Perkūnas

може би защото не са свързани с народния календар както други светии (покровители на разни стопански дейности). все пак над 95% от населението е било неграмотно, за да се интересува от тях.

Ренесанс не означава само стенописи. Има и доста други съставки, каквито в Средновековна България по онова време просто не се откриват. Уви от тях не става реклама по диплянките за туристи.

Да, но в текста на този Именник не е написано Бурзмихр, ами нещо съвсем друго. Нито пък в Сасанидска Персия имаме Безмеровци. Сравнението между Бузургмихр и Безмер е само една възможна хипотеза. Името Ганю се приема, че е съкратена форма на Драган.

@Щекн Ичр. В руския "Азбуковник и сказание о неудобь познаваемих речах, Спб. 1849" значението на чигот е "большой царевъ боляринъ, большiй совѣтник царский". Същото пише и в речника на Измаил Срезневский - титла, която отговаря на византийската спатарий, т.е. високопоставен сановник. Там са дадени и текстови примери. Но анализа на ЖВ на понятието чигот е нищо в сравнение с ужаса, който открих съвсем случайно вчера, в същия файл: Забележка: Тази титла се среща единствено във влахо-българските грамоти. Което прави старобългарския, прабългарския и изобщо българския й прозход крайно съмнителен. Думата porkoláb е унгарски изопачен вариант на немската титла Burggraf, чието значение е точно, каквото го е дал ЖВ за румънски. (справка в: Thienemann, T. Die deutschen Lehnwörter der ungarischen Sprache. Berlin, 1922) Правете си сами сметката за качеството на трудовете на ЖВ. @Пандора: Абаев не поддържа връзката между алан и ирон. Напротив, той твърди, че това осетинско племенно название (ир) е от кавказки произход и произлиза най-вероятно от чеченската дума хIири, с която чеченците наричат осетинците.

За съжаление не мога да открия в коя точно версия на сайта се намираше онази злополучна тохарска дума. Да вземем обаче друг фрапантен пример от сайта му www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/ETIM_PRBG_TITLI_I_ZANJATIJA.pdf: Като оставим настрана правописа, ЖВ не е разбрал, че чигот превежда гръцкото σπαθάριος, а не обратното. Особено в църковни преводи, които са преведени от гръцки на български. Дотук не става ясно какво точно означава титлата (Според мен, вероятно е била подобна на византийската спатарий, високопоставен сановник, което подхожда най-вече на епохата). Всичко се базира на препратки към други трудове, без да се спомене нещо конкретно. Естествено няма цитати от текстове, където е употребена думата, за да се разбере по-точно какви функции е имал въпросният чигот. Но виж по-долу. Забележка: персийското چاقو е очевидно неиранска дума (в ирански по произход думи не се среща съгласния звук ﻕ) и е най-вероятно заето от някой съседен тюркски език (османотурски) или директно от монголски (Doerfer, G. Die Tuerkische und Mongolische Elemente im Neupersischen-1 част, стр. 303). Така че това сравнение изобщо не може да бъде прието и иранската аналогия увисва. Отделно това -т да не е ново и неизвестно прабългарско окончание за професии??? Коментарът за останалите езици е излишен: българската дума е очевидно заета от турски, а памирските форми естествено от персийски. Не е ясно дали наистина имаме бореален корен или заемки от персийски или монголски. Думите със значение "пика" са заети от монголски jida. Останалото е буламач, който няма никакво отношение към нашата титла. Дотук нито една форма, подобна на чигот или с подобно значение. Дори и да приемем връзка с думите, които означават брадва или нож, остава неясно окончанието -т - ЖВ, защо титлата не е чакочии с окончание за професии чии? Е, това остава неясно, но значението на чигот се обогати с още едно: "пехотинец с бойна брадва". В крайна сметка въз основа на некомпетентен лингвистичен анализ не разбрахме какво всъщност е представлявала тази титла: парламентьор, палач или пехотинец с бойна брадва. Но разбрахме, че българските пратеници във Византия задължително има и такива с бойни брадви, да секат глави наред, ако гадните ромеи се правят на интересни, :tooth: ...

