scaner

Стига с тази "отблъскваща гравитация" Любопитното на космологичната константа е, че тя действа и когато няма материя. Има едно решение на Айнщайновите уравнения за така наречената "Вселена на де Ситер". Това е решение на уравненията с нулев тензор на енергията и импулса, без материя, но с ненулева космологична константа. То добре се вписва в началното състояние с бърза инфлация, както и в настоящият космологичен етап започва да заема място (началната инфлация е също ускорено разширяване). Решението е с постоянна кривина на пространството R, която е пропорционална на космологичната константа. Сега, ще ме питаш, как му личи на пространството че се разширява, като няма материя в него. По свойствата на самата геометрия - не може да има паралелни геодезични линии в него, всички се раздалечават. Същата ситуация се наблюдава и сега, и както виждаш, причината не е някаква антигравитация между материята. Така че намали темпото с антигравитацията. Ако те интересува, в немската версия на Уикипедията най-отдолу има повече и по-съществена литература по въпроса. Може да я потърсиш. Немската версия на Уикипедията е много добре поддържана, и според мен понякога съдържа повече информация от английската А самата геометрия на де Ситер е дискутирана ТУК, но се иска малко математическа подготовка за нея.

Аз казвам същото. Всичките модели с които работим се основават на природата. Нищо друго. Обяснимо е да не ти е ясно какво правят чичковците в белите престилки, че откъде да знаеш? Не, Младенов, те не си измислят, те питат природата и се вслушват в думите и. Както и предположи по-горе, че се прави. Но явно не го знаеш, че и другите са се сетили, нали? Е срещу какво се пънеш тогава? За звезда не се отнася, границата се оценява на доста порядъци по-висока температура. Любопитното е, и че полето на Хигс се появява там някъде, преди това маса е нямало. Което е спомогнало и при инфлацията. Ти имаш някакви доказателства, че това не е така? Пробвал ли си ги при 100 милиарда градуса? Кажи си, за да кажа на чичковците в белите престилки че не са прави Е, там нещата не се мерят в градуси, а в енергия на взаимодействие. И както казах, това вече е проучено при електрослабото взаимодействие. Ако те перефразирам, излиза че "електромагнитното взаимодействие зависи от температурата"? Ами така излиза, факт. Любопитно ми е, защо по тема, по която очевадно нищо не си чувал, се опитваш да се изказваш толкова профански? Внимавай, от сарказъм човек може да се задави. Що не вземеш да се занимаваш с нещо което ти се отдава? Шев и кройка?

За да разберем какво става в началото на Големият взрив, ни пречи сингуларността в която опират сегашните закони, като се екстраполират в миналото. Което значи, че те са неточни, те не работят в тази област. Какви са реалните закони - трябва да ни каже теорията, която ще се получи след обединение на КМ и ОТО - тя ще е способна да разреши сингуларностите. Едно съвсем логично предположение ни дава квантовата теория на полето. При високи енергии слабото и електромагнитното взаимодействие се обединяват в едно електрослабо взаимодействие, и тази област е добре проучена. Според квантовата хромодинамика, при още по-високи енергии към обединението се добавя и силното взаимодействие, и за това също има някои наблюдения, макар че все още да има неясноти. Логично е и последното взаимодействие, гравитационното, да влезе в това обединение. Тоест гравитация ще имаме, когато температурата след взрива падне под някакъв праг. И така поред, следващите фазови състояния на вакуума. Един вид, вакуумът "кристализира" в различни фази охлаждайки се, пораждайки взаимодействията които познаваме. Това вече е доста обоснована теория, макар и с някои недостатъци, малка е енергията на колайдъра още. Както виждаш, квантовата физика се притичва на помощ. Нали знаеш, най-добрата хипотеза е тази която обяснява максимум неща, и стъпва на наблюдаеми феномени. Като Големият взрив От друга страна, самият въпрос ти е погрешен. Законите може да не се променят с времето, но сегашната им форма да не е напълно точна (не знаем всичко все пак), и при някакви условия тази форма да не е верна. Но това не е промяна на законите с времето, а наша неточност в знанията. Те и сега стават тези неща, примери много.

