Б.Богданов

SECOND PART - Пътешествия във времето

(Едно интервю с Мичио Каку )

С. А.: Как се променят с годините възгледите относно пътешествия във времето?

М. К.: Ако вие сте сериозен физик и преди десетина години започнехте да говорите за пътешествия във времето, щяхте да бъдете подиграван във физичната общност. Хората щяха да се кикотят зад гърба ви, научната ви кариера щеше да бъде разрушена, никой не би ви поддържал. През последното десетилетие има видима промяна в научното отношение към пътешествията във времето и аз се постарах да отразя този факт в моята книга Хиперпространство. По-рано физиците имаха задължението да докажат, че пътешествията във времето са възможни. Днес задължението им е да докажат, че съществува закон, който забранява пътешествия във времето.

С. А.: Кога учените за пръв път започнаха да мислят сериозно за пътуване във времето?

М. К.: През 1949 г. в Принстън колега на Айнщайн бе Курт Гьодел, един от най-великите логици на последното хилядолетие. Гьодел намери решение на общата теория на относителността на Айнщайн, в което Вселената се върти. Ако пътувате с космически кораб из въртяща се Вселена, вие бихте могли да се върнете на мястото на старта преди да сте го напуснали. Айнщайн е бил много обезпокоен от това. Течението на времето, както учи Нютон, е еднопосочно и равномерно; то не мени посоката си, винаги тече с една и съща скорост и носи всичко по своя път. Айнщайн казва: “Не толкова строго! Реката на времето криволичи, ускорява се и се забавя около големите звезди и галактики.” Новото, което Гьодел показа през 1949 г. бе, че реката на времето може да има водовъртежи. Те се наричат “затворени времеподобни криви”. В своите мемоари Айнщайн казва да, това са решения на уравненията, но ние можем да ги изоставим от физични съображения: Вселената се разширява, тя не се върти. Тогава учените погледнаха назад към предишни решения на уравненията на Айнщайн и откриха, че има и други решения, които също позволяват пътешествия във времето. През 1937 г. У. Дж. Ван Стокум разглежда един безкрайно дълъг въртящ се цилиндър и по-късно се оказа, че ако вие го обикаляте е възможно да се върнете преди да сте тръгнали. През 1963 г. математикът Рой Кер откри, че една въртяща се черна дупка колапсира не в точка, а в пръстен. Ако вие паднете през пръстена, вие бихте могли да свиете назад във времето или може би в друга вселена. Математиците наричат подобни пространства многосвързани, а физиците – дупки на червеи. В края на 80-те години Кип Торн и колегите му в Калтех намериха друг клас решения на уравненията на Айнщайн, за които са възможни такива машини на времето. Подобно на асансьор, свързващ успоредни вселени, тези решения притежават бутон “нагоре” и бутон “надолу”. При определени условия вие можете да преминете през тях лесно, като на кино. Вие можете да погледнете в тях като в огледало и след това да се върнете.

С. А.: От къде в този случай биха могли да се появят дупките на червеите?

М. К.: Ние бихме могли да получим дупка на червей, извличайки я от вакуума, тъй като те са навсякъде. Ние мислим, че на много малки разстояния, 10-33 cm, пространство-времето е подобно на пяна. Доминиращите структури при тези квантови разстояния вероятно са дупките на червеи, малки мехурчета, вселени, които се раждат и след това изчезват. Ако вие бихте могли да влияете на тази т. нар. квантова пяна, тогава вие бихте могли да преминете през едно от тези мехурчета. В своето първоначално предложение за машина на времето Кип Торн казва, че може би ние ще получим дупка на червей като грабнем едно от тези мехурчета, раздуем го и го стабилизираме с отрицателна енергия.

С. А.: Отрицателна енергия?

М. К.: Отрицателната енергия е енергията под нивото на вакуума, нивото на неподвижното нищо. Нека например имаме две незаредени успоредни плочи. Ние казваме, че тяхното енергетично ниво е нула, защото нищо не се движи. Но ако вие наистина пресметнете това ниво с помощта на квантовата теория на полето, където се отчита наличието на “виртуални частици”, ще установите, че тези частици пораждат налягане, което е по-голямо извън плочите, отколкото между тях. Следователно плочите ще колапсират. Но в началото плочите бяха в състояние с нулева енергия – следователно след като те колапсират, те преминават в състояние с по-ниска енергия. Това явление се нарича ефект на Казимир. То е незначително, за да бъде констатирано се изисква сложна лабораторна екипировка. Но то съществува. Това не е фантастика. Ние сме виждали отрицателна енергия в лабораторията.

С. А.: Каква частица истина има в идеята да “се изпратят по факса” частици в миналото?

М. К.: През последното десетилетие бе направен значителен прогрес в нещо, наречено квантово телепортиране. Това вече не е научна фантастика. Сега, за да бъдем достоверни, трябва да кажем, че не става дума за изпращане на човек през пространството и времето. Ние говорим за изпращане на отделни фотони през пространството. След няколко десетилетия може би ще сме в състояние да телепортираме първия вирус, ако вирусът се състои от само няколко хиляди молекули. Но днес това е границата на нашите възможности. И ние можем да телепортираме неща в пространството, не и във времето. Но представата за “предаване по факса” на вещество не е напълно изключена – и тук има частица истина.

С. А.: В книгата Timeline героите пътуват назад до 1357 г. във Франция, защото се оказва, че дупката на червея води тъкмо там. Те имат шест часа, за да се върнат, но техните шест часа в миналото са синхронизирани с настоящето. Доколко правдоподобно е това?

М. К.: Зависи. Съществуват различни проекти за машини на времето. Дупката на червеите във вакуума би могла да ни свърже по случаен начин с произволна точка от пространство-времето, тъй че другият й край може да се окаже Бог знае къде. По-вероятно е да ни свърже с точка от Вселената в един минал момент, отколкото с настоящия момент. И ако краищата на дупката на червея са неподвижни един спрямо друг, времето ще тече с еднаква скорост във всеки от тях.

С. А.: Доколко реалистично би било да се построи някоя от тези машини на времето?

М. К.: Всъщност енергиите, за които говорим, са енергиите на звездите. За да започне използване на отрицателната енергия за отваряне врати към миналото е необходима цивилизация, далеч по напреднала, невероятно по-напреднала от нашата. Но ако вие можете да получите големи количества отрицателна енергия – и това е голямото “ако” – тогава бихте могли да построите машина на времето, която очевидно удовлетворява уравнението на Айнщайн и може би законите на квантовата теория. На вас ще ви бъде необходима теорията на струните, за да контролирате разходимостите, т. е. да сте сигурни, че градушката от гравитони няма да ви изпържи, когато отваряте или затваряте машината. Някои циници казват, че квантовите ефекти дори може да взривят машината. Но от този момент вече трудността на доказателството се измести: скептиците по отношение на пътешествията във времето трябва да доказват тяхната невъзможност. И до сега усилията им се провалят.

С. А.: Не би ли довело пътешествието във времето до парадокси?

М. К.: Съществуват около четири или пет основни класа парадокси. Най-известният от тях се нарича “парадокс на дядото”. Той се получава, когато вие се върнете назад във времето и убиете родителите си преди да сте родени. Ако вие убиете родителите си преди да сте родени, как бихте могли да се родите и да убиете родителите си преди да се родите? В това отношение съществуват две школи. Първата е руската школа. Игор Новиков е известен космолог от университета в Копенхаген. Той предполага, че при връщане назад във времето свободната воля по някакъв начин е ограничена. Има нещо, което ви предпазва да убиете родителите си преди да сте родени. Или, да предположим, че вие се върнете във времената, когато силите на кралица Елизабет разбиват испанската армада. И да предположим, че вие предоставите на испанците една подводница, въоръжена с картечници. При това положение, разбира се, вие изменяте историята на човечеството и днес ние всички бихме говорили на испански. Новиков казва, че това е невъзможно, защото когато вие се върнете назад във времето, нещо ви пречи да дадете на испанците подводница. Е, добре, според мен в бъдеще напредналите цивилизации ще бъдат в състояние чрез машина на времето да изпратят в миналото на испанците подводница и тъй като тя представлява нежива материя, никакви ограничения на свободната воля няма да й попречат да промени миналото. Ето защо аз се съмнявам в интерпретацията на Новиков. Просто твърде трудно е да се приеме, че законите на Вселената заговорничат само и само, за да предотвратят парадоксите.

С. А.: Тогава какво е решението на парадокса?

М. К.: Аз предпочитам интерпретацията на “многото светове”. Квантовата физика описва една частица чрез вероятностна вълнова функция така, че положението на частицата е неопределено дотогава, докато вълновата функция не “колапсира” и частицата заеме дадено, макар и случайно определено положение. Теорията на многото светове казва просто, че може би вълновата функция никога не колапсира. Може би вълната само се раздвоява всеки път, когато срещне препятствие. Така и времето постоянно се разделя, тъй като вълната непрекъснато се разделя. Оказва се просто, че ние се намираме върху една нишка от тази вълна. И имаме илюзията, че сме единствените. Намиращите се върху друга нишка мислят, че те са единствената вселена. В действителност ничия функция не е колапсирала. В сценариите за пътешествия във времето вие просто преминавате от една нишка върху съседната, от една времева линия върху друга. И те двете ужасно си приличат. Ако теорията за многото светове е вярна, това означава, че ако вие се върнете назад във времето и убиете родителите си преди да сте родени, те са родители на някой друг. Линията на времето се е разклонила. Вашите родители ви раждат във вашата вселена, върху вашата линия на времето. Така че ако възприемете теорията за многото светове, няма парадокси, а само различни линии на времето.

С. А.: Какъв смисъл има физиците да разсъждават за машини на времето?

М. К.: Във физиката ние имаме теорема, че ако нещо не е забранено, то рано или късно се случва. Така, когато ние постулираме, че разполагаме с теория на всичко, това означава, че трябва да можем да отговорим на всички въпроси”как”. Трябва да отговорим от къде се взема Вселената, от къде се взема Големият взрив, какво представлява сингулярността на една черна дупка? И тук ние срещаме тази огромна празнина, свързана с въпроса за причинността: за сега всички опити да се създаде една хипотеза за “защита за хронологията”, която предпазва от пътешествия във времето, пропадат. Следователно в действителност ние не знаем законите достатъчно добре. Очудващото е, че всеки път, когато погледнем пресмятанията и опитаме да докажем или да опровергаем възможността за пътешествия във времето, винаги опираме до границите на теорията на Айнщайн, където трябва да доминират квантовите ефекти. Това показва, че за да решите този въпрос, вие наистина се нуждаете от теория на всичко. И единственият кандидат за такава е теорията на струните. Ето защо ние трябва да изследваме тези неща, дори да не сме в състояние да я изградим и за хилядолетие.

