Frujin Assen

Тъй, понеже темата от освободителната война пак отиде към съвременна политика, аз лично ще трия всякакви мнения отнасящи се до събития след 1878.

Глишев, стига с тая политика. Имаме конкретен оръжеен конструктор, за който конкретно съм написал какви проекти прави, как конкретно са се развили и как конкретно са се провалили. И ги е провалил конкретно Таубин. Да беше споменал примерно, че ОКБ-16 не е закрито след ареста на Таубин и Бабурин, а е поет от Нуделман. Можеше да се опиташ да го оправдаеш, че МП-6 когато почва войната /оказва се, от него са произведени 800 броя преди да бъде снето от въоражение/ на пожар е качено на МиГ-3, или да посочиш факта, че 37 мм оръдие след доработки през 1944 е качено на Ил-2 и Ла-7. Дори очаквах, че ще споменеш, как при битката за Москва оръдията МП-6 са поставяни на примитивен лафет конструиран от Токарев и използвани като зенитни. Тоест, самите оръжия не са лоши сами по себе си. Обаче Таубин дава гръмки обещания-Сталин му вярва. Таубин се проваля, за което е осъден. Тоест в конкретният случай Сталин правилно репресира един лъжец.

Значи стигаме до извода, че има поне един случай, когато Сталин справедливо е осъдил някого и поне Таубин не невинна жертва. Остава сега да видим двата още по големи въпроса, колко са убитите от Сталин и колко от тях са справедливо осъдени. По този въпрос ще се заема в бъдеще.

Има значение конкретния случай. Според теб Таубин вредител ли е или не? Нормално ли е, когато конструктор лъже дори самия Сталин, гласуват му доверие и той нищо не успява да направи? Според мен в конкретния случай той справедливо е осъден, макар че, разстрел е прекалено, но такива са били времената.

Върбанов, а кой разкрива тия сталински престъпления? Правилно-Хрушчов! А кой е партийния ръководител поискал най високи квоти за разстрел по места? Правилно-Хрушчов! И един виц от това време. През 1964 Хрушчов посещава САЩ. Там президента Никсън /мисля беше/ му казва "А ние си имаме един черен маг от Алабама, който възкресява мъртвите" В съветска делегация настава смут, с какво да затапят американците-щото да ги обвинят в лъжа не е възпитано. Тогава Шелепин казва "А ние в СССР имаме спортист който може да надбяга ракета!" Американците гледат с недоумение и казват "Ама това няма как да стане" "Добре казва Шелепин, ние това ще ви го демонстрираме, но нека първо вашия черен маг възкреси човек.". Тук го дърпа Хрушчов и му казва. "Абе ти какви глупости говориш, ами ако вземе мага наистина да възкреси мъртвец, какво ще правим?" Шелепин го успокоява. "Няма страшно, ще поискаме да възскреси Сталин, и ако успее, то ти Никита Сергеевич ще побегнеш по бързо и от ракета!"

Разглеждайки конкретния случай, Таубин обещава на най висшето ръководство-Сталин, че ще направи чудесна картечница и оръдие. Одобряват ги! Правят му реверанси! Заводите готвят серийно производство! И накрая и от трите му проекта нито един не сработва. Може и да не е било нарочно, но резултата е, че пречи на другите конструктури и заради него са похарчени маса пари. Той наистина подвежда началството и вреди на държавата. Макар и несъзнателно, това си е вредителство. Сега намерих нещо интересно. Неслучайно МП-6 е била изпитвана на Месершмит-110. Руснаците са искали да продадът на немците картечницата ШКАС и оръдието МП-6, за да ги монтират на самолетите си. В тази връзка Таубин е пътувал до Германия поне веднъж, за да обяснява на немците за оръдието си. Определено Сталин не ще да е бил доволен от провала пред германците, когато това оръжие се оказало недоработено и ненадежно. За 37 мм оръдие, проблема е бил в това, че е давало много силен откат. След като двигателя е бил усилен да го издържа се оказало, че оръдието вече не може да влезе в отсека. През септември 1941 оръдието било преработено и вече влизало в отсека. Но пък по това време ЛаГГ-3 вече се снемал от производство.

