Perkūnas

Според испанския етимологичен речник pulgar произлиза от латинското (digitus) pollicaris.

Странно защо Абаев в речника си никъде не говори за таркани у тохарите. Там има естествено се намира тюрлю-гювеч в изобилие: Реметалк, Ситалк, Тарквиний (все имена с неизвестно значение, ама нали трябва да се докаже съществуването на скитска връзка)...

Това "я" е добавено от преводача. В оригиналния текст не виждам "ben" или нещо подобно. При превод от източни езици, където липсва ясно изразена морфологична разлика между формите за единствено и множествено число, трябва да сме по-внимателни. PS. Струва ми се, че темата пак ще се катурне в пропастта на (ирано/тохаро/келто)-манията...

На други езици македония означава "плодова салата". по името на географската област... също както луканката е кръстена на една италианска област, а шампанското - на една френска. аз въобще не съм убеден, че Осогово е съществувало като название преди средните векове (-> вероятно със славянски произход). Но трябва да се поразрови човек в други славянски езици, тъй като основата на думата е може би изчезнала в български.

Ако не се лъжа, според други проучвания (Doerfer, Türkische und mongolische Elemente) в израза Bilge Tоñuquq Boyla Baγa Tarqan в руническия надпис всъщност Бага е лично име, а не титла (тъй като такива тройни титли не се срещат в района), и става дума за 2 души: Тонюкук боила и Бага таркан. Синтаксиса обаче не изисква съюза "и", което води до многозначност. Такова лично име Бага се среща в согдийските текстове. Естествено става дума за съдружник на Тонюкук на име Бага. Друга важна подробност е морфологията на думата в тюркоезичните текстове и образуването на множествено число по характерния за монголските езици начин tarqan - tarqat. Т.е. всичко сочи в посока на изток (към Монголия и Китай), а не към Персия. И няма защо да намесваме иранците изобщо, след като при тях такива титли просто няма, а при согдийците е проникнала вероятно директно от китайски или от тюрките (согдийците обичат да си взимат наименования на длъжности отвън, вкл. и от разположената зад Хималаите и Хиндукуш "тъмна Индия"). Колкото до осетинския "съдия": в осетински думата тæрхон изобщо няма такова значение, а означава "съд, съждение, съдебно решение" и си мисля, че е директно заета от канцеларския санскрит, където съществува близка по значение форма. (Това писах и в една друга тема, където се беше намесило и славянското тълкувам). В източноиранските езици има не малко заемки от средноиндийски (Древна Индия е безспорен културтрегер в Азия) и то на доста ранен етап (още в согдийски), и осетинският, който произлиза от тази област, също не е изключение (по мои лични наблюдения - но тази непопулярна теза е в разрез с догмата за скито-сарматско-осетинския континуум на Абаев).

Точно такова нещо имах предвид трябва да си дърпа кабела (оранжевото, което се вижда на някои кадри).

В кой източноирански или индоирански език е засвидетелствано това *тулъкъу? Или то съществува за вас априори???

Ами няма връзка със славянското тълкувам. Индийската основа тарк- отсъства от ведическия санскрит, среща се в епическия санскрит (Махабхарата, Рамаяна) и в други, много по-късни философски трактати (10-12 век от новата ера). Което автоматически намалява шансовете й за някакво родство по индоевропейска линия с хипотетични алански или славянски думи, понеже както е добре известно, епическият санскрит изобилства от местна, субстратна лексика (кеф ти тамилски, кеф ти австронезийски и какво ли още не). Наследници на тази основа в новоиндийските езици означават "гледам" или "меря" (народни, а не книжовни форми). Няма и помен от "съдии" или каквито и да било други титли. Затова съм убеден, че аланите са заели думата си за "съд" от канцеларския санскрит в прародината си в Средна Азия. Така че често звуковата прилика е често подвеждаща (къде остана римското име Тарквиний?) и няма очевидни неща, дори и в санскрита...

