Деспот Слав

Особено ми хареса това за византийските върховисти. Поздрави. Колкото до кавханите и боилите, няма как да се изгуби една такава силна държавно-административна система като българската, на която са представители тези две титли. На всичкото отгоре си имаме и доказателства за кавхан Доментиан, а в последствие и Георги Войтех, който пък(моля Ви се!) бил от рода на кавханите или кавхански род. СКъпите ни съседи за пореден път изригват с вулканични мисли. Разбира се нищо не може да ме учуди след като прочетох в авторитетната Военна история на Македония, че има няколко средновековни македонски държави: 1. Тази на Самуил и неговите наследници. 2. Държавното образование на севастократор Стрез е ВТОРАТА СРЕДНОВЕКОВНА МАКЕДОНСКА ДЪРЖАВА. 3. От там нататък следват тези На Вълкашин, Углеша, техният наследник крал Марко и т.н.

Исках просто да допълня почитемия Армандо. Разбира се съгласен с теб, Глишев, за Никифор II Фока.

Да, има! Византийски император - не, но един от слугите им, шведо-норвежеца, на когото не помня и името, след като потушава въстанието на Петър Делян заедно с византийците и като тяхна маша и като наемен касапин, след завръщането си в Дивия север е получил подобна титла. Между другото става и много известен литературен герой, а реално е пълна нула - да победиш един сляп цар или народен вожд не е кой знае какъв подвиг! Харалд Хардрад се казва въпросният юнак. Доколкото ми е известно той става народен герой и владетел в Норвегия, побеждава някакъв датски крал.

Много интересна информация. Само не разбирам защо в повечето случаи татарите се изобразяват покрити с железни ризници и конете им са такива. За да е толкова подвижна конницата, трябва да е лека.Особено ми харесаха картинките на англичанина Джон еди кой си, забравих как се казваше. Много е използвал жълтото, доближаващо се до златно.

Поклон пред Апостола- Джингиби! Велик българин.

Някаъде около Димитровден. 1185 г.

Особено интересен отговор натан. Имаш право за сърбите и русите. Татарското е останало в тях не заради друго, ами защото не е изкоренено около един-два века по-късно. Обаче за историята на сърбите и за тяхнот самочувствие един от най-големите им византолози, пък и в световен мащаб написа доста интересна творба- Srbi pre Adama i posle njega, Istorija jedne zloupotrebe: Slovo protiv „novoromantičara“, Beograd 2005. (drugo dopunjeno izdanje), проф. Радивой Радич. С такава ирония им описва мнението, че в някой от анализите можеш да се смееш от сърце.

Доколкото ми е известно пристига с Теодор Светослав. За това дали е превзето Търново трудно може да се докаже. Със сигурност има употребана сила срещу българските земи. Изключително е интересно, че сръбските земи са много слабо засегнати от татарското нашествие. Следва, че или има сериозен отпор в пограничните зони около р. Тимок от местни ФЕОДАЛНИ владетели, или пък на татарите им се е струвало безинтересно да нахлуват в сръбските планини. Константин Тих Асен мисля, че има един-два сблъсъка (неуспешни) с татарите.

"Идва ми на ум превземането на Варна от цар Калоян на Великфен 1201г. " - Великден Защо никой не ме е поправил за грешката? И аз не съм я видял. Доколкото разбрах, в земите със славянски езици съществуват селища в близост до вода, пък и местности. Най-удачният вариант в действителност е възприемането на името от известна местност.

Мисля, че името Варна е по-късно, някъде от времето на Византийското владичество в българските земи (1018-1185г.). Защото, доколкото ми е известно тогава се употребява за първи път името на града Варна. Идва ми на ум превземането на Варна от цар Калоян на Великфен 1201г.

Ако се опитваме да приближим гръцката калами към българското цалапи, можем единствено да видим прилика в гласните и в първата съгласна, която след палатализация (мисля, че беше втора) от к- преминава в ц- и нищо повече.

При идването на власт на Михаил Шишман, явно, все още легитимна царица е вдовицата на Светослав. Съгласен съм с по-горе изказаното мнение за далновидността на Светослав Тертер. Най-малкото щяха да са ни известни някакви отношения във външната политика, ако е бил сключен династичен брак. От друга страна пък не знаем дали не е имало царица българка. Липсата на наследници може да се определи и от краткотрайния царски живот на Георги II Тертер. За това дали е успешен един български владетел или не обикновено се съди по това дали е допринаесъл с нещо за българщината( разбира се напълно е погрешен този подход да се сравняват владетели, живяли в напълно различни времена и политически особености). Връщането на Пловдив, важен център през Средновековието, също е голям подвиг.