За турски не съм съвсем сигурен, но примерно съм чул, че лале го произнасят и като ляле... не знам.

при Расате това начално ра- може да е резултат от метатеза при отваряне на сричката (срв. ратай при лит. artojas "орач", рало (*ardlo), при лит. arklas "дървено рало") и оригиналната форма да е била arsat- или нещо подобно. не е необходимо да се търси форма с начално r. А прословутият татарски празник Нардукан означава май "раждане на слънцето" (нар).

Между другото се предполага (заради някои фонетични особености), че славянските имена на праговете на Днепър са взети от устата на български (или по-друго казано, от южнославянски произход) търговци. Което не дава никакви основания да се постулира наличие на местно славянско, а не печенежко, население покрай тия прагове, тъй като местната топонимия би имала източнославянски, а не южнославянски фонетичен вид.

Ще преведеш ли доказателства за това, че мнението ми било невярно. И какво е невярното на славистките постановки??? Освен това ѧдръ означава не "едър", ами "бърз" в глаголическите паметници - един от многото примери на думи с променено значение в развитието на българския език. И специално в БЕР пише (т.1, стр. 480 долу), че връзката с ядро не е много сигурна. Твоята теория се основава на близкото звучене на съвременната българска дума (20 век) с някоя си тохарска дума (1-2 век?), без да взима предвид формата в старобългарски (в 9-10 век) или в сродните славянски езици. Е, не виждам как стават тия подскоци през хилядолетията.

sire е френска заемка в италиански и английски. между романските езици също има обмен на думи. don е от dominus, donna от domina. Но формите с корен domin- са книжовни заемки от църковния латински. румънското dumnezeu господ е от dominus deus. Звуков преход s > h или h > s в германските езици няма.

Според мен тук няма никаква загадка. Делението "източни-западни", което КГ125 има предвид, се основава практически само на изговора на ятовата гласна. По отношение на застъпниците на старите носови гласни (ъ,о,а-говори, ръка-рака-рока) и други признаци картината е много по-заплетена и не съвпада с ятовата граница. Това говори според мен, че тази ятова граница и мьекането не може да бъде много стара диалектна черта. Но при изясняването на еровете (сън-сон, дъжд-дожд) е ясно, че разлики в изговора е имало още през 11-12 век - т.е. това е доста стара диалектна особеност за разлика от ятовата гласна. А мьекането може да е възникнало и покрай турския език, където май има подобно явление (?!?), в съвсем ново време (примерно преди 300 години).

Ами и в сръбския има екащи и ийекащи говори. А сърбите с кой тип аспарухови славяни са се омешали??? Дославянския произход на ятовата граница просто не ми се коментира - просто това явление едва ли е по-старо от 14-15 век (поне тогава ятовата буква се употребява в ръкописите правилно, което говори, че е имала различен изговор от е или я и не е можела да се обърка с други букви с еднаква звукова стойност, за разлика от юсовете, които са тотално объркани един с друг или с е/ъ). Освен това произношението изобщо не е белег за близост в исторически или археологически план. Един румънец може да научи да говори български без акцент, докато при руснаците това е доста сложно. Има и други неща (морфология), които може да се сравняват. Примерно в украински и в сръбски окончанието за 1л.,мн.ч. е -мо, а пък миналото време се образува почти еднакво в български и в гонолужишки (говорен в Германия на юг от Берлин) веселеше се - so wjeseleše, wona pječeše - тя/она печеше, каквото в руски и сръбски (вече) няма. Е, в случая коя арх.култура с коя се е омешала??? Между език и арх. култура връзките са доста по-размити.

То и произходът на английските лорд и лейди е толкова битов, дори кухненски...

