scaner

Орбита на Луна Малко по-долу на страницата пише в таблицата: Средно разстояние до Земята: ~384403 км. В дебелите книги могат да се прочетат всички фактори при които е определено това число. То за това е средно, щото не зависи от някакви фактори. Шпага, на няколко места съм написал: отговорите на въпросите се дават само на база знанията в текущата парадигма. За сега тази теория е достатъчно вярна, за да можем да градим изводи на нейна база. Въпроси от типа "ако" в случая нямат смисъл. Ще се самоцитирам: Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега . И каква е връзката? Ами погледни, нашата вселена не прилича на вечна, някакви си по-малко от 14 милиарда години от как е почнала да се изявява А какво е Господ? И може ли да създава вселени? Айде по-сериозно.

Да. За разлика от това, науката да не знае отговора на даден въпрос. Ти още не си припарил в квантовата механика, там е тъпканица от безсмислени въпроси. Например въпросите, свързани с определянето едновременно точно положение и импулс на квант. Там въпросът по каква траектория се движи частицата между две точки е безсмислен. Въпросът къде е била частицата преди да взаимодействаме с нея е безсмислен. Просто бедна ти е фантазията. И именно на фона на целият този куп от безсмислици (а ние очакваме да има смисъ в тях, защото така сме свикнали с класическата физика), квантовата механика е много порядъци по-точна от класическата. И за това е добре човек да свиква и да разпознава безсмислените в някаква парадигма въпроси. Е как да не следва? Това е определение Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението. Човече, мърдай гънките, че ще се схванат от бездействие...

argumentum ad passiones? Пак нищо не си разбрал. Именно. Затова въпросите с неизвестните за науката отговори съм разделил на два големи класа. Иначе няма как да се видят безсмислените сред тях. Е, който не чете, няма и да разбере