И така, всички сме чували за злия диктатор Сталин, който разстрелвал наред сума народ за щяло и нещяло. Отдавна се чудя как реално стоят нещата. Всички много сме се възмущавали, когато четем, че някой бил разстрелян за вредителство. Автоматично приемаме, че такова няма как да се случи. Ето един конкретен случай на разстрелян конструктор за вредителство. Представям ви историята на Яков Таубин и защо той е бил разстрелян за вредителство. В историята на съветската оръжейна промишленост Таубин е известен като човек на много десетилетия изпреварил своето време-под ръководството му е създаден първият в света пехотен автоматичен гранатомет. И този ръководител е единствения на такъв пост разстрелян за вредителство. Първата разработка на КБ на Таубин ОКБ-16 в Москва бил 40,8 мм автоматичен гранатомет Таубин-Бабурин АГ-ТБ. Гранатомета на Таубин бил страшно оръжие. Темпа на стрелба бил 440-460 изстрела в минута. Отделен е въпроса, че бил захранван от магазин, което ограничавало темпа до 50-60 изстрела в минута. Но Таубин разработвал и вариант с лентъчно захранване, при което практическата скорострелност достигала теоретичната. Отделно нагряването на цевта било малко, което гарантирало много дълга непрекъсната стрелба. Практическата далекобойност била 1200 метра. Гранатомета имал нарезен ствол който гарантирал нелоша точност. Автоматиката разработена през 1936 работела за сметка на отката на ствола при дълъг ход. Към гранатомета се придвиждали тринога или колесен лафет подобен на този към картечниците Максим. През зимата можело да бъде поставян на ски. Освен това лесно се разглобявал и сглобявал и така ставал лесно преносим от разчета. Първоначално теглото му било 73 кг, но след модернизация теглото било снижено до 45,5 кг, а през 1939 теглото било намалено до 38 кг. Още по резултатите от войсковите изпитания през 1937 гранатомета следвало да бъде приет на въоражение. Той имал несъществени и отстраними недостатъци които са характерни за всяко ново оръжие. Но защо той не бил приет на въоражение? Работата е там, че Таубин застанал на пътя на „минометчиците“. Те смятали, че гранатомета застрашава техните 50 мм ротни миномети, а може би и дори 60 мм и 82 мм. Таубин писал в наркомата по въоражението „Отделните работници Доровлев, Богомолов, Булба, Игнатенко през цялата 1937 с помощтта на председателя на Артилерийския комитет Кирилов създаваха атмосфера на шантаж около 40,8 мм гранатомет“. Все пак „минометчиците“ победили и през 22 юни 1938 бил приет на въоражение 50 мм ротен миномет с много конструктивни недостатъци. При това те успели да убедят Арт управлението в фантастическа глупост-гранатомета се изпитвал по програмата за стрелба на минохвъргачки. Естествено миномета не може да води настилна стрелба-за разлика от гранатомета който можел. Но тя не била включена в програмата. При навесната стрелба миномета показал малко по добра точност, освен това бил значително по прост и евтин в производство. Прочее цената била висока най вече, защото пробните серии се изработвали ръчно от висококачествени материали и опитни шлосери, но при масово производство това щяло да се преодолее и цената да се намали. Така било с почти всички нови оръжия. Прочее още при началото на войната 50 мм миномет показал пълната си непригодност и бил снет от въоражение скоропостижно. Таубин загубил битката, но ръководството на страната забелязало младия и талантлив оръжейник. Затова, когато в началото на 1938 бил наработен нов патрон 23 мм с висока начална скорост от 900 м/с, под който трябвало да разработи самолетно оръдие разработката му била поръчана на ОКБ-16 и за застраховка и на тулското ЦКБ-14. В ОКБ-16 оръдието се разработвало от групата на Бабурин в която влизал и известният Нуделман. Разработката ръководел самият Таубин. В основата и били използвани наработките от гранатомета. Моторното оръдие било предвидено за монтаж между цилиндрите на двигателя с водно охлаждане получило заводско обозначение МП-3. Презареждането било за сметка на отката при дълъг ход на цевта. Магазина включвал 81 снаряда, разделени на 9 пълнителя по 9 патрона, като презареждането между пълнителите било механично от пилота. Особеност бил ниския темп на стрелба осоло 300 изстрела в минута. Но ВВС изисквали темп 600 и/мин. Таубин модернизирал оръдието си и достигнал този темп, при това теглото било сравнително малко-70 кг. Тя получила обозначение МП-6. Тя привлякла вниманието на авиоконструктурите разчитащи да въоражат новите си самолети с мощното и леко оръдие на Таубин. В това време в началото на 1940 в ЦКБ-14 били готови оръдията на Салишев и Галкин (СГ) и на Волков и Ярцев (ВЯ). Те работели за сметка на барутните газове и били лентъчно захранване и темп на стрелба около 550-650 и/мин. През октомври 1940 МП-6 била изпратена на изпитания в полигона на НИИ АВ РККА в Ногинск. Там тя била поставена на германски самолет Месершмит -110. Заедно с него се изпитвало и оръдието ВЯ. Веднага МП-6 била