scaner

И това се нарича "постулат". Трите основни закони на Нютон също са постулати. Това е нормално за наука като физиката, свързана с изучаване на реалността - тъй като реалността е неограничена в дълбочина по презумпция, няма начало и край, за да я опишеш е удобно да се хванеш за някакъв характерен факт като основа, и от него да продължиш с дедукцията. Това са постулатите във физиката. Този факт трябва да е проверим, и докато не е опроверган, схемата изградена върху него е полезна, нарича се "знание". Такава е СТО в момента Пак откриваш топлата вода. Но с основните понятия си още на светлинни години, още ги сричаш без да мислиш След като отправната система била "абстрактна координатна система", какво и е инерциалното на тази координатна система при инерциалните отправни системи? АКо перифразирам Славейков, "Пенчо бе, мисли!"

Младенов, физиката се разбира едва когато нейната терминология и похвати станат привична част от мисленето. А не когато цитираш неразбрани цитати. Но никой не може да мисли вместо тебе. Сори, природата е наложила такива ограничения. Затова и тези които не могат да се справят с едни проблеми, си търсят работа в други. Като ти е терсене физиката, има шев и кройка, риболов, събиране на марки, такива занимания. Да имаше видима полза, да продължаваш да се мъчиш. Ама като няма, защо си го причиняваш? Че и на нас.

Разбира се. Понятието "лъч" също е абстракция - удобна за описание форма на светлината. Използва се като приближено описание в геометричната оптика. ВЪв вълновата оптика то не работи. Лъчът има нулева дебелина, определена посока, не търпи дифракция, и това му е част от абстракцията, за разлика от сноп. Или от вълна, която може да има много посоки. Какво толкова те учудва? Това е удобна конструкция, както иделно твърдото тяло в класическата физика, материалната точка, идеалният флуид и др. Именно за това са лъчи - защото нямат дебелина, не дифрактират, затова скоростта се дефинира лесно - от точка на тръгване до точка на достигане. Даже специално се формира светлината в лъч за удобство. Колкото по-близо е формата и до лъч, толкова точността е по-добра. В идеалният случай - абстрактната форма - точността ще е максимална. Но светлината в лъча си е съвсем реална. Не се бъркай. Ти като че ли сега откриваш топлата вода. Къде си спал цял живот? Ако беше толкова просто, защо не се нарича просто координатна система? Защото не е толков просто. Той и мозъка се състои от атоми, ама нещо го отличава от камъка... Айде прочети цялата статия, за да схванеш каква е разликата. Не напразно са изписани такива големи статии, обясняващи тази разлика и връзката с физиката. Така както дявола чете евангелието, нищо няма да разбереш.

А, мисли си ти безсмислени неща, после разбрал си го бил. Виждаме, всичко виждаме. Елементарно е, Уотсън. Скоростта на светлината е измерима величина, и условията при които тя се измерва се задават от отправната система. И постулатът твърди, че тая измерима величина има определена стойност в един специален клас отправни системи. Просто е, стига да не се спънеш в буквализма Буквализмът не помага. Сегашната СТО, построена на терминологията с отправните системи, е идентична с тази която Айнщайн построява в статията. Което ясно показва какъв е смисъла на терминологията, която Айнщйн ползва, а тебе те препъва. Но тука няма как да ти се помогне. Колко си разбрал, показва тръшкането до тука, я колко спам се изписа.

Я как си го разбрал най-сетне. И отправните системи на правилното място разположени. Май имаше смисъл от всичките повторения. А в началото така закуца с тея координатни системи, че чак жално ми стана

Да бе, ама в една отправна система мериш едно, в друга - друго. Следователно отправната система е пряко свързана с тази реалност, иначе няма как да влияе на измереното. Ей на, мериш скорост. Отправната система определя условията на измерване. Ако мериш с неподвижен метър преместването на обекта, получаваш едно число. Ако мериш с подвижен метър, например движещ се заедно с обекта, получаваш нула. Цялата измерителна система и условията при които се измерва, са част от отправната система. Инерциалната отправна система е такава система, която налага специфични строги условия. Неинерциалните системи - други условия. За светлината е същото - мериш при зададените за отправната система условия, и получаваш. Ако бше седнал в началото да помислиш пет минути, щеше да си спестиш безсмислен спам и тръшкане тука.

Мисля че има хора с големи заложби и в тая посока...

Чрез значенията, които измерителната схема - част от отправната система - дава. Тъй като не е само средство за описание.

Естествено че са средство за описание. Всичките качества на предмета, който мериш, формират картинка в главата ти, ти правиш съпоставките върху тази картинка, и измерването само ти казва - да, пасва, не, опровергаваме модела и правим друг. Всичко е в главата ти. И информацията която я пълни идва от средствата, които осигурява отправната система. Отправната система съдържа връзката с реалността и модела който мислиш. Няма друг начин да получиш смислените числа които ти трябват. И тези числа са свързани с условията при които са получени, това е описанието на реалността. При други условия - други числа, друг тип отправна система. Получаваш информацията пречушена през отправната система, чрез тази информация строиш модел, и този модел е описанието на действителността. Схващаш ли дълбоката връзка с реалността, работеща схема създадена в доисторическо време и получила конкретни имена в настоящото?

