Frujin Assen

Ситуацията в Египет през 1870 е доволно лошо. Страната е част от Османската империя, макар и със много широка автономия. Като такава, Египет съвсем не е изостанала африканска държава, а доста модерна държава, нямаща нищо общо с останалите части на Африка. Обаче като част от Османската империя Египет изпитва силна икономическа криза и е подложен на опити за европеизация. Страната е затънала в тежки дългове към Англия и Франция, бушува икономическа криза, а модернизацията върви бавно. В администрацията, армията и деловите кръгове на високи постове присъстват много европейци, които получават значително по големи заплати от египтяните и не са съдени по шериата, а по европейски закони. Отделно, присъствието на турци във властта също предизвиква недоволство, едно, че те също са чужденци, второ, че върху тях се хвърля вината за присъствието на европейци, които пречат за развитието на страната. В страната исляма е изключително силен, и на европейското влияние се гледа много лошо. В страната съществува силна ислямска опозиция и по слаба … опозиция. И двете използват натрупалото се недоволство за да призовават към коренни промени. За ислямистите това е връщане към корените на исляма, за модернизаторите, продължаване на модернизацията на страната. През 1874 Египет разполага с доволно силна 94 000 армия, която Исмаил паша решава да използва за разрешаване на кризата. През 1875 започва война с християнска Етиопия, чиято цел е унищожаването и като държава на неверниците. Идеята е така да бъдат укротени най непримиримите ислямисти и да се насочи техния поглед извън вътрешните работи на страната. Обаче, в 1876 в решителната битка при Асуа обединените египетско-судански войски претърпяват тотално поражение. Разходите по войната разоряват Египет и армията е свита през 1879 до 36 000 души, с идеята да станат още по малко. Влошеното финансово положение води през 1879 на власт още про западно настроения Тефик паша, който е обвиняван, че е марионетка в ръцете на европейците. Недоволството сред армията нараства лавинообразно. Особено популярен е Ораби паша, син на селянин, човек от народа. Той организира модерна националистическа партия и още през 1879 става втори хедив на Египет. Той бързо получава подкрепата на крайните ислямисти в Египет и става техен водач. През 1881 Ораби паша извършва преврат и взема властта. Той поема рязко антиевропейски курс, като отхвърля европейското влияние в Египет, но заедно с това отстранява от управлението и турските представители. Започват преследвания и над местните коптски християни, които са определени като европейски шпиони подриващи страната. В Лондон и Париж се притесняват най вече за съдбата на суецкия канал над който Ораби може да поиска да сложи ръка. За англичаните това е жизноно важна артерия за връзка с Индия и те никак не биха желали да допуснат неговото застрашаване. На 11 юни 1882 избухват бунтове в Александрия. Фанатизирани ислямисти нападат гръцки, малтийски и италиански магазини в градът, а също и местни копти християни. Избити са около 50 европейци и 250 местни християни. Английския флот намиращ се в Александрия започва бомбардировка над градът, за да защити християните. След 10 часов обстрел англичаните извършват десант и след кратка битка овладяват градът. Тефик паша обвинява Ораби, че фактически му е отнел властта и призовава на помощ англичаните. От своя страна Ораби обвитява Тефик че е предател, обявява джихад и всеобща военна повинност. На Великобритания е обявена война. Англичаните се опитват да достигнат до Кайро но са задържани при Кафр ел-Давар който е силно укрепен. Тук битките продължават цели 5 седмици. След този неуспех англичаните сменят тактиката и решават да заемат суецкия канал. Ораби паша го е оставил без защита, защото вярва, че англичаните не биха посмели да воюват там, за да не го повредят. Тази грешка му струва скъпо, тъй като англичаните го заемат практически без бой. На 28 август и 9 септември 1882 при Касасин египтяните на два пъти нападат англичаните за да си върнат суецкия канал, но се провалят. Египтяните правят опит да защитят Кайро, като изградят отбрана при Тел ел-Кебир. Бързото придвижване на англичаните обаче не им дава време да се организират. В битката участват 40 000 англичани и 70 000 египтяни. На 12 септември англичаните внезапно атакуват и заварват египтяните напълно неготови за битка. Останалото е клане в което са убити 57 англичани и 2 000 египтяни. Последващата съпротива е невъзможна и Ораби е пленен.

