Б.Богданов
-
Брой отговори
3080 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
19
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от Б.Богданов
-
-
В едно си прав - петата колона. Това е адски гадно, но е до голяма степен факт. Има и един-двама свестни от митрополитите (примерно русенският Неофит не се изцепва с такива щуротии), но повечето са заклети русофили, че и съветофили. На челно място - Осама Пловдивски. Ужасен човек.
Аз православието го разбирам като етнофилетизъм - което е в интерес на страната, е православно.
Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай има ново прозвище, измислено от православни християни и то е ... Николай Лимузинец... звучи ми като Лъв III Сириец...
-
your Majesty,
Започвам с това,че публикуваното от вас мнение ми допадна до степен, че гласувах за него с положителен вод.
И така ... да се върнем към темата.
Ами то всъщност има атеизъм (не вярвам че Бог съществува) и агностичен атеизъм (не вярвам, че бог съществува и не знам някой бог да съществува, защото за това няма достатъчно данни).... Аз съм атеист, ще ти опиша как възприемам света...пък ти отсъди дали има нещо общо с агностицизма? По презумпция религиозността се учи и възпитава в религиозна общност. Атеизма е състоянието на човек, когото не са научили да е религиозен. Аз съм атеист, тъй като семейството ми не ме е учило на приказката за сътворението, не са ми разказвали за Иисус Христос, нито за Мохамед.
...
До тук ви определям като агностик. Не сте учила нещо за сътворение, за Иисус Христос, нито за Мохамед.
Докато атеизмът изрично учи - няма Бог, сътворението е случайно и е следствие на почти невероятно висок ред, което статистически е възможно, но много малко вероятно. Следователно той формира някаква теория, която се изучава и даже, ако се опитате да кажете нещо друго в българските училища, двойката далеч не е невероятна или греша? С една дума, в България изучаваните теории са атеистични. Учим само тези теории. И от тук идва голямата заблуда. Масово хората не са запознати, че съществуват и други алтернативни такива. Тези хора са атеисти. Те вярват в липсата на Върховно Същество. Вярват без никакви доказателства.
...
Боговете са неща, които са въображаеми, те са напълно познаваеми, тъй като са представени на ума от самия ум - описани са, имат атрибути, имат аватари, имат "енергии" имат "слово", имат "воля" и прочие такива качества. Аз мога да изуча всички богове на земята, да ги познавам добре.
...
Това си е чиста проба гносис... и не вадя от контекста цитати
Но като цяло мога да ви определя като атеист не защото ме убедихте а защото:
Атеизмът изрично казва - няма Бог, сътворението е случайно и е следствие на почти невероятно висок ред, което статистически е възможно, но много малко вероятно. Следователно той формира някаква теория, която се изучава и даже, ако се опитате да кажете нещо друго в българските училища, двойката далеч не е невероятна или греша? С една дума, в България изучаваните теории са атеистични. Учим само тези теории.
И ако сте живяла и учила в България до осемнадесетата си годишнина, това би формирало едно атеистично отношение към света.
Атеистите не са запознати, че съществуват и други алтернативни теории за сътворението. Те вярват в липсата на Върховно Същество. Вярват без никакви доказателства.
И не сте задълбала много ... поста се е супер...
И сега нещо извън темата...
Срещал съм християни, които доказват липсата на атеизъм при хора, твърдящи, че са праволинейни атеисти по много малоумен начин и аз ще го спомена за да не стане прекалено скучен поста.
Атеистът казва: -Не може да има Бог, който да те обича, но да казва, като те изпрати в ада!
А християнинът отговаря: -Ха! Ти признаваш, че има АД! Щом вярваш, че има АД, ти не си атеист! И подобни вариации..
Поздрави Б.
-
...
- т.е. това не е религия в никакъв случай. Няма канон, няма религия.
А като няма религия няма и секта.. Интересно на коя религия е секта Ню Ейдж!?Тъй де, има разни мистици дето прекаляват, но луди има във всяко учение нали така?
Ми разбира се, че не секта.
Общо приетото значение на секта е: съвкупност от верски отцепници, отделили се от господствуващата вяра. Значи още разделен, отделен. А New Age не изпълнява необходимите условия да бъде наречена секта. Според мен, това е излишен спор, но ....
