Деспот Слав

На мен ми е особено интересно мнението на Александър Стамболийски за Фердинанд, показвано и пред цар Борис.

Добре. Следва, че надписите са правени един след друг, но не по едно исъщо време. Определено може да се помисли дали са преместени от по-стар храм, който впоследствие е бил построен наново. В първия случай довод е несиметричното им разположение- писани са там където е било удобно. Втория случай, предполага майсторите да са ги поставили специално.

За Сърбия и Турция е абсолютно вярно.

Така. След като се допитах до специалист (мой приятел) и като помислихме малко достигнахме до следното. Определено тежестта за стан не е удачния отговор. Първо цветът на керамиката и дебелината на предмета ни подсказва, че той е преправен от някаква по-ранна керамика. Най-вероятно керемида, но в никакъв случай това не е типично Средновековие. По-скоро ранновизантийска керемида, изрязана и оформена да служи в домакинството. Обаче всички тези "графити" - кръстчета, точки, подсказват, че предметът може да се свърже с култа. Това са т. нар. просфори, хлябове, питки, които се оформят на подобни основи и после се пекат. След изпичането им по хлебчеата се виждат различни християнски символи.

Не случайно се разразява такъв скандал около престола. Борил не го наследява, ами заема престола и за да го узакони се жени за жената на Калоян. Просто се оказва най-далновиден. Колкото до наследяването найстина е доста сложна ситуацията .

Определено разликата е огромна. Най-малкото Симеон е известен с голямата си начетеност и интелект, придобити в Магнаурската школа като ученик, а и отива в Константинопол доста след подписването на 30 годишния мирен договор. Докато Калоян си е чиста проба политически заложник- залог за Ловешкия мир.

При анализирането на исторически извори е необходимо те да се разделят на групи по няколко признака. Специално за случая със смъртта на Балдуин те са: домашни и чужди, периода или времето когато са писани, и произхода им- кой ги пише ( официални документи, истории и хроники, художествени творби, към които спадат житията, разказите и най-накрая легенди, сказания, предания и песни). Определено като най-близък и обективен извор може да се приеме писмото на цар Калоян до папа Инокентий, въпреки че е писано в дипломатически етикет и според някои може да се замазва реалността. Следващият по важност извор е Превземането на Константинопол на Жофруа Вилардуен, история, разказваща за Четвъртия кръстоносен поход. Вилардуен е пряк участник в действията и е от засегнатата страна. Следва, че при най-малката вероятност от убийство, той веднага щеше да реагира. Георги Акрополит е един от най-добрите не само историци на XIII век, но и един от най-добрите дипломати. За съжаление обаче, той не е точно съвременик на събитията. Роден е между 1218-1221г. на служба при византийския император успява да се докосне до културата на българите, имаме оставени много ценни данни за дипломацията на България при Константин Тих Асен. Въпреки всичко неговата История дава по-точни данни от тази на Никита Хониат, който е съвремнник на събитията, но пък не оставя достатъчно данни за политическия живот след 1204 г. Житието, написано от патриарх Евтимий е художествен разказ, целящ да възвеличава действията на светеца и при всяка възможност тези на предсттавителите на династията Асеневци. Да не забравяме, че Евтимий произхожда от елита на българското общество през XIII век и е изключително начетен и интелигентен. Така, че няма как да не се отразят легендите за цар Калоян и величието му.

По-горе беше споменат Борислв Примов. Заедно с Иван Дуйчев са най-добрите ни медиевисти по време на събитията от 9.9.1944 г. Обявяват го за буржоазен историк, но не могат да го отстранят защото по това време няма по-подготвен.

Никола Обретенов. Да каже как и кой е убил Христо Ботев.

Много си прав. Ако, е имало каквото и да е съмнение за това, че Балдуин е убит, латинците щяха на всяка цена да разтръбят това. Отделно по-горе баха споменати унгарците. Ами те само чакат един гаф за да навлязат и да првземат западнобългарските области. Папата щеше да анатемосва, да хули. А Хенрих или Анри, спорът дали да се чете с немското или френското звучене поне за мен още не е решен, сис тава император и то доста по-далновиден от брат си. Умрял си е човекът в затвора.