счетена за недоработена. ВЯ имало 0,05% засечки и 0,1% повреди, а МП-6 съответно 0,21% засечки и 0,62% повреди. Отгоре на всичко магазина създавал проблем с обтекаемостта при монтаж в крилото. Препоръчвало се лентъчно захранване. Изпитанията още не били завършени, когато на 20 ноември 1940 КО (Комитета по отбрана) приел оръдието на въоражение, а Таубин и заместника му Бабурин били наградени с ордени Ленин-най висшата награда на СССР. Било решено, че първо ще се доработи МП-6, и ако тя се провали едва тогава ще се доработва ВЯ. Недоволните от това Волков и Ярцев написали писмо лично на Сталин уверявайки, че тяхното оръдие не е по лошо от това на Таубин. Малко по рано, на 4 октомври 1940 СНК на СССР и ЦК ВКП(б) поръчали на ОКБ-16 разработката до декември на авиационната картечница АП-12,7. Тя следвало да е два пъти по лека от тази на Березин и да има живучест два пъти повече. Изключително сложно занятие в много кратък срок. Практически в този период Таубин поискъл и получил задача за разработка на авиационно 37 мм оръдие. Но даже това му се сторило малко! Още от 1939 той настойчиво искал от ГАУ да му разрешат да разработи 23 мм зенитно оръдие на базата на МП-3. И накрая, пак в този период най сетне му разрешили. Обаче, зенитното оръдие изисквало сухопътен лафет за разработката на който Таубин нямал опит. Работата тръгнала трудно и скоро била прекратена съвсем. През ноември 1940 започнала подготовка за серийно производство на МП-6 под магазинно захранване, докато Таубин на пожар разработвал лентъчно захранване за нея. Натиск укарзвали наркомата на въоръжението Ванников и Илюшин който имал нужда от мощни крилни оръдия за бъдещия си самолет Ил-2 и когото магазинното захранване съвсем не устройвало. В средата на октомври 1940 Илюшин поискал да узнае силата на отката на оръдието за да го отчете при проектирането на новия самолет. Таубин заявил, че отката е 2200 кгс. Проведените в ЦАГИ изпитания показали два пъти по голяма сила. От 10 до 22 януари се състояли сравнителни изпитания на МП-6 с лента и ВЯ. И двете оръдия показали добри резултати. При тях оръдието ВЯ също показало сила на отката около 4000 кгс. Обаче Илюшин избрал него поради по голямата надежност. Обаче, в интерес на безопастността на първо време и двете оръдия не били одобрени, поради голямата сила на откат, а били поставени старите, но надежни ШВАК. Историята с отката направила много лошо впечатление. Излизало така, сякаш в своя угода Таубин лъже и поставя под заплаха началото на серийното производство и даже експлоатацията на новия штурмовик. Оръдието МП-6 трябвало да бъде поставено на изстребитела ЛаГГ-3. През есента на 1941 след изпитания се установило, че голямата сила на отката образува пукнатини при свързването и с двигателя, което изисква усилва на картера. Това нямало как да стане бързо. Налице бил срив при въоражаването на изстребителите с нови оръдия. В това време, такова едно забавяне било разглеждано като поемане на прекомерни задачи и съответно вредителство. Тогава наркома на военната промишленост Шахурин се решил на самоуправство. Той разрешил двигателя М-105П да се призведе с усилен картер, без да съгласува това с другите органи. Когато новината за това дошла до Сталин, той обвинил Шахурин в несъгласувано утежняване на двигателя и го заплашил с уволнение при последващо нарушение. Но и тази саможертва се оказала напразна, на изпитанията на 12 април МП-6 отново потрошила и усиления картер. В хода на тези изпитания оръдията МП-6 от първата серия се показали крайно ненадежни, засечки възниквали средно на 15 изстрела (при ШВАК на 220 изстрела), често се чупело по нещо. Изпитваните едновременно с МП-6 оръдия ВЯ и СГ също не се показвали блестящо, НО, това били опитни, а МП-6 серийно оръдие. Макар че към март 1941 оръдието било пооправено, все пак при серийното производство продължавало да има големи трудности, и което било още по лошо, на заводските изпитания често се случвали повреди и което е най лошо масови случайни изстрели при незатворен канал на цевта. По една или друга причина все не се получавало пускане в серия на оръдията. И свръх това Таубин в това време разработвал и готвел за производство МП-6 с лентъчно захранвани. За чий тогава заводите си блъскали главите да оправят проблемите с МП-6 с магазин? Накрая МП-6 бил снет от масово производство. Тук вече съвсем замирисало на вредителство. Ситуацията с картечницата АП-12,7 също не вървяла добре. За сметка на крайно напрежение на силите и спиране работата по оръдията тя била завършена навреме. Тя имала автоматика за сметка на къс ход на цевта, магазин и тегло от само 12,5 кг. Обаче, имайки що годе готова картечница Таубин започнал да я преработва по лента от картечницата ДШК (по късно това му създало немалко проблеми, понеже авиоконструкторите предпочитали лента от картечницата УБ). Готовата картечница била представена на представителя на ВВС инженер Сакриер. Без да дочака полигонните изпитания той докладвал