kramer

Хм, политиката в случая не е важна. Казус, много "бъркаш двата щата". УР е едно, полоса за осигуряване е друго. За УР-овете отговаря цял заместник-народен комисар на отбраната. Изграждане на линии от типа "Сталин", "Манерхайм", "Мажино" е държавна отговорност. Докато полосата за осигуряване се гради със сили и средства на дивизията т.е. нейния инженерно-сапьорен батальон, сапьорните роти на полковете и личния състав на полковете, когато не е на занятия. Включва изкопани позиции и заграждения, на които да се опрат малък брой подразделения които карат противника да се развърне преди да достигне главната полоса на дивизията, да го забавят, да разстроят бойния му ред, да му нанесат загуби. Затова е и с някаква дълбочина - примерно 20-40км между държавната граница и първия отбранителен рубеж. На запад тия подразделения се наричат сили за прикритие.

andreiS40: "Защо не разкажеш по-подробно.....за ,,качествата на тия от ,,Армията на Махди". Би било интересно....Нашите там се справих доста добре на фона на ресурсната и техническа необезпеченост!" Ами "армията на Махди" бяха въоръжени милиции на партията на Муктада Садр. Та в началото на април по повод на това че един от неговите заместници беше арестуван от коалиционните сили, те се вдигнаха на бунт в шиитските райони на Южен Ирак. Атакуваха и превзеха общините и полицейските участъци в по-големите градове-Наджаф, Дивания, Ал Кут, Насирия и др. По едно и също време. Опитаха се да направят същото и в Кербала, но срещнаха сериозен отпор от нас и поляците. Атаките продължиха през целия април 2004 и началото на май. За разлика от "Ал Кайда" не бяха фанатици-самоубийци. Специално в Кербала бяха около 300-400 въстанници, въоръжени с леко стрелково оръжие и РПГ-7. Имаха и известен брой 60 и 81 милиметрови минохвъргачки, които превозваха с пикапи. Нашите войници бяха сериозно мотивирани, базата ни беше много добре укрепена, щом пристигнахме през януари, това ни беше първата работа-да затрупаме полското командване с поръчки за бетонни елементи-стени, укрития от минохвъргачен огън, бодлива тел и т.н.т. С продоволствието беше малко зле въпроса, щото логистичните конвои не пътуваха, та карахме на американски готови дажби месец и нещо. Но издържахме. Никой не превъртя, никой не протестира срещу началник, просто хората бяха сплотени въпреки денонощните обстрели, а може би и поради тях. Много от тях продължиха с мисиите и след това. Мнението ми е за професионална армия, въпреки средствата които се отделят за нея.

Влизане на страна на Антантата през 1915 означава война, я да видим на колко фронта... 1-ви-в Тракия срещу Турците 2-ри-в Сърбия, да им помагаме срещу австрийците 3-ти-по Дунав, срещу Германия, мисията невъзможна 4-ти-войски за прикритие срещу Гърция. Абсурд.

Всички привърженици на отбранителната стратегия на СССР бягат като дявол от тамян когато трябва да отговорят на въпроса - защо пред дивизиите, щом като са в отбрана не е изградена полоса за осигуряване - от 20 до 40 и повече километра от границата, там да има предни позиции, предни отряди, засадни групи, минновзривни заграждения, завали и т.н.т.? На Резун преднамерено гледат като на илетерат, но същият е професионалист и професионално обяснява нещата. До сега не съм срещнал смислено обяснение и за хилядите тонове боеприпаси стоварени направо на земята в приграничната полоса от ешелоните в средата на юни 1941г.

На 27.12.2003 удариха 1-ви. Всеки батальон караше по 6 месеца. Аз бях с Втори, сменихме 1-ви в средата на януари. На 4 април почна въстанието на Муктада Садр. Тогава и бяха боевете за Сити Хол-а /кметството/. Трети ни смениха в средата на 2004-та, към края на годината се преместиха в Дивания. 4 и 5-ти бяха само в Дивания.

Групата армии "Щолц" /1-ва българска и 11-та германска армии/ са били подчинени на Щаба на Действащата армия в Кюстендил. Можело е да бъдат снети части от 62-ри корпус от 11-та, дето са западно по Галичица и на практика никой не ги е атакувал. Както и части от 2-ра армия и да се нанесе контраудар. Нашето командване не проявява необходимата настойчивост.

andreiS40: "Изпита го 3-ти и 4-ти пехотен батальн на БА в Ирак през 2004 г. в боевете в Кербала....." Изпитаха го 1-ви, основно 2-ри и отчасти 3-ти, четвърти беше в Дивания.

