Димитър56

Например Олимпи Панов, Т. Кърджиев, Коста Паница. Да не забравяме Капитан Петко Войвода, умрял от тормоза в Стамобловите затвори

1.Местенето на границата е много по-трудно от местенето на столицата. 2.Тук обсъждаме алтернатива, а не РИ

Много е по-логично от преместването на столицата в София! Пък ако виждаш слабости, сподели ги в темата.

Не! Крум или Омуртаг мести столицата на север, за да не могат повече византийците да го изненадат от юг

За да остане Стамболов, Фердинанд трябва да си отиде... или да умре! Вероятността Стамболов да се справи с Фрединанд е малка, но да предположим. Най-вероятно след отстраняването на княза да бъде обявена република. Диктаторът няма да допусне повече някой да стои над него, пък дори и формално! Чака ни кървава ТОТАЛИТАРНА диктатура. Избиване на всички протестиращи. Възможно е в отговор да се появи мощно съпротивително движение. Какво ще прави през 1903? Най-вероятно ще си трае. Защото Австро-Унгария е отправила ультиматум България да не се меси в събитията в Македония. През 1912 се надявам да разбере, че войната е за Македония и да изпрати там основната част на армията.

В България ги въвежда Стамболов. И избива много способни хора, бьлгарски патриоти, само защото са против него. И антируската му политика е само за запазване на личната му власт, защото Русия не го иска начело на България

Бих искал да чуя мнения по три въпроса: 1. Опазването в тайна на сьществуването на Нова България през първите години. Да не би някоя европейска страна да ни подчини докато още сме слаби и неорганизирани. Колко дълго ще можем да опазим тайната и как? И струва ли си? 2. След като Нова България е достигала състоянието, което описвам за 1490-те години, колко време ще може да се развива спокойно? В РИ другите страни строят първите си селища в Северна Америка чак през 17 век, тогава са и първите отнемания на чужда территория. До тогава - най-много някоя война с Испания за Перу или Мексико. 3. Царя объявил, че когато стане достатъчно силна, Нова България трябва да освободи старите земи от турците. Да, ама тоя цар ще умре, и после колко време ще се помни това? И дали потомците ще го изпълнят?

