Б.Богданов

...

За езиците как стоят нещата, английският на какво ниво трябва да бъде овладян? Виждам че има и курсове по технически английски

. . .

Тази вечер или най-късно утре ще ти кажа точно как стоят нещата.

Има я и обратната гледна точка - че ако не си обвързан с нещата, пак не можеш да ги оцениш вярно. И тя е доста популярна.

ФАКТ!!! Политическа реалност!!! Или каквото и да там потвърждение на по-горе изказаното!

Щях да призная този Дух, ако беше продиктувал преди 2 хиляди години например теорията на Айнщайн. А то, наистина сякаш е говорил общи приказки за стари баби. Още тогава някои наблюдателни са смятали, че обладаните всъщност са се напили със сладко вино (Деяния 2:13).

Много се отклонихме от темата, но кво да прави.

Аз лично не съм убеден, че теории в областта на физиката са предмет на Св. Писания. Още повече конкретна теория. И едва ли СТО и ОТО са венец на физичните теории. Всяка следваща теория е доста по-достоверна от предшествуваща и. А доразвиваща я. Както и да е . . .

Ако Св. Дух бе диктува всяка една теория на пророци и евангелисти, Св. Писания биха били един доста обемист учебник по физика.

Пък и хората как биха могли да проверят заключенията на СТО и ОТО например преди 2000 години, а и за какво биха им служили тези знания през споменатия период.

Може би щяха да си сверяват часовниците на GPS спътниците поради течащото с различна скорост време на земята и спътници.

Другият въпрос е, приказки за стари баби са Св. Писания? Хмм... Може и така да звучи при буквален прочит на текста. Но ако се анализа същия този текст, както е направено по-късно, и то от наистина качествени философи /теолози/, нещата вече изглеждат далеч не така примитивни.

Но ако се върнем към темата дефинирана от римлянина, искам да кажа че не е възможно да се прецени какво и как се е случило преди 2000 от един християнин. Това бе идеята още но първото публикувано от мен мнение. С една дума. Ако се намираш в дадена система, не си в състояния да и дадеш точна количествена и качествена оценка, когато става дума за религиозни вярвания.

Тук за машината на времето и по точно връщане в миналото мога да дам един известен ,преполагам ,парадокс:

"Парадокс на убития дядо" - ако внук се върне в миналото и убие собствения си дядо, тогава неговото раждане става невъзможно; но ако той не се роди, тогава няма кой да убие дядото, и раждането му ще се окаже възможно.

Доста се работи по въпросите за разрешаване на парадоксите на времето и като резултат има няколко основни школи, които честно казано имат доста сходни идеи.

Ще се опитам да разкажа с две думи, едно от решенията на споменатия от Вел.Ангелов времеви парадокс: убити родители от децата им преди да бъдат родени. Това решение е на известен руски физик, работещ по тези проблеми, смятан също така за последовател на Копенхагенската концепция.

Та той казва, че времето има свой механизъм за предотвратяване на предполагаемите парадокси при връщане на човек в интервал от време преди събитията, довели до появата му на бял свят. Ако върналият се назад във времето убие своя дядо, този дядо вече не е физиологически дядо на убиеца, а нечии друг. Самото време се грижело за тази промяна.

Основен недостатък на тази теория е въпросът, че ако се върне назад във времето някаква чисто механическа структура, предварително програмирана за изпълнение на конкретни операции, как времето би се погрижило да реши проблемите при промяна и/или загубата на някои елементи от причинно - следствена връзка. В статията бе даден пример с връщане на подводница по време на морските боеве между Непобедимата армада и британския флот. Тази подводница, ако участва на страната на Армадата, дали днес английскоговорещата част от света би била испаноговореща и тем подобни резултати.

Проблемите, свързани с времевите парадокси са доста, а решенията звучат неособено убедително.

Има и друг проблем, формулиран доста успешно от Мичио Каку в едно интервю. Той казва, че до скоро физиците имаха за задача, да докажат, че пътуване назад във времето е възможно, а в последно време е точно обратното, тоест да докажат, че не е възможно. За сега те не справят с доказване на поставената им задача.

Като заключение само ще кажа, че едни от най-изявените физици казват, ако ви се позвъни на входната врата, и посетителят каже, че е ваша пра пра внучка не я гонете. Това да е истина е доста вероятно.

Поздрави Б.

Абе има вяра и вяра. Човек като е средностатистически практикуващ католик или православен, си е на място. Папка блажно през пости, крие данъци, заглежда отсрещния пол като всички нормални граждани и ако се срамува, то е пред себе си и Бога, а не публично и досадно. Размишлява си нещо за вярата, интересува се, може би се вълнува - това е прекрасно, докато не пречи никому.

А като си сектант, си си луд за връзване, братче, и няма оправия. То не е постоянен опит да вкараш останалите в пътя, не е пръскане на огън, жупел и плюнки, не е чудо. А вярата трябва да е лична работа. Дори донякъде цивилизоващ фактор. Ето затова дискретният чар на буржоазията включва ходене на църква, ритуала по свещичката и прекръстването, поне веднъж в живота преглеждане на Евангелието и рутинно просълзяване, когато се разнесе запис на Борис Христов. Сектантите наричат това лицемерие... варвари.

Всъщност има и приличен брой старомодни атеисти, които са бетонно православни, ако ме разбирате (във Франция е така с католиците) И това хич не е лошо.

Много точна преценка. И аз мисля така.

Физика на частиците без частици

С. Дж. Гейтс мл., У. Зиегел

Първоначално статията е публикувана през 1986 г. в Quotient, Университета на Мериленд.