Това са празни приказки. Българското едър няма нищо общо с атар и подобни измишльотини. Началното е- произлиза от малък юс в старобългарски, ѧдръ (първоначално се е произнасяло *(j)endr- и по закона за отваряне на сричката съчетанието en- пред -d- се е развило в носова гласна -en-, означавана с буквата ѧ, която на свой ред в развитието на българския език през 13-14 век е изравнила гласежа си до -е-), т.е. фонетичните различия между тохарски и (старо)български са непреодолими.

някой би ли обяснил какво означава "през средата на днешната БГ територия минава практически граница между източна и западна славянска фонетика?" Ако става дума за ятова граница, то източните говори (ѣ > я) се доближават по-скоро до западнославянския полски език (ѣ > ia /я/), а не до източнославянския украински (ѣ > i) или географски по-далечния руски (ѣ > e).

Иванов и Гамкрелидзе... А къде попадат в цялата схема древни езици (с писменост!) като етруски, езикът на Линеар А, езикът на надписите от Мохенджо-даро, Елам, шумерски??? Или тъй като не се връзват с общата ностратическа картина е по-добре да си стоят някъде в ъгъла????

Не мога да разбера по какво съдим за езическата религия на древните балкански славяни - по Повесть временных лет за Киев или записките на немските мисионери за светлището на о. Рюген в Балтийско море. Ако е по най-древните палстове въвфолклора, то по какво най-древните пластове на българския фолклор се различават от най-древните пластове на албанския/румънския/сицилианския/(....) фолклор? Освен това какво е точно специфично славянското в българския фолклор и неславянското в албанския, унгарския или гръцкия например?

Поне при Бешевлиев няма толкоз грешни преводи на английски словосъчетания, каквито в лингвистичните еквилибристики на Войников изобилстват. Още ме напушва смях, като си спомня за една тохарска "корона на главата", от която Войников се опитваше да обясни някаква чувашка дума (или име, не си спомням вече). Hа английски изразът crown of the head означава "теме", но Войников го беше превел буквално и сътворил хубост неизмерима.

Единичен запис. Неяснота при записването. Неяснота при разчитането.... при аланския език (и в осетински, който е негов пряк наследник) има фонетични правила, които го отличават от персийски. Следователно може да се определи кои елементи са заети от персийски и кои не. @Щекн Ичр, забравил си да споменеш зор (زور), която е пряк роднина на парт. забер.

Пандора, пускаш много интересни неща. Интересно какво ли означава пилкъар на чеченски... (думите, които започват с пи- в речника на Мациев са май чуждици: пийл "слон", пило "пилаф", пингвин...) Интересно, е че Лезгияр = лезгины, явно грузинското ери "народ" има и други съответствия... ПП. Съмнявам се афганския Балх да бъде еднакъв с дагестанския Балх (ако дагестанският не е кръстен на афганския). Афганският Балх е видоизменена форма на Бахл (което се потвърждава от индийските източници, balhi, valhi, bahli), по-късен вариант на иранското Вахдрика (дало в гръцки baktria). @miroki, Бухара се смята за видоизменен вариант на индийска дума за будистки манастир (vihāra- "(with Buddhists or jainas) a monastery or temple (originally a hall where the monks met or walked about; afterwards these halls were used as temples)" по Monier-Williams), която няма нищо общо с горните две.

Недей да слагаш знак за равенство между ирански езици (пущу, кюрдски, бактрийски, согдийски, осетински, памирски езици, (ново)персийски,...) и (ново)персийски език. В една друга тема се опитах да дам примери, защо т.нар. "ирански думи" в новобългарски са всъщност новоперсийски думи, заети през османотурски. В случая Чакарар, персийското изобщо چهار не хваща дикиш, защото в сарматските (разбирай източноирански диалекти) същото число съдържа вместо х б/п/в (е, за съжаление доста от малцинствените памирски езици са заели и употребяват паралелно и новоперсийските числа - все пак си наясно кой е културтрегер в региона). Колкото до хазарпет, не съм сигурен дали хазари и хазар-пет се пишат и произнасят еднакво в арменски, за да слагаме знак на равенство помежду им. Името Расате (ако е съществувало изобщо) е в най-добрия случай заето от персийското Рах-заде (през арменски или грузински, но не знам дали в тези езици се употребява това име), защото противоречи на сарматските (източноирански) фонетични правила (би се очаквало сарматски *ratazad). Безмер - също (персийски Бурзмихр - сарматски *barzmitr). Но как могат да попаднат персийски словоформи у сарматите? Единствено през арменски или грузински (справка у Абаев). Да не се окаже, че персийското (пардон, "иранското") влияние е всъщност пречупено през армено-грузинска призма (в Кавказ)????