С. А.: А за сега дава ли теорията на струните нещо за изясняване на тези въпроси?

М. К.: Не. Теорията на струните ви дава трилиони решения. Всяко решение е добре определено решение на уравненията на Айнщайн и на квантовата теория. Така в теорията на струните съществува и многовариантност – множество възможни вселени, вероятно съществуващи едновременно. В същото време теорията на струните е съвместима и с копенхагенската интерпретация (една алтернатива на многото светове). Така че теорията на струните не отхвърля нито една интерпретация. Що се отнася до мен, аз вярвам, че именно теорията на струните ще покаже дали теорията за множеството светове е вярна или не. И изглежда, че теорията на струните клони към идеята за многовариантност.

С. А.: Тогава какъв е Вашият отговор на въпроса защо до сега не сме видели нито един турист във времето?

М. К.: Ако вие вървите по пътя и видите един мравуняк, ще се наведете ли до мравките и ще им кажете ли ”Аз ви нося дрънкулки: нося ви ядрена енергия, давам ви ДНК-технологии.” ? Отговорът е не и най-вероятно е даже вие да ги настъпите. Разстоянието между мравките и нас, казано наукообразно, е сравнимо с разстоянието между нас и една цивилизация, овладяла мащабите на Планковата енергия, която е необходима за експериментиране на много малки разстояния и за управляване на машини на времето. Ние проявяваме арогантност и семовлюбеност като вярваме, че представителите на една висша цивилизация ще се интересуват от нас достатъчно много, за да искат да ни посетят и да ни предоставят технологии. Най-вероятно тях въобще не ги е грижа за нас. Искам да отбележа обаче, че ако един ден някой почука на вратата ви и каже, че е вашата пра-, пра-, пра, пра-, правнучка, която е решила да ви посети в миналото, не й затръшвайте вратата. Защото кой знае? Може би те имат достъп до машина на времето?

С. А.: Какво мислите за влиянието на научната фантастика върху физиката?

М. К.: Исторически погледнато, учените се притесняват от научната фантастика; те биха желали да се разграничат от нея колкото е възможно повече. Когато четете биографиите на големите учени, обаче, осъзнавате, че в детска възраст мнозина от тях са се увличали от научната фантастика. Аз тъкмо завършвам една биография на Айнщайн, озаглавена Космосът на Айнщайн и трябваше да погледна биографиите на много от големите учени. Бях шокиран като открих, например, че Едуин Хъбл като младеж е четял Жул Верн. И той е бил вдъхновен от представата за излизане в космоса, представата за пътуване до Луната и други подобни неща. Това детско увлечение е било толкова голямо, че той загърбва обещаващата адвокатска кариера, за да стане астроном. Ето защо мисля, че въпреки притеснението си да го признаят, като деца мнозина от физиците са повлияни от Жул Верн и дори от Звездно преселение. Мисля, че тук няма нищо, заради което да се срамуваме. Това е една от причините, поради които трябва да гледаме на научната фантастика сериозно. Другата причина обаче е необходимостта да се борим с научното невежество на обществото. Аз мисля, че всяко нещо, което спомага за възприемане дори и на зрънце наука, въпреки че може да е преувеличено и хиперболизирано от Холивуд, е стъпка напред. Ние в нашата кула от слонова кост трябва да осъзнаем, че в края на краищата трябва да си заслужим обеда. Прекратяването на финансирането на проекта за суперускорител бе сигнал за пробуждане на всички учени от областта на физиката на високите енергии. Мисля, че за нещастие ние, учените, се провалихме в опита си да ангажираме обществото. Мисля също така, че това има отрицателни последици.

С. А.: Как така?

М. К.: Вижте например Джордж Гамов, който днес е признат за един от великите космолози на последното столетие. Според мен той не получи Нобелова награда, понеже хората не го възприемаха сериозно. Той пишеше книжки за деца. Неговите колеги публично твърдяха, че писането на детски книги за науката има неблагоприятно отражение върху научната му репутация. Затова хората не го възприеха сериозно, когато той и колегите му предположиха, че в космоса трябва да съществува реликтово лъчение, което е едно от най-големите открития на физиката на 20-тия век. Когато преди години Карл Сейган занимаваше обществеността, на него му бе отказан достъп до Националната академия на науките. В разискванията по въпроса стана ясно, че мнозина от учените не могат да го възприемат сериозно, защото те го виждаха по телевизията: колко сериозно можете да се отнасяте към някого, когото виждате на телевизионния екран? По телевизията вие гледате актьори. Ето защо аз мисля, че това имаше отрицателен ефект върху научната му кариера.

С. А.: Изглежда обаче, че нещата в това отношение са се променили?

М. К.: Видимата промяна настъпи, когато Стивън Хокинг написа книгата Кратка история на времето. Той е сериозен космолог, който намери време да напише сериозна книга за широката публика и тази книга бе измежду бестселърите за всички времена. Мисля, че именно това направи възможно повече учени да се ангажират с научно-популярна дейност и стана възможно учени със сериозна репутация да пишат книги за науката, без да страдат така, както пострада преди десетилетия Гамов.

С. А.: Това има ли някакво отношение към Вашата радиопрограма и причината, заради която Вие се занимавате с подобна дейност?

М. К.: Да, аз обичам да се занимавам с научно-популяризаторска дейност, защото когато бях ученик мен ме вълнуваха всички тези въпроси за антиматерия, за повечето измерения и за пътешествия във времето. Винаги, когато влизах в библиотеката, винаги, когато задавах на хората подобни въпроси, аз срещах странни погледи. Никой не можеше да ми отговори. Ето защо още като дете си казах, че когато стана физик-теоретик и се занимавам с изследователска работа, искам да мога да отговарям на децата, когато ми задават подобни въпроси.

________________________________________

1. Мичио Каку е физик – теоретик, специалист по теория на струните, който работи в Университета на Ню Йорк. Тук поместваме съкратен превод на негово интервю пред Scientific American.com, публикувано през ноември 2003 г. (Заглавието е наше.)

2. За ефекта на Казимир вж. статията на А. Ламбрехт “Ефект на Казимир - сила от нищо“ в сп. Физика, кн. 6, 2002 г.

The End of Second Part

Продължение

Водещ: Възможно ли е да има паралелна Вселена, с хора като нас?

Каку: Да. Има нещо наречено теорията на многото светове. Когато за пръв път бе предложена през 1950, физиците се смееха и игнорираха тази теория. Вече не се смеем. Тя се превърна в доминираща квантовата теория. Според нея, Вселената се разклонява в много паралелни вселени. Всяко наше действие, всяка различна ситуация, се разклонява в паралелна вселена. В една Вселена например, Елвис Пресли е още жив, в друга Вселена Макейн е президент, в трета Вселена имате брат или сестра, които никога не са били родени. Възможно е да сме отдалечени на един квантов преход от другите Вселени. Това са много странни неща за възприемане. Но ние физиците сме принудени да се занимаваме с тях. Любопитен въпрос е дали може да контактуваме с паралелна Вселена. Представете си радиото. Всички в къщи имаме радиоприемник, ако нагласяме честотите на приемане, ще можем да хванем различни радио станции. Но в нашия случай, ние сме с радиоточка в къщи, настроени сме само на една радио станция. Ние смятаме, че и реалността е вълна, това което виждате около себе си е само една честота от многото възможни. Ние съществуваме едновременно в едно и също място от континиума и с други вселени, просто те са настроени на различни честоти, ние не сме в унисон с тях. Това означава че, във вашата всекидневна, е възможно в този момент два едри динозавъра да се бият, в някоя паралелна вселена. И те могат да си мислят, че те са реалността, а вие сте в друга призрачна вселена. А ние мислим обратното - ние сме реални, а тези динозаври са някаква теоретическа измислица.

Водещ: След като говорим за паралелни Вселени, възможно ли е да има и други измерения?

Каку: Да определено! Аз работя по теорията на струните. Ние вярваме, че Големият взрив се е случил в единадесет измерното хиперпорстранство. Когато бях дете живеехме в предградията на Сан Франциско. Често ходех до японската чаена градина. Тогава обичах да гледам рибите във езерцето и си задавах детски въпроси. Какво ли е чувството да си риба и да плуваш в това плитко езерце? Тогава осъзнах, че това ще се доближава до идеята за двуизмерен свят - има ляво, дясно, напред и назад. Но няма горе и долу. Тези думи във Вселената на плиткото езерце просто нямат смисъл. Така че си представете, че сте рибата учен, която плува в това езерце. Ще си кажете, глупости! Няма такова нещо като нагоре. Няма нещо като хиперпространство, няма трето измерение. Тогава си представях, че хващам рибата, вдигам я нагоре, в света „нагоре” или нейното хиперпространство. Рибата ще види други същества, които се движат неограничено и в други посоки – това е нова физика за рибата учен. Ще види хора, които живеят и дишат без вода – нова биология. Днес учените смятат, че ние сме тази риба. Ние прекарваме целия наш живот в трите измерения. И всеки, който говори за други измерения се счита за фантазьор. Досега! В момента имаме най-голямата машина построена във Швейцария – големия хадронен колайдер. Надяваме се чрез нея да открием косвени свидетелства за единайсетте измерения на хиперпространството. Надяваме се чрез нея да създадем, така наречените супер частици или „sparticles”. Много е вълнуващо, защото това може да потвърди струнната теория.

Водещ: Науката е вълнуваща, както и посоката по която върви. Мичио, все пак не вървим ли твърде бързо?

Каку: Сигурен съм, че за някои хора върви твърде бързо. Но не и за мен. Спомням си като бях дете и гледах Флаш Гордън, нямах търпение да летя до звездите. Но за съжаление мога да правя изчисления и знам, ще ни отнеме стотици години преди да построим космически кораб, използващ материя и антиматерия.

Водещ: Антиматерията и материята са подобни на ядрения синтез, нали?

Каку: Те са по-добри. Синтезът е 1% ефективен. Докато анихилацията на материя и антиматерия е 100% ефективен процес. Цялата материя на частицата и античастицата се преобразуват в чиста енергия. Това е идеалният източник за енергия, за всеки космически кораб.

Водещ: Ако извънземни идват на тази планета, подчертавам ако, как смятате че го правят?

