Frujin Assen

Снимка от ... ще те излъжа кога, но е от преди доста години. Ако е важно, ей сега ще отскоча да снимам, или пък утре.

Царя олицетворява единството на нацията. Това автоматично го поставя над всички партийни лидери. Иначе, много интересно е, как през 1923 когато дори Мусолини още няма избистрена представа и едва е започнал да претворява в дела идеите си, в България вече имаме "фашистки" преврат. В България има национал социалистическа партия. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Създадена е през 1932 от професор Цанков и установява тесни връзки с Хитлер и Мусолини (или поне им се е щяло да е така). Италианския посланик ги описва като малобройни, без влияние в обществото и с неясна програма, но затова пък, докладва в Рим, че са готови да вземат на въоражение фашистките идеи, ако Италия ги подпомогне финансово. Известно му е, че са искали пари и от германския посланик. Пиачентини препоръчва да им се дадът някакви суми, и внимателно да се насочват в правилния фашистки път. В книгата на Илчо Димитров за българо-италианските отношения пише, че според италианските посланици имало и други малки партии и групи които гравитирали към фашизма, но основната им цел е била да изкопчат пари от Берлин и Рим. Най големият и успех в изборите през 1934 когато взема 11,5%. Впоследствие партията бързо запада, разцепва се и към 1941-43 водейки полулегален живот не представлява почти никого.

Ама съм прост, ето я и ясновидката!

Под Царичина има огромна, страшна сила. Не трябва да се копае там! Това твърди известната пазарджишка ясновидка Гина Демирова. Тя е категорична, че трите космически същества, с които контактува, й дали знак, че хората не бива да се ровят в земните недра, защото това ще доведе до огромни негативни последици.Ето какво е записала Гина в дневниците си от 1 септември 1992 г., когато получава “божественото послание” за тайната, скрита под Царичина: “Разкопките в Царичина трябва да се прекратят и да не се копае вече, там е центърът на земята. Там на голяма дълбочина от двадесет хиляди километра има земно образувание. То наподобява гигантски кристал с много върхове, огромно е, като слънцето по време на изгрев. Под него има голямо огнено кълбо, то не трябва да се пипа. От него зависи съществуването на вашата земя. Тези, които копаят, ще изгорят. Няма да могат да го достигнат, но ще нарушат баланса на планетата. Ще започнат да измират хора, това е огромен многоъгълен кристал, който координира равновесието на вашата планета. Той се е образувал още от създаването на планетата ви и ще го има, докато съществува тя самата. От него зависи в известна степен движението на земята. Трябва да спрат и да не копаят, защото иначе земята ще загине. Там има много силна радиация, която ще предизвика нови, страшни и нелечими болести”. И още: “Огненото кълбо, което виждаш под земята, е синьо-бяло на цвят, защото то има Божествен произход. Ромбовете, които виждаш, са елементи от кристалите, това е сила, която въздейства на планетата, чрез тях се командват всички природни промени на земята. Пътят до това небесно тяло не е за земни хора. Пазете вашите хора. Спрете това безумие!”. Космическите същества я предупредили, че разкопките са започнати по инициативата на жена, която виждала в земните недра космически кораб, съобщава “Марица”. Те потвърдили, че той наистина е там, но е попаднал под земната повърхност далеч преди да се зароди живот на планетата. В кораба имало роботи и дори военните да достигнат до него, нито щели да разберат от каква материя е направен, нито можели да го задвижат. Единственото, което щяло да стане, било отварянето на огромен проход, от който щяла да се излъчва радиация. “Енергията, която се крие в многоъгълния кристал, е много по-мощна от атомната. Разместването на кристала щяло да доведе до природни катаклизми в различни краища на планетата, най-вече земетресения, които след себе си водят още природни стихии като наводнения, пропадане на земните пластове и висока радиация. Името на Гина Демирова стана известно преди повече от двадесет години. Тогава тя се прочу със силната си ясновидска дарба и хора от цялата страна се стичаха, за да чуят какво ще им каже.

Ето и съвременна снимка на чобанин. След закриването на повечето селскостопански техникуми правоспособните комбайнери в България са истинска рядкост. Докато университетите ни всяка година бълват хиляди безработни младежи с магистърски дипломи за пиари, маркетинг специалисти и икономисти, в земеделието изпитват реална нужда от хора с квалификация за комбайнер. В бранша се знае, че поне половината комбайнери работят без правоспособност И те така, всеки иска на баницата мекото, юрист, маркетинголог, ама да станат комбайнери...

Това, че е бил комунист не му е пречело да взема парите... Силно се съмнявам, да не е знаел за парите от СССР и Англия, както и за материалното осигуряване на партията.

Такава работа имах предвид. Не може всички да работят в офис с компютър, някой трябва да пасе овце, копае картофи, копае канали, работи на струг и прочее.

