Втората световна война е едно от най страшните съблития в човешката история, по своя размах и човешки жертви тя се подрежда сред най кръвопролитните и жестоки войни в историята въобще.
При все това за България тя е един от звездните и моменти в новата история. Осъществена е вековната мечта на българите за обединение на цялата нация в един народ. При това българската армия не воюва и не дава жертви. Последвалите терористични англо-американски бомбардировки наистина разрушават София, но на фона на ужасите в европа страната се отървава леко. За нещастие войната взема обрат и през август 1944 съветските войски са на границите на България. Никой не си прави илюзии за бъдещето, на всички е ясно че Сталин ще постави на власт в София своите протежета от комунистическата партия.
Тази партия започва гражданска война в България още през 1941 насочена към защита на СССР нападнат от българския съюзник Германия. Макар да не взема големи размери това противопоставяне изостря ситуацията в страната, а жестокостите и от двете страни водят до озлобление и желание за мъст.
На 9 септември 1944 след влизането на съветски войски в страната комунистическата партия с помощтта на политическия кръг „звено” извършва преврат извършен основно от военни части верни на звенарите.
Под благия поглед на съветските окупационни войски в страната започват страшни репресии. Избити без съд и присъда за кратко време са десетки хиляди българи. Впоследствие чрез т. нар. „Народен съд” започва и законна разправа с неудобните.
Естествено тези страшни комунистически зверства не отминават и армията. Напротив, комунистите се страхуват от нея и бързат да я вземат под свой контрол. Въведен е термина „царски офицер” с който са наречени враговете им в средите на войската. Много офицери са избити в кървавата вакханалия около 9 септември, но пълната разправа е отложена понеже комунистите под съветски натиск започват война с Германия. Прочее дори това не спира комунистите, много офицери и войница са връщани от фронта за да бъдат убити или изпратени по затвори и лагери.
Почти веднага след идването си на власт комунистите замислят тотална реформа в армията, всичко трябва да бъде подменено, хора, техника, организация, управление, морал, ценности, стратегия, традиции- изобщо новата армия по нищо не трябва да напомня на старата.
Веднага всичко свързано със старата армия е обявено за „фашистко4 и съответно по лошо от „социалистическото” съветско. Не се пестят критик, често безумни и изсмукани от пръстите за да се очернят всички характеристики на старата армия. Преминаването от думи към дела става още през 1944 когато е подписан договор за безплатната доставка на голямо количество техника от СССР.
Доставките започват да пристигат още в началото на 1945. Специално за авиацията те включват Як-9дд, Як-9м 60 броя, Як-9 у/ут 30 броя, Як-9п 30 броя, Ил-2 120 броя. Германската техника е унищожена безжалостно и без остатък още в периода 1944-1948, от алуминия на самолетите е произведена посуда- лъжици, вилици, чинии и т. н. За срам на комунистите не са запазени дори единични машини които да отидат в музеите, нищо не бива да напомня на хората за времето преди те да установят своята кървава толитарна диктатура.
Оказва се, че доставената техника е втора употреба, а част от нея е толкова износена и повредена че е неизползваема, друга пък не може да се използва поради липса на подготвени кадри. Част от старите кадри са вечи убити или отстранени от армията. Тези които остават обучават новия състав от съвсем млади бойци на съвсем елементарни военни навици преди да бъдат изхвърлени от армията (ако имат късмет запазват живота си и не попадат в лагерите). В началото на 1947 в авиацията са останали около 15% от хората служели преди 1944.
„Изграждането на новата армия беше невъзможно без нови командни кадри, възпитани в духа на марксистко-ленинските идеи. Партията изпрати изпрати хиляди партизани, членове на партията и РМС да укрепят армията и най вече командната и част. Партията по ленински реши и въпроса за използването на старите специалисти в армията. На честните офицери бе дадена възможност да вземат участие в подготовката на народната армия… Изключително голяма бе и помощтта на съветските военни съветници.”
Както се вижда дори за момент не се допуска командния състав да е друг освен комунистически. Дори на честните според тях офицери които обаче не са комунисти не е позволено да служат на родината си.