Това е много странно, защото въпреки значителни разлики в произношението, приликите в морфологично и синтактично отношение между чувашки и останалите тюркски езици са очевидни. А стига бе. Ами тогава и днешния гръцки няма нищо общо с езика на Омир, защото "притежава доста различна граматика и лексика". По твоята логика например осетинският не би трябвало да се класифицира като ирански или индоевропейски език въобще, тъй като морфологичните различия са просто непреодолими.

Точно заради този метод (произволно сравнение a la да не изброявам кой) издишат повечето от псевдонаучните теории. Освен това посочените звукове не преминават един в друг просто ей така. Справка (няколко класически труда): Horn. Grundriss der neupersischen Etymologie. Hübschmann. Persische Studien. Morgenstierne. Indo-iranian frontier languages. Абаев. Историко-этимологический словарь осетинского языка.

това е напълно възможно. лошото е, че oномастиката на местните народи тотално се е променила след приемането на Исляма (същото важи и за Персия де, но доста от старите персийски имена са възродени под влияние на епическата поезия). аз си мисля, че и името хазари е с местен кавказки произход. но за съжаление местните езици не са добре проучени, а липсата на древни писмени паметници затруднява изследването им в сравнително-исторически план. отделно калпавият вариант на тяхната кирилска писменост изобщо не помага при разшифроване на произношението, дори и да се снабдиш с някакъв речник.

Голям брой (поне 99%) от т.нар. "ирански" думи са определено с новоперсийски фонетичен облик. Това се познава по следните няколко критерия: -началното средноперсийско v се заменя с g или b в новоперсийски (1), -съчетанията rd, rz се заменят с l (2), -ч се променя в z (3), -има опростяване на окончанията (4) и други. В средноперсийските заемки в арменски (около и преди 5-7 век, във форума беше споменато, че са доста) такива промени не се наблюдават. Примерно гюл е очевидно заето от турски gül (ю = ü), на свой ред заето от новоперсийски گل/гул/ "цвете, роза", което се е получило по гореописания начин (1+2) от средноперсийски vard (=авестийски varda), заето в арменски като vard "роза". В български подобни звукови промени няма, за да твърдим, че евентуално вард ще се развие в гюл самостоятелно извън персоезична среда. Тъй като между български и персийски пряк контакт след 10 век (начало на новоперсийския период) няма, е необходим език-посредник, който по исторически съображения се оказва османо-турски. Други думи като джахан جهان са арабизирани персийски форми (където g преминава в дж по арабски звуков закон), или персо-арабски морфологични хибриди като зарзават (перс. корен سبزه/сабзä/ "зелен" + арабско окончание -wwat). Такива по времето на Аспарух още не е имало, а едва ли биха проникнали през Византия по търговски път по времето на Втората българска държава. Други като пазар са фонетично променени на турска почва (pazar) (перс. بازار /базар/, средноперсийско вачар, двусъставна дума от иранско съчетание ваха-чара, където ваха означава цена) + промяна в > б (1+3). Хан и -хана в механа е новоперсийското خانه, /ханä/, което се е получило след изпадане на краесловното -к в средноперсийската форма ханак (4). Описани са в краткото описание, дадено от професора, няколко примера на думи, чието значение отразява значението или произношението в турски, т.е. заети са с посредничеството на турски. Много новоперсийски думи са проникнали в останалите малцинствени ирански езици (с разпространението на Исляма и търговското влияние на Персия), като в някои от тях процентът на заетата новоперсийска лексика е над 50%.