Протестантските църкви, също не е прието да бъдат наричани секти. За тях, умерените православни християни използуват термина - деноминации.
Интересно ми е, дали може да се гледа на атеизма като на секта, отцепник от агностицизъма?
-
Нали се сещаш, че нашите ускорители не могат да достигнат до такива енергии, каквито е имало непосредствено след Големия взрив? Не мисля, че ще стигнем до края.
Цитата на Spirit подкрепям на 100%. На този етап /технически/ не е възможно да бъдат използувани необходимите по сила енергии за постигане на търсените резултати. Мисля, че и самият Стивън Хокинг бе казал нещо в този смисъл. Даже е сключил бас, че очакваните резултати ще бъдат доста далече от очакваните.
Поздрави Б.
-
Има такъв случай с Еърбъс. Самолетът е бил приземен успешно само с помощта на използуваната като последна възможност - витлова турбина, генерираща ел.ток. Филмът на тази тема бе излъчен наскоро по National Geographic
-
...
но продължавам да търся и още.
Мисля тоест убеден съм, че бих могъл да помогна с доста информация, но за съжаление тя се намира на хартиен носител. Обемът е доста голям, като част от нея е на руски, а другата на английски. А бе казано с една дума, имам няколко книги и то доста дебелички.
Но основният проблем не е точно това. От известно време не мога да сканирам текстове и съответно до ги конвертирам в текст, поради повреда в скенера. мисля да си поправя скенера във възможно най-скоро време, да ги сканирам и да ти ги изпратя под формата на pdf или DOC файл. Добрата новина е, че имам записани направените върху тези публикации коментари от мое приятелче /ядрен физик/ който освен че работи в сферата на ядрената енергетика, чете и лекции в Физическия Факултет на СУ, на студентите от специалност ядрена физика.
Разбира се, ако вече не е късно.
Поздрави Б.
П.С. Ако вече е късно, моля те да ми кажеш.
Успех Б.Б.
-
Но защо смяташ, че днешното сложно състояние на обществото не е "естествено?" Не виждам причина да се противпоставя един по-стар исторически период на един по-нов. И в миналото е имало пропаганда. Само че, предвид простотата на технологиите, тя е става много по-лесно - изправя се царят пред войската и дръпва една реч...
Векове след това започва масовото четене на вестници.
Войната е повече от естествена. Който не е готов за нея, загива. Я дай да разпуснем полицията и виж какво ще стане...
Освен това, войната също така е и реалност. Много сурова, при това. Тя не е "нереална"..
В подкрепа на това мнение ще цитирам една статистика от Втората Световна Война, за която се смята, че напълно валидна и в настоящето.
Извадката е направена при проучване на не достатъчно подготвените армейски части от пехотата, за която се очаква да има близък физически контакт с врага.
Около 98% не са стреляли по противника, по морално етически причини. Просто са симулирали стрелба.
Един процент от останалите два процента са стреляли на "месо" без да имат каквито и да е скрупули да убиват врага. Тази част ги наричат "герои". Те стрелят и си вършат работата без никакви угризения на съвестта.
Другият един процент от войниците убиват, защото отнемането на човешки живот им носи някакъв вид удоволствие. Наричат ги социопати.
Много интересно се променят процентите на убиващите след проведено специално военно обучение. На практика става обратното. 98% започват да стрелят точно, без никакви морално-етични или друг тип задръжки. Само 2% процента остават с такива.
Това се отнася за всички армии замесени в конфликта, без значение от раса, етнос, национална принадлежност или някакъв друг признак за разделение.
Отношението към отнемане на човешки живот има и друг аспект. Когато войник получил заповед да унищожи противникова военна единица и няма пряк визуален контакт с противника е в състояние да изпълни заповедта без никакъв проблем.
В потвърждение на това, често се цитира разказа на един немски картечар участвал в отбраната на морския брак по време на десанта при Нормандия.
Той казва, че е обстрелвал десантните лодки в продължение на 8 часа. Смята се, че е ранил и отнел живота на около 2000 десантчици, за което той не изпитва никакви угризения на съвестта. Но най-ярък спомен има от момента, когато му се е наложило да стреля с пушка от близо разстояние в противников войник. Виждайки лицето му, немецът се поколебал да натисне спусъка. Години след този случай, изражението но умиращия десантчик го е преследвало в сънищата му.