Процесът протича на няколко етапа, през 1945 на VІІІ пленум на ЦК на БКП са отчетени следните резултати ; „ Под ръководството на партията бяха разгромени фашистките организации „Военен съюз”, „Цар Крум”, „Неутрален офицер”. По предложение на Георги Димитров на 2 юли 1946 Народното събрание прие закон за ръководството и контрол на войската. Той даде възможност да се прочисти армията от реакционни и фашистки елементи, укрепи ръководната роля на партията… постоянно повишаващата се квалификация на командирите и правилното им политическо възпитание. Осъществяването на тези изисквания е възможно само под ръководството на комунистическата партия”. Ето какво виждаме –офицерите на България, хора които са решили да служат на родината си, дори да умрът за нея, ако се наложи са третирани като деца от децката градина които не разбират нищо и трябва да бъдат „правилно възпитавани „ те нямат право на собствено мнение за нищо.
Зависимостта от СССР е направо смазваща, това си признават дори самите комунисти. ” Георги Димитров (наричан от народа Гошо тарабата, мастиката и курвата който е известен предимно с тежкото си пиянство, от което състояние не излиза почти никога, от това че постоянно ползва услугите на проститутки-поради което е и болен от сифилис, а също и със своето изумително безграбначие пред Сталин, което е толкова голямо колкото невероятно огромна е и жестокостта която проявява към своя народ който безжалостно избива, праща в затвори и лагери и разбира се „възпитава правилно”) непрестаннно съветваше бойците и командирите да се учат ден и нощ от богатия и неизчерпаем опит на съветската армия, да укрепват постоянно своята дружба с тях. Нашата армия изтъкна той, трябва да бъде като съветската, да има едни задачи, една организация, едно въоражение, една наука с нея. У нас трябва да има пълно разбиране със съветската армия по всички въпроси”. Както се вижда задача на българската армия не е да брани страната, не да осъществи националното обединение- не, нейната цел е борбата със световния империализъм и устоновяването на комунизма като единствен строй в целия свят. Практически нашата армия е просто поделение на съветската и безпрекословно изпълнява всяка заповед идваща оттам. Армията наистина се развива по съветски модел и сталиновата грандомания тресе и България. Създават се голям брой съединения които носят гръмките имена „корпус”, „дивизия”, „бригада” без да се държи сметка дали страната може да поддържа тази огромна армия. Не помага дори Парижкия мирен договор от май 1947, който налага ограничения. Заради него Пе-2 и една трета от Ил-2 са предадени на Югославия. Периодът приключва през 1948 с „ …V конгрес на БКП, с който се създадоха необходимите предпоставки за засилване партийното ръководство на армията, създадени бяха партийни и комсомолски организации в армията. Подобри се организационната структура на политорганите във видовете въоражени сили, обединенията и съединенията. Партийно политическата работа съдейства за издигането на политическата съзнателност и идиологическата подготовка на личния състав”. Този конгрес ознаменува края на реформата, тя вече няма нищо общо със старата по никакъв начин.
Но нека се върнем на техниката. Още когато Як-9 се приема на въоражение и се усвоява от младите и неопитни летци, е ясно , че витловите изстребители са затворена страница в авиационната история. Още в периода 1945-47 в СССР се произвеждат първите типове реактивни изстребители, които са от съвсем ново поколение. Току-що усвоеният Як-9 скоро е заменен от реактивни машини. В началото на 1951 пристигат първите изстребители Як-23 и учебният им вариант Як-17 УТИ. Тези самолети представляват по същество реактивни варианти на Як-9. Целта на тяхното създаване е един вид застраховка в случай, че авангардните проекти МиГ-15 и Ла-17 претърпят провал. Як-17 УТИ е набден с германски двигатели от ВСВ. Те естествено са твърде „сурови” като технология и самолетът се оказва пълен провал. Те са заменени още през 1954 от Як-12П, двуместен вариант на Як-9. МиГ-15 се оказва изключително сполучлива конструкция и е приет на въоражение в съветката армия. Произвездените Як-23 вече ненужни са предадени на съюзниците. Експлоатацията на Як-23 в България донякъде се обезсмисля, тъй като още в края на 1951 пристигат в нашата страна и МиГ-15. Това е самолет произведен по съвсем друг начин, със стреловидно крило по германска идея, с английски двигател произведен без лиценз този самолет един от най добрите на света въобще за това време. Още тогава се очертава една стратегия в изграждането на изстребителната авиация. Българската авиация готвеща се да води световна война с империализма трябва да разполага с възможно най многобройната и добре подготвена сила. Проблемите обаче са огромни, България е малка и бедна държава и просто няма възможност да закупува най новото и най доброто. В СССР където разглеждат нашата армия като подразделение на съветската, и правят всичко възможно да я подпомогнат, самолетите се подаряват или продават на приятелски цени, оказва се и всякаква друга помощ.