Perkūnas

Щом опряхме до келто-скити и Ирландия... очаквам с интерес още повече ирландски включвания.

Ядрената енергетика е още на ниво "парен котел", като ниво "ДВГ" не е ясно дали изобщо ще бъде достигнато. По принцип съвременните АЕЦ (руски, американски, френски, японски), меко казано, са атомни бомби с прикрепени електрогенератори. Основната цел на урановия цикъл е не производството на ток, а производството на плутоний. Недостатъци: - урановият цикъл е изключително неефективен при оползотворяване на ядреното гориво (под 10% от горивото се изразходва в рамките на една горивна кампания - преди то да се извади и да се очисти от натрупалите се нежелани елементи, които поглъщат неутрони и забавят верижаната реакция), - преработката и рециклирането на горивото струват скъпо (монопол на няколко фирми), да не говорим за съхранението на отработеното гориво, което може да струва стотици милиарди. - инжинерни недостатъци * използване на вода като охладител -> изтичане на радиоактивна вода, * реакторът става трудноуправляем при спиране на тока, * опасност от стопяване на активната зона, опасност от взрив... - проблемът с плутония - създаване на атомни бомби. През 60-те години в САЩ са работили по проект за създаване на самолетен ядрен двигател и е бил разработен експериментален ядрен реактор на основата на течни соли на тория и на урана. Работил е 5 години. Въпреки че този реактор има много очевидни предимства пред урановия цикъл: - механизмът на управление е химически процес (лошото е наличието на флуороводород HF, който има силно разяждащо действие - справка "химия за 7-8 клас"). - работи при стайно налягане и висока температура (за да се поддържа солта в течна форма) - опасност от взрив няма - не използва вода за охладител - саморегулира се при покачване на температурата - радиоактивните вещества са в солите, които са инертни на въздух и вода - оползотворява над 90% от ядреното гориво -> значително намаляване на количеството ядрен отпадък, без скъпоструваща преработка. - при спиране на тока или повреда солите изстиват и се втвърдяват - оттук ограничено по площ радиоактивно замърсяване, и.т.н.... той си е останал прототип в лабораторията. Защото не се произвежда плутоний в достъпна форма за пълнене на бойни глави. В момента май Китай и Индия имат програми за рестартиране на този тип реактори, защото - използват торий, който е много по-евтин от урана, - конструкцията има излиза по-евтино, - основани са на химичен принцип (преработка на флуорни съединения - техниката е позната) - по-сигурни са и с по-добро КПД. И когато след 15 години Китай произвежда серийно такива реактори за ширпотреба, за нас ще си останат руските тенекета ВВЕР-1000 за неизвестно колко милиарди евро. За съжаление съвременната ядрена енергетика е безнадеждно склерозирала - заради съпротивата на шепа фирми-монополисти, които държат преработката на горивото, производството на горивните пръти, техниката и електрониката, и ще се борят докрай да запазят положението и печалбите си. Видя се колко са адекватни и МААЕ, и националните ядрени регулатори - че проверки се правят само на хартия и никой не си взима поука, въпреки Чернобил и Фукушима.

Между другото, АЕЦ Онагава не е пускана след земетресението от 11 март. Затова в много райони са още на режим на тока. Колкото до река Тиса, практиката показва, че изправянето и укрепването на речните корита води до по-големи щети. Унищожени са буферните зони (блата, тресавища), където водата би се разляла.

Гласувам с две ръце за това!

Тохарите са отбелязани в горния ляв ъгъл на картата на субконтинента в тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11305

Това с плаващия остров ми се струва отчаян ход (колко още такива острови са необходими???). Сега се търсели други течове (защото оцветената с боя вода не изтичала от запушения теч). А какво става с овладяването на активната зона в пострадалите блокове? да няма просмукване директно в земята под реакторите?

Отново си в грешка приятелю. Формата аша е вторична спрямо арта-. Не си прочел уикито докрая. така че недей да търсиш несъществуващи езици в Средна Азия, където да е запазена авестийската форма. Ако ще дириш живи авестийски форми в съвременните езици, може да се захванеш на първо място с персийския език, а не с други ирански езици в Средна Азия. лек ден и приятно търсене!