Тук Невски е прав. Аман от вишисти. То не може всички да са началници, някой трябва и да работи.

Значи Адаш, веднага една поправка. Днес руснаците си харесват Сталин, не Ленин. Митът за добрия Ленин, чието учение е извратено от лошия Сталин е роден по времето и с труда на Хрушчов и после Брежнев. Икономическия модел на социализма не само, че не е нещо принципно ново. Счита се, че за икономически модел Ленин взема Германия по време на ПСВ. Идеята, че социализма е най силен в изостанали страни просто не е вярна. Най много привърженици и възможност за действие имат социалистите в Германия. Силно влияние имат социалистите и в Италия, при това не в изостаналата южна част, а в индустриалния север. В Испания социалистите идват на власт напълно законно. Идването на власт на Ленин в Русия е по скоро случайност. Отново се показва, че когато има хаос една малка партия която е готова да иде до край и знае какво иска има по голям шанс отколкото голяма група която се лута. Гледайте този хубав документален филм. http://www.zamunda.net/details.php?id=332332

Не бой се Адаш, сега Ердоган ислямизира Турция. Така че, съдбата на турците е като на иранците.

Забележете американските филми. Това е тяхната култура. В тях почти никога не се говори за нормални хора, поставени в нормални ситуации. Или в некомпетентните ръце на социално изолирания попада съдбата на света "Кой ако не ти, кога ако не сега", и той става герой, или въпросния отхвърлен човек се бори със системата. Сещам се за любимия сериал на Ал Бънди "Бащата психар", който с пушка в ръка разстрелва хора наред. То комедията си е комедия, ама ... Правило ли ви е впечатление, че в повечето американски филми (особено йекшъни) героите нямат роднини, те се борят сами, за своята цел без да разчитат на помощ или без да ги е еня от одобрението/неодобрението на роднините/обществото. Там я няма идеята "Родителите/децата ми ще се срамуват от мен ако аз постъпя така" или "С какви очи ще се появя пред хората ако извърша еди какво си". Няма я идеята "Как тази моя постъпка ще се отрази на семейството ми". Човек сам решава съдбата си, не е длъжен никому нищо-резултата е ясен и виден. Навремето в толкова оплювания от либералите патриархален свят са казвали "Човек трябва да има срам от хората и страх от Бога". Е днес това го няма. Щасливили ли сте господа индивидуалисти либерали?

Руснаците са много по жестоки от нас европейците, това е истината. ДРУГАРИ НА БОРБА ЗА РАВНИ ПРАВА НА ВЕЛОСИПЕДОФИЛИТЕ !!! ТЕ СЪЩО ИМАТ ПРАВО ДА ОБИЧАТ СВОИТЕ ЛЮБИМИ !!! Да оставим простотийте. Мълния в БГ Наука