И още по-логичният въпрос: а когато е била компактна, имало ли е гравитация? Пак горният въпрос. Обикновено процесът на мислене протича така. Имаме дадено следствие. Каква може да му е причината Какви условия е имало които управляват причината? Ревърс инженеринг А следствието вече е признато от всички като най-вероятно и добре подкрепено с наблюденията, освен от разни неграмотници които се правят на интересни

Това не е толкова прост въпрос. Тук трябва да покопаеш в самата методика, по която се е стигнало до уравненията. Има едни тъждества на Биакни, в диференциална форма. Те налагат ограничение на компонентите на римановият тензор, който стои в основата на уравненията. Чрез тях се получава едно тъждество, в което участват ковариантните производни на този тензор. Та самите уравнения участват в един израз, в който ковариантната производна от тези уравнения е нула. СЪответно, величината под производната - самите уравнения - трябва да е един вид константа (там в производната се намесва и метричният тензор, така че и той участва в тази константа. Аз ти го разказвам много образно, съответно грубо и не съвсем коректно. Чисто исторически Айнщайн публикува уравненията в най-простата форма - тази константа да е нула. И едва по-късно прави преглед, и публикува уравненията с ненулева константа. Тази константа е космологичната константа. Така тя се пръква в уравненията - по необходимост на това място. Но по-точно ще разбереш нещата, ако проследиш начинът на извеждане на самите уравнения.

Това което е свързано с диполната анизотропия, е просто дрижение спрямо поредната избрана по някакъв начин инерциална система. Което по никакъв начин не променя нищо във физиката. Кеф ти да смяташ спрямо тая система, кеф ти да смяташ спрямо коя да е друга - физиката ще е същата, законите са същите. Това ти го набива в канчето още чичко Нютон, и нищичко не се е променило от тогава. Реликтовото излъчване ти дава възможност да си избереш някаква система, така както и съседните звезди, както и слънцето, както и колата в примера - напълно равностойни системи. Освен че някои хора, ти в това число, си лепите някакви капаци на мозъка и отказвате да разберете за какво става дума. Ма тая гънка трябва да мърда, че закърнява съвсем...

Двойка. Има закон за запазване на импулса. Който казва, че след като астероидът се забие в планетата, тя ще придобие скорост, т.е. нов импулс, респективно енергия. Пак глупости. Не познваш физиката, затова. Да не говорим, че бъркаш релативизма с класическата физика Естествено че не знаем. От къде да знаем? Заблуда, Младенов, някакъв сън. Продължава да ми е любопитно, що се излагаш толкова евтино? Толкова ли е трудно да се събудиш и да научиш някакво знание? Айде по-сериозно.

В едната система имаме величината на кинетичната енергия на колата. В другата система имаме величината на кинетичната енергия на зида. Пак да попитам - какъв е смисълът да ги сравняваме, и какъв парадокс има в това енергията на два различни обекта да е различна? Благодаря за уточнението. Отдавна вече не съм обновявал тези знания

Лекцията е добра. Сега, един малко страничен съвет. Ако искаш да разбереш по-добре нещата, е добре да прочетеш същата материя, изложена от други автори. Самата специфика на начина на изложение, различен при различните автори ти дава поглед върху същата материя от различна посока, различна гледна точка. Един автор набляга на едно, важно според него, друг на друго. Съвместяването на тези погледи кара същественото да изпъква, и да се затвърждава в главата.

И кое му е парадокса, човече? Изобщо, какъв е смисълът от директно сравняване на две стойности в две различни системи? Не се прави така. Ами тръгни по-отначало. В едната система колата се движи (скоростта не е нула), в другата - не се движи (скоростта е нула). Парадокс ли е това? И ако това не е парадокс, защо виждаш парадокс при енергиите?

В какво трябва да се състои парадокса? Имаш някаква скорост на обекта в някаква система. Имаш и масата му. Двете величини определят - по дефиниция - кинетичната енергия. И тя - пак според тази дефиниция - може да е различна в различните системи. В рамките на всяка система енергията е подчинена на закона за съхранение на енергията. Енергята има смисъл само в системата в която се определя. Безсмислено е да се сравняват директно енергии в различни системи. Та в какво се състои парадоксът в случая? Защо трябва да е парадокс, след като е така по договорка?

Това няма абсолютно никакво значение. Кинетичната енергия е величина, която характеризира относителното движение - движението спрямо някаква избрана инерциална система. Всички други представи, които излизат извън тази конвенция, нямат общо с физика.

Хаха, тука пак като африканско племе стана, всеки си вярва на собствено измислен бог Лапландец, много зле и разрушително ти се е отразила принудителната почивка. Хората хилядолетия са кретали към принципът за относителност, ти сега се пръкваш с някакви нелепици и почваш да се тръшкаш. Какво, според тебе кинетичната енергия е някаква материална течност, която се налива в телата при определени действия и си стои там, като ги различава по абсолютен начин - по количеството такава течност? Не, по дефиниция тя е характеристика на относителното движение. Само толкова. Ти се опитваш да фантазираш за нещо, което дори не ти е ясно какво е. Преди 300 години са издигнали подобна идея, за горливата субстанция, която се съхранявала в телата и им давала способността да горят - флогистона. Но хората са поумняли, и са разбрали грешката. А ти нещо се съпротивляваш да поумнееш и се тръшкаш на първосигнално ниво? И с някаква своя нелепа измислица като "аргумент" си мислиш че "опровергаваш" нещо на физиката? Не, просто пак почна да се правиш на шут. Досадно скучен си. Май ти трябва още почивка?