Свободни съчинения, както обикновено... Първо, да напомня: всеки опит за търсене на отговор става на база натрупаните до момента знания, текущата парадигма. Не може да се разсъждава на база знания, които (вероятно ) могат да се получат някога в бъдеще, просто защото сега ги няма и не е ясно какви ще бъдат. Така че с фантазиите до тука. По тази причина въпросите най-общо могат да се групират в четири класа: 1. въпроси, формулирани синтактично коректно, но семантично лишени от смисъл. Те са безсмисени въпроси, по очевидни причини; 2. въпроси, на които имаме достатъчно познания, за да дадем отговора (независимо дали в бъдеще този отговор ще остане верен или не (примера с плоската земя и т.н.). Това са най-често срещаните въпроси, те имат отговор; Въпроси, за които нямаме информация за конкретният отговор. Тези въпроси се делят на две основни групи: 3. в натрупаното знание няма ограничение за валидността на въпроса. Просто, на настоящият етап не знаем техният отговор; 4. имаме знание, което показва, че такъв въпрос не може да има отговор. Въпрос който не може да има отговор е безсмислен въпрос. Примери. По точка 1. - въпросът даден от Младенов: Защо кило триъгълник и двама-трима? По точка 2.: Колко е средното разстояние между Земята и Луната? По точка 3. - примерът даден от Младенов: Сами ли сме във вселенета? По точка 4. вече се натрупаха примери. Ето един прост геометричен пример: Даден е триъгълник със страни равни на квадратите на първите три цели числа: 1,2,3. Колко е височината към голямата страна? На пръв поглед нормален въпрос. На втори поглед - ми да му мислят математиците, ние за сега не знаем отговора. Тоест вероятна класификация 3. - не знаем за сега? Но ако човек се разрови във натрупаното знание, ще открие следното ограничение: за всеки триъгълник сумата от две произволни съседни страни трябва да е по-голяма от третата. В случая обаче страните са с дължини 1,4,9, и това не е изпълнено. Такъв триъгълник не съществува, и въпросът е безсмислен - не може да се отговори с "колко". Тук сме в класификация 4.. Но ако въпросът беше формулиран на "може ли да се изчисли височината към голямата страна на този триъгълник?", този въпрос е с прост отговор не, класификация 2. Въпросът който зададох на Шпага: как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината? Първосигнална реакция - не знаем, може би 3.?. Но като се замислим, знанието натрупано в теорията на относителността ни забранява да предаваме такава информация. Формата на въпросът формулиран с "как" е безсмислен въпрос, класификация 4.. НО, ако реформулираме въпросът на можем ли да предаваме информация с надсветлинна скорост? то този въпрос вече е смислен, и има прост отговор: не, класификация 2. Въпросът който Шпага припозна: дали скоростта на светлината е максималната възможна? На сегашният етап нямаме определен отговор. Знанието ни, нито една теория не забранява това. И теорията на относителността не го забранява. Затова се говори за възможни хипотетични частици "тахиони". Теорията на относителността само забранява на частица движеща се с подсветлинна скорост да надхвърли скоростта на светлината, както и обратното - частица имаща надсветлинна скорост да намали скоростта си под светлинната. Така че този въпрос е смислен, но с неизвестен отговор: 3.. И накрая въпросът Защо вселената съществува?. Ако тя съществува вечно, този въпрос няма отговор - липсва причината която я е създала, а тази причина е свързана със отговора, който в най-груба форма би бил: съществува защото е създадена, с подробностите на това създаване. Така както същото се отнася за Бог - вечният Бог няма причина за съществуване, той Е. Можем да търсим отговора на въпроса само ако проучим причината. Но в нашият океан от познание имаме следното знание: по отношение на нашата вселена ние не можем да проследим причина - опираме във времевата сингуларност и нататък нъц. След като не можем да намерим причина, се връщаме в ситуацията с вечната вселена - въпросът няма смисъл, вселената Е. В религиозната догматика вселената е създадена от Бог, и тя съществува защото Той е пожелал това. Това е по класификация 2. стига това да се оцени на знание Но от гледна точка на науката този въпрос е безсмислен, класификация 4. Това са възможните отговори на база тази парадигма, и други няма. Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега . И аз това казвам: приберете си ги и си ги лекувайте тези хора, че е угнетяващо да се гледа как се мъчат

Шпага, въпросът е как можем да предаваме информация с надсветлинна скорост, а не дали скоростта на светлината е максималко възможната Става дума за разлика между въпрос който не може да има отговор, и въпрос на който не знаем отговора. Естествено, за настоящата парадигма, тя осмисля всички въпроси. Но мисля че почваме да разваляме хубавата тема. Сори, Втори...

Това е друго. При него предаването на информация се забранява от no communication theorem.

Ами до колко смислен е въпрос, който не може да има отговор? Ето по-прост и обозривм въпрос от тоя род: как да предадем информация със скорост по-голяма от светинната? Хайде, прецени ти.

Задаването на безсмислени въпроси е най-краткият път към Бог Затова въпросите трябва да са смислени.

Въпрос който принципно няма отговор, е безсмислен - по определение.

С какво помагаш, след като нищо не предлагаш? Да се върнем към исконните ценности, и да разчитаме на отговорите на поповете? Не виждам друго предложение От друга страна, какво и е неудовлетворителното на концепцията? Това че не я разбираш? Друго няма от къде да се вземе... Точно така. Защото не предлагаш абсолютно нищо, с което да се замени сегашната концепция, съответно не предлагаш алтернативен път за отговор. Правилно си разбрал, това е единственият възможен изход да получиш отговор по научен път. Кои сте вие "мислещите"? И какви недостатъци критикувате, като изначално не сте наясно с нищо от това дето си мислите че критикувате? Що ни разсмиваш бе Евентуална причина за съществуване трябва да се проследява преди възникването на вселената. А точно това е невъзможно и обезсмисля отговора.