в ГУ на ВВС, че картечницата е готова. Оттам било докладвано до самия Сталин, който се интересувал от темата. Обаче, картечницата била конструирана, че засичала на всеки 150-200 изстрела. В края на ноември, декември 1940 НКВ пристъпил към организация на АП-12,7 за пускане в серийно производство, а авиоконструкторите получили препоръка да я включат в бъдещите си конструкции. В края на декември 1940 АП-12,7 постъпил на полигонни изпитания, като по това време заводите били готови да го пуснат в производство, а един от тях даже произвел няколко пробни образци. Директора на този завод Новиков описва ситуацията така „Конструктура Таубин бил на прием при Маленков, а после и при Сталин и много неща им обещал. Березин, Шпитални, Волков и Ярцев се опитват да разработят картечница, но аз ще направя друга, но два пъти по скорострелна и два пъти по лека. Маленков и Сталин повярвали на Таубин. Минаха 7-8 месеца, и Ванников ми заповяда на моя завод да произвеждам тази картечница. Тя се оказа напълно сурова. Едва тогава Нуделман ми призна, че те даже не са правили макет, просто са ми дали чертежите. А аз се чудех, защо нещата не вървят. Дойде Ванников, и зам началника на управлението на ВВС Сакриер. Пред тях трябваше да пристрелям картечницата на Таубин. Взех 5 екземпляра. Всеки от тях изстреля по 5 изстрела. При вторите 5 всичките картечници се потрошиха, на една едно, на друга друго. Пълен срам“. Започнала познатата история с МП-6, докато се готвело серийно призводство Таубин на пожар изменял конструкцията и то доста съществено. Накрая масовото производство не започнало. Освен това, на разработка били поискани 1,7 милиона рубли, наистина колосална сума за това време! Независимо от всичко, проблемите така и не били решени, новата лента от УБ не била усвоуена, а оръжието продължавало да е ненадежно. През това време ЦКБ-14 успели да доведат до нормален вид картечницата на Березин и на 22 април 1941 започнало серийното и производство. Картечницата на Таубин била снета от разработка. Оставало 37 мм оръдие, разработката на което започнало още през 1938. Към края на 1938 макетния образец бил готов. Независимо от незавършеността на конструкцията оръдието се очертавало с доста ниско тегло от 150 кг и компактни размери. През следващите две години вървяла доработка в моторен вариант, но официално той получил поръчка за нейната разработка едва на 4 октомври 1940. Тя трябвало да е готова за изпитания не по късно от 25 декември 1940. По това време обаче той работел над АП-12,7 и съвсем спрял работата по 37 мм оръдие. Поради това срока не бил спазен. Това вече дошло в повече за репутацията му. В средата на април 1941 Таубин се опитал да постави оръдието си на ЛаГГ-3. Тук станало ясно, че то не влиза в моторния отсек на самолета. Това вече била катастрофа. Всички изделия на Таубин- 23 мм оръдие, 12,7 мм картечница, 37 мм оръдие се проваляли по различни причини. Това сривало сроковете за въоражението на новите самолети. За тяхната разработка били разходвани сериозни суми, и било разходено безценно време, тъй като промишленоста се отвличала за серийно производство на нещо което се проваляло. Някой трябвало да отговаря за това, и не го търсели дълго. На 15 май Таубин и заместника му Бабурин били арестувани. На 16 май излязло постановление на Политбюро, всички разработки на Таубин били спрени, а на въоражение се приемали изделията на Волков и Ярцев. На 28 октомври 1941 Таубин бил разстрелян. Бабурин бил осъден на 5 години лагер. Той умрял там на 30 август 1944. Ванников си спомня. „Особеност на тези години беше когато технически въпроси се изработваха от некомпетентно висше началство. Началството често пъти беше заблуждавано от коструктори които желаят да блеснат поемайки неизпълними, но гръмки обещания. Същото се случи и с Таубин. Желаейки да измести конкурентите си той щедро обещаваше по малко тегло, по малка сила на отката, по малки габарити. Поради това неговите конструкции получаваха приоритет. Неговото 23 мм оръдие беше много добро, той бързаше така много да изпревари останалите, че не можа да завърши конструкцията си. Освен това, той разчиташе не толкова на професионализъм, колкото на безпорния си талант, който обаче понякога го подвеждаше“. Новиков пише „…и въобще Таубин сам си е виновен, и смятам, че заради него загинаха немалко летци. Ако той не пречеше на Берези, Волков и Ярцев те щяха да са готови по рано с оръжията си. И щяхме доста по рано да превъоражим самолетите с по мощно оръжие. Той задържа превъоръжаването минимум с половин година. Това, че го осъдиха за вредителство беше правилно, макар разстрела да беше излишен.“ Нуделман разказвал в частна беседа с Широкорад, че за ареста и разстрела му е виновен Шпитални, който искал да го отстрани от пътя си. За мен лично остава впечатлението, че Таубин е бил един самохвалко, който в стремежа си да вземе превес над конкурентите си наистина вреди на държавата ангажирайки се с неизпълними обещания.