Забравяш законите на физиката. В твоята отправна система дуварът е носител на кинетичната енергия. Но при толкова безсилна злоба, естествено е да ти изгние мозъка и да не съобразява нищо. Простено ти е

Както и да го мисля (изключвам сегашната хипотеза) няма логика. При движение с релативистки скорости, едно от измеренията на пространството се скъсява, клонящо към нула. Това не е ли промяна за различните отправни системи Какво общо има тук ОТО? И не, не е "промяна" за отправните системи (каквото и да значи това). Законите които ползваме произходжат от принципът на относителност: физическите закони са еднакви в различните отправни системи. Всякакви промени се разглеждат само в относителен аспект - това е променено спрямо еди кое си. В примера ти нещо клони към нула спрямо друго нещо. Но за да говориш за равноправност, е добре да погледнеш и от другата гледна точка. И там се оказва същата ситуация. Да де, нехомогенността на полето е принос в кривината. Не, не е така. Масите в тензора са представени чрез енергията си, m.c^2, която участва наравно със всяка друга енергия, по-точно плътността и. Но няма смисъл да се гадае, добре е да се седне да се решават уравненията за търсената ситуация. В това отношение има една много полезна книжка, "Точные решения уравнений Эйнштейна", която може да се използва и като справочник за много ситуации. Срещах още една подобна книжка, сега не я припомням... Това е пълна стрелба в тъмното. Не се прави така. Ами тогава трябва да имаме обратната ситуация - една ЧД, която се движи, трябва да престане да е ЧД в подвижната система. Което пак води до противоречие. Пак стрелба в тъмното? Има една система с въпроси и отговори по физика (The Original Usenet Physics FAQ), която е много полезна човек да се запознае. Има и за теорията на относитеността, и за гравитацията, и конкретно за импулса и черните дупки. Отговорите са изчистени в светлината на известното досега. Е какво от това? Две маси, достатъчно раздалечени за да се пренебрегне привличането им, пак могат да си се движат, нали? Без значение в кой век сме. Колкото повече раздалечаваш масите, пространството става все по-плоско. А движението не се влияе от това, то е начално условие

В уравненията присъства тъй-нареченият тензор на енергията-импулса. Това е доста сложна величина, описваща плътността на енергията и импулса в пространството, и тя влияе на геометрията. Но нейното влияние може да е най-различно. Може да създава кривина на пространството, може да не създава - всичко зависи от метричният тензор, който в крайна сметка е решение на тези уравнения. Защото тази кривина се изразява чрез същият този метричен тензор. Например, енергията съсредоточена в локални обекти създава кривина. Но импулсът може да не създава кривина. Например, някаква определена маса може да създава черна дупка. Но ако масата е по-малка от критичната за черна дупка, но притежава импулс - движещ се обект, тя никога няма да може да се превърне в черна дупка, т.е. да изкриви допълнително пространството (и това е логично - ако в една система не е черна дупка, и в друга не може да е такава). Тук връзката не е съвсем очевидна и интуитивна. А иначе, импулсът е нормална съставка на тензорът на енергията-импулса, защото той има пряка връзка с енергията. Тяло, което има кинетична енергия, има и импулс. Изобщо, със самият термин кривина трябва да се внимава. Под кривина обикновено се разбира скаларната кривина, величината R в уравненията. Но тя самата е продукт на тензора на кривината Rxy. Гравитация може да имаме когато този тензор е ненулев, но самата скаларна кривина да е нула. Тук нещата не са толкова очевидни. Може и самият тензор да е нулев, май тогава пак имаше гравитационни вълни в пространството. Не ги помня вече вариантите. Поле, чийто интензитет в пространството е постоянен. Един и същ във всяка точка. Дай пример Движението описвано в евклидовото пространство от Нютоновата физика. Евклидовото пространство е плоско. Ще трябва да попрочета за това Това е доста интересна тема. Напоследък се изучава във връзка с възможните дефекти на пространството. Например космически струни, стени или мехури. Тези дефекти могат да бъдат както метрични, така и неметрични. Самото пространство, метричността му е аксиома. Ако се окаже, че има някаква форма на усукване, или например че паралелно пренасян обект мени характеристиките си при пълен цикъл на пренасяне (най-прост пример, една отсечка като се пренесе по затворен контур паралелно на себе си пак до началната точка, промени дължината си), то пространството е неметрично и нещата са доста по-дебели. Засега наблюденията са, че пространството е метрично. Единствената характеристика, която се допуска да се променя, е ориентацията на отсечката - разликата с началната ориентация стои в основата на определяне на кривината. Ако те вълнуват пордробностите как става това, Файнман го е разказал добре ТУК. Изобщо, цялата книжка "Фейнановские лекции по гравитации" е много полезна, разбираемо написана.

