scaner

А какъв е проблемът? Нека за наблюдател 1 си изберем едно произволно направление, характеризиращо се с ъглите в полярната система (fi,tita). От момента на светването светлината се разпространява от началото на отправната система по това направление със скорост C и за време T ще измине път R = C.T. И тъй като за това нямат значение стойностите на fi и tita, то светлинният фронт ще отстои от началото на отправната система на разстояние R по всяко направление, т.е. ще има форма на сфера с радиус R. Абсолютно същото разсъждение правим и за наблюдател 2. И там светлината се разпространява във всяка посока със скорост C от началото на отправната система, и за време T1 тя по тази посока ще измине път R1=C.T1, и фронтът образуван от светлинките по всички направления пак ще е сферичен. При това светлината която изследват 1 и 2 е една и съща :)

Колкото и да повтаряте една глупост, тя ще си остане такава. Още повече, че твърденията ви не се основават на никакви факти и доказателства. А и както вече ви показах, на всяка крачка "доказвате" на база допускане на логически противоречия, което обезсмисля всичко казано. Никой уважаващ себе си участник не би допуснал такова смешно положение. Това което твърдите че "не било вярно" е едно просто относително движение, каквото всеки може да установи в най-различни варианти, ако погледа небето с телескоп. СТО не твърди нищо за такова движение, нито пък Нютон. Това вече ви беше обяснено нееднократно. СТО безкомпромисно удовлетворятва този критерии. Нямате си и на идея колко добре се справя. Това че някакви заблудени не са наясно и халюцинират глупости, изобщо не и пречи. Няма как да и попречи. Ей тук в Уикипедията са събрани на куп най-модерните изследвания, търсещи отклонение от постулатите на СТО и търсещи preferred frame, с отрицателен успех независимо от колосалната точност която е достигната: Modern searches for Lorentz violation Както виждате, никой нормален човек не интерпретира диполната анизотропия на CMB като нарушение на СТО-принципите, просто защото тя не е такова нарушение. Само заблуден човек може да си въобрази такова нещо и с такава упоритост да го повтаря. Нпо това си е само ваш проблем. Нищо не посочвате. Измисляте си и фантазирате, без връзка с реалността.

Е нали точно това е въпросът - какъв е "Нютоновият смисъл" Нютон ясно се вижда какъв смисъл влага - ускорителните движения, въртенето, докато вие какъв смисъл влагате, си е мистерия.. Начел сте се с някакви жълти вестници за СТО, това е. Ако СТО беше отменила абсолютните движения, това можеше единствено да стане с постулат - крайъгълен камък, който да даде нова посока. Това означава "по условие" - постулат. Но такъв постулат няма, естествено,. Затова няколко пъти вече ви показах, вие критикувате не СТО, а кривата си представа за нея. И да, тази представа определено е грешна.

Като че ли падате от небето. Още в началото на тази страница ви го обясних, може би за трети път вече. Ама предразсъдъците ви не позволяват да схванете за какво става дума. Е, надявам се вече да сте го чули.

Ами причината е ясна - защото физиката боксува и е изправена пред непреодолими противоречия. Какво друго може да се направи, освен да се предефинира? И Поанкаре това е опитал да прави, и Айнщайн го е направил. Поанкаре е подходил с повече математическо виждане отколкото физика, в този смисъл Айнщайновата идея е по-адекватма, и е късмет че Айнщайновата публикация е излязла първа. Но както са написани нещата, тя щеше да си извоюва и без това водещото място. Нютоновата физика е стигнала до границите си, и се е предала

Превъртете сега до 83-та страница, където започва физичната част. От там до края някъде да се ползва "абсолютно място"? Да се дефинира как се открива такова място? Как се открива абсолютно движение"? Да се среща "абсолютно стационарно пространство" изобщо? По-важното: в някаква количествена формула да участват тези величини, за да може някой някога в неопределено бъдеще евентуално да построи спътници и да ги измери? Не, не са количествено дефинирани, не са количествено определяеми - по никакъв начин, принципно. Това е важното в тази книга - тези величини са философска фикция, те не са реални защото не могат да бъдат определени. Те са неработещи постулати, които не дават проверими следствия. Не се използва тази терминология нататък в Принципите от самият Нютон. Използва се само "абсолютно движение" в смисъл на ускорено движение и абсолютно пространство като някакъв репер за сравнение на промените при ускорено движение - мътна концепция, която физиката оставя на течението на историята да я отнесе. . Равномерното и праволинейно движение не е абсолютно, и не е свързано с преместване между абсолютни места То е добре описано количествено и е измеримо по тази причина, когато го има. Четете ама не мислите. И ви се обяснява, и не вдявате. И по още пет пъти ви се обяснява с различни подходи, пак не вдявате - заслепен сте от предразсъдъците. Те ви карат да питате едни и същи въпроси, независимо че вече са им дадени отговори. Е това вече е диагноза. Не, не скъсва, а само разширява абсолютното пространство до абсолютно пространство-време. Да, самото пространство и самото време взети по отделно вече не са абсолютни, но това е само надграждане, което отваря нови възможности. Май не сте си пили хапчетата скоро? Колко пъти вече обсъждахме това, че Айнщайн не премахва абсолютното движение? То бива бива, ама не сме в детската градина. Ще ме извинява bojkoiwanow, но някои неща трябва да се нарекат с истинските им имена. Отговорът е железен - много силно сте се объркали, и това е световъртеж от дългото тъпчене на едно място.