Малко примери. Председателката на парламента всъщност е Цецка Цачева Данговска, шефа на ПФ е Валери Симеонов Балевски. Защо тези успели хора са изоставили фамилните си имена и ползват бащините... Сетих се също за водещия Бойко Василев, чийто брат Румен имаше друга фамилия, вече не помня каква. Останал съм с впечатление, че днес е модно човек да взема за фамилия името на баща си. Да не изпадам в подробности сега, но мен също на няколко пъти в официални документи ме пишат Димитър Денев (по името на баща ми), без Маневски (фамилията). Веднъж едва не направих скандал за това, зер документ официален, ще кажат после това не си ти. Помислете и за друго, днес непонятно за мен защо се смята за модно да бъдат мразени селяните. Като обаче под "селянин" според мен се разбира по скоро човек стоящ по ниско в социалната стълбица. Съответно, много "граждани" не желаят да имат общи имена със "селяните", забележете, колко много западни лични имена има днес и почти няма стари, тоест "селски", примерно Стою, Върбан, Деню, Яким, Пена, Станка, Чонка, Гено и прочее. Тези които се смятат за елит не желаят да имат "селски" фамилни имена като Данговска или Балевски или Иванов ако щете и ги сменят.

Е сега Спандьо. Да търсиш връзка между човек живял в 588 и друг в 800+ година... това са цели 200 години. Мисля не буди съмнение, че Аспарух в 680 заварва в Мизия славяни, а не българи от по ранно преселение. Демек, даже и през 588 да е имало някакво преселение на българи в Мизия, то те са пометени от славяните.