Първо, какво е "кривина на пространството"? Това не е лесен въпрос, затова нещо по-просто - какви свойства има кривината на пространството? Това е доста по-просто, ОТО казва, че кривината на пространството не може да изчезне при никакъв избор на отправна система. Дори при свободното падане, кривината на пространството е ненулева . Кинетичната енергия обаче, от друга страна, при определен избор на отправната система изчезва. Ако в една отправна система ракетата се движи - има кинетична енергия, в друга отправна система - тази на ракетата - тази кинетична енергия е точно нула. Затова двете величини не могат да се сравняват - кинетичната енергия не може да създава кривина на пространството. Освен това, силата не е първа производна на кривината - в хомогенно гравитационно поле сила има, но кривина няма. Да не говорим, че сили има и при електростатично поле, което е много порядъци по-силно от гравитационното, докато кривината там пак се определя само от разпределението на масите. Освен това движения има и в пространство, което не е изкривено. Кривината само допълнително променя тези движения. Освен това ти говориш твърде общо. Защото в ОТО се разглежда не кривината на пространството, а кривината на пространство-времето, която е съвсем различна величиа. Освен това пространството(-времето) може да е метрично или неметрично, в неметричното пространство изобщо не може да се дефинира кривина, а там пак има сили. И така нататък. Малко манджа с грозде е тази хипотеза

Всичко се свежда до смисъла на термина "обединение". Как са се обединили класическата физика на частиците и вълновата теория? Всяка е направила един или друг компромис, за да могат да се опишат квантите - те не са нито частици, нито вълни, но техни поведения в някакво приближение се описват и с двете теории. Но тези компромиси не са произволни, а следват по-дълбоки физични принципи. Същото ще бъде и с КМ и ОТО. В момента проблемът е какъв е компромисът от всяка страна, и трудностите са чисто технически. С намиране на нужният компромис те ще изчезнат. Едно доста сериозно положение е че компромисът се намира в понятията пространство и време. ОТО изисква във всеки момент обекта да има точно положение. Което очевидно е непълно описание, което ни води до парадоксите на Зенон - такава ситуация изключва движението от картинката, липсва причината какво ще накара в друг момент обекта да си смени положението? КМ вероятно е по-близо до истината, тя изключва обектите в даден момент да имат точно положение. Което пък обезсмисля понятието за траектория. Изглежда тук движението е имплантирано по-дълбоко. Затова вероятно опитът ни да описваме нещата в тази наука с място и момент не е продуктивен, и тя набляга на динамика на състоянията. Как ОТО може да се препише в този контекст, все още не е ясно. Това изисква пространството и времето да възникват от някаква нова реалност, която в някакво приближение - например големи размери, божа работа - ще дава сега познатата картинка на пространство и причина/следствие. Преди време, когато имах повече свободно време, четях едно списания, "Chaos, Solitons & Fractals" на Elsevier. Там от време на време се публикуваха много интересни (и в някакъв смисъл откачени) хипотези (и това списание не е единственото по такава тематика). Точно такива, каквито се стреми да търси Станислав Янков, че и оттатък. Но там това беше целенасочено, хипотезата се развиваше количествено до известно ниво, и се получаваха някакви следствия, по които можеше да се оцени полезността и перспективата на самата хипотеза. Например какво би дало на физиката време, което не е едномерно както сега го ползваме, а има фрактална размерност? Това в контекста на геометричните модели във физиката. Подобни идеи понякога се оказват продуктивни, и възникват (най-често временно) цели направления които да ги изследват. Нещо такова се случва в момента с опита физиката да се преустрои на безкоординатно описание. Ако това успее, ще е решителна стъпка в обединението на различните теории. Но засега бъдещето е в мъгла. И за това е интересно

