Й. Табов

Аномалия и противоречие. Изводи Анализът на „славянските” и „западните” мнения показва аномалия: в Източна Европа, където според самия Соболевски цялата хартия е била внасяна от Запад, е приета теорията за ранен (през четиринадесети век) "триумф" на хартията над пергамента, докато на Запад, където е било съсредоточено производството на хартия и следователно постепенният преход би трябвало да започне няколко десетилетия по-рано, специалистите го датират с почти две столетия по-късно. Налице е противоречие: и двете визии за прехода от пергамент към хартия не може да са верни едновременно. Поне едната от тях не може да е вярна! Но коя е грешната? „Западната” е в унисон с историята на технологиите: производството на евтина и същевременно достатъчно качествена хартия вероятно е резултат от въвеждането на винтови преси, а използването на винтовите преси е започнало през ХV век. „Източната” е базирана на личното мнение на Соболевски, е и приета, защото е удобна за „патриотични” изводи. Заключението от този анализ е, че най-вероятно версията на Соболевски е грешна, и че резултатът от нея е „състаряване” на голяма група от ръкописи средно с около 200 г. Това означава, че е много вероятно Киселков да е прав. Във всеки случай, проверката на датировките на ръкописите трябва да бъде направена много внимателно, с комплексен подход и използване на възможностите на новите технологии. Същото се отнася и за проблема за етническия произход на светите братя Кирил и Методий.

Западноевропейската палеография за хартията и пергамента Сред учените от Западна Европа преобладава мнението за „упадък” на пергамента през ХV и ХVІ век. Типичен пример е мнението на Щутермайстер от средата на ХХ век: „В течение на ХV век пергаментът постепенно се замества от хартия.” Има и специалисти, според които хартията измества в значителна степен пергамента през ХVІ век. Добра илюстрация на тези мнения е статистиката на пергаментните ръкописи в Бодлиевата библиотека (Библиотеката на Оксфорд – една от най-големите в Европа) – фиг. 2.

Ще продължа нататък. Критиката на Киселков В подробен труд Киселков прави анализ на предпочитаните от Бернштейн и съмишлениците му жития – Житието на Кирил и Житието на Методий; изводите в него са, че те са съставени в средата на ХV век. Това в голяма степен обезсилва обясненията на Бернштейн, които се опират предимно на писано в тези две жития. Отговорът на неговата критика е показателен за подхода, който често се използва при оценки на противоречиви данни от исторически извори. Той се състои в датиране на артефакти (в случая ръкописи) по такъв начин, че ръкописите с „предпочитани данни” да се датират като „стари”. Тогава „неудобните данни” се отхвърлят като противоречащи на „стари извори”. В конкретния случай Бернштейн пише, че „най-старият запазен препис на Житието на Методий се съдържа в кодекс от ХІІ-ХІІІ в.”. Ако това е вярно, то „Успението”, отнасящо се към ХІV в., резонно може да бъде атакувано. Как е датиран този „кодекс от ХІІ-ХІІІ век”, съдържащ препис на Житието на Методий? Ще се занимаем с този въпрос по-надолу. Славянската палеография за хартията и пергамента Славянската палеография предполага, че хартията е заменила пергамента в голяма степен, почти изцяло, в периода 1350-1400. Например известният руски славянски палеограф Соболевски в началото на ХІХ век пише: „14 век е бил време на битка между пергамента и хартията. Хартията, която в много отношения е по-удобна и което е най-важното, по-евтина, е победила.” Оттогава според славянската палеография славянските ръкописи на пергамент се датират почти изцяло в интервала от 1000 до 1350 г. Хронологичното разпределение на достигналите до наши дни български пергаментови ръкописи е представено на фиг. 1.