Тц. Не, не са. Отправната система съдържа реалните еталони, с които става измерването и пресъздаването на координатната система. Тя е средата с подходящите условия, в която става измерването. Мисловният конструкт е потенциалната възможност тази среда да се разпространи на всякъде.

Именно за това "координатна система в която са валидни физически закони" както ползва Айнщайн е синоним на "отправна система". Физическите закони засягат и време

Всяко измерване касае реалността. Но скоростите се мерят чрез отправни системи. Или в отправни системи. Отправната система включва условията на измерване и измерителните средства, и координатна система. А координатните системи дават количествените стойности на измерената величина. Връзката е дълга, но съществена - всяка част която ти се загуби или отиде не на място, те прецаква, както и виждаме А това ти си го измисляш и си спориш с него. Не го приписвай на другите.

Да бе, гледате, ама не разбирате. Смисъла ви се губи, а без смисъла само гледате. Това са фактите, и ти прекрасно ги демонстрираш. Всяка епоха си има специфичната терминология, и всяко четене трябва да се съобразява с нея. Айде пак - какъв е смисъл на координатна система в която са валидни физически закони? Съвременният термин е "отправна система". Точка. А ти не си наясно нито с тогавашната, нито със сегашната терминлогия. Как мислиш да разбереш каквото и да е, само четейки? Без да отразиш особеностите които времето е нанесло на терминологията? Ми не можеш, защото буквализмът убива, предразсъдъците така се пораждат.

Пак си заслепен от формата, а не виждаш съдържанието. Вече ти го набивах разяснението в канчето по-горе.

Не е само мисловен продукт. Съдържа много реални елементи. Координатната система е абстракция. Въпреки това, ползвайки я като част от отправната система, чрез нея се получават реални числа характеризиращи реалността. Значи не е само фантазия, а нещо много повече Работещ инструмент. Инструментите не са фантазия а реалност. Без тоя инструмент не можеш да измериш скорост например. И това че не можеш да ги разбереш тези неща те кара да се въртиш като изоглавен на едно и също място. без напредък наникъде.

Ползвали са, естествено. Системата от неподвижни измерителнни уреди формира свързана с отправно тяло измеритена система. Всяка схема на измерване изисква оразмеряване на определени участъци, което е използване на координатната система. Целият този комплекс представлява отправната система, и тя присъства при всяко измерване. Съответните понятия са възникнали исторически по-късно, но в случая е важен смисълът който те носят, не името им. Хубаво е да си запознат с историята, за да разберш и физиката. Иначе ще си като шопа от вица. Начинът на измерване е чрез ползване на отправна система - стандартизирани по определена схема измерителни уреди, стандартизирани процедури, еднакви условия. Всичко това е неразделна част от отправната система. А после какво правиш със записаните числа е съвсем друга тема. Числата получаваш на база отправната система. Може да не са рисували координатната система, но измерителната мрежа - нанасяне на еталона многократно по права линия, е неявно ползване на координатна система - "три стъпки напред и пет наляво" вече са координати. Променена е само терминологията, имената, не съдържанието. Правилата за измерване са същите, може би малко по-стриктни, за да не пада точността ВИждаш ли колко дълбоко се заблуждаваш с тея капаци?

Това са били заблудите на Нютон. След като са промити от плявата, в съвременната интерпретация още преди времето на Айнщайн е заместено с термина отправна система. И така се ползва във физиката от 19-ти век. Не става с тръшкане тая работа. Изисква да се придържаме към смисъла на текста, не директно към формата, когато се изпозлват непривични понятия. И смисълът на текста в случая е напълно еднозначен. Но имаш избор - да се придържаш към заблудите си, и да не разбереш нищо от физиката. Или да схванеш смисъла. Но като те гледам, нямаш способности да достигнеш до смисъла, затова се държиш здраво за формата? Ъ?

Когато разбереш, че законите на Нютон са валидни само в инерциална отправна система (Закони на Нютон), то ще ти стане ясно, че "кординатна система в която са валидни законите на Нютон" е пълен синоним на "инерциална отправна система". И всеки който чете този текст е длъжен да направи тази историческа съпоставка. Иначе няма да разбере нищо, както се случва с тебе. в момента. Но това което се случва с тебе си е твой проблем, не засяга нито Айнщайн, нито СТО, нито физиката, а само демонстрира ограничено мислене. Научният прочит изисква мислене, не тъпа упоритост и предразсъдъци.

