Димитър56

Ако може, премести и северната граница на Кюрдистан по на юг, да не се сърдят арменците.

Административно деление на Османската империя в 1900 година:

Защо? Много благодаря за картата! Прекрасна е! Само дето си дал Ал Хаса (крайбрежието на Персийския залив) на емира на Хаил, а тя си остава обикновенна област на Империята. Хаил няма излаз на море.

Част 2 Гражданска война На 15 юли 1909 года Вселенският патриарх Иосиф III короняса Фердинанд за император на Константинопол. За непосветените това беше голяма изненада. Отначало Великите сили се отнесоха спокойно към събитията в Османската империя. Даже министърът на външните работи на Британия Керзон нарече младотурската революция "едно от най-благодатните изменения в историята". Формално погледнато, турците просто изпълниха това, което отдавна изискваха от тях европейците: да проведат реформи в държавата и да обеспечат безопасност на своите христиански поданници. А зад кулисите си течеше борба за влияние над Османската империя. В ХIХ век турците бяха «приятели» на Англия, но в края на века приеха покровителството на Германия. Младотурците отначало заявиха, че ще възстановят съюзните отношения с Англия. Возможно, точно това и предизвика въсторженните слова на лорд Керзон. Но после младотурците започнаха да се ориентират към Германия! Отново беше поканен германския генерал Колмар фон дер Голц (Голц-паша), който по-рано обучаваше и ръководеше турската армия. Но след мятежа на привърженниците на султана, на власт дойдоха христианите и «партията на Фердинанд» ДПС. В края на април те имаха болшинство в парламенте, а от юни сформираха и свое правителство. Това вече не влизаше в плановете на Великите сили. Започнаха двустранни разговори между тях. Бъдещето на народите на империята, разбира се, никого не интересуваше. Всеки мислеше, как измененията могат да се отразят на неговите лични интереси. Постепенно стана ясно, че двустранните разговори са недостатъчни за достигане на всеобщо взаимно разбирателство. А в юли и Фердинанд се обяви за император! Беше решено да бъде свикана конференция на Великите сили. Фердинанд, разбита се, отдавна вече водеше преговори със всички заитересовани страни. На германците и австрийците той напомняше, че е немски принц, роден във Виена. Кой може по-добре от него да защити германските интереси в Османската империя?! На руснаците говореше за братството на православните славянски народи и благодарността на българите за освобождението, което им донесе руската армия през 1978. На Франция благодареше за икономическата помощ и обещаваше да продължава сътрудничеството с французите. Англия монархът молеше за поддръжка, Като обещаваще да скъса с германците. На Голц той отправи съобщение, че засега няма нужда да идва в Истамбул. Всики, естественно, го приемаха учтиво, но настояваха да подпише договор, който поставяше неговата империя в подчинено положение. Фердинанд обеща на всички внимателно да изучи предложените договори, но не бързаше да дава окончателен отговор. Русия беше единственната велика сила, която не предлагаше заробващ договор. След страшния позор на поражението във войната с Япония през 1905 г., Русия преживя и разочарованието на 1908 година: На 7 октомври Австро-Унгария анексира Босна и Герцеговина. По съглашение с нея, за признаването на анексията Руския Черноморски флот трябваше да получи право на свободно преминаване през проливите в Средиземное море. Но другите велики сили не се съгласиха. В резултат Австро-Унгария получи това, което искаше, а Россия не получи нищо. Османската империя и Сърбия протестираха против аннексията на Босна, но с тяхното мнение никой не се съобрази. Те трябваше да се примирят със загубата, но това доведе до сближение между Русия, Сърбия и империята на Фердинанд. В същото време съседите ни (Гърция, Румъния, Сърбия, Черна Гора) обявиха, че настъпилите изменения им дават право да искат териториални компенсации. Гърците въбще настояваха, че Фердинанд е заел трон, който по право им принадлежи. Те молиха Великите сили да пратят войска, която да изгони Фердинанд и да даде короната на гръцка династия. Великите сили тези претенции интересуваха точно толкова, доколкото те съответстваха или противоречаха на техните интереси. Предложението за присъединяване към Империята, политиците от Гърция, Румъния, Сърбия и Черна Гора отначало даже не приеха насериозно. Но сред техните народи вече имаше много «федералисти», които започнаха да искат обединение. Политиците започнаха да се замислят, как да използват тези настроения в свой интерес… Затова пък кралете бяха категорически против – те