Физиката на частиците е най-фундаменталната област на физиката поради факта, че нейна цел е да сведе огромното разнообразие и сложност на нашия свят до няколко прости математически закона. Съвсем до скоро като последни градивни елементи на материята бяха разглеждани точковите частици. Фундаменталните частици включват кварките, глуони, електрони, фотони, гравитони и много други. Един клас съставни частици представляват адроните, които се състоят от кварки, свързани посредством глуони. Към тях спадат протоните и неутроните, както и мезоните, които ги свързват, за да образуват атомните ядра. На следващото равнище на сложност се намират атомите, образувани от ядро и електрони, свързани помежду си с помощта на фотони. Накрая гравитоните свързват макроскопичните тела. Всички тези взаимодействия са включени успешно в рамките на квантовата механика, с изключение на гравитацията, тъй като нейното експериментално изследване е затруднено – тя е твърде слаба на микроскопичното равнище, представляващо областта на квантовата механика.

През последните две години се появи огромен интерест към възможността вместо точкови обекти други геометрични величини да играят фундаментална роля за нашето описание на природата. Следващият най-сложен геометричен обект е (крайна) крива, или струна. Най-простата струна е релативистичната струна, чиито маса и напрегнатост се описват с единствен параметър, отразяващ факта, че трептенията на струната се разпространяват със скоростта на светлината. Теорията на струните би могла да се окаже първото успешно обединение на квантовата механика и общата теория на относителността. Забележително е наличието на индикации, че това обединение по необходимост ще включи всички взаимодействия.

Първоначално теорията на струните бе създадена за описание само на адроните. Когато по абсцисата на една координатна система се нанасят квадратите от масите на частиците, а по ординатата – техните спинове (собствените им ъглови моменти), оказва се, че частиците с подобни свойства (като се изключат масата и спина) лежат върху една права, наречена “траектория на Редже”. Според квантовата механика, спинът може да взема само стойности, които са целочислено кратни на (константата на Планк h, разделена на 2π) и за всяка от тези възможни стойности на спина върху траекторията има частица със съответната маса. Фактът, че адроните представляват свързани състояния, предполага съществуването на такива траектории, но обстоятелството, че те са прави линии дава възможност да разглеждаме тези свързани състояния като струна, състояща се от кварки, свързани чрез струна от поток глуони. Доколкото кварките и глуоните никога не са свободни, а в определен смисъл струните представляват най-простите описания, понякога е по-удобно адроните да се разглеждат пряко като фундаментални струни.

За нещастие, определени квантовомеханични изисквания за съгласуваност налагат познатите теории на струните да включват безмасови частици, докато всички познати адрони имат маси (и е невъзможно да сме пропуснали да открием безмасови адрони, ако те наистина съществуват). От друга страна съществуват базмасови частици – например гравитони, фотони и глуони, и това навежда на мисълта теориите на струните да бъдат използвани за описание на тези фундаментални частици, включително кварките и глуоните, от които са съставени адроните. Първоначалната обосновка за разработване на струнни теории обаче, опираща се на възможността за описание на траекториите на Редже, не може да се приложи за тези фундаментални струни: мащабът на масите в гравитацията, задаван с Планковата маса

( ,

където с е скоростта на светлината във вакуум, а G – гравитационната константа) е толкова по-голям (с един множител ≈ 1020) от този на адроните (масата на протона), че днешните ускорители не са способни да получат масивни частици, които лежат върху траекториите на Редже на тези фундаментални струни. За щастие, съществува друга причина за развитие на тези теории: същите квантово-механични изисквания за съвместимост, които не позволяват на теориите на струните да описват адроните, не позволяват и на не-струнните теории да опишат гравитацията. Това условие за “ренормируемост” е свързано с безкрайностите, които могат да възникнат, когато сумираме по всички възможни конфигурации от частици, обменяни при едно взаимодействие. Последователните струнни теории не съдържат подобни безкрайности и поради това са в състояние да опишат квантовата гравитация. Като страничен ефект от търсенето на теория на квантовата гравитация е откриването на теория, която обединява всички частици и сили:същите последователни струнни теории изискват съществуване не само на гравитон, но също така и на други видове безмасови частици, които биха могли да бъдат отъждествени с всички другипознати сили.

Преди да опишем по-подробно струната, първо ще направим преглед на частиците. В релативистичните теории времето представлява една допълнителна координата. Пространството и времето се разглеждат съвместно като “пространство-време”, а векторите, наред с обикновените пространствени компоненти, имат и времева компонента. Класическата механика на релативистичните частици може да се опише с помощта на величината действие S, която представлява собствената дължина на траекторията на частицата в четиримерното пространство-време:

,

където m e масата в покой на частицата. Класическата траектория на частицата представлява най-късия път между дадени начална и крайна точки в пространство-времето, съответстваща на минимум на действието, т. е. – на права линия. Казано най-общо, една крива линия през което и да е пространство може да се опише като всички координати на нейните точки с изключение на една се представят като функции на тази една координата (в нерелативистичните теории, например, пространствените координати се описват като функции на времето). Един по-симетричен начин за описание на крива линия е да изразим всички координати на нейните точки чрез един единствен параметър, който има различни стойности за различните точки от кривата. За разлика от нерелативистичната, в релативистичната механика съществува допълнителното изискване формата на действието да бъде независима от избора на тази параметризация. В резултат на това, докато в нерелативистичната теория квадратът на импулса е пропорционален на енергията, в релативистичната теория квадратът на четириимпулса е константа, равна на квадрата от масата в покой. Това води до познатата релативистична връзка между времевата компонента на импулса (т. е. – енергията) и времевата му част:

.

Точно както частицата, която е безразмерна точка в пространството, има едномерна траектория в пространство-времето, струната, която е едномерна крива в пространството, измита една двумерна повърхност в пространство-времето.

По аналогия с частицата, една релативистична струна се описва с действие, което представлява площта на тази повърхност:

,

където Т е напрегнатостта, а означава пряко произведение – обобщението за пространство с произволин брой измерения на векторното произведение от тримерното пространство.