Но основната идея на поста ми е, че подготвените да убиват военни части са в състояние да унищожат противниковите такива и да спечелят победа в конкретната битка.
Поздрави Б.
-
...
От понеделник започвам курс по английски
...
Ако не е тайна...къде и при кой преподавател ще учиш английски?
Има направено ръководство за изучаване на английски за Физически Факултет на СУ. Преди започването на всеки курс, преподавателят снима материалите и ги раздава на студентите. В тези материали са включени обяснения на най-често използуваните термини във физиката, както и някои статии, взети от щатски и британски университетски списания.
На изпита, преподавателят дава на студента статия и очаква превод, максимално близък до оригинала. Предвид, че в статиите има доста термини, преводът не винаги е лесен поради липсата на неописателен български термин.
Преди години в този факултет се използваше учебник, но в последствие специалистите от катедрата Английска Филология решиха, че този учебник е доста посредствен и под нивото на студентите от Физ. Факултет и го премахнаха. Преди години учебните часове по английски бяха около 600 часа. Сега те са не повече от 30 часа.
Успех в изучаването на езика!
Поздрави Б.
-
Ок, благодаря
От понеделник започвам курс по английски
Друг наболял въпрос е в каква точно сфера да се специализирам... засега не мога да се спра на нищо, откъде мога да почерпя вдъхновение? Сещам се за списъка с избираемите дисциплини към физическия факултет и ТУ. Списание Физика и разни др.
Какво може да се развие в близко бъдеще в БГ?
Вълнуват ме алтернативните източници на енергия, преобразуването й, конструиране на апарати и устройства... нещо свързано и с ЕМ вълни може би...
При интересите които имаш ми хрумва, специалности като - медицинска физика или може би Нанооптоелектроника и информационни технологии....
Това са нови специалности за СУ и може би имат бъдеще...
медицинска физика - учат и биология.
Каквото и да избереш, ще ти бъде интересно... поне така мисля
-
Уроци
перспективата (руски)
http://www.graphic.org.ru/drowing.html
видео уроци
Полезни сайтове
http://www.how-to-draw-and-paint.com/how-to-draw-animals.html
http://www.jims-watercolor-gallery.com/index.html
http://www.realcolorwheel.com/human.htm
http://www.scribd.com/doc/66345/How-to-Draw-Anime-for-Beginner-ENG
http://www.janbrettvideos.com/video/video_main_page.htm
http://picasaweb.google.com/ideas.manualidades/PINTURAPASOAPASODELAWEB#
http://artschool.forum.ru/list.htm
http://graphic.org.ru/anatomy.html
http://www.geocities.com/~jlhagan/K9-14/introduction.htm
http://www.angelfire.com/ar/rogerart/
http://www.art.com/asp/default-asp/_/posters.htm?ui=1A798739F4B34A47AD8C4C41B9107C9E
електонни магазини
http://shop.arista-bg.com/catalog/
книги
http://zamunda.net/details.php?id=40482
http://www.megaupload.com/?d=JSOG7M9Y
http://www.megaupload.com/?d=7FQPI9TQ
http://www.megaupload.com/?d=HH6LW440
http://www.megaupload.com/?d=33OULZ1G
http://www.megaupload.com/?d=TOIGFWH7
http://www.megaupload.com/?d=O7PCEC8N
http://www.megaupload.com/?d=RX6HOWJN
http://www.megaupload.com/?d=6JSV6RLY
http://www.megaupload.com/?d=D2G7YA4A
http://www.megaupload.com/?d=Z5PJ773I
http://www.megaupload.com/?d=PN356H8R
http://www.megaupload.com/?d=479YPWU0
http://www.megaupload.com/?d=NGMEZFO0
http://www.megaupload.com/?d=70RIBLUB
http://www.megaupload.com/?d=8APBO110
http://www.megaupload.com/?d=G6D0YWPN
http://www.megaupload.com/?d=KE82SD2A
http://www.megaupload.com/?d=F1FLLOWT
http://www.megaupload.com/?d=7690LI6C
http://www.megaupload.com/?d=XSKND5J1
http://www.megaupload.com/?d=KVUENI2J
http://www.megaupload.com/?d=47A296X1
http://www.megaupload.com/?d=660PU37S
http://www.esnips.com/doc/9753bc06-d66c-4489-88db-13b5ff44ab5b/Goliam-samouchitel-po-risuvane.djvu
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Публикувах част от статия на Стивън Хокинг в по-горния пост, с цел да стане по-ясно на уважаемия доктор, че Стивън Хокинг няма предвид излъчване на светлина или някакъв ефект на гравитацията. Изпарението на черни дупки /забележете: изпарение - това е точния термин/ е свързано с квантови ефекти, случващи се на хоризонта на събитията. Под този хоризонт, в условия на сингулярност, познатите ни физични закони спират да работят и като резултат от това събитията, случващи си в тази зона са напълно непознати.