Каку: Може би като кацат на луната. Ако сте галактическа цивилизация от тип 3, вие няма да изпращате кораб, подобен на Ентърпрайз. Обикалянето от планета на планета е глупавия начин да го направите. Броят планети е астрономически. На капитан Кърк ще са му нужни хилядолетия, за да изследва само нашия ръкав на галактиката. Най ефективния начин да го направите е по начина, по който вирусите се разпространяват. Вирусът е молекула, която за няколко дни се възпроизвежда милиарди пъти, когато се заразите с него. Как го прави? Вирусът просто каца на клетката, хаква механизмите й и чрез тях прави хиляди свои копия. След това тези копия се изстрелват и кацат на други клетки и процесът се повтаря. Така, че от един вирус имате хиляда, после милиони и милиарди и така нататък. Всяка развита цивилизация ще използва подобен метод, защото е енергийно най- рационален. Най-вероятно ще изпратят един само възпроизвеждащ се робот. Подобен робот ще кацне на Луната, защото тя е с идеални условия. Няма ерозия, няма атмосфера, стабилна е с достатъчно количество изкопаеми. Когато се приземи, роботът ще започне строеж на фабрики за производство на роботи и ще започне да се репликира. След това, тези копия ще се изстрелят в междузвездното пространство към други звезди и ще повторят процеса. Много скоро ще имате трилиони от тези роботи, които се разпространяват кръгово все по-надалеч и надалеч. Подобна концепция сме виждали във филма Одисея 2001. Това е може би най- автентичният филм, който представя среща между извънземна цивилизация и хората. Така, че е възможно дори и те вече да са тук. Възможно е, дори в момента да са на Луната. Възможно е да има такава фабрика на луната, където да се копират подобни роботи и просто да чакат, просто да ни чакат да направим контакт. Отново към филма, там видяхте, че един от астронавтите докосна един от обелиските и това задейства аларма и извънземните вече знаеха, че сме пристигнали. Кубрик обяснява всичко това в първите десет минути от филма, където учените обясняват, че това е най-ефективния начин една цивилизация да се разпространява. Но по-късно той изрязва тези десет минути и филмът се превръща в супер мистична продукция. Но гледайте филма наново, с нови очи. Този филм е най-реалистичната представа, за контакт с друга цивилизация. Ако аз бях такава цивилизация, точно това щях да направя. Щях да изпратя тези разузнавачи из цялата галактика. Когато пристигнат до място с живот, те ще чакат за цивилизация от тип 1. Защото тези цивилизации са интересни. Те имат планетарна наука, планетарна култура, планетарно изкуство. Тип 0 цивилизации, такива като нашата, не са толкова интересни. Така, че нищо чудно на Луната да има робот, който да ни чака. Но засега сме още твърде глупави, за да го знаем.

Край на първа част

Страхотни отговори, нали?

Продължение

Водещ: Навсякъде слушам да се говори, че Земята също минава през цикъл на промяна на магнитното си поле. Това ще ни засегне ли ?

Каку: Ако отидете на Хавайските острови, и пробиете дупка в изстиналата лава, ще забележите нещо любопитно. Когато лавата се втвърдявала, посоката на магнитното поле се запечатвало в скалите. В лавата има малки нишки смеси, които реагират на магнитни полета и се държат като стрелка на компас. Така че, ако разкопаете в слоевете лава ще видите как всички тези нишки сочат в една посока. Но в един момент, изведнъж сменят посоката си напълно. Ако покопаете още малко надолу пак ще забележите, че се завъртат. По този начин можем да докажем смяната на посоката на магнитното поле.

В момента, магнитното поле на Земята отслабва. Това означава, че може би сме близо до момента на завъртане на полюсите. Но все пак този процес протича много бавно и за хиляди години. Циклите на магнитно обръщане траят между няколко стотина хиляди години, до няколко милионна години. Така, че ние няма да сме свидетели на това завъртане сигурно.

Водещ: Черни дупки. Казват че има една огромна. в центъра на млечния път. Вярно ли е това?

Каку: Да, вие може да я видите още тази вечер. Просто излезте вечерта и погледнете по посока на съзвездие Стрелец. Там е центъра на нашата галактика. И там има огромна черна дупка. Сега, разбира се, вие няма да я видите директно. На пътя на погледа ви лежат няколко големи, прашни облаци от диска на млечниа път. Ако по някакъв начин премахнете звездния прах на галактиката, вие ще видите огнена топка, по- ярка от Луната. Това ще е най-яркият обект на нощното небе. В центъра на този ярък обект е скрита черна дупка. Тя е между 2 и 3 милиона пъти по тежка от нашето слънце. Огромна черна дупка. Децата питат, ако Луната се върти около Земята, а Земята се върти около Слънцето, около какво се върти слънцето? Е, сега вече знаем отговора, около гигантска черна дупка, в центъра на нашата галактика. Тази черна дупка разбира се не е опасна. Опасни са нейните бродещи събратя – по малките скитащи черни дупки. Ние открихме първата подобна, само преди две години. Разбира се, черните дупки са невидими. Как тогава успяхме да засечем бродеща черна дупка? Ние всъщност видяхме как звездната светлина, се изкривява първия ден и на следващия ден се връща на мястото си. Сякаш звездите промениха позицията си за кратко и след това я възстановиха. Така, чрез ефекта на лупата, който се създава от гравитационното изкривяване на светлината около черната дупка, успяхме да я проследим. Тя лети в регулярна орбита около млечния път. Така че, няма опасност за нас. Но там може да има хиляди като нея. И ако една от тях попадне близо до нас – няма да имаме големи шансове.

Водещ: Какво ще се случи, ако попадне близо до нас?

Каку: Ето какво ще се случи, докато се приближава до орбитите на Плутон и Нептун, ще има гравитационни вълни в Космоса. Това ще наруши орбитите на външните ни планети и те ще почнат да трептят. Така, че ще забележим, че нещо страшно се доближава. Докато тя се носи по-близо и по-близо, ние ще сме безпомощни. Забравете космическата совалка, няма начин да избягате от нещо подобно. Ако се доближи прекалено близко, тя или ще ни изяде за обяд, или ще ни завърти и изстреля в космическото пространство. В този случай ще замръзнем до смърт. Така че или ще се опържим защото ни е изяла черната дупка, или ще замръзнем до смърт, защото ни е изстреляла далеч от Слънцето.

Водещ: Как ще легнем да спим с всичко това тази нощ, Мичио?

Каку: (смях) Ами ще ви кажа, че те за момента са доста далеч и няма да се случи скоро. Но все пак трябва да ги каталогизираме.

Водещ: Нека поговорим за тъмната енергия и тъмната материя. Какво са те?

Каку: Ами, щеше ми се да знам. В момента всяка книга по физика и астрономия на нашата планета греши, когато говори за състава на нашата Вселената. Всички сме учили, че Вселената е направена от атоми. Вече знаем, че това не е вярно. Атомите съставляват едва 4% от вселената. Приблизително 73% е тъмна енергия, а 23% е тъмна материя. Например, типът атоми във нашето тяло, съставляват едва 0.3% от цялата вселена. Така, че ние сме малцинство. Ние не знаем какво са тъмната енергия и материя. Засега смятаме, че тъмната материя е невидима, но има тегло. Водещата теория е, че това е по-високо ниво на вибрация на струна. Образно казано, ние сме ниската октава на струните, а тъмната материя е по-висока октава. Надяваме се, чрез големия хадронен колайдер в Европа да произведем тъмна материя и да решим този проблем веднъж за винаги. Тъмната енергия, обаче, е доста по- мистериозно нещо. Това е енергията на нищото. Дори нищото има енергия. Тесла навремето е говорил за тези неща. Някои теоретици смятат, че именно тази сила разширява пространството и отдалечава галактиките една от друга.

Водещ: Всяко нещо, което наблюдаваме във Вселената изглежда има своето място. Сякаш то е предназначено да бъде там. Смятате ли, че има някаква висша намеса в организацията на нашата Вселена?

Каку: Наистина е впечатляващо, че всички сили във Вселената са много фино настроени, за да позволят възникването на живот. Ако ядрените сили бяха съвсем малко по-силни, тогава Слънцето щеше да е изгорило горивото си преди милиарди години и нямаше да водим този разговор. Ако силата бе по-слаба, то тогава Слънцето никога нямаше да се запали и отново нямаше да водим този разговор. Ако гравитацията беше малко по- силна, тогава Вселената щеше да се свие скоро след големия взрив. Ако беше по- лека, Вселената щеше да се охлади много бързо и цялата материя да е замръзнала в момента. По-тази причина има много хора които казват, че нашата Вселена е направена по дизайн. Точно такава, че условията да са подходящи за живот. Толкова много случайни съвпадения има, че човек не може да каже, че това е случайно. Въпреки това има още една гледна точка. Според най-новите теории, ние живеем в мултивселена и съществуват многобройни паралелни вселени. Според изчисленията, почти всички от тях са мъртви. При някои от тях или звездите са изгорели много бързо или Вселената се е свила обратно в точка или имат физически закони, които не позволяват възникването на живот. Така, че е възможно просто ние да сме щастливците попаднали на такава вселена. За да илюстрирам идеята ще дам следния пример. Милиони керемиди падат всеки ден. Една от тях удря човек. Напълно нормално е човекът да се запита: “Какви са шансовете точно сега да падне тази керемида и да ме удари. Ако сутринта бях пил кафето си 3 секунди по-дълго – това нямаше да се случи”. Ако той изчисли шансовете си, ще изглежда почти невероятно. Нищо чудно скоро той да започне да мисли, че има небесна сила, която е задвижила керемидата. Но ако вземете под предвид и всички милиони паднали тухли, без да наранят никой и ги прибавите към уравнението, вече не изглежда като невероятно стечение на обстоятелствата, а просто като вероятностна неизбежност. Отделно Вие, за разлика от пода, имате съзнание и можете да възприемете удара. Да се попитате - защо аз. Това според мен е и ситуацията с нашата Вселена. Просто ние сме в една, от безкрайно многото Вселени и имаме съзнание. Неизбежно е да станем малко параноици в случая. Същото можете да кажете и за нашата планета. В момента сме открили няколко стотин мъртви планети и познаваме една единствена обитаема.

Следва продължение

Продължение на част 1

Водещ: Наистина е впечатляващо. От всичко което сте правили през кариерата си, в коя област бихте искали да се потопите, нещо което досега не сте правили, защото сте нямали технологиите и знанието.