Аз не казвам, че ти имаш проблем. Това което е проблем за всички хора, може и да не се нарича проблем - просто такива са нещата Проблемът според мен е, че просто избързваш, кипиш от нетърпение, което от друга страна може да доведе до вътрешен конфликт поради големите желания и принципно ограничените човешки възможности. Затова и съвета ми беше, малко да забавиш темпото и да утъпкаш по-добре почвата. Иначе е похвално желанието да се разберат нещата, това ни движи всички нас напред. Сега, бих ти препоръчал малко книжки. И не само за тебе, за всички. Има една група любители на научните книжки. Преди да премине в нелегалност (което е дълга история), тя беше известна като "Колхоз" (малко повече инфо, макар и вече остаряло). От много време тя е принудена да работи нелегално, като работата и се състои в това да събира, сканира, оцифрова и обработва книги от областта на естествените науки, с много добро качество на обработката. Тоест в тази библиотека със сигурност може да намериш на практика всичко в тази област, със знак за качество по всички параметри. Групата не е голяма, така че не смогва на всичко, им и липси. Тъй като не съществува пряк достъп до тази библиотека, има разбира се заобиколен Ето ТОВА е съдържанието на библиотеката за тази седмица, с времето то само нараства. Това е HTML файл. Някои браузъри ти го отварят директно като текст, затова тогава е добре първо да го запишеш като файл на диска (с наставка .html) и после да го отвориш. Той е доста голям, може да се отваря дълго време. Файлът съдържа описание на категоризирани книги, със водещо съдържание в началото на файла, така че лесно да стигнеш до областта която те интересува и да намериш имената на нужните книги. В този списък те са около 77000 (а някога събирането започна от около 200). Към всяка книга има линк, който обаче никъде не води. Идеята на този списък е да намериш точното име на съществуваща в свободен достъп книга от нужната област, обработена от споменатата група. Към всяка наука има и раздел с популярна литература, който съвсем не е за пренебрегване. Има книги на английски, руски, испански, френски, че и български. Как да стигнем до кннигите? Едни добри хора направиха наскоро един сървис, Z Library, в който има над милион и половина класифицирани книги. В тази бройка се включват и колхозните книги, както и повторения. Важното е, че там могат да се намерят и книги извън колхозният списък. В случая, влизаш в Books, и в отворената търсачка пишеш името на книгата или авторът, и с много голяма степен на вероятност книгата ще изскочи. Търсачката замества списъка с наличността, който при такъв обем трудно се поддържа. Разбира се, и простото търсене в Гугъл на съответната книга никой не е отменил, макар че се навъдиха разни мошеници да ти искат телефонният номер срещу книгата, което не е добра идея. Сега, тези добри хора се скараха с едни други добри хора, които работят по сходен проект. Така че още около над милион книги все още нямат добър излаз на мрежата. Тъй като в Интернет едни други пък лоши хора дебнат за авторски права в тази област, и нещата с тяхното заобикаляне не стават толкова просто...