Ами щом магнитното поле прониква в трюма, значи трюма има "прозорци" които пропускат нещо от вън. Ще трябва да го екранираме по-добре. Идеята на трюма е, че външни сили не въздействат на уредите ни. Иначе имаме същия случай като прозорците на влака, само че тук външните движещи се лампи ще се играят от магнитни нееднородности. Да, трябва да се погрижим и за гравитацията, защото и тя е противопоказна на инерциалното движение. Колкото до махалото на Фуко, то само показва, че корабът не се движи инерциално и тук влизаме в конфликт с условието. На инерциален кораб махалото на Фуко не трябва да променя равнината на колебанията си.

Съвсем очевадно. Защото не го отхвърля, нали? И го прави на абсолютно пространство-време. И в двата случая "абсолютност" няма връзка с равномерно и праволинейно движение. А вие първо можете ли да дефинирате кое движение е "абсолютно"? Защото до сега използвате едно понятие, което е лишено от смисъл във вашата интерпретация. Според Нютон, абсолютно движение е това движение, което не може да изчезне с проста смяна на отправната система. Например, както казва сам Нютон, това е ускорителното движение - чрез избор на никоя (инерциална) отправна система ефектът на ускорението не може да бъде компенсиран. Дадох ви пример с движението на газа, изразяващо се с температура - във всяка отправна система температурата ще е една и съща, движението на газа не може да изчезне. Такова абсолютно движение не изисква отправна точка. Равномерното праволинейно движение обаче може да изчезне, затова то не може да е абсолютно. И то изисква отправна точка. Затова не трябва да се бърка такова движение с абсолютното, при което е намесено ускорение. Движението което откриват спътниците е именно равномерно и праволинейно движение, то не може да е абсолютно. И естествено, то си има отправна точка - точката спрямо която се определя доплеровият ефект във физиката. По същият начин и скоростта на светлината е абсолютна - няма отправна система, в която тя да бъде нула. Това е смисъла на абсолютността, която е могъл да си позволи Нютон. Иначе ще влезе в противоречие с другите си принципи. За Нютон ускорението е абсолютно. Е, същото е и в СТО. Чак в ОТО това се променя, но до там не сте дорасли още. Всяко ускорено движение е абсолютно и за класическата физика, и за СТО. По простата причина, че Айнщайн заема изцяло класическата физика в рамките на инерциалната система. Не знам как сте останали с впечатление, че Айнщайн отменя това абсолютно движение. Очевидно сте клъвнали нещо повърхностно, и във ваш маниер сте избързали да направите генерални изводи. Е, това е порочен път. Но всичкото това трябваше отдавна сам да сте го научили, а не да го замествате с предразсъдъци и да тъпчете на едно място.

За разлика от вас аз винаги съм си подготвял домашното. Можете сам да проверите.

Любопитно е, че в Принципите Нютон никъде не споменава "стационарно" в някаква връзка с "пространство", било то абсолютно или не. Очевидно това не е препратка към Нютон, а към наслоилите се по това време покрай етера вариации

Не правите ли разлика между "не изискват" и "отхвърля"? Едното е в смисъл "не пречи, но не ни е нужно за нашите идеи" и това не е отхвърляне, другото е в смисъл "противоречи на нашите идеи, несъвместимо е с тях", и това е отхвърляне. Какво отхвърляне виждате, след като Айнщайн просто разширява Нютоновата идея до абсолютно пространство-време? Така както по отношение на етера, СТО не изисква светоносна среда, но не отхвърля съществуването на среда. Тук повече ме интересува вторият въпрос: след като набедихте Нютон в противоречие, какво правим?

Въпросът ви е безсмислен, защото Айнщайн не отхвърля "абсолютното движение" на Нютон в смисъла който влага Нютон, а само във вашият ограничен смисъл - на равномерно и праволинейно движение. Значи от една страна вие твърдите, че Нютон е въвел абсолютно движение. От друга обаче, всички знаем че той е въвел галилеевият принцип на относителността, според който движението на земята е неоткриваемо. Следователно, според вас Нютон си противоречи, така ли? Е, като си противоречи, защо вярвате на твърденията му за абсолютното движение? А ако не си противоречи (?) сигурен ли сте че знаете за какво става дума?