Временна, невременна - няма друга. Не може да дадеш отговор от името на концепция, която в момента не съществува. А съществуващата концепция ти казва право в очите - въпросът е безсмисен. Изобщо, ти от къде си сигурен, че някоя следваща концепция ще се различава силно от сегашната? Болно фантазиране... Разбира се, имаш изход - да се присъединиш към някоя от масовите религии, които имат "отговор" на всички въпроси Физиците винаги разчитат на потвърдени във възможно най-голяма степен теории. Теорията на Големият взрив - теория, не е хипотеза - тя дава предсказания, които са потвърдени. В момента няма по-добро от нея. Търсиш отговори - падаш на колене и я молиш Или си фантазираш религиозни глупости, както в момента правиш. Няма друга възможност. Тва е положението, и да искаш, и да не искаш.

А дали е въпрос? Въпросът "защо" свързва причина в причинно-следствена връзка. За вселената обаче, когато тя възниква, по сегашната концепция имаме сингулярност във времето - невъзможно е да се проследят причини довели до нейното възникване. По тази причина въпрос "защо" по отношение на вселената няма смисъл

Защо трябва да те спирам? Има много други начини, ти си елементарен - сам играеш срещу себе си.

Нали прочете при какви ограничения всеки може да си изказва мнението? Или и с българският имаш проблеми? Е, като не спазваш тези публични ограничения, ти просто се излагаш. Тук разчитат в началото на собственото съзнание. После става както при Лапландеца. Има и по-фрапиращи случаи.

Аз само ти показах, че дори критерият ти дали един форум е говорилня или не, не работи. Какво остава за всичко останало...

Ами те и да го бяха построили, не биха се чувствали в хармония. Щяха да разберат цялото безсмислие и катастрофа на строй, който дава "всекиму според потребностите" в един свят с ограничени ресурси (а и как ще се задоволяват тези потребности, като ще изчезне стимула да се работи нещо друго освен задоволяването...). От тук е ясно, че пътят към такава цел не носи никакво удоволствие (поне не и за нормалните хора). Тук проблемът е, че хората се обсебват от целта, и всяка засечка тогава ще е зле. Според мен, колкото по-високи цели си поставяш и колкото повече те обсебва тяхното постигане, толкова от по-високо може да паднеш. Това е нещо като пиенето - след голям купон идва силен махмурлук (разбира се, различни хора го понасят различно). По-добре е да се консумира редовно, но по малко. Тоест да се покрие пътят с по-малки и лесно достижими цели, както казваш, за да се инкасира по-голямо и устойчиво удоволствие от интересната битка с проблемите и тяхното решаване, това е самият път. Щото на човека това му остава. Но там в далечина трябва да има някаква цел, за да поддържа посоката и стимула. Но пак повтарям, това е само моята интерпретация на мисълта на Лао Дзъ.

