Пандора

On 10/10/2017 at 13:26, Galahad said:

И разбира се най-интересен ще е разпада на Русия. А там вече нещата са доста сложни

За това и вече се мисли за защита и съпротива срещу "угрозой из вне"

https://ria.ru/politics/20171009/1506487555.html

On 9/19/2017 at 5:48, Atom said:

Другият механизъм е дискусията да върви в рамките на само една, точно  определена теория. Например може да се обсъжда даден проблем от гледна точка на австрийската икономическа школа, като това изрично се подчертае. Ако обаче се твърди същото нещо, но се  представя за общовалидно, трябва да мине през солидни  доказателства. Абсурд е например да се използват едновременното  термини и понятия от Тойнби и Хофстеде. Двете теории работят със съвсем различен апарат. Като пример е достатъчно само това, че при едната религията е водеща и определяща, а при другата е следствие. Или да се използват едновременно теорията за класите на Маркс и теорията за елитите на Парето. При всички положения, ако една идея е родена под въздействието на повече от една теория, трябва да се мине през задължителни доказателства от самото начало.

По начало общественото развитие може да се изобрази чрез различни системи термини и никоя от тях да не го определя в пълнота и не знам дали това е възможно. Защо обаче да не се представят доводи от различните теории, тъй като всяка една от тях разглежда обществото и неговото развитие в определен аспект ? Колкото повече различни гледни точки, толкова картината ще бъде по-богата и наситена с тонове и нюанси. Например ако вземем две гледни точки на два субекта - поробител и поробен, коя от двете ще пренебрегнеш ? Това въобще не е възможно и според мен ненужно. Просто разглеждаш и двете.

On 10/7/2017 at 7:25, Aspandiat said:

Реално големите пари и градски центрове са на изток и от Северна и Западна България кой знае каква полза византийският фиск не би имал.Фока обаче решава да „сложи на място“ „самозабравилите се българи“, искащи данък, договорен в съвсем различна ситуаци и условия. Извършва военна демонстрация в българска Тракия, която обаче му се струва недостатъчен „урок“. Затова решава да „донарита задниците“ на българите, като им праща в тила русите на Светослав. Тази недомислица довежда агресивните варяго-руси кажи-речи пред самата столица на ИРИ и я принуждава, противно на приоритетите й на Изток, без желание да се ангажира на Балканите. Развивайки успеха си против русите в Тракия, Цимисхий (вероятно той самият е бил изненадан от леко постигнатия успех) официално слага край на Българската империя.

Всъщност Византия има два проблема, ако може да ги определим като икономически и идеологически. Икономическият е ясен- загуба на територии и търговски центрове. Идеологическият проблем го създават българите, които посягат на правото да имат независима църква, което защитават с всички средства, дори и да издигнат василевс "варварин". За тогавашната политика на Византия това е било предполагам голям проблем. Разбира се във времето, така или иначе, тази идеология си намира края. Можем да дискутираме съдбата на Византия с един "варварин" император или пък дали българите е трябвало да намалят претенциите си и да оцеляват. Управляващите винаги избират да защитават идеологията си докрай, независимо колко глупаво изглежда това от далечината на времето.

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Проблемът с евробюрокрацията според мен го има, имаше и корупционни скандали, завършили с оставки и съдебни дела преди години, но в националните парламенти тези проблеми са още по-големи

Проблемът наистина е всеобщ и тепърва ще трябва да се разрешава. Колкото по-рано толкова по-добре. Но както и депутатите в националните парламенти нямат интерес, така и евродепутатите не бързат с реформите. Истината е, че в икономическа криза всички по равно трябва да преосмислят стандартите и дейностите си. Проблемът на един център за мен е, че там винаги се събират повече пари, реалната преценка е замъглена, желанието за харчене повече.

Преди 12 часа, Б. Киров said:

за мен по-добрата перспектива е Швейцария

Поради горното и аз съм за това. Повечето пари или половината да остават в малките естествени географски и икономически региони, по близо до хората, по лесен контрол и по смислено приложение. Това не е война срещу ЕС а война на регионалната традиция и статукво срещу големи международни корпорации и лобита.