Каку: Знаете ли, ние учените често сме си говорили, дори сме изчислили как машина на времето би изглеждала. Направили сме изчисленията и знаем как ще работи, но енергията, енергията нужна за трансфер на един атом, е енергията на звезда. Ние сме вдъхновени от тези фантастични математични трудове, които са публикувани през годините, но практически за да се изпълни подобно нещо, трябва да сме тип 3 цивилизация. Те си играят със звездите. И може би горивото за машината на времето би била енергията на звезда. Така че това не е за нас, но може би ще бъде възможно за нашите потомци, затова аз винаги казвам, ако някой потропа на вратата ви и каже, че ви е пра-пра-пра внук – не тръшвайте врата (…смях от водещия). Разбира се хората си казват – къде са тези пътешественици на времето? Стивън Хокинг казваше, сега вече не, но преди казваше, че пътешествието във времето невъзможно, защото ако е възможно, къде се туристите от бъдещето да ми вземат автограф? Е той си промени решението, сега вече смята че пътешествието във времето е възможно, то е заложено в уравнението на Айнщайн.

Водещ: Смяташ ли, че хората ще са по изкушени, да пътешестват напред в бъдещето, отколкото назад?

Каку: Всъщност ако сравните, пътуването напред във времето не е толкова сложно. Ако се движите с много голяма скорост, вие изпадате в нещо подобно на анабиоза. Така че ви трябва достатъчно бърза ракета и вие може да пътувате в бъдещето. Но да се върнете назад във времето – това е трудно. Да не говорим и за парадоксите. Какво ще стане, ако срещнете вашата майка като тинейджър, тя се влюби във вас и не се срещне с вашия баща? Как бихте се родили? Как вашата майка, изоставя баща ви и заживява със синът си който от него, който никога не е бил роден?

Водещ: Какъв парадокс само.

Каку: Да може да стане и по сложно. На практика вие може да бъдете собствена майка и баща ако имате машина на времето. Представете си млада жена, която прави операция за смяна на пола, става мъж, връща се назад във времето, за да се срещне като млада жена, прави любов със себе си и се ражда бебе. Това бебе се връща назад във времето за да стане младото момиче. И ето така вие сте собствени баща, майка, син и дъщеря едновременно.

Водещ: Това вече е объркващо.

Каку: Ние решаваме тези парадокси, като казваме че реката на времето се разклонява във две реки. Така вие създавате разклонение. Когато се върнете назад във времето и срещнете себе си, това всъщност не сте вие. Прилича на вас, генетично идентични сте, има същите спомени, но това не сте вие. Това сте вие, само че в паралелна вселена.

Водещ: Един от твоите колеги Мичио, Роналд Малет, физик, иска да се върне назад във времето, за да спаси своя баща, който е починал, когато той е бил малко момче. Той е почти обсебен от тази идея. Не съм сигурен дали някога ще успее да построи времева машина…

Каку: Най вероятно не. Наистина е трудно, както казах енергията нужна, е енергията на цяла звезда и ние трябва да сме тип 3 цивилизация, за да си играем с тези неща. Ние сме тип 0 и си играем с въглища и петрол. Имаме дълъг път да извървим. Вероятно в космоса има извънземни, които са успели да го направят. И за да отговоря на въпроса – “E добре къде са тези извънземни”, те може би са невидими. Невидимостта е нещо, което сега вярваме че ние можем да направим. Имам предвид, ние сме тип 0, а можем да направим малки предмети невидими. Това бе направено за пръв път преди две години, в университета Дюк. Учените там успяха да направят обект да изчезне под микровълнова радиация. Така че, ако наблюдаваш този обект с микровълнова радиация, той ще е невидим за теб, сякаш не съществува. Радиацията заобикаля предмета и се събира от другата му страна, сякаш водата на река заобикаля камък. След няколко месеца, те повториха експеримента в Бъркли. Всъщност ние взехме снимачен екип от научния канал Дискавъри и отидохме във Бъркли и заснехме апарата, който извърши експеримента. Това са поразителни неща.

Водещ: Обичам науката. Мичио ти написа книга “Физика на невъзможното”. Кажи ми моля какво означава физика на невъзможното.

Каку: Ами знаете ли, толкова пъти когато говорите със учени и говорите за НЛО, космически кораби и те започват да въртят очи (смях от водещия) и получавате иронични усмивки. Те казват е да, но разстоянията между звездите са толкова големи, че е невъзможно да ни достигнат. Е невъзможното е относително. Невъзможно кога? Кога невъзможното става възможно? Дали това противоречи на физиката или е инженерен проблем. И знаете ли, цивилизация, която е милион години по развита от нас, познава физиката по добре от нас. Аз гледам доста научна фантастика и направих списък от технологии, които се експлоатират в тези филми. Запитах се кои от тези неща са наистина невъзможни? Кои от тях нарушават законите на физиката? Открих че 80% от нещата са на практика постижими, може би в рамките на няколко столетия. Нарекох ги клас 1 невъзможности. На пример: невидимост, телепортация, силови полета, джедайски мечове, дори космически кораби. Клас 2 са доста по трудни, за тях може да са ни нужни хиляди години. Например: машина на времето и уарп драйв (warp drive – фантастичен двигател на космически кораб, който огъва пространството, така че обект на светлинни години, да е на няколко километра от космическия кораб). За тези неща имате нужда от много повече наука. Адски малко от нещата бяха всъщност невъзможни. Това са клас 3 невъзможности. Една от тях е “пер пето мобиле” машини. Получаването на нещо от нищо. Получаването на безплатен обяд. Wallstreat journal редовно ме викат за анализ, защото някои им изпратил план за подобна машина срещу милионни долари и аз трябва да анализирам дали е измама.

Водещ: (Смях), да така е, наистина е така.

Каку: Така че установих че много малко неща нарушават законите на физиката. Аз бях шокиран и си казах – “Хората трябва да узнаят това!”. Повечето от нещата, които виждате в стар трек и междузвездни войни е само инженерен проблем. Така че за научния канал например, ние се опитахме да построим прототипи на някои от тези неща. И да, днес тези неща са невъзможни, но ние посочихме, къде точно невъзможността започва, и кога може да станат възможни през близките години.

Водещ: Какво ни води до този момент, в който невъзможното става възможно.

Каку: Първо трябва да имате въображение за да изработите физиката. Например телепортацията. Ние физиците презрително се присмивахме, когато някой споменеше стар трек и телепортация. Ха казвахме си, телепортирането на човек през стая? Имам предвид това е абсолютно невъзможно. Имаме толкова много атоми в тялото си - 10 на степен 27 броя атоми, въпреки това, на микроскопично ниво е телепортация е правена. В Австрия го направиха, те телепортиха фотони, частици светлина, през стаята. След това ги телепортиха през реката Дунав, на дистанция около 600 метра. Следващия експеримент е да телепортират фотони до космическата совалка. В момента искат разрешение от НАСА. Следващата стъпка ще е и на луната през 2020. Сега вече телепортираме и атоми Цезий, Молибден и други. Възможно е още през следващите 10 години да успеем да телепортираме молекули. Въглероден двуокис, водни молекули, може би ген, може би вирус. Така че форми на живот, е възможно да бъдат телепортирани, в рамките на 20 години. Но при капитан Кърк е сложно (смях от водещия), капитан Кърк е с 50 трилиона клетки. Това са много клекти.

Водещ: Не съм сигурен че искам да съм първия човек, който се опитат да телепортират.

Каку: Да, трябва да умрете за да бъдете телепортиран. Това са някои от недостатъците.

Водещ: Наистина? Как така ?

Каку: Оказа се че информацията която телепортирате от А до Б, изисква обект А да бъде разложен, и да изгуби тази информация, така че тя да бъде телепортирана до Б. Така че, трябва да умрете за да бъдете телепортиран и така се получава този парадокс. Кои е този друг човек от другата страна. Вие ще си помислите – капитан Кърк загина, неговите атоми бяха разложени. Но ето този човек от другата страна на стаята, които прилича на капитан Кърк, който има същата памет, същия характер, същите кварки и той казва че е капитан Кърк. И тук започвате да се чудите - има ли душа или не? Вие умирате, предавате информацията и се реформирате от другата страна на кабела. Кой е този нов човек? Ако това сте вие, това означава ли че душата се транспортира, или вие сте просто информация? Наистина телепортацията ви кара да се чудите и да задавате тези теологични въпроси.

02.Ето и втората част от неговото интервю:

Водещ: Интересно, че физиците си задават такива въпроси, свързани с душата.

Каку: Да. Ако искате вярвайте, но ние физиците започваме да адресираме този въпрос, защото сега вече можем да телепортираме. Макар и на микроскопично ниво ние знаем, че ще си проправяме път бавно нагоре по мащабите. Първо атом, след това молекула, някои ден малък микроорганизъм и така нататък. Телепортацията в момента създава научните новини, защото тя показва как невъзможното стана възможно.

Водещ: Смятате ли че компютрите помогнаха за ускоряването на научното развитие?

Каку: Да, компютрите ни помогнаха много. Затова например, в моята книга имам отделна глава за изкуствения интелект. Хората се интересуват от тази тема. В популярната култура, компютрите се развиват с неимоверно темпо и рано или късно изместват човекът. Например, ако сте гледали филмът Терминатор! Е… аз и снимачния екип на Дискавъри, посетихме MIT и Стандфорд. Там интервюирахме хората, които създават най-умните роботи в света. И познайте, най-развитите ни роботи не са като терминатора. Те имат интелекта на хлебарка… на хлебарка идиот (смях от водещия), всъщност дори са по-глупави от хлебарка идиот. Нашите най-развити роботи едва прекосяват стаята, едва разпознават обекти. Така че имаме огромен път да извървим преди да достигнат интелекта на заек, на по-късен етап интелигентността на куче, котка и още по-късно маймуна. Не мисля че има нужда да се безпокоим за робот като Терминатор до остатъка на нашият живот.

Водещ: Говорейки за интелигентност, добра организация и добри хора наречени СЕТИ, които се опитват да намерят интелигентен живот сред звездите. Дали това е загуба на време или смятате, че някой ден може да попаднат на нещо?

Каку: Ами те могат да извадят късмет. Наскоро милиардерът Пол Алън, един от съоснователите на Майкрософт, им предостави дарение от 25 милиона долара, за да увеличат броя на радио телескопите си. Това дарение сериозно ще увеличи мощностите им. Отделно, след изстрелването на телескопът Кеплер, ще бъдат открити много екзопланети подобни на Земята, това ще фокусира изследванията на СЕТИ. В момента изследванията им се разпиляват, защото колко звезди са сканирали до момента? Само няколко хиляди със някаква степен на сигурност….

Водещ: Да и това е като пускане на тото, нали?

Каку: Да. Само в нашата галактика, нашият заден двор има повече от 100 милиарда звезди. Така че дарението Алън, в комбинация с Кеплер, може би ще увеличи малко нищожният шанс на СЕТИ. Но все така търсенето си остава като търсенето на игла в купа сено. Все още сме твърде примитивни, за да засечем нещо, ако това стане ще е чист късмет. Но кой знае.