По такъв начин при зададени начална и крайна конфигурации една класическа струна измита повърхност с минимална площ. Координатите Х на всяка точка от тази повърхност са функции на два параметра τ и σ: Х = Х(τ,σ). Условието формата на действието да не зависи от избора на тези параметри определя за всяка точка от струната приноса на тази точка към енергията на струната, изразен посреством приноса към пространствените компоненти на импулса и посредством модата на трептене на струната. Така квадратът на общия четиримерен импулс на струната зависи от възбудената в струната мода, така че различни моди съответстват на различни частици с различни маси в покой. По такъв начин за всяко τ, ако разложим при подходящи гранични условия Х(σ) в ред на Фурие (като σ взема стойности от 0 до π):

,

можем да интерпретираме “средната” стойност х като обикновена координата на една частица, а хn са допълнителните степени на свобода, от които зависи масата в покой на частиците.

В действителност съществуват различни частици и струни и току що описаните са най-простите. И в двата случая е възможно да въведем нови физични степени на свобода (освен пространствено-времевите координати), които също са функции на параметрите, описващи траекторията (повърхността). В случая на частица тези нови степени на свобода дават спина на частицата. В частност, определени избори въвеждат “суперсиметрия”, една симетрия, която свързва частиците с цял спин (бозоните) с частиците с полуцял спин (фермионите). Така например глуоните (със спин 1), фотоните (спин 1) и гравитоните (спин 2) са бозони, докато кварките (спин 1/2) и електроните (спин 1/2) са фермиони и са предложени суперсиметрични теории на частиците, които свързват всички тези частици.

Дори и най-простата струна вече описва частици със спин, тъй като собственият ъглов момент е резултат от въртенето на частите на струната около нейния център. Така обаче всички частици биха имали цял спин. Полуцял спин се въвежда чрез допълнителни степени на свобода.

Освен това в пространството струните могат да бъдат или отворени, или затворени криви, на което в пространство-времето съответстват повърхности като лист или като тръба. Докато отворените струни могат да описват безмасови частици със спин, който не надминава 1, затворените струни винаги включват гравитон. Всички струнни теории включват затворени струни, но не всички включват отворени. Теорията на струните, която днес най-успешно описва наблюдаваните в природата частици и сили, е теория със затворени струни, в която трептенията, разпространяващи се по струната в посока, противоположна на посоката на движение на часовниковите стрелки, няма допълнителни степени на свобода, докато разпространяващите се в противоположна посока – имат. (Двете посоки са различими: ние можем да отбележим една от посоките със стрелка, която задава “ориентацията на струната.) Такава струна се нарича “хетеротична”.

Въпреки че квантуването на частиците е пряко, условието за съвместимост на квантуването на струната води до едно твърде необикновено обстоятелство: оказва се, че за най-простата струна размерността на пространство-времето трябва да бъде 26, и 10 или 2 за онези с допълнителни степени на свобода. По различни причини (в частност заради отсъствие на фермиони и наличие на тахион – частица с имагинерна маса в покой, т. е. с отрицателен квадрат на масата), 26-мерната струна трябва да се отхвърли. Двумерният модел пък има твърде малко измерения. Въпреки че 10-мерните модели притежават твърде много измерения, този проблем може да се преодолее с един метод, наречен “компактификация”, при което 6-те излишни измерения се свиват на топка с толкова малки размери, че не може да се детектират със съвременните експериментални средства. Тази компактификация може да се използва и за решаване на един друг проблем: както бе отбелязано по-горе, естественият мащаб на масите на струните, които описват гравитацията е толкова голям, че единствените наблюдаеми днес частици са безмасовите. Следователно струната се нуждае от някакъв динамичен механизъм, чрез който да се генерира нов мащаб на масите. Компактификацията може да създаде такъв мащаб, ако формата, в която се свиват излишните 6 измерения, са достатъчно асиметрични, за да се опишат с повече от една характеристична дължина (която е обратно пропорционална на масата с множител ). Нещо повече, тази асиметрия може да наруши друга симетрия на 10-мерната струна: всички познати квантово-съвместими струни, които включват фермиони, съдържат суперсиметрия, която не се наблюдава (или най-малкото е силно нарушена) в природата. (Алтернативно всички наблюдавани частици могат да бъдат съставени от безмасови суперсиметрични такива, с необходимата асиметрия, осигурена от механизма на свързване.)

По същия начин, по който една свободна струна може да се представи в пространство-времето чрез един лист (или тръба), взаимодействащите струни може да се представят чрез повърхности с по-сложни топологии. Така напримар лист, който е започнал да се къса, представлява струна, разделяща се на две струни. Лист с дупка представлява струна, разделяща се на две струни, които впоследствие се съединяват. Тази ситуация е по-проста от съответната за частиците, където взаимодействията се описват чрез линии на взаимодействие по различни начини. В частност, действието за взаимодействащи струни все още се представя чрез площта на повърхността, където е фиксирана само топологията на повърхността.

Фактът, че действието за взаимодействащи струни не зависи от параметризацията на повърхността (както и в известен смисъл е независимо от локалния мащаб на дължините върху повърхността) може да се онагледи с факта, че всеки две повърхности, които могат да бъдат получени една от друга чрез разтягане, могат да се разглеждат като еквивалентни. (Това разтягане трябва да се разглежда като промяна на избора на параметрите, с които се описва струната, а не като промяна на пространствено-временните координати, които са функции на тези координати.) Например, чрез подобно разтягане всяка дупка в повърхността може да се премести на всяко място от повърхността. Тази разтегливост понякога се нарича “дуалност” и се проявява даже при формализми, при които струнната интерпретация на теорията не е очевидна. Например, точно както разпъването на повърхността на струната може да промени реда на взаимодействията, така и квантово-механичните амплитуди, описващи тези взаимодействия, могат да бъдат описани с помощта на частици, които взаимодействат в един или друг ред, без да се разглеждат и двете подреждания. (Това подреждане не е подреждане във времето, а по-скоро подреждане по отношение на това, как се пресичат мировите линии на частиците.)