От него става ясно, че книгата е забранена „докато от нея не се изтрият имената на еретиците”. „Изтриването” е било грижа на всички „истински” католици, но преди всичко специална задача на Инквизицията и определени ордени. И докато „изтриването” от голям брой отпечатани книги не е било лесна работа, с ръкописите такава процедура е била нещо стандартно … Затова вероятно названието „българи” в ръкописите е било и изтривано, и поправяно – заменяно с нещо друго, може би например със „славяни”. Една от съвременните български визии за произхода на Кирил и Методий Да разгледаме типичен пример – разсъждения и обяснения на Д. Петканова; те са основани предимно на сведенията от Пространните жития на Кирил и Методий: „Длъжността друнгарий, която заема бащата на Константин, е висока управленческа длъжност. В Пространно житие на Кирил се казва: „друнгарий под стратега", т. е. помощник градоначалник, втори след стратега. Семейството на друнгария Лъв се състои от седем деца. Последното, най-малкият, е Константин. Това многолюдно семейство според житиеписеца на Методий е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област". Какво точно означава това, не можем с положителност да кажем. Много често житийните герои са от добър и благочестив род.” „Какъв е бил народностният произход на семейството, пространните жития не съобщават категорично. Един по-късен паметник, а именно краткото Кирилово житие, известно още като „Успение Кирилово", известява, че Константин бил „родом българин". Това сведение се тълкува в науката различно: като автентично или като плод на патриотично виждане от страна на по-късен автор. Според мен краткото Кирилово житие в този вид, в който го познаваме, е късна творба—от XII или XIII в. Тя е съзвучна с общата патриотична насоченост на литературата ни от онова време.” „Според състоянието на паметниците въпросът за народностния произход на Кирил и Методий многократно е дискутиран. Оформят се три хипотези. Според едната Лъв и жена му (в краткото житие назована Мария) са гърци. Тази хипотеза се опира на факта, че обикновено управленческите длъжности във византийската империя са се заемали от гърци. Освен това в житието на Методий се казва по повод назначението му за управител на едно „славянско княжество": „а пък аз казвам, като да предвиждаше [царят], че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните — да се запознае с всичките славянски обичаи и да обикне славяните постепенно". Това заявява един книжовник славянин, а не грък, следователно не можем да го виним в тенденциозност. От казаното следва, че Методий не произхожда от славяните. Иначе не би било нужно като управител постепенно да ги опознава и обиква. И в житието на Кирил има податки за гръцкия произход на двамата братя. Една от тях е, че Кирил има гръцко самочувствие. Когато говори за византийската култура, той казва: „от нас са произлезли всички изкуства". Освен това той създава поезия на гръцки език; а при смъртта му папата заповядва на всички гърци да пеят над него заедно с римляните.” „Втората хипотеза можем да наречем славянска или българска. Част от учените разсъждават по друг начин. Имало е случаи в живота на византийската империя, когато и негърци са заемали високи държавни постове; не е изключено такъв да е случаят и с друнгария Лъв. Освен това Кирил и Методий владеят в съвършенство славянския език с всички тънкости; трудно е да се до пусне, че не са родени славяни. А Кирил много горещо и убедено защищава славянските интереси в Моравия и Венеция, бори се за културното равноправие на славяните, проникнат със симпатия към тях. Не е ли това доказателство за неговия славянски произход?” „Третата хипотеза е междинна, тя се опитва да помири първите две и да даде отговор на възникналите възражения при едната и при другата. Според нея Кирил и Методий са деца от смесен брак, бащата бил грък, а майката славянка.” „В проблематиката за Кирил и Методий въпросът за народностния им произход не е най-важният. Историята познава най-разнообразни случаи — българи на служба при сърбите и възторжено пишещи за тяхната земя (например Константин Костенечки); сърби на служба при българите—например учителят Константин Огнянович, не по-малко български патриот от самите българи; гърци на служба при русите, българи проливали крьвта си за гръцката свобода и тачени от гръцкия народ като герои. Решаващото е същността на делото на Солунските братя. Те са могли да бъдат по майка славяни или да произхождат от погърчен славянски род, но са могли да бъдат и чисти гърци, работили за благото на славянството. Родени в един почти славянски град, от детство те са билингвисти (Билингвизъм — двуезичие (от лат. bilinguis — двуезичен)), проникнати със симпатия към славяните. В град, в който живеят съвместно люде от две народности, нещо напълно естествено е от двете страни да се владеят и двата езика. След време, когато император Михаил III възлага на Константин моравската мисия, той казва: „Вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски". Наученото в родния град Константин и Методий имат възможност по-късно да доразвият и усъвършенствуват. Освен това не бива да се забравят още някои немаловажни предпоставки—природните филологически дарби на Константин.” В тези обяснения прави впечатление честото използване на думата „славяни”. Били ли са жителите на земите около Солун „българи”? Българи или „други славяни” са били „славяните” в Солун? Една от руските визии за произхода на Кирил и Методий Ще се спрем на схващанията на един от най-авторитетните московски специалисти по тази тематика – Бернштейн. Ето няколко бележки, които той прави за достигналите до нас сведения в различни извори, за да обясни многобройните противоречия в тях: „По-трудно е да се определят различните интерполации и поправки, наложени от конкретни нужди на съвременния политически и църковен живот. Под въздействието на изискванията на времето в старите текстове са били добавяни допълнения и даже правени поправки.” „Реконструкцията на първоначалния текст на Житието на Кирил и Житието на Методий е много сложна задача, тъй като достигналите до нас текстове в различно време са били допълвани или съкращавани.” „Очевидно е, че в Житието на Кирил авторският текст се редува с добавки на чужд текст …” „Особено сложна е била съдбата на първоначалния текст на Житието на Методий, богат с български интерполации.” Споменатите в тези цитати Жития на Кирил и Методий са текстовете, наричани още „Пространни жития”, Латински жития или „Панонски легенди”. Към едно друго житие – „Успение Кирилово” – Бернштейн ясно изразява отрицателно отношение, като се позовава на друг руски изследовател от ХІХ век - Билбасов: „Съдържанието на „Успение” представя много нови факти, но повечето от тях не будят доверие.” Основната причина е, че според това житие Кирил е бил българин. Берштейн доста подробно обяснява мнението си, че Пространните жития са по-достоверни от „Успението”. Той пише: „В България … се е водила борба с Византия за самостоятелна българска църква, за богослужение на славянски език. … Трябвало да се покаже, че създателите на славянската писменост и организатори на богослужението на славянски език са били българи, че още преди Моравската мисия Константин Философ е проповядвал Божието слово на славянски език, покръствайки голям брой езичници, че още тогава е имало славянска писменост.” За евентуална тенденциозност и на Пространните жития той пише: „Някои изследователи … считат, че създателите на Житието на Кирил и Житието на Методий отразяват събитията тенденциозно. Разбира се, тенденциозни са били всички достигнали до нас паметници … обаче трябва да се разберат характерът и причините за тази тенденциозност. В Моравия и Панония тя е можело да се отрази в представянето на борбата на дейците на славянската църква с немското духовенство и папската курия …” На тази база той прави следния извод: „Ето защо при разлики между моравско-панонските и българските паметници при представяне на славянска проблематика повече доверие будят първите паметници.” и даже стига дотам да твърди, че при написването на „Успението” авторът е използвал Житието на Кирил тенденциозно, внасяйки съществени промени: „Много ярко и последователно „българските тенденции” отразява паметникът, известен с названието „Успение Кирилово”. То е написано с използване на „Житието на Кирил” с много допълнения.” Според него Панонските легенди са старо творение: „Споровете за времето и мястото, когато и където са създадени Житието на Кирил и Житието на Методий не спират до ден днешен. За времето на поява на този паметник понякога са били изказвани най-фантастични хипотези и предположения. Така например сравнително неотдавна българският филолог Киселков решително твърдеше, че ЖК и ЖМ са били написани … в ХV в. ! И всичко това въпреки че най-старият запазен препис на ЖМ се съдържа в кодекс от ХІІ-ХІІІ в.” На спора за времето на създаването на Панонските легенди ще отделим специално внимание, а сега ще добавим още един цитат от Бернштейн, повод за още негова критика за разпространението на „българската тенденциозност”: „… в един късен руски препис на „Проложното житие на Константин Философ” четем: Свети Кирил Философ е бил родом българин от град Солун.” В писаното от Бернштейн за съжаление няма нито дума за отношението на католиците към „българската ерес” – богомилството, а оттам и към самата дума „българин” и производните й. Повлияло ли е то на отбелязаната от него тенденциозност на Панонските легенди и в каква посока? Критиката на Киселков В подробен труд Киселков прави анализ на предпочитаните от Бернштейн и съмишлениците му жития – Житието на Кирил и Житието на Методий; изводите в него са, че те са съставени в средата на ХV век. Това в голяма степен обезсилва обясненията на Бернштейн, които се опират предимно на писано в тези две жития. Отговорът на неговата критика е показателен за подхода, който често се използва при оценки на противоречиви данни от исторически извори. Той се състои в датиране на артефакти (в случая ръкописи) по такъв начин, че ръкописите с „предпочитани данни” да се датират като „стари”. Тогава „неудобните данни” се отхвърлят като противоречащи на „стари извори”. В конкретния случай Бернштейн пише, че „най-старият запазен препис на Житието на Методий се съдържа в кодекс от ХІІ-ХІІІ в.”. Ако това е вярно, то „Успението”, отнасящо се към ХІV в., резонно може да бъде атакувано. Как е датиран този „кодекс от ХІІ-ХІІІ век”, съдържащ препис на Житието на Методий? Ще се занимаем с този въпрос по-надолу.