rasate: Това е някакво фентъзи. В Авестата изобщо няма споменато такова място. По темата: Тук говорим за 2 различни неща: - езиково обособяване. - миграция на население. Езикознанието не може да отговори на двете едновременно. По първата точка: писмените паметници на тохарските езици датират от 5-8 век, като най-многобройни са от 8 век. Като се сравняват двата тохарски езика (А и Б) може да се определи (условно), че те са се обособили като самостоятелни в периода около 1 век пр.Хр.-1 в. сл.Хр. от общ език-прародител ("пратохарски"). Иранските езици за сравнение са се обособили около 10 в. пр.Хр. ако не и малко по-рано (най-ранни писмени паметници на староперсийски с клинопис от 7-6 в.пр.Хр.). Следите от ведически санскрит (договорът на митанийците - 14 в.пр.Хр.) са още по-ранни. Кой език се е отделил от индоевропейския корен най-рано е въпрос, лишен от смисъл. Кой славянски език се е отделил най-рано от "праславянския"? Ами няма такъв. Всички подклонове са се отделили по едно и също време. Но са се развивали с различна скорост и по различен начин. Колкото и да са стари старогръцкият или ведическият санскрит, сами по себе си те са напълно безполезни при възстановяването на индоевропейския праезик, защото за това са необходими и славянски, балтийски, германски, келтски, анатолийски. Специално откритието на тохарските езици не внася нищо ново в индоевропейското езикознание, освен разбирането, че делението кентум-сатем не е по географски принцип (запад-изток). По втората точка: къде и как са живели "пратохароговорещите" преди началото на новата ера е невъзможно да се определи със сигурност. Езикови данни за тях извън Таримската котловина няма и идентифицирането им с някакви други археологически култури, отдалечени на хиляди километри от там, е само една хипотеза.

Откъде се взе тази азбука? Има ли изобщо някакви текстове на нея, или е поредната ПАРТЕНКА???

Откъде си измисляш тия небивалици??? Още повече в иранските езици такъв корен няма. Oсетинската дума тæрхон означава "съд, съждение, съдебно решение" (и ми се струва, че е директно заета от канцеларския санскрит tarkaṇa- "съждение, предположение", още по времето, когато аланите са били в Средна Азия). Как думата "съд" може да си промени значението до "ковач" (darxan) в монголски? Английските думи, посочени от теб, са имали първоначално значение "броя" и "брой" (tal, Zahl, zählen), каквото е запазено в останалите германски езици. Освен това tell, talk и тълкувам не могат да произлизат от обща основа, тъй като са в противоречие на правилото на Грим. Вземи да се образоваш малко по сравнително езикознание преди да ръсиш тонове спам. Проблемът е, че таркан няма нито "алтайски", нито ирански съответствия. Каквото и да е писал Бейли, това е поредната щуротия с думи от неизвестен език в още по-неясна китайска транскрипция. В статията му е пълно с форми със звездичка, т.е. каквито няма в нито един език, изкуствено създадени от самия него... Мога да те насоча и към статии, където същите китайски текстчета се разчитат през финикийски или шумерски. и звучат доста убедително.

И откъде се взе тази индоиранска основа? (ако въобще я има?)

В какви други значения? Значението на сур е "сив" (плюс нюанси), което се потвърждава от сръбски сур "сив", румънски sur "сив". Думата е вероятно с романски произход, което се потвърждава от италиански soro, френски saure "жълтокафяв (за кон)" (германски заемки?). Руското серый е сродно със сръбското сиjер "сив", на български би трябвало да е сяр.

Така нареченото суро магаре беше собственост на съсед на баба ми и си беше най-обикновено сивичко селско магаре. Затова знам, че сур = сив (за пръв път чух тази дума, покрай това магаре - бил съм сигурно на 6 години), a кафеникави магарета съм виждал по Родопите.

Аз пък си мислех, че сур елен означава "сив елен". Освен ако суро магаре не означава "слънчево магаре" или "червено магаре". И въобще каква е на цвят ламята? В илюстрираното издание приказки на Ангел Каралийчев ако не ме лъжат спомените ламята беше сивичка или сиво-зеленикава. Руското серый няма нищо общо с българското сур. Както и иранските форми (новоперсийски surx)

македонската уикипедия поддържа версия за саксонски произход на името, от саксонските рудари заселили се в района.