В заключение виждаме, че теорията на струните може не само да осигури първата последователна теория на квантовата гравитация, както и пълно и реалистично обединение на гравитацията с всички останали частици и сили, но също така предлага напълно нов подход към тази най-фундаментална област на науката, която бе преди позната като физика на частиците.

***

Формулите от статията са публикувани в док. файла

Phisics-Article01.doc

За Св. ПЦ не представляват стойност, защото представляват заплаха. Няма нито една известна наука, която да подминава нарочно обем сведения, независимо по каква причина. ПЦ трябва да извади всички текстове и да ги постави за дискусия. Да, вероятно догмите ще бъдат променени и требниците пренаписани, но ако това не се направи, другото е лицемерие и дребно хитруване.

. . .

Доколкото ми е известно, законите по които се прави наука /която и да тя, изключвам разните му там псевдо науки/ са доста различни и несъвместими от начините за правене на "наука" на Св.ПЦ, пък и при католическата е сходна работата, пък при по-известните деноминации.

Това е основния проблем Църквата и Науката /в конвенционален смисъл на думата/ да се помирят.

...

ПЦ трябва да извади всички текстове и да ги постави за дискусия.

. . .

Св.ПЦ се състои от духовенство + миряни.

Да ги постави за дискусия? На кой?

Само на духовенство ли? Е, май, резултатът е много предвидим... Нещата не биха претърпели промяна.

Само на миряните ли? И к'во? Баба Пена на 96 годишна възраст от с. Христосоверище ще се изказва по въпросите на вярата?

Ще бъде доста забавно. .

Нова тема: За и против "Чайникът На Ръсел" например?

Няма да има засегнати нечии религиозни чувства и т.н. т.н

. . .

Това би било евентуално вярно само ако имаше поне един текст, писан лично от Христос. Такъв обаче няма, няма следователно Божия логика, защото всички текстове са човешко дело, при това писани от хора (Апостоли, Евангелисти), които, както е известно, не винаги добре са разбирали какво им говори Христос.

Официалната позиция е, че са написани с помощта и под ръководството на Св. Дух.

В никакъв случай, защото атеизмът се аргументира. Вярата не слуша аргументи и затова представлява унизеност на разумната човешка природа.

И как се аргументира?

Не е заядливо! Само питам?

Само да добавя...

Изучаването на математика е много застъпено в Физ.Факултет на СУ. Курсовете, които се преминават са същите като в Мат.Факултет на СУ. Да не забравяме и специалните предмети. Но пък образованието получено там е на наистина добро ниво за стандартите на България.

Освен това, има възможност студенти да се включват в проекти, разработвани извън страната, но мисля, че имаше някакви условия за нивото на владеене на чужди езици.

Ако ви интересуват подробности - бих могъл да проверя и да ви отговоря по-подробно.

Успех Б.

Във Физически Факултет на СУ работят много, много добри преподаватели. Проблемът с реализацията наистина е доста сериозен, но ако човек има хъс и желание може и да успее да работи нещо свързано със специалността си.

Желая Ви успех! Б.

. . .

просто кифли, според които вероятно православният на всяка цена трябва да е небръснат, мърляв и благочестив. . . .

това за кифлите - искрено ме изкефи!

. . .

Следователно, според Вас, противно на писанието, Христос е Бог на мъртви, а не на живи?

. . .

Пиша като категорично искам да кажа, че моето мнение НЕ е и Не може да бъде прието за официална позиция на православните християни или на Св. Църква, и не ангажира никой друг освен мен! :!!!:

И така. .

Всъщност при известна интерпретация /логическа например/ на написаното, може би мнението подкрепя вашия извод.

Но от гледна точка на ортодоксалния християнин, как би звучало това.

За личността на Иисус Христос може да се съди само от Св. Писание. Всички останали евангелия се смятат за апокрифи. Тези апокрифи не притежават никаква стойност за Св. Православна Цъква.

Те могат да обогатят единствено представите за историческата действителност през периода на римско присъствие в границите на тогавашна Иудея.

Е и още нещо...

Иисус Христос е Бог на живите. Така казва Св. Писание.

Противоречията в Св. Писания не са противоречия. Те само звучат като такива, ако се анализират от позиция на човешката логика, а от Божията такава, която е значително по висша и абсолютно неразбираема за човека те /противоречията / едва ли са противоречия.

Горно написаното е много важно!

Просто решава всички, ама наистина всички проблеми на православието. Просто ти казват, че нищо не разбираш и по-важното, че нищо не можеш да разбереш и ако повярваш си готов християнин.

Поздрави Б.

Аз, като тотален атеист ще кажа, че религията, респективно сектите са нещо, което хваща окото на слаби духовно и материално хора! Хора, които не знаят, какво да правят със себе си! Празни хора! Аутисти! Боклуци! Какъвто и отрицателен епитет да им прикачиш - ще им пасне. Хайде, ако има във форума сектант да ми каже нещо, че аз искам да го направя на 2 стотинки!

А к’вото и да значи сектант?

Значи можем да поспорим. Аз мога да защитавам позицията, че тоталният атеизм е 100% религия. И ти си по-религиозен от някой селски поп през периода на ТБЦ.

А ти ме прави 2, 1, 0 ст. и т.н.

За ти помогна малко за начало, бих ти предложил да започнем от „слаби духовно и материално хора” с много важна конюнкция между двете определения.

Поздрави Б.

От православна гледна точка дори католицизмът е секта, да не говорим за протестантизма. Затова не може да става никаква дума за обединение между православни и католици, каквото се иска през вековете, защото се счита, че католиците са отпаднали от православното изповедание и единственото, което може да се случи, е чрез покаяние и начело с най-големия грешник папата, да се завърнат в общността на православните.

. . .

По-умерените ортодоксални християни, все пак ползват термина деноминации, за протестантските църкви.