Ааа, да изплющат с ракета Сеул!?

През руско-японската война отношението на японците към пленниците е крайно различно. За ВСВ знаем от "марша към Батаан" и от "Цар Плъх".

Достойният княз Батемберг е бил изхвърлен по типично византийски начин. Човекът,воювал за Освобождението, човекът от чието име е провъзгласено Съединението.

Не ми се вярва С.Корея да са произвели ядрен боеприпас за артилерийските си системи. На Южна американците няма да им дадат. Пазарлък, пробват Обамата.

В 1945 году принадлежность Тувы СССР признана Китайской Республикой[источник не указан 359 дней]. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Фружин според мен има впредвид, че в миналото е имало три армии. Дай-боже да си прав за 5-та шипченска.

Има доста случаи, когато колесната техника настъпва мина, сработва, отнася едно колело /от осем/ и машината се прибира. Някъде в БС бяха пуснали за южноафрикански колесен танк "Бисмарк", мързи ме да го търся, не е по темата.

Цъ, "искат се муде".

Хм, Невски, скапаните английски доктори са калпави, разбрах. В България срещу по-малко заплащане ще намериш по-добри. Това не пречи да сме аутсайдери, така излиза според теб.

Технократизъм, мисля.

Сърбите имат един лаф за такава дейност. "Искат се...", т.е. да си сложиш главата на дръвника предварително, в аванс. Да не го споменавам до края, щото е циничен /лафа/. Бенковски е бил такъв човек. Захари, до края бил с него, описва какво след погрома му е било душевното състояние, изразходване до край.

Е, Реславски, Стамболов не слагай преди Бенковски. Спомни си го Стамболова при Старозагорското въстание. Не знам що не мога да си представя Бенковски, легнал на дъното на каруца и завит с черги да го прекарват през Балкана.

Говоря ти за оръжие, което би трябвало да е на щат в механизирана /пехотна рота/ . Тогава и буците да вдига стига.

Не знам що се лансира идеята да се качва МТ-12 на МТЛБ. По-скоро МТЛБ-то е планирано да влачи "Рапирата" /МТ-12/. В ПГМ и двете идеи са трудни за работа. В случая доколкото виждам акцентът е върху гаубичната, планинската и минохвъргачната артилерия, не толкова върху противотанковата. Значи в Чечня са използвали в планина много с тази цел "Ноните" на въздушнодесантните войски. Е, и "Гвоздиките", естествено, като се има предвид преобладаването на мотострелковите части. Що се касае до нашите 120 мм "Тунджи", мнението ми е за тях превъзходно. Но ако въпросът опира до война във високо планинска местност без пътища, тук най добре се вписват носимите 82-мм МХ, руснаците имаха и автоматични такива - "Васильок", даже някъде съм чел някъде и за 120 мм "Васильоци". Шо се касае до непосредствена поддръжка на пехотата в такива условия - германците са използвали 50 мм носими МХ, според мен 60-мм днес е много добра опция.

Е то затова Ханс и Михаел ще бачкат до 70 години да им изкарват помощите - и на тях и на нас. Живи и здрави да са.

Тия качества на Бенковски - харизматична личност и Волов - умерен интелектуалец, при наличието на военна подготовка биха довели до идеалното съчетание на командир и началник на щаба. Така, че нека ги приемем такива каквито са били.

Михов, таблицата за растежа дето си я привел, така Гърция наистина излиза, че малко по-бърэо расте от нас, но тук гледаме и други държави по-долу, Холандия и Скандинавските, така че, кой-знае какви изводи не можем да направим от това. За 30-тте си прав, няма как Гърция да се сравнява с Чехословакия, някой твърдеше обратното По отношение на режима на тока у нас в края на 80-тте, ми половината ми живот е минал при социализма, половината от 1989г. на сам, мога да си направя изводите /и аз съм от Русе :biggrin:/ , ми имаше режим за няколко месеца, според мен се дължеше по-скоро на това, че трябва да се изнася - за Гърция, Турция, Югославия, да се напълнят куфарчетата.

Не е търпял конкуренция, княз Воротинский, дето спасява Русия през 1572 г. разгромявайки татарите на Гирей в Молодинската битка, Грозни го репресира, досущ както Сталин не е търпял своите военначалници 400 г. по-късно.