Реална история: На 27 май 1387 година бил сключен договора между Добруджанското деспотство и република Генуа. С него се прекратявала войната между двете държави и се договаряли дружески отношения. Добруджанци завършили войната по море с една от най-големите морски сили на тогавашния свят «наравно»! Добруджанското деспотство се отваряло за търговци от Генуа, които моле да живеят и да търгуват свободно по страната, а бълнарски търговци можеди да живеят и да търгуват по земите на Генуа. Със сигурност са се намерили добруджански търговци, които решили да се възползват. Във Генуа се появила малка българска махала. Още повече, че и нещата във Добруджанското деспотство, пък и в цыла България, не вървели на добре. В края на 14 - началото на 15 век България пада под турско робство. Стотици хиляди българи избягали в свободните християнски страни. През 1492 год. Колумб открива Америка. Идеята да се стигне до Азия, плавайки на запад, пръв изказва известният за времето си флорентински учен Паоло Тосканели. Той изпраща писмо през 1474 година до португалският кралски двор, с мнението, че Земята е кълбо, и твърдението, че до Индия може да се достигне през Атлантическия океан, с приложено към писмото карта. Узнавайки за това писмо, Колумб се пали по идеята и моли Тосканели за копие на писмото. Както е известно днес, Тосканели допуска грешка, като увеличава размерите на Азия и по този начин двойно съкращава предполагащото се разстояние от Лисабон до Япония. Алтернатива: През 1430 на богат български търговец от Карвуна му писнало от турските безчинства и отплавал със семейството си за Цариград. Гърците не го посрещнали добре, и той продължил за Генуа. Там се установил и завъртял търговия. Синът му бил докаран в Генуа на 10-годишна възраст. Там го наричали Иван Българина (Джовани ди Булгаро). Той увеличил богатството, което получил по наследство. Притежавал кораби и търгувал по цяло Средиземно море, затова и учил своя сина да води кораби и да търгува. Момчето се родило през 1448 г., а през 1469 (на 21 год.) вече имал опит като мореплавател. Но търговия имало не само в Средиземно море. Португалският принц Енрике Мореплавателя създал португалската морска школа и изпратил много експедиции да изучават Атлантическия океан и африканските брегове. При него португалците достигнели Златния бряг - южното крайбрежие на Западна Африка. Принц Енрике умрял през 1460 година и експедициите били временно прекъснати. Но през 1469 г. Фернан Гомиш получил от крал Алфонсу монополия върху търговията със африканците. Получил я с условието да изпраща постоянно нови експедиции и да изследва поне по 100 лиги нови земи всяка година. Естественно, трябвали му матроси и капитани. Иван Българина усетил, че там може да има печалба и пратил сина си да плава с експедициите на Гомиш. Нашия човек станал втори помощник на един от капитаните. Плавал с португалците до Златния бряг и покрай изследванията въртял много изгодна търговия с местното население. Запознал се с Атлантическия океан и корабите на португалците - каравелите. В 1472 пристигнала вест, че баща му заболял и умрял. Върнал се в Италия и поел целия бизнес на баща си. Но Добруджанското деспотство отдавна го нямало и вече никой не защитавал интересите на българите. Властите на Генуа, пък и на другите страни във всички спорове вземали страната на сънародниците си, дори когато българите били очевидно прави. И нашият човек от малък си мислел, че ще е хубаво, ако си направим своя държава. И започнал да мисли къде. Търсил срещи с известни мореплаватели и географи. Така през 1474 година се срещнал с известния географ Паоло Тосканели и чул за идеята му. Дал му кесия с жълтици - да не казва на никого, и сам огранизирал експедиция през океана. Картата на Тосканели: И така, нашият човек (Димитър Българина) към 1474 имал 10 кораба: 8 средно големи търговски, които плавали по Средиземно море и две каравели, купени през 1471-72 в резултат на плаванията до Гвинейския залив. През 1475 с двете каравели открива и изследва бреговете на Северна Америка. Достигнал бреговете на Вирджиния и продължил на север до Нова Скотия. Предвидливо си носил стока за търговия с по-изостанали народи и се връща с кораби, натоварени със скъпи кожи. Така експедицията се изплатила. Видял, че местните народи (индианците) са въоръжени с оръжия от каменния век и лесно могат да бъдат победени. «Тук ще е новата ни държава» казал си човека и се върнал да събира хора и всичко необходимо. Баща му Иван Българина също бил човек, който помагал на сънародниците си докато бил жив, и покрай тях се навъртали много българи. И още през 1476 тръгнали първите преселници - 600 души здрави мъже, добре въоръжени и снабдени със всякакви инструменти. Успели да купят от индианците един остров във устието на голяма река, защитен от океанските вълни. Индианците наричали острова Манхатън. Набързо построили дървен форт и се захванали със селско стопанство и занаятчийство. Работата потръгнала и на следващата година докарали и семействата на мъжете - към 3000 души. За целта Димитър продал 4 от предишните търговски кораби и купил 2 големи караки, които можели да превозват по 800 души. Корабите пътували по 3-4 седмици до Америка и още толкова обратно. За година можели да правят 4 курса през пролетта, лятото и есента, а през зимата ги подготвяли за следващата година. От 1478 ясака година били докарвани по още няколко хиляди преселници. Вземали основно българи (нали идеята била да създадат българска държава!), но и майстори и нужни специалисти от какъвто народ намерят. На остров Манхатън бил издигнат Нови Търновград. А през 1479 година най-старшият православен свещенник в колонията коронясал «нашето момче» за цар на Нова България. За корабите от онова време: Най-разпространени океански кораби били караките: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A...BA%D0%BA%D0%B0 за експедиции се използвали често по-малките и евтини каравели: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A...BB%D0%BB%D0%B0 Новият цар считал, че трябва да могат сами да си произвеждат всичко, за да не зависят от другите европейски държави. Затова наблягал на откриването на всякакви производства. Затова събирал майстори и учени от цяла Европа. Отварял училища, за да бъде народа му образован. Така Нова България се превърнала в «работилницата на Америка». Земеделието и скотовъдството били постепенно прехвърлени на съседните индиански племена (делавари и мохикани), които продавали на българите храни срещу промишлена продукция. Не случайно нашият човек е богат търговец, а не някой болярин или царски син. Търговците не обичат болярите! Защото всеки болярин прави във владението си каквото си иска. Налага всякакви мита и такси, взема пари "назаем" и не ги връща, или пък най-откровено си ограбва и търговци, и производители. И освен това, всеки феодал се считал за самостоятелен владетел и често не се подчинявал на централните власти. Затова, като станал цар (е, нали и той трябва да спечели нещо!), нашия човек забранил робството и закрепостяването на селяните в държавата. Така отсякъл корена на феодализма. Царят назначавал правителство, законодателен съвет и върховен съд. Също и управителите (губернатори) на областите на държавата. Така се получила централизирана държава - абсолютна монархия. Собствеността на производители и търговци била гарантирана против незаконни посегателства. Всички граждани били обявени за равни пред закона. Така излиза, че Нова България станала първата буржоазна (капиталистическа) страна - 100 години преди Холандия и 170 години преди Англия. Православната църква в държавата била обявена за автокефална. Българската патриаршия е унищожена, на гърците не искаме да се подчиняваме - все пак правим независима държава. Начело поставили митрополита на Нови Търновград. И една важна подробност: Царят записал като закон - когато Нова България стане достатъчно силна, тя трябва да освободи от турците българските земи на Балканския п-в. Така една значителна част от литературата на Нова България била посветена на тежкото положение на братята българи под турско робство. От Манхатън били изпратени кораби, които да изследват бреговете на континента. Те донесли вестта, че земите на юг са много по-населени и богати. Само островите Куба и Хаити имали население колкото цяла Америка на север от Мексико! А по-нататък била империята на ацтеките. През 1480 се появили първите търговски фактории на българите в басейна на Карибско море - на мястото на днешните Хавана (в Куба), Порт-о-Пренс (Хаити), Веракрус (Мексико) и на п-в Юкатан. Макар че всички тези места получили хубави български имена, ще използвам днешните, за да е ясно за къде говорим. Впрочем, можем да обявим конкурс за български имена на местата от Нова България. Идеи? От самото начало имало предложения да бъде нападната и превзета богатата империя на ацтеките. Още повече, че много от местните народи били покорени със сила от ацтеките и сами предлагали на българите да воюват заедно с тях срещу омразните поробители - ацтеки. Също като в реалната история с Кортес. Но царят се колебаел и разрешил като начало само търговия. Въпросът се решил сам. Още през 1481 ацтеките хванали двама български търговци и ги принесли в жертва на боговете си, изтръгвайки сърцата им на жертвения олтар. Това предизвикало страшно възмущение по цяла Нова България. По това време в Нова България имало вече над 30 000 европейци (от тях 26 000 българи). Царя събрал 3000 души армия (Кортес имал до 1400 войници). През 1482 армията била превозена във Веракрус по море. Там към нея се присъединили войските на местните съюзници. Благодарение на металните доспехи и оръжия, конете и барута, ацтеките били разгромени, а богатствата им - откарани в Нови Търновград. Областите на бившата държава на ацтеките получили български управители. През следващата, 1483 година българите видели за пръв път Тихия океан. През 1484 бил намерен и изследван Панамския провлак. Царят и правителството му веднага разбрали важността на новото откритие. Само 50 км суша отделяла Карибско море от цял нов неизследван океан! През 1485 били построени две пристанища - Портобело на Карибско море и Панама на Тихия океан, а между тях прекарали път. В Панама започнали да строят корабостроителница, а от Нови Търновград били изпратени три големи кораба да проверят може ли да бъде заобиколена Америка от юг. На север вече проверили още през 1480, но корабите се натъкнали на непроходими ледени полета и се върнали. Единственният полезен резултат от северната експедиция бил, че българите узнали, че водите около Нова Скотия и най-вече около Нюфаундленд гъмжат от риба. От тогава към Нюфаундленд започнали да плават рибари. Южната експедиция имала успех. Намерили Магелановия пролив и успешно преминали през него, нанасяйки на карта бреговете му. През 1486 корабите пристигнали в пристанището на град Панама. По пътя успели да разберат за империята на Инките. Експедицията около Южна Америка представила отчет на царя, в който се разказвало за държавата на инките и за богатствата й, които се оценяли като «не по-малко от тези на ацтеките». А сред народа плъзнали слухове, които умножавали тези богатства 100 пъти! Тези, които участвали в завоюването на държавата на ацтеките, спечелили много. Едни се върнали в Нови Търновград с много злато и сребро, други останали като управители на села, градове и области. Затова народа вярвал на всякакви слухове и настъпило голямо възбуждане сред всички. През 1488 година била изпратена малка експедиция към земите на инките с цел търговия и главното - разузнаване. Експедицията претърпяла неуспех. Малко след като навлезли в територията на империята, нашите хора били нападнати от отряд на инките и едва успели да избягат. Оставили 10 души убити и няколко пленници. Пленниците били доставени в столицата Куско, за да ги види господарят (сапа-инка). Опитали да ги разпитат, но не узнали много поради различните езици, на които говорели. Накрая пленниците били принесени в жертва на бог Виракоча. Оцелелите членове на експедицията след завръщането си в Панама все пак потвърдили, че империята на инките е голяма и богата. Започнало организирането на нова завоевателна експедиция. През 1490 армията потеглила с кораби от Панама и слязла на брега на Перу. Започнало завоюването на най-голямата индианска държава. Междувременно ставало и друго, много важно за Нова България. Царят се стремил да запази в тайна от европейските страни съществуването на държавата. В началото тя била още слаба и лесно можело да я завоюват. Но колко може да се опази една тайна, която знаят много хора? Десетките хиляди