Така е. Стара е. от 1984. Аз също имам познат от Белград, ама той само тича по разкопки и не може да се спре. Един асистент по история от Ниш също ми обеща да се видим, даже бяха измислили много хубава конференция през май 2010, ама нещо не успяха да се разберат с община Топлица, от където сърбите извеждат потеклото на Неман. Та от тях чакам вече 1 година да ми го пратят и така и не го дочаках, пък и ми омръзна.

Да нямам проблем с френския- писменно и говоримо. 2005 г., USTL 1. Живях в кампуса.

Пробвах какво ли не. За щастие имам добри познати в Пловдивската библиотека, но след задълбочени разговори разбрах, че изобщо няма да стане. Ще се наложи да ходя до София, какво да се прави. Идеята беше, че нямам особено много свободно време. Те имат въпросната статия, тя е от един "Зборник'- така е на сръбски. Иначе има цели отдели- Междубиблиотечно заемане. Те са толкова мудни, че не си струва. Пишат се сума молби до различни институции. Книгата се получава в рамките на 3 месеца и т.н. Преди време бях на специализация в Лил, Франция. Разберете, че хората имат такава стройна библиотечна система, че студентите изобщо не изпитват такива романтични нужди като нашите . Какво да се прави.... ще дойда у столицата Благодаря ви за оказаното съдействие! Не бяхте длъжни да помагате.

Хора, може ли да ми помогнете с информация. Трябва да се домогна до едни статии на сръбски език, но не ги откривам. В Пловдивската библиотека (живея в Пловдив) не ги откривам и няма шанс да ги видя, в интернет също ги няма. Става дума за Oblasni gospodari u Vizantiji krajem XII i u prvim decenijama XIII veka Local Rulers in Byzantium at the End of the Twelfth Century and in the First Decades of ht Thirteenth, на проф. Радич от 1985г. и една друга на Фереянчич. В електронния каталог на Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий също не я откривам. Ако имате някаква информация, ще съм особено благодарен да ми я кажете. Благодаря

Много правилно, Калоян не печели нищо с убийството на Балдуин. Имаме пример с взетия заложник Мануил Камица, протостратор на византийската конница. Пленен от Иванко в близост до Стенимахос и изпратен в Търново при Калоян. Добромир Хриз, който пък е зет на въпросния византиец плаща сериозен откуп за него, след отказа на Алексий Ангел (византийския император по това време) да плати. Да не забравям, че самият Калоян е бил в плен в Константинопол, така че е запознат добре с етикета. Колкото до неговата женица. Съгласен съм с поста по-горе, че най-малко щяха да я пратят в манастир, защото въпреки, че е куманка, най-вероятно приема християнството. Виждаме обаче и нещо случило се година по-късно събитие: новодошлият на трона Борил се жени за жената на Калоян . Нито е пратена в манастир, нито пък е останала без корона. Това ще рече, че калояновата жена не е долюбвала чак толкова мъжа си, но е изключено да е скокнала на западния рицар Балдуин. Той най-вероятно след тежките си рани и приятния престой в килия се е споминал от естествена смърт. Не случайно за такава я приема и високопоставения Жифруа Вилардуен.

Доста е легендарна тая смърт на Балдуин. Прието е, че той е убит по заповед на Калоян. За мен по-интересно е мисленето на Борислав Примов, който приема, че Балдуин имира от естествена смърт в затвора. Доказателство е писмото на цар Калоян до папа Инокентий III . Жофруа Вилардуен също пише, че императорът(Балдуин) се споминал. За първи път го разбират когато са в Стенимахос (дн. Асеновград) и потвърждението идва около месец по-късно в Константинопол. Романтичният поглед върху историческите събития също е особено интересен Няма да има нищо неестествено в това "Калояновица" да е налитала на изтъчнения рицар . А нашия човек (Калоян), както беше отбелязано по-горе, понеже го слуша много главата, да го е убил.