Българи или гърци са били светите братя Кирил и Методий ? По този въпрос е имало и има различни мнения. Според старите български текстове и според българската традиция те са били почитани като българи. В началото на ХІХ в. в науката се налага тезата, че са били гърци. В наши дни преобладава мнението, че те са били със смесен произход; според някои учени баща им е бил грък, а майка им – славянка, а според други обратно: майка им е била гъркиня, а баща им – славянин. Тук също има разнобой – според едни под славянин/славянка трябва да се разбира „български славянин/славянка”, а според други родителите им са нямали нищо общо с българите. Борбата за църковна независимост Българската почит към светите братя е била важен елемент в борбата на българите за църковна независимост, водена около средата на ХІХ век. Борба, в която техен противник е била Цариградската патриаршия. През 1853 г. панагюрецът Велко Королеев издава „Месецослов или календар вечний”. В него след църковния календар на страница 47 под заглавие „Месец мая ден 11-ий” той отправя апел за честване на паметта на двамата братя: „В тойже ден творим памят светих преподобних отци наших, Методия и Константина, нареченаго Кирила, Епископов Моравских, учителей Болгарских, и всех славянских народов, и братия Едноутробни, от рода Болгарского … и тако должни есми на всякое лето да им творим памят и да им празнуваме торжествено Празника.” За тия думи Цариградската Патриаршия повиква В. Королеев на съд, укорява го и заповядва да донесе всички непродадени бройки от календара, за да ги унищожи; те са били изгорени. В „Цариградски вестник” брой 329 от 18 май 1957 г. редакцията на вестника помества следното съобщение: „В предшедшата субота, на 11 май, памят празнува ся на болгарских просветителей светих Кирила и Методия в церквата славяноболгарска святого Стефана и преподобнаго Йоана Рилскаго. Тука в Цариград пръв път бе това тържество: похваляваме нашите в Цариград пребивающи болгари заради нихното тепло родолюбие и заради честта, която показаха към приснопамятните наши отци и просветители. Заради туй обявляеме въобще за да възприемат той пример по сичка Болгария да празнуват на всякое лето паметта на тия светий.” Призивът в това съобщение е намерил широк отклик във всички краища на България; започналото масово честване на Кирил и Методий е било акт на отцепване на българските християни от Патриаршията и стъпка към създаване на собствена отделна църковна организация, която ще уважава българските светии и техните празници. Отношението на Цариградската патриаршия към Кирил и Методий през вековете. Според днешната историческа картина на дейността на светите братя те са представени като християнски духовници и мисионери първоначално от лоното на Цариградската патриаршия, а после и като епископи на Римската църква. Като изпълнители на религиозно-политически поръчки инициирани от Византия, те са били изпратени с мисия при хазарите, а после и във Велика Моравия – да удовлетворят молбата за покръстване от страна на владетелите на Велика Моравия Ростислав и Святополк. В монографията си за делото на Светите братя Б. Ангелов отбелязва: „Всички изследвачи на старите славянски литератури считат, че прославянето на Кирил и Методий е почнало твърде рано … Поради своята ранна смърт, Кирил е бил по-рано канонизиран и честван от църквата … Канонизацията на Методий е станала наскоро след неговата смърт, също в България …” Канонизиран и честван от църквата … От коя църква? От Цариградската Патриаршия, от Рим, или от някоя друга – „Българска” църква? Тези въпроси не са случайни. Работата е там, че Цариградската Патриаршия е канонизирала Светите Братя само преди 50-тина години – през 1971 г.! Специалистите по славистика не са оставили без внимание един много странен факт: около 200 (!) години – всъщност почти до края на XI в. (!) – византийските документи не съдържат НИЩО за св.св. Кирил и Методий, за създаване на славянската азбуки и т.н. Първите стигнали до нас византийски сведения по този въпрос са в жития, написани от „архиепископа на България” Теофилакт в края на XI в. Предлага се обяснение, че византийците са считали славяните за варвари и поради това не са се интересували изобщо от техните «писмена». Е, може би това е така. Макар че византийците по-скоро биха употребили презрителни думи, отколкото да мълчат. Да допуснем, че всички византийци дружно са мълчали в продължение на 200 години. Въпреки това има и още една подробност – разпространението на християнството. Именно това се приписва като инициатива на Цариградската Патриаршия! Как така византийците са пропуснали да се похвалят с подобна заслуга? Видният московски специалист по славянска филология Бернштейн специално отбелязва: „Патриарх Фотий четири години след Моравската мисия в 867 г. изпраща на източните патриарси енциклика (окръжно послание), в която подробно се съобщава за успехите на византийската църква в разпространението на християнството, за укрепването му т. н. В тази енциклика няма нито дума за моравската мисия. Разбира се, това странно обстоятелство отдавна е трябвало да привлече вниманието на историците.” Да добавим, че още един детайл би трябвало да привлече вниманието на историците: „архиепископът на България” Теофилакт е оглавявал Охридската архиепископия, която макар по негово време е била в границите на Византийската империя, е била независима от Цариградската Патриаршия, неин съперник, срещу който Патриаршията е водила дълга борба – чак до закриването на Архиепископията през втората половина на ХVІІІ в. При това положение е естествено светиите, специфични за Охридската архиепископия, да са били не просто игнорирани, но презрително отхвърляни от Патриаршията! Тя е действала в тази посока доста шумно в средата на ХІХ в., когато е осъден В. Королеев и изгорен „Месецословът” му (както по традиция се е правело с „еретични” книги), след това по-тихо, и накрая – завой на 1800 в 1971 г. И още нещо: въпреки твърденията, че Киевска Русия е била покръстена „от Византия”, византийски сведения за тази „победа” на византийската вяра липсват: не се знае кои са били византийските мисионери, какви са имената на първите епископи в новопокръстената страна, кой и как е разпространил там „славянски” – Кирило-Методиевски – богослужебни книги, защо основните термини в руското християнство оттогава и досега са различни от гръцките, но досущ като българските (а те пък приличат на латинските): вяра – лат. vera (истина, фр. verite) – гр. δόξα (докса, ορθόδόξα) църква – лат. circus (кръг вярващи) – гр. εκκλησία (еклесия), фр. eglise кръст – лат. crucifixus (распятие) – гр. σταυρός (ставрос) олтар – лат. altarium (ger. фр. altar) – гр. βωμός (вомос) оцет – лат. aceto (ацето) – гр. ξύδι (ксиди) кандило – лат. candela (свещ, вощеница) – гр. νύχτα-φως, κερί презвитер – лат. presbyter – гр. πρεσβύτερος Последното е просто изписване на новогръцки на думата презвитер; в гръцката ортодоксия няма такава длъжност. Тук трябва специално да отбележим, че в тези разсъждения първоначалните етимологични корени на термините са без значение – съществена е връзката (и може би по-точно заимстването) на изброените български/славянски християнски термини с (от) латинските. Отношението на Римо-католическата църква към Кирил и Методий То може да се определи като отрицателно, с известни изключения. Например папа Адриан ІІ е приел Кирил и Методий много сърдечно, благословил е техните преводи и е дал на Методий сан на епископ на Велика Моравия. Неговият приемник обаче одобрява изгонването на учениците на Светите братя от Велика Моравия и забранява богослужението на славянски език. По-късно, на събор на Католическата църква в Сплит в средата на ХІ в. Методий е споменат като еретик. Чак към края на ХІХ век Рим започва да се отнася към Кирил и Методий с уважение. Важно за нас е да знаем, че в далечното минало думата „българин” за Католическата църква в религиозен контекст е била синоним на „богомил”. Като се има предвид широкото влияние на богомилските идеи не само сред катарите във Франция, но и сред патерените в Италия в близост до самия Рим, лесно е да разберем, че кървавата разправа на Римските папи с „еретиците” е засегнала и самата дума „българин”. Всичко, свързано с християнството на българите, е било внимателно проверявано, цензурирано и поправяно. Поучително е, че например книгата Царството на славяните на Мавро Орбини само две години сред напечатването си е била забранена със специална була, издадена от папа Климент VІІІ на 7 август 1603 г.; забраната е била включена в “Index Librorum Prohibitorum”- „Списък на забранените книги”, издаван периодично за наставление на католиците и служил като ръководство за дейността на Инквизицията. Ето текстът в „Списъка” от 1607 г.:

Българи или гърци са били светите братя Кирил и Методий ? Увод На този форум дълго време се обсъжда тема за грешките на Ганчо Ценов. Един от интересните детайли от съдбата на неговите трудове е свързан с докторската му дисертация. Оказва се, че за нея знаем малко, въпреки че част от нея е публикувана няколко пъти. За немските историци и читатели е било интересно изследването на Ценов за войната на Наполеон в Русия и запалването на Москва. Първата част на дисертацията на Ценов е свързана с историята на българите. Тя е озаглавена: „Кирил и Методий не са гърци, а българи”. Какво е пишело в нея? Ние не знаем. Може да правим предположения защо от многото му произведения – публикувани, забранявани, скривани в секретни отдели – най-изтриваната информация е точно за това изследване. Какво в него е било неприятно за някои заинтересовани кръгове? Целта на тези редове е да обясни проблема за произхода на Кирил и Методий, да видим аргументите за различните теории в науката, борбата между тях, средствата, които се прилагат … Първо две думи за «славяните» и нещо за една от «патриотичните» панславистки теории, сред които се открояват “Виенската” и руската. Основният лайтмотив на “австро-унгарската” (или “Виенската”) историческа школа за «славяните» е бил съсредоточен в две основни концепции: 1) Земите в района на Моравия (Чехия, Словакия, южната част на Полша, унгарската Панония) са “люлката на славяните”, т.е. до V-VІ в. славяните (всички) са живели в този регион. 2) Този район е и “люлката на славянската писменост и култура”. По-подробно: св. Кирилл е изобретил славянската азбука за жителите на Моравия и Панония, превел е св. Писание на техния език за проповеди сред тях; създадената по такъв начин писменост най-напред се е практикувала в Моравия, а след смъртта на св. Методий започналите преследвания на неговите моравски ученици са ги принудили да избягат в България. Там тези моравци на свой ред станали учители и разпространили моравската писменост сред “по-малките братя-славяни” в България. И така, преминаваме към проблема за етническия произход на Кирил и Методий.