Проблемът с папата е доста сериозен. Той освен да се покае, трябва да се откаже от поста си на държавен глава на Ватикана. Никой не иска от него, да се откаже от позицията си на „първи сред първите” в християнската общност, поне засега.

Другият сериозен проблем е свързан с различния символ на вярата при католиците. Освен купищата „нововъведения” при католици, може би най-тормозещи за ПЦ са „Филиоквето” / Filioque/ и непогрешимостта на папата. Или при спор винаги за това се хващат. Често и за брадите, ако имат такива.

Православните /по принцип/ са против икуменизма, но има отделни духовници, които го подкрепят. Тези които го подкрепят са по-скоро политически гъвкави, а другата част са зилотите на православието.

И така. На този етап, обединението е мираж, въпреки направените някакви анемични опити за помирение.

Поздрави Б.

Теория на всичко?

Браян Грийн

Браян Грийн е професор по физика и математика в Университета Колумбия, САЩ, водещ теоретик в областта на теорията на струните. Автор е на издадената през 1999 г. книга "The Elegant Universe: Superstrings, Hidden Dimentions and the Quest for the Ultimate Theory".

Откритите от физиците фундаментални частици - електрони, неутрини, кварки и пр. - представляват "буквите" на цялата материя. И точно както техните лингвистични аналози, изглежда, че тези честици нямат своя вътрешна структура. Теорията на струните твърди друго. Според нея, ако имахме възможност да изследваме тези частици с много по-голяма точност - точност, която с много порядъци превишава възможностите на днешните технологии, бихме открили, че всяка от тях е не точков обект, а се състои от малки едномерни примки. Подобно на безкрайно тънка гумена нишка, всяка частица съдържа една трептяща, осцилираща нишка, която физиците наричат струна. На практика това означава, че към досега познатите равнища на атомите, през протоните, неутроните, електроните и кварките, теорията на струните добавя още едно ново, още по-дълбоко микроравнище - равнището на трептящите примки. Въпреки че не е очевидно, тази замяна на точковите градивни частици на материята със струни премахва несъвместимостта (което означава, както често се казва, че не може и двете да бъдат верни) на квантовата механика с общата теория на относителността.По такъв начин теорията на струните разсича централния Гордиев възел на съвременната теоретична физика. Това представлява огромно постижение, но то е само част от причините, поради които теорията на струните поражда толкова вълнения.

Поле на мечти

По времето на Айнщайн силното и слабото взаимодействие не са открити, но той смятал, че съществуването даже на две различни взаимодействия - гравитационното и електромагнитното - е твърде обезпокояващо. Айнщайн не възприема, че природата се основава на толкова екстравагантeн модел. Това е причината за 30-годишното му търсене на т. нар. единна теория на полето, чрез която той вярва, че ще успее да покаже как в действителност тези две сили са проява на един единствен, за сега скрит принцип. Това донкихотско търсене изолира Айнщайн от главното течение във физиката, което, по разбираеми причини, се ровеше с много повече вълнение в току що откритата схема на квантовата механика. В началото на 40-те години той пише на свой приятел "Аз се превърнах в един самотен стар човек, известен преди всичко с това, че не нося чорапи, и когото показват като куриоз при специални случаи." Айнщайн бе просто много по-напред от своето време. Повече от половин век трябваше да измине, за да се превърне мечтата на Айнщайн за обединена теория в Свещения Граал 2 на модерната физика. И значителна част от физическата и математическата общност става все по-убедена, че теорията на струните може да даде отговор. От един единствен принцип - че всичко, на своето най-микроскопично равнище, се състои от комбинации от трептящи струни - теорията на струните осигурява една схема за обяснения, способна да обхване всички сили и частици. Според теорията на струните, например, свойствата на наблюдаваните частици, т. е. различните маси и другите характеристики както на фундаменталните частици, така и на частиците, носители на четирите взаимодействия в природата (силно, слабо, електромагнитно и гравитационно), са проява на различните начини, по които може да трепти струната. Точно както струните на цигулката или на пианото имат резонансни честоти, на които могат да трептят и които трептения нашето ухо възприема като различни музикални тонове с техните висши хармоники, същото е валидно и за примките в теорията на струните. Само че вместо музикални тонове, различните начини на трептене на струната определят всички възможни маси на частиците и всички заряди, характеризиращи силите. Електронът представлява струна, трептяща по един начин, горният кварк представлява струна, трептяща по друг начин и т. н.. Преставайки да бъдат сбор от хаотични експериментални данни, в теорията на струните свойствата на частиците са проява на една и съща физична особеност: начините на резонансни трептения, така да се каже - на музиката, на фундаменталните струнни примки. Същата идея е приложима и за силите. Частиците, приносители на различните сили, също се асоциират с различни начини на трептения и следователно всичко - всяко вещество и всички сили - се обединява под една и съща рубрика на микроскопичните трептения на струната, "нотите", които струната може да изсвири.