Доктор Mihov, от както ви прочетох идеите за гравитационнен двигател ме тормози един въпрос. Какво е за вас гравитацията?
1. Вълна
2. Елементарна частица
3. Вълна-частица - с дуалистични прояви на елементарните частици
4. Хребет или падина на изкривено пространство-време, следствие на масивен обект
- само Хребет
- само Падина
5. Чиста Материя /каквото и да значи това/
6. Чиста Енергия /каквото и да значи това/
7. Чиста Материя носителка на Чиста Енергия /каквото и да значи това/
8. Нещо друго
Моля Ви кажете ми.
Поздрави Б.
-
. . .
Що се касае до твърдението,че и от черните дупки може да изтича незначителна светлина. Това на базата на реалността, че да изтече светлина от едно небесно тяло това зависи от плътността на гравитационното излъчване на повърхността на това тяло, при незначителни разлики между скоростта на гравитацията и светлината е възможно не само теоретично , но и реално.
можем да дадем думата на самия Стивън Хокинг да обясни изпарението на черните дупки. . .
"...Как е възможно черна дупка да излъчва частици, когато знаем, че нищо не може да избяга от нейния хоризонт на събития? Отговорът, казва квантовата теория, е, че частиците не идват от вътрешността на черната дупка, а от „празното“ пространство извън хоризонта на събития на черната дупка! Можем да разберем това по следния начин: пространството, което приемаме като „празно“, не е съвсем празно, защото това ще значи, че всички полета, например гравитационното и електромагнитното, ще трябва да са точно нулеви. Но стойността на едно поле и неговата скорост на изменение с времето са като скоростта и положението на една частица: принципът на неопределеността твърди, че колкото по-точно знаем едната от тези две величини, толкова по-неточно ще знаем другата. Така че в празното пространство полето не може да бъде фиксирано точно на нулата, защото тогава би имало точна стойност (нула) и точна скорост на изменение (също нула). Трябва да има някакво минимално количество на неопределеност или квантови флуктуации в стойността на полето. Бихме могли да си представим тези флуктуации като двойка частици светлина или гравитация, които се явяват едновременно в някакъв момент, раздалечават се и после отново се сближават и анихилират една друга. Тези частици са виртуални, подобно на частиците, носещи гравитационното действие на Слънцето: за разлика от реалните частици те не могат да се наблюдават директно с детектор на частици. Но техните косвени влияния, като например малките изменения в енергията на електронните орбити в атома, могат да се измерят и се съгласуват изключително точно с теоретичните предсказвания. Освен това принципът на неопределеността предсказва съществуването на подобни виртуални двойки от материални частици като електроните и кварките. В този случай обаче единият член на двойката ще е частица, а другият античастица (античастиците на светлината и гравитацията са еднакви с частиците).