преселенци заминавали и не се връщали, за да разкажат на други. Но екипажите на корабите, които ги превозвали, знаели къде отиват. Царя строго ограничил корабите и хората, които имат право да плават до Европа, и все пак това били над 1000 души. Към 1485 г. на някои хора почнало да прави впечатление, че кораби събират българи и ги превозват в неизвестна посока. Това, че екипажът не искал да каже къде, никого не учудило - така постъпвали всички по това време, за да нямат конкуренция. От чути думи от бъларските матроси постепенно се заформило мнението, че «земят на българите» е някъде на юг, може би в Африка. Това заинтересувало властите на Португалия! Още от 1452 Папата разделил света на сфери на влияние между Испания и Португалия. Всичко на юг от нос Бохадор (а от 1481 - на юг от Канарските о-ви) било на Португалия. През 1487 г. един от българските кораби бил задържан в Лисабон, а членовете на екипажа му - разделени един от друг и подложени на разпит. Българите накрая си казали, но пък португалците не им вярвали. Трябвало да положат усилия, за да ги убедят, че земята им не е в Африка, а далеч на запад, оттатък Океана. Накрая корабът бил освободен да се върне, но с португалска делегация на борда. През 1488 г. корабът пристигнал в Нови Търновград. Делегацията веднага била «взета под охрана». Властите казали «Правим до за вашата сигурност. Тук е пълно с разбойници и въоръжени хора». Така португалците можели да видят само това, което българските власти им покажат. Показвали им предимно бедните квартали на града, но пък им показали манифактурите, където се произвеждало оръжие - мечове и саби, пушки и топове. Със тайна заповед (от португалците) царя задължил всички граждани да се разхождат по улиците въоръжени. Накрая направил военен парад «в чест на португалската делегация». В парада участвали всички мъже, които царя успял да събере. Като се върнали в Лисабон, португалците докладвали на краля си това, което българите се опитвали да им внушат: «Българите не са богати, но са много и имат силна армия. Живеят главно от плячката, която докарват от военни походи.» Както и в реалната история (РИ), Португалия се насочила в търсенето на път към Индия, заобикаляйки Африка. Което завършило с успех и й донесло огромни богатства... След връщането на делегацията за Нова България и Америка узнали и в другите страни. Сега вече реагирала Испания! Как така всички нови земи ще са на Португалия!? Към Америка започнали да плават испански кораби. И както в Р.И. се обърнали към Папата да реши спора. Въпроса бил повдигнат в 1490, 2 години по-рано от РИ. Папата се произнесъл в 1491, а новият договор бил сключен в 1492. Сега вече разделянето било не на север/юг, а на изток/запад. Португалия получила Африка и Азия (както и в РИ), а Испания - Америка. В РИ испанците, понеже не знаели контурите на Южна Америка, се съгласили границата да мине по на запад и, без да знаят, подарили Бразилия на португалците. Но в нашата алтернатива до 1492 испанците успели на разберат до къде се простира Бразилия и не я дали на португалците. Още от 1489 към Америка започнали да плават испански кораби. Но това били отделни кораби на частни лица (търговци) или мисии за разузнаване на Новия Свят. Испания до 1492 била заета във войната с Гранадския емират. Най-сетне през 1492 Гранада била завоювана и Испания могла да обърне повече внимание на Америка. Другите европейски държави започнали да стават морски сили чак през втората половина на 16 век. Така че през следващите няколко десетилетия единствен съперник на Нова България за земите на Америка ше е Испания. През 1490 армията на Нова България слязла на брега на Перу в района на Лима. Започнало завоюването на най-голямата индианска държава. Нахлуването на българите съвпаднало с началото на страшна епидемия, която покосила половината аримя на инките (в РИ Писаро нахлул 7 години след епидемия). Преди това епидемии от болести, донесени от Европа, преминали и през земите на делаварите, и през Мексико. Великия владетел и войн Тупак Инка Юпанки също се разболял и умрял. Престолонаследникът Уайна Капак, който бил само на 14 години, също се разболял. Той не можел да стане от леглото, периодично губел съзнание и бълнувал. Във настъпилата суматоха войската на инките била разбита. Много водни командири били убити, но Уайна Капак бил спасен. Изнесли го и го скрили от българите. Към края на 1491 армията на Нова България превзела Куско. Още 2-3 години инките се опитвали да се съпротивляват, но бех успех. През това време Уайна Капак оздравял и възмъжавал, скрит в селището Вилкабамба, скрито в гъсти гори и засега неизвестно на завоевателите. Какво е Нова България през 1492 год.? От стъпването на първите преселници на Манхатън през 1476 година са минали 16 години. От 1478 всяка година по няколко хиляди души пристигат от Европа. Основно българи, но и майстори от всякакви националности. Общо над 100 000 души. Към 60 000 от тях живеели в Нови Търновград и околностите му. Градът възникнад като форт в южната част на Манхатън постепенно заема почти целия остров. Построен е мост през река Харлем до континента, където се разширяват владенията на държавата. Българите правят същото, което и другите европейци: В случай на война между индианците се съюзяват с едни индиански племена против други. Победителите си разделят земите на победените. Така земите на Нова България се увеличават - по бреговете на океана и по терението на река Хъдзън. Българите плавали по Хъдзън да купуват кожи от индианците, а и самите индианци също плавали на канутата си за да доставят кожите направо в Нови Търновград. Европейците създали първите ферми и плантации в околностите. Приемали на работа индианци и ги научили на земеделие и животновъдство. Постепенно селското стопанство преминава в ръцете на местни предприемчиви хора. За европейците останало производството на промишлени стоки и търговията. В града имало много всякакви работилници, много от които прераствали в манифактури. До пристанището се появила корабостроителница. Там също приемали и индианци за работници. Защото работната ръка не стигала. Едно след друго съседните племена преминавали под управление на Нова България. Сред пристигащите повечето били мъже. Жените по-трудни се съгласявали да напуснат домовете си, за да отидат неизвестно къде. Не достигали жени и някои младежи си вземали индианки за съпруги. Поради честите войни между индианците имало доста деца - сирачета. Българите вземали момичета и го настанявали в специално училице, където учели български език и европейски начин на живот. После ги омъжвали за самотни българи. По-късно започнали да вземат за обучение и момчета, които след достигане на пълнолетие постъпвали на държавна служба и ставали лоялни граждани на държавата. До 1492 на преселниците се родили към 50 000 бели деца и над 10 000 метиси от смесените бракове. Още към 100-200 000 индианци - делавари били поданници на държавата. В състава на 3000-та армия, превзела империята на ацтеките през 1482-83 год. вече имало няколкостотин делавари, въоръжени с метални оръжия. 200 от тях останали в новите земи - в армията, а по-способните - и на по-ниски управленчески длъжности. Когато през 1490 г. българите нахлуват в империята на инките, във войската им вече имало и от индианците на Мезоамерика и карибските острови. Те също желаели да се обогатят от военна плячка. Към 1492 войната срещу инките била на приключване. Българите контролирали основната част на Перу и рудниците на Боливия (най-големите находища на сребро в тогавашния свят!). Различните оценки на населението на Америка до европейците доста се различават помежду си. Аз приемам нещо средно: 3 милиона в САЩ и Канада, още толкова на Куба и Хаити. 15 милиона - Мексико, 10-12 милиона - държавата на инките. Българите подчинили към 25-26 милиона индианци. Но техният брой постоянно намалявал в резултат на новите болести, донесени от Европа. След 1488, когато Америка станала известна на европейците, българите взели мерки да опазят земите и държавата си. Корабостроителниците в Нови Търновград, Веракрус и Панама работели на пълна мощност. Манифактурите произвеждали оръжие. Всички бели и лоялните индианци се обучавали да се бият. Бързо били построени нови фортове по крайбрежието на Атлантическия океан. В 1492, когато испанците подписали договора за разделяне на света с Португалия и приключили войната с маврите, Нова България изглеждала достатъчно силна, за да не започнат веднага война с нея. Българите предложили преговори за разделяне на Америка и Испания се съгласила. През 1493 година бил подписан договор. В резултат Испания поучила малките Антилски острови и по-голямата част на Южна Америка (без Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия) - към 14-15 милиона кв.км. През следващите 20 - 30 години испанците били заети да усвояват тази огромна територия. От около 1492 година започнали разговори, дали да не бъде преместена столицата на държавата на юг. Със завладяването на Мексико и Перу, Нови Търновград останал в северните покрайнини на страната. Някои сочели Веракрус (Мексико е половината население на държавата), други - Панама, че е на два океана. Но пък други не искали столицата да се мести. И чакат от форума да им дадем акъл какво да правят. След разделянето на Америка, испанците започнали усвояването на тяхната част. Непроходимите джунгли на Амазония и на Гвиана разделили испанска Америка на две: На юг по-голямата част била наречена Нова Испания. Тя включвала Бразилия, Уругвай и Аржентина. Управлявала се от вицекрал, чиято столица станал Рио де Жанейро. На север Венецуела и Малките Антилски острови образували вицекралство Нова Гранада. Негова столица станал Каракас. Паралелно Испания водела така наречените «италиански войни» срещу Франция. Повод станала смъртта на неаполитанския крал в 1494 г. и въпросът кой да го наследи. Но причината била, кой да доминира в Европа. Бойните действия се водели предимно в Италия. Във войните били включени и италианските и други държави - всяка според интересите си. Когато едната страна печелела битките, другите се обединявали против нея. За да не ги подчини след победата. Войните продължили от 1494 до 1559 година. Победила Испания, но хазната й била изпразнена. Появили се и други европейци - на север около Нюфаундленд. Още през 1000 год. легендарният Лейф Ериксон достигнал острова и построил селище там. Но викингите били прогонени от местните индианци. През 15 век През 1472 год. португалският мореплавател Жуан Ваш Кортириал открил за Португалия «новата земя на треската (рибата)». Предполага се, че баските рибари стигали в плаванията си до Нюфаундленд и даже основали рибарски селища на острова. В РИ от 1498 до 1521 натам плавали и португалски рибари и основали свои селища. През 1497 английските власти изпращат Джовани Кабото да търси път към Азия северно от Америка (така наречения Северозападен морски път). Северозападния път търсили и португалците. През 1500 год. натам тръгва Гашпар Кортириал. Неуспехът не го спита и през 1501 той тръгва пак заедно с брат си Мигел. Корабите се разделят и Гашпар изчезва безследно. На следвашата, 1502 год. Мигел се отправя на нова експедиция в търсене на брат си, но и той не се завръща. Появата на други европейци на Нюфаундленд накарала властите на Нова България да помислят за северните си граници. Студените и неприветливи земи на Лабрадор и Нюфаундленд не представлявали интерес за българите. Затова българската експедиция, изпратена през 1494 година изследвала залива Свети Лаврентий и намерила реката със същото име. През 1495 бил построен форт на мястото на град Квебек, който да контролира входа в реката. През 1496 било изследвано течението на реката. Стигнали до Монреал. По-нагоре по река Свети Лаврентий имало прагове, през които не можело да се плава. Но могли да плават по притока на Св. Лаврентий - река Отава. По нея стигнали до мястото на град Отава. На тези две места (Монреал и Отава) през 1497 г. били построени нови фортове от които българите започнали търговия с кожи, доставяни от местните индианци. През 1498 местните българи решили да пратят експедиция нагоре покрай река Св. Лаврентий за да проверят до къде са праговете. Но били изпреварени. Отгоре в Монреал дошла друга българска експедиция! Оказало се, че още през 1495 г. българи, изследващи горното течение на река Хъдзън, чули от индианците за "голямата вода" на северозапад и намерили езерото Онтарио. През 1497 и там била създадена търговска фактория. А през 1498 от там се спуснали до Монреал. През 1500 година българите се изкачили покрай водопада Ниагара и открили и другите Велики езера.