Това обаче също не е достатъчно, понеже самата съветска армия е огромна и за въоражаването и трябват невероятни количества техника. Съветите нямат нито производствената мощ, нито финансовите възможности да си позволят да се въоражават така както желаят, та камо ли да помагат както следва на своите съюзници. Поради тези причини изстребителната авиация в България е разделеная на два компонента- малко ядро от модерни самолети, подпомогнато от значителна маса от стари машини. Това е нож с две остриета, от една страна има много машини (което естествено струва скъпо за поддръжка), но от друга значителна част от тях е със съмнителни качества. Още през 1952 пристига и МиГ-15 УТИ- един чудесен учебен самолет, който се използва чак до 80 те години. През 1953 пристигат и МиГ-15 бис, модернизиран вариант на МиГ-15, при който са взети предвид резултатите от използването му в корейската война. През 1951 пристигат и щурмовите машини Ил-10, които са модернизиран вариант на Ил-2. Те биват експлоатирани заедно до средата на 50 те, когато Ил-2 е снет от въоражение. През 1955 е получена поредната пратка самолети включваща бомбардировачи Ил-28, използвани като разузнавателни (в България като разузнавателни се ползват и МиГ-15) и 1 изстребителя МиГ-17 пф, който се явява първият самолет в българските ВВС, оборудван с БРЛС (бордна радиолокационна станция, иначе казано радар).
Важно събитие в живота на страната е априлския пленум на ЦК на БКП през 1956. Както и в съветския съюз сталинизма е отхвърлен и се поема нов курс наричан „априлска линия”. В армията той се отразява основно по два начина; грандоманията поне отчасти и донякъде е ограничена, а партийната дисциплина затегната. „ Неговите решения имат програмно значение за стратегията и развитието на БНА като социалистическа армия. Те обхващат следните проблеми; решително повишаване ролята на партийните организации в армията, внедряване в условията на армията ленинските принципи на ръководство и норми на партиен живот, по нататъчно укрепване на дисциплината и едноначалието, съчетаване на методите на убеждението и ПРИНУЖДЕНИЕТО… Характерно за социалистическото едноначалие е това, че то се осъществява на здрава партийна основа, в строго съответствие с идеологията и политиката на партията. Командирът едноначалник не е само военен, но и партиен деец. В своята дейност той е опира на партийната организация и насочва дейността и”. Командните кадри се избират не на базата на професионалните им качества, а заради верносттта им спрямо партията. Самият Тодор Живков пише „За нашата армия са нужни хора партийни, с дълбока убеденост и политическа закалка”.
Обновяването на изстребителната авиация настъпва през 1957 чрез 47 броя МиГ-19 с, първият свръхзвуков изстребител в българската авиация, построен на базата на МиГ-17. Освен него постъпват и значителен брой МиГ-17ф (и малко разузнавателни МиГ-17р). Очевидна е идеята за превъоражаване, като основен изстребител се явява МиГ-19, а като второстепенен МиГ-17ф. Въпреки това експлоатацията на МиГ-15 бис продължава. Изтребителната авиация е подсилена през 1958 с пристигането на 12 МиГ-19 п. Това е първият самолет в нашата авиация, който е въоражен със съвсем ново оръжие-управляеми ракети въздух-въздух, а освен това има и радар. През 1959 пристигат и 12 броя МиГ-19пс, подобрен вариант на МиГ-19п. Както се вижда се екплоатират значителен брой модификации на различни машини, което не само увеличава разходите за самата експлоатация, но и затруднява използването им заедно.
Както се подчерта вече, в ударната авиация типовете самолети са по малко, а приемствеността по голяма, или поне до началото на 60 те. През 1961 пристигат голям брой МиГ-17, втора ръка. Те са вече остарели за изстребители и с тях по съветски почин трябва да се превъоражи ударата авиация. Пак по съветски образец щурмовата авиация е заменена от изстребително-бомбардировъчна. Процесът на престуктуриране трае до 1964 когато ударната авиация е съставена вече от МиГ-15/бис и МиГ-17.