В края на 19 век взаимоотношенията между САЩ и Германската империя не били от най добрите. Не може да се каже, че двете нации балансирали на границата на войната, но нейния призрак все пак витаел над водите на тихия и атлантическия океан. Причините били прости. Както САЩ, така и Германия се числели към новите държави, изрядно закъснели към основната подялба на колониите. Света в края на 19 век вече бил поделен между лидерите в колониалната надпревара-Великобритания и Франция, и за новаците в нея останало вече твърде малко места, което от своя страна изостряло конкуренцията между тях. През 1887-1889 интересите на САЩ и Германия се сблъскали за островите Самоа. Прехода от конфронтация в пълномащабна война попречила природата-катастрофическия циклон на 15 март 1889 извел от строя двете противостоящи ескадри и по най елементарен начин лишил както германците, така и американците от военно присъствие в региона. Но това била само прелюдия към по нататъшно влошаване на отношенията. По време на испано-американската война Германия приложила значителни усилия, опитвайки се да изпревари американците и да постави под контрол бившите испански колонии. Берлин предлагал на Мадрид да изкупи Филипините и да ги включи в състава на Германската Империя преди да стигнат до там американските окупационни войски. От този план нищо не излязло, но изпратената към Филипините германска ескадра успяла за това време съществено да усложни германо-американските отношения. Немските кораби игнорирали обявената от американците блокада, не отговаряли на сигналите и спрели едва след предупредителни изстрели. Немците активно поддържали национално-освободителното движение на филипинците, доставяли им оръжие за борба срещу американците, разчитайки, че ако все пак някакси филипинците изгонят американците, то те сами ще окупират островите. Всичко това, че колониална война между Германия и САЩ станала напълно реална, въпреки огромните разстояния които ги разделяли. През 1897 лейтенанта от кайзермарине Еберхард фон Манти-по късно официален историограф на германския флот-започнал работа над планове за военни действия против САЩ, в случиай, че война между тях и Германия все пак избухне. Макар че, избора на 28 годишен лейтенант за разработка на план от такъв мащаб изглеждал странен, много съвременници смятали, че архитект на стратегията бил не някой друг, а неотдавна назначения за военно-морски секретар адмирал Алфред фон Тирпиц. Преди не много време Тирпиц се върнал от посещение в Северна Америка, и бил добре осведомен за ситуацията там. Избора на фон Манти в качеството му на официален автор трябвало да послужи на адмирала като щит срещу обвинения в излишен авантюризъм, както и от всякакви политически последствия. В края на краищата ставало дума за пряк удър по американската метрополия. Разработения от фон Манти план първоначално поставял достатъчно ограничени цели и не планирал излизане извън рамките на напълно морска война. Съгласно плана германския флот трябвало да се събере в пристанищата на северно море, и след преминаването на атлантическия океан да нанесат удар с всички сили по района на Хемптън Роуд в устието на чесапийкския залив. В края на 19 век Хемптън-Роудс представлявал най голямата корабостроителница и военно морски център на САЩ и по мнението на Манти „най чувствителната точка на американската отбрана“. Разгромявайки или принуждавайки да отстъпят американските ВМС, германският флот трябвало да влезе в Чесапикския залив и интензивна бомбардировка от морето да унищожи основни стратегически обекти военно морската корабостроителница и арсенала в Норфолк, огромната корабостроителница в Нюпорт Нюс, а също и други стратегически обекти в устието на залива. След това друга атака трябвало да бъде проведена против Портсмут с цел разрушаване на намиращите се там корабостроителници. Разглеждала се също възможността за удър по залива на Ню Йорк, но след детайлно изучаване на проблемите фон Манти счел бреговата отбрана на градът за твърде силна за успешна атака по море. Цялата операция трябвало да бъде проведена изключително със силите на корабната артилерия и бомбардиране от морето. Стоварване на десанти-с изключение на рейдови операции на морската мехота и разузнавателни отряди-не се предвиждали. След завършване на операцията, когато основните центрове на американското корабостроене и най голямата военно-морска база на атлантическото крайбрежие бъдат унищожени, германският флот трябвало да поддържа блокада на американското крайбрежие и да чака докато на преговорите американците не се съгласят с устройващи Германия условия за мир. Недостатъците на плана били очевидни-изключвайки бомбардировката от морето и блокадата той не предвиждал каквито и да е активни действия против американска територия. В случай, че американците не бъдат деморализирани от атаката (а както показала практиката по скоро няма да бъдат) и демонстрират желание за продължаване на войната, ситуацията ставала патова-германския флот нямайки надежни