Виж сега... Напълно те разбирам. Според мен, ти страдаш от един проблем, от който страдат почти всички хора. Това е нуждата от завършеност на представата за света, нуждата всичко да може да се обясни, да има известна причина, за да можем да предскажем поведението му. И всичко това е свързано с оцеляването и еволюцията. Така се е научил да работи човешкият мозък, защото решаването на такива задачи се е оказало полезно в естественият подбор. Има много хубави книжки по тоя въпрос. Например препоръчвам тази на Майкъл Шърмър, "Вярващият мозък", тази на Даниел Канеман "Мисленето", има ги на пазара на български. При липсата на достатъчно факти човешкият мозък винаги се стреми да създаде логически кохерентна, непротиворечива картина. И това често е свързано с измисляне на липсващи факти, водещи картината до пълнота. При това този процес е напълно несъзнателен, ти си уверен че тези факти са реални. Има интересни изследвания, които сравняват показанията на очевидци на престъпления, и демонстрират убедително как всеки очевидец на едно и също престъпление вярва в коренно различна фактология. И как тази фактология се променя във времето. Така е възникнала и религията, вярата в Бог - човек се нуждае от пълната картина, и Бог запълва липсите. Това го казвам не като нещо лошо. напротив, това е нормално поведение при човека. Ти в момента си попаднал в подобен вихър: ти имаш дупки в знанията си, но искаш да имаш - на всяка цена! - пълната картина. Пълната картина на настоящият момент не съществува, така че ти започваш да изказваш всякакви предположения. Това не е лошо, обаче има няколко проблема. Колкото по-малко знаеш за проблема, толкова по-голям е хаосът, произволът и фантастиката в изказваните предположения. Колкото повече се запознаваш с известните факти, толкова по-канализирани стават хипотезите. В такава ситуация, според мен, човек не трябва да се втурва - сериозно - да изказва всякакви хипотези, и да ги приема като може би истината. Изказването на хипотези е полезно, дава насоки на мисленето, без това няма как да има напредък. Но, според мен, трябва да има някаква дисциплина, някак да се ограничава разумно нагонът да имаме кохерентни знания на всяка цена. Трябва човек да свикне да живее и без пълнота в картината. Вече до голяма степен не се налага да оцеляваме, така че една такава възможност, особено свързана с науката, е реална и необходима, при науката е задължителна. Казаното с толкова много думи по-горе може да се сведе до следното. Научи се да живееш с мисълта, че много неща не знаем, и вероятно много скоро няма да разберем. Че изказването на идеи е полезно, когато можем да ги разработим по-нататък, а не само да ги хвърляме в интернет пространството, и с тях да запълваме някакви липси или комплекси. И за да се реализира ползата, трябва по-добре да се усвоят наличните факти и възможностите които другите предлагат, както и да се усвоят механизмите с които една идея може да се разработи до по-сериозни следствия. Казвам ги тези неща, защото някога и аз бях настроен по същият начин. Нужна е канализация на усилията, за да не се губи ценно време от живота само в задаване на въпроси без отговор. Бих те посъветвал да четеш. Една важна посока на четенето е историята на науката: какво е измислено, как идеите еволюират, връзката между различните идеи, как проблемите предизвикват тяхната промяна. Какво е направено до сега, как различни посоки в развитието на една и съща идея водят до неочаквани резултати. Така постепенно ще стигнеш и до това какво е положението в настоящият момент с КМ и ОТО, кои проблеми ги раздалечават, какви идеи и до колко ги обединяват. Тази историческа посока е достатъчна да ти даде отговорите, които в момента ти липсват, но други вече са ги намерили. Усвоявайки тези хватки, ти може да се реализираш като добър учител или писател-фантаст Може да станеш и философ на науката, при всички случаи ще имаш удоволствието да разполагаш с максимално пълен поглед. Което също до голяма степен компенсира липсата на кохерентност в представите. Ако имаш желание да работиш в посока науката - което е някакъв житейски избор - пак бих те посъветвал да четеш. Освен вече изброеното, тук трябва и да научиш основните инструменти, езикът на науката. Това би ти отворило прозорец от натрупаната в главата ти информация да се зароди някаква идея, която, подходящо разработена, да даде ценни плодове. В тази посока е ценно да можеш да генерираш идеи, но е ценно и да ги реализираш. Така има шанс да станеш пълноценен учен. Всичко което си изброил по същество се вписва в тази картинка, на въпроси които нямат отговор, и хипотезите по тях на този етап не водят до нищо - демек те са пълнежът, който ние създаваме, за да получим кохерентните знания и покой за душата Например за пространството като поле с енергия. Има един интересен проблем, който е свързан с това предположение. От една страна, кривината на пространството не е материален артефакт, тя е само свойство на материята, която определя пространствените отношения. От друга страна обаче, промяната на тази кривина може да породи гравитационни вълни, които влияят енергетически на далечните обекти, т.е. имаме пренос на енергия. Той разбира се трябва да е свързан някак и с пренос на материя, енергията няма собствено съществуване. При което материята при самият източник на вълните намалява. Как точно става в случая тази връзка - кривина-материя, не е ясно. Всичко е количествено свързано в теорията, но някакъв по-дълбок механизъм не се вижда с просто око. Проблемът е много интересен, но до сега физиците съвсем тихомълком просто приемат че гравитационните вълни пренасят и енергия, и продължават напред. Това поведение според мен е един ефект за достигане на кохерентност, който по някое време ще изплува като важен проблем. Така че, според мен няма голям смисъл да се фантазира само с цел запълване на някакви липси в представите, освен ако не пишеш книга по фантастика Това е само мое виждане на нещата...

Значи точно това не е вярно. Нютоновият закон за гравитацията описва както тела, които се приближават едно към друго, така и тела, които се раздалечават едно от друго, така и частен случай на тела, които стоят на фиксирано разстояние едно от друго. Това по никакъв начин не е прописано в закона. Законът само показва, какви промени се случва с материята при определени допълнителни условия. Условията, които не са в уравнението а са външни за него, оказват въздействие на характера на поведението на материята. Същото е и при разширението.