Това, че Кардам е бил стар е още едно индиректно доказателство, че е починал от собствена смърт.

Чел съм, че "двойните дати" са понеже се смята и когато един кан е съуправител на предшественика си.

Корените на ИД идват от групата „Ат-Таухид ва ал-Джихад“ основател на която бе йорданеца Абу Масраб ас Заркауи. През 2006 асЗаркауи даде клетва на лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен и през същата година те заедно основаха „Меджлис Шура ал Муджахидин“. През юни 2006 ас Заркауи бе убит при американски въздушен удар. Но още през октомври бе създаден „Съвет на муджахидините“ който обедини няколко групировки, които накрая се обединиха в „Ислямска държава в Ирак“, начело на която застана Абу Умар ал Багдади. През 2013 те отново промениха името си на „Ислямска държава в Ирак и Шам“. През юни 2014 те отново промениха името си провъзгласявайки „Халифат“ и се нарекоха „Ислямска държава“. Още преди началото на лятното настъпление на север през 2014 ИД се считаше за една от най мощните групировки в близкия изток. Днес тя контролира около 45% от територията на Ирак, сред които територии и богатата на нефт провинция Киркук. Основно те имат власт в тъй наречения „сунитски триъгълник“ в центъра на Ирак. Трябва обаче да се подчертае, че победите на ИД в Ирак станаха възможни едва след съюза и с други сили. Най вече това са т.нар. „баасисти“-наследници на саддамовската партия, болшинството от които са бивши военни. Самите „баасисти“ са разхвърляни в различни групировки и племенни обединения, като често ги ръководят. Едно от обединенията на баасистите са „накшабандийските тарикати“, това са около 5000 бойци от бившата иракска армия командвани от генерал Иззату ад Дури, близък до Саддам Хюсеин навремето. Тези отряди имат отлична армейска подготовка и организацията им е много добра. Те воюват в състава на ИД и действат в районите на Найнава, Киркук и Багдад. Този съюз не е идеологически, баасистите не са ислямисти. Сплотява ги общата ненавист към правителството на ал Малики в Багдад, а военните които са лишени от всякакви привилегии виждат в ИД възможност да свалят правителството и да дойдат на власт. Друго обединение е „Висше командване за джихад и свобода“ което включва над 20 групи, сред които водеща роля имат баасистите. Те са основани още през 2007 и са над 10 000 бойци. Те подобно на „тарикатите“ също се борят против правителството, но са по религиозно настроени, без обаче да са крайни ислямисти. „Главен съвет на иракските революционери“ основано през декември 2013 което воюва в Рамади и Фалуджа против правителството. През юни 2014 баасисти и части на ИД завладяха Мосул. Части от града бяха предадени за управление на местни баасисти, условно може да наречем тази група „Мосулци“, тъй като повечето от тях са оттам родом. Друга голяма сила в Ирак са „Съвета на племената“, който включва повече от 70 сунитски арабски племена които разполагат с над 40 бойни отряда, действащи преимуществено в Рамади, Халидия, Карама, Фалуджа и провинциите Анбар, Найнава, Саллахеддин и Дейла. Те също са ръководени от баасисти, макар тук водещ да е етническия показател. Що се касае до самата ИД смята се, че те имат не повече от 30 000 души, но оценките са много приблизителни и е възможно да са грешни. По същество по голямата част от Ирак се контролира не от ИД, а от съюзните и антиправителствени и племенни военни съюзи. Нека да видим, и какво владее ИД в Сирия, още повече, там е и нейната столица. Там тя воюва на няколко фронта-с правителствените войски, с умерената опозиция, с групировки свързани с Ал Кайда, с кюрдите. Групировките воюващи помежду си в Сирия са както следва Свободната Сирийска Армия (ССА) в която има не малко бегълци от сирийската армия.Те контролират част от провинция Идлиб, част от Алепо, предградията на Хомс, част от Голандските височини, околностите на Дераа, предградия на Дамаск, а също и погранични райони с Ливан. Численоста и се оценява на 30 до 50 000 души. ССА се считат за умерени и са признати от САЩ и ЕС. Те са въоражавани и поддържани от тях. „Ислямски фронт“ е групировка отцепила се от ССА, те са ислямисти но малко по умерени от ИД. Те контролират територии източно от Алепо, Джиср аш Шагур, Аазаз, Маарат ан Нуман, също и част от пограничните територии с Турция. Те са в лоши отношения с ССА и воюват с тях. Счита се, че сега са около 50 000 души. Сред тях се открояват „Ансар аш Шам“, „Лива ал Хак“, „Бригада Таухид“. Когато ССА се разцепи около 75% от хората му подкрепиха Ислямски фронт. Впоследствие ИФ губи част от хората си преминали към по радикалните „Джабход ал Нусра“ и ИД. „Джабхад ал Нусра“ се явява филиал на Ал Кайда и държи под контрол част от провинция Идлиб, голяма част от Голандските височини. Те са съседи с ССА с които воюват. Смята се, че имат около 6 000 бойци. В Сирия има и други малобройни групировки свързани с Ал Кайда, като например „Хорасан“, чиито бойци са дошли от Афганистан и Пакистан. Те нито са силни, нито имат съществено влияние, но някой от тях влизат под прожекторите, понеже над тях американците извършват въздушни удари. Що се касае до ИД, те контролират обширни райони на север и северозапад включително и град Рака, който е тяхната столица. Смята се, че в Сирия те разполагат с около 50 000 бойци. При скорошните битки при Кобани ИД воюваше освен с кюрди, също и с отряди на ССА. Въоражението на ИД след завладяването на Мосул рязко се подобри, те имат вече камиони, артилерийски оръдия, военно обмундирование, голямо количество боеприпаси и даже танкове, чието количество се оченява от няколко десетки до стотици. Забелязано е, че те използват тежки картечници, минохвъргачки, гранатомети, противотанкови оръдия, БТР и БМПта, лека бронетехника. Напоследък се споменава, че имат и ПЗРК. Общо се смята, че ИД разполага с около 80 000 души, но е неясно колко от тях са баасисти и други съюзници и доколко ИД ги контролира. Важно е да се спомене, че ИД воюват до голяма степен сеейки терор и срах. Те охотно изтребват големи групи хора с преднамерена жестокост, създавайки образ на безкомпромисен враг който стига до края. В тактически план ислямистите са разделени на малки мобилни групи от по 5-10 човека които се обединяват на случаен принцип и след изпълнение на задачата групировката се разпада. Доброто въоражение идва от продажбата на петрол, което им носи доход до 3 милиона долара в ден. Перспективите въобще не са розови, имайки солидно финансиране ИД вече разполага с тежко въоражение и започва да създава истинска армия, каквато досега терористите никога не са имали. Тук трябва да се зададът няколко важни въпроса 1 Кой купува нефта от ИД 2 Кой продава оръжие на ИД 3 Кой обучава и сформира армията на ИД