Понеже енергията не може да се създава от нищо, единият от партньорите в двойката частица/античастица ще има положителна енергия, а другият — отрицателна. Този с отрицателна енергия е обречен да бъде краткоживееща виртуална частица, тъй като в нормални условия реалните частици имат винаги положителна енергия. Поради това той ще търси партньора си и ще анихилира с него. Но близо до едно масивно тяло една реална частица има по-малка енергия, отколкото ако е по-далече, защото ще е необходимо да поеме енергия, за да се отдалечи, преодолявайки гравитационното привличане на тялото. Обикновено енергията на частиците остава положителна, но гравитационното поле във вътрешността на една черна дупка е толкова силно, че там дори и реалната частица може да има отрицателна енергия. Поради това е възможно, ако съществува черна дупка, виртуалната частица с отрицателна енергия да падне в нея и да се превърне в реална частица или античастица. Тогава вече няма да анихилира със своя партньор. Нейният изоставен партньор също може да падне в черната дупка. Или пък, притежавайки положителна енергия, може да избяга от околността на черната дупка във вид на реална частица или античастица. На далечен наблюдател ще му се стори, че тя е била излъчена от черната дупка. Колкото по-малка е черната дупка, толкова по-късо ще е разстоянието, което частицата с отрицателна енергия ще трябва да измине, преди да се превърне в реална частица, а следователно толкова по-голямо ще е излъчването и видимата температура на черната дупка.
Положителната енергия на освобождаваното излъчване ще се балансира от поток частици с отрицателна енергия към черната дупка. От уравнението на Айнщайн E = mc² (където E е енергията, m е масата, а c е скоростта на светлината) енергията е пропорционална на масата. Ето защо потокът от отрицателна енергия към черната дупка ще намали масата й. Когато черната дупка губи маса, площта на хоризонта й на събития става по-малка, но това намаление в ентропията на черната дупка е повече от компенсирано от ентропията на освободеното излъчване, така че вторият закон никога не се нарушава.
Освен това, колкото по-малка е масата на черната дупка, толкова по-висока е нейната температура. Така че, когато черната дупка губи маса, нейната температура и скорост на излъчване нарастват и тя започва по-бързо да губи маса. Какво става, когато масата на черната дупка стане изключително малка, не е съвсем ясно, но най-разумното предположение е, че тя напълно ще изчезне в един гигантски последен взрив, равностоен на експлозията на милиони водородни бомби.
Температурата на една черна дупка с маса няколко пъти слънчевата би трябвало да е само с десет милионни от градуса по-висока от абсолютната нула. Тя е много по-ниска от температурата на микровълновото лъчение, изпълващо Вселената (около 2,7° над абсолютната нула), така че черните дупки винаги излъчват по-малко, отколкото поглъщат. Ако съдбата на Вселената е да продължава да се разширява вечно, температурата на микровълновото лъчение накрая ще спадне под температурата на такава черна дупка и тя ще започне да губи маса. Но дори и тогава нейната температура ще бъде толкова ниска, че ще са необходими приблизително 1066 години, за да се изпари напълно. Този срок е много по-дълъг от възрастта на Вселената, която е едва 1×1010 — 2×1010 години. От друга страна, както се спомена в глава 6, би трябвало да съществуват първични черни дупки с много по-малка маса, образувани от колапс на неправилностите в съвсем началните стадии на Вселената. Температурата на такива черни дупки би трябвало да е много по-висока и излъчването им да е много по-енергично. Животът на една първична черна дупка с начална маса 109 тона е приблизително равен на възрастта на Вселената. Първичните черни дупки с начални маси под тази стойност би трябвало вече да са напълно изпарени, но малко по-масивните от тях продължават да освобождават излъчване под формата на рентгенови и гама-лъчи. Тези рентгенови и гама-лъчи са като светлинните вълни, но дължината им е много по-малка. Такива дупки едва ли заслужават прилагателното „черни“: всъщност те са нажежени до бяло и излъчват енергия около 10 000 мегавата.
Една такава черна дупка е в състояние да поддържа десет големи електроцентрали, само ако можем да впрегнем енергията й. Това ще е много трудно обаче: масата на черната дупка Ще е като планина, пресована в по-малко от 10–12 инча — размерът на атомното ядро! Ако на земната повърхност има една от тези черни дупки, по никакъв начин не можем да й попречим да стигне центъра на Земята. Тя ще трепти около центъра на Земята дотогава, докато накрая достигне центъра. Следователно единственото място, където трябва да се постави такава черна дупка, за да можем да оползотворим излъчваната от нея енергия, ще е на орбита около Земята, а единственият начин да я накараме да се движи в орбита около Земята ще е да я примамим там, като струпаме огромна маса пред нея — нещо като морков пред магаре. Предложението не изглежда особено практично, поне за близкото бъдеще.
...