Теория, поставяща край на теориите

По такъв начин за пръв път във физиката имаме схема с капацитет, позволяващ да обясним всяка фундаментална особеност в структурата на Вселената. Поради тази причина понякога теорията на струните се нарича "теория на всичко" (Т. О. Е. - Theory Of Evrithing), или първична теория. Тези величествени определения се използват, за да означат, че става дума за възможно най-дълбоката физична теория, теория, която лежи в основата на всички други, такава, която не само не изисква, но дори и не допуска по-дълбока основа за обяснения. На практика мнозина от поддръжниците на теорията на струните възприемат един по-реалистичен подход и мислят за Т. О. Е. в по-ограничен смисъл като за теория, която може да обясни свойствата на фундаменталните частици и свойствата на силите, посредством които те си взаимодействат и влияят една на друга. Един праволинеен редукционист би казал, че това въобще не е ограничение и, че по принцип абсолютно всичко - от Големия взрив до мечтите на хората - може да се опише с помощта на лежащите в основата микроскопични физични процеси, включващи фундаменталните съставки на веществото. Ако вие знаете всичко за съставките, разсъждава редукционистът, вие знаете всичко. Редукционистката философия лесно разпалва дебати. Мнозина я намират идиотска и явно отблъскваща с твърденията си, че чудесата на живота и Вселената са просто отражение на микроскопични частици, участващи в безсмислен танц, чиято хореография се диктува от физичните закони. Дали наистина чувствата за радост, скръб или досада не са нищо повече от химични реакции в мозъка - реакции между молекули и атоми, които на още по-ниско равнище са реакции между някои от фундаменталните частици, представляващи наистина трептящи струни? В отговор на тази критична линия лауреатът на Нобелова награда Стивън Вайнберг предупреждава в книгата си Мечти за първична теория (Dreams of Final Theory): "В другия край на спектъра се намират опонентите на редукционизма, които се ужасяват от бездушевността на съвременната наука. До каквато и степен те и техният свят да бъдат сведени до частици или полета и техните взаимодействия, те се чувстват унижени от подобно знание... Аз няма да се опитвам да отговарям на подобни критики с разговори за красотата на съвременната наука. Редукционисткият светоглед e безчувствен и безпристрастен. Той следва да бъде приет такъв, какъвто е, не поради това, че го харесваме, а защото именно по този начин е устроен светът." Някои се съгласяват с това абсолютно мнение, други - не. Други опитват да убеждават, че развития като теорията на хаоса показват, че когато степента на сложност на една система нарастне достатъчно, влизат в действие нов вид закони. Разбирането на поведението на един електрон или на един кварк е едно нещо, а използването на това знание за разбиране поведението на торнадото е съвсем друго. По този пункт повечето учени са съгласни. Мненията се разделят обаче по въпроса доколко различните и често неочаквани явления, които могат да протекат в една система, която е по-сложна от отделните частици, наистина демонстрират действието на нови физични принципи, или тези принципи са производни, следват (макар и по ужасно сложен начин) от физичните принципи, управляващи невъобразимо голям брой елементарни съставки. Собственото ми чувство е, че те не представляват нови и независими закони на физиката. Въпреки че би било трудно да се обяснят свойствата на едно торнадо в термините на физиката на електроните и кварките, аз гледам на това като на математическа непроходимост, а не като на индикатор за необходимост от нови физични закони. Но, още веднъж, има хора, които не са съгласни с този възглед.

Ново начало за науката

Онова, което е далеч от всякакво съмнение и e от първостепенно значение е, че дори да се възприемат оспорваните аргументи на един верен редукционист, принципът е едно нещо, а практиката - съвсем друго. Почти всички са съгласни, че построяването на Т. О. Е. по никакъв начин не означава, че психологията, биологията, геологията, химията или дори физиката са решени или по някакъв начин подчинени. Вселената е толкова сложно и богато на чудеса място, че откриването на крайната теория, в смисъла в който я описваме тук, няма да означава край на науката. Тъкмо обратно: откриването на Т. О. Е. - най-последното обяснение на света в неговото най-дълбоко микроскопично ниво, теорията, която не разчита на никакво по-дълбоко обяснение - ще осигури най-здравата основа , върху която да се изгради нашето разбиране за света. Нейното откриване ще бележи начало, не край. Първичната теория ще осигури непоклатим стълб на съгласуваност, гарантиращ ни завинаги, че Вселената е едно напълно познаваемо място.

Следователно православните християни нямат право да анализират а само да повтарят Писание, Предание и решенията на църковните събори... Следователно на православните християни им е забранено да мислят?

Следователно на православните християни им е забранено да мислят?

Ми така си е.

Наскоро наш уважаван професор от БФ, при анализ на едно от посланията на Св.ап.Павел, леко се отклонил от това което е прието и някои от неговите студенти са викали ЕРЕСТ! Само до БОГОБОРЕЦ не са стигнали. 100% вярна история!

В подкрепа на мнението си, ще се позова на цитат от Оскар Уайлд. Е не много точен, но беше нещо такова:

„. . Мисълта прави човек да изглежда уродлив. Превръща се само в чело, нос или някаква подобна уродливост. Само епископите изглеждат добре. Те изобщо не мислят. Те само повтарят това, което са ги учили в колежите преди 20 години. . . „

Цитатът не е точен, но смисълът му е точно такъв.

Та толкова мислят на днешно време.

***

За Б.Богданов.

Слава богу поне има зависимост м/у обектите и разстоянието.Т.е ако смалим обектите се смалява и разстоянието и обратното.

Което по мое мнение показва че разстояние като величина не може да бъде пренебрегната и не са заблуда.

Очаквам да ми докажеш обратното.

***

Едва сега виждам темата и това е причината за забавянето на поста ми. Извини ме.

Ох, очакванията са ти доста големи...

такива очаквания са доста голям комплимент за мен.

Но може и да опитам.

Просто малко, времето ме притиска в този момент. Така че, малко по-късно ще ти пиша

Малък офф топик. . .

С предишния си пост, се помъчих да илюстрирам новите тенденции в описанието на физични опити. В чуждестранната литература посветена на физика, последните години има повече анимационни герои от колкото в Дисни Ченел. Е това бе малко пресилено!

Скучният чисто научен език отстъпва място на хумористично поднесени теми. Което не е чак толкова лошо.

Мисля че дължах това обяснение на хората, посетили темата.

Поздрави Б.

Може, откакто вече не ги горят заради разсъждения. Христос, надявам се, не е искал да има за последователи папагали. Спасението извън църквата е невъзможно, както е известно, но пък познанието само в рамките на църквата е също невъзможно.

Проблемът е малко по-различен. Кладата може да бъде доста по-болезнена, когато християнинът постави на нея сам себе си. Тоест, греха, който си мисли, че извършва и не може да бъде само опростен без помощта на църковен служител, а дали този служител ще му даде опрощение доста сложен въпрос, когато става дума за анализ на Преданието. Май това си е чиста проба еретизъм. Спомнете си какво става с ересите осъдени на различните църковни събори.