Предвиждам създаването на една голяма "служба за опазване на материалните ценности" (може би на основа на "Държавен резерв"?), която действа по целия свят, където има нещо ценно за съхранение. Мислим не само за децата и внуците, а и за пра-пра-внуците! Например масивните сгради и книгите могат да се запазят много векове! Някои видове мебели и техника - над 100-200 години - при съответното съхранение (вижте в музеите!). Какво мисли публиката по въпроса?

Обяснявам още веднъж за тия, дето не са разбрали: Алтернативата се състои в това, че обръщаме посоката на разширение на 180 градуса. Ами това, че деянията на Александър Македонски са били общоизвестни и са могли да послужат за пример на някой от нашите владетели. Впрочем, вече писах, че този пункт не е задължителен!

Разбира се, че е основание! http://n-dimitar.hit.bg/kniga/kniga5.html

Благодаря за коментариите. Разбира се, нямам претенции да съм 100 % прав, затова и открих тази тема. Хронистът Менандър Протектор? Българите два пъти се опитват да вземат властта в Каганата - през 30-те и през 60-те години на 7 век. Възможно е да е станало объркване между едните и другите събития. Да знаете някакви описания на аваро-българските борби в каганата? 1.В държавата на Кубер със 100% сигурност са живели славяни! 2.Държавата на Кубер е била във връзка с Аспаруховата. Съюзът е много вероятен, като се има пред вид, че и врагът и съюзниците/подчинените славяни са едни и същи.

По-конкретно може ли?

И все пак може да не е 2136 г., а например 21.12.2012. Австралия: 4 902 - 90 000 българи(2006) Нова Зеландия: 816(2008) ЮАР: 45 000 - 50 000 Либия: 750 (2008) Мароко: 280 (2005) Алжир: 120 (2008) Япония: 438 (2008) за Индия няма данни във Уикипедията Не-е-е! По света има към 10 милиона българи (без да се броят македонците и др.). Между тях - много хора с висока квалификация, а всички заводи си стоят непокътнати. Хората искат да имат коли, мобифони, компютри и всичко останало. Тъй че производствата ще бъдат възстановени и падане на технологичното ниво няма да има, или ще е много малко. Да, ама биолозите на Пентагона са професионалисти от висша класа! Хванали са и най-малките разлики между отделните народи! Така че кой оцелява, решаваме ние тука на форума. Навсякъде - различно. Но особенни извращения няма да има, защото недоволните винаги има къде да избягат. И да си организират свое общество. Смятам, че светът ще е по-демократичен и по-справедлив от сегашния. И поне в първите години ще е разделен на отделни държави. Впоследствие може да се организира нещо като ООН и Световен съюз - по подобие на Европейския. Но политиците ще пречат със всички сили на обединението, защото всеки от тях ще иска да е първи в страната си, а не втори в Световния съюз. Ще има огромни незаселени територии, където ще властват законите на джунглата. Там без оръжие никой няма да ходи. България ще си остане страната с най-голямо население. Възможно е в първите 1 - 2 години българските власти да се опитат да подчинят със сила другите страни, но ще срещнат отпор от европейците и американците. Интересен е въпросът дали в такива условия ще се увеличи раждаемостта? Аз мисля, че да. Населението ще се увеличава, макар и не много бързо.

Виждам, че темата се е изгубила след пожара и я постнах пак: Опитал съм се да събера каквото мога за приноса на българите и нашите прадеди - траки, славяни, прабългари за другите народи и за света като цяло. http://n-dimitar.hit.bg/kniga/List.html Писано е преди доста време. Може би трябва да се преработи? Изненада ме, че трудно се намира информация за сега работещите и "допринасящи" българи в чужбина. Май се крият от разни Бай-Ганьовци?