1)) С анализ се аргументира научна оценка, а не научност. Има слаби научни трудове, добри, отлични … Така както храната си е храна, научният труд си е научен, макар че някой, на който храната не му харесва, може да казва, че това е боклук. За да ни предпази от първосигнални оценки на научни трудове, в науката се използва наукометрия. Има големи научни бази данни, като Scopus, World of Science и доста други, които събират данни за научни публикации и цитирания, пресмятат импакт-фактор и др.п. и дават възможност за оценки. Разбира се, те не са абсолютно точни, но в първо приближение са добър ориентир. Ориентир са и цитираните оценки за ГЦ и трудовете му в WorldCat. 2)) В същото време наукометрията ни дава възможност да се пазим от маргинални оценки. За ГЦ и трудовете му Уикипедия се позовава на публикация, която има белези на научна маргиналност: доклад на конфереция, вероятно без анонимно рецензиране, отпечатана в сборник с малък тираж, раздаден на участниците и даден в не повече от 10-15 библиотеки … Да се представя писаното там като оценка на „академичната общност” е гавра с науката. 3)) Колегите Йончев и Макебулгар пишат за „анализи върху труда”. На какви анализи върху трудовете на ГЦ се опира оценката в Уикипедия? Тя е направена от хора, които не познават трудовете на ГЦ; хабер си нямат от дисертацията му; най-популярната монография на ГЦ „Ди Абщамунг…”, издадена на 3 езика и пазена в 158 научни библиотеки въобще липсва в списъка на трудовете … 4)) А за Библията … има ли я в научни бази данни, като Scopus, World of Science …? Подлежи ли на научна оценка? 5)) Въпросът за детайли около забраната на книгите на ГЦ е актуален – какво следва от биографията на ГЦ в книгата на П. Чолов? Например – защо ГЦ в нея не е д-р?