бази и стоянки нямало как да остане дълго време на американското крайбрежие. Планът бил предложен на кайзера през есента на 1898, но не бил утвърден като работна схема за действие. Главното препятствие бил недостатъка на съвременнни боеспособни кораби в германския флот. През 1898 бойната линия на германския флот се състояла от всичко 4 ескадрени миноносеца клас Бранденбург и едва встъпилия в строя Кайзер Фридрих ІІІ, който даже още не бил сдаден на флота. Съвременни броненосни крайцери Германия нямала, и даже бронепалубните били малко, значителна част от флота съставлявали или остарели броненосци построени в 70 те и 80 те години на 19 век или броненосци от бреговата отбрана които не били в състояние да преплават атлантика. Във връзка със слабостта на своя флот, кайзера взел решение да отложи операцията. Испано-американската война на свой ред показала, че американците не са толкова слаб противник както разчитали германците. Кайзера възлагал големи надежди на това, че ще успее да изтласка американците от филипините и без пряка конфронтация, като поддържа местното национално-освободително движение, но през 1899 американските войски поставили точка на американо-филипинската война сломявайки съпротивата. Американски контрол бил установен над Филипините, Гуам, Самоа и Хавайските острови в тихия океан и Пуерто Рико в карибско море. Също така добилата независимост Куба се оказала в американската сфера на влияние. На германските планове да създадът колонии в карибско море бил нанесен тежък удър. Германия впрочем нямала намерение да се предава. САЩ установили контрол над бившите испански колонии и нямали намерение да ги изпускат. Задачата на немското командване била да разработи ситуация при която американците могат да бъдат разгромени. През 1899 била разработена втора версия на плана. Съгласно новия план, основата на удара по САЩ трябвало да стане трансконтинентална десантна операция. Германския флот от 60 бойни кораба трябвало да се събере в Кил и да премине атлантическия океан, съпровождайки конвой от 40-60 транспортни кораба и войскови транспорти. Конвоя трябвало да достави на американското крайбрежие 75 000 тона въглища-запас гориво за цялата операция и 100 000 войници (еквивалент на 4 дивизии) с голямо количество полева артилерия и боеприпаси. Германските адмирали разчитали, че прехода през атлантика при средна скорост 6-7 възела ще заеме около 25 дни. Това гарантирало, че американския флот няма да успее да концентрира всички свои сили за отразяване на атаката, тъй като на базиращите се в тихия океан американски кораби им бил нужен месец и половина за да преодолеят разстоянието от сан диего до Норфолк обхождайки Огнена земя. По този начин кайзермарине получавали прозорец за действие, при който американските сили в атлантика гарантирано отстъпвали на германските. Придвижвайки се към американското крайбрежие и неутрализирайки (разбивайки в сражение или заставяйки ги да останат в пристанищата си) американския флот, германската армада трябвало да стовари двоен десант на брега на северна америка. Първата точка за десант бил избран полуостров Кейп Код в щата Масачузец, на изхода на едноименния залив- 40 000 германски войници с голямо количество полева артилерия трябвало да се стоварят на полуострова и да развърнат укрепен лагер. След това, когато войските бъдат приведени в порядък, те трябвало да настъпят с бърз марш за незабавна атка на разположения на 120 км на североизток Бостън. Втората група на десанта трябвало да десантира на пясъчната коса Сенди Хук на входа на залива Ню Йорк. Войската разгърнала се на плацдарма трябвало да американските брегови укрепления на южния бряг на залива и бързо да ги неутрализира. След това бойните кораби на кайзермарине трябвало да влязат в залива на Ню Йорк и да подложат на обстрел Манхатън с едновременно пълномащабно наземно настъпление на германската пехота. Основният залог в този план (както и в предишния) се поставял на психологическия ефект. Германските генерали ясно разбирали пълната невъзможност за дълга окупация на плацдармове на американска територия против цялата военна мощ която могат да изправят срещу тях американците. По никакъв начин Германската империя нямало как да отдели допълнителни резерви без да рискува безопастността си в европа. В същото време американците могли лесно да отмобилизират многократно превъзхождащи ги ресурси. Разчитало се, че паниката и ужаса който ще предизвика нахлуването, а също икономическите загуби от окупацията и разрушаването на стратегически обекти в Бостън и Ню Йорк ще настрои американското общество против продължаване на войната. Планът бил повторно предложен за разглеждане от кайзера през декември 1900. Германския флот съществено усилен за изминалите две години считал, че ще успее да изпълни подобна операция (особено отчитайки, че американския флот неминуемо ще е разделен на две части). Германската армия в лицето на Алфред фон Шлифен, била настроена много по критически. Разглеждайки различни аспекти на плана фон Шлифен забелязал, че 100 000 войници е възможно да се окажат достатъчно за завладяване на Бостън, но ще потрябват много повече сили за превземането на 3 милионния Ню Йорк. Фон Дейдрих отбелязал, че фон Шлифен е постъпил много умно, технически съгласявайки се с плана, но подтиквайки кайзера на мисли за невъзможността за неговото изпълнение. Самият Вилхелм ІІ отбелязал, че идеята за прехвърляне на войски в америка непосредствено от Германия не изглежда разумна и предложил Куба да се използва като промеждутъчна база. Щателната проверка показала, че германския флот едва едва е в състояние да прехвърли 100 000 души и плана отново бил върнат за доработка. През август 1901 адмирал фон Тирпиц изпратил Хуберт фон Рубер-Паушвиц военноморско аташе при германското посолство във Вашингтон със секретно задание да изучи предполагаемите места за стоварване на десанта. Разглеждайки Кейп-Код, Паушвиц счел местността непригодна за разгръщане на десант заради многочислените плитчини, затрудняващи големите кораби и не позволяващи на корабната артилерия да поддържа десанта. Вместо това Паушвиц предложил за десант участъка в Мономет-Пойнт, щата Масачузец. Брегът бил удобен за десантиране, а дълбочината позволявала големи военни кораби на фарватера да поддържат войските на брега със своята артилерия. Близките хълмове, които се предполагало да се заемат от първата вълна на десанта позволявали успешно да се защитава брегът от очакваните американски контраатаки, и да се разгърнат сили да настъпление на Бостън отдалечен на 72 км. Освен това на фон Паушвиц му се отдало чрез немското разузнаване да се снабди с доклада на капитан Чарлз Траян от ВМФ на САЩ за бреговата отбрана на американското крайбрежие. В доклада се казвало, че района на Мономет Пойнт предстаовлява значителна заплаха поради възможността за безпрепятствен десант който би заплашил Бостън. Макар от текста на доклада да можело да се предположи, че скоро американците ще вземат мерки за защита на района, все пак се потвърждавала правилният избор на германските стратези. Отново преработеният план бил предложен на вниманието на кайзера през 1903. Този път, като първи стадий на плана се предполагал десант на Куба или Пуерто Рико, с цел заемането им и използването като промеждутъчна база. И двете територии се разчитало да бъдат овладяни с незначителни сили. Основните германски войски трябвало да се развърнат на тези плацдарми и след кратък отдих и възстановяване на силите да нанесат удър по САЩ. Основният удър се планирало да се нанесе по Бостън. От атака над Ню Йорк се отказали. Немските войски трябвало да стъпят на американска земя в Мономет Пойнт и Рокпойнт (64 км от Бостън) и да започнат настъпление от две направления. Снабдяването на войските се предполагало да се изпълнява от охранявани от флота конвои от Куба и Пуерто Рико, където трябвало да се развърнат снабдителни бази. На Пуерто Рико трябвало да се разположи основната част от флота, която да държи под наблюдение панамския канал и да застрашава прехода на американския флот идващ от Сан Диего. Фон Манти е записал в своите коментари към плана „Източното крайбрежие, това е сърцето на америка и нейният най уязвим район. През 1903 под ръководството на кайзер Вилхелм планът бил завършен. Обаче Бушел бил настроен към него критически. По негово мнение той можел да се осъществи само ако бъдат спазени две основни условия 1 Отсъствие на заплаха от голяма война с германско участие в Европа 2 Запазване на настоящата военна слабост на САЩ Но нито едното нито другото условие можело да се изпълнят. Положението в Европа непрекъснато се влошавало. Великобритания и Франция подписали съюзен договор, насочен против Германия. Обезпокоена от агресивната германска политика Русия все по здраво на своя съюз с Франция. В тази ситуация, вероятността че на Германия ще и се освободят ръцете за борба с САЩ изглеждала нереална. Военната машина на САЩ се усилвала стремително. Американският флот непрекъснато увеличавал своите размери и практически не отстъпвал на германския, превъзхождайки го в ред области. По време на кризата във Венецуела през 1903 американците ясно дали да се разбере, че няма да се спрат пред война, за да не позволят на която и да е европейска държава да не усили своето влияние в западното полукълбо. При тези разчети ставало ясно, че американците няма да се уплашат и няма да се уплашат от война и следователно всеки конфликт с тях щял да се затегне. Това решило всичко. Германската империя не можела да си позволи да постави сред своите врагове и САЩ. През 1906 по заповед на кайзера планът за нападение над САЩ бил снет от разработка и отправен в архива. СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ През 1898, когато първият план за нахлуване бил представен на Вилхелм ІІ, и американския и немския флот се намирали всъщност в начален стадий на създаване. Нито Германия, нито САЩ в това време не се отнасяли към водещите държави, и техните военно-морски сили включвали само неголямо количество съвременни военни кораби. Основа на германския флот съставлявали четири построени в началото на 90 те ескадрени броненосеца клас „Бранденбург“. Това били единствените напълно съвременни кораби в германския флот. Построените под френско влияние на френската корабостроителна школа, те имали твърде тесен броневи пояс около ватерлинията с дебелина от 300 до 400 мм. Два броненосеца имали пояси от харлеевска стомана, за останалите два стоманата не стигнала и били защитени от по несъвършенна стомманено-никелова композитна броня. Тяхното въоражеуние се състояло от шест 280 мм оръдия в три здвоени барбатни установки, разположени в диаметрална плоскост и открита батарея от 16 броя 105 мм и 88 мм скорострелни оръдия. Макар тези броненосци да имали добра мореходност и мощно тежко въоражение, но по мерките на 90 те, те били вече малко поостарели, техните 280 мм оръдия имали малка скорострелност (1-2 изстрела в минута, презареждане само в диаметрална плоскост), а защитеността на цялата артилерия била неудволетворителна. Съвременни броненосни крайцери в германския флот нямало, неговите броненосни крайцери били дефакто преквалифицирани казематни и батарейни броненосци от 60 те и 70 те години, слабо въоражени и недостатъчно защитени. Бронепалубните крайцери германския флот имал осем, с водоизмещение около 5000 тона и с преимуществено въоръжение от 150 мм оръдие. Съвременни мореходни миноносци, способни за преход през атлантика немците нямали (макар някое количество миноносци можели да бъдат доставени на буксир или за по малките кораби превозени на борда на по големите броненосци. Американския флот на този момент имали в своя състав пет ескадрени броненосеца. Първият от тях бил Тексас, барбетен кораб втори клас, въоражен с две 305 мм оръдия в две диалонални барбетни установки. Построен по европейски стандарти, той се считал остарял като концепция и имал неудволетворителна защитеност. Основната линия на американския флот съставлявали три броненосеца клас Индиана и един броненосец клас Айова. Това били оригинални конструкции низкобортови кораби, при констроирането на които бил отдаден приоритет на въоражението и броневата защита. Индиана били въоражени с четири 330 мм оръдия на димен барут (Айова носела по съвременни 305 мм оръдия), поставени в две броневи куполи и твърде мощна спомагателна батарея от 203 мм оръдия (също куполни) и 152 мм оръдия в бронирани каземати. Бронировката била хареевска, цитаделна схема, дебелина от 457мм до 102 мм. Също така американският флот можел да задейства (поне в крайбрежните води) 6 големи монитора-Пуритън, четири от клас Амфитрит и Монтерей-въоражени с 300 мм и 250 мм оръдия във въртящи се бронирани куполи. По голямата част от тях били модернизирани (всъщност построени наново) монитори от времето на гражданската война. Скоростта им не била голяма, а мореходността в краен случай позволявала окоански рейдове. В състава на американския флот също така влизали два броненосни крайцера, въоражени с мощна 203 мм артилерия и имащи броневи пояс с дебелина до 76 мм. Бронепалубни и небронирани крайцери в ъв флота имало 10, при това 4 от тях били въоражени с 203 мм оръдия превъзкождащи немските. Американския флот също така имал 16 съвременни миноноасеца, развиващи до 21-23 възела. Като цяло армериканския и германския флотове били в достатъчна степен съпоставими за да не е ясен изхода от сражението. Макар американския флот да бил разсредоточен на два океана, все пак основната част се намирала в атлантическия. Освен това, отстъпвайки числено американските военно-морски сили съществено превъзхождали немските по възможности за базиране. АМЕРИКАНСКОТО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ Американците не знаели нищо за германските планове. Но това не значело, че те не се готвили за война с Германия и не разглеждали вероятността от германско нападение. В цветните военни планове на САЩ, Германия била отбелязана като черния. Съответния план разглеждал ситуация при която по силата на някакви причини Германия ще получи достъп до колониални владения на други европейски държави в карибско море (например при съюз или успешна за Германия европейска война) и ще ги използва като предна база за нападение над САЩ. Планът предвиждал, че германския флот ще има поне в началото превес на силите в северния атлантик. Затова американците основно залагали на леките сили. С помощтта на активно мириране, атаки на миноносци и използване на подводници американците разчитали да затруднят оперирането на германския флот от неговите предни бази и да спечелят време за прехвърляне на сили от тихия океан. Американските тежки кораби трябвало да се концентрират в нова англия и да се готвят за решително сражение, ако немците се опитат да атакуват американското крайбрежие. Планът се допълвал и усъвършенствал оставайки работен чак до 1918, когато компиенското примирие и самопотопяването на германския флот в Скапа Флоу ефективно изсключило Германия от числото на потенциални врагове на САЩ.

И на запад все още има нормални хора.

Евреите отговарят на въпроса с въпрос). Днес никой не ги спира и от 8,5 милионна България се смята че са излезли около 1-1,5 милиона българи. Интересно, защо бягат от хубавата демокрация? Хората винаги бягат от по бедните държави към по богатите-независимо от строя.

Ще се направя на евреин и ще задам въпрос, а колко българи биха избягали от съвременна България ако можеха? И кои биха останали?

О Северной Корее у нас сложились устойчивые штампы, что это чуть ли не пещерная страна, вечно голодающая, вся поголовно выстроившаяся в очередь за чашкой риса. Это не так. Достаточно напомнить, что Северная Корея – космическая держава, которая запускает спутники. Это ракетная держава. Именно они сумели создать свои ракеты средней дальности на автомобильном шасси, чего не смогли сделать ни мы, ни американцы. Северные корейцы создали свой танк, не намного уступающий современным российским танкам. Еще одни фактор – выживаемость этого государства. Вспомните, что после падения Советского Союза Куба и Северная Корея, которые ориентировались на экономическое сотрудничество с СССР и соцлагерем, остались в изоляции. Все последние 20 лет они находятся под эмбарго. Попробуем представить, что бы произошло с Россией уже через две недели, если бы у нас отказались покупать нефть и газ, и вдобавок ввели бы эмбарго на продовольствие. Даже говорить об этом не хочется. Да, корейцы голодали. Но сегодня там от голода никто не погибает. Зато целого ряда проблем им удалось избежать. Это у нас ежегодно вымирает по 100 наркоманов – в КНДР их просто нет. Там нет бомжей, нищих и бездомных детей. Страна развивается. Да, проводится жесткая идеологическая политика и контроль – они страшно боятся, что в Корею могут проникнуть либеральные идеи. Зато бесплатная медицина, бесплатное жилье, бесплатное образование и много других социальных льгот. Живут все пусть и скромно, но примерно на одном уровне. Того ужасающего социального разрыва, как в России или даже в Южной Корее, нет и близко. Кроме того, в Северной Корее, начиная с Ким Чен Ира, проводятся демократические реформы, пусть и очень осторожно. Они серьезно изучают опыт Вьетнама, где удалось сохранить социалистическую идеологию, социалистическую экономику, но при этом показывать такие темпы роста. Так что же происходит там сегодня? Во-первых, следует обратить внимание, что в регионе к власти пришли молодые руководители. Ким Чен Ин в Северной Корее, в Южной – Пак Кын Хе, первая женщина на этом посту. В Китае также сменилось поколение руководителей. Само собой, все они должны проявить себя как настоящие лидеры. А если говорить о странах Корейского полуострова, то здесь новые руководители находятся под сильным влиянием военных. Вопросы безопасности действительно стоят довольно остро. Но всерьез воевать между собой они не хотят, просто просчитывая последствия. Ведь даже безъядерный конфликт легко превратится в кровавую мясорубку. С одной стороны сильная и многочисленная армия Северной Кореи. У них только в сухопутных войсках служит больше людей, чем у нас во всех Вооруженных Силах – 1 млн.200 тыс. человек плюс 4 млн. постоянно действующего резерва. А еще есть две бригады снайперов, артиллерия, морские силы, весьма многочисленная авиация, пусть даже и самолеты устаревшего типа, 3,5 тысячи танков. В южнокорейских ВС 2,5 тысячи танков и 670 тысяч человек личного состава. Однако не будем забывать, что Южная Корея находится под американским военно-ядерным зонтиком. Такого зонтика у Северной Кореи нет. Она сегодня сама мощно развивает ВПК, включая ядерную компоненту, чтобы создать гарантию своей безопасности. Сейчас идет война информационная, чем и объясняются заявления с каждой стороны. Все хотят показать, насколько война реальна, опасна, а также продемонстрировать свою полную к ней готовность. Я надеюсь, что информационно-психологической войной за утверждение лидерства новых руководителей все дело и закончится. Потому что Сеул находится в 40 км от 38 параллели, и очень досягаем для ударов северокорейской авиации и оперативно-тактических ракет. Что же касается ядерного конфликта, то здесь нет заинтересованных сторон. Даже США отменили испытания, направив начальника объединенных штабов в Пекин для консультаций. Но американцам, японцам и в какой-то мере даже южным корейцам выгоден безъядерный локальный конфликт. Посмотрите, войны еще нет, но они уже развертывают группировки противоракетных войск, наращивают присутствие в регионе, включая ядерные стратегические бомбардировщики, авианосцы и так далее. Создают ПРО против нас и Китая, мол, видите, какие угрозы, а значит американцы правы, раскручивая глобальную систему ПРО. В Европе против Ирана, на Дальнем Востоке против Кореи. Все это глупости, но свою роль играют. Японии, благодаря Северной Корее, по сути дела вышла из рамок своей Конституции, написанной генералом Мак-Артуром. Она сегодня создает полномасштабные военные силы, работает над ядерной программой (по крайней мере, до трагедии на Фукусиме работала), создает свое ПРО, наращивает группировки обычных ВС. Все якобы против КНДР. Ядерная угроза со стороны Северной Кореи исключена. Даже по американским данным она имеет сегодня только 8 ядерных устройств, но не боеголовок. 12 марта глава национальной разведки США представлял Сенатской комиссии доклад, в котором угрозу применения ядерного оружия Кореей и Ираном отнес к числу второстепенных угроз, где-то на 7-8 позиции. Более реальной опасностью в этом докладе названа киберугроза. То есть, американцы не считают ядерные удары возможными, но поиграть на этом они могут. Ведь посмотрите, какую политику проводит США. Их принцип – заставить воевать арабов против арабов, мусульман против мусульман, желательно чтобы русские друг с другом дрались, китайцы, сосед с соседом, а корейцы северные дрались с южными. И тогда американцы всегда востребованы и могут решать свои глобальные задачи. Но даже если произойдет обычный безъядерный военный конфликт, мы можем получить радиоактивное заражение. Потому что американцы скорее всего нанесут авиаудар по ядерным реакторам, а таковых на полуострове более 30. Тогда мы получим новую Фукусиму у самых границ. Плюс к тому, если начнется такая мясорубка, мы получим на Дальнем Востоке до миллиона северокорейских беженцев. Шансы такого сценария 50 на 50, если только Китай и Россия не вмешаются в вопрос урегулирования самым решительным образом. Поэтому нам нужно день и ночь проводить консультации с Китаем и давить на США, требуя снижения активности. Ведь это именно они спровоцировали виток конфликта, когда проводили полномасштабные учения с южнокорейскими войсками, имитируя ядерные удары и совершая облеты ядерными стратегическими бомбардировщиками воздушного пространства СК. Они спровоцировали молодого лидера на такие действия. Сейчас Северная Корея пытается сейчас не допустить вторжения. Кстати, я полностью солидарен с главой разведки США, который четко сказал, что оружие массового уничтожения нужно КНДР для того, чтобы обеспечить безопасность, обороноспособность и поднять свой престиж в современном мире. Тем более, что о превентивных ударах Северная Корея речи не ведет, она пугает только ответными ударами. В то время, как под давлением американцев южные корейцы приняли программу именно превентивного удара, и это действительно опасно. Напряжение растет, и достаточно одной провокации, чтобы началась настоящая война. Кстати, в нашей новейшей истории уже был эпизод, когда Россия сыграла положительную роль в разрешении корейского противостояния. У нас давно очень дружественные и партнерские отношения с Южной Кореей, особенно в экономике. Мы и военную технику туда поставляли. И нам этот конфликт не нужен. Визит Путина в 2000м году позволил усадить за стол переговоров обе Кореи. Дипломаты работали и до этого. Был запущен процесс сближения, и руководители корейских государств посылали друг другу поздравления по поводу дней рождения или других дат. И американцам тогда это не понравилось, они этот процесс разрушили. Но я верю, что после всех этих напряженных дней и недель корейцы, как северные, так и южные начнут снова сближать свои позиции. Главное, обеспечить взаимную безопасность. Но нам нужно активно работать, а не транслировать штампы, что Северная Корея прозябает в нищете. Они во многом живут лучше, чем мы. Устойчивее, у них есть будущее. Они проводят реформы, медленно и осторожно, а нет так, как мы в 1991 году. Надо способствовать их открытости к миру и дать какие-то гарантии безопасности. Сегодня таких гарантий КНДР никто не дает.

Нещо от един друг форум по друг повод за жените с кариера...

Адаш, говя ти най приятелски. Ок, създай нова тема "как си представям нео национална България" и там изложи как според теб би следвало да изглежда България. Аз такава тема съм направил, и скоро ще я развия още. Как си представям идеалната за мен България (възрзал съм я с една друга алтернативка, но това е за удобство). Не си мисли, че те подценявам, напротив, бих бил доволен ако развиеш своята идея.

Ок Адаш, правя го. Ще следя темата с интерес, твърде е добра дискусията за да я изпусна. Но, не и ли е мястото в историческо моделиране и прочее. Можеш да развиеш темата "България като нео национална държава" и5 как си представяш че би изглеждало. Аз самият съм фен на подобна тематика и бих те приветствал ако напишеш нещо по развито.

Прочетох поста на Алвата внимателно. Съгласен съм с теб Алвич, така е както си го написал. Има един лаф, за каквото и да ти говорят, знай че става въпрос за пари. Аз бих казал така, за каквото и да ти говорят знай, че става въпрос за национализъм. Давайки равни права на жените, и влизайки в спиралата на отрицателната раждаемост бялата раса, носителка на западната цивилизация започва да намалява като брой. Приемайки в своите държави огромен брой неинтегрируеми представители на други цивилизации тя се обрича на криза, която е възможно да доведе до катастрофа. От тази криза има принципно 3 изхода. 1 Западната цивилизация да увеличи раджемоста (това се отхвърля) 2 Западната цивилизация да развие елитарност и да се затвори сама в себе си (това вече е отхвърлено) 3 Да интегрира в себе си представителите на другите цивилизации. Засега се работи по този модел. За момента той е неуспешен.

Турция пое уверено към ислямизма. Дупе да ни е яко на нас българите.

Митак, не употребявай толкова смели слова. Правилното е, "някой жени в някой западни страни" вдигаха гюрюлтия за права докато дойдоха през 60те либералите и решиха нещата както си искат.

Руски неонацист преби активист на гейобществото в ефир, предаде Блиц.рс. Артьом Калинин е коментирал пред журналисти забраната на властите на парада на сексуалните малцинства въведени от властите на северната автономна република Коми. По време на предаване към представителя на ЛГБТ (лесбийки, гейове, би- и транссексуални) се приближил неонацистът Алекс Колегов. Крайнодесният екстремист е започнал да обижда Калилин и се нахвърлил върху него. Екипът e разтървал двамата, а нападателят все още се издирва. Пострадалият има наранявания по лицето. В Санкт-Петербург и други градове на страната действа закон за забрана на пропагандата на хомосексуализъм. Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/128340-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%B9-%D0%B2-%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%80-(%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE).html

ИСКАМ ДА ЕМИГРИРАМ В РУСИЯ! Знае се, че мужиците редовно си бият жените, сега ще може да се бият и гейовете. НАШЕ ДЕЛО ПРАВОЕ !!! ПОБЕДА БУДЕТ ЗА НАМИ !!!