Преди 10 часа, bulgaroid said:

Един от малкото дето гони предимно националния интерес.

А какъв интерес трябва да гони ? Личен, интернационалистичен ? 

Възможно е и такава теза. Но генетическите изследвания все пак имат смисъл. Най-малкото можем да сравним днк експертизи между Самуил и Калоян и да отхвърлим всякакви спекулации. Смятам, че на всички видни личности на които разполагаме с останки и при възможност е добре да се правят изследвания. Тъкмо да ги видим тия власи кои са и що са.

Преди 10 часа, nik1 said:

Има една тема в социални , където са описани начините на взимане на решения (така като подхвърляш неща, които си чопнала в инетерс на споренето си, без да ги разбираш , нищо няма да стане вземи,  чети малко повече преди да се изказваш авторитетно по темите)

Съгласна съм. Аз имам предвид принципите на управление и вземане на решения в органите на ЕС. Смятам за това се отнася и филмът. Никой не е против ЕС по принцип и всички искат да останат в него.Обаче недоверие и отдръпване все пак у хората има. И не у нас, при които уж петата колона работи, а въобще. А отдръпването е сигнал, който говори нещо. Принципът вето, в такава система, с многобройни и крайно разнородни участници, смятам че не е ефективна въобще. От една страна искаме един Съвет да управлява, за по-голяма ефективност, от друга страна се страхуваме да нарушим суверинитета на държавите. Нещата не са никак прости и смятам, че е вредно както идеализирането на състоянието на ЕС, така и отричането му.

Преди 10 часа, bulgaroid said:

Кое мнозинство ? Как се приемат решенията в ЕС, я погледни, нещо май изобщо си далеч от темата ? 

Европейският съвет взема решенията си предимно с консенсус. В конкретни случаи обаче, посочени в договорите на ЕС, той взема решенията с единодушие или с квалифицирано мнозинство.

С изключение единствено на селскостопанската политика и на политиката в областта на конкуренцията, към всички области, за които Съветът разполага с правомощия за вземане на решения с квалифицирано мнозинство, се прилага процедурата за съвместно вземане на решения. В четири случая (описани в членове 18, 42 и 47, както и отнасящият се до политиката в областта на културата член 151, който остава непроменен) процедурата за съвместно вземане на решения винаги се придружава с изискване за вземане на решение с единодушие от Съвета. Другите законодателни области, за които се изисква единодушно решение, не подлежат на процедура по съвместно вземане на решения (член 166 относно рамкова програма за научноизследователски цели, която преди се определяше с единодушие, премина към решение с квалифицирано мнозинство).

В рамките на опростена процедура за съвместно вземане на решения (член 251) Европейският парламент и Съветът на практика стават равностойни съзаконодатели, по-конкретно поради въведената възможност да приемат законодателен акт на първо четене, ако е налице съгласие между двете звена на законодателната власт, и поради премахването на правомощията на Съвета едностранно да налага позицията си при трето четене. При все това, продължава да липсва задоволително решение на проблемите, дължащи се на делегирането на изпълнителните актове, като декларация № 31 се ограничава да натовари комисията да представи ново предложение в областта

Основното изменение на Договора от Амстердам е непосредствено свързано с проблемите на суверенитета и е в раздел 7-ми от договора, който заедно с чл.40 и новия чл. 11 институционализира гъвкавостта чрез въвеждането на механизъм, позволяващ различни степени на интеграция и сътрудничество между отделните групи държави. Договорът съдържа разпоредби, които за пръв път допускат група държави да се възползват от общите институции с цел задълбочаване на сътрудничеството.