бяха първи в своите страни, а в Империята всеки от тях щеше да е в най-добрия случай втори. «По-добре пръв на село, отколкото втори в Рим!» - беше казал някога Цезар. През пролета на 1909 г. на идеята за обединение започна да помага Русия. Руснаците видяха възможност да распространят влиянието си на цялата Цариградска империя. На балканските монарси те говореха, че предложението на Цариградския парламент им дава възможност да станат «втори» в Цариград, и да останат едновременно с това първи в своята държава. При това можеха да получат под свое управление областите, където живееха хора от съответната националност. Монасите започнаха да се замислят… В края на юли започна конференцията на Великите сили в Лондоне. В това време вече бяха почнали боевете между армията на Фердинанд и въстаналите мюсулмани. Германският император, който още в края на ХIХ века се обяви за защитник на мюсулманите, поиска въсстановяване на властта на султаните. Наистина, не много уверено – Фердинанд беше все пак немски принц. Русия обратно, настояваше да помогнат на христианите. Австро-Унгария подкрепи Германия, Франция – Русия. Италия пазеше неутралитет. Британския външен министър внесе предложение: «Да почакаме докато завърши военния конфликт и тогава да премаме конкретни решения според обстоятелствата». След кратки спорове, предложението бе прието. «Нека тия диваци да се избиват един друг. Колкото по-слаби станат, толкова по-лесно ще ни бъде после да ги завладеем» - прокоментира решението един политик в кулуарите. А през това време в бившата Османска империя вече се водеше истинска гражданска война. КЕП скъса с ДПС и Фердинанд, като ги обвини в измама и незаконно завземане на властта. Лидерите на КЕП се събраха в Анкаре. Там на 26 юли 1909 г. обявиха Фердинанд за свален и съставиха свое временно правителство. Всички мюсулмани на империята бяха призовани да се вдигнат, ха да възстановят властта на мюсулманите. Властта в Анкара премина в ръцете на трима от лидерите на КЕП - Талат паша, Енвер паша, и Джемал паша. Те спешно започнаха да събират армия. При тях започнаха да се събират турски офицери и войници от цялата империя. КЕП проведе мобилизация сред мюсулманското население на Мала Азия и събра към 500 000 войници. От Германия и Австро-Унгария, през Румъния и Черно море ги снабдяваха с оръжие и боеприпаси. Император Фердинанд също обяви мобилизация. На негова страна бяха, разбира се, всичките 3 български армии, с повече от 100 000 войници всяка, добре въоръжени и обучени. От април те бяха разположени в Цариград и около него. В европейската част на империята беше сформирана Македонската армия от местни христиани. Сред тях преобладаваха българите. Щабът на армията беше в Солун. В Мала Азия беше създадена Анатолийската армия. В нея бяха основно гърци от крайбрежието. Тя се располагаше по ьреговете на полуострова, а щаба й беше в Смирна. На изток събраха Арменска армия със щаб в Ерзурум. Тези армии също имаха численност приблизително по 100 000 войници. В Ливан се появи Левантийската армия от араби-христиани с щаб в Бейрут. В нея успяха да наберат 40 000 души. Евреите от «автономната област» създадоха свою, Еврейска армия. Нейната численност засега беше по-малка от Левантийската, но всеки месец в Израел прстигаха по 40 – 50 000 нови граждани. В Цариград пристигнаха много доброволци от Русия. Част от тях – строеви офицери, които силнн не достигаха в новосъздадените армии. Турците разделиха своята войска на три армии. Първата – от 200 000 дущи, под командването на Талат паша, тръгна към Цариград. Втората, от 150 000 дущи, която водеше Енвер паша, нападна Анатолийската армия. Третата, съшо 150 000 души под командване на Джемал паша, започна настъпление в Армения. Арменската армия се държеше геройски, но под натиска на превъзхождащия я противник бавно отстъпваше. Анатолийската армия, чиито подразделения бяха разхвърлени по цялото крайбрежие, потърпя поражение, като изгуби почти половината от личния си състав. Нейните остатъци бяха обкръжени в приморските градове. Спаси ги от унищожение настъплението на трите български армии, които във бой край град Измит в началото на август спряха армиятя на Талат пашя и я принудиха да премине в отбрана. После българите сами тръгнаха в атака и принудиха турците да прехвърлят против тях по-голямата част от свочта втора армия и части от третата. Арменците и малоазийските гърци успяха да стабилизират позициите си. Настъплението на българите също беше временно спряно от турците. Фердинанд успя да завземе почти целия флот на Османската империя. В началото на 1909 година той успя да