Явно не се разбираме... Искам да кажа нещо просто. В класическата физика, какво подхранва движението по инерция? За да имаме движение по инерция, трябва да имаме изобщо движение. Ако нямаш движение, няма да има и движение по инерция. Тоест движението е фундаментално условие, начално условие в тази задача - изначално имаме движение, затова и се проявява свойството "движение по инерция" - след като имаш движение, и при допускането че телата не си взаимодействат, движението по инерция става тавтология, друго име на самото движение. Същото е при разширението. Ако ГВ не е предизвикал раздалечаване на материята, няма да има раздалечаване на материята и в бъдеще. А вече особеността на уравненията, обвързването на геометрията с поведението на материята, води до нова терминология - "разширение на пространството". То не е някакъв особен член от уравненията, това е продукт че ГВ довежда до разхвърляне на материята. Нататък няма механизъм който да го поддържа - какво се случва, зависи от това как материята си взаимодейства, директно и индиректно чрез геометрията. Примерът с 4-сферата, която се разширява. При някакви начални условия такава вселена може да е затворена. Два обекта лежат на един меридиан на тази 4-сфера. Което може да доведе до ситуацията, че два обекта ще си взаимодейства гравитационно по късата отсечка, която ги свързва, но могат също така да си взаимодействат гравитационно и по дългата отсечка, която минава по дългата част на меридиана, който ги свързва. Това взаимодействие ще ги привлича в другата посока, което ще се изразява в намаляване на директното привличане (по късата отсечка). Тоест такава геометрия самата тя проявява някакво свойство на антигравитация, без никаква тъмна енергия. А всичо това е само поради определени начални условия, при които може да се създаде такава геометрия. Всичко тези възможностти се съдържат в уравненията и начални условия и се проявяват в решенията им. Тук не става дума за материалност или нематериалност на свиването и разширението. И свиването, и разширението, са продукти на поведението на материята. А поведението на материята при Айнщайн е силно свързано с геометрията, и до голяма степен е антиинтуитивно. И вече стигаме до философският въпрос, защо уравненията са такива, каквито са. Но това е съвсем друга тема. Въпросите които задаваш отговорите им се крият в това - защо уравненията са такива, защо условията от които започва ГВ са такива. Самите уравнения показзват какво се случва при зададените условия. Всички механизми на привличане и отбъскване се съдържат в тях, но не са явно прописани като някакви членове. А трябва ли да има причина? В това е въпросът. Значи, науката и философията се развиват чрез революции, съществени промени в знанията. Установените от една революция знания и логически връзки се наричат парадигма. В рамките на една парадигма имаме кохерентност в знанията, имаме стройна система от установени принципи, устойчива във времето, на база които нещата могат да се обясняват. При преход в нова парадигма част от базовите принципи става следствия на по-фундаментални такива. Но за това трябва да имаме пробив, научна революция, принципно нови знания даващи нов поглед. В момента се намираме в парадигма, установена от квантовата механика (и ТО). Тя замества парадигмата на класическата механика, която не съдържа понятия като квант, и обяснява света без него. В новата парадигма се оказва, че понятието квант води до неопределеността - двете са като дупе и гащи, така да се каже. Разкъсването и проясняването на тази връзка (евентуално) може да се случи при следваща революция, когато се появят доказателства за нови идеи. Следваща революция може да покаже и по какъв начин скоростта на светлината се запазва една и съща, да покаже нов механизъм. Но на настоящият етап това не може да се случи, няма нужната революционна осбстановка Затова в сегашната парадигма сме принудени да приемаме някои неща като даденост, скоростта на светлината е такава, неопределеността и квантите са такива. Познанието се развива на тласъци, с натрупване и взрив. Сега сме в някаква степен на натрупване, но пробив още не се очертава. Все още натрупаните знания добре обясняват нещата. Четеш по книжките, че еди кое си явление може да отвори път към нова физика, но за сега няма пробив в тази посока. А трябват имено нови наблюдения, за да проучим изключенията от сегашният модел. По отношение на неопределеността, няма придвижване също. А без това нищо не може да се направи.