Клаузите за придаване на гъвкавост на интеграцията са: по първи стълб - решенията трябва да се взимат с квалифицирано мнозинство, макар че вето правилото остава, ако държавата членка настоява, че определено решение е в противоречие с важни национални интереси; по втори стълб - системата трябва да бъде „конструктивно въздържане“ (въздържане от гласуване) ; по трети стълб - специалните изключения за Великобритания, Ирландия и Дания трябва да позволят на останалите да вземат решения без тях. Третият стълб на ЕС също разширява сътрудничеството в областта на вътрешните работи и правосъдието и се преименува на Правосъдно и полицейско сътрудничество. Държавите членки се задължават да действат съвместно в борбата против тероризма, с трафика на хора, с престъпленията срещу деца, с нелегалния трафик на оръжие и наркотици и с корупцията, чрез по-тясно полицейско сътрудничество и засилване ролята на Европол.

Преди 10 часа, bulgaroid said:

Това не е вярно, всички имат равен глас. Защо заблуждаваш хората?

Мнозинството обаче се налага на всякъде.

Преди 11 часа, Р. Теодосиев said:

Имам чувството, че не спира пропагандата против българското членство в ЕС и колко по-добре бихме били, ако сме извън съюза.

Най-вече евентуално приемане в Еврозоната. Моето мнение, че единственият смисъл за нас от този акт  е сигурността на демократическите процеси. Иначе кой знае какви икономически придобивки не очаквам, но дано да греша.

Преди 12 часа, Б. Киров said:

В Европа бедните и по-изостанали държави, към които се числи и България, определено имат интерес от по-голяма федерализация

Не съм убедена, че това е така. Бедните държави са принудени да приемат всяко решение на ЕС, независимо дали считат, че то може да навреди на националните им интереси. Богатите държави могат да договарят всякакви индивидуални привилегии. Не става въпрос само за свободното движение и получаване на средства от фондове. Няма безплатен обяд. Всичко е въпрос на разумен анализ - от едно се губи, от друго се печели и преглед на баланса от двете.

Да, филмът разглежда точно определени въпроси. Но пък повече такива филми трябва да се правят и да се показва как точно работи една комисия, кои хора взимат определени решения. Липсата на информация не помага на имиджа на никого. Напротив дава се възможност за всякакви спекулации. Проблемите идват и от това, че все още се дискутира по въпроса за структурата на ЕС. 

On 6/12/2016 at 13:55, Galahad said:

Този Калоян, който е в св. 40 мци е бил облечен в дреха с орли. Това означава, че е имал някой от 4 най-високи ранга - цар, деспот, севастократор или кесар. Само те са носели като отличия орли. Червеният цвят показва, че е цар. Интересното е, че облеклото на Калоян от Търново прилича на това на едно от най-старите изображения на цар Калоян върху икона на св. Димитър.

Има ли подробно описание на дрехите от археолози ?. Сега чета една книга - на Георги Атанасов, там се разглеждат дрехите и авторът стига до извода, че одеждите на севастократор и цар /при погребение/ много не се различават, най-вече предвид, че не се запазват в пълнотата си във времето и червеният цвят се носи и от севастократор.

Проблемът ни е, че ги няма на книга написани, или ако ги е имало не са оцелели. ПБД е в един ранен период, а и 12 век е достатъчно далеч. Чуждото иго и то под най-големите съперници също играе роля.

Едно време са знаели по-добре какво правят - прибират урожая и се затварят в къщи за три месеца болнични - вино, ракия, трушия. Като свършат - пости. И после - на зелено /витамини/. И си като нов. 

Преди 22 часа, kall said:

Като следствие изследователската ни общност е силно затворена среда, резултатите от изследванията рядко изобщо излизат пред широката общественост, а по отношение на инженерно-приложните разработки- те си остават често пъти просто за самото постижение. Т.е., не влизат изобщо в производството и масовата практика, остават си като единични лабораторни изделия. Така де, "великите" ни нАучни кадри са над такива неща като внедряване и тям подобни. Така че наистина сумарната полза от всичките начинания е много ниска

Нещата според мен са силно обвързани. От една страна първо трябва да се определи икономическа стратегия, определени отрасли, в които има някаква база, успех или се смята , че може да се постигне бърз успех и да се засилят научни разработки в тези области. Има стратегически отрасли, които важат за целия свят, повечето от които смятам са задължителни. Има и обратната страна - има разработки, понякога извън БАН, но никой не се интересува от прилагането им.

https://www.novini.bg/news/418654-българи-създадоха-ревoлюционен-софтуер-за-далтонисти.html

Такива примери сигурно има още. Въпросът е, че когато някой наистина на практика покаже успех в практиката, никой не го кани и пред студентите например. Смятам, че в много области тези, които са практици и добре умеят да внедрят определени умения в практическия живот са много полезни в обучението. Но у нас нещата наистина се преподават само на теория. Също и в бизнеса, като че ли все още няма достатъчно предприемачи , за да рискуват с прилагане на иновации.