-
Има всепризнати учени, които твърдят, че успешна наука се прави: с много висок процент интуиция, малко вяра и доста труд...
-
Материалът е излъчен на 26 януари 2006 г. по радиото на Гръцката православна църква
Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: “Бог ли е сътворил всичко съществуващо?”
Един от студентите веднага заявил: “Разбира се, че Бог.”
“Значи, всичко е сътворено от Бога?”, попитал отново професорът.
“Точно така, сър”, отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: “Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло.”
Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.
Тогава друг студент вдигнал ръка: “Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?”
“Разбира се”, отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал: “Кажете ми, професоре, съществува ли студ?”
“Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?”
Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: “Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.
Студентът продължил: “Съществува ли тъмнина, господин професоре?”
Професорът отвърнал: “Естествено, че съществува.”
“Тук също грешите, сър – казал студентът. – Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство? Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така? Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.
Накрая младежът попитал: “Съществува ли злото, сър?”
Професорът отвърнал с колеблив тон: “Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.
А студентът отвърнал: “Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина.”
Професорът мълчаливо се върнал на своето място.
Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн.
-
1
-
-
При маг.програми - взема оценката по английски от последния положен по езика изпит.
При док.програми - задължително се полага изпит по анг.език.
Преподавателят по анг.ез. във Физ.Факултет на СУ ми даде лично това инфо.
Успех Б.
-
Част от книгата на Гуин Дайър Войната Смъртоносната игра на човечеството
Гуин Дaйър e eдин от нaй-извecтнитe в cвeтa aнaлизaтори по иcтория нa войнaтa и мeждунaроднaтa политикa. Служил e в кaнaдcкитe BMС, в aмeрикaнcкaтa и бритaнcкa морcкa пexотa. Стaвa доктор нa нaукитe по воeннa иcтория в Лондонcкия унивeрcитeт и изнacя лeкции в Крaлcкaтa воeннa aкaдeмия. B cрeдaтa нa 80-тe години нa ХХв. нeговaтa ceдeмceрийнa продукция „Bойнaтa“ ce излъчвa от тeлeвизиитe нa 45 cтрaни по cвeтa и получaвa номининaция зa „Оcкaр“. Eдноимeннaтa книгa e удоcтоeнa c нaгрaдaтa нa Фaкултeтa по журнaлиcтикa нa Колумбийcкия унивeрcитeт зa 1986 годинa. Гуин Дaйър води рубрикa по проблeмитe нa мeждунaроднaтa политикa, която излизa двa пъти ceдмично и ce публикувa от 175 вecтникa в 40 държaви.
. . .
„Смъртта на бойното поле, приятелю, не е сред най-изящните на този свят.“
Уилям Шекспир, „Хенри V“
„Втурваме се яростно напред, за да спечелим бедна кръпчица земя. Каква печалба носят нейните предели? Едното име само май е тя.“
Уилям Шекспир, „Хамлет“
. . .
По своята същност войникът не се е променил. Независимо дали стреля с бойна прашка от Адриановия вал или се намира в съвременен танк, той си е все същият — войник.
Генерал сър Джон Хакет
Войникът е едно от първите изобретения на цивилизацията и през последните пет хиляди години на съществуване на армиите не е претърпял почти никакви промени. Иранските юноши доброволци, препъващи се през минните полета край Басра през 1984 година и обречените британски батальони, превземащи поредната кота по време на юлското настъпление при река Сома през 1916 година, вземат участие в абсолютно същия по вид ритуал на саможертва и изтребление, който е унищожил младите мъже на Рим при Кан през 216 г. пр.н.е. Емоциите, залозите и изходът са на практика едни и същи. Битката — централният акт на цивилизованите бойни действия, е уникално събитие, в което обикновените мъже се бият и умират с такава готовност, като че ли всичките тези ненормални действия са напълно нормални и приемливи. А промените в оръжията и тактиката в ни най-малка степен не са допринесли за каквато и да било трансформация в характера на тези съществени елементи.