издейства да бъдат включени български матроси в екипажите на корабите «за обучение». Флотът на империята стоеше в Мраморно море, до Цариград. След априлския метеж участниците в него избягаха, или бяха отправени в оставка и на техните места поставиха хора, верни на новата власт. Само канонерките, които охраняваха бреговете на арабските вилайети, попаднаха в ръцете на ислямистите, но те не представляваха опасност за броненосците на империята. Флотът на император Фердинанд установи морска блокада на Мала Азия и прекъсна снабдяването на турците от чужбина. В това време Македонската армия възстановяваше реда в Европейската част на империята. Там се бяха разбунтували албанците и мюсулманите от Новопазарския санджак. Те не бяха толкова много – албанците събраха 25-хилядна армия, а в Новопазарския санджак метежниците бяха много по-малко. При това те бяха отрязани от другите бунтовници. Македонската армия, водена от опитни български и руски офицери за 2 – 3 седмици разпръснаха бунтовниците. На албанците беше дадена автономия, и това успокои положението там. В края на август армията бе прехвърлена в Мала Азия. Анатолийската армия получи попълнение. Сега численното превъсхлдство беше вече на страната на правителственните сили. В септември те преминаха в настъпление. В края на октомври, след ожесточени боеве падна Анкара. На кюрдите също бе дадена автономия, и те се отказаха от по-нататъшна борба. Остатъците на турската армия се скриха в планините. После дойде зимата, и активните бойни действия бяха прекратени. В края на юли 1909 год. в Арабия се появи още един защитник на мюсулманите - Абдул Азиз ибн Сауд. Саудитите два пъти създаваха своя държава и два пъти тя беше унищожавана от васали на султана: първия път – от господаря на Египет Мохамед Али, втория – от емирите на град Хаил от династията на Рашидите. В 1902 г. Абдул Азиз с малък отряд нахлу в Рияд и уби управителя, назначен там от Рашидите. Абдул Азиз бе обявен за владетел на Рияд и възстанови отново държавата на Саудитите. В 1904 г. Ибн Рашид поиска помощ от Османската империя против Сауд. Османлиите нанесоха поражение на Абдул Азиз на 15 июня 1904, но скоро бяха принудени да отстъпят. А в 1909 год. ибн Сауд реши да се въсползва от гражданската война в империята. Той събра армията си и тръгна към Меку. Едновременно с това изпрати посланници до имама на Йемен Мохамед Яхия Хамидадин. Северен Йемен беше вилайет на Османската империя, а Южен – колония на Британия. От 1905 год. йеменците под управление на имама започнаха война за независимост против турците. Не веднъж те нанасяха поражения на турската армии и успяха да я изгонят от йеменските планини. На предложението да тръгнат заедно в защита на мюсулманите на империята имамът отговори със съгласие и отправи армията си на север. Към «защитниците на исляма» се присъедини и Седма турская армия, която беше изпратена на времето да се бори с въстанниците в Йемен. Емирът на Мекка и цялата област Хиджаз бе шериф (потомък на пророка Мохамед) Саид Хюсеин бен Али. Шериф Хюсеин и сам беше готов да тръгне в защита на мюсулманите, но не му дадоха тази възможност! Докато той премисляше как организира работата, ибн Сауд го обяви за предател и слуга на неверните, и нахлу в Хиджаз от изток. От юг против Хюсеин настъпваха йеменците и седма армия. На шерифа не му остана друга възможност, освен да избяга с отряд верни хора на север – отначало в Дамаск, а после в Цариград – да се оплаква на императора как несправедливо са постъпили с него враговете на държавата. На 28 август ибн Сауд превзе Мекка, без да срещне особенна съпротива. На следващия ден към тях се присъединиха войските от Йемен. След като си починаха няколко дни, те продължиха на североизток – да вдигат на борба мюсулманите на Месопотамия. Към тях се присъединиха и отряди от Хиджаз. Пътят на 170-хилядната армия минаваше през град Хаил – столицата на кръвните врагове на Саудитите, династията на Рашидите. Градът бе център на пътищата на кераваните през пустинята, но в последните години преживяваше упадък. Морският транспорт нанес удар на кераванната търговия, а от 1908 год. започна работа и Хиджазката железница. Освен това, във фамилията на Рашидите започна кървава борба за власт. От 1908 год. эмир на Хаил беше Сауд бен Хамид. Като разбра за приближаването на армията на своя кръвен враг, той се приготви за отбрана. На 20 септември армията на ислямистите се спря на стан край Хаил, а на следващия ден започна щурм на града. Щурмът бе отбит. Като видя, че няма да може бързо да превземе града, Абдул Азиз ибн Сауд остави 50 000 войници да обсаждат Хаил, а с