1.Гибел В най-секретната биологическа лаборатория на Пентагона, за която дори и президентът не знаеше, кипеше усилена работа по създаването на идеалното оръжие: вирус, който да унищожава безпогрешно враговете, без да засяга своите. Етап А – създаване на вирус, убиващ със 100 % гаранция всеки човек, бе завършен успешно. Лабораторията премина към етап В – да бъде направен вирусът генно чувствителен. Тоест, да не вреди на хората с определен вид гени и да убива носителите на други гени. Като начало решиха да вземат генен материал от един свой сътрудник. Единственното изискване беше да е бял мъж, роден в САЩ. Честта се падна на млад биолог на име Джон Смит. Майката и бащата на американеца Смит бяха българи – една подробност, която мистър Смит старателно скриваше, защото се срамуваше, че произхожда от някакво диво балканско племе, а не от благородната англо-саксонска раса. Но това никого не интересуваше особенно – вирус «В» беше само един експеримент, с който началството на лабораторията да покаже на властите възможностите си. Тогава щяха да потекат милиардите долари за етап С – разработката на истинското бойно оръжие със свойства, зададени от управляващите. Никой не разбра, как вирус «В» се измъкна от херметично затворения обем, в който го култивираха и пое по света, предавайки се от човек на човек. Специалистите си бяха свършили работата отлично! Вирусът имаше 1 година скрит период, през който заразеният не чувстваше нищо. Достатъчно, за да се разпространи заразата по целия свят. А в самите вируси цъкаше биологичен часовник. И след година епидемията избухна едновременно навсякъде. Хората така и не успяха да разберат какво стана! Смъртта настъпваше до няколко часа след първите симптоми. Но времето бе достатъчно, за да могат шофьорите да спрат колите си, летците да приземят самолетите, операторите да изключат безаварийно различните производства. Светът загина, опазвайки материалните си ценности. Но не целият! Останаха живи носителите на «гена Смит» - българите. Въпроси към публиката: - колко са българите в чужбина? Може ли да се вярва на Уикипедията? - Какво ще ги правим братята македонци? Тях ще ги спасяваме ли, или ще ги трепеме? Или ще оставим само част? А помаците? 2.«Пиянството на един народ» Шокът от всеобщата смърт беше страшен! Много от оцелелите имаха нужда от психологическа помощ. В света бяха останали 6 500 000 души в България и още 3 – 3.5 милиона българи пръснати по другите държави. …и няколко стотин хиляди «мистър Смитовци», които дълго време продължаваха да доказват с пяна на уста, че не са българи, а американци, немци, французи и т.н. Но, както казва народа, «всяко чудо за 3 дни». Шокът отмина, трябваше да се живее по-нататък. Полека-лека нашите хора разбраха, че светът е техен. Че като се юрна оня ми ти народ по чужбината!!! Като прчна да граби де що види! Който имаше личен автомобил, тръгна с него, който имаше служебна кола – със служебната. И нямаше кой да ги спре. Защото митничари и граничари напуснаха първи. Изходите от страната бяха постоянно задръстени. Половината Русе се изнесе в Букурещ, половината Свиленград – в Одрин. Основният поток беше към Западна Европа. Пътят София-Белград беше запълнен с коли и хората търсеха заобиколни пътища. От Белград повечето продължаваха през Будапеща и Виена към Германия и другите страни на Северна Европа. Други завиваха през Загреб към Италия и нататък в Южна Европа. Някои отпътуваха към Гърция, други – по моста над Босфора към Турция и Близкия изток. Имаше и за Украйна и Русия. Киев, Москва и Петербург също бяха богати градове. Моряците и яхтсмените потеглиха по море – само там нямаше задръстване! Почти всички те поеха към Цариград, а от там – към пристанищата на Гърция, Италия, Франция, Испания. Затова пък почти замря въздушния транспорт. Летищата не работеха, а и самолетите изискваха предполетна подготовка. По пътя всеки трябваше сам да се оправя. Не работеше нито пътна, нито медицинска помощ. Много болни хора загинаха по тази причина. Всеки грабеше. Повечето алкохолици умряха още в първите дни от алкохолно отравяне. Не можаха да издържат на безкрайното количество безплатна пиячка. Много нашенци, каквото не можеха да отнесат, го чупеха или повреждаха, за да не могат да го използват други. Младежки компании си устройваха състезания по пустите магистрали на Запада, разбивайки по няколко коли на ден. Много от тях загубиха живота си в лудешките надпревари. Скоро всички разбраха, че са застрашени. От България, освен обикновенните хора, излизаха и банди престъпници. Оказа се, че материалните блага не са всичко! Когато всичко е в изобилие, на преден план излиза потредността от обслужване. Ако обикновенните хора се обслужваха сами, бандитите не желаеха да го правят. А сега, когато имаше всичко за всички, никой не искаше да става слуга. Бандите решиха въпроса по своя начин: Залавяха хора и ги принуждаваха да им служат. Най-популярен беше ловът на млади момичета и жени. Те не само слугуваха, но и удовлетворяваха сексуалните потребности на насилниците. Когато ги отвличаха, бандитите най-често избиваха цялото им семейство – за да си нямат после проблеми с бащи, братя и съпрузи.Когато им омръзнаха другите удоволствия, бандите започнаха да си устройват лов на хора. Подгонваха случайно срещнати хора и ги убиваха. Голяма част от Европа постепенно стана «зона, неподходяща за живеене». В България магазини и предприятия бяха принудени да затворят. Нямаше кой да купува. Всички предпочитаха да отидат в чужбина и да си вземат безплатно. Правителството (или по-скоро това, което остана от него) се чудеше какво да прави. Нямаше с какво да задържи хората. Опитаха се да затворят границите, но не се получи. Нямаше кой да ги пази! Обявиха извънаредно положение и започнаха мобилизация на всички, които хванат. Но това само накара и тези, дето бяха останали, да се изнесат. Резил, мале! Добре, че нямаше други народи да ни гледат. 3.Възраждане Първи се опомниха българите, които от по-рано живееха в чужбина. Около 350 000 в САЩ и Канада, още толкова в Лат. Америка, към 1 милион в Западна Европа и т.н. Те нямаха нужда да се местят – бяха вече на нужното място. Всеки си присвои по няколко къщи (да има за деца и внуци), обзаведе се с по няколко коли и се успокои. От тук нататък трябваше да се урежда живота. Първо – нямаше ток и вода. Нали умиращите оператори изключиха всички централи, за да ги предпазят от авария. Най-лесно се пускаха и поддържаха ВЕЦовете. Те бяха достатъчно, за да снабдяват всички оцелели. Със идването на тока пуснаха и помпените централи и дойде и водата. Второ – трябваше спешно да се погребат милионите трупове, които се разлагаха навсякъде. И щат - не щат, нашенци организираха погребални команди, които да разчистят поне местата, където живеят хора. Създадоха и пожарни команди – защото избухваха пожари и много градове изгоряха до основи, просто защото нямаше кой да гаси. После се появихи по принуда и другите аварийни екипи – бърза медицинска помощ, спасители, пътна помощ, полиция, електротехници, ВиК и т.н. Трето – още докато се оправяха с първите два проблема, започнаха да прииждат хората от България и да грабят и чупят. Най-вече в Европа. Отначало европейските българи само ги гледаха с недоумение и повдигаха рамене, но когато започнаха масови престъпления, разбраха че трябва да действат – заради собствената си безопасност и благополучие. Организираха си своя армия – оръжие имаше достатъчно по складове и военни бази. Погнаха бандитите и избиха доста от тях. Другите трябваше да бягат от Европа към други, по-малко населени места. На «американците» им беше по-лесно. Те научиха какво става из Европа преди още вълната нови емигранти да ги залее. Беше достатъчно да си организират охрана на границите. Пък и океанът се преминаваше трудно. Всичко имаше в изобилие, но много стоки си имат срок на годност! Най-напред се почувства липсата на хляб, прясно месо и плодове. По-късно – и на други неща. Отначало се опитваха да минат и без тях, но с времето организираха производството им. Историята на човечеството през следващите 20 – 30 години бе хроника на сроковете на годност на различните неща. Критика, допълнения, предложения за промени?