On 6/24/2015 at 6:32, T.Jonchev said:

В този случай "племенник" е още по-неподходящо. Тази евентуална сестра на Стефан Първовенчани (а няма данни за такава) ще се окаже прекалено стара за майка на севастократора, който в 1259 е на видима възраст около 30г.

От друга страна обаче, ако приемем четене "племенник" (макар че аз не виждам основание за такова четене), ще излезе, че майките на Калоян и Константин Тих са били сестри, което веднага обяснява фразата "братовчед царев" и без остроумните и сложни умозаключения на Златарски относно родството.

Прочетох, че съществува и друго предложение, а именно, че севастократор Калоян /Каломан/ е син на севастократора Александър.   Ако приемем такава хипотеза е все едно дали изледваме генетически  царя или севастократора.          

Музея на Втората световна война в Гданск е открит през март и представя по интересен начин полския прочит за тази война.

Хирошима и Нагасаки също присъстват

В двора се демонстрира реална картина на бомбардиран град

От тук

https://varlamov.ru/2591527.html

Преди 19 часа, Warlord said:

Аз продължавам да не схващам каталунския дебилизъм - едновременно шествия в подкрепа да се приемат повече бежанци и шествия за отделяне от Испания. Не искат да издържат по-бедните испански райони, но са супер навити да издържат мързеливи радикални изтърсаци.

Едните наистина ще ги издържат, за другите плаща ЕС. Но с България сравнения не могат да се правят. Дори и във времето на "трите" средновековни Българии, самосъзнанието за един народ, една съдба е налице. Испания е съвкупност от различни етноси и народи, които явно така и се възприемат - като различни. При това те се възприемат така и преди икономическата криза. Разбира се християните от Испания със сигурност / по нашите български мерки, преминали 5 века съжителство/ трябва да са им по-близки. Обаче в 14 век и балканските християни, за съжаление се държат по същия начин.

В крайна сметка при каталунците нещата са по-изчистени - имат самоопределение, различен език, самосъзнание /от 12 век/, а в много други случаи днес голямата политика приема, че това е достатъчно условие за самоуправление. Очевидно имат и икономически интерес /може би зле пресметнат/. При украинците нещата са по-сложни, според мен, защото Украйна включва  както древната територия наречена Киевска Русь, така и усвоени далеч по-късно територии от Кримското ханство във време , когато империята вече е със столица Москва. И в двата случая обаче вина, според мен имат и други. При каталунците, както беше споменато - позивът да помагат на по-бедните райони. В какво се изразява това ? Ако е само до преливане на пари, то е ясно, че няма да са съгласни. Държавата трябва да търси начини как да развива останалите райони.

On 9/30/2017 at 1:54, Пандора said:

Сектанското движение възниква в 8 век и се разпространява през Персия

Jacob Qirqisani (Heb. Ya'akov ben Ephraim ha-Tzerqesi; Arab. Abu Yusuf Yaqub al-Qirkisani) was a Karaite dogmatist and exegete who flourished in the first half of the tenth century. He was a native of Circassia, which at the time probably still fell under Khazar overlordship (his nickname Qirqisani means "man from Circassia"). He seems to have traveled throughout the Middle East, visiting the centers of Islamic learning, in which he was well versed. In 937 Qirqisani wrote an Arabic work on the Jewish precepts—under the title Kitāb al-’Anwār w-al-Marāqib (known in Hebrew as Sefer ha-Me'orot, or Sefer ha-Ma'or), with the subtitle Kitab al-Shara'i' (Sefer Mitzvot Gadol)—and a commentary entitled al-Riyad wal-Hada'iq (Sefer ha-Gannim we-Pardesim, or Sefer ha-Nitztzanim), on those portions of the Pentateuch which do not deal with the laws.