Водещ: Да, и се чудя дали извънземните въобще използват тези форми на комуникация…

Каку: Да, аз попитах хората от СЕТИ, защо си правите труда да търсите на честота на водорода? Това е вълновата честота на радиовълните, отговаряща на водородните атоми. Те ми отговориха: не знаем, на каква друга дължина да търсим? Водородът е най-разпространения атом във вселената. Той е навсякъде нали? Но ако вие сте голяма и напреднала цивилизация, няма да комуникирате на водородните честоти, само защото те са там, нали? Отделно, кой е казал че някой ще предава говор в ефир. Първото нещо, което ще направят, най-вероятно е да нарежат съобщението си и да го изпратят по широк спектър честоти на части. Така както се праща email. Съобщението се нарязва на много малки парченца, които се кодират, пътуват по много канали и се събират при получателя като едно цяло. Ако вие прихванете едно от тези парченцата на email, вие ще имате неразбираем отрязък информация, без никакъв смисъл. Възможно е, за да избегнат грешки или някоя звезда по пътя на съобщението, те да го излъчат в широк спектър на радиовълните. Така че Вселената може да кипи от комуникация и ние да сме по средата на галактически разговор и в същия момент да нямаме ни най-малка идея за това, понеже гледаме само водородните честоти.

Водещ: На кой учен се възхищавате най-много?

Каку: Хм…Стивън Хокинг. Той в момента, ако не се лъжа, е още в болница.

Водещ: Да, до колкото чух, състоянието му се подобрява.

Каку: Да точно така. Но ние доста се поуплашихме, защото ако сте парализиран, инфекциите са доста по опасни. Той в момента е толкова парализиран, че повече не може да използва пръстите си, за да управлява гласовият си синтезатор. В момента използва лицевите си мускули и очите си. Само това му е останало. Така че следващата стъпка, трябва да поясня, това още е експериментално, следващата стъпка, на която аз ще отида, ако бях неговия лекар е телепатията. В моята книга “Физика на невъзможното”, споменах че ние започваме да четем зачатъци на мисли. Това не е научна фантастика. Ние изследвахме това в лаборатория. Имахме човек напълно парализиран от удар. Той се съгласи на операция и му сложихме чип в главата. Свързахме чипът към лаптоп и позволихме на човека да гледа курсор на екрана на лаптоп. След около два часа, той започна да мести курсора. Това е нещо като да караш колело, трябва първо да се научиш да пазиш несъзнателно равновесие. Сега този човек може да сърфира в интернет, може да отговаря на email и да играе компютърни игри. Пациентът е напълно 100% парализиран. Затова си мисля, ако Стивън Хокинг загуби възможността да движи лицевите си мускули, може да се опитаме да приложим тази техника при него.

Водещ: И тези чипове, предполагам, са свързани с определени региони от мозъка?

Каку: Точно така, към повърхността на мозъка. Чрез импулси от повърхността на мозъка, вие контролирате курсора. В началото, поради случайността на сигналите движението е произволно, но вие свиквате с това, вие се научавате подсъзнателно да мислите така, че да местите курсора по екрана. Другият пробив в тази област е, че вече се учим да правим и обратното. Ако например ви сканираме с MRI скенер и вие говорите истината, картината на мозъка ви се осветява леко в определени области, ако излъжете, картината започва да свети, като коледно дърво. Причината е че измислянето на лъжа е трудоемка задача за мозъка, защото трябва да знаете истината, да я покриете с лъжа, да прецените последствията от лъжата и също така трябва да я направите логична и съвместима с другите лъжи, които сте казали. И това изисква голяма енергия. Така, че ние в момента започваме да виждаме беглите очертания на мислите. Ако имате пациент и го накарате да вижда куче, котка, мишка, вие може да заснемете как се променя картината на мозъка. По този начин може да съставите речник. Речник на мислите. Например този модел кореспондира с кон, този модел кореспондира с топка и така нататък. В Япония в момента изготвят опростен речник с прости обекти. Този речник може да разпознава прости обекти, само като чете вашата сканирана мозъчна картина. Вие мислите за кон, компютърът разпознава модела и казва – ето вие си мислите за кон.

Водещ: Ако някога стигнем до момента, в който те клонират човек, легално, и сме разработили технологията за чипове в мозъка, възможно ли е да вземем спомени, да ги запишем върху чип и след това да прехвърлим тези мисли във клонираното тяло. Това ние ли ще сме? Ще е възможно ли това, да речем след сто години?

Каку: Ами знаете ли, хората които работят в областта на изкуствения интелект и генетиката са говорели за тази възможност. Технологиите за това разбира се са векове напред от това, с което разполагаме. Целта на това прехвърляне е да станете безсмъртен. Безсмъртието може да се постигне по два начина. Първият е ако собствените ви органи остареят или се повредят и ги заменяте с изкуствени или клонирани. Вторият е, ако „даунлоуднете” мозъка си – неврон по неврон. Но за да стане това, ни трябва проект по подобието на човешки геном. Само, че вместо картографирането на генома ви, трябва да се картографират невроните ви. Пол Алън, милиардерът който споменах, прави вече предварителни стъпки в тази посока, като финансира проект за сканиране мозъка на мишка. Така, че един ден да можем да възстановим мозъка на мишката неврон по неврон. Ако може да направите това - да, принципно можете да доунлоуднете целия си мозък. Но трябва да отбележа, че мозъкът е много по-сложен, отколкото си мислехме. Мозъкът реално не е компютър. Дигиталният компютър има вграден чип, има Уиндоус, има софтуер. Мозъкът няма пентиум чип, няма софтуер, няма Уиндоус (смях от водещия). Нашият мозък е самообучаваща се машина. Когато научавате нещо ново, ваши0ят мозък свързва част от невроните ви по различен начин. Той се променя на хардуерно ниво. Компютърният чип е такъв, какъвто е излязъл от завода. Ако махнете един транзистор, той ще спре да работи. Той не може да пренареди хардуера си, докато нашият мозък го прави постоянно.

Водещ: Това е зашеметяващо.

Каку: По тази причина хората, които се занимават с изкуствен интелект разбраха, че вече 50 години се върви по грешен път. Доскоро се смяташе, че нашият мозък работи по подобие на компютър. Той всъщност е невронна мрежа. Невронната мрежа е самообучаваща се машина, която просто се пренавръзва при всяко ново научаване. Така, че паметта е разпределена из целия мозък, тя не е локализирана на едно място. Ние мислехме, че паметта е локализирана, точно както файл на вашият хард диск. Сега разбираме че паметта е разпределена, съзнанието също. Няма някакво малко човече във мозъка, което да представлява съзнанието. Всичко е разпределено из целия мозък. Имаше наскоро случай с едно момиче, което се оплака от главоболие. Тя отиде при своя лекар на преглед. Той сканира мозъка й и откри че половината от него липсва. Въпреки това тя е нормален човек с нормален живот. Това, което исках да подчертая с този пример е, че макар половината тъкан да липсва, мозъкът може да работи имено защото е невронна мрежа. Така че „доунлоудването” на мозъка е теоретично възможно – да, но ще са ни нужни векове преди да имаме успешен проект, от мащабите на проекта Геном, който да може да локализира вашите неврони един по един.

Водещ: Кой ни е проектирал Мичио? Защото е бил гений. Бил ли е Бог?

Каку: Айнщайн е задавал този въпрос много пъти. Според него има два типа Бог. Първият е Богът на организираната религия, Бог на молитвите, персоналния ви Бог, Бог който е наказал филистимците и е ходил по вода. Но той не вярваше в този персонален Бог, който, ако не му се молиш постоянно ще ти стане враг. Той вярваше в Богът на Спиноза. Богът на редът, хармонията, красотата, простотата. Той вярваше, че вселената е толкова красива, а не би трябвало да е така. Вселената би трябвало да е случайна, хаотична. Вместо това ето ни нас, водим този разговор. Две съзнателни същества. За него този факт бил толкова невероятен, че е било невъзможно да е инцидент. Така разсъждавал Айнщайн. В момента се опитваме, да открием уравнение с дължина един инч, което ще ни позволи да пресъздадем цялата вселена. Но откъде идва това уравнение. Не би трябвало да е по този начин, можеше да е по хиляди други начини. Можеше нашата Вселена да е хаотична, грозна, разбъркана. Но ето ни и нас. Така че се опитвам и аз да разсъждавам по този начин.

Водещ: И все пак, не бих казал, че повечето учени вярват в Бога на реда. Ще се съгласиш ли?

Каку: Ами знаете ли, всяка анкета взета от учените през последните 50 години, показва че около 30% от учените са религиозни. Те ходят на неделно училище, ходят на църква и се молят редовно. Този процент не се променя през годините. Така че, учените не са задължително атеисти. Повечето от тях са може би агностици и около 30% са вярващи.

Водещ: Нека поговорим за това, което се случва на планетата. Слънчева активност е в най-ниските си нива от години, много хора говорят за изместване на полюсите. Какво всъщност се случва?

Каку: НАСА бе шокирана, когато учените изготвиха доклад, с потенциалните щети върху икономиката, при едно голямо слънчево изригване. Ние следим този проблем много внимателно. Всъщност наскоро имаше конгрес по тази тема. Там се стигна до извода, че ние сме тотално неподготвени, ако при следващия цикъл през 2012 ни удари голяма слънчева буря. На всеки 11 години полюсите на слънцето си разменят местата. Това създава шокова вълна по повърхността му и се наблюдава голяма слънчева активност. През по-голямата част от историята си сме били в неведение за този процес. Космическата ера е все още млада. Но през 1989 имаше слънчева буря, която изключи големи части от комуникациите и електрическата мрежа на Канада. През 1859, преди 150 години, изключително мощна слънчева буря разруши почти цялата телеграфна мрежа в САЩ. Ако сме свидетели на подобна силна буря през 2012, то щетите ще се равняват на трилиони долари. Повтарям, трилиони долари. Щетите няма да са само за икономиката. Такава буря не спира електричеството само на някои региони. Цели континенти ще бъдат засегнати. Тогава ще имаме гладни бунтове. Хладилниците няма да съхраняват храната за дълго, няма да има електричество за водните пречиствателни станции. Банковата система ще се срути. Сателитите ще бъдат унищожени със стотици. Последиците от това ще бъдат огромни. Неизбежно е да бъдем ударени толкова силно. Случвало се е и преди. Ние не знаем кога, ще е тази най-силна буря. Знаем само че следващият пик ще е около 2012 и ние трябва да се подготвим. Ние не трябва да пренебрегваме тази опасност. Например, знаехме че буря от калибъра на Катрина е неизбежна. Рано или късно нещо с подобна сила ще удари дигите. Но всички си казваха – това няма да се случи на моята смяна. Нека да не се тревожим, това е проблем на следващите след нас. Е, в един момент бяхме ударени. Това показва че не трябва да си позволяваме подобен тип отношение към потенциалните опасности. Трябва още от сега да започнем подсилването на нашите електроцентрали.