Това е сигурно някаква нова, неизвестна на езикознанието класификация. Румънският ротацизъм на -л- няма нищо общо с иранските езици или българския. Ротацизъм на -л- има и в португалски, но при други условия! Названието сурва според мен идва от - названието на едно дърво, което на латински се нарича сорбус. - прилагателното суров (за пръчката).

Нямах предвид, че АЕЦ работят с парен котел или ДВГ, ами че най-разпространените реактори в света технологически съответстват на нивото на "парния котел" спрямо ДВГ. Кой изотоп на плутония по-точно?

И в много малки количества плутоният е смъртоноснен. Да, използва се в някои реактори, за да се оползотвори по-пълно горивото. В Чернобил плутоният е бил ваден периодически от реактора и затова там количеството плутоний в момента на аварията е билo сравнително малко. Във Фукушима има повече плутоний и затова опасността там е все още много голяма. В други японски АЕЦ обаче употребата на плутоний е била прекратена след протести от страна на местното население. Проблемът на атомната енергетика е в това, че тя продължава да разчита на сравнително стари разработки, получени наготово от военния комплекс през 50-те и 60-те, подсигурена е покрай скъпоструващата техника, електроника и производство на гориво и трупа монополни печалби от това. Но ако не се направят сериозни инвестиции в системите за сигурност и във въвеждането на нови типове реактори, тази индустрия просто ще рухне, тъй като ще се е компрометирала тотално в очите на обществото и на пазара.

Baxtri (Бактрия) -> Baxr (с изпадане на t) -> с метатеза Balx (Grundriss der iranischen Philologie, c.56).

Това не се връзва с всеизвестния факт, че терминологията на земеделските сечива в индо-иранските езици е коренно различна от тази в европейските индоевропейски езици. Ако и индо-иранците бяха тръгнали от Балканите, със сигурност щяха да прихванат нещо от тази терминология. Така че тази хипотеза издиша.

Виж сега, и сред украинците и руснаците (както и сред българите) има какви ли не типове, много от които изобщо не отговарят на твоето описание на "материала" или родовите култури. Пример: имам колега-руснак, който живее под наем с жена си (рускиня) в блок, чиито обитатели са над 70% от ОНД-то, останалите са бедни, безработни немци, многодетни или алкохолици немци, има и много малко негри и араби. Да не описвам какво е в блока, но други руснаци са ми казвали, че и да им плащат, няма да отидат да живеят под наем в този блок. Изобщо перфектната картинка на интегрирана или както ти казваш "погерманчена" общност. След един купон у тях друг колега-немец си припозна откраднатото от улицата (в друг квартал) колело, закопчано пред съседния вход. Значи чисто статистически кражбата е 70-30 в полза на ОНД-то (ако колелото не е било препродадено). Имам и двама колеги-турци, които са извънредно интелигентни и способни хора (родени са в Германия) и които въобще не отстъпват в професионален план на немците. Е на външен вид са по-тъмнички, но говорят немски перфектно (по телефона не може да разбереш че са турски), не като руско-волжконемските тьотки с дебел руски акцент, които знаят само "Ворзихт" и "Бите", или руските тийнейджъри, които говорят на странна смесица от руско-немски. Просто нещата са по-сложни от стереотипите, които си си внушил. Както и при българите има всякакви... PS - човекът си пазеше квитанцията от магазина, викнал полицията и му върнаха колелото.

Името Балх (по-правилно Бахл) няма нищо общо със санскрита, ами е заето от средно или новоперсийски.

явно 20-ти век е бил доста стресиращ за българите. държавата трябва да спре с малоумната си политика. но и хората трябва да повярват повече в себе си, а не да чакат някой да им оправи къщата. аз съм против детските надбавки. и без това размерите им в България са смешни. а и преди не ги е имало. абе ако знаеш колко приятни са хората от туй ОНД... мини през някое руско кварталче в Германия и ще се почудиш дали при арабите или турците е по-зле...

Махабхарата се споменава от граматика Панини, следователно я е имало в някакъв вид вече през 4 век пр.Хр. Но най-старите запазени ръкописи са от Средните векове (влагата и мусона си казват думата).