останалата армия продължи към Месопотамия. Там го посрещнаха като освободител. В октомври той събра още 130 000 войници. В ноември армията на ибн Сауд потегли към Дамаск. След превземането на града, той смяташе да унищожи «гнездото на гяурите» в Ливан и Палестина, и да върви на помощ на турците в Анадола. Против 250-хилядната армия на мюсулманите на Близкия изток имаше само 70 000 ливанци и евреи. На опълчението на валията на Дамаск не можеха да разчитат. Също мюсулмани, те мохеха във всеки момент да преминат на страната на врага. Но разгромът на турците позволи да бъде прехвърлена по море в Бейрут първа българска армия. С нея беше и малка армия от мюсулмани – албанци и араби, набрана от шерифа на Мекка Хюсеин. От Анадола се движеще по суша Анатолийската армия. На 18 ноември се състоя битката за Дамаск. Правителственната армия беше от 180 000 души против 250 000 ислямисти (анатолийците още не бяха дошли), но ззатова пък тя имаше повече артилерия и картечници. Ибн Сауд избра за битката равно поле близо до града. То бе идеално място за атака на арабската кавалерия. Но той не отчете, че равното поле подхожда идеално и за българските картечници. Атаката на кавалерята се натъкна на ураганен огън. Когато остатъците от арабската кавалерия побягнаха, започна контраатаката на българите и теъните съюзници. Ибн Сауд потърпя поражение и отстъпи. Войската на Фердинанд плътно го следваше, Като не му полволяваше да се укрепи на нови позиции. Към преследвачите се присъедини и Анатолийската армия. Недалеч от град Хаил, като присъедини армията, обсаждаща града, на 24 декември ибн Сауд се опита да даде още едно сражение. Ислямистите отново претърпяха поражение. Обсадата на Хаил бе снета. Йеменците (най-голямата и боеспособна част на армията на ислямистите) започнаха преговори с правителственните части и след като получиха уверение, че няма да ги закачат, заминаха за родината си. Това доведе до разпадане на мюсулманската армия: войниците от Сирия, Месопотамия и Хиджаз се разбягаха, ибн Сауд се затвори в Рияд. Там го обкръжиха. След като получи обещание да го оставят за управител на Рияд, макар и подчинен на емира на Хаил, ибн Сауд се предаде. Командващият армията му обеща безопасност, но след като българите си отидоха, емир Сауд бен Хамид заповяда да избият всички Саудити. Такива васали не му трябваха. Шерифа Хюсеин събрал хиджазците и тръгна да си връща властта в Мекка. През февруари 1910 година правителственната армия влезе в Месопотамия. Там тя не срщна особенна съпротива. Разгромът на турците в Мала Азия и на армията на ибн Сауд подействаха на местното население, и то реши да не си създава проблеми. Още в януари половината от Македонската армия беше изпратена в Либию. Там, веднага след началото на гражданската война вали-пашата на Триполи и санджак-бейя на Бенгази се обявиха за независими владетели. В войната те участие не взеха, а и морската блокада не им позволяваше. Против 50 000 войници от Македонската армия те можеха да изкарат само 20 000 бойци, и войната с тях завърши бързо. В Триполи и Бенгази бяха поставени верни на правителството управители. Крайните ислямисти продължиха съпротивата в пустинята на Фецан, но с тях вече можеха да се борят и опълченията на местните управители. Със затоплянето, през април 1910 г. правителственната армия възобнови настъплението в планините на Анадола. През май император Фердинанд обяви края на гражданската война. Унищожаването на отделни огнища на съпротива още продължаваше, но това вече не беше проблем. Между Хиджаз, Хаил и Йемен възникна спор за областта Асир. Императорът не желаеше да се намесва в този конфликт и посъветва страните да решат спора по мирен път. Скоро Сауд бен Хамид бе убит от роднината на майка му Сауд бен Абдул Азиз. Убиецът се провъзгласи за нов емир на Хаил. Новият емир беше прекалено зает с вътрешните си дела (да укрепи властта си) и написа в Йемен и Хиджаз, че се отказва от претенции към Асир, нека братята мюсулмани да решат въпроса по братски. По братски не се получи, но войската на Йемен за кратко време нанесе две поражения на армията на Хиджаз. Асир стана част от Йеменската държава. Фердинанд проведе административна реформа. Йемен получи желаната независимост - единственната независима арабска държава на този момент. Хиджаз, Хаил, Курдистан, Басра и Багдад станаха «протекторати». Техните господари решаваха всичко сами, и само външната политика, разработката на полезни ископаеми и командоването на армията се ръководеха от Цариград. Господарите на протекторатите получиха право да организират свои законодателни събрания, затова пък протекторатите не участваха в изборите на парламент на империята. Така Фердинанд се освободи от опасността от ново мюсулманско болшинство. Албания, Израел, Триполи и Бенгази станаха «автономии» - те имаха по-малко права, но участваха в изборите. Вилайетите бяха преименувани в области. В качеството на обикновенна област на империята бе запазена Хаса (крайбрежието на Персийския залив) и островите Фарасан в Червено море. Войната завърши, но на хоризонта вече се виждаше началото на нова война …

