glishev

Бе и аз съм фен на доброто суеверие, там, да има крф, джампири, киликанзери, свети Терапонтий Велешки - това добре. Ама като чуя за извънземни и края на света, почвам да се оглеждам за по-голяма тояга.

Македония е лудницата на българите.

Ако е за вината - тя е на Хитлер и чудовищата около него. България (и българите) си има мършата, тоест също такива малки хитлерчета и чудовищенца, но дори не мисля, че царят и правителството влизат в този списък. По-скоро разни кресливи неудачници, които са вряскали за величието на Райха и против евреите. Но за щастие, България и българите са спасили толкова живота, колкото е било възможно. Жалко, че не сме спасили всички, разбира се. И все пак... слава Богу, че ни се е разминала една хубавичка нацистка окупация. При повече храброст пред лицето на нацистите спокойно е можело да се озовем в положението на Холандия или Дания. Но България спасява тези евреи, които е можело да бъдат спасени (а е можело да бъде съвсем друго), отделни българи спасяват и част от тези, които няма как да бъдат опазени от държавата. И на това отгоре нито един войник не заминава на Източния франт. При това други Хитлерови съюзници са били мятани, подмятани и са получавали разни неприятни териториални изненади (като Словакия и Румъния, да речем), а България все някак минава между капките. Това, мисля, го дължим на не особено героичните, но безкрайно заслужили фигури на "монархофашистите". Какво повече да искаме от паметта на тези хора?

Ако не пукнем от смях поради глупостта на пророчествата.

Аха, моята прабаба от Македония отначало също е смятала червените домати за отровни. Не бях чувал за "мехле".

В събота се надявам на по-друга среща. Ако дойда да ви видя, значи плановете ми са се провалили В неделя с пълна сигурност съм зает.

Интересна тема, със сигурност. За жалост съм на бачкане, та ще пропусна. Надявам се който отиде, да сподели впечатления. Но това не пречи и тук да си спретнем дискусийка по темата. По моему обществото е било готово за една бърза война; но не и за бавното чакане на мира, още по-малко за Междусъюзническата, а най-малко от всичко - за поражението. Българите са се оказали прекрасни войници, но загубата им е навредила много дълбоко. Просто страната не е особено голяма и трудно се съвзема от този исторически шамар.

Срамна работа, тия хора са изнесли пет войни за България на гърба си. Но тук с никого нямаме спорове, просто е болна тема.

Както обичам да припомням, имаше и поне една книга-игра, която ставаше за отборна игра. По нейната игрова схема дотук два пъти съм водил успешна импровизирана игра с отбор.

Аз съм се отчел на частно, за другите не отговарям

Пак се размечтахте =)

Не, просто св. св. Методий, Сава и Горазд там минават за покръстители и светци-покровители.

Бъгнала се е. Иначе на Балканите я е имало думата "боб", но дали с нея са наричали същото растение, за което я ползваме днес? По-скоро не. Тези koukia по-скоро са бобовото бакла, но не са самият боб.

Размечтахте се нещо

Това наричам постоянство!

Боже, тая тема ще стигне до невероятни глупости.

И тая тема се обърка. Нищо, поне картата е готина.

Братко, предпочитам да рева по собствените си любови, при това в недотам лоши ямбове, а не четейки ерзац-литература.

Ние и без заповед слагаме. Свикнал съм да се снобея с ценза си, но добре че е Романа, та човек да понаучи нещо реално за римската армия. Готов съм да си съдера тапиите пред двама-трима приятели, които просто знаят какво говорят. Но - двама-трима, не повече. И Романа е от тях.