Няма да има, щото там започва балканска караница "Дай си ми куклите, на си ти парцалките" между почитателите на леви и десни партии в България.

Според мен Торн е прав, претенция над трона може да има само човек притежаващ реална сила, а не кухи титли. Това се вижда от случая с Симеон. Той е притискал ромеите да стане император не толкова чрез някакви титли, а чрез реална военна сила. Понеже не е могъл да превземе Константинопол той не и станал василевс. Ако Симеон или Тервел бяха превзели Константинопол и тогава заявят претенции, можете да бъдете убедени, че щяха да бъдат обявени за най законните от всички законни василевси. Сега по темата. Винех е свален защото бил обвинен "чрез теб ще бъдем покорени от ромеите". Севар, който е последен представител на рода Дуло управлява 15 години. По това време война с Византия няма. Да е бил свален с целия си род защото е провизантийски настроен? И никой от рода му да не избяга във Византия и да иска помощ? Византийските хронисти да пропуснат факта, че християнин владетел на съседна държава е свален защото иска съюз с тях и да не го отбележат? Какво отношение към кесарската титла имат децата на Тервел (ако приемем, че Севар е негов син)? Доколкото знам, титлата не е наследствена. Ако приемем, че Тервел се е "фукал" с кесарската си титла и уважението на ромеите към него, и това е продължено от синовете му, то следва и тези синове да се докарат на ромеите, че да получат и те титли и богати дарове.

Нямаше ли едно славянско блеме берзити и страната им Берзития?

Помня като малък баба ми хранеше прасето с някакво грозде силно наядено от оси. Ама му даваше по малко да се не напиело, че можело да счупи кочината. Така че, явно това става и с други плодове.

Алва, НЕ махаме алкохолизма! http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17253#entry326623 О, дааа, тогавашните мъже са били супер щастливи да хранят чужди деца, и са светели с факла на комшията който ... жена им-само така ще да е било! Алва, с твойте камани по твоята глава, айде докажи, че тогава всеки е можел да спи с всяка!

Малко по сериозно моля! Алва, Джине, скривам ви мненията, защото не са по темата.