Промяната е възможна и напълно реална, но тя касае последиците от войната. Силата е основният и единствен аргумент, алфата и омегата, а веднъж приведена в действие, единственият ефективен отговор, който остава, е още по-голямата сила. Вътрешната логика на войната много често е превръщала военните действия в конфликти, далеч по-големи по своите мащаби, отколкото е съдържала значимостта на първоначалния проблем, превърнал се в нейно оправдание. На фона на нашето време евентуалните последици от една голяма война приемат действително драстичен и напълно необратим обхват, в това число тоталното унищожение на човешката раса. При все това за съвременните войници в никакъв случай не може да се твърди, че се държат по-безмилостно, отколкото техните предшественици.
Надали съдбата на жителите на Дрезден и Хирошима през 1945 година може да се нарече по-благосклонна, отколкото тази на жителите на Вавилон през 680 г. пр.н.е., когато градът пада в ръцете на асириеца Сеначериб. Ето как се хвали той: „Сравних града със земята и сринах къщите до основи, а после ги хвърлих в пастта на огъня. Разруших също така и външните, и вътрешните стени, храмовете и зигуратите, изградени от тухли, и изхвърлих целия боклук в канала Арахту. И след като унищожих Вавилон, разбих на прах боговете му и изклах всичките му жители, разорах земята му и я изхвърлих в Ефрат, така че реката да я отнесе чак до морето“*2. Вярно, че подобен метод на унищожение е изисквал далеч повече физически усилия, отколкото ядрените оръжия, но по своята същност ефектът (поне за отделния град) е напълно идентичен.
[*2 James Wellard, By the Waters of Babylon (London: Hutchinson, 1982), 147.]
Преобладаващата част от градовете през античността рано или късно са сполетени от участ, подобна на тази на Вавилон — а някои от тях по няколко пъти — тогава, когато приумиците на войната ги оставят незащитени пред мощта на враговете им. Различията между военните командири от древността и онези, които контролират най-мощните съвременни оръжия (като изключим разликите в способите на влияние върху общественото мнение) са по-скоро по отношение на технологиите и ресурсите, с които разполагат, отколкото в методиката на работата им. Войниците обикновено предпочитат да завоалират бруталната реалност на своя занаят под булото на идеализма и сан-тиментализма — както за да защитят самите себе си от истината, така и за да я скрият от останалите, но на професионално ниво те са напълно наясно с факта, че ключът към военния успех е ефективното убийство. Методичността, характеризираща безмилостното търсене на все по-ефикасни методи за убиване, накрая довело до създаване на ядреното оръжие, е абсолютно същата по своя характер като онази, чиято цел е била единствено попадането на все по-големи парчета желязо в тялото на противника, първоначално чрез физическа сила. Нека се запознаем със следните инструкции за използване на меч, записани в тренировъчния наръчник на римската армия:
Разсичащият удар, колкото и силен да е, рядко убива, защото жизненоважните органи са защитени както от оръжията на врага, така и от костите му. От друга страна обаче намушкването на пет сантиметра в тялото може да бъде смъртоносно. За да убиеш човек, просто трябва да проникнеш в някой негов жизненоважен орган. Да не забравяме, че при работа с меча дясната ръка и страна на човека са открити. При замах и намушкване обаче тялото е прикрито, и още преди да осъзнае какво става, врагът е ранен. Точно затова този метод на бой е особено предпочитан от римляните.*3
[*3 Leonard Cottrell, The Great Invasion (London: Pan, 1961), 83.]
Инструкциите се отличават с хирургическа прецизност и яснота, и понякога наистина става точно така, а оръжията обичайно (макар и не винаги) изпълняват предназначението си. Хората, които боравят с тях обаче, си остават преди всичко хора, което ще рече, че поведението им на бойното поле — както по времето на Римската империя, така и до ден днешен — се отличава преди всичко със сложност и непредсказуемост. Точно така се развива и първият контакт с врага за ефрейтора от Морската пехота на САЩ Антъни Суофърд по време на Войната в залива през 1991 година:
Чуваме гласовете на иракските войници и тихото бръмчене на дизеловите двигатели на машините. Двамата с Джони стигаме пълзешком до върха на възвишението, докато останалата част от взвода се подготвя да ни прикрива по десния фланг… А после чуваме как двигателят на техния бронетранспортьор превключва на по-висока скорост и ето че бавният, гърлен мъжки говор вече го няма, и ние разбираме, че отново, по някаква случайност, сме били пропуснати…
Никога няма да разбера защо тогава и там, на онова възвишение, онези мъже не ни нападнаха. Вероятно сме споделяли някаква обща аура на взаимноизгодно съществуване, която ни е помогнала бавно да се приближим един към друг и да се подготвим да влезем в бой, обаче накрая, при преброяването, се е оказало, че и за двете ни страни цифрата не е била особено добра, така че влизането в бой е било логично отменено. Ако всички войни се водеха от мъже, стъпили здраво на земята, от мъже, които се изправят очи в очи, в реална битка, то повечето от тези войни щяха да свършват бързо и разумно. Хората са умни, но понякога действат инстинктивно, защото нямат никакво желание да умрат по толкова лесен начин и при толкова малък залог.*4
[*4 Anthony Swofford, Jarhead: A Soldier’s Story of Modem War (New York: Simon & Schuster, 1997), 197–99.]