Също така, всички християни са много, много грешни, по подразбиране. . . Просто така са възпитани. Всяко излизане извън догмата, ги притеснява, че генната огнена ги чака. А каква е тази генна, май май всеки си има индивидуална идея за нея, но това е друга тема. . .

Как такъв човек /християнин/може да каже нещо повече за личността на Иисус Христос, освен вече написаното и утвърденото от Светата Христова Църква?

Така че, за един истински християнин, познанието в рамките на Св. Църква, не само е възможно, но и е напълно достатъчно. За един истински последовател на Христа, приоритет има спасението и вечния живот, а не познаването на фактите.

… Христос, надявам се, не е искал да има за последователи папагали. . . .

Кой може да даде точна преценка, какви точно последователи би желал да има Иисус?

Като цяло те са доста разнообразни тип хора. Блудница /всъщност доста спорно/, предател, отрекъл се от него . . . и други . . .

Симетрия при обръщане на времето или другата история на кокошото яйце...

Уважаеми съфоруци,

Дълбоко впечатлен от темата за връщане назад във времето се обърнах за помощ към

многоуважавания и напълно неизвестен Физик Богданов, по въпросите касаещи тази тема. Той бе доста отзивчив, и ми разказа някои всеизвестни факти, които бе прочел на страница 199 в една доста дебела книга. Физикът ми даде пълни права да публикувам разказаното от него.

Бях доста изненадан че е прочел толкова много страници и то на теми свързани с теоретичната физика. Честно казано малко се съмнявах, че той е грамотен, но разказът му опроверга моите съмнения.

Ето и самият разказ:

„. . . Знаете нали, че скоро се върнах от самолетен полет, част от Българската Програма по практикумите по физика, заедно с моя приятел и командир на полета - Пилота. С него двамата летяхме от Земята до 100 метра над морско равнище и обратно. Даа и обратно естествено.

Аз правех физическите опити, а Пилота караше Българската Совалка – а бе самолетче, бракувано от едно бившо ТКЗС и БАН го купили да изследват умората на металите. „

- Богданов, моля Ви, кажете за опитите. Всички можем да караме самолетчета! При тези компютърни стимулатори.. всички сме се научили! – Прекъснах го аз

- Така е. . . – мудно продължи той. И аз реших да не го прекъсвам повече, че току виж си забравил мисълта. . . Нека всички да дадем шанс на един български физик да си каже какво има да казва . . .ако има такова...

- Така е . . то и пилота се е учил на негово Пе Це.. ама друго е важно. Нали знаете, че в София има един техникум Бузема. * ПГ по селско стопанство "Бузема"* Там той е завършил с медал специалността – оператор на селскостопанска машина за разхвърляне на естествена тор. А бе, един ден, докато разхвърлял животинска фекална маса на полето, гениалната му мисъл родила идея, как машината вместо лай.. пардон тор, може да хвърля гюлета и веднага ми се обади по телефона. Знаел, че аз съм световно най-неизвестния теоретичен физик на твърдо тяло и решил, че може да помогне да ме направи от теоретик на практик. Аз бях много поласкан от милото телефонно обаждане, въпреки неприятната миризма на тор, носеща се от моята телефонна слушалка. Аха, и елементарните частички на торта квантували! Помислих си аз. Как при тази малка вероятност, точно при мен да вземат да се разквантуват? А не на някое друго място? В някоя си там мъглявина, например? Ако се чудиш за какво говоря, виж Теория на неопределеността на Вернер Хайзенберг!

Като чух тази невероятна идея – да хвърляме железни гюлета от самолет с

помощта на лайномет.. сори – машина за разхвърляне на естествена тор, осъзнах как вероятността да спечеля Нобела за физика започва да клони към плюс безкрайност! Ако пак се чудиш за какво говоря, виж резултатите при опит да се съчетаят ОТО и Квантовата Механика!

И така. Сложихме машината на совалката, а бе на самолетчето, но възникна проблем. Но проблемът е проблем да бъде решаван, и знаеш ли какъв беше проблема? Не знаеш! Откъде ще знаеш? Ами нямахме глюлета! Железни топки! Просто нямахме! Ама нали знаеш, че аз съм работил по-много и по най-различни проекти. Ааа не знаеше.. е нищо.. вече знаеш! Та сещам се аз, че преди двадесетина години работех по един проект свързан с производство на метални топки за топкови мелници в металургичен завод Стомана - Перник. Ходих два пъти с екипа в цеха за гюлета, ама на третия път цеха бе затворен, вратите заварени . . а бе гюлета на огромни купчини, но никакво търсене. Нито в международен, нито в народен план. Е нали съм находчив, отидохме с пилотчето и купихме 4 гюлета от пазача за шише бира. Казахме му, че ще си правим гири, да не ни мисли за луди. Да даваш бира за ръждиво железо на никого непотребно – както пеят Джендема. И така. Нашият експеримент беше материално обезпечен. А както всеки знае, материално обезпечение на физичните опити е много скъпа и трудна работа. Виж ЦЕРН например. Нашата работа можеше да съперничи на ЦЕРН!

И сега накратко! Полетяхме, размятахме гюлетата в разни посоки докато ги снимахме с кинокамера с 8 мм черно – бял филм.

Резултатите бяха абсолютно предвидими! Филмът пуснат в едната посока показваше падащите към земята гюлета, а пуснат в другата – самолета беше обстрелван с гюлета от замаскиран в полето старовремски топ.

Е какъв е извод можем да направим? Без времеви маркери определени събития може да изглеждат еднакво валидни във времето! Това е причината да ползувам най-обикновен филм, а не някви си там дигитални камери с таймери! Хитро а?

А сега ще ходя да подавам документите за нобелова награда! Заслужих си я!”

И така. . чухме нашия неизвестен физик. Да му пожелаем успех!

Поздрави Б.