Предлагам на вашето внимание един копи пейст от блиц, съдържащ отворено писмо на група учители от Ямбол за проблемите с обучението на деца от малцинствата. Държа да подчертая, че аз лично не съм уверен в автентичността на това писмо, доколко липсват имената на написалите го и неверието ми в нашата жълта преса. http://www.blitz.bg/.../article/175699

Еми Ресавски, може да има много причини, Асен иска да омъжи балдъза си за друг човек, може да иска да ожени Иванко за някоя, може балдъзата да му е любовница... може един от двамата да има лоша слава и тази връзка да петни още повече репутацията на семейството... много може. Според мен това е преврат, а семейния скандал е измиване на ръцете за пред хората.

Малко копи пейст Столична община събира мнения за това какво да е бъдещето на паметника „1300 години България” пред Националния дворец на културата, съобщи Нова телевизия. Вече над 1000 души са дали предложения в интернет. Форумът на направление Архитектура и градоустройство прелива от разнопосочни коментари.Главният архитект на София Петър Диков е категоричен, че решението ще го вземат столичани. Тепърва предстои броене на отзивите, но на този етап голяма част били на мястото на паметника да няма нищо. Не само на сайта на общината, но и на страницата на сдружение "Трансформатори" има десетки проекти - например за превръщането на паметника в зелен хълм, зоологическа градина, в гигантска катерица, стена за катерене, скейт парк, пулт за джазови партита, да бъде обвит в стъкло или в неонови светлини. При всички случаи главният архитект обещава обществена дискусия по въпроса. /БЛИЦ

Йончев, ще си позволя да ти противореча. Кой е Петър? Един аристократ, самонарекъл се цар, на трон който е унищожен преди много години. От международна гледна точка си е чист бунтовник. Единственото на което се крепи е общественото мнение сред българите, които го признават за свой цар. Ни повече ни по малко. Асен, когато станал популярен и започнал да привлича общественото мнение на своя страна също станал цар с толкова легитимност колкото и брат си. Защото и той е получил властта както и брат си не поради родство, а изцяло по избора на аристокрацията кой да я води.

Еми графе, всеки цар който дойде с насилие и особено ако не е от царската фамилия дефакто е узурпатор. Събора на болярите в повечето случаи е измиване на ръцете пред обществото и обикновенно след победна война. За мен единствения законен избор от болярите е на Михаил Шишман Асен, който е избран без война и насилие.

Капитулирах, дотолкова доколкото Иванко няма време да се лигитимира, и в този смисъл неговото царстване е встрани от темата. Няма спор, че българските царе целят да лигитимират властта си чрез наследяване трона на цар Петър. Но доколкото Теодор не е потомък на този род, то всеки един българин, от най големия благородник, до последния просяк е можел да претендира за тази корона. Калоян е усещал в какво блато са се нахакали братята му от западна-родова гледна точка. Те са господин никой и нямат никакви права, ама абсолютно никакви, и наистина са си бунтовници. Та затова се е старал до облагороди родът си, изкарвайки се (с недомлъвки защото не може да го докаже) потомък на нашите стари царе.

Ресавски, дори и да си прав, това няма значение, Иванко толкова бързо губи борбата за власт, че не достига до етапа на който следва да лигитимира властта си. Константин Тих. Абсолютен узурпатор. Това с което се лигитимира е, че съвета на болярите го е избрал. Явно това не стига, защото бърза да се ожени за Ирина Асенина Ласкарина, и чрез нея да лигитимира властта си по родов път. Явно жена му е била особена важна, защото на това се опира Яков Светослав. Ивайло. Тотален узурпатор лигитимирал властта си чрез брака си с царица Мария. Иван Асен ІІІ Чужд подставеник, асеневец Георги І. И той като Константин Тих се опира на съвета на болярите. Избран е от болярите. Но този път, той не търси лигитимация чрез брак с асеневка. Брака му с Кира Мария, асеневка е пполитически и той бързо се отказва от него. Смилец Чист узурпатор, издигнат от татарите. Очевидно също се е лигитимира с болярски събор. Тедор Светослав Взема властта чрез хитрост и я задържа така. Дали има значение че е син на Георги І? По скоро не. По скоро се лигитимира отново чрез болярите, тоест, чрез сила. Претендента Михаил Асен -набляга най вече на това че е асеневец. Георги ІІ получава властта от баща си, чисто родово Михаил Шишман Асен избран от болярите, но същевременно използва асеневската си кръв за да лигитимира властта си. Иван Стефан- син на баща си, чисто родово наследяване, макар и под сръбско давление Иван Александър узурпатор, изва на власт чрез преврат. Лигитимира се с произхода си от двете колена на царската власт, тоет е и шишмановец и асеневец. Иван Срацимир син на баща си, чисто родово наследяване Иван Шишман Син на баща си, тоя път има варияцията багренороден, но си е родово наследяване Константин чисто родово Както може да забележите, правото на силата или "избран от болярите" се използва преди всичко по време на размирици, когато теоретичните права отстъпват пред меча. Но дори и така, пак се правят опити да се докаже родовост с царувалите по рано.