Ами разбира се че не са елементарни нещата, аз това непрекъснато повтарям. Сегашното установено виждане е, че пространството, както и времето, са определени, отделени и до известна степен извадени извън контекста проявления на материята. Пространството ще има такива свойства, каквито проявява материята в съответната област, която сме етикетирали с табелката "пространство" например (реално става дума за пространство-време за сега, по-нататък може да е нещо още по-компексно). Цялата тази съвкупност от свойства на материята, които сме оградили с оградата "пространство", за нас е модел. И ние точим съответните инструменти, с които да описваме този модел. Най-простият инструмент с който работим в тоя модел, е геометрията. Чрез нея ние систематизираме тези свойства на материята, които групират качеството "пространство", и можем да работим количествено с него, както и да описваме отношението на материалните обекти с тези качества на материята.. Понякога обаче се оказва, че има тънка структура в тези свойства, има проявления, които простият модел на геометрията не описва. Тогава се налага усложнение на модела. Например, простият евклидов модел е заменен с по-сложният риманов, за да може едни допълнителни проявления на материята в полето, оградено с табелата "пространство", да се вземат пред вид. Например кривината на пространството. Тук веднага възниква любопитен въпрос: значи в полето оградено с табелката "пространство" се изявяват нови материални отношения. Един сравнително прост модел е, тези отношения да се отделят от модела на пространството в самостоятелно материално проявление - това което Айнщайн споменава, че е нещо като етера (но не светоносния), който да е материална среда носеща кривината. Тук въпросът не е решен, поне на този етап, защото дали ще описваш кривината с по-сложната геометрия, или ще въведеш нов материален обект, на този етап е равностойно по ценност - и двата подхода в крайна сметка ще описват едно и също нещо. Затова физиката за сега просължава да ползва геометричният модел за кривината като по-продуктивен и прост. Квантовата механика дава нов принос към този модел. Тя изисква пространството да не е празно, а в него да има равномерно разпределена огромна енергия, остатъчната енергия от нулевите състояния на квантовите полета. Това е така наречената zero point energy. Тук вече самата квантова физика е поставена пред проблем - чрез измерване се установява наличното количество такава енергия (оценено чрез ламбда-членът на уравненията с които работим), а самата квантова механика предсказва 100 порядъка (!) по-голяма енергия. Това за сега е проблем, който не е решен. Но колкото и да е тази енергия, тук е важен следният факт: в микромащаби имаме квантови флуктуации, тоест промени в тази енергия. А по уравненията на Айнщайн тези промени водят до промени в кривината на пространство-времето, и колкото е по-малък мащаба, толкова по-сериозно "кипи" кривината. Тоест в микромащаби (сравними с планковата дължина) пространство-времето става на квантова пяна, губи се гладкостта с която ние сме свикнали да ги описваме чрез простата геометрия, която ползваме до тук. За да се справим на това ниво, явно трябва да усложним модела. И тук пак идват на помощ "сестрите" на геометрията, например топологията. Докато геометрията описва поведението на модел от гладко и непрекъснато пространство, топологията позволява да описваме допълнително и свойствата на пространство с "дупки". Всъщност това е общият модел на всякакви "пространствени решетки", само че не на занаятчийско и класическо ниво, а много по-сериозно. Лесно е да си представим пространство с дупки в двумерната повърхност, интуицията не работи когато се налага да си го представим в тримерната и нагоре области. Затова и тук моделът се математизира тотално.Ето един пример на топологически еквивалентни фигури: Топологията запазва броят на "дупките", и двете фигури, геврекът и чашата, имат само по една дупка. Това е добра основа за опит за описване на тези допълнителни проявления на материята, които не се вписват в досегашният модел, изискващ гладкост и непрекъснатост. Всъщност гладкостта може да се нарушава и без топология, примерни сингуларности в римановата геометрия водят до космическите струни и космическите стени, но това е друга тема. Досегашният модел на геометрията има много пряка връзка с физиката. Според теоремата на Еми Ньотер всяка симетрия в пространството (и времето) води до съответният закон на запазване на определена величина, което свързва директно геометрията и физиката. Например: - еднородността на времето -> закон за запазване на енергията; - еднородността на пространството -> закон за запазване на импулса; - изотропията на пространството -> закон за запазване момента на импулса; - калибровъчната симетрия -> закон за съхранение на електрическият заряд, и др. Всъщност от тази теорема, ако продължим симетриите и законите за запазване (лептонен заряд, барионен заряд и т.н.), стигаме до струнната теория - пространството трябва да е 11-мерно, за да можем на всички наблюдаеми закони за запазване да свържем със симетрии... Да продължим с топологията. От картинката по-горе се вижда още един закон за запазване - на "дупките". Това е интересна посока за размишление, каква симетрия във физиката той би дал... Но да не се отклонявам, че темата е безкрайна. ВЪвеждането на топологичните свойства на пространството - пространство с "дупки", може да даде нови възможности, с които да заобиколим нарушението на гладкостта в обикновената геометрия. Нещо повече, отварят се интересни възможности. Кип Торн и Чарлз Мизнер в книгата си "Гравитация" дават на тази база един интересен геометричен модел на елементарна частица. Пространството описващо тази елементарна частица изглежда като капак на тенджера: Значи представи си, че плоскостта на капака е самото пространство (в случая в двумерен модел), а израстъка над него е такава топологична особеност. Тази особеност според топологията е неунищожима, тя може да се премества по пространството, но геодезичните линии на геометрията около нея ще бъдат много особени, което би дало възможността да се описва заряд чрез кривината около тях... . Този елементарен модел ни дава възможност да опишем заредена елементарна частица, която е неунищожима. Върху гладкото пространство имаме фльонга, която не може да изчезне. Но ако към нея се доближи подобна фльонга, но обърната надолу (отрицателен заряд), двете могат да "анихилират" (един вид, частица и античастица), пускайки вълни по пространството. Един вид, много базов модел на самата материя Разбира се, този модел има куп проблеми в дълбочина. Но посоката е плодотворна, особено ако се надгради топологията с възможност дупките да се множат, нещата могат да загрубеят и да станат много сериозни. Тук се работи, примковата гравитация например. Проблемът, както виждаш е, че за да се опише всичко това, трябва сериозна математика, представите ни не вършат никаква работа. Айнщайн е загубил много години да работи в тззи посока, но без да ползва топологични инструменти - те биха променили неговите уравнения, а той не е искал да изследва тази посока, пък и не е бил толкова добре с нужната математика. От казаното до тук се вижда следното. В цялото многообразие от свойства на материята ние изваждаме една група, и ги наричаме "пространство". В самата група се оказват тънки и слабо забележими свойства, които по-прост модел не може да опише, и той трябва да се усложнява. Можем да опростяваме модела, въвеждайки материални субекти като носители на определени свойства (кривината), можем да не го опростяваме, ако искаме да държим нещата във холистична връзка. А вече дали пространството ще е дупчесто или грапаво, всичко зависи от свойствата на материята, които се опитваме да моделираме.

