Perkūnas

това да не е от Уикипедия?

Айде и тая тема отиде в раздел Паранауки.

От горното оставам с впечатлението, че населението, донесло бъдещия старобългарски език на Балканите, се е преселило откъм север през Дунава. Което не ми се струва толкова вероятно. По-вероятно е балканославянските езици да са се разпространили от западната част на полуострова на изток. Обръщам внимание и върху статиите за глотохронологията, които бяха качени от Ник1 в една друга тема.

Езерото Балатон се нарича на словенски Blatno jezero, а на словашки Blatenské jazero. Унгарското му име Balaton е преиначена форма на blatno, а немското Plattensee е сближено по народна етимология с platt "плосък". Княжеството или племето е наречено на езерото. Не знам дали езерото е било всъщност по-блатисто в миналото (в момента бреговете му са презастроени). Карантания е Каринтия (Kärnten), словенски Koroško, словашки Korutánsko (< *koront-, със съответния рефлекс на носовата гласна). До Балатон е един хвърлей.

Какво означава най-важна лексика? Най-податливи на заемане са думи, свързани с предмети от бита, оръдия на труда, търговски стоки, мода, обществени понятия, евентуално имена на животни, растения, части на тялото (примерно в старобългарски над 80% от наименованията на домакинските съдове са с чужд произход). Излишно е да търсим като прабългарски остатъци роднински термини, елементи от ландшафта, числа, лични местоимения или спомагателни глаголи, на което се напъват много от паниранистите. Глаголи по принцип се заемат много трудно, защото езиците от различни групи се се различават значително в глаголната система. Специално календарът е най-несигурен в това отношение, защото достигналите до нас преписи на този именник произлизат от един първоизточник, чийто текст е непълен, объркан и бог знае какво още.

А тези групи да не са се самоизолирали от останалото население? Имали са предостатъчно време да се омешат с другите.

някакви конкретни доказателства?

Това са единични случаи. Усечения инфинитив се употребява и до днес (в изрази като не можеш стигна и подобни). Двата варианта са се конкурирали доста дълго, докато единият вземе превес над другия. Aко допуснем, че някъде в съседство със старобългарски е съществувал латински диалект, който е опростил склонението повече от румънския. За съжаление липсват достатъчно данни.

Мотивът от Шестоднев да не е от сръбския му препис???

Названието дигори (както и останалите племенни названия у осетинците) не е от ирански произход. А gur /گور/ на персийски означава "диво магаре". Просто супер название за племе.

в Новия завет са първите случаи, когато бъдеще време се образува с помощта на глагола "искам". което у Омир го няма. "троянска повест", средата на 14 век. употреба на глалола хотети "искам" за образуване на бъдеще време. т.е. около 1000 години по-късно от гръцки грубо казано. конструкции без инфинитив има във влахо-българските грамоти (15 век), но конструкциите с да + спрегаема форма на глагола се появяват масово в дамаскините (пример от 16 век дадох по-горе). контакти между съседни говори, двуезичие, бетонни стени между езиците не е имало. още повече, че в рамките на империята е имало преселване на население, търговски контакти. това са все нематериални неща, които археологията не може да изкопае.

ако кнез произлизаше от хипотетичното КАНАС, то формата за женски род щеше да е КАНАСЫНИ, каквато няма. от канасыни не може да се получи кнегиня в който и да е славянски език. така че германския произход си остава най-убедителното обяснение. недоволните могат да си се ядосват и да обиждат на воля. ka40: готският език е запазен в ограничен брой писмени паметници, за да знаем изцяло речника му. това е. Горните опити да се изкара готския език славянски са меко казано нелепи. Авторът им е толкова некомпетентен, че не може да обясни дори думата страва (която е славянска, но не се среща в български и южнославянските езици изобщо) .

За промените в склонитбената система (смесване на склонения и падежи) най-ранните свидетелства са от 12-13 век: Добромирово евангелие, Добрейшово евангелие. Преди да се стигне до новобългарския език, са минали няколко века: Копривщенски дамаскин (17 век, преводът е правен към края на 16-ти век): ...и тогази апостол Θома като узе онова злато пойде по сичкы градове и по села и раздаде онова имание на сиромасы и на сироты и съгради на небето царутому нерукосътворена полата и минь се нѣкое врѣме и пусти царь да видать съгради лы Θома онзи полата. ...и мина се малко врѣме пойдоха нѣкои члци от онызи мѣста и градове и села гдето бше апостоль до цара и царь ги попита за онзи полата да ли е сьврьшена и тие му казаха да се не надешь цaру на тогозы члка да ты съгради полата тои сичко твое злато що си му проводил раздаде по сиромасы и по сироты и по дльжници и црь като чю тиа думы зачюди се да ли е истина и пойде самь да иде на онова мсто и кондиса близу тамо на един градъ и попита тамо градскы боляре за онзы полата и за Θома где е, прави ли или что работы. и тие мо така казаха: ничто не е направиль ами ходы по сички градове и села и дава по сиромасы и по сироты и из темница запрѣни людие изважда и дльжны откупува и учи да вѣрувать единого бога христа разпетаго. ...скоро извадѣте моите мощи и положѣте на хубаво мѣсто, защо не могу да трьпим аз за много тоизи смрадь. ...обычаи имат царие, благословены христианѣ когда щьть да гостьть нѣкого члка болярина, нѣ стоеть сами прѣд тѣхь да им служьть, ами оставѣть свои верныи члчци да слугувать на онази царскаа трапреза. така е приличнь и днешниѧть день ...бѣше и другы члкь на това мѣсто, иметому малах сѣдѣше близу при црьквата стым врачевем и тои щеше да име на дльгь путь и рече на жената си ела да пойдеме у црьквата да се поклонимь светому козму и дамяну и жената му рече като си рекль да пойдемо и отидоха прѣд црьквата. Езикът на този дамаскин почти не се различава от съвременните български говори. Падежните остатъци от старобългарски са сведени до краен минимум. И това определено не е мешавица от сръбски, турски, руски и латински.