Първо и задължително трябва да уточним, че България не е Византия. При нас няма демокрация, царя задължително следва да е от царския род. Поне през ПБЦ, а вече през ВБЦ навлиза и византийската гледна точка. Но. Добре да уточним, че самата Византия по това време вече се озападнява и се правят опити властта също да стане наследствена. Имаме и македонска и комнинова династия, демек Византия също минава на родовост. Навярно, в България която и по рано властта се предава само по род тази тенденция е още по силна. Цар Петър І. В очите на българите законен дотолкова, доколкото е признат от своите, но практически напълно незаконен от родова гледна точка. Петър става цар не поради своя произход, а понеже българския народ го признава за такъв. В този смисъл брат му Асен е едновременно узурпатор (защото се опитва да вземе властта от вече признатия от българите за законен цар), но е и напълно законен, доколкото властта и на брат му не произтича от родовост, а от лични качества да убеди поданниците си, че той е човека на когото трябва да се подчиняват. Отгоре на всичко му е и брат, та има и родовост. Калоян. Това е първия цар който взема властта поради родствените си връзки с царската династия. Същевременно той е съцар, която титла е втора в държавата, тоест той получава легитимация както по родовост, така и по положение. Иванко, извършва преврат, но е разчитал на лигитимация като член на царската фамилия, тоест родовост. Борил. Той също е Асеневец и лигитимиран точно като част от царския род. Тук за пръв път имаме лигитимация и чрез съпругата. Женейки се за куманката, Борил претендира за приемственост, не само в държавната политика, но и във властта. Иван Асен ІІ. Легитимността му произтича изцяло от баща му. Чисто родова власт, макар да я получил след война с настоящия цар. Калиман І Получава властта си само и единствено защото е син на баща си. Чисто родово наследяване. Михаил Асен. Също като Калиман наследява властта на баща си. Калиман ІІ практически няма отношение към властта, защото управлява кратко, но си е асеневец. Тоест легитимацията му отново е по род. Мицо Асен лигитимира се, като част от царската династия по сребрена линия. После ще продължа, че ми създават работа.

Саакашвили обяви война на Русия!Същия призова американците да разбомбят Москва! Да, Саакашвили наистина вярваше, че американците са всемогъщи, и само с един свой жест ще укротят руснаците. Той наистина е мислел, че американците като скръцнат със зъби, и руснаците ще клекнат. Въобще не е играл ва банк. Той си беше убеден (както нашите политици също), че каквото кажат във Вашингтон, това става, и че американците ще го подкрепят.

CTRL + Q to Enable/Disable GoPhoto.it Значи, не е баш така. В началото Константин Тих си е един най обикновен метежник. Права над трона му дава брака с първата му жена, която е асеневка. След смъртта и той пак си е цар, защото тъй или иначе е коронясън, но втората му жена е лигитимна царица, доколкото е съпруга на царя. След смъртта му лигитимизацията и започва да куца много силно.

Ми Радо, не си прав. Яков е законния претендент, а Мария е узорпаторката. Работа е там, че Константин Тих не е асеневец, и за да лигитимира властта си, се жени за представителка на византийските асеневци. За да подчертае принадлежността си към асеневата династия приема името Асен. След смъртта на първата си жена, Константин губи права над трона като асеневски зет и управлява в заварено положение. След смъртта му Мария няма абсолютно никакви права над трона, което и я прави узорпаторка. От друга страна Яков Светослав е женен за неизвестна по име внучка на цар Иван Асен ІІ, която от своя страна е дъщеря на Мицо Асен и Ирина, която пък се явява дъщеря на Иван Асен ІІ и Ирина Комнина. Поради тази причина Яков Светослав се явява напълно лигитимен предендент за трона по сребрена линия. За да подчертае правото си, той започва да сече монети с лика на Свети Димитър Солунски покровителя на Асеневия род. По този начин, той се явява далеч по законния претендет за трона, нежели царица Мария, още по малко пък Ивайло или пък Георги Тертер.