Големи песимисти сте! ще действа ли адекватно правителството – каквито и да са в правителството: мошенници, престъпници и т.н., елно е сигурно – че не са глупаци. Иначе нямаше да са там. И понеже и те лично имат нужда от всякакви материални ценности, ще се постараят да организират производството им. На практика достатъчно е да не пречат – ще се намерят инициативни хора, които да го направят. Глад няма да има – всяка държава има запаси от храна поне за една година – до следващата реколта. Отделно – държавния резерв. Въпросът за държавния резерв тука не се обсъжда, а той е един от основните! Освен това ще плъзнат по света ловци и рибари – за тях ще е рай! Цяла девственна планета, пълна с дивеч и риба. А на следващото лято ще се засее всичко необходимо. Впрочем, има неща които не виреят по нашите земи. Който иска да яде банани и да пие кафе, ще трябва да ходи на юг да си ги гледа. Маслините растат и в Беломорска Тракия, портокали и други цитрусови култури ще трябва да отглеждаме в южна Гърция, а за банани ще трябва да се отиде в Египет. Предполагам, там ще може да се отглежда и кафе и какао. Тъй че предвиждам една голяма плантация за южни култури в Египет. Засега толкова.

Завърших най-сетне превода на първата част: Част 1 Начало Някъде през пролета на 1903 година княз Фердинанд Кобургготски се спускаше по стълбата на двореца си. В този момент историята съвсем незабележимо измени хода си: просто една муха прелетя на 1 см настрани и … попадна право в окото на Негово Величество. Князът се подхлъзна надолу и си удари силно главата в едно от мраморните стъпала на стълбата. След което се изтърколи надолу в безсъзнание. Разтичаха се слуги и царедворци, вдигнаха неподвижното тело на княза и го положиха на кревата му. Веднага извикаха доктора, и той започна да привежда Фердинанд в съзнание. Час след падането князът отвори очи, а след още час вече свободно ходеше из стаята. Докторът му зададе няколко контролни въпроси, провери реакциите му, и заключи: «Всичко е наред». Само едно не можа да забележи доктора: Макар князът и да помнеше всичко, и да говореше нормално, той вече възприемаше света по друг начин и мислеше иначе. Голяма загадка е човешкият мозък! Някои твърдят, че 90 % от възможностите му остават неизползвани от обикновения човек. Дали ударът в главата включи тези 90 % у Фердинанд, или ги изключи напълно, да не му пречат, това науката не можа да каже … Годината народа запомни със друго: През август 1903 въстанаха против турското господство българите в Македония и Одринска Тракия. Възстанието беше потушено с голяма жестокост. Великите сили категорически забраниха на България да се намесва. Даже Русия и Австро-Унгария сключиха споразумение на 1 октомври 1903 година совместно да сдържат българските и на съседите ни претенции за Македонию. Фердинанд, както и всички в Болгарии, беше разочарован и разгневен. Но какво можеше да направи енда малка и бедна държава против всички? «Трябва да направим страната ни силна и богата!» – с този призив на княза всички бяха съгласни. От май 1903 г. на власт беше правителството на народнолибералната партия начело с генерал Рачо Петров. Генералът беше човек, верен на княза. В качеството си на военен министър той помогна на Фердинанд да свали кървавия диктатор Стамболов през 1894 година. Народнолибералната партия възникна в края на ХIХ век. Нейният състав и ръководство происхждаше от средите на търговци, предприниматели, индустриалци, банкери и служители. В партията считаха, че властта се взема не на избори, а чрез княза. Те бяха за развитие на индустрията под държавна защита. Така че проблем с тях княза нямаше. В РИ беше увеличен състава на армята от 30 000 на 60 000. Започна превъоръжяване. В следващите години 30 – 31 % от бюджета отиходило на военные расходы. В нашия вариант на историята Фердинанд настоя да не купуваме оръжие в чужбина, а да се опитаме да си го произвеждаме в страната. «Но ние нямаме специалисти!» - възразяваха от правителството. «Ще си докараме специалисти от Европа. Те ще учат нашите.» - успокояваше ги Фердинанд. Построиха фабрика за взривни вещества, друга - за патрони. После заработи завод за производство на пушки, пистолети и картечници. Там произвеждаха винтовки тип Манлихер образец 1895 год. – най-скорострельната пушка в света. Започна строителство на завод за оръдия. Единственният боен кораб на България беше торпедно-канонерската лодка «Надежда» с водоизместване 717т, скорост 18 въз., артилерия: 2 - 100 мм, 2 - 65 мм, 2 - 47 мм, 2 ТА 380 мм. Построена по поръчка на България във Франция в 1897-1898 г. Затова бяха поръчани, също във Франция, 6 миноносеца тип «Циклон», малко преработен: 119/165 т, скорост 29 въз., 2 оръдия 47 мм, 2 ТА 450 мм. Частите доставяха французите, а сглобяватено на корабите ставаше във корабостоителницата във Варна през 1906 - 1907 год. За повече просто нямаше пари. В покрайнините на София възникнаха автомобилни работилници, а в 1907 докараха от Франция и първите самолети. И въпреки всичко силите на България бяха малко, за да се борим сами с Османската империя. И Фрединанд започа да търси връзки с други движения против властта на султана. Отначало се свърза с арменците – много арменци, избягали от кланетата и погромите, живееха в България. Потом с гърците, сърбите и албанците. С гърците и сърбите отношенията бяха сложни. Те искаха да присъединят Македония към своите държави. В Македония даже се водеше необявена война на гърцките и сръбски националисти против местните българи. Но още от XVIII века съществуваше идеята за Балканска федерация. Тя бе пропагандирана от такива личности, като Ригас Фереос, Георги Раковски и Любен Каравелов. Българските служби започаха активна агитаця в полза на федерацията. Постепенно гърците и сърбите се разделиха на «националисти» и «федералисти». На изток беше създадена връзка с арабите – християни, които също страдаха от произвола на мюсулманите. Но и мюсулманските народи на империята желаеха свобода – и арабите, и кюрдите. Агентите на Фердинанд стигнаха и до тях. Сред самите турци имаше недоволство. Те имаха своя опозиция – младотурците. Те искаха да реформират изостаналата империя, да въведат конституция, да съберат парламент и да построят силна съвременна държава. Българите тайно им оказваха помощ. Имаше още един народ с претенции към османлиите – евреите. По време на Римската империя те бяха изгонени от родината си, но никога не оставиха надеждата да се върнат. В 1897 год. Теодор Херцел свика в Базел първия ционистки конгрес. Там бе поставено началото на ционисткото движение. Сам Херцел отиде да моли султана за разрешение на евреите да се заселват в Палестина, но получи категоричен отказ. «По-добре да дам да отрежат парче месо от моего тяло, отколкото да отрежа Палестина от мюсулманските земи!» - отговорил Абдул-Хамид II. След смъртта на Херцел през 1904 г., ционистската организация възглави Давид Волфсон (1856-1914). Фердинанд обеща на ционистите своята лична поддръжка в замяна на сътрудничество. Най-накрая дългоочакваните примени започнаха. На 3 юли 1908 година започна младотурската революция. В македонския град Ресен Ниязи-бей се вдигна със войниците си против правителството на Абдул-Хамида II. Въстаналите провъзгласиха братство и равенство на всички народи на империята. На 6 юли 1908 в Демир-Хисар вдигна въстание втора младотурска част - на майор Энвер-бей Правительството прати войска да потуши метежа, но тя отказа да се сражава против бунтовниците. В Младотурската революция се включиха и македонците, които командваше Яне Сандански На 23 юли 1908 революционните войски на 2 и 3 корпус без бой заеха градовете Битоля и Солун. На 24 июля 1908 султан Абдул Хамид II обяви, че въсстанавява действието на конституцията от 1876 года. Революцията победи! Бяха назначени избори. Великите сили на Европа приеха турската революция спокойно. Даже министрът на външните работи на Британия Керзон нарече революцията "едно от най-благодатните изменения, имали място в историята". В България настъпи всеобщ подем. «Сега му е времето да обявим независимост!» - настояваха някои от политиците. «Не! Чакайте да видим какво ще стане.» - отговаряше княз Фердинанд. За всеки случай, в края на юли 1908 започна мобилизация на българската армия. А когато се заговори за избори, князът заяви: «Ние също сме част от империята, макар и формално. Значи, можем да вземем участие в изборите, и не можем да си позволим да пропуснем тази възможност!» По совет на Фердинанд група български политици веднага организираха нова партия в Османската империя – «Движение за права и свободи на всички народи и вероисповедания в империята», или накратко: «Движение за права и свободи» - ДПС. Започна крупномащабна агитация за