-
Брой отговори
11431 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
96
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Frujin Assen
-
Митак, вземи два много ярки примера, Япония и Китай. Китайците не приемат запада, желаят да си останат такива каквито са и знаем какво им се случва. Японците обаче се модернезират и отстояват себе си. Както казват във футбола "Ако не вкараш, ще ти вкарат". Африканците имат няколко века да вземат от европейците това което им е нужно, за да бъдат силни и да охладят колонизаторските страсти. Обаче, те си остават толкова слаби и невъзприемчиви колкото са били и по рано. Никога и никъде, държа да подчертая, не съм казвал, че европейците идват с идеята да помогнат на африканците, или пък, че са били нежни и добри с тях. Напротив, идват за да ги поробят и да им вземат богатствата.
-
Износ на цивилизация това са болници, медицинско обслужване, пътища, автомобили, жп линии, администрация, управление на държавата. Добивна индустрия, развито съвременно земеделие, лека промишленост, преработвателна. Практически колонизаторите им изграждат държавите. Вие как си го представяте да имаше равни отношения между африканци и европейци? Ще дойдат значи англичаните, и ще дадът на империята Бенин безплатно ноу хау, как да построят пътища, железници, добивна индустрия, модерно земеделие. И понеже едно ноу хау не стига ще им изпратят още и обучен персонал, който да им обучи работници, инженери, който да им помогне в строежа на цялата тази инфраструктура. Тук стоят няколко въпроса. 1 А африканците ще поискат ли да приемат европейската цивилизация? 2 А африканците дали ще успеят да изградят модерните си държави дори с европейска помощ? 3 С какво африканците ще платят на европейците? Та те нямат нищо освен роби и златен прах /не всички и не в големи количества имат злато/. Веднага уточнявам, на европейците им е нужно заплащане тук и сега, те няма да чакат построяването на мини, че да почне добив, да се изнася, че чак тогава да им платят. Такива инвеститори едва ли ще се намерят. 4 Как ще бъдат убедени европейските инвеститори да инвестират в предоставяне на ноу хау на Бенин, вместо да дадат парите си за колонизирането на тези очевидно по слаби от европейските държави? Иначе казано, идеята за мирно цивилизоване на Африка е утопична. Глостъре, имаме контакти между африканци и европейци от 15 век. Питам те, какво от европейската цивилизация и ноу хау взеха те? Научиха ли се да строят пътища, мини, промишленост, модерно земеделие? Това по точка 1 и 2.
-
Няма страшно, аз като напреднал с матеряла ще ти помогна. Прочети малко литература обаче първо, да се подготвиш. http://sanovnik.bg/
-
Глупости, той има вътрешна информация. Това не е било точно прогноза за края на света, а за процеси в които е взел лично дейно участие.
-
Чудесно четиво, свалям шапка и стоя мирно с преклонена глава пред чудесния труд.
-
Това го чети така, африканците имат нужда от търговия, европейски и арабски стоки, но... няма какво да предложат освен златен прах, слонова кост и основно и най вече роби. Тоест, колкото и да е била гадна роботърговията е била изгодна и за европейци, и за араби, и за африканци. Ето това става Гростър, когато се опиташ да оставиш някого в резерват, той иска да ползва европейски стоки, ама се пита, а с какво ще плати?
-
Цитат от Жул Верн. Първото дивашко племе, което Льо Ваян среща при това второ пътешествие са малките намаки, малобройно племе, осъдено поради това наскоро да изчезне, още повече защото живее в безплодна страна и е изложено постоянно на нападения от страна на бушманите. Пътешественикът дава още много подробности, които сме принудени да пропуснем, засягащи телосложението и обичаите на различните племена, днес напълно изчезнали, или погълнати от други по силни. Следва разказ за португалския пътешественик Ласерда. Каква цел е преследвал, като е решил да прекоси Южна Африка от източното и крайбрежие до кралство Лоанда? Не знаем. Известно ни е само, , че през 1797 той заминава с внушителен керван от добре познатия град Тете за да стигне до държавата Казембе.