Би било прекрасно нещата винаги да са толкова прости, но за съжаление не са. Няколко дена по-късно войната внезапно свършва, и ефрейтор Суофърд, който е един от двамата снайперисти, заели перфектни позиции към едно иракско военно летище, иска разрешение по радиото за откриване на огън. Капитанът му заповядва да не го прави под претекст, че това ще разколебае иракчаните и те ще откажат да се предадат. Суофърд не вярва на ушите си.
Не мога да не си направя извода, че определени командири, и особено онези с чин командир на рота, не желаят да ни използват. Те много добре знаят, че двама снайперисти с две от най-добрите пушки на света и няколко пълнителя под ръка за съвсем кратко време могат да причинят жестоки и непоправими щети на врага, в резултат на което ще принудят цялото летище да се предаде. Капитаните искат да воюват, но не може да не са наясно, че изходът по принцип е крайно несигурен. От друга страна, също както и ние, капитаните не искат да воюват. И ето те сега, станал си капитан и трябва да командваш цяла рота, а двама снайперисти ги сърбят ръцете да си пострелят на лесна пусия и да си ходят по живо, по здраво — какво да ги правиш, освен да им кажеш „не“, защото… какво ще правиш после с тази черна точка в служебното си досие!*5
[*5 Ibid., 230–31.]
И така, цялата рота атакува въпросното военно летище, и от двете страни загиват мнозина, още повече са ранените, а двамата снайперисти си седят на позициите, напълно забравени. Суофърд е толкова разочарован, чо, докато се чуди какво да прави, си играе да взема на прицел военнопленниците на неголямо разстояние от тях, надявайки се все нещо да се случи, и крещейки: „Бум! Бум! На ти, шибан иракчанин такъв!“.
Да, нещата действително не са прости. И човешките особености на ниво командир на рота в никакъв случай не стават по-прости на ниво генерал. Те не само че не се опростяват, а дори се усложняват. Войната е огромна и многоаспектна древна човешка институция, която е закодирана дълбоко в основите както на обществото и историята, така и на нашата психика. И откъдето и да подходим към нея, пак ще се озовем в позицията на един от тримата слепци от легендата, опитващи се да опишат слона. Но вероятно най-подходящото място, откъдето бихме могли да започнем нашето описание, е сърцевината на проблема — природата на боя.
Войната е територия на несигурността. Три четвърти от факторите, върху които се основават военните действия, са скрити в мъглата на несигурността — било то по-голяма или по-малка.
Карл фон Клаузевиц
Техни Величества ни оказаха честта да обядват с Дорис и мен в сградата на правителството. Държаха се много естествено. Кралят изглеждаше твърде притеснен, но като че ли не беше в състояние да проумее напълно несигурността от изхода на всички войни между великите нации, независимо за колко добре подготвен се смята човек за тях.
Генерал Дъглас Хейг, 11 август 1914 г.*6
[*6 Robert Blake, ed., The Private Papers of Douglas Haig, 1914–1919 (London: Eyre and Spottiswoode, 1952), 70.]
. . .
Сектите в България
in История на религиите
Публикува
За да стане някой митрополит е необходим определен образователен ценз. Част от него включва и обучение в Духовна Академия в Москва...
Така че е разбираемо русофилството при висшия клир. Само в областта на църковното пеене има разделение. По-голямата част са фенове на гръцкия стил. Е другите яростно поддържат руския.