В цялата работа Айнщайн ползва "координатна система" в сегашният смисъл на "отправна система". Например говори за "координатна система, в която са валидни уравненията на Нютон". В съвременната физика физически уравнения са валидни в отправна система. Те не могат да са валидни в координатна система, защото тя е математическа конструкция, в нея могат да са валидни само математически, не физически уравнения. Физическите уравнения носят допълнителен контекст, свързан с условията, което формира отправна система. Така че от контекста на казаното от Айнщайн става ясно за какво иде реч. Трябва да се познават детайлите, когато четеш текст по физика, иначе нищо няма да разбереш. Както в случая. Тея дето само цитират без да разбират, за нищо не стават. Колко пъти трява да повтарям, че за физиката трябва и мислене, а не само рецитиране?

Кое точно е тълкуването тук? Това че отправната система трябва и да е инерциална? Или това, че отправна система има смисъл във физиката, който Айнщайн просто ползва без да го повтаря като папагал? А тоя смисъл ти се правиш на тапа че не го знаеш, щото не бил изяснен изрично? Айнщайн се изказва на база натрупаните до момента знания и абстракции, и формулира условие, засягащо пряко реалността - скоростта на реален обект трябва да има определени свойства. Това е казал човекът. А вече скоростта се определя чрез отправната система, без нея тя няма смисъл. И вече как се определя скоростта, трябва да четеш на друго място. А не да си фантазираш простотии. Размърдай тая гънка, че съвсем ще мухляса от бездействие...

Вторият постулат казва много за физическата реалност. Той казва, че скоростта на светлината, измерена при определени дефинирани условия (известни съкратено под името инерциална отправна система) ще има стойност, отговаряща на определено съотношение. Съвсем друг е въпросът, че човек като тебе, който не разбира смисъла на физическите понятия, му е невъзможно да се добере до смисъла какво означава отправна система, и съответно не може да разбере написаното. Да, и не е обяснима тая истерия, с която парадираш тази си нефунционалност, но по хората ходят всякакви дефекти, очевидно и твоят случай е такъв...

А ти правиш ли разлика, че цялата физика работи с абстракции, и с тях отразява реалността? Че всичко е мисловни модели, че физическите величини и характеристики не се разхождат из полето а само в главата? Самият Марс в главата ти не е физически обект, само модел на такъв, и ти работиш само и единствено с него, натъманявайки наблюдателните данни към него, променяйки го. И по тая причина без абстракциите нищичко не можеш да постигнеш. А за да напреднеш в нещата, трябва да слушаш по-умните от тебе, те отдавна са ги измислили базовите и полезни абстракции, като отправна система например. Без нея не можеш да опишеш на практика нищо - тя оразмерява количествено нещата, дава количествен израз на реалността, без който тя е само белетристика... Тя дава базовите абстракции за място, за дължина, за път, за продължителност, чрез нея може да формулираш понятието "скорост", което също е абстрактна характеристика от реалността. И едва когато усвоиш тоя набор от абстракции, може да се опиташ да четеш и да разбереш какво е написал Айнщайн. До тогава ще си сляп като къртица за смисъла на нещата, ще се бътлявиш като муха без глава, както сега го правиш. В това дело никой не може да ти помогне, но е нужно и желание.

Мисля че едва сега пада от клоните Неразбирането на базовите физически понятия му е неподправено, напълно автентично се държи като чук...

Младенов, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се Като не разбираш какво точно постулира СТО, къде си тръгнал да я дискутираш? Тая работа е само за тея, дето разбират. Ако искаш да се присъединиш към тях, значи трябва всичкия помощен материал да го схванеш и научиш: защо не може без отправна система например, защо "скорост" няма смисъл без отправна система. А само с жалване и тъпи въпроси не става. Отваряш учебниците, наваксваш пропуснатото и тогава ще видим.

Нютон не е имал абсолютно никаакви наблюдаеми факти за абсолютно пространство, така и за абсолютно време. За него може да е всякакво, но това е абстракция. Ами спорът е именно защото Нютон е настоявал за обективност на пространството, а то самото се е дърпало и не е давало И както показва историята, споровете се оказали безсмислени, именно защото пространството е абстракция. Естествено. Нютоновите постулати да не би да са нещо по-различно? Теоретична постановка като изначална характеристика на реалността. Като че ли падаш от клона едва сега. Какво е "скорост"? Има ли някаква връзка с физическата реалност или няма? Отправната система има ли връзка с физическата реалност, освен че е абстракция? Коя част на отправната система е абстракция, и коя е физическа реалност? Ти не си си отговорил на нито един от тези въпроси, но въпреки това се тръшкаш? Палячо. Ти дори Уикипедията дето си цитирал горе , не си я разбрал. Ми то не става само с цититиране, колко пъти да повтарям че човек освен да цитира има и способността да мисли. А де я тази способост у тебе? Няма я. Заместил си я с тръшкането.