Хърсе, как плюеше по стогодишния речник на бай Фасмер, сега го размахваш наляво-надясно.

За съжаление ашото е поредния спукал се балон, защото в аланския (осетински) език и в други средноирански езици същото това ашо звучи като ард, и го има дори в ранносредновековната топономия. Това може да се провери във всеки стандартен учебник по сравнително иранско езикознание.

става дума за империята Куш на територията на днешен Судан.

Никъде не съм твърдял, че козлодуйските 1-4 блок са заради липсата на резервно захранване - то е било и модернизирано. Но не е могло да се построи такъв купол около тях. И десеторно да е резервното захранване, халетата малко трудно биха издържали при сблъсък със самолет... Повечето от авариите в АЕЦ си настъпват при спиране на захранването - което никога не може да се предвиди...

Това обяснява и наличието на няколко арабски/семитски думи, свързани с търговията, в старобългарски (и в други славянските езици): -бисер (арабска) -багра (арабска) -дьлы "делва" (семитска), -комърогъ "делва" (арабска + тюркско умалително окончание), -кърчаг "стомна" (семитска + тюркско умалително окончание), -сабя (< сайф, семитска), -кръчма (арабски корен с тюркско окончание), -тлъкъ "превод" (< таргум, но преосмислена на тюркска почва: тарг-ум "мой превод" и повлияна от тил "език" или тълмач "преводач"), -риза (директна заемка в славянски)

Наименованието "тохари" (ако се има предвид носителите на двата новооткрити индоевропейски езика в Таримската котловина в Синдзян) е условно. Етнонимът им е неизвестен и не е нито тохари, нито арси. Второто означава или "Индия", или "монах" (виж източника по-горе). В техните писмени паметници (основно будистки преводи от санскрит, надписи-графити, малък брой търговски документи и подобни) няма запазен техния етноним. В уйгурските будистки преводи се среща тохри като език на оригинала, но това не означава непременно населението на Таримската котловина, тъй като е възможно преводите да са от согдийски език или санскрит. Тохарите на Помпей Трог са вероятно някакво (иранско?) племе на територията на съвременен Таджикистан, Афганистан или Пакистан, чиято страна tukhara е локализирана най-общо на северозапад от съвременните щати Утар-Прадеш и Харяна (по Махабхарата и други индийски източници). То явно е изнасяло коне за Северна Индия, защото в индийски съчинения от 11 век (авторът е от района на Кашмир) tukhara означава "порода коне". Аз не мога да си представя как могат да се изнасят коне от Тарим през Хималайския хребет за Индия, където и до ден днешен пътища почти няма.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B0. http://en.wikipedia.org/wiki/Containment_building Ако погледнеш АЕЦ Козлодуй в картата на Гугъл, се виждат 2 кръгли структури вляво - това са херметичните защитни обвивки на 5 и 6 блок. Блоковете от 1 до 4 са халетата, разположени успоредно на по-дългия ръкав на канала (посока СЗ-ЮИ), където няма такива.

Проблемът е, че козлодуйските блокове 1-4 нямат херметична защитна обвивка на реактора. Просто през 60-те години в съюза никой не е мислил за това. Tакава имат само 5 и 6 блок. Германия закри същите гедерейски още през 1990 г. Първият съветски реактор с такъв дизайн е в 5-ти енергоблок на Нововоронежката АЕЦ, пуснат през 1980 г. Колкото до течното стъкло, едно е да го запушиш, друго е да по държиш запушено. Надявам се скоро да започнат и някаква операция, свързана с решаването на проблемите с разтопената активна зона и да се разясни дали няма изтичане на радиоактивната маса под реактора. Не е ясно какво става в тия реактори.

