DendroaspisP

Това е много добър аргумент, по който и аз съм мислил. Чл.263к, ал.2 ТЗ е специален текст, който дава определени права за удовлетворяване или обезпечаване само на хирографарните кредитори. Действително, следва, че в този аспект обезпечените преди това кредитори (с вземания, възникнали преди датата на преобразуването и респективно обезпечени до тази дата) нямат интерес да искат изпълнение, защото обезпечението се е запазило и те имат отделно управление на имуществата, което им гарантира статуквото във връзка с удовлетворяването все едно, че няма преобразуване.

Галахад, благодаря за мнението. Твоето разбиране е, че в случай на смърт, ако наследниците поемат наследството и в него има задължения, обезпечени от трети лица по времето на наследодателя (т.е приживе), тези обезпечения се запазват. Чл.102, ал.2 ЗЗД е неприложим, защото това е хипотеза, която изисква съгласие на кредитора. Позоваваш се и на чл.138, ал.1 ЗЗД като аргумент защо обезпеченията трябва да останат. Ако това е така, то по аналогия следва да се приложи същото и за преобразуването и по-конкретно в случаите на вливане и сливане. (В случая, според мен чл.261 г ТЗ е неприложим като аргумент, защото става дума за по-различна хипотеза - преобразуващото се дружество, т.е вливащото се или сливащото се има задължения, които са обезпечени със залог, ипотека или поръчителство и въпросът е именно за съдбата на тези обезпечения, а не за обезпеченията като залог върху дялове или акции, тъй като презумпцията е, че те обезпечават задължения на съдъружниците или акционерите, а не на дружеството и в тази връзка чл.261 г е специален тъй като е свързан с въпроса за справедливата "трасформация" на тези дялове или акции от преобразуващите се дружества в дялове или акции от приемащите или новоучредените дружества с цел да не накърняват съотношения на еквивалентност на съдружниците и акционерите от капитала на тези дружества). Защо има място за аналогия: 1. и при смърт или при преобразуване чрез вливане или сливане имаме не частно, а общо правоприемство; 2. и в двата случая съгласие на кредиторите за прехвърляне на задълженията като част от имуществото не се изисква, а самото прехвърляне на задълженията става ex lege (договорът или планът за преобразуване са само елементи от ФС на преобразуването и прехвърлянето на задълженията не става по силата на тези актове, а по силата на закона едва с вписване на преобразуването, което е последният ЮФ от ФС) А.Калайджиев обаче счита, че в случаите на преобразуване обезпеченията, дадени от трети лица следва да се погасят, защото по аналогия на чл.102 ЗЗД имаме смяна на длъжника. А обезпеченията се дават от третите лица с оглед на дълга, но и с оглед на личността на длъжника (стария длъжник). При преобразуване чрез вливане и сливане е безспорно, че наистина имаме смяна на длъжника като старият длъжник (преобразуващото се дружество, което се влива или слива) изчезва от правния мир като субект на ТП в резултат на самото преобразуване, т.е налице е аналог на физическата смърт на ФЛ, което също изчезва в правния мир като субект. Защитата на кредиторите при преобразуване е специално уредена и тя компенсира обстоятелството, че не им се иска съгласие за преобразуването и респективно за прехвърлянето на задълженията като последица от същото (отделно управление по чл.263 к ТЗ и неограничената отговорност по чл.263 м ТЗ). Но, в тази защита не е предвидено, че обезпеченията, дадени от трети лица за прехвърлените задължения ще се запазят. Ерго, приложим е общия принцип по чл.102 ЗЗД - че те се погасяват, освен ако третите лица не са съгласни да се запазят и при новия длъжник (новоучреденото или приемащото дружество). Т.е има аргументи и за едното положение и за другото. Къде обаче е истината се питам.

В края на 17 век. Битката е в края на 1683 (септември месец). Външен мир след това пак няма. Османската империя от края на 17 век е принудена да води множество войни и с Автроунгария, и с бившата република Венеция, и с Русия, които вече са на нейна територия и тя губи голяма част от тези земи. Да, повечето битки не са на територията на днешна България и в този аспект местното население, търговия и занаяти не страда пряко, но така се губят пазари. Т.е от края на 17 век идилията на отомански "вътрешен пазар" започва да помръква. Друг е въпросът, че българите най-добре се възползват от ситуация и дръпват най-много от покорените християнски етноси. Относителната вътрешна стабилност е само за един век след битката при Виена. От началото на 80-те години на 18 век започва т.нар кърджалийско време, точно по земите населени с българи. Това време на абсолютен хаос и вътрешна нестабилност продължава над 30 години, което показва колко отслабена е централната власт (съчетано с много силни сепаратистки моменти). Едва в края на първото десетилетие на 19 век централната власт започва да надвива кърджалиите. Точно след това обаче, започват поредица руско-турски войни, които вече се водят на територията на Балканския полуостров и една не малка част от тях на юг от Дунав. Затова и през този период (до Кримската война, т.е средата на века) вътрешния мир не е абсолютен по нашите земи.

В закона нищо не пише по въпроса. Следователно, прилагат се общите правила. Но, нека чуем и другите колеги, защото са ми интересни аргументите им, стига те да проявят интерес.