От наукометричните данни на WorldCat следва определено положителна оценка за Ганчо Ценов като учен. По отделни негови тези може да се търсят и недостатъци, и приноси; данните на WorldCat обаче показват, че застъпваната от него „автохтонна теория” за произхода на българите съвсем не е „маргинална”; само двете негови монографии на тази тема, издания на Walter de Gruyter, са количествено представени в библиотеките – членове на WorldCat почти колкото всички трудове на Петър Ников, взети заедно. За "псевдонаучност" не може даже да става дума. Толкова научни библиотеки да държат "псевдонаучни" книги ... всъщност не са ли "псевдонаучни" противоречащите на приетата научна статистика голословни оценки ...? Е, личното мнение си е лично мнение ...

Намерих копие от страниците с биография на ГЦ в книгата на Чолов; правено е от съавтора ми К. Василев, вероятно не е от първото издание. Вижда се, че няма дисертация, няма нищо на немски ... Е, вижте какво е намерил П. Чолов - мисля, че добросъвестно го е отразил в книгата си. В същото време малко след 2000 г. повечето от книгите на немски - но без дисертацията - бяха налице в по 1 екз. в няколко б-ки. Така че - били са затворени в секретни раздели (шкафове, или стаи?...).

Би трябвало да погледнете какво значи "македония", на италиански "мачедония" и т.н. В случая азначава "смеска", смесена армия от различни народности. Такава е била армията на Роже де Флор, установила се в Галиполи, и там е и тогавашната "Македония". Мисля, че като се прегледат отново ръкописите, ще научим повече за изтритите места и "грешките" в тълкуванията и преводите. Накрая: как се пише "българи" на "древногръцки"? Б става П, Ъ става Е, ... пелгари; за това е писано още в средата на ХХ в. Думата "гар" се е писала с лигатура; адно от възможните четения е ПЕЛАРГ... Нататък както искате ...

Забранена ли е била "Русия и завоевателните стремежи на сърбите"?

Какво са правили с книгите на ГЦ? и кой? Ето част от писаното в цитирания по-горе първи "Списък" на забранените книги:

Който иска повече подробности, може до погледне доклада Й. Табов. Кой е основал град Булгар? Български исторически четения 2019. Зов български. Андари, Варна, 2019. с. 177-190. Има и запис в Ю Тюб.

Лингвистика и политика: езикът на древните македонци На какъв език са говорили античните македонци? По този въпрос отдавна се водят спорове; те не стихват и до днес. Гръцкият лингвист М. Хадзопулос пише: “Modern discussion of the speech of the ancient Macedonians began in 1808, when F. G. Sturz published a small book entitled De dialecto macedonica liber (Leipzig 1808), intended to be a scientific enquiry into the position of Macedonian within Greek. However, after the publication of O. Müller’s work Über die Wohnsitz, die Abstammung und die ältere Geschichte des makedonischen Volks (Berlin 1825), the discussion evolved into an acrimonious controversy -- initially scientific but soon political – about the Greek or non-Greek nature of this tongue.” и предлага класификация на различните съвременни възгледи в четири групи, които варират от визията за „древния македонски” като гръцки диалект до авторитетното мнение на В. Пизани, че това е бил отделен индоевропейски език.[1] От това става ясно, че само за 15-тина години в началото на ХІХ век спорът за езика на древните македонци става настървен и придобива политически измерения. Не бива да храним илюзии, че политиката не го е деформирала. Един от проблемите, които според М. Хадзопулос изискват сериозна дискусия, е – казано малко по-грубо – как да се обясни фактът, че в античните „македонски” писмени паметници вместо буквите (φ, θ, χ) са били писани съответно буквите (β, δ, γ) ? Според Хадзопулос обяснението на този феномен трябва да се търси изцяло в рамките на гръцкия език[2]. Ще покажем нагледно аспект на този спор. Сравнението на фрагментите от картите „Географско описание на епископиите на античния Източен Илирик” на Н. Сансон и „Македония, Епир и Ахайя” от Новия Атлас на Вилем и Йоан Блау (ил. 9) показва, че разположението на двата града Photica и Vodiza е идентично, т.е. че това са названия на един и същ град. Ил. 9. Увеличени фрагменти от 2 карти: в ляво – от „Географско описание на епископиите на античния Източен Илирик” на Н. Сансон, ок. 1730 г.[3]; в дясно – от „Македония, Епир и Ахайя” от Новия Атлас на Вилем и Йоан Блау, 1658 г.[4] Но и сравнението на думите Фотица и Водица показва, че между тях има някаква тясна близост. Какво би могло да означава тя, как би могло да бъде обяснена? Според цитираната статия на Хадзопулос излиза, че Photica – Фотица вероятно би се произнасяла от старото население на Македония „Водица”; и пак според нея – че обяснението на този феномен трябва да се търси изцяло в рамките на гръцкия език. Всъщност може би в мнението на Хадзопулос има доста истина; но тя би означавала необходимост от цялостна промяна във визията за историята на балканските народи и корените на гръцкия език. [1] Hatzopoulos, M. Le macédonien: nouvelles données et théories nouvelles. Ἀρχαία Μακεδονία VI (Thessalonique 1999) 225-39; The speech of the ancient Macedonians, in the light of recent epigraphic discoveries. VI International Symposion on Ancient Macedonia, 1999. http://macedonia-evidence.org/macedonian-tongue.html [2] “These names presenting a voiced consonant, rendered by a beta, formed according to the rules of Greek, and the Greek etymology of which was beyond doubt, convinced me that the explanation of the phenomenon should be sought within that language.” – цитат от Hatzopoulos, M. Op. cit. [3] Antiquorum Illyrici Orientalis Episcopatum Geographica Descriptio. Autore N. Sanson. Amstelodami. Apud J. Covens & C. Mortier. Около 1730 г. [4] Macedonia, Epirus et Achaia. G. Blaeu excudit. В: Toonneel des Aerdrycx oft Nieuwe Atlas, uytgegeven door Wilhelm en Joan Blaev. Derde Deel. Amsterdam, by Joan Blav. MDCLVIII. http://www.leidenarchief.nl/home/collecties/verhalen/bladeren-door-blaeu/blaeu Вж. и www.swaen.com/antique-map-of.php?id=7378 ; http://www.raremaps.com/gallery/detail/25508/Macedonia_Epirus_et_Achaia/Blaeu.html

