането се случи.

Ричард е много способен водач, но не е държавник. Хенри Седми се оказва много по-ловък. Но темата тук е за пиесите. И, да, в пиесата Ричард е много по-енергичен преди да стане крал.

Хихи, КГ е ясен, той е, така, за "народно" дясно. Лесносмилаемо. Което е напълно обяснимо, предвид качеството на публиката в България. Даже симпатизирам на такъв подход. Левичарите, каквито и да са, са неокомунисти и това е лошо. Какво по-добро като обяснение? Е, да, не е задълбочено.

Аз също. Политическата аргументация или обяснението на даден паралел с политически причини не е непременно популизъм. Ако исках да бъда популист, щях да съм в Народното събрание или на някой площад.

Изобщо не става дума за това, разбира се. На луди се правите, ама хайде.

Започни да употребяваш пунтуация и надредни знаци.