-
Варлорд, виновни били европейците, че продавали евтино оръжие. А може би, те и насила им го продават? Да не го купуват, толкова е просто. Да, колонизаторите не идват за черните очи на местните, но няма как да се отрече, цивилизационния скок на африка. За геноцидите ще прочета. Но по принцип данните от тия години са малко, та ...
-
Ами, тук в форума се спомена, не знам за подробности, че банту са устроили геноцид над пигмеите. От друга страна арабите правят същото и даже са много по жестоки от европейците. Те също ли са варвари? Според мен да. И стигаме до гениалната мисъл на Дан Колов "Бий за да те уважават". Също и до друга моя любима мисъл-"Когато имаме две съседни човешки общности, то по силната рано или късно ще употреби насилие за да вземе ресурсите на по слабата". Също и до думите на цар Иван Александър "Говорещият за право трябва не само да го доказва, но и с крепка десница да го защитава". Да, колонизацията започва трагично за африканците, но също ги и тласка напред в развитието. Само за 70 години от 1890 до 1960 е извършен гигантски цивилизационен скок благодарение на колонизаторите. Африканците успяват да се освободят, но не успяват да се развият, даже напротив, деградират в сравнение с това което им оставят колонизаторите. И после ревът, че чужденци ги експлоатират. Ами ще ги експлоатират, след като не бяха в състояние да използват свободата си, така ще е. Както се казваше в един документален филм "Лозунгът през 60 те беше Свобода още днес!, но се оказа че това означава гражданска война още утре."
-
Това никак не променя факта, че колонизацията довежда до по прогресивно цивилизационно развитие. Прочее същото важи и за Османската империя където си живеят много добре, и само военните поражения /отново имаме отрицателно влияние за местните османци/ ги карат да предприемат реформи. Само дето османците издържат на военния натиск на европа и имат време за реформи, а в африка нито една държава не успява да издържи този военен натиск.
-
Да, Сокото, Борну и въобще всичко извън османската империя са в средновековието. Чел съм /сега доколко е правилно отделен въпрос/, че Османската империя е в средновековието някъде до края на 18 началото на 19 век. След което започват буржуазни по своя характер реформи и навлиза в капитализма. Африканските държави си стоят във феодализма до края на съществуването си, а навлизат в капитализма едва след колонизацията. Счита се, че запада навлиза в капитализма някъде в 16-17 век.
-
Смята се, че арабските роботърговци са превозили извън африка повече негри, отколкото европейците. Само че, за разлика от тях, те сами са правили военни експедиции и са залавяли със сила роби, а не са ги купували. Естествено, африканските държави оказали се на пътя им били унищожавани. Та така Глостъре, цивилизованите араби се оказват още по големи зверове.
-
Сега чета, как португалците унищожили държавите Конго и Ангола. Как значи станало това? Първоначално португалците се опитали сами да ловят роби, не им се получило. Климата бил отвратителен и нямало достатъчно доброволци за такива експедиции. Затова, наемали местни, които да обикалят и да купуват роби. Първоначално купували роби от централната власт, но си дали сметка, че така само засилват властта на краля, който ще им продава по скъпо. Затова започнали да купуват от местни вождове или дори от селски вождове. Резултата бил очакван. Засилване на центробежните си, войни между феодалите кой да вземе лъвския пай от роботърговията и разпад на държавата. Това довело до деградация на местната цивилизация още в 16 век. Португалците много хитро са си изиграли картите, и практически са оставили местните да се избиват помежду си, за правото кой да им продава роби.
-
Проблемът Глостъре, е че ти броиш за държави всякакви племенни съюзи. Примерно съюза на седемте славянски племена протодържава ли е? А видинското деспотство? В Германия по едно време има над 300 държави. Колкото до завладяванията на добрите негри от лошите колонизатори, Иван Александър в едно писмо го е казал много добре "Говорещият за право трябва не само да доказва правата си, а с също с крепка десница да ги отстоява". Глостъре, Радо, забележете. През 16 век португалците какво представляват когато навлизат в африка. А къде са Англия и Франция в края на 19 век в своето цивилизационно развитие? А докъде са стигнали африканските държави за това време? До под кривата круша. Реално колонизацията изиграва роля на индустриална, културна, буржуазна, цивилизационна еволюция за Африка. Ако не бяха колонизаторите, африканците и до днес щяха да си живеят в средновековието.