В това е смисъла на мисълта на Лао Дзъ: "Не целта е цел, а пътя" Според мен човек трябва да си поставя по-недостижими цели, ако иска да живее в хармония със себе си. Да си планираш така целите, че по-близкосрочните от тях да са част от пътя

Тук сме във форум "Наука", форум с тематика. Има сериозни под-форуми, като Физика, има и говорилня. Цитирам точка 30 от правилата: - 30. проектът „Форум Наука" е консервативен и дори донякъде позитивистки. Екипът е убеден, че по всеки въпрос съществува минимум от фактология, който задължително трябва да бъде усвоен, за да може човек да си позволи мнение. Това означава, че сайтът, списанието и форумът са абсолютно неподходяща среда за паранаучни или псевдонаучни възгледи. Същностни разглеждания на хипотези като например автохтонния произход на българския народ, плоска Земя, световна конспирация, несъстоятелност на еволюционната теория и подобните им не са добре дошли. На псевдонаучната проблематика тук в най-добрия случай гледаме като на обект на психологическо и социологическо изследване. В пространството на „Форум Наука” ще бъдат излагани, коментирани и критикувани само теоретични и експериментални проблеми, изложени с достатъчна степен на сериозност и фактологическа обосновка. Целта ни да бъдем полезни като поле за изява на млади учени, място за практическа помощ за студенти и ученици и за обогатяване на най-широк кръг любители ни задължават към такъв консерватизъм. Да ти прилича на декларация за говорилня? Пак ти казва, просто си сбъркал форума и толкова ти е пипето, че не правиш разлика между физика и говорилня.