Водещ: Може ли да бъдат предотвратени щетите?

Каку: Да разбира се, но ще е малко скъпо. Например, ще трябва да изолираме трансформаторите, да ги защитим така, че това слънчево изригване да не ги даде на късо. Със сателитите положението е по сложно. Те са в орбита. Те нямат никаква защита. Следващото поколение сателити трябва да бъдат подсилени.

При предишната голяма слънчева буря имахме само телеграфни мрежи. Нямахме сателити, нямахме компютри, телефони – всички играчки на електрическата ера. Ние сме застрашени едва от два слънчеви цикъла насам. При последното слънчево изригване, ние трябваше да евакуираме нашите астронавти в най-защитената част на космическата станция. То не беше много силно, но беше достатъчно голямо, за да ни накара да ги евакуираме. Така, че това е още една допълнителна грижа, за която ние дори не предполагахме, че трябва да се грижим преди няколко години. Проблемът е, че за първи път в историята на човечеството, сме до такава степен зависими от електрическите си системи и сателитите си. Това нещо не е научна фантастика. Ние учените искаме да покажем, че сме научили уроците на Катрина.

Водещ: Това ще е еднократна голяма буря или …?

Каку: Не, не, Слънцето го прави от както е започнало да свети. Разбира се ние никога досега не сме го забелязали, просто не сме разчитали толкова на електричеството. Нямахме и космическа програма.

Водещ: Чудя се, Маите дали са знаели това? Техният календар свършва в 2012 година.

Каку: Не знам (смях). Не претендирам да бъда тълкувател.

Водещ: (смях) Да, вие сте учен. Но е интересно 2012, края на техния календар, предстоящите соларни събития и ето ни. Може би те са били много добри астрономи в тяхното време, как е било възможно - не съм сигурен.

Каку: Това е било доста преди електрическата ера, едва ли са разбирали слънцето толкова добре.

Водещ: Дали учените през 1859 са знаели че слънцето е причина?

Каку: Не, науката тогава е била сравнително примитивна. Учените осъзнавали че се случва нещо странно и изключително. Те водели записки – кое е развалено, кое не. Едва по-късно започнахме да си казваме – А ето, единственото нещо, което може да породи тези повреди е гигантско изригване от слънцето. Това е единственото голямо изригване от скорошната ни история. За други не знаем. Причината е, че преди просто сме нямали електричество.

Водещ: Ще бъдат ли наранени физически хора от тази слънчева буря?

Каку: Не, защото частиците се сблъскват високо в атмосферата и ефектите ще са единствено за електрическите ни мрежи.

Следва продължение на част 1

И аз настоявам

Уважаеми съфорумци,

Поради проявеният от вас интерес, ще публикувам цялото интервю. То е доста дълго и в оригинал се състои от 3 части. Аз ще се опитам да запазя вида в който е форматирано, доколкото това е възможно.

Приятно четене.

Първа част

FIRST PART - Телепортация, черни дупки, извънземен живот и други

На 24 април 2009, известният теоретичен физик и автор на “Физика на невъзможното” - Мичио Каку, гостува на радио предаването на Джордж Нури - Coast to Coast AM. С неподражаем стил и умение да обяснява сложното с прости думи, един от любимите учени на екипа на www.sci-bg.com, отговори на много въпроси, като телепортация, черни дупки, извънземен живот и много други.

01.Ето и първата част от интервюто:

Водещ: Мичио, добре дошъл.

Каку: Привет, радвам се да се чуем.

Водещ: Мичио, кажи ми за Мичио Каку, като младеж. Какво те накара да избереш професията физик?

Каку: Няколко неща ми повлияха. Едно от тях беше Флаш Гордън. Като малък се лепях за телевизора всяка сряда сутрин, гледайки тази сапунена опера. Не мина дълго и разбрах че нямам дълга коса и мускули като Гордън (..смях на водещия), но, уоу, ученът в този сериал наистина ме впечатли. Той изобрети космическия кораб, той създаде града в небето, благодарение на него сериите работеха. Тогава научих много важен урок, че учените са двигателя, двигателя който създава откритията, просперитета и прогреса. Второ, когато бях дете, всички говореха, за това че велик учен е умрял. Това бе Алберт Айнщайн. И тази вечер в която почина, показаха по телевизията неговото бюро, отрупано с недописани листа. Навсякъде по новините говореха за това, Айнщайн не беше успял да довърши своята велика теория и аз си казах, уау, аз искам да бъда част от това. Искам да разбера каква е била тази теория и искам да я довърша. Тази теория беше обединената теория на физиката. Теорията на всичко, теория за която той даде 30 години от живота си, теория с която цитирам, “ще прочета мисълта на бог”. И аз си казах – това е за мен. Искам да съм част от това търсене. Искам да съм част от това усилие да се намери уравнение, дълго един инч, което ще ни помогне, цитирам: “да прочетем мисълта на бог”.

Водещ: Добре трудно ли ти беше да вървиш по този път, или всичко дойде естествено?

Каку: Трябваше да се боря, но в гимназията имах голяма подкрепа от майка ми. Реших да построя ускорител на частици в гаража си (…смях от водещия). Така че отидох при нея и й казах, “Искам да построя 2.3 милион електрон волтов ускорител на частици в гаража”. Майка ми ме погледна и каза ок, но не забравяй да хвърлиш и боклука. Е изхвърлих боклука и отидох до магазина. Взех общо 200 килограма трансформатори, няколко километра медна жица и построих атомния разбивач в гаража. Магнитното поле от него бе толкова интензивно, че можеше да извади пломбите от зъбите ви, ако се приближите твърде близко. Когато го стартирах изгорих електрическата система на целия квартал. Когато майка ми се прибра от работа, не можеше да повярва на очите си. Дни наред се вайкаше, как така синът й не се е захванал с нещо по-полезно, като баскетбол например. За щастие срещнах Едуард Телер. Той видя с какво се занимавам в гаража и ми помогна да получа направление в Харвард. Той ми помогна да влеза там. Той разбира се е бащата на водородната бомба. Помогна ми много.

Водещ: Следите ли какво се случва във ЦЕРН, толкова много физици…всъщност част от физиците смятат че те ще създадат черна дупка която ще глътне цялата земя. Какво мислите за това?

Каку: Мисля че тези твърдения са преувеличени. Енергията която участва в експериментите се равнява колкото енергията на една плодова мушица. Така че помислете си за тази плодова мушица която жужи във тези тунели, и това е цялата енергията на сблъсъка в ускорителя. Природата непрекъснато произвежда много по- гигантски сблъсъци, например сблъсък на черни дупки или гама излъчвания. Енергията от тези феномени бомбандира Земята непрекъснато и Земята е още тук. Машината която построиха е огромна, но в сравнение с природните явления, които наблюдаваме в космоса е просто незначителна. Истинската цел на машината е да тества, тази фантастична теория, наречена “Струнна” теория. Надяваме се да създадем части, със висока честота на струнно трептене. Погледнете заобикалящия ни свят. Цялата видима материя, плюс електроните и неутриното са изградени от ниско честотно вибриращи струнни. Но частиците които се опитваме да открием са с висока честота. Те идват от 11-тото измерение. Според нас те са основната причина за тъмната материя, невидимата материя която изпълва космоса. Както споменах, тези частици трептят в единадесет-мерното хипер пространство.

Водещ: Толкова много неща се случват в науката в днешни дни. Само пред няколко дни говорехме, за новооткрити планети, с големина близка до земната. Водни изпарения изскачащи от черни дупки…

Каку: Едва вчера обявиха че са открили най-малката планета на орбита около друга звезда, на около 20 светлини години от нас. Тя е само два пъти по-тежка от земята и малко по-голяма от нея. Кой би си помислил, че ние ще успеем да засечем подобна планета. Преди месец бе изстрелян сателитът “Кеплер”. НАСА е планирала да открият над 600 подобни земни близнаци. Скоро ще имаме екзистенциален шок, шок че е напълно възможно, когато вечер погледнем към нощното небе, някой да гледа към нас.

Водещ: Да, представете си колко много такива планети има там. Карл Сейгън казваше – милиарди и милиарди…Той беше вярващ в извънземния живот Мичио, той не вярваше че са ни посещавали, но той вярваше че са там. Вярвате ли че има интелигентен живот в космоса?

Каку: Определено. Всъщност Карл Сейгън вярваше че има т.н.” тип три цивилизация” в нашата галактика. Тип три означава че те се нещо подобно на цивилизацията от филма междузвездни войни, цивилизация която е населила цялата галактика. Ако гледате сериите “Космос” на Сейгън, той говори за този трети тип цивилизация. Ако те наистина са този тип, мислите ли че ние сме достатъчно умни да разберем че са там, та ние сме тип нула. Ние сме на дъното на скалата. Ние добиваме енергия от нефт и въглища, от мъртви растения, от там взимаме енергия. Тип три цивилизация са галактическа цивилизация. За тях ние сме като мравки. Те няма да дойдат при нас и да кажат, “Носим ви семена, ядрена енергия, знания – заведете ме при вашия лидер.” по скоро без да искат ще стъпят на някои от нас. Например, ако строите магистрала до мравуняк, дали мравките ще видят комуникацията между строителите, дали мравките ще разберат какво е магистрала и къде е? Те ще бъдат без идея. Това заключи и Сейгън, че ние сме толкова примитивни, че дори няма да разберем ако някой строи галактическа магистрала точно до нас.

Водещ: По скалата на времето, колко ни е нужно да достигнем от нула до трети тип цивилизация?

Каку: Ами вие може да изчислите това. Тази скала идва от Русия. Николай Кардашев, известен астрофизик ни даде тази скала. Той изчисли че ако нашата цивилизация расте с по 3% годишно, то ние ще станем цивилизация от тип едно за около 100 години. Това означава че ще станем планетарна цивилизация. Това означава да контролираме времето, вулканите, земетресенията. После за около 2000 ще станем тип 2, нещо подобно на Стар Трек, ще сме заселили няколко звезди подобно на федерацията на планетите от Стар Трек. Но тип 3, като империята от междузвездни войни ще отнеме може би 100 000 години. Но това е един миг в сравнение със вселената. Какво са милион години за вселената – нищо.

Водещ: Нищо наистина.

Каку: Абсолютно нищо.

Водещ: Може би е възможно да има и още по- развита цивилизация от това, например цивилизация милиард години по-напред от нас.