Военно едва ли. Поради малкия брой на турците-завоеватели спрямо местното християнско население, турците използват военната система не на Византия (собствени войници, които са свободни хора), а взаимстват системата на държавата на аюбидите в Египет (последните са вземали роби, най-често християни, помюсюлманчват ги и ги обучават за елитни войници). Еничарските корпуси, които са основната ударна сила на османската империя са изцяло съставени от деца на християни от завладените земи. Относно мира. Да, османците налагат вътрешен мир, но населението непрекъснато плаща цената на външните завоевателни походи. Империята на османците макар да претендира, че е ислямския аналог на Византия, в същност вътрешно е доста по-различна. Византия е интензивна държава - тя има спадове, но има и възходи без да разчита на външни завоевания и разширяване на империята. В същност през повечето време тя губи територии, а в добрите си военни времена - възстановява стари територии, които счита за свои. Османската империя е екстензивна - тя разчита само на външни завоевания (които се правят в името на Аллах и на ислямската религия). Развитието й почива на завоеванията и на това, което получава от грабителските си войни. След последната обсада на Виена, когато завоеванията по една или друга причина свършват и империята трябва да се защитава и свива (и то не само в Европа спрямо християните), тя тръгва стремглаво надолу. Тя няма свои вътрешни сили да регистрира вътрешно развитие и само след век е вече развалина като става играчка в ръцете на европейските сили.

И кой точно го плюе?

Май не. Все още предположенията са към 659 или 660 поне според това, което наскоро четох.

Половината на суджук, за да изхранват другата половина.

КГ, тогава следва ли, че и при преобразуване на ТД, конкретно при вливане (па, защо не и при сливане от гледище на новоучреденото дружество), обезпеченията, дадени от трети лица също ще се запазят? Защото и в този случай имаме универсално правоприемство от страна на приемащото дружество, а не частно правоприемство.

Без значение - ипотеки, залози, поръчителства.

До КГ и другите колеги: Я, да ви отпера един въпрос в друга област - ако едно лице приживе се е задължило и за задължението има обезпечения, дадени от трети лица (извън кръга на наследниците по закон, завещание или заветниците, ако има такива), след като по реда на общото правоприемство наследниците получат наследството на това лице, то обезпеченията, дадени от третите лица ще се погасят ли или не. Проявявам интерес към аргументацията ви според отговора.

Т.е, римляните са покварени само в политически аспект, така ли?

Това са прецеденти за личности с нездрава психика и голяма лична власт. То и Калигула се жени за сестра си. Въпросът ми е дали е уредено институционално.

Не се занимавам с тази материя, но примерът си го бива и ще го пусна на моите студенти.

Дорис, спри се! От горенаписаното от теб излиза, че хомоотношенията са "поквара". А вие сте радетели да узаконим именно една от проявните форми на покварата.

Римлянин, имало ли е хомо бракове при гърците и при още "по-развратните" римляни (преди християнството ми е думата) като официална институция със съответната регламентация?

Докажи го. Стига само твърдения, които трябва да приемаме като десетте божи заповеди. Това не е сериозна постановка на въпроса.

Абе Алва, стига си повтарял едно и също. Нещата съм ги писал в темата на Дорис (включително и това за ролевия модел, т.е не е никак ново). Казах ти, чети внимателно, обсъждай сериозно и задълбочено и не спами в тази тема.

Това не е индивидуализъм, а лицемерие или невежество (не визирам конкретния потребител, т.е не става дума за него). Не може да си абсолютен индивидуалист и да не те е грижа за общността, да не допринасят за нищо в нея, а същевременно да живееш в нея, да се ползваш от нея, да съществуваш от нея. Който иска да е пълен индивидуалист, както казах, да хваща гората и там да си е само той и Егото му. Но, да се оправя сам щом е над обществото и то не му е потребно. Така е справедливо и точно, нали?

Аз съм писал достатъчно по въпроса. Остава да го обмислиш сериозно, а не да ми задаваш елементарни и повърхностни въпроси. Самият въпрос да нямат деца при хетеросексуалните се поставя по един начин и при хомосексуалните по друг. Уточни и какво значи "да нямат" деца.

Не е така. Пропускаш нещо много важно - въздействието на ролевия модел. Не се прави на "ахмак".

Равните права се дават като израз на равни възможности като потенциал. А в случая те природно не са равни поради някои природни особености на зачеването. Според теб мъжът трябва ли да се бори за правото да ражда деца, защото и жената го прави? Или жената да се бори за правото да опложда мъжа, защото той го прави? Вече си приказваме глупости и пак ще оспамим темата.

???

И къдете са ти доказателствата за това твърдение? Това са само голословни приказки, които и децата могат да видят, че не са верни. Няма пълен идентитет по обективни причини. Виж, или дискутирай сериозно или не ме занимавай с глупости. Ако не можеш да видиш разликите - питай, ще ти се обясни научно.

Алва, отговорил съм ти в темата на Дорис. Не ме занимавай с глупости. И не измествай центърът на дискусията. След като хомосексуални искат да ползват един хетеросексуален институт нека те да обясняват защо го искат и какво целят. Стига с евтини номера.