Ами Яков Светослав е руснак, а царицата е гъркиня. От гледна точка на Възраждането руснаците са "добри", а гърците "лоши". Иначе, Яков Светослав по съребрена линия си е асеневец. Това че е чужденец не значи нищо, Константин Тих е бил със сръбска кръв, Тертеровци са кумани, самите асеневци ту ги пишат власи, ту кумани, демек не е ясно и те доколко са чисти българи. Пак ще го обърна на политика, ама забелжете силата на тогавашната българска държава, даже чужденци попаднали във върховете на управлението се побългаряват, за разлика от днес, когато нихилизмът е дотолкова страшен, че не казваме "родина", "държавата", или дори просто "България", а с една погнуса заявяваме "тази държава", сякаш говорим за някоя изостанала чужда държава на края на света.

Нищо. За вестниците всичко е в превъзходни степени.

Доколкото знам, никъде в изследванията на живота на Мохамед, не се казва, че той лично е повлиян от разговори с християнски свещеници. След като това не е казано, значи съвременните учени се опитват да се бъркат ислямската религия. А набъркването в религии е политичически некоректно. Видяхме, как заради един филм убиха посланника на САЩ в Бенгази. Та, поради това, трябва да подхождаме към исляма политически коректно, и с уважение, защото тия хора не си предават религията на оскверняване, за разлика от християните.

Продължавайки темата за слабо познати африкански държави, и най вече тяхната колонизация стигнах и до Сомалия. Територията на Сомалия съвсем не е единна. Преди да дойдат европейците северната част се контролира от Египет и най вече от местни кланове, а юга се намира под контрола на султаната Занзибар и местни кланове във вътрешността. Най важната константа в региона са постоянните войни с Етиопия на религиозна основа, тъй като сомалийците са мохамедани, а етиопците християни. Особено ожесточен е спора за Огаден. Египетски Сомалиленд от 1870 се намирал под управлението на египтянина Исмаил паша. Той имал много лоши отношения с местните и управлявал с голяма жестокост. Когато през 1884 англичаните установили контрол над Египет, те взели контрола и над египетски сомалиленд. Исмаил паша се предал доброволно, без да оказва съпротива. Местните сомалийци били радостни от това, още повече, че англичаните им предложили да започнат преговори за съвместно управление. Най силния клан варсангели сключил съюз с англичаните и се подчинил доброволно. Англичаните имали за свои съюзници етиопците, което довело до определяне на границите и мир. За съпротивата ще разкажа после. Френски Сомалиленд. През 1862 французите закупуват от местният султанат Афар земя за 16 000 талера, където изграждат голямо пристанище. То става най важното в региона, а след изграждането на жп линия да Етиопия жизненоважно за тази страна. Съпротива на местните против колонизацията не е забелязана. Италианска Сомалия. На 2 октомври 1869 италианското правителство чрез частни компании закупува от Занзибар малки парчета земя където да изгради търговски пристанища. Известно време обаче, те остават напълно изолирани и без развитие. Тласък за това развитие дават събитията в Египет. Италианците, не желаейки да се окажат в английско обкръжение форсират колонизацията на Сомалия. През 1885 италианците купуват от Занзибар правото на протекторат над сомалийските брегове, един вид, Италия от името на Занзибар управлява Сомалия. Италианското проникване обаче е бавно, най вече защото им липсват пристанища. През 1891 за 160 000 рупии годишно те наемат от Занзибар пристанищата Бенадир, Мерка, Могадишу и Урасек. През 1893 и 1896 тези договори са продължени, като едва през 1905, когато Италия купува от Занзибар за 144 000 лири стерлинги суверенните права над Сомалия. Италианците се закрепили в Сомалия разчитайки на 3 стълба. Първо разбирателство и сътрудничество с местните кланове, второ подкрепа на местните мюсюлмани в претенциите им за Огеден които те имали към Етиопия (границата там не била определена) и помощ на по умерени кланове срещу по радикално настроени ислямистки. Съпротивата срещу колонизаторите. Съпротивата в региона е свързана с дейността на суфиста (радикален ислямист) Саид Мохамед Абдула Хасан. За яснота ще допълня, че съвременнитне радикални ислямисти (включително талибаните също са суфисти). Саид Мохамед Абдула Хасан произхождал от аристократичен от британска Сомалия. Етнически той бил огаденец и като такъв бил възпитан в ненавист и нетърпимост към етиопците християни. Родът му по бащина линия бил силно религиозен и участвал в постоянното противопоставяне с етиопците. Младия Хасан получил блестящо религиозно образование и още на 11 години вече знаел корана на изуст. Той мечтаел да прилича на дядо си по майчина линия шейх Саде Моган, който бил прочут военен и религиозен лидер показал своята храброст в многобройни битки с етиопските християни. Когато през 1875 дядо му починал, той се наскърбил много, още повече се вглъбил в религията и 2 години се занимавал с пеподаване на корана. След това той решил да се посвети на Мохамед и заминал да продължи религиозното си образование. За 10 години той се учил в най престижните ислямски училища, в Харар, Могадишу и Судан. През 1891 той се завърнал в родината си, където се оженил, а малко по късно заминал на хадж в Мека. Там той останал повече от година, като се учел от великия Мохамед Салих, създателя на суфизма. От него той получил още по строго и дълбоко религиозно образование, което му помагало да преодолява тежките изпитания през по нататъчния си живот (иначе казано станал тотален ислямски фанатик, бележката е моя). През 1895 той се завърнал в Бербера, където станал свидетел, на това, че англичаните съвсем не се интересували от случващото се в Сомалия. За тях това била страна от която изнасяли месо (страната имала развито животновъдство). Възмутен от властта на враговете си християни (англичани и италианци) Хасан се оттеглил в родния си Дулбаханте. Друга причина станали опитите му да проповядва радикален ислям (суфизъм) в Бербера, където той срещнас силна съпротива от страна на по умерени религиозни лидери. През 1897 по пътя си към родното място той срещнал няколко младежи. На въпросът към тях от кой клан са, те отговорили че са от клана на отците, тъй като са сираци, и за тях се грижат в близката католическа мисия. Този отговор го разтърсил силно. Ето така казал той, християните разрушават религията на моя народ. Силно разгневен от това, той решил да ги накаже и заповядъл те са бъдат жестоко и мъчетелно убити. След това, телата им били насечени на късове и с тях били нахранени кучетата. Хасан доволен от случилото се, забелязал, че това трябва да е съдбата на всички християнски кучета и всички предатели които им помагат да унищожават святата мюсюлманска вяра.