Ами попаднала е в езика им преди да се пренесат на Балканите.

КГ125, по твоята логика всеки език е изолиран с бетонна стена. За съжаление в езикознанието този принцип не е валиден. Какво пречи и на неграмотния бай Генчо да научи гръцки?

файлът е много голям, защото май съдържа целия брой на списанието. Статията не казва нищо ново. И за съжаление продължава упорито да дълбае в иранската догма и да се оплита като пиле в кълчища. Примерно думата маглу "лебед" е изсмукана от пръстите конструкция, в Лексикона на Хесихий думата е под буква А: ἄγλυ· ὁ κύκνος, ὑπὸ Σκυθῶν. Ако започва с М, как би попаднала под буква А, освен ако преписвачите не са си играели да разбъркват и подреждат наново картотеката на речника (около 50000 думи) при всеки препис.

Горното изобщо не е вярно. Остава да кажем, че сърбите са били по-малко отвратени от турците. КГ125, отговорът е само един: полиглотство, полиглотство, полиглотство....

"Старославянский" е термин, въведен под натиска на руско-съветската славистична школа, за да се подчертае водещата роля на Русия сред останалите славянски народи. Така че е логично в учебници, писани в духа на тази школа, понятието "болгарский" да бъде старателно избягвано (специално към края на с.14 от втория учебник в списъка най-отпред стои "древнерусский", после "древнесербский").

Извинявай, но за какво гъркоманство става дума през 14 век? Айде без излишно патриотарство а ла 19 век.

Не разбирам какво искаш да кажеш. Сериозно ли си мислиш, че титлата е заета специално за Борисчо първи?

проблемът е, че ако пишеше кънѧѕь (кнез, във фински думата звучи като kuningas "крал, цар"), щеше да се изпише фонетично като KOYNENГI/KOYNENZI/KOYNENΔZI, а не като KANAC. Буката малък юс се е произнасяла като носово е (ен, като във френски), а не като А. Такова произношение се е запазило в някои български диалекти в Македония и в полския език (където същата титла КНЕЗ звучи като кшьондз). Освен това не виждам как една прастара дума би имала значение "цар" или "княз", след като първобитните хора не са имали държави, камо ли титли. приликата между кирилските А и Ѧ е оптична и заблуждава. в глаголицата малък юс прилича на Є.

1. Убог значи беден. 2. Княз у биги е граматически неправилно. Bладетелят да не е на гости у бога??? 3. Mежду княз (русизъм в български) и КАNACYBIГI няма нищо общо. Това е разяснено вече няколко пъти.

Да, но дори и в старогръцки падежите са били по-малко от падежите в старобългарски. С тенденция за опростяване. При руския такъв фактор няма.

Никаква смяна на титли не е имало. Княз по онова време е била обща титла за владетел. В български се заменя с цесар (съкратено -> цар). В Манасиевата хроника Крум е с титла княз. А той управлява преди Омуртаг и Маламир.

Виж сега, думата куче (или по-скоро в женски род, кучька) се появява сравнително късно в български (Справка: БЕР). По-рано се е употребявала думата пес (пьсъ). Във ведическия санскрит (Риг-Веда) подобни индийски форми няма. Там думата за куче е śvan = думата за куче spa-ka в староиранските езици (-> перс. sag) Това, дето си цитирал, произлиза от староиндийско kurkura, kukkura (като първото май е санскритизация на второто). И което силно мяза на дума от местен хиндустански субстратен език. Което автоматично я изхвърля от индоиранския кюп. Лично аз си мисля, че самата дума пес има по-големи шансове да е стара иранска заемка на общославянско ниво около началото на новата ера и да произлиза от сарматоаланското fus/fys "овца" като съкратена форма в контекст като "куче, което пази овце", отколкото думата куче, която е най-вероятно звукоподражателна.