Преди 21 часа, Б. Киров said:

Сега нещата във политиката и вземането на решения изискват, според мен, задължително висок професионализъм и образование от управляващите, който обаче е само върха на айсберга. Зад тези фигури в проспериращите нации и държави има цели екипи, институции от квалифицирани професионалисти и страшно много техника - използат се изкуствен интелект и суперкомютри, тенденцията е да става все по-масиран този процес. Ако ние като държава, поне в регионален мащаб, не изградим подобно отношение към управлението и информацията, ще си останем овчарчето Калитко в Европа, гарантирано.

Това може да се случи, ако се разделим с азиатския принцип "вождът винаги е прав", за което за съжаление се иска време, а много не разполагаме с него.

Преди 23 часа, nik1 said:

При скандинавците няма прекъсвания и хиатуси поне в народопсихологичен план - от лодкари и морски търговци и воини, и бедни рибари стават търговци, работници и служители в индустриалните компании, в големите ферми, на корабите, в търговските кантори, Всички тези особености се запазват и дори развиват. Тези "нови" вигинги трябва да може да комуникират и да се сработват  успешно с  различни хора,  затова скандинавците запазват и/или развиват особеностите на своята оригинална "викингска" народопсихология.

Така е, но е въпрос да мислим за нас в същия дух на мисли - какво в народопсихологията може да продължим и използваме, кое да тушираме. Вярно е, че българите трудно се сработват в екип и предпочитат да се развиват индивидуално, или просто така са по-успешни. Българският модел може да е построен, така че да има множество  успяващи в избрани области.

Преди 11 часа, Warlord said:

На Британия даже изчислиха, че развода с ЕС ще й струва 100 милиарда евра. Това са грубо казано всички задължения, неустойки и т.н., които трябва да изплатят преди да напуснат. Те естествено твърдят, че това е инсинуация на германците, сумата е нереалистична и няма да плащат. Е има си международни комисии и съдилища, ще ги видим. Със сигурност ще бъде огромен, продължителен и заплетен казус, но при всички положения ще им излезе солен на британците. Чак гастербайтери точно в София няма да видим разбира се. Но когато правите паралели с Каталуния, не забравяйте, че Британия все пак е световна суперсила и все някак ще издържи тежестта на един Брекзит. Докато в клетата Каталуния едно 80% от стоките и услугите, които произвеждат са за останалата част на Испания или за ЕС. Като отрежем всички тези канали отведнъж, какво правиме?

"В Каталуния се намират 62% от всички френски фирми в Испания, 61% от всички испански фирми и 60% от всички американски фирми."

Във всеки случай първо ще има преговори и обмисляне на ситуацията, ако се стигне до там разбира се. Испания може да отреже фирмите си, но другите ще трябва да мислят по въпроса. В този ред на мисли наистина и ние трябва да мислим, до колко българските фирми трябва да са наистина български и колко от тях чужди.

On 10/2/2017 at 8:50, bulgaroid said:

Като излезеш от ЕС, губиш пазари, получаваш мита и такси,губиш стабилността на еврото и получаваш инфлация до дупка. Никой не може да си позволи да излеле,само Британия заради гърба от САЩ, ама и те ще ядат тоягата, скоро.

Не е вярно, че само Англия има престиж, проблемът е, че България няма никакъв и преговорите ще са проблемни толкова, колкото и тези при влизането ни в ЕС. Ниско самочуствие, недобра дипломация, а също и недобро икономическо положение.

On 10/2/2017 at 8:13, bulgaroid said:

Е как ще стане да накараш джигитите да работят ? Няма как да стане. Дотацийте са данък срещу бунт, руснаците си плащат за спокойствието.

Политика срещу реални икономически принципи - и неизбежно следва криза.