П.С. Проектът за топков цех е факт! Затвориха го, но една колежка от екипа получи за подарък огромен кактус със сферична форма! Факт!

Поздрави Б.

Докато ходих до магазина помислих върху вашта гледна точка,не съм сигурен,но да не би това да е свързано със Копенхагенската конференция? Ако е така предлагам да го разгледаме този въпрос,като отворим нова тема във раздел физика.Имам някои идеи относно това.

С уважение В00.

Свързана е ...

И много заинтригуван от разглеждането и въпроса и идеите свързани с него.

Поздрави Б.

Интерсена гледна точка.Не мога да си го представя все още,но ще се опитам.

Да оставим на страна представитв на Нютон,Лайбниц и др.

Значи според вашите представи пространсвото не съществува.А според моите съществува,и ще ви го опиша,как си го представям:

Да вземем лист хартия и да си го представим като вселаната.Този лист хартия първоначално е празен,нямя го пространството,няма я и материята,т.е едно нищо.В едно таково нищо не може да съществува материя.За да съществува материя,тя трябва да съществува върху някакъв фон (пространство).Да запълним този лист хартия със фон (пространство),сега имаме пространсво,но все още без материя.И ако от това пространство вземем една точка и й променим,да кажем плътноста,то отчетливо ще видим тази точка върху този фон - което и се явява материята.

Поздрави В00.

Да ги оставим!

Мисления ти опит може да послужи като основа да доразвием концепцията за пространство- време. Мисля, че е добра отправна точка. Даже имам една идея как да излезем от това вселенско двумерно пространство и да го наблюдаваме от гледна точка, не лежаща върху повърхността и, без да нарушаваме законите на света в който живеем.

Само не съм убеден дали точно този раздел на форума е най-подходящ. Може би нова тема в теоретична физика или нещо подобно. Както и където решиш. . .пусни темата . . аз обещавам да дам принос за развитие на концепцията, до колкото ми стигат силите.

Началото с листа е поставено и добре звучи.

А развитието на тази тема /ВРЕМЕТО/, искрено се надявам че не е приключило.

След обсъждането на чисто психологически аспект на времето в първата част и последвал физически такъв, си мисля, че трябва да се спрем и на религиозния. Все пак цялата история на човечеството е свързана малко или много с религията и като резултат, идеите на теолозите или агностично настроените философи са повлияли за изграждането на съвременния мироглед. А времето има своето място в философските им идеи.

Надявам се, че с помощта на нейно кралско величество Lion Queen /като Модератор Религии и Философия/ да направим един портрет на времето от религиозна гледна точка.

Надявам се, че малко поне би било интересно, ако греша ми кажете.

Поста се получи малко емоционален. . . и объркан. . . но вие ще ме разберете..

Е, чао за сега . . Б.

Нищо не разбирам, но звучи изключително интересно Всъщност може би повечето от нас донякъде минават по този път в края на живота си - от лекари, инженери и адвокати ставаме пенсионери, от пенсионери - нещо като дечица, а накрая, уви, изходни материали.

В началото на живота пък е обратното, така че не звучи чак толкова невъзможно.

100 % съм съгласен с теб! Много е интересно. На мен, например ми е интересно, защото е супер абстрактно, но само при първо четене. Но в последствие, човек свиква и даже става недоволен, ако звучи прекалено опростенчески.

За възможно - възможно е... има доста мат. модели, които доказват други още по-невероятни неща.

Например има имагинерно време, което е добре дефинирано математически понятие.... има и други откачени неща.

Готино интервю, пейстнах си го в Уърда.

Това с разбитото яйце, което скача обратно на масата, самосглабяйки се по пътя, ако го видя - директно ставам монах. След пет години ще съм патриарх и ще проповядвам отваряне на свещени птицеферми.

Мии, това си чисто мислен експеримент. Има ги с купища в теоретичната физика.

Кой по-сполучлив, кой ли пък не особено..

Но, всъщност това с яйцето може да се случи, или по-добре да кажем, че има вероятност да се случи /колкото и малко да е тя/.

Има и друг проблем. Да се обърне посоката на едно събитие, обратно на посоката на времето е необходима много енергия /какво и да означава това, имам предвид доста абстрактното и чисто субективно понятие "много"/. Наистина огромно количество енергия.

Ако една физична система се състои от по-малък брой съставящи я елементи и има по-малък брой външни фактори, влияещи върху нея, намаляват количеството на необходимата енергия.

Този опит /с яйцето/ има и друг аспект. Ако събитията се случват в посока по-висока степен на порядък в бъдещето, от по-ниска степен на порядък в миналото или казано с други думи: от висока ентропия към по-ниска, за наблюдаващият тези събития, интуитивно това би било нормално.

Той/тя не би имал/а спомен, че яйцето е било здраво преди да се счупи и падне на пода, а само как бъркотията от белтъци, жълтъци, парчета от черупка и тем подобна бъркоч се събира, скача на масата и си стой там здраво и непокътнато.

Тогава ти /ако приемем, че ти си играл ролята на наблюдателя/ виждайки тази съвсем обикновена за теб и твоето обкръжение случка, ще решиш, че вече е време, от патриарх в рамките на пет години на станеш обикновен монах. А това направо си е много амбициозна задача. Само за пет години да забравиш всичко което си учил в духовните академии и да загубиш целия научен ценз който притежаваш .. . е не е много лесно... но ако опиташ... може и да успееш... аз лично ще те подкрепя, с всичко възможно! Пък и целият форум би те подкрепил, надявам се.. Е може и да има някой друг съфорумец, който не е успял да стане радоква и свинепас от цар и черна завист да НЕ гризе сърцето му, но ние ще му простим...

Така...

Това май е един не много успешен опит от моя страна, да пресъздам с няколко думи, една от съвременните теориите за избягване на парадоксите на времето, при промяна на посоката на събитията.

С най-искрени пожелания за успех! Б.Б.