Само ако имаш желание. То и без това през Средновековието Пловдив е бил доста малко в български ръце.

След 1204г. Византия престава да бъде космополитна империя. След възвръщането на Константинопол вече имаме застъпване на гръцкия етнос и разпад на разни гръцки държавици или частни градове- собственост на изявени висши лица ( Димотика- Йоан Кантакузин).

Светослав Тертер успява да поукрепи малко и да централизира държава. По това време е особено модерен регионалният политически сепаратизъм. Поставя много добра основа за наследника си, а той явно тръгва добре, пък и сигурно политическият кръг около Светослав продължава да насочва в правилна посока и сина му. Обаче именно засилилите се сепаратистични тенденции (нали трябва да гледаме другите- Сърбия напр.) са елементът, който най-силно въздейства след смъртта на Георги II Тертер. Следователно пак имаме опозиция с накърнени интереси, която се възползва от липсата на силна личност (каквато безпорно е бил Светослав) и убива наследника. В последствие се поставя и някой, който да защитава интереса на тази опозиция, която пък и него погубва. Великите боляри закъсняват за битката при Велбъжд. Един от тия дето "закъснели" е и Иван Александър- ловешкия болярин.

То може да е и от цяла пица

Поздравления за авторите. Можете ли да дадете някакъв линк с карти на Балканите XII-XIII в.?

Хм.... цалапица- тръстика? На гръцки език тръстика- καλάμι. Цалапица няма как да е от гръцки произход. В гръцкия има две букви, които се доближават до нашето Ц- кси и зета. Въпреки всичко обаче личното ми мнение е, че тръстиката леко се доближава до истинското значение. По-скоро обаче цалапица ми звучи като нещо свързано с кал. Като се има предвид, че околността на въпросното село е район на оризища и мочурища. По-влажни места, де.

Цалапица определено е със славянски произход. Според мен цала- не може да е от кала-, защот кала спокойно се произнася на български. Ако приемем обратното, то Калоян как трябва да се възприеме?

Едва ли. По-скоро е художествена измислица. Просто беше единствения филм, за който се сещам в тази връзка.

Честно да си кажа има един филм, който се казва Victory. В него играят Сивестър Сталоун, Пеле и още няколко доста известни актьори. Става дума за мач между геерманския национален отбор по футбол и отбор на затворници от много страни. Във филма има загатнат и момента с източноевропейските футболисти, част от които докарват за подготовка с интернационалния отбор, но те са дотолкова изтощени от лагерите, че не могат да играят. Силвестър Сталоун играе канадски пилот, доброволец в американскита ВВС, който се опитва да избяга и става вратар на този отбор. Мачът се играе на Стад дьо Пренс в париж.

Смяната на двете течения на исляма, които съответстват и на властта е това, което различава напредничавостта в началото с консерватизма на X-XII в. Голяма част от интелигенцията е избита публично или пък прогонена. Всички предполагам знаем, че хората си имат цял орден за избиване на противнковата част от мюсюлманите. Та дори тръгнаха и едни неща, че асасините били в съюз с кръстоносците.

Съгласен съм. За някакво номериране или по-точно за съименна принадлежност може да се приема само и единствено различаването на двамата Асеневци- старият Асен и сина му Иван Асен.

Аз си мисля, че идеята на форума е научната мисъл, а тя в никакъв случай не е отегчителна.

Самият факт, че Мохамед успява да достигне такива постижения на мисълтта- създаване на нова религия с цел на обединение на племената и подчиняването им в една цел, е едно от най-големите постижения на Средновековния свят. Не знам до колко си запознат с философията на религията, аз имах честта да изучавам история на религиитр при проф. Йордан Николов, но ислямът е това, което движи арабската култура напред. Докато в средиземноморския( в по-голямата си част) християнски свят се случват какви ли не сътресения. Тук имаме философия на израстване: известните голям и малък джихад. Първо достигане на вътрешен джихад- човек да се доближи до Аллах, но и създаване на вътрешен мир между берберските племена. Второ малкия джихад- отвоюване на територии в името на Бога или разширяване на влиянието на арабската мюсюлманска цивилизация. Разбира се за ръководенето на такава стройна структура трябва да има достоен лидер- съчетаващ в себе си владетелската ръка и духовния разум.