новата партия. ДПС се обяви за равни права на християните и другите вероисповедания с мюсулманите и за самоуправление на османските вилайети (области). Въскресяваше се и идеята на Стамболов за създаване на Българо-турска държава. На евреите беше обещано създаване на «еврейски дом» в Палестина. В резултат еврейските организации влязоха в коалиция с ДПС. Към ДПС се присъединиха и дашнаките и другите арменски организации. Разбира се, далеч не всички бяха съгласни един с друг, но се съгласиха да се обединят заради победата на изборите. Просто пресмятане на гласовете показа, че всеки поотделно няма да постигне нищо. През октомври 1908 изборите бяха проведени. За охрана на реда младотурците бяха принудени да се съгласят на помощ от България. Българската полиция и жандармерия влязоха в Цариград и в други части на империята, където живееше християнско население. Още с пристигането си, българите започнаха да въоръжават и организират местните християни. На изборите победи партията на младотурците КЕП (Комитет за единение и прогрес). За нея гласуваха болшинството от мюсулманите. КЕП получи 45 % от гласовете. За ДПС гласуваха почти всички българи и другите христиани от империята. Тя получи 35 % от гласовете. (Сред общото население на Османската империя и България приблизително 38 % бяха христиани и 1.2 % евреи) Партите на ислямистите – противниците на младотурците “Ахрар” и “Мюсулманска лига” събраха само 20 % от гласовете. То не че нямаше опити за фалшификации и шмекерии, ама българите в тая работа имаха повече опит от турците. Нали в империята избори се провеждаха за първи път! Общо взето, изборите минаха мирно, без много жертви и бяха признати за успешно проведении. На 17 декември 1908 г. се състоя първото заседание на парламента на Османската империя. Представителите на младотурците нямаха болшинство и се нуждаеха от подкрепата на ДПС. И макар че вече бяха започнали да отстъпват от позициите на «братство и равенство за всички народи», трябваше да се съобразяват с позицията на партнерите си. КЕП нямаше подготвена програма за действия. Затова пък такава програма имаше Фердинанд... Желанието на България да остане в състава на империята беше посрещнато с въсторг. Българската армия и полиция бяха признати за част от армията и полицията на империята. По предложение на ДПС беше отправена покана към Сърбия, Греция, Черна гора и Румъния да последват примера на българите и да се присъединят към империята, «за да създадем образцова Балканска федерация с общи усилия». През януари 1909, пак по предложение на ДПС, евреите получиха дългоочакваното разрешение да се заселват без ограничения на територията на Ерусалимския мютешерифат (в Палестина). Веднага започна массово преселение на евреите, повечето от които живееха на територията на Руската империя. От Одеса всеки ден отплаваха натъпкани с пътници кораби през Царирад за Яфо и Хайфа. Предложението за създаване на еврейска автономия беше отклонено от младотурците: «заселвайте се засега, после ще решаваме». Те бавеха и предложението за назначаване на християни на должност управители на вилайетите (вали-паша), където болшинство от населението бяха християни. Този въпрос, както и създаването на турско-българска държава потънаха в безкрайни дискусии. ДПС успя да прокара друго решение: княза на България Фердинанд бе признат за второ лице в империята след султана. Наистина, само на хартия. Новата титла не му даваше никаква власт, никави привилегии. Той получи само правото да защитава пред султана интересите на христианското население. Младотурците повдигнаха въпроса за флота. Към 1875 г. Османската империя съумя да създаде внушителен броненосен флот, който по численност можеше да претендира за четверто място в света. Обаче новият султан Абдул Хамид II, в отличие от своя свален предшественник Абдул Азиз, не обичаше флота и почти прекрати финансирането му. В резултат османският флот към края на XIX век достигна състояние на пълен упадък. В 1898 – 1904 г. всички стари броненосци преминаха основен ремонт и обновление. Всичките им оръдия бяъа заменени със нови. Но това малко помогна. Новото правителство поиска да върне Османската империя в числото на водещите морски държави. Според програмата от 1908 година за турския флот трябваше да бъдат построени 6 линейни кораби, 2 леки крайцера, 12 ескадрени миноносеца, 12 миноносеца и 6 подводни лодки. На 4 април 1909 избухна контрареволюционен метеж. При активно участие на партиите “Ахрар” и “Мюсулманска лига” възстана Първа турска армия – гарнизона на Истамбул. Беше възстановено самодържавието на Абдул-Хамид II. Бунтовниците