Предполагам, че се прави опит за сравнение със западноевропойския модел. Династията Комнини доста регионализира териоторията си и дава държавно-административни права и различни титли за да може да ъдържи границите си. Благодарение на това хора, като Стефан Неманя, представители на изявени фамилии по области получавт власт, от която няма как да не се възползват по-късно. От друга страна по време на управлението на Комнините започва едно доизграждане на крепости на по-възлови места, които едновременно играят отбранителна и административна роля. Та този тип регионализиране (аз съм си въвел този термин, за да не употребявам думи като развит феодализъм и т.н., защото на Балканите ако, въобще има феодализъм, то той е след Четвъртия кръстоносен поход и превземането на Констанипол) може би се свързва със западноевропейския феодализъм в по-ранен период.

Вълчан воевода е изключително интересен като митична и историческа личност. Като се има предвид времето, в което живее и действа, едва ли може да се приема на 100%, че е герой. Определено е бил човек с по-особени качества. Въпреки всичко обаче е в близки взаимоотношения с влиятелни турци и по-специално сред кърджалиите, с които е действал съвсем откровено. Моите сведения са, че с един от тях хасковският кърджалия Емин Ага(убит публично в Хасково през 1825 г.) действат в района между Хасково-Одрин-малко Търново-Сливен. Имам тези сведения от мой познат историк, който преди 2-3 години се занимаваше усърдно с личността на Вълчан.

Определено нямаме сепаратизъм на етническа основа специално в Сърбия и България. От гледна точка на религията, обаче можем да говорим за един много интересно течение, свързано с политиката. Още преговорите на Калоян с Инокентии показват подчертания интерес на Рим към Балканите от една страна. Владетелите на държави и по-малки региони пък от друга не спират да търсят в Папата изход от определена зависимост или пък изобщо към самостоятелност.

До ge6a. Може ли да снимаш този предмет в разрез като дебелина? Също искам да попитам дали това са двете страни на тази "плочка"? Понеже предположението на колегата за тежест за стан е най-правдоподобно. Имаме доста запазени такива по музеите. Обаче "дискообразна тежест" (поне на такава ми прилича) не съм виждал.

Историци, които особено уважавам са: Петър Ангелов, Пламен Павлов, Людмил Спасов и не знам дали сте чували за Димитър Димитров и Дамян Борисов, доктори и преподаватели по история (Сега в Кърджалийския филиал на Пловдивски университет). Димитър Димитров е брат на световния ни шампион по карате киокушин кай Валери Петров Димитров.

Бих прибавил проф. Петър Ников- медиевист.

Добре, бе, юнаци. Дайте ми определение според новите течения в науката за историята на Балканите и в частност за Византия: като политически, икономически и социални промени. Аз май малко явно не съм в час.

Във връзка с по-горните ми изказвания искам да дам цялостното си мнение за "византийския феодализъм". То определено се доближава до това на Димитър Ангелов. До X-XIв. не можем да говорим за феодализъм в границите на византийската империя и в земите с нейно влияние. Следващ период е XI-XII в. и той е повече зачатъчен или по това време с ред реформи в административната и социалната система се поставят основите на феодализъм: въвеждане на прониарската система, бързо придобиване на земя и имунитет и регионална власт. Разбира се всичко това си носи византийския характер или специфика, кой както предпочита. Старата система на колоните се заменя от тази на париците( зависимо население). С основаването на Латинската империя през 1204г., се създават на феодални държавици без особени териториални реформи. От тук спокойно вече можем да твърдим, че основата за развиване на феодален тип взаимоотношения, било то владетел-феодал или феодал-подчинено население, е създадена. Разбира се византийският феодализъм до 1261г. е труден за определяне. Може да се говори повече за западен тип феодализъм, съобразен с балканските специфики от кръстоносците-латинци. А вече за развит феодализъм дело на Византийската империя или византийски феодализъм имаме след възобновяването на империята през посочената по-горе 1261г.

Ранна Византия е толкова сложна за определяне, че чак ме заболява главата. Хем има робство, хем има подчинено население, а отгоре на всичко има военна аристокрация и земевладелци. Ако започнем да анализираме и търсим някакъв строй или ред, няма да намерим. То не са арабски нападения, то не са нападения от конни народи. Обаче императора си е пръв между равни. Общо взето за ранна Византия мнението ми е, че е "Средиземноморска империя".