Скоро се оказва, че констркцията на МиГ-19 не е от най добрите, аварийността е по голяма отколкото на МиГ-17, а и самолета не е долюбван от летците. При истребителите ново раздвижване има през 1963, когато са доставени 12 броя МиГ-21 ф-13. Това е самолет от съвсем ново трето поколение. Неговата скорост надминава два пъти звуковата, той е въоражен с ракети въздух-въздух, но няма радар, а по оборудване се доближава до МиГ-19. През 1964 са доставени и 12 броя МиГ-21 пф, самолет по мощен от МиГ-21 ф-13, въоражен с ракети въздух-въздух, притежаващ мощен радар РП-21. Това превъоражаване сякаш е лишено от логика. Сами по себе си МиГ-21 ф-13 и особено МиГ-21 пф са отлични машини, но първо са малък брой и второ не могат да си взаимодействат пълноценно нито с МиГ-17 и МиГ-19 (разликите в скоростта и маневреността са значителни), нито дори помежду си (ф-13 няма радар, с различно оборудване е, а освен това конуса на въздухозаборника е с ограничена подвижност което ограничава скоростните и маневрените му възможности). През 1967 има нова доставка на модерни самолети, 12 броя МиГ-21 пфм, последващо развитие на МиГ-21 пф. Макар да са малък брой това е стъпка в правилната посока за усилване на изстребителната авиация. Едва от 1968 започват да пристигат и учебните варианти МиГ-21 у/ус/ум. Някакво раздвижване в изстребителната авиация въоражена с остаряващите Ил-28 и МиГ-17 се вижда с доставката на 6 броя МиГ-21р. Макар това да не е идеалния разузнавателен самолет това е стъпка напред. Впоследствие разузнавателната авиация е усилена с придаването към нея на МиГ-21 ф-13, които са модифицирани за изпълнение на разузнавателни задачи. През 1969 са получени 15 машини МиГ-21 м, от „третата генерация” на МиГ-21. Това е една наистина отлична машина с качествени подобрения. Въоражението е усилено като този модел вече носи 4 а не 2 ракети въздух-въздух, има и встроено оръдие за разлика от предната генерация самолети които са принудени да носят подтелен оръдеен контейнерн ГП-9 (когато е подкачен не може да се поставя подтелен горивен резервоар). Радарът РП-22 сапфир е по съвършен от предишния модел РП-21. Макар и до голяма степен идентични все пак различните модификации на МиГ-21 са малко или много различни, което затруднява и оскъпява експлоатацията им. Положението при изстребителната авиация е незадоволително, МиГ-17 ф остарява и все повече е неадекватен като истребител, МиГ-19 са недолюбвани, а МиГ-21 макар и отлични машини са в малко бройки. При ударната авиация ситуацията е аналогична, все пак пристигането на МиГ-19 и МиГ-21 дава възможност известен брой МиГ-17 ф да се освободят и да я подсилят. Основният проблем е че нито МиГ-15, нито МиГ-17/ф са ударни машини. МиГ-17 има нужната скорост и маневреност, но няма никаква броня, носи малък боен товар, а прицелното му оборудване е примитивно. Още през 1967 командващият авиацията Ген. Симеон Симеонов счита че за ударната авиация трябва специализиран самолет от типа на Су-7. За съжаление такива машини не са доставяни в България. През 70 те състоянието на изстребителната авиация е далеч от желаното, най масовия самолет МиГ-17 ф все по малко може да се нарече изстребител, на МиГ-19 не се разчита и той бива изместен от мястото на лидерен самолет от МиГ-21, без обаче сам да е в състояние да измести от мястото на второстепенен изстребител МиГ-17ф. МиГ-17 ф остаряват, МиГ-21 са малко и затова МиГ-19 макар и неохотно се държи на въоражение. В София добре се разбира че превъоражаване е необходимо и то започва през 1975 с доставката на 36 ударни машини МиГ-23 БН. Този самолет е ново, трето поколение и превъзхожда всичко което има в българската авиация. Самолета е мощен, маневрен и със силно въоражение. Не само в България, но и на целия балкански полуостров няма машина която да е дори подобна на него. Въпреки че броя е значителен той стига за превъоражаване на само една от двете ударни авиобази, другата остава въоражена с МиГ-17 ф. Заедно с него пристигат с 14 броя МиГ-21 мф. Това е експортна версия на МиГ-21 м и затова разполага със стария радар РП-21. Тези машини са използвани за замяна на част от МиГ-19. Времето тече неумолимо и МиГ-17 е все повече изстребително недуразумение. Трябва обаче да се признае че усилията за превъоражаване не спират. През 1978 са получени 36 машини МиГ-21 пфм втора ръка, освен тях пристигат и 12 броя МиГ-23 мф. Този тип самолет по това време е ултра модерен и няма нищо общо с МиГ-21 когото превъзхожда по всички параметри. Това все пак е експортна версия и поради това има радара и въоражението на МиГ-21. Тези попълнения дават възможност за окончателно снемане от въоражение на МиГ-19. Все пак не всичко е идеално, поради недостиг на машини в една част МиГ-19 е заменен от … МиГ-17 ф. Освен това МиГ-23 се оказва сложен за пилотиране и половината машини са загубени в авиокатастрофи. В началото на 80 те състоянието на българската авиация е много далеч от желаното. МиГ-17 ф вече не е изстребител, а летяща мишена, МиГ-21 пф/пфм вече започват да остаряват. При ударната авиация положението е по добро поради наличието на МиГ-23 БН. Вразузнавателната авиация летят МиГ-17 р,МиГ-21 ф-13, МиГ-21 р. Тези самолети освен че са остарели не са и особено пригодни за разузнаване.