искаха връщането на законите на Шариата. Започнаха разправи с младотурците. Българските войници заедно с местното христианско опълчение взеха под защита христианските квартали на града. Вождовете на партия «Единение и прогрес» избягаха в Македония. Там създадоха «Армия на действието», която тръгна към столицата под командването на Махмуд Шевкет паша. Заедно с тях вървяха и 1200 македонски комити. Но границата на България беше по-близо. От там в Цариград нахлу 300-хилядна българска армия. На 11 април 1909 г. с помощта на местни отряди беше разгромена въстаналата 1 армия. В хода на боевете султан Абдул-Хамид II беше убит. На 24 април 1909 г. отново се събра парламента. Депутати от партите “Ахрар” и “Мусульманской лиги” нямаше: някои бяха убити в сраженията, а останалите избягаха. От КЕП и другите партии също много липсваха. Явиха се в пълен състав само депутатите от ДПС. (После някои говориха, че българските специални служби отрано са знаели за подготовката на метеж. Те навреме взели под защита своите и се възползвали от безпорядъка, за да отстранят «неудобните» депутати. Наистина, доказателства на тези утвърждения никой не може да представи.) Събраха се приблизително 68 % от всички. Кворум имаше, и работата започна. А в новия състав партията на Фердинанд – ДПС имаше вече малко повече от 50 %! Турците настояваха за спешен избор на нов султан, но от ДПС призоваваха да не се бърза. Въпросът е много важен и не трябва да се допусне грешка. А засега предложиха да се назначи временен държавен глава. Но второто лице след султана, макар и само формално, беше княз Фердинанд. На 4 май 1909 года с гласовете на ДПС князът бе обявен за временен държавен глава и пазител на султанския трон. Турците поискаха и провеждане на нови парламентарни избори заради изменението на ситуацията в страната. Предложението беше прието. Изборите бяха насрочени през август. Започна подготовка. Беше прието най-накрая и предложението да се назначавт христиани на длъжност губернатори на вилайетите (валии), където болшинството от населението бяха христиани. На 14 май княз Фердинанд обяви списък на новите губернатори на областите, където живееха арменци, българи, гърци. Свои губернатори получиха и христианите от Ливан и евреите в Палестина. Ерусалимския мютешерифат бе преименуван в «автономна еврейска област». Тези мерки не се харесаха на мюсулманите. В столицата отново започнаха вълнения. В края на май турското правителство в знак протест подаде оставка. Временният държавен глава княз Фердинанд назначи ново, временно правителство. В него болшинството бяха христиани от ДПС. Министър-председател стана генерал Рачо Петров. В юни-юли 1909 година започнаха бунтове на мюсулманите по цялата империя. Фердинанд обяви извънаредно положение. Изборите бяха отложени до нормализация на положението в страната. Беше обявена мобилизация на христианите в армията. Ненадежните турски генерали и офицери бяха отправени в оставка. Още в 1908 год. хора на Фердинанд разговаряха с вселенския патриарх Иоаким III за поддръжка от страна на православната църква. Но патриархът ненавиждаше българите, които се бяха отделили от Вселенската църква и основаха своя екзархия. Даже предложението за обединение на екзархията с патриархията не помогнаха. Иоаким III категорично отказа да признае българските свещенници и правото на българите на служба на български език. «В такъв случай ще предам всички храмове на Цариград в ръцете на българската екзархия, а вас ще изхвърля от тука! Цалата власт сега е моя!» - кресна му в лицето княз Фердинанд. Старият патриарх такива вълнения не можа да понесе. В началото на юни той легна и умря. След неговата смърт архиереите на патриаршията, подложени на усилена агитация приеха постановление за въссъединяване с българската екзархия. Българите получиха всичко, за което настояваха. Като гаранция, под натиск на Фердинанд за нов Вселенски патриарх бе избран българския екзарх Йосиф. На 15 юли 1909 година новият патриарх Йосиф III короняса Фердинанд за император на Константинопол. За непосветените това бе пълна изненада. Малко хора подозираха, че Фердинанд целенасочено вървеше към трона на империята от 1903 година.

1. И все пак избори в реалната история (РИ) е имало и парламент е заседавал! 2. В нашата алтернатива в изборите се включва една нова сила и то не малка - България със 3.7 милиона християни. И ... 5 години предварителна подготовка. 3. Във "(не)коректно провеждане на избори" Бай Ганьо към 1908 година има вече голям опит!

http://fai.org.ru/index.php?showtopic=14156 Писано е на руски форум, да го превеждам ли на български?