Как така да нямаме? Имаме изрично указание в извор за "Крум чийто род дълго робувал на аварите"

Спандьо, чети по внимателно. Тук се самоцитирам. Учуден съм, как е възможно един благородник от Аварския хаганат (Крум) да стане владетел на държава с вече едновековна история. Та той най малкото няма връзки и поддръжници. Затова ми се вижда разумно предположението, че не е дошъл сам, а начело на многоброен народ, звучи по логично.

Ресавски, това, че канът е християнин, не значи че и народа са християни. Къде е владетелския храм на рода Дуло? При положение че нямаме толкова много неща (гробове на владетели примерно), това, че не е открит археологически едва ли е нещо неочаквано. Отгоре на всичко, следващите канове са езичници, може да са го разрушили, може да е бил разрушен от Никифор когдато подпалва Плиска, или да е изграден наново при приемане на християнството... Ресавски, що да не е бил популярен Ирник? Това, че днес Ирник не е популярен, не значи, че и тогава не е бил. Единственото с което може да помогне Кубрат е с армия. Ако императора е имал нужда от наемници, няма съмнение би си платил и българите биха му дали армия. Навярно за войната в Сирия ромеите не са били чак толкова на зор, че да влачат наемници от майната си.

Попадам значи в блиц на тази статия. И ми стана интересно, това вярно ли е, или отново "британските учени" плещят глупости, за да оправдаят субсидии. По принцип всички говорят за алкохола като за нещо лошо, а ето, че той се оказва полезен за еволюцията!

И като има предвид Алцек, защо го говори това на Симеон, който няма нищо общо с Алцек? Това за Кубрат е безумие. Оказва се, че ние не знаем кого е победил Кубрат-тюркютите или аварите за да създаде държавата си! Все пак обаче, по скоро има предвид Крум, на когото Симеон се явява потомък, поне това ми се вижда по логично. Въпроса с границите обаче си остава.

От НАТО размахват пръст!

Чета значи тук откъси от едно писмо което е написал Николай Мистик малко след битката при Ахелой в което той пише, че българите са "апоспади-откъснат клон на аварите, на които бяхте роби и бежанци". Знаем, че родът на кан Крум (от когото произлиза и цар Симеон) "дълго робувал на аварите", но тук начетения и знаещ Мистик извежда българите като клон на аварите и подчинени на тях. Че е имало българи под аварска власт знаем много добре, основно след станалото с Кубер. Обаче, очевидно много други българи са останали под аварска власт. Винаги съм се питал няколко въпроса. От какъв род е кан Кардам? След като той умира, очевидно от собствена смърт как го замества кан Крум? Той негов син ли е? Или Кардам не е имал наследници и боилите избират за нов владетел Крум. Как така представител на род избягал от чужда държава става владетел на съществуваща по това време минумум век, че и повече? Най малко той няма "връзки" сред мизийските боили. Въз основа на това аз правя няколко предположения. Българите останали под аварска власт са били многобройни. Те поддържат тесни и приятелски връзки с България. При кан Кардам, а може би и по рано многобройна българска маса се преселва в Мизия, толкова многобройна, че веднага взема надмощие и владетелят и става кан на България. Очевидно българите са живеели в Трансилвания и може би Банат. Най вероятно когато Крум идва на власт българите в Трансилвания и Банат от които сам той произхожда просто решават да минат под негова власт, а не да останат под властта на аварския хаган. И още нещо. Казва се, че в началото на своето управление кан Крум нападнал аварите, победил ги и завладял част от държавата им. Веднага задавам въпроса-Коя част? Ученическите карти теглят една граница по дунава, а напоследък като чета се казва, че границата била много по на изток някъде зад река Тиса, а между дунав и тиса (че и още на изток) реално била буферна зона. Позволявам си, да не се съглася с това. Знаем, че немците след разгрома на аварите се разширяват на изток реално без да срещнат съпротива и Панония е тяхна. Защо им е да оставят толкова обширна буферна зона с второстепенни български земи? Какъв им е бил проблема да изпратят малък брой колонисти, които да заемат тези "слабо населени" (както се твърди) земи и да ги поставят под своя власт, както постъпват с Панония? Аз не знам, затова ви питам, къде минава източната немска граница при Крум и след него? Сморед мен, ако знаем източната франкска/немска граница, то знаем и западната българска граница.