Списъкът с фенфикшъните е огромен, но на първо време се сещам за: - "Швейк" ("Швейк в руски плен"); - "Хамлет" ("Розенкранц и Гилденстерн са мъртви", "15-минутният Хамлет", "След-Хамлет", "Фортинбрас е пиян" и др.; фенфикшъни по пиеса...); - "Декамерон" ("Сто новели", "Сто нови новели", "Хептамерон", "Старонемски Декамерон"... ; е, не е точно роман, но фактът е налице); - "Приключенията на Гъливър" ("Пътуване в Уибробия"); - "Илиада" и "Одисея" ("Малката Илиада", "Войната на жабите и мишките", "Енеида", "Телегония" - не я бъркайте с "Теогония", "Троянската война няма да се състои"...); - "Робинзон Крузо" ("Петкан или Чистилището на Пасифика"); - "Смъртта на Артур" (огромен брой фенфикшъни и дописвания, включително от Стайнбек); - "Властелинът на пръстените" и "Силмарилион" (списъкът с продълженията от други автори и фенфикшъните от читатели ще заеме две-три страници, а може би и двайсет-трийсет). Мисля да спра дотук

Ориз определено се е ядял в Иран и преди османското нашествие. Оризът няма общо с географските открития, а по-скоро с османците. Е, може на запад да е имало и внос на ориз от далечна Азия. Иначе какво са ядяли - по-горе вече беше изброена част от набора храни: бакла, леща, грах

Много приятно за четене, наистина. Напоследък силни римски теми, отрадно е Само ще оправя заглавието: "варварски", а не "варваски", изядена е една буква. На латински foedus има две значения - едното е "съюз", което знаем, а другото е "гнусен". Не казвам, че за римляните е било гнусно да имат федерати, а че може би foedus като "съюз" изобщо не е латинска дума по произход. Възможно е да е германизъм от същия корен като faida, theod, feod и т. н.

Точно така. В Античността са хапвали едно бобово, наречено бакла. Питагор го е забранявал на учениците си. На латински май се нарича faba, на гръцки не съм го знаел никога. В древен Китай, а май и в Япония също познават бобови растения, които ядат под най-различни форми. У нас обаче май се появява също като картофите, тютюна, царевицата и доматите - по турско време, чак след географските открития. И то американски фасул, а не китайски. Лично за мен е любопитно как и кога точно на Балканите се появяват тези растения от Новия свят. В самата Западна Европа, която първа влиза в контакт с Америките, американските храни се налагат бавно и неравномерно. А тук, по земите на султана? Ето това е интересно. Примерно знам, че османците започват да разпространяват динята и ориза в шестнайсети век, но те си идват от Азия. А боба? Ами че за нас бобецът е като картофите за Ирландия - превърнал се е в наистина национално ястие. Да не говорим за съседите румънци и тяхната пословична любов към царевицата. --------- Офф-топик. Обожавам консервата "Ропотамо", дето е боб с риба. Истински принос на България към световната цивилизация. Втори офф-топик. Историк, "Анри II"

Пичове, за любовни романи става дума, какви са тия -изми Не, майтапа настрана, ама аз съм си идиот от консервативната партийка, но чак пък толкова. Колкото до любовните романи - че какво пък, малко ерзац-литературка. Не е лошо човек да е чел един такъв (защото те всички са еднакви), а мацките, честно казано, ги четат на килограм. И то включително много интелигентни мацки. Половината фентъзи, половината кримки и половината исторически романчета са също ерзац-литература. Четат се ей така, за да мине времето. Същевременно издават някакви нагласи, така че е хубаво човек да знае стоката. Преди пет-шест години продавах книги на сергия, а преди годиа и нещо - в книжарница. Трябва да ви кажа, че любовните романи се продават отлично. И там си има предпочитания, моди, писма на читатели... Ясно е, че сексът там винаги е безопасен, че мъжът винаги е силен и интересен, а жената винаги е страшно навита, но обстоятелствата им пречат. Дето се вика - басът пречи на тенора и сопранката да се вземат. И винаги има по две любовни сцени, разказани така, че на жени да им е по-интересно да ги четат. Чиста работа, тия романи се пишан по формула. Не вярвам някоя читателка на любовни романчета да си зареже коня в реката и да се превърне в наивно-дащна овца само поради великата сила на ерзац-литературата. А ако се е появила такава прелестна глупачка, то който я е открил, трябва веднага да се ожени за нея и да си я къта като истинско съкровище.

Така де, принцепс