По-интересен е обаче цитатът, който се привежда по-долу в същия речник като илюстративен пример за името Балакър, Balacrus: Phrygas Balagrus regebat. Цитира се същото място, което цитирахме по-горе. Тук вм. Phaligus е написано Phrygas, името Балакър се изписва с буква г: Balagrus (на български Балагър!) И така, Balacrus=Balagrus, cъответно Balacri=Balagri!![1] Освен пълководеца (или пълководците?) на Александър Македонски, друга известна личност е писателят-историк Балагър (гръцк. Βάλαγρος), който е автор на може би първата история на Македония: Македоника, която, за съжаление, не е запазена (по-вероятно е да е била съзнателно унищожена). Името му на три пъти се споменава от енциклопедиста Стефан Византийски, който го цитира в своята енциклопедия “Етника”. Ето какво пише английският учен Станли Касон за Балагър: Balager (Βάλαγρος or Φαλακρος). … He appears to have composed a Μακεδονικη Ιστορια or Μακεδονικα in at least two books. The authors name is a common Macedonian name, and in his work we have lost what was probably a most important contribution to Macedonian history. Превод на български: “Балагър (Βάλαγρος или Φαλακρος). Той ще е съставил “Македонска история” или “Македоника” най-малко в две книги. Името на автора е разпространено македонско име, и със загубата на неговия труд ние сме лишени вероятно от най-значителния принос към македонската история.”[2] [1] Николай Тодоров. Българи… [2] Casson, Stanley. Macedonia, Thrace ant Illyria. Their relations to Greece from the earliest times down to time of Philip son of Amyntas. Oxford, 1926, p. 275. Дали балагри не е балгари? Всъщност графичните представяния (графемите) БАЛАГРИ и БАЛГАРИ се различават само по реда, в който са записани двете букви Г и А. В стари записи понякога се срещат графеми – например лигатури – които могат да бъдат прочетени нееднозначно: и като АГ, и като ГА. Затова е напълно възможно при преписване на гръцки текст от невнимателен преписвач думата БАЛГАРИ да е била заменена с БАЛАГРИ. Как е записана думата BALACRI - „балакри” – в ръкописите? Ето какъв е отговорът на този въпрос в коментара към руското издание на Курций Руф: „…балакрите ... – Това място в ръкописите е повредено. Възможно е да е име на народност, живяла на територията на Македония.” (ил. 8). Ил. 8. Фрагмент от пояснението за балакрите в коментара на руското издание на „Историята …” на Курций Руф[1]. Тук се появява един много странен детайл. Как ли така се e случило, че във всичките ръкописи (а ръкописите със сигурност са повече от един: в предговора към руския превод се говори за множество запазени ръкописи; за изданието на Едмунд Хедике, както самият той отбелязва в предговора към цитираното издание, са използвани 12 ръкописа![2]) е повредено точно това място?[3] [1] Квинт Курций Руф. История Александра Македонского. Москва, Издательство МГУ, 1993. [2] Q. Curti Rufi Historiarum Alexandri Magni Macedonis libri qui supersunt iterum recensuit Edmundus Hedicke. Leipzig, Teubner, 1912. [3] Николай Тодоров. Българи …

Кои са тези балакри? Ето например как се тълкува думата Balacri в един от най-старите и авторитетни лексикони на античния свят: „Балакри – племе във войската на Александър Велики, у Курций Руф и Ариан...”[1] – „Балакри – племе във войската на Александър Велики, у Курций Руф и Ариан...” (ил. 7). Ил. 7. Тълкуването на „балакри” и „Балакрус” в лексикона на Хофман[2]. [1] Hofmann, Johann Jacob: Lexicon Universale, Leiden, 1698. [2] Hofmann, Johann Jacob: Lexicon Universale, Leiden, 1698.