Пак да ти повторя: не си ми в категорията и не си в позиция да ме оценяваш. Можеш да отговаряш само за себе си. За мене ще мислиш като прочетеш поне част от това което и аз съм чел. Ама и да го осъзнаеш в смислена картинка, че то не е една беля, само с четене не става Само това ли те впечатлява? А не те ли впечатлява, че ти пръв почна да обиждаш? Ъ? Е, щом не ти прави впечатление, моля. Получаваш. Сега изведнъж почна да ти прави впечатление, защо ли? Точно така, каквото повикало, такова се обадило. Не те ли впечатлява, че имбецилното ти поведение към физиката, да не приемаш и да не реагираш на всякакви съвети свързани със съвременната наука, си проси хард отношение? Трябва ли да изреждам още какво би трябвало да те впечатлява? Ми във форум по физика си, говори за физиката, използвай езика на физиката, вниквай в нещата които не са ти ясни, поучавай се от грешките които ти се показват, обяснявай ти ако знаеш повече, използвай научният метод, а не само с тръшкане. Но с това дърварско отношение, какво всъщност очакваш? Пак се замисли, не си ли сбъркал насоката на форума?

И аз да допълня: това е най-близкото до истината, до което се е добрала човешката цивилизация. Трябва да се гради над него, а не безмозъчно да се отрича, без да се предлагаа алтернатива. Схващаш или не схващаш? А ти нищо не предлагаш - всичко което си представяш в бедното си въображение, човечеството го е минало и задминало, и с основание. Добре е да научиш и основанията, а не само да се тръшкаш че не ти харесвало. От това никой няма да се впечатли, такива с фадроми да ги ринеш, няма да ти стигне живота.... Точно така. И се е развила чак до тук. За да продължи да се развиваа, трябва смислено предложение, а не тръшкане от инат да не би да ти влезе някаква мисъл в главата... Що се страхуваш да научиш нещо? Защото твоят инат е страх пред непознатото, консерватизъм в най-деструктивна форма. Опитай и ти. Четенето не яде и не боли, но си има много положителни екстри. Учи на ум и разум например, затова го практикуват масово. Без четене никой не е прокопсал. Батка, не си в позиция да ме критикуваш, преди да порастнеш. Прочети поне една десета от това, което аз съм чел, да ти се развият малко гънките и на тебе, после пак ще говорим. Както вече посочих, страдаш от неосъзнат ултракрепидарианизъм. Много коварно страдание

Ето една прилична книга по философия, в която в доста пригледен вид са събрани фундаменталните философски понятия, без които физиката общо взето не може да се разбере: Малышкина М. Философия. Шпаргалки Книгата се зарежда с бутона GET най-горе на страницата. Понякога сървъра може да е претоварен, но за сега толкова можем Книжката е оформенна под формата на малки листчета за преписване (пищови), така че на тях са най-съществените неща. За повече подробности вече трябва да се отварят дебелите книги. Аз бих посъветвал преди да се говори наизуст, да се прочете нещо от там - на 68 страници е конспектирано хилядолетно събирано знание. Това за което спорим тук се намира ннякъде на страница 50 и нататък. Кратък отрязък (с образователна цел) за пространството и времето ето ТУК. Отрязъка е от по-новото и разширено издание, което обаче го нямаме в свободен достъп... Тази книга естествено не решава всички въпроси, но дава светлина върху базовите понятия, и ориентира за по-нататъшно четене. Но пак повтарям - абсолютно глупаво поведение е човек сам да си измисля съдържанието на непознати му чужди думи, вместо да отвори речника

Докато си летиш ей така, инерциално, няма значение каква ти е крайната цел, физиката зависи само от физическите закони в твоята система. Просто казано, за тебе протяжностите (и отстоянията) на обектите, които за един (подвижен спрямо тебе) наблюдател са неподвижни, ще бъдат по-малки в сравнение с оценените от него (разбира се, само по направлението на взаимното движение). Вярно е и обратното, оценките на споменатият наблюдател за същите обекти ще бъдат по-големи от твоите, проста математическа връзка. Обекти, които за споменатият наблюдател са подвижни, в зависимост от обстоятелствата мога да имат по-малки или по-големи протяжности за тебе. Дължината е само число, с което ти оценяваш количествено тези качества на материята. Тук има една тънка уловка. Ако сменяш скорост или посока, т.е. се движиш понякога неинерциално, то за да е верно горното, трябва да си летал достатъчно дълго инерциално. Това идва от факта, че в лоренцовите трансформации участва и времето, и за да разчитаме достоверно на тях периодът време трябва да покрива всички събития които участват в тях, и в двете системи. Иначе е доста по-сложно.