Все пак в Партията поглеждат сериозно на ставащото. А защо партията ли? „Всички въпроси на военната защита на нашата родина, на военното строителство, на теорията и практиката на военното дело се решават в строго съответствие с идиологията и политиката на партията, въз основа на нейните постановления и директиви. Централният комитет на Политбюро на партията решават непосредствено въпросите по въоражението, всестранното материално осигуряване и възпитание на войните. Партията е създател и организатор, ръководител и вдъхновител на нашата народна армия. Няма клетка в многостранния войнишки организъм, в която да не се чувстват нейната ръководна роля и грижи, няма проблем от живота на армията, който да е останал вън от прозорливия и поглед”. Както добре се вижда армията се упралява не от военните които това им е работата и знаят най добре какво трябва на армията, а от партията, това че в армията хората се подбират не заради личните и професионалните си качества, а според верността им към същата партия чиито членове са е отделен въпрос.
Все пак дори в партията са наясно че превъоражавене е нужно. То започва през 1982 с доставката на 5 самолета МиГ-25 рбт, които се използват за разузнаване в полза на варшавския договор. Истинското превъоражаване започва през 1983 когато са доставени 14 броя МиГ-23 мла и 36 броя МиГ-21 бис. Тези доставки дават възможност най сетне недуразумението МиГ-17 ф да бъде извадено от състава на изтребителната авиация. Вече се очертава новата ситуация при която МиГ-23 ще е лидерен изтребител, а МиГ-21 второстепенен. През 1984 пристигат и 15 броя МиГ-23 млд и българската авиация добива съвсем друг вид. МиГ-23 е изстребител от трето поколение, снабден с нов радар РП-23, с нови ракети въздух-въздух със средна далечина на стребата, със крила със изменяема стреловидност. Това го превръща в един съвременен и отличен изстребител. Големият акцент през 1984 обаче е азузнавателната авиация заради доставката на 22 машини Су-22 (наследник на Су-7). Макар и поостарял това е един отличен разузнавателен самолет, още повече че удърните му възможности също са големи, той е първия самолет в нашата авиация въоражен с управляемо оръжие въздух-земя. През 1986 са закупени и 44 броя Су-25. Този ударен самолет е наистина уникален със своето мощно брониране, отлична маневреност и мощно въоражение в което има и управляемо оръжие. Това е един от най добрите в света удърни самолети към този момент. По това време посветените вече виждат края на социализма, но в армията продължават да се правят планове. Стратегията за двата изтребителя продължава да съществува, проблема при нея е че дори МиГ-21 бис в края на 80 те вече е машина от миналото, а МиГ-23 като че ли повтаря съдбата на МиГ-19. Макар и една наистина много добра машина той е доста сложен за уплавление, а това което го прави безперспективен е изтребителя от ново четвърто поколение МиГ-29. 22 броя от този самолет са доставени през 1989/90. За него могат да се кажат много и все добри думи, това е изтребител с отлична маневреност и мощно въоражение, както и с много добър радар. Освен него са доставени и 36 броя МиГ-21 бис. Впоследствие МиГ-25 е разменен за 5 машини МиГ-23 млд. Предвиждало се е допълнително закупуване на МиГ-29, но не и на МиГ-23. Може само да се предполага че в бъдеще би се повторила ситуацията от 70 те при която пак е имало три типа изстребители със сходна съдба ( през 90 те МиГ-21 вече си е остарял и неспособен да се бори ефикасно със съвременните изстребители, а се е предвиждала доставка на МиГ-29 в малко бройки).