Във френско издание от 1772 г. (на латински и френски език) имаме също балакри, те са нови съюзници, а командирът им се казва Филаг (ил. 5 и 6). Така е и в английски издания. Ил. 5. Фрагмент от старо френско издание с текста на „Историята …” на Курций Руф[1] на латински език. [1] Histoire d’Alexandre Le Grand, par Quinte-Curce. Chez J. Barbou, A Paris, MDCCLXXII. p. 489.

В известното произведение на Курций Руф за подвизите на Александър Македонски, на няколко пъти се среща едно име, което на български е предадено така: Балакър. Откъсът, в който се разказва за разположението на войските на Александър Македонски в битката при Гавгамела, гласи следното: „И така, след като отвориха проходите на вала, заповяда войските да започнат да излизат. Същевременно подреждаше бойния ред. На десния фланг постави конниците от гвардията си. Началник им беше Клит. Към него прибави отряда на Филота и постави в негово разпореждане командирите на другите конни отряди. Най-накрая постави отряда на Мелеагър и след него фалангата. До нея разположи войниците с посребрените щитове. Началник им беше синът на Парменион – Никанор. В резерв постави войските на Кен и отрядите на орестите и линцестидците. Зад тях – Полиперконт и чуждестранните войници. Командирът на тази войска Аминта отсъствуваше. Командуваше ги синът на Балакър – Филип, неотдавна привлечен като съюзник. Това бяха войските на десния фланг.”[1] В цитирания откъс Балакър е баща на някой си Филип, който командвал чуждестранните войници. Обаче е, че в руския превод на Курций Руф, направен по ръкописи, ситуацията е доста по-различна: там името Balacri е преведено като етноним (име на народност!): „В помощните части стоеше с отряда си Кен, след него Орест и Линкест, и най-отзад Полиперкон, командир на чуждестранния отряд. Началник на тази войска беше Аминта. Фалек водеше балакрите, едва неотдавна приети за съюзници.” (ил. 4) Ил. 4. Фрагмент от руския превод на Курций Руф[2]. [1] Квинт Курций Руф. История на Александър Велики Македонски. Превела от латински Николина Бакърджиева. Военно издателство, София, 1985, стр. 84. [2] Квинт Курций Руф. История Александра Македонского. Москва, Издательство МГУ, 1993.

Аз вече писах, че около 2000 г. на много места книгите на ГЦ още бяха в бившите "секретни отдели" (в няколко от големите б-ки в Сф). Според вас книгите в такива отдели забранени ли са? Ами можело е да се гледат - след съответно разрешение...

И къде е бил заводът за цимент? В Тракия ли?

Да, забраната е много важна. Бях помолил за скан от списъка на публикациите на ГЦ в книгата на ПЧолов. Той е много важен. Защо? Прочетете уводните думи и точка първа от Постановлението с първия Списък, представен по-горе от колегата Йончев. От тях става ясно какви, от кого, как и т.н. мерки ще се предприемат по-нататък. Те са били доста, а техният резултат ще се види от списъка на публикациите на ГЦ в книгата на ПЧолов. Добавям и началото на това Постановление.

Хубава схема. От нея ясно се вижда, че няма тръби. Има само канали - на акведукт (мост) или в тунел. Според мен по-голямата част от такива водопроводи са били на акведукти.

А какво знаете за Балагер и "балагрите"? Статията я няма в мрежата, може да ви я изпратя по е-мейл.

Познавате ли статията Й. Табов. Кой е основал град Булгар? Български исторически четения 2019. Зов български. Андари, Варна, 2019. с. 177-190. Ако да - моля бъдете по-конкретен. Ако не - ще измислим нещо; подписал съм авторски права на издателите и ще ги спазвам в разумни граници.

Сега водопроводите, които докарват вода в градовете от далечни водохранилища, са от стоманени тръби, заровени в земята. В далечното минало водопроводите, които са докарвали вода в градовете от далечни водохранилища, са били акведукти – канали, издигнати на високи стълбове, така че да е много трудно да бъдат достигнати. Защото обикновени канали на нивото на терена (като напоителните) са много уязвими от замърсяване, случайно или нарочно, от диви зверове или хора. Затова водопровод за град като Константинопол от времето на Константин Велики е бил акведукт. Така е преценил и човекът, който е готвил за издаване ръкописа и е разделил гръцкия текст на отделни части и им е поставил латински заглавия. И така, логичният превод на думата aqueductis в заглавието е акведукт. За съжаление българският преводач се е опитал да шикалкави – писал е за тръби. Защо не е пояснил какви са били тези тръби – глинени, каменни, железни? И кой може да каже какво е искал да изрази с думите „от вътрешността на Тракия”? Кое е това място? Тъпи ли са били пловдивските жители, които като „тракийци” вероятно близо до „вътрешността на Тракия”, са строили скъпото и трудно за реализиране съоръжение акведукт, вместо да се възползват от тръбите, които според нашия преводач са им били буквално под ръка?