Оригинала. Група археолози од Македонија, која се нарекува „Исусовци“, тврдат дека го пронашле точното место каде што се родил Исус Христос, но дека тоа не се наоѓа во Витлеем од Западниот брег, каде што досега така се мислеше и тоа место се нарекуваше Јудеја, туку во селото Витлемово во близина на Охрид. „Мислам дека ова е вистинкото место каде што е роден Исус, а не во оној Витлеем во близина на Ерусалим“, вели Аврам Јаков, археолог од здружението „Исусовци“. Во малото село наречено Витлемово, при градење на автопатот кон Тирана, е пронајдено загадочно место. Постојат неколку докази, вели Јаков, дека тоа е местото каде што се родил Исус. Истото место постоело и во античко време, а за тоа сведочат и написите во Библијата, која пред неколку месеци беше ревидирана од страна на македонската влада. За време на владеењето на римскиот император Јустинијан селото било просперитетно, а во периодот на раното христијанство токму во тоа населено место било славено раѓањето Исусово, и таму сите се преобратиле во христијанската вера и изградиле импозантна црква. Според археолозите, се очекува ова откритие да ја смени светската перцепција на Македонија и да ја смести нашата земја на картата на верскиот туризам. Засега нема никакви реакции од Ватикан и од другите христијански центри во светот.

С началото на годината са се отворили 13 времеви врати, влезе силна вълна на енергия, една духовна вибрация. Това разкри пред Нова телевизия Звездна Георгиева, астроложка и сътрудник на бившия социален министър Емилия Масларова. "Била съм на времевата врата, която е между Аризона и Мексико, и мога да кажа, че се случи най-великото нещо за нашата планета Земя", допълни астроложката. "2013 година е много хубава, идва с висока духовна вибрация, с енергия, която хората ще почувстват", каза още тя. Според Звездна следващите 513 години ще бъдат на духовен подем за целия свят.

Предстои ни рязък спад на западната цивилизация, и рязък възход на ислямската. Предполагам, че ще има доста насилие.