Да опитам да го обясня по друг начин... Примерът който ти дадох, е почти класически. Идеята му е да покаже как разпределението на материята влияе на поведението и в цялост. Но той е ограничен, не отчита факта, че пространството не е контейнер, че геометрията му е динамична. До какво ще доведе динамичността - която също е част от решението? Нека разгледаме вселената като 4-мерен балон, който се надува от точката на взрива. Всички обекти са по повърхността му. Самото надуване е процес, който се определя от началното движение на обектите - ако вселената беше само от два обекта, колкото те повече се раздалечават, толкова вселената ще става по-голяма, защото тя не е нещо външно. Тук е същото, така че механизмът който "надува" балона е движението на материята. А това движение е зададено от условията на ГВ. Ако ГВ не беше предизвикал раздалечаване на материята (съответно разширяване на вселената), то вселена изобщо нямаше да има. Тоест импулсът за разширение се крие в неизвестните условиия на ГВ, и ние само можем да регистрираме че ситуацията е такава. От там нататък ние само можем да изследваме поведението на това разширение. Ако това начално движение го няма, няма да има разширение в смисъл раздалечаване на материята, нямаше да има вселена. Тоест ние разглеждаме нещата след някаква начална инфлация, довела до ненулева вселена, така да се каже, и разглеждаме устойчивостта на решенията след нея. Значи разширението е запуснато от ГВ, и по-нататъшната му динамика се определя само от конфигурацията на материята, тя е негов двигател, нищо друго. Конфигурацията на материятта определя геометрията, тази геометрия определя поведението на вселената, промяна в това поведение променя геометрията, и тка нататък, цикълът се затваря. Тоест тук имаме взаимно обвързан сценарии, материята си взаимоодейства директно, както и индиректно чрез геометрията, която се описва с уравненията. Тази индиректност липсва в Нютоновият модел, и това е важна разлика с класиическите представи. Това само може да променя началната насока на развитие (разширението) в една или друга посока (към свиване например). В тази посока ми беше и примерът. Там разширението се предизвиква от началните условия, телата да се раздалечават. И нищо не го подхранва, гравитацията е такава, че работи срещу него, т.е. разширението не е заложено в самите уравнения, описващи гравитацията. Но при динамична геометрия законът за гравитация не е точно същият, това е поради самата конструкция на уравненията на Айнщайн, и затова влиянието върху разширението има повече варианти, по-сложно е. Особено при малка вселена компонентите на тензора на Ричи стават съществено различни от тези при голяма вселена, и те също влияят съществено. Например решението на де Ситер, което показва, че особено в началото вселената може да расте експоненциално, игнорирайки материята, т.е. можем да имаме условия за инфлация. Но самото разширение е начално условие в тази задача, а вече поведението му се определя от уравненията - разпределението на материята и нейното движение. Вече не знам до колко ясно се изразявам...

Значи пак да повторя, разширението е следствие. Дали ще има раширение или не, зависи от рапределението на материята, и съвсем не е очевидно - трябва да се решат уравненията, и тогава се разбира. Ето ти един пример: вселена само от два обекта, и без тъмна енергия. Какво ще се случи в такава вселена? Както и да се движат обектите, между тях ще действат сили на привличане. Тези сили с времето ще забавят раздалечаването на обектите, а после ще предизвикат и свиване. Имаш вселена, която се разширява в началото, после колапсира. Разширението на какво се дължи? На зададените условия за движение в началото. Няма друга причина. Колапса на какво се дължи? На силите между телата, действащи в посока привличане. Сега по-сложна задача. Имаш равномерно запълнена вселена. По какво се различава от горният пример? По това, че всеки обект изпитва равномерно сила във всички посоки, която се компенсира. Тоест началното условие - за разширение - го има, но няма условие за колапс на вселената. Ще имаш вселена която се разширява безкрайно. Най-опростен класически пример. Различава се от класическата физика по това, че самата геометрия позволява динамичност. Виждаш ли как самото разпределение на материята води до различни резултати?

Всеки модел в началото е измислен. Той става реалистичен, когато се потвърди с експерименти, до тогава е хипотетичен. За Големият взрив имаме реалистичен работещ модел. Е как да не е базиран на факти? Имаме факти, осмисляме ги в посока която ги обединява. Трябва да намериш връзките между фактите, иначе полза никаква. Тоест създаваме модела на база общите характеристики на фактите. От полученият модел получаваме следствия, проверяваме ги - те са верни. Това се иска от модела, няма други изисквания. махни си капаците. Пак си се объркал нещо. Науката не е просто събирачество на факти. Това да не ти е форма на филателизъм - трупаш там, и толкова? Не, науката е изграждане на модели на база общите черти на фактите, на база тяхното осмисляне и абстракция. Трябва да изградиш обща абстракция от фактите, която да работи и да дава предсказания. Фактите сами по себе си са мъртви и безполезни. В случая нямаме никакви проблеми. Моделът на Големият взрив, изграден от наличните факти, върши прекрасна работа. Много по-умни хора от тебе казват, че това е най-добрият модел, обясняващ наблюденията, и аз съм съгласен с тях. Ти ако имаш по-добър модел, моля, представи го. А такова тесногръдо отношение което показваш, няма полза от него. Много си заблуден. АКо смяташ, че моделът на Големият взрив е някаква религия - опровергай го. Покажи че е само измислица която нищо не обяснява. Но е добре първо да разбереш за какво става дума при него, щото до сега се изказваш напълно неподготвен.