Кова което трябва да се подчертае в заключение е че до последния момент на своето съществуване българската социалистическа авиация се готви за световна война с империализма „ … така както стана на ХІІ конгрес на партията. Конгресът анализира международната обстановка и съотношението на силитена социализма и капитализма в света, реалната опастност от разпалването на нова световна война от империализма начело със САЩ”. Основна черта е поддържането на голям брой самолети и наистина перфектно подготвен личен състав доказал се като най добрия във всички учения на Варшавския договор. И докато за летците и техниците могат да се кажат само добри думи за работата им, то не може да се каже същото за ръководството. Гоненето на бройката е „до дупка”. Присъствието на МиГ-17 ф в изтребителната авиация в края на 70 те и началото на 80 те е направо безсмислено, както и доставката на МиГ-21 бис в края на 80 те когато е ясно че тази машина няма бъдеще. Въпреки наличието на уникалните и отлични МиГ-23 БН експлоатацията на МиГ-17 ф в ударната авиация продължава чак до замяната им от Су-25.
Новите времена настъпили след 1989 водят и до промени в армията. Тогава обаче чистка не е правена за разлика от 1944 и армията продължава да се управлява по социалистически без социализъм. Истинските реформи започват едва през 1998 и са съпроводени с невероятни трудности. Те се дължат както на страшната финансова криза в страната, така и на безхаберието на правителствата които нямат никаква визия какво точно искат и как да го постигнат. Както изглежда в новите условия на НАТО на българската армия се отрежда ролята да се бори със световния тероризъм (каквото и да означава това) и армията се престуктурира за изпълнение на тази задача. Ролята на авиацията в тази борба е съвсем друга и е предимно поддържаща. Затова и се предвижда закупуване на транспортни вертолети „Кугар” и транспортни самолети „Спартан”, но не се отделя никакво внимание на бойната авиация която май ще се ограничи с 16-22 многоцелеви машини.
http://oshte.info/004/09/1309/Georgi_Dimitrov.jpg
http://oshte.info/004/09/1309/zhivkov_todor.jpg
http://www.avia-yk.ru/images/yk9/yak9-1.jpg
http://base13.glasnet.ru/text/yak9/1c.jpg
http://www.modelling.ru/images/modelist/m207239.jpg
http://users.i.com.ua/~karaya-1/images/il2.jpg
http://cnit.ssau.ru/virt_lab/shassi/pic/sh34_1.gif
http://users.i.com.ua/~karaya-1/images2/bril-28.jpg
http://www.rusarmy.com/avia/images/il-28.jpg
http://combatavia.info/Yak23_02.jpg
http://www.airforce.ru/history/modern/35iap/MiG-15UTI.jpg
http://www.avia-mig.ru/images/m15/MIG15_1.jpg
http://www.luft46.com/profiles/f250t-1.jpg
http://www.airforce.ru/aircraft/mikoyan/mig-17/mig17.jpg
http://combatavia.info/mig17f_lim5_03.jpg
http://www.napo.ru/img.php?id=43
http://www.almanacwhf.ru/archive/2/bang4.jpg
http://toysworld.od.ua/models/image/04346.jpg
http://www.take-off.ru/f/mig-21pfm.jpg
http://modelism.airforce.ru/gallery/ymao/m...f/Lancer-01.jpg
http://modelism.airforce.ru/gallery/ymao/m...f/Lancer-02.jpg
http://www.airwar.ru/history/locwar/afgan/fighters/1.jpg
http://aviaros.narod.ru/istreb/mig21bis.jpg
http://www.aviation.ru/jno/Prague98/su7.1.jpg
http://mk-magazine.narod.ru/art/art_sov_planes/mig23s.jpg
http://cnit.ssau.ru/virt_lab/operenie/pic/o8_1.gif
http://www.airwar.ru/image/i/fighter/mig23bn-i.jpg
http://www.airwar.ru/image/idop/fighter/mi...n/mig23bn-4.jpg
http://www.avia-su.ru/images/su22/su22-i.jpg
http://zhurnal.lib.ru/img/s/skripnikow_j_j/aerodrom/21_1.jpg
http://zhurnal.lib.ru/img/s/skripnikow_j_j...rom/posadka.jpg
http://zhurnal.lib.ru/img/s/skripnikow_j_j/aerodrom/su22.jpg
http://combatavia.info/su25_2.jpg
http://combatavia.info/su25_1.jpg
http://combatavia.info/mig29_n3.jpg
http://www.airwar.ru/image/idop/fighter/mig29/mig29-11.jpg
http://www.airwar.ru/image/idop/fighter/mig29/mig29-3.jpg
Гледам че има много антибългарски, да не кажа предателски организации.