1. Смятам, че написаното отговаря на правилата на алтернативната история – има едно основно предположение: кан Омуртаг продължава реформите на държавата и политиката по-мащабно, отколокото в Реалната история. Като следствия: - разширение на север и североизток – в земите на славянските племена. - организация на «болярските синове». - Българските боляри биват задължени да женят синовете си за славянки, а славянските първенци – да вземат за жени българки (Впрочем, това не е задължително). 2. T.Jonchev - Кога българите ще стигнат Мурманск? Нека зададем въпроса по-общо: До къде ще стигнат? И за колко време? Източните славяни (руснаците) стигат от Урал до Тихия океан. Това става за времето от 1582 г. (когато Ермак нахлува в Сибирското ханство, до 1648, когато Семьон Дежньов открива пролива между Азия и Америка. Всичко – 66 години. И до ден днешен владеят всичките тези земи. (За сравнение: татарите стигат от Източна Монголия до Киев за 16 години – от 1206 до 1222, тюрките – от Алтай до Крим – за 23 години – 553-576 г) В моята алтернатива това е задача на същите тези източни славяни, но обединени с българите. Движещи цели на експанзията: събиране на данъци от местните народи и търговия. От северните земи търговците носят предимно кожи, скъпоценни камъни от Урал, злато от бассейна на река Лена. Въпросът е, докъде ще стигне желанието на прадедите ни да се движат напред. Защото по Великия северен път чак до Тихия океан няма по това време силна държава, която да ги спре. Търговците на Волжска България са стигнали до река Енисей на изток и до Карско море на север. Друг е въпросът по на юг – в земите на Казахстан и Монголия, където живеят силни чергарски народи. Но тях можем да ги заобиколим от север… И така, не виждам проблем докато не дойдат татарите през 13 век. Но ако хода на историята в Монголия бъде нарушен от идването на славяно-български търговци още от 10 век, дали татарите изобщо ще се появят на бял свят? Друг въпрос – ще успеем ли да опазим цялостта на държавата във времето на феодалната разпокъсаност? Или българската империя ще се превърне в куп независими феодални владения, пръснати на територията от Македония до източен Сибир, които ще изчезват едно по едно, разтваряйки се сред местните народи – както е станало с империята на Александър Македонски? Но по този въпрос съм настроен оптимистично: Както си спомняме, в реалната история Крум и Омуртаг разделят страната на комитати, управлявани от комит, назначаван от кана. Така държавата бива централизирана и властта на кана – заздравена. За разлика от другите страни в Европа, където във всяка област властва наследствен феодал! Затова и Първата българска държава не се разпада чак до гибелта си. И още един интересен момент: Дали ще успеем да установим търговски връзки с Китай? Северният път би могъл да стане конкурент на Пътя на коприната, минаващ през Персия и Византия. И така не само да забогатяваме, но и да научаваме първи за изобретенията на китайците: хартията, книжните пари, барута и т.н.

Зависи какво разбираш под "усвояване". Руснаците на границата на 16 и 17 век за 50 - 60 години "усвояват" земите от Урал до Тихия океан. Да кажем така: 90 % от бълагрските войни си стоят в старите земи и охраняват границата им. 10 % са напълно достатъчни, за да се разделят на отряди, които "си предлагат услугите" на славянските села, да ги пазят от набезите на викингите (варягите). "такива далечни походи", че и по-далечни, не са проблем за варягите, които по това време започват да пътуват от Скандинавия през Русия по Днепър и Волга до Цариград и Багдад. По пътя нападат славянските и фино-угорски села и отвличат роби, които продават във Византия и Халифата. А после се връщат обратно, натоварени със стока.

Според някои историци тези земи си ги имаме още от Аспарух (наследство от Велика България?) На феодала му трябва не само земя, а най-вече селяни, които да го хранят (а той да ги брани), и бойци за дружината му. А хората в страната са били отдавна разпределени ... Та затуй се налага да се търсят хора навън. 1. Като тръгне България на североизток, не се знае колко време и сили ще трябва да похаби. Пък после завоеванията трябва и да се защитават... Тъй че Византия трябва да е доволна! 2. Със Франкската империя не сме имали проблеми. 3. Е, значи ще имаме самостоятелна архиепископия.

Великата Българска Империя Вдъхновено от setebos на форума «Бойна слава» http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=11996 Две години след разгрома на Аварския хаганат (803) от Карл Велики, кан Крум довършва остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение (805). България присъединява Трансилвания и Панония източно от Дунав. Страната е заобиколена от 3 стани от големи и силни държави: на юг – Византия, на запад – Франкската империя, на изток – Хазарския каганат. Кан Крум разбира, че единственният път за по-нататъшно разширение е на север и североизток – в земите на славянските племена. И успява да убеди в това най-верните си велможи – Дукум, Диценг и Цог, и сина си Омуртаг. Но Крум е принуден да води дълга и тежка война с Византия – от 807 година до края на живота си през 814 г. Мир е сключен чак през 815 г. – вече от регентите на малия Омуртаг – споменатите Дукум, Диценг и Цог. И този мир продължил чак до 836 година. Достатъчно, за да се помисли за друго… Омуртаг продължил реформите на баща си. Страната е разделена на комитати, управлявани от комит, назначаван от кана. Така държавата бива централизирана и властта на кана – засилена. Омуртаг измисля още нещо: Българските боляри (боили) биват задължени да женят синовете си за славянки, а славянските първенци – да вземат за жени българки. Това се отнася и за другите народи, живеещи в страната. Така за 2 – 3 поколения (50-75 години) ще се образува един БЪЛГАРСКИ народ. Омуртаг разбира и още нещо – разширяването не значи непременно война – има и други средства, политически. Значи трябват, освен войни и политици, а и тайни агенти в чуждите земи – за да знаем какво става там. Канът създава и още една организация – на «болярските синове». По право, когато умре болярин, владението и титлата му наследява най-големият му син. Другите синове получават кон и меч с думите «давам ти тоя меч, а ти с него спечели всичко останало, от което имаш нужда». В Европа по-малките синове стават странстващи рицари, скитащи без посока. В България Омуртаг канализира нещата. Болярските синове, желаещи да завоюват владение, биват събирани в столицата и преминават инструктаж – къде и как да си опитат късмета. Отрядите на «болярските синове» проправят пътя на България на север и на североизток – встрани от земите на франки и хазари. Затова пък там ги чакат жестоки битки с подобни отряди на «варягите». Но където не могат да се справят сами, канът праща подкрепление от елитни бойци «Походът на североизток» започва някъде към 818-820 г. Около 840 г. «болярските синове» достигат Волжска България. Двете Българии утановяват постоянна връзка и се съюзяват против хазарите. Защото Волжска България е подчинена на Хазарския каганат и иска да се освободи, а дунавските българи трябва да отразят един последен опит за настъпление на хазарите на северозапад в 30-те години и старата вражда избухва отново. А в същото време агентите на България се свързват с «черните българи», които живеят в земите на Хаганата – от Днепър до Кавказ. Много от тях са устоени в Хазарската държава, но все пак да си втори след хазарския господар, не е като да си първи вместо него… В 30-те нови азиатски чергари преминават Волга – маджарите. Те заели Северното Причерноморие. Там били принудени да признят сюзеренитета на хазарите, но обстановката в хаганата се усложнила допълнително. И понеже експанзията на българите вече е насочена на североизток, отношенията с Византия се подобряват. И към християните се отнасят в страната по-търпимо (тях ги преследват основно, защото ги считат за Византийски агенти!). В резултат най-големия син на Омуртаг – Енравота е лишен от престола, защото е християнин, но запазва живота си. И продължава да разпространява вярата в България. В резултат страната узрява за покръстване по-рано, още при Пресиан, към 850 г. – тъкмо когато е създадена коалиция против хазарите: Двете Българии, източните славяни, водени от «болярските синове» и «черните българи». Следва пазарлък с Рим и Цариград, както в реалната история. Накрая приемаме да ни кръстят от Цариград, срещу което Византия благословява «кръстоносния поход» срещу «юдите» - хазари. През 852 г. Пресиан умира и престола заема Борис. На него се паднало да осъществи дълго подготвяната война. Хазарският каганат бива нападнат едновременно от всички страни, а вътре избухва въстание на местните българи. Хазарите биват разгромени, а основната част на страната им – присъединена към България. Волжска България получава независимост и присъединява земите по долното течение на Волга. След 860 г, когато България се утвърждава в новите земи, българската църква била обявена за автокефална. В Цариград били бесни, но нищо не могли да направят. След още някоя година българският владетел се обявява за цар. Междувременно Кирил и Методий създават и разпространяват азбуката си. През следващите десетилетия бива покръстена и Волжска България. В резултат на бракове между двете управляващи династии в един момент става тъй, че остава един владетел, който наследява властта и в двете Българии и ги обединява. В 843 година Франкската империя се разделя на три държави. Част от «болярските синове» поемат на запад – към Панония и Хърватско. През 862 г Новгород кани за княз един от болярските синове (вместо варяга Рюрик). и така нататък ...