Кое и е грешното на логиката? И двамата виждат, че дотогавашният модел има пропуски, и двамата използват идеи които са в много по-добре по отношение на експеримента. Нито един от тях не променя езика на физиката Но добавят нови понятия в този език - например Айнщайн показва връзката на пространството с времето, въвежда пространство-време. Пространството което той ползва като понятие, си остава такова каквото е поне от времето преди Декарт. Времето е адаптирано за диалекта на физиката като величина с количествена характеристика, иначе нищо в неговият смисъл от Аристотел насам не се е променило. Езикът на физиката непрекъснато се ошлайфа и адаптира към новите предизвикателства. Но между 18-ти и 21-ви век нищо съществено в него не се е променило. Променят се постулати, но това е друга бира. И е срамно ти сега да се пънеш че нещо не ти харесвало от езика, без да си се запознал с него. Преди борбата трябва да са налице основанията, иначе такава борба е безсмислена. Нощни кошмари върху мокри вестници не се броят за такива. Ако много искаш такава борба, пишеш статия в някое уважавано списание, за да доведеш до вниманието на останалите учени кой с какво е сбъркал и кое е по-правилното. Няма друг начин. А с такива кокошкарски истории по форумите, от такова тръшкане полза никаква. Ще си умреш безсмислено "борещ" се. Много по-умни хора от тебе са измислили това с което си мислиш че се "бориш", и за да имаш успех, трябва като минимум да разбереш труда им и мотивите им. А ти дори не се опитваш, и компенсираш с фантазиране. И това че квантовата механика те поразява с нещо, и това че СТО те поразява с друго, имат общ корен - незнанието. В единият случай не разбираш нищо, в другият се заблуждаваш че разбираш. Това обикновено се лекува с повече четене. Стига да има желание, което при тебе не виждам.

Значи ти се отказваш от възможността изобщо да коментираш науката? Защото това с което не се съгласяваш е общият език на физиката. Че какво правиш в тоя форум тогава? С нищо не можеш да допринесеш по коментарите свързани физиката, в които общоприетото понятие за прострнство и време е базово за разбирането и. Приличаш ми на един човек, настояващ да живее във Франция, но отказващ да учи френски. А французите в това отношение са много консервативни в това отношение, определено няма да приемат да учат твоят език... В края на крайщата, на кой му пука дали изявяваш принципно или друго несъглаасие с топлата вода? Нищо подобно. Под наука в момента се разбират физиците и на 21-ви век. Просто чисто исторически понятията са се избистряли с хилядолетия, и в последните 200-300 години се е стигнало до достатъчно яснота и устойчивост в тях, която да не пречи на развитието на самите понятия от една страна, и да е достатъчна за да се поддържа общ език между учените, както и да има нужната гъвкавост в самите понятия, която да не пречи на развитието на науката. Но твоето мислене е замръзнало на ниво наука 19-ти век, явно. Това обяснява много. Прав ти път. Сега сме 21-ви век, и понятията са същите. Няма значение кой на какви идеи е привърженик. Има значение коя идея с какво е подкована, доколко е приятел с експеримента. Привържениците са основно два типа - такива, които са привърженици на база субективни усещания ("не ми харесва нещо", "боли ме зъб и за това"...) като тебе, и такива, които оценяват сериозността на идеята в светлината на експерименталните доказателства за нея. Една идея може да е много по-неинтуитивна и непривична от друга, но ако тя се оправя по-добре с експеримента (с цялата общност на фактите, не само с конкретен резултат), привичността и интуитивността нямат никакво значение. Преразглеждането, от друга страна, не е субективен процес - "така ми е скимнало, не ми харесва на виолетовото, ще си го преразгледам...". Преразглеждането е сериозен процес, в който участват много хора и експерименти, и който трябва да доведе от един консенсус до друг, по-обоснован и стабилен.