Каку: Да и може би за това време са станали тип 4. Тип 4 би било нещо подобно на Кю, от Стар Трек, почти богоподобни. Възможно е да са извън самата вселена. Възможно е този тип цивилизация да черпи енергия от тъмната енергия директно. Това е една от най-мистериозните енергии във вселената и въпреки това тя съставлява над 70% от всичката материя и енергия.

Водещ: Мичио, колко нива на цивилизации има?

Каку: Е, три със сигурност от гледна точка на нашето разбиране на вселената. Тип 4 е спекулативен тип цивилизация, те са екстра галактични, те са почти като богове. Някои хора спекулират дори за тип 5 цивилизация. Но тип 1,2 и3 сме с голяма доза сигурни че съществуват. Те са планетарна, звездна и галактична цивилизации. Тъмната енергия е нещо ново. Ние не бяхме чували за нея преди 5-6 години. Тази енергия е причината за големия взрив. Това е енергията на разширяващата се вселена.

Водещ: Знаеш ли исках да те попитам за големия взрив. Нормално ли е за мен и много други хора, които не са учени, да си удрят главата в стената, опитвайки се да проумеят, какво се е взривило, какъв е бил този голям взрив и какво по-дяволите е било преди това да се случи?

Каку: Ами това е което ние се опитваме да разберем. Ако сте наясно със струната теория, то вие трябва да сте чували за вселената преди големия взрив. Струнната теория не се чупи когато започнем да изчисляваме тези неща. Теорията на Айнщайн се чупи. Айнщайн знаеше, че неговата теория е непълна, и не обяснява големи взрив, и затова искаше да създаде по висша теория, която да издържи проверката на големия взрив. Той си представя вселената като балон. Помислете си за нас като същества живеещи на повърхността на този балон, който се разширява. Но сега ние вярваме,че има и други балони там навън. Други вселени – паралелни вселени. Понякога те сблъскват или разделят на две и когато това се случва се случва и големия взрив. Това място което те обитават се нарича мултивселена. Големия взрив е резултат от вселена, която се сблъсква с друга вселена във мултивселената. Стивън Хокинг ги нарича бебешки вселени, и може би някои ден ще успеем да пресъздадем това, в наша лаборатория, да създадем бебешка вселена. Хокинг и други са изчислили колко енергия ще ни е нужна за да направим това. Разбира се ние в реалност не можем да го направим, може би тип 4 цивилизация ще може, но теорията ни казва че е възможно, ако имате достатъчно черни дупки и неутрони звезди и впрегнете енергията им, ще можете да си направите вселена в мазето си и да бъдете нещо като бог на тази вселена.

Следва продължение на част 1

С риск да изпадна извън темата за времето, ще напиша нещо за представите за пространството до времето на Нютон. Темата за пространството може би не е пряко свързана с времето, за моля за извинение за оффтопика.

А така...

Философските анализи на пространството са пряко свързани с задаваните теологични въпроси, къде битува Бог и т.н. Според класическата философия /да я наречем елински тип/ и в последствие теологията /условно ще я нареча европейска/ Бог е вездесъщ, идея която придава на пространството божествен характер. Върху темата е работил Хенри Мор, философ и теолог от ХVII век... за когото се смята, че е един от учителите на Нютон. Той вярва, че ако пространството е празно, то няма да съществува. Изказва твърдението, че дори лишено от материални обекти, пространството е изпълнено с дух, така че то никога не е истински празно. Нютон приема тази идея, доразвивайки я, като казва че, пространството е изпълнено с „духовна субстанция” заедно с материалната субстанция. Абсолютното пространство е сензорния апарат на Бог.

Немският философ Готфрид Вилхем фон Лайбниц, съвременник на Нютон, твърдо вярва, че пространството не съществува в конвенционален смисъл. Според него то е лесен начин да се опишат положението на материалните обекти, един спрямо друг.

Ми това са общи линии идеите битували по и до времето на Нютон. Драги В. С това се надявам, че ти отговорих на въпроса за представите по времето на Сър Айзък Нютон.

Мойте лични представи са, че пространство не съществува а само време. Разстоянията са една голяма заблуда. Очаквам скоро това да се докаже.

Поздрави Б.

П.С. Готфрид Вилхем фон Лайбниц е представител на т. нар. релативистка позиция.

П.С. по-късно ще пиша продължение по темата за ентропия и време. Защо в миналото има по-ниски нива от тези в бъдещето, впреки формулите на Максуел, които са валидни и в двете посоки. Въпреки наблюденията, че електромагнитните вълни /а бе светлината/ излъчени от една ел. лампа се разпръскват и никога, а не се събират в нея и т. н. и т.н.

Поздрави Б.

.....

Айнщайн доказва, че пространството и времето не са някакви абсолютни категории, безучастен фон, на който се осъществяват събитията, а самите те се влияят и променят от движението на материята и от масата на материята.

.....

Ваше Величество,

Според Айнщайн, пространството и времето не са някакви абсолютни категории, но пространство-време е АБСОЛЮТ. Това е оправната точка. Според нея той създава серия уравнения за взаимодействие при движенията на телата - Тонзурата на Айнщайн. Схемата работи с многократно по-висока точност от схемата на Нютон.

С риск да се повторя - Според Айнщайн, пространството и времето са относителни, но пространство-време е АБСОЛЮТ.

А за историята на развитие на тези идеи писах във форум Физика, но за ваше улеснение, ще копирам час от тамошния си пост.

1) Пространството е обект; ускорителното движение НЕ е относително; АБСОЛЮТНА ПОЗИЦИЯ.

Нютон

Забележка:

Годфрид Вилхем фон Лайбниц - съвременник на Нютон не е съгласен с него и привежда множество аргументи в полза релативистката позиция.

2) Пространството НЕ е обект; всички аспекти на движението са относителни; РЕЛАТИВИСКА ПОЗИЦИЯ.

фон Лайбниц

3) Пространството НЕ е обект; ускорителното движение е относително спрямо осредненото разположение на масата във вселената; РЕЛАТИВИСКА ПОЗИЦИЯ.

Ернст Мах

3) Пространство и време са взаимно относителни; пространство-време е АБСОЛЮТЕН ОБЕКТ.

Айнщайн - СТО

Моля за извинение, че си позволих да копирам собствените си постове, а не посочих линк, но смятам, че този вариант прави мнението малко по лесно за прочитане...

Поздрави Б.

..

Понятията "време" във физиката и във философията са ... различни неща.

...

Ако вземем за отправна точка "Философия на науката", понятието ВРЕМЕ е типично философско понятие. За повече информация: Философски кръжок "Ернст Мах".

Във физиката и философията пространството, времето и пространството като развитие през последните 200-300 години има следният вид:

1) Пространството е обект; ускорителното движение НЕ е относително; АБСОЛЮТНА ПОЗИЦИЯ.

Нютон

Отварям една скоба: Годфрид Вилхем фон Лайбниц - съвременник на Нютон не е съгласен с него и привежда множество аргументи в полза релативистката позиция.

2) Пространството НЕ е обект; всички аспекти на движението са относителни; РЕЛАТИВИСКА ПОЗИЦИЯ.

фон Лайбниц

3) Пространството НЕ е обект; ускорителното движение е относително спрямо осредненото разположение на масата във вселената; РЕЛАТИВИСКА ПОЗИЦИЯ.

Ернст Мах

3) Пространство и време са взаимно относителни; пространство-време е АБСОЛЮТЕН ОБЕКТ.

Айнщайн - ОТО

Написах тези точки, като опит за систематизиране на идеите отнасящи се за пространство - време господствуващи през последните 300 години.

И само още нещо извън темата...

Преди години в СУ Св. "Климент Охридски" се преподаваха лекции свързани с тези теми на докторантите. Даже професора е публикувал два учебника. За съжаление нямам информация какво е настоящото положение.

И аз настоявам

Ще го получите в понелник 22-04-2010

Не съм физик, но някак си самата мисъл за движение във времето в обратна на неговата посока (значи към миналото) или пък в същата посока...

Прието е да се говори /във физиката/ не за обръщане на стрелата на времето, а за протичане на събитията в обратната посока.

Пример: Едно яйце пада от масата и се чупи. Обръщаме събитието: Яйцето си възтановява структурата и се връща на масата. И цялото това събитие протича в същата посока /стрела/ на познатото ни време.

Поздрави Б.

Мдаа,работата става все по сериозна.

.. е нямало ентропията.

****

С уважение В00.

Точо така. Много правилен ред на мисли. Но причината не е липсата на материя. А много ниски нива на ентропия. В следващия си пост ще дам повече подробности.

Поздрави Б.

Здравейте,

Замисляли ли са се тукашните християни за личността на Исус в контекста на тогавашната историческа реалност? И доколко делата му съответстват на тогавашната обстановка?

Защото да разсъждаваш за делата на един човек само от религиозна гледна точка е крайно необективно и недостоверно.

Та каква е 'картинката' в Юдея през 1 век, която трябва да се вземе под внимание и в която образът на Исус, създаден от Евангелията съвършено не се вписва?

. . . .

Чакам с интерес, че дотук нищо съществено не каза. Само да ти напомня: аз не твърдя, че Исус не е недостоверен, а че митологичният му образ, създаден от Евангелията, не отговаря на реалния такъв /както е в случая с Пилат/.

Много е важно да споменем, че идеите предписани на Иисус в Евангелията не са напълно непознати за юдеите. Тези идеи са грубо оформени в средите на есеиската секта около 140 години преди появата Му. Доразвити са за тези 140 години, а Христос просто ги разгласява извън общността на есеите.

Важно е да забравяме и реакцията на Иисус в храма. Разгонването на търговците, обръщането на масите на сарафите, демонстрира воля за борба и желание за промяна на съществуващите порядки. Действията Му не са от най-миролюбивите.

За съжаление в момента не мога да цитирам материалите от които знам за по-горните твърдения, но ще си направя труда да ги намеря отново. Тези материали бяха публикувани в списания, претендиращи да притежават някаква научна стойност, преди около десетина години.

Доколкото си спомням, там пишеше също, че двама от апостолите са есеи, но кои точно, не помня. Както и да е . . .

С една дума, не идеите на Иисус са водещи и революционни сред месното население, а нещо друго. Въпросът е какво.

Личното ми мнение е или по-точно казано вяра ми е, че Иисус е богочовек.

**************************

Замисляли ли са се тукашните християни за личността на Исус в контекста на тогавашната историческа реалност? И доколко делата му съответстват на тогавашната обстановка?

Защото да разсъждаваш за делата на един човек само от религиозна гледна точка е крайно необективно и недостоверно.

. . . .