Разбира се! Нали задачата й е да ни даде позитивна алтернатива и перспектива за спасение на душите.

Ами четете историята! От XVI век насам - менят се само средствата за въздействие... Уви, нас никой не ни е "насилвал". Синьо-червената мафия сама се втурна да граби и разрушава, а западните съветници само се усмихваха и ги потупваха по рамото: "давайте, на прав път сте!" Даже в началото за пример на други държави ни даваха! Как изпълняваме всички предписания на МВФ и другите съветници... Но вече ни ни дават за пример - щото примера е много отрицателен. Съжалявам, темата е политическа. Макар че си има и икономически, и технически аспект. Що се отнася до икономиката - много неща е по-евтино да си ги купиш, отколкото да се мъчиш да си ги произведеш сам. Но оръжието е по-особенна стока. Тъкмо ти потрябва спешно, и току-виж ти организират един бойкот. Затова някои страни предпочитат да си го произвеждат, макар че им излиза по-скъпо. Пак политика ...

Щяха да нм смачкат през 90-те, както смачкаха Сърбия - ако не се съгласим да си унищожим сами военното си производство, както си унищожихме всички други производства. Смисълът на политиката на Запада е такъв: да застави всички да купуват неговите стоки. Що се отнася до технически възможности, можете да вземете за пример Израел - държава, по-малка от България сама си проектира и сама си произвежда и танкове, и космически ракети, и атомни бомби. Бяха почнали да си произвеждат и собствени изтебители, докато не ги натиснаха американците да купуват техни. Можехме и ние до 90-те, когато господа "демократите" заставиха всички способни българи да избягат от страната.

Накратко по-нататък: Гражданската война завърши с победа за император Фердинанд. Великите сили го признаха. Империята вече не беше Османска. Официально я нарекоха «Източна империя», но журналистите й лепнаха името Нова Византия (или просто Византия) и повечето хора я нарихаха така. През 1910-11 година към империята се присъединяват Черна гора, Сърбия и Гърция. Всички те запазват вътрешното си политическо устройство, монарсите си и армиите си. От имперята получават под свое управление земите, населени със съответните народи. Но Румъния иска териториални «компенсации» без всякакви ответни ангажименти. Тя открито заплашва с война, опирайки се на договора си с Австро-Унгария против България, сключен още през 1902 год. В август 1909 г. дадоха на Румъния град Силистра и околностите му. Мирът на северната граница бе запазен. В края на 1909 година Фердинанд узна от руски дипломати, че Италия се готви да завземе Либия. Още в 1902 год. Италия и Франция подписали секретно съглашение, което предоставяло свобода за вмешателство на Италии в Либия. Останалите Велики сили, желаейки да привлекат Италия на своя страна, същто дадоха своето съгласие. Източната империя е оставена да воюва против Италия сама. Италия объяви война на Империята на 29 сентября 1911 года. Следват жестоки битки по суша и по море. Но така и не успява да превземе Либия. Казва си думата техническото развитие на българите, започнало още през 1903 година. През юли 1912 год. е сключено примирие, а през август – мирен договор. Границите остават без промени. Но италианците не СА се примирили. За тях мирът е само време да се подготвят по-добре за следващата война. И повод се намери … На 18 март 1913 год. краля на Гърция Георг I (1845-1913) бе застрелян от терорист. На престола се качи неговия син Константин I (1868-1923). Още през 1889 г., той се бе оженил за София – сестра на кайзера на Германия Вилхелм II. Константин и жена му се надяваха, че с помощ на Германия ще могат да свалят Фердинанд и да заемат престола му в Константинопол. В света вече се готвеха за война, и кайзер Вильгелм II охотно предложи союз на крал Константин. След объявяването на войната австро-унгарската армия трябваше да нахлуе на Балканския полуостров, а гърците и турците да се вдигнат против император Фердинанда I отвътре. От есента на 1913 година гръцкичт крал започна подготовка за метежа. В заговора участваха само доверени лица, но в юли 1914 император Фердинанд все пак узна за подготовката на метеж. Силите на държавна сигурност действаха бързо и решително. Главните заговорници бяха арестувани, другите избягаха зад граница. Крал Константин бе лишен от престола и в август депортиран в Германия. Властта в Атина премина в ръцете на министър-председателя Елефтериос Венизелос. В това време сръбски терористи осъществиха няколко терористични акта в Босна против австрийската власт. Тройственния союз изпрати на Фердинанд I ултимативно искане да въстанови на гръцкия престол крал Константин и да позволи на австрийската полиция да провежда расследване на територията на Сърбия. Фердинанд се забави с отговора, и това бе достаточно на Австрия и Италия за да обявят война на Източната империя. Русия обяви война на Австрия, Германия – на Русия, Франция – на Германия, Италия – на Франция. Румъния, по настояване на крал Карол I (от немския католически дом на Хохенцолерн-Зигмаринген), влезе във войната на страната на Германия. След нахлуването на германците в Белгия, Британия обяви война на Германия. Започна първата световна война. Войната завършва с победа на Антантата още през февруари 1917 година и революцията в Русия не успява да избухне. Цар Николай II запазва престола си.