Любопитно ми е, и в другите ли области сте толкова неспособен да разберете елементарни неща? Повтаряме ги вече не знам кой път. Законите на СТО са наследени от същата Галилеева относителност, от която и тези на Нютон. Те твърдят същото, което е положил и Нютон в основата на класическата физика: вътре в Галилеевият кораб движението на земята е неоткриваемо. Къде видяхте тук някакво противоречие? Ако толкова ви напират неконтролируеми халюцинации, защо не вземете адекватни мерки? Това е основната идея, положена и от Нютон, и от Айнщайн: вътре в кораба не може да се установи движение. С поглед навън елементарно се установява, че всичко мърда, и Коперник пръв се е сетил да задвижи земята около слънцето, дори без да излиза от атмосферата. Но това е като се гледа през прозореца на влака, светлините на минаващите лампи. Спътниците с реликтовото лъчение не правят нещо по-различно - гледат през прозореца на влака. Номерът е обаче от вътре, законите така са формулирани - за вътре. "Отхвърляла" СТО, ама не в тоя филм. Ето какво е поставил Нютон като първи принцип, и ето какъв е преразказът на Галилей на това: For Galileo, the principle of inertia was fundamental to his central scientific task: he had to explain how it is possible that, if Earth is really spinning on its axis and orbiting the Sun, we do not sense that motion. The principle of inertia helps to provide the answer: since we are in motion together with Earth, and our natural tendency is to retain that motion, Earth appears to us to be at rest. Thus, the principle of inertia, far from being a statement of the obvious, was once a central issue of scientific contention. By the time Newton had sorted out all the details, it was possible to accurately account for the small deviations from this picture caused by the fact that the motion of Earth’s surface is not uniform motion in a straight line. In the Newtonian formulation, the common observation that bodies that are not pushed tend to come to rest is attributed to the fact that they have unbalanced forces acting on them, such as friction and air resistance. In classical Newtonian mechanics, there is no important distinction between rest and uniform motion in a straight line: they may be regarded as the same state of motion seen by different observers, one moving at the same velocity as the particle and the other moving at constant velocity with respect to the particle. Кристално ясно става, че СТО не отхвърля нищо от Нютоновата физика. Как тогава стигнахте до такива потресаващи заключение? Не усещате ли как си противоречите непрекъснато? И че няма истина под тези противоречия? Че си противоречите и със спътниците, обявявайки движението им за "собствено" без никакво основание? Такива противоречия, когато са умишлени, се наричат лъжа. А когато не са умишлени, се наричат невежество. Прав ли съм?

И аз му давах примера с Галилеевият кораб, но явно не го разбира.

Това е ясно от контекста на самата тема. Какъв е смисълът ако човек не знае такива базови неща, да подхваща тема по теория на относителността? Тук не сме детска забавачница, че да преповтаряме всички знания в началото на някоя тема. Предполага се че този багаж вече е натоварен.

Според Нютон пространството е само вместилище на всички обекти. Те се движат в това вместилище,, естествено. За да се установи това движение, не ви трябва да се обръщате към космоса, само се огледайте - дори виждането на обектите е резултат от тяхно взаимодекствие, т.е. промяна, движение. Нали това казах по-горе - абсолютна неподвижност е липса на промени, абсолютното движение е противоположност на това. Ето, температурата я има поради това, че атомите в произволен обем се движат и не могат да спрат, и това движение е абсолютно, има го във всяка отправна система. Не е нужно да се обръщате към космоса за такива движения. Но това няма отношение към равномерното и праволинейно движение, а само към вечните промени в материята. Не смесвайте горното движение с равномерното и праволинейно движение, което не може да бъде установено според първият постулат. Разликата между равномерното и праволинейно движение и абсолютното се състои в това, че равномерното движение може да превърнете в покой чрез подходящ избор на инерциална отправна система, докато абсолютното не можете - не съществува отправна система в която такова движение да се превърне в покой (сега не ми излизайте с абсолютната отправна система в която всичко е в покой, следователно материя няма, няма космос там). Това уникално свойство на равномерното и праволинейно движение му е извоювало това специално място във физическите закони.

Не. Научете какво открива доплеровият ефект. "Спрямо космоса" е безсмислен израз, защото космоса не е обект и не може да притежава качество "движение". Защото Айнщайн говори за друго движение. Ама четете де. И във вакуум е неоткриваемо. Факти. Доплеровият ефект, който установяват спътниците, няма нищо общо с това което си фантазирате. Ама който не учи, така. Някой човек силно се е объркал, да. Но цепи мрака без да се усеща...

Движението на спътниците с много добро приближение може да се счита за равномерно и праволинейно за кратки интервали време. За по-големи може да се отчете ефекта на ускорението: при обикаляне около слънцето