Струва ми се, че горното не почива на никакви по-сериозни аргументи. Наименованието "тохари" е условно, а думата ārśi/ārśe означава най-вероятно "монах" и "Индия" и е заета от някой средноиндийски език. ārśi-ype означава "Индия (арийска земя)", ārśi-käntu "санскрит (арийски език)" (D.Q. Adams. A dictionary of Tocharian B., стр. 53).

Омир (ὅμηρος) гърците са си го обяснявали като "слепец", иначе името е омоним на "залог" в гръцки (игра на думи - вероятно случайна). Среща ли се подобно име сред финикийците или асирийците? Може би Тироглифос може да ни даде повече сведения. Умар (عمر) е арабско име със семитски произход (ع - /айн/ типичен семитски звук).

Вместо бан имаме основата на глагола държа (дар): pas-dar-. За турската дума vardiya: http://www.seslisozluk.com/?word=vardiya, която няма нищо общо с Иран... или още повече с имагинерните ви прабългари...

Стинка го казва в прав текст: тази инвестиция няма никаква положителна възвръщаемост. България няма нужда от подобни мегаломански проекти. Според мен вместо това е по-добре да се помисли и вкара в действие план за 2-3 авто и жп тунела под Балкана, които да свържат Северна и Южна България, нуждата от тях е повече от крещяща.

Когато са отворени... Много лошо впечатление ми направи археологически музей - Хисаря. въпреки че на табелката е означено работното време и въпреки че се намирахме в работно време, охраната в двора обясни, че тъй като предишния ден имало 2 ученически групи, музеят не работи поради преумора на служителките... и това се случва по средата на летния туристически сезон, а не на 31 декември.

Може би не съм се изразил ясно. между пазя и пазвантин няма никаква връзка. единствено произношението на пазвантин със З, а не със С, може би е повлияно от глагола пазя. пазя се среща още в сръбски и словенски. вардя е в крайна сметка от немски (warten /преходен глагол/ "гледам, грижа се"). в български е дошла през сръбски. пъдар е от пъдя (на сръбски пудар, пудим). глаголът пъдя го има и в словенски, полски, чешки, словашки, украински, руски (по БЕР-том 6). т.е. глаголът е общославянски. пъдя и пазя не са производни един на друг и не произлизат от една основа. основата на пъдя е pond-. носовата гласна -он- в български е заменена с ъ.

Пазвантин е турска заемка /pasvan/, от новоперсийски: پاسبان /pas-ban/, сложна дума, образувана от pas "нощна охрана" (от староперсийски paθra-) + ban "пазач" (от староперсийски pana-). З-то се е появило може би по народна етимология (паЗ-я, паЗ-вант). КГ125, това, че дадена дума отсъства от руски, не означава автоматично, че отсъства от други славянски езици.

Положението във Фукушима-1 е много, много зле. Опитвали се да запълват пробива със смес от бетон, смоли, стърготини и хартия... Колкото до Козлодуй, болове 1-4 бяха 100%-ви съветски тенекии (модел от 60-те години) и трябваше да бъдат спряни (вашият хладилник или телевизор не е модел от 60-те, нали?). Ако бай Тошо не се беше натискал толкова рано да му строят АЕЦ, може би всички блокове щяха са като 5 и 6 (модел от 70-те), както в Пакш или Дуковани и централата да работи поне до 2020-30 година. Между другото, и нови централи са сдавали фира много бързо и се налага да бъдат често спирани за ремонт (примери: в Германия). Така че е добре да се помисли, преди да се загробват миларди за нови АЕЦ.

Особено в бебешките години на съюза...

Zr + 2 H2O → ZrO2 + 2 H2 при висока температура цирконият се окислява от водната пара, при което се отделя водород. при отваряне на клапаните водородът изхвърча, реагира с кислородa и се получиха взривовете. не знам как ще пуснат роботи сред тия отломки. не е ясно дали парчетата бетон не са повредили защитата на реактора... но в Япония поне строителството е значително по-стабилно. в Съветския съюз е имало случай покривът на енергоблока да падне от самосебе си и да предизвика пожар в машинната зала и на цялото оборудване и реакторът излиза извън контрол (Белоярская АЭС, 31.12.1978 г.).