Въпросът е защо? Антиохия, Йерусалим и Александрия са на изток, затова са патриаршии, на запад е само папата в Рим. И в Аксум не са православни, и в Армения, в Египет и Сирия са монофизити, ама това не пречи да се съхранят и до днес. Защо Картаген се оказва слабото звено? Алмохадите ли са били твърде ревности мюсюлмани?

Рицарю, винаги съм се чудел, каква е причината в Египет, Сирия, Ирак да има останали християни, а в държави като Тунис, Либия, Мароко, те са практически отсъстващи.

Ти внимавай какви ги говориш Романе, утре да не те посети възпълен арабин, с бомба на кръста, който с вик Алаху Акбар! да се хвърли да те прегръща и целува. Не е политически коректно това което пишеш. Интересно, дали жителите на "мултикултурната конфедерация" са подозирали, че живеят в такава, и че един ден ще станат модел за подражание...

Това за 6 поколение изтребители, безпилотни с лазери и електромагнитни оръдия... са фантастики. Ако се не лъжа, наскоро американците се отказаха от проекта за боен лазер, който е поместен в цял товарен самолет. Това чудо разходва толкова енергия, че без някоя и друга технологична революция няма да го бъде. За електромагнитното. Четох преди време, че още през ВСВ в САЩ разработват работещо електромагнитно зенитно оръдие. Отново същия цирк с огромната енергия която хаби. Тоест, всичко това е теоретично ясно как ще стане, построени са работещи прототипи, но са неефективни. Ако мога да използвам такъв пример, това е все едно да се мъчиш да направиш картечница, като сложи 20 преднопълнещи се оръжия на един станок. Да, правени са такива оръжия, да действат, да отлично се справят с поставените им задачи, но технологично са просто неизползваеми за нещо повече от инжинерни играчки.

През първите 3 месеца на 2013 година до около средата на март месец са налични поредица от силни благоприятни аспекти и почти пълна липса на дисхармонични космически влияния, пише на Фейсбук страницата си астрологът Филип Филипов.Според него особено благоприятни са периодите около датите 16.01, 25.01, 7.02, 15.02, 2.03. В края на февруари и до средата на март месец има парад на планети в Риби, като в максимума си в него участват 6 космически фактора. На 2.03 освен наличния парад на планети, има изключително хармонични аспекти между почти всички планети и светила. Това ще даде много добри съчетания не само на всички хора и социални субекти с важни космически фактори във Водните знаци: Риби, Рак и Скорпион, както и зодиакалните знаци Телец и Козирог, но включително в този период България ще получи силен хармоничен импулс от космоса, който трябва да се усвои правилно, пише астрологът. На 10.04 освен новолуние в зодиакалния знак Овен има и парад на 5 планети в същата област от зодиака. Това е много интензивен и благоприятен период за всички субекти свързани с огнените знаци, твърди той. И уточнява, че от 4.06 до 3.08 започва силно хармоничен период, при който през няколко дни в космоса се образува красива геометрична фигура – равностранен триъгълник, разположен подкрепящо към всички водни и земни знаци. Това е знак, че в глобален план ще има значими положителни политически, социални и научни събития, категоричен е ученият. “В периода 30.10-4.11, независимо че има Слънчево затъмнение, на 3.11 се очертава силно благоприятен в социално отношение, защото тогава могат да се посеят семената за решаването на военни конфликти и някакво социално или икономическо напрежение. В този период има перфектни условия да се направят важни и съществени научни пробиви”, твърди още Филипов. “Информацията, която ни предоставя хороскопът на астрологичната нова година, построен за пролетното равноденствие на 20 март 2013 г. в 13 часа 2 минути е твърде динамична и са напълно реални и големи трансформации в енергийно и транспортно отношение. Възможни са големи открития и нововъведения, които могат да променят завинаги начина на живот на човечеството”, прогнозира. По думите му “царството на Любовта (смисълът на числото 20) ни помага да трансоформираме нашата Реалност към по-добро (хармоничното разбиране на числото 13).”

Към края на 1964 и началото на 1965 година Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали режима на Тодор Живков. Сред офицерите е и Комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически моделгрупата приема политиката на Китайската комунистическа партия. Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива точно преди ареста. Девет от отстаналите участници получават меки (за времето) присъди от 8 до 15 години затвор, докато други 192 получават частични или административни наказания. Официалната власт запазва заговора в тайна.