Представям си развитието на ситуацията така: (писах го за форума на "бойна слава", но там трябва да чакам една седмица, докато получа право да пиша) - Първи период - първите 1-2 седмици: период на шока. Времето, нужно да разберат хората и правителството какво е станало и да решат какво да правят. Много (стотици хиляди?) семейство ще бъдат разделени. Повечето от тях ще загубят човека, който ги издържа – защото е заминал да заработва в чужбина. Някои ще се самоубият, други ще си загубят разсъдъка. Но такива ще са малко. Народа ни вече свикна на изпитания.  Болшинството просто ще продължи да живее по-нататък. - Втори период - първите 2-3 години: период на аварийното възстановяване. Ще действа ли адекватно правителството? Каквито и да са в правителството: мошенници, престъпници и т.н., едно е сигурно – че не са глупаци. Иначе нямаше да са там. И понеже и те лично имат нужда от всякакви материални ценности, ще се постараят да организират производството им. На практика достатъчно е да не пречат – ще се намерят инициативни хора, които да го направят. Ще има извънаредно положение – ако правителството не се сети само да го въведе, развитието на ситуацията ще го принуди. Не е изключено да ни се сервира една диктатура на г-н Б.Борисов.  Глад няма да има – всяка държава има запаси от храна поне за една година – до следващата реколта. Отделно – държавния резерв. Освен това ще плъзнат по света ловци и рибари – за тях ще е рай! Цяла девственна планета, пълна с дивеч и риба. И никой не ти налага ограничения. А на следващото лято ще се засее всичко необходимо. Със дрехи и мебели проблеми няма да има – имаме си производство. Проблем може да стане отсъствието на горива и желязна руда. Затова ще трябва спешно да се заемем със тяхното набавяне, и – режим на жестоки икономии докато се осигури производството. Енергетика (това ми е специалността): Около 60 % от мощностите са ВЕЦ и ТЕЦ на местни въглища. Вече имаме и вятърни генератори. Всички те ще продължат да работят. Част от ТЕЦ-овете ни са на вносни черни въглища. Най-близкото място, от което може да се доставят – Зонгулдаг в Турция. До брега на Черно море е, тъй че въглищата могат да се превозват с кораби по море до Бургас и Варна. АЕЦ ще проработи 1 – 2 години с наличното гориво, после ще трябва да я спрем окончателно. Няма смисъл да се опитваме да произвеждаме ядрено гориво – много е сложно и скъпо, за една АЕЦ просто не се откупува. Но когато спре АЕЦа, ще тръгнат ТЕЦ-овете на черни въглища. Така че ток ще има, макар и с ограничения. Енергетиката ще работи на 70-80 % от сегашните разполагаеми мощности. Природният газ ще е проблем. С находището край с. Девенци и резервите имаме към 7 млрд. куб. м. Докато усвоим нови находища в чужбина (Трансилвания ?) ще минат поне няколко години. Тъй че – по 0.5 – 1 млрд. куб. м на година! Което означава режим. Надявам се, че поне за химическите производства ще има. А топлофикациите – или на мазут (след 2-3 години, когато го има) или на генераторен газ от въглища (което също ще иска време). Транспорт: Както е писано – нефт от Влашката равнина. Тръби за нефтопровод има достатъчно. Пътят до Плоещ може и да не е черен – насипва се с трошени камъни и се валира. Получава се хубава, твърда настилка (по-късно, когато има възможност, може и да се асфалтира). Метали: Производство на цветни метали си имаме. Въпросът е желязото. Ще трябват и за кокс за металургията – от въглищата на Зонгулдаг. Желязна руда – от Крим, също по море, със същите кораби за насипни товари. Такива кораби трябва да има в пристанищата на Варна и Бургас. 2-3 години са достатъчно да решим тези въпроси. Другите производства ще вървят горе-долу с наличните машини и резервни части, още от първите дни ще трябва да се започне подготовка за производство на всичко, което ще ни липсва по-нататък. През първите години все пак ще има несигурност сред хората и ще падне значително раждаемостта. Но това ще е за много кратко време и населението няма да спадне значително. - Трети период – до 15-20 години след Промяната: спокойно възстановяване. Народа вижда, че нещата вървят към оправяне и се поуспокоява. Раждаемостта започва да се увеличава. До края на периода броя на населението се възстановява и започва да се увеличава. По-бавно при българите, малко по-бързо при турците и доста бързо при циганите. Отлив от градовете към селата няма да има! Първо, 1 селски стопанин може да изхрани 20-50 души (тоест, на село има работа за 2-5 % от населението), и второ, в градовете ще има огромен глад за работна ръка – започва създаването на всички липсващи производства! Работата ще е на три етапа: 1) Произвеждане на «машини за производство на машини». 2) Изработване с горните машини на оборудване за конкретните заводи 3) Строителство на заводите и монтаж на оборудването. Връщане назад в нивото на технологиите ще има, но не много голямо – някъде до нивото на средата на ХХ век. Ще бъде усвоено газовото находище в Трансилвания и ще отпаднат ограниченията за използване на газ. Когато започне да не ни стига тока, ще почнем да строим нови ВЕЦ на реките в съседните земи (ВЕЦ са най-прости по конструкция, а и гориво не им трябва). В реалния свят се използват и реактивни двигатели от стари самолети, на които трябва да се сложи генератор. Само двигателите на един Ту-154 могат да захранват един средно голям град. И това ще е решението за новите градчета за добив на нефт и газ – Плоещ и Тургу Муреш. По селските въпроси: Ще бъдат разорани и засети Одринска и Беломорска Тракия и северна Добруджа. Ще се появят ниви и градини и около новите прмишлени градчета – Плоещ, Зонгулдаг, Керч и т.н. – за изхранване на местното население. Животновъдите ще подкарат добитъка по пасищата на «новите земи» - Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, но не много далеч, за да могат да си извозват продукцията до «цивилизацията». Освен овчари и говедари, по «новите земи» ще бродят ловци, дървосекачи и геолози. Но ще трябва да са въоръжени и на групи – защото освен хищните животни, там ще се крият и банди от престъпници, бягащи от закона. Извън «цивилизацията» ще царят законите на Дивия Запад: който може да стреля по-бързо и по-точно, той е прав. Впрочем, има неща които не виреят по нашите земи. Който иска да яде банани и да пие кафе, ще трябва да ходи на юг да си ги гледа. Маслините растат и в Беломорска Тракия, портокали и други цитрусови култури ще трябва да отглеждаме в южна Гърция, а за банани ще трябва да се отиде в Египет. Предполагам, там ще може да се отглежда и кафе и какао. И така: Един хубав ден няколко хиляди селяни и строители заедно с нужните материали и инструменти се натоварват на кораби и отплават за Египет – към делтата на Нил, където има и слънце, и вода, и плодородна земя в изобилие. И създават там голями плантации за южни култури. На мястото на Александрия – градче с пристанище, където ще се обработва стоката и ще се товари на кораби за България. Ще се появят отново пристанищата на Солун, Кавала и Александропулис(Дедеагач). Отначало за рибарски корабчета, после и за търговия с Александия и другите «колонии», които ще се появят по-късно из Средиземноморието. През третия период нефтът на Румъния ще започне да не ни достига (там се добиват до 5-6 милиона тона в година максимум, а социалистическа България е внасяла до 10 –11 милиона). Нефт има и в Албания, но е по-малко от румънския. Затова най-вероятно е да се асочим към Либия. Там запасите са достатъчни. От Албания можем да почнем добив на асфалт, а от Гърция или Босна/Хърватско – на боксит – за производство на алуминий. А иманярите ще се юрнат да търсят злато! Нали имаме карти и атласи на целия свят. А там са обозначени и находищата на благородни метали и скъпоценни камъни! Най-напред ще проверят долното течение на Струма, където е имало златни рудници в древността и Западните части на Карпатите – там и до днес се добива злато и даже има град, който се казва Златна. Но интересът ще е най-вече към Египет – страната е известна с огромните количества злато, които са добивали фараоните. Ще се кроят планове и за по-далечно експедиции – към Южна Африка, Калифорния, Австралия, Аляска – навсякъде, където е имало «златна треска, към бреговете на Намибия, осеяни с диаманти, към Индия – «родината на скъпоценните камъни». Някои ще се сетят за кехлибара по бреговете на Балтика, други за коралите и бисерните миди в южните морета (най-близо е Червено море – до колонията в Египет). Четвърти период – след 20 години: новото поколение Ще се увеличава населението. Ще започне постепенно възстановяване на изоствените технологии и изобретяване на нови. Най-силно вярващите ще тръгнат да възстановяват светите места. Християните – Ерусалим, мюсулманите – Мека. Ще си кажат думата и националните различия. Най-голямото малцинство (750 хиляди) – турците, ще поискат да си имат своя държава. И ще се наложи да им позволим, за да си нямаме разправии. Ще им отстъпят Мала Азия. Проливите и Зонгулдаг може да останат българска територия. Затова пък турците ще могат да вземат иракските петролни находища край Мосул и Киркук. Циганите (370 хиляди) ние самите ще искаме да ги изпратим някъде, но дали те ще искат? Защото основните им професии са свързани с обслужване на други хора. Като останат сами, просто няма да знаят с какво да се прехранват. Но сигурно ще се намети лидер, който да ги поведе – само за да може да стане глава на независима държава. Когато бъде построена колонията в Египет, сигурно ще я поискат, нали са живели там към сто години, преди да се пръснат по Европа. Но нашите власти няма да им я дадат. Най вече заради златните рудници. Може да се установят в южен Ирак и Кувейт – помамени от нефтените залежи на Персийския залив. Ще се отделят и групи българи, недоволни от властта. Също и много турци и цигани няма да се подчиняват на правителствата (в Анкара и Басра?). Естественно всички тези колонии и държави ще се стараят да поддържат връзка (и търговия!) с България. Защото самостоятелно няма да могат да поддържат приемливо техническо равнище. Засега толкова …