Ипостас (ὑπόστᾰσις) (личност) Иисус Христос за тукашните християни /да разбираме ортодоксалните християни, щом са тукашни/е дефинирана и включена в символа на вярата по време на църковните събори. Личността на Иисус не може да бъде анализирана от гледната точка на православен християнин като историческа личност, а само от религиозна гледна точка базирана на Писанието и Преданието /светооченските писания/ където: ипостас Иисус Христос – Син Божии, една от трите личности съставящи Св. Троица.

Също така Богочовек Иисус Христос.

И отново ще повторя.

Не е възможно един православен християнин се разсъждава за Иисус Христос извън дефинираните за Него, характеристики, от Писание, Предание и църковните събори. В противен случай, анализаторът не би могъл да се нарече православен християнин.

Просто малко уточнение, помагащо за избор на правилна наблюдателна точка. Успех в анализа!

Пътешествия във времето

(Част от интервю с Мичио Каку )

С. А.: Как се променят с годините възгледите относно пътешествия във времето?

М. К.: Ако вие сте сериозен физик и преди десетина години започнехте да говорите за пътешествия във времето, щяхте да бъдете подиграван във физичната общност. Хората щяха да се кикотят зад гърба ви, научната ви кариера щеше да бъде разрушена, никой не би ви поддържал. През последното десетилетие има видима промяна в научното отношение към пътешествията във времето и аз се постарах да отразя този факт в моята книга Хиперпространство. По-рано физиците имаха задължението да докажат, че пътешествията във времето са възможни. Днес задължението им е да докажат, че съществува закон, който забранява пътешествия във времето.

С. А.: Кога учените за пръв път започнаха да мислят сериозно за пътуване във времето?

М. К.: През 1949 г. в Принстън колега на Айнщайн бе Курт Гьодел, един от най-великите логици на последното хилядолетие. Гьодел намери решение на общата теория на относителността на Айнщайн, в което Вселената се върти. Ако пътувате с космически кораб из въртяща се Вселена, вие бихте могли да се върнете на мястото на старта преди да сте го напуснали. Айнщайн е бил много обезпокоен от това. Течението на времето, както учи Нютон, е еднопосочно и равномерно; то не мени посоката си, винаги тече с една и съща скорост и носи всичко по своя път. Айнщайн казва: “Не толкова строго! Реката на времето криволичи, ускорява се и се забавя около големите звезди и галактики.” Новото, което Гьодел показа през 1949 г. бе, че реката на времето може да има водовъртежи. Те се наричат “затворени времеподобни криви”. В своите мемоари Айнщайн казва да, това са решения на уравненията, но ние можем да ги изоставим от физични съображения: Вселената се разширява, тя не се върти. Тогава учените погледнаха назад към предишни решения на уравненията на Айнщайн и откриха, че има и други решения, които също позволяват пътешествия във времето. През 1937 г. У. Дж. Ван Стокум разглежда един безкрайно дълъг въртящ се цилиндър и по-късно се оказа, че ако вие го обикаляте е възможно да се върнете преди да сте тръгнали. През 1963 г. математикът Рой Кер откри, че една въртяща се черна дупка колапсира не в точка, а в пръстен. Ако вие паднете през пръстена, вие бихте могли да свиете назад във времето или може би в друга вселена. Математиците наричат подобни пространства многосвързани, а физиците – дупки на червеи. В края на 80-те години Кип Торн и колегите му в Калтех намериха друг клас решения на уравненията на Айнщайн, за които са възможни такива машини на времето. Подобно на асансьор, свързващ успоредни вселени, тези решения притежават бутон “нагоре” и бутон “надолу”. При определени условия вие можете да преминете през тях лесно, като на кино. Вие можете да погледнете в тях като в огледало и след това да се върнете.

. . . . .

При интерес, бих могъл да публикувам цялото интервю. Удебеленият текст е форматиран от мен.

Поздрави Б.

Драги rockbul,

Анализът на доктор Данчев е пълна идиотщина. Единственото нещо за което той има право е, че наука не се прави с не дефинирани термини. В науката те се наричат етикети. Преди доста време, аз случайно попаднах на него и прочитайки информацията, публикувана в уеб сайта на доктора, останах изумен от голяма част от твърденията му.

Сега конкретно за анализа.

Убеден съм, че книгата на Стивън Хокинг е научнопопулярно четиво. Което е много приятно написано. Едва ли тази книжка има за цел да обяснява фундаментите на физиката. Ако това е целта книгата би била огромна /няколко дебели, ама много дебели тома/+ за притурка: учебниците по физика за гимназиалния курс.

Като заключение, мога да кажа, че този анализ не е най-доброто нещо, което трябва да се вземе под внимание, ако се колебаете дали да си купите книгата на Хокинг.

С най-добри пожелания – един ФИЗИК

Разрешете ми да се включа в дискусията.

Темата /за Времето/ е страшно интересна, по този въпрос е работено векове наред от най-изявените умове на човечеството и бих искал да споделя с уважаемите участници на форума нещата, които са ми известни.

За съжаление, липсата на време ме притиска и като резултат, ще накъсам мнението си на няколко отделни поста.

Пишейки горното изречение забелязах нещо интересно. В българския език се е наложила фразата и нейните вариации като „Липсата на времето ме притиска”. Забелязвате ли че, колкото е по-малка стойността на Времето, толкова е по-голяма силата с която действува върху човек в посока отгоре надолу. . . .Странно, нали? Обикновено е обратното.

И така, да се върнем към темата.

писах един пример за работа на СТО, а не на ОТО при което е пренебрегнато влиянието на гравитацията върху пространство/време. Мисля, че на този етап от дискусията можем да игнориране силите на гравитация. Темата, в основни линии се върти около времето, а не за неговите свойства и състояние. Тоест, пространство-време колко и как е изкривено (при опит за графично изобразяване) може на този етап да бъде пренебрегнато. /Но не и в понататъшното развитие на темата/ Мисля че, би било забавно и интересно да коментираме и неговите състояния и форма, ако има такава.

На този етап е по-важно какво е Времето? Удобна за използуване идея, понятие, етикет или нещо друго.

С това се помъчих да отговоря на въпроса, защо не е необходимо да използуваме Обща Теория /ОТО/, а само Специалната Теория /СТО/.

Така..

Сега ще се помъча да опиша един много странен извод, свързан с времето, което не е коментиран до този момент в настоящата тема.

B0081, моля да ме извините, ако повтарям някоя от публикуваните ви идеи във форум физика. Просто нямах време (пак това време!) да ви проверя постовете. Обещавам ви да го сторя, възможно най-скоро.

Така, сега по същество.

Ще започна с уточнението, че ползувам материали от книгата на Брайън Грийн „Пространство, време и текстура на реалността”.

Идеите описващи изводите от опитите с ентропията са публикувани Analen der Physik (1939) К.Ф. фон Вайзекер. Изводите на К.Ф. фон Вайзекер може да бъдат сравнени с изводите на Дейвид Албърт в Time and Chance (2000).

Ако някой се интересува от повече подробности за използуваната литература, ще му предоставя такива.

Стрела на времето с две остриета /колкото и откачено да звучи/.

Нивата на ентропия в една физична система се променят с течение на ВРЕМЕТО. Това гласи най-общо, Вторият закон на термодинамиката, наричан и "Закон за ентропията".

Ще уточня, че нивото на ентропия е ниско, когато имаме ред.

Нивото на ентропия е високо, при липсата на такъв или казано с една дума – хаос.

Не трябва да забравяме, че нещата в природата се стремят към хаос. Той е по-естественото състояние на нещата от състояние на ред. Това твърдение е базирано на статистика.

Най-важното е и ключов момент е, че вторият закон е производен. Той е просто следствие от вероятностни съображения, приложени към законите за движение в класическата механика.

Това довежда до прост извод, но изумителен извод: тъй като законите на Нютон не притежават вградена ориентация във времето, всички разсъждения в опит да покажат, че физичните системи минават от по-ниска към по-висока степен на ентропия в посока към бъдещето, са също толкова валидни когато се приложат към минало. Отново, тъй като използуваните закони на физиката са симетрични при обръщане на времето, няма начин онова, което наричаме минало, от онова което наричаме бъдеще.

Статистическите /вероятностните/ съображения зад втория закон на термодинамика важат и в двете посоки на времето. Не само е огромна вероятността ентропията на една система да е по-висока в онова, което наричаме бъдеще, но също толкова огромна вероятността тя да е по-висока в онова, което наричаме минало.

При закони, които не правят разлика между минало и бъдеще, такава симетрия във времето е неизбежна.

Невероятният извод е, че ентропийната стрела на времето има две остриета. От всеки един момент стрелата на увеличаване на ентропията сочи към бъдещето и към миналото. Затова предлагането на ентропията като обяснение за еднопосочна стрела на изпитваното време е неуместно. Противоречи на интуитивното ни отношение за време, описано така добре в публикуваните до този момент мнения във форума.

На увереността, че ентропията се увеличава към бъдещето, трябва да съответства точно същата увереност, че ентропията е била по-висока в миналото.

Разсъжденията въз основа на ентропията дават точни и смислени заключения, когато се прилагат в едната посока на времето, към онова което наричаме бъдеще, но дават безумни заключения към онова което наричаме минало. С една дума няма минало, история и каквото и да там, нещо сходно на тези понятия.

Ще продължа по-късно с това, че половината от заключенията са неверни и причините за това. Ще се опитвам да не вкарвам математика в решаването на проблема, доколкото е възможно.

Времето ми съвсем намаля и започна да ме притиска все по-силно, затова съм принуден да спра да пиша, засега.

С най-добри пожелания Б.

П.С. С помощта на ентропията може да бъде даден отговор на въпроса кое първото: кокошката или яйцето. Тоест, структура с висока степен на подредба /кокошка/ нуждаеща се храна /структура с ниска степен на подредба/ и резултат: отново структура с висока степен на подредба /яйце /. И т.н. Но това е тема за друг разговор.

Много е интересно Църквата каква роля би имала в подобна ситуация. Примерно БПЦ /Българска Православна Църква/

А определено с течение на времето тя би придобивала все по-голяма и по-голяма роля. Религия и наука са в противоречие /знаете защо/ и с западането на науката, църквата ще заема освободеното място в умовете на хората.

Църквата ще започне ли да проповядва, че само българите са спасени от Бог и продължат да живеят на земята и всички останали са телепортирани незнайно къде, но определено на по-неблагоприятно място за живот или обратното. Тоест, че българите са по-големи грешници от останалия свят и са наказани да живеят на земята докато не се очистят от греховете си? Аз интуитивно бих казал, че е втория вариант. По този начин би се осигурил по-голям контрол върху религиозната общност.