-
Утре ще се разбере. Само където имам усещането, че ще е отново нещо което ще заинтересува само ограничен кръг специалисти.
-
Историкът от Кеймбридж професор Николас Боул прогнозира, че през 2014-та ще настъпи Страшният съд. Преди няколко месеца той издаде книгата "2014: Как да преживеем следващата световна криза". В нея Боул анализира историята на човечеството прави мрачни прогнози за следващите няколко години, на базата на факти от миналото. Професорът твърди, че в близките години Земята ще се сблъска с невиждана по мащаби криза, сравнима само с библейския Страшен съд. Анализирайки цикличността на световната история, ученият привежда примери от миналото и на основата на построени закономерности посочва датата на предполагаемото настъпване на "края на света" - 2014, а не както е в календара на маите - 2012-та. Като пренебрегва мистичните календари на маите и прочутите околонаучни хипотези, опирайки се изключително на историческите факти, Боул доказва неизбежността на бъдещия Апокалипсис. Според него началото на всеки век в историята на човечеството е било отбелязано от съдбоносни за цялата планета катаклизми. Така 1618 година станала начало на Тридесетгодишната война, провокирала десетилетия религиозни разпри в Европа. 1815 година се отзнаменувала със сражението на Наполеон, което подарило на Европа относително спокоен век, а началото на Първата световна война през 1914 г. определило трагичността на ХХ век. Така Боул прави извода, че 2014-та година ще стане определяща в историята на човечеството: или хората ще успеят да стигнат до общо разрешение на назряващите проблеми, или населението на Земята ще потъне в невиждан по мащабите си конфликт, от който може би няма да ни е съдено да излезем.
-
А може би, металургията им е била много по слабо развита, та се налага да купуват медни, оловни и бронзови изделия? Дали пък, чудя се аз-португалците не предават нова, по съвършенна техника за леете на бронз? Така нещата си идват на мястото.
-
Ти остави изкуството, говорим за търговия в промишлени мащаби, освен това медните чинии, стъклените чаши и тъканите никак не са изкуство. Интересно, дали в изкуството на Бенин се долавя европейско влияние?
-
В книгата става въпрос за края на 15 век. Най интересното е, че по това време плантации на карибите още няма, и използването на роби е ограничено. Португалците си правят едно мирно проникване и се занимават с търговия. По това време за тях основната стока са не робите, а златния прах. За него плащат с медни, оловни и бронзови предмети, тъкани, и коне. Изрично се споменава, за няколко сделки с Бенин след достигането му. Бенинците на няколко пъти отпускат големи партиди роби, срещу цитирам "медни гривни, оловна и медна посуда, бронзови статуетки и украшения, стъклени чаши и маниста". Основното обвинение към португалците е, че търгуват тези евтини метали, стъкло, коне, тъкани които били евтини в европа, но много ценни в африка, защото местните не можели да ги обработват и така се получавало кон за кокошка. Интересно е, че не пише нищо за железни ножове и брадви, които също по принцип са ценна колониална стока. Още по интересно е, след като ти даваш данни, как в източна африка леят бронз и обработват злато и други метали, защо бенинците и другите местни разменят златен прах за медни, бронзови и оловни изделия? Говоря за края на 15 век и търговия между местни хора (включително бенинци) и португалци. Ето ти част от книгата. Буквално се казва, от Бенин вземат роби за медни гривни, после продават роби за златен прах. Очевидно местната металургия е била много слабо развита, щом стават такива врътки в търговията.
-
Значи, Глостъре, отново ще ти разваля рахата). Чета книга за роботърговията. Тук ясно се казва, че Бенин разменя роби за метални изделия, медни, оловни, бронзови, които били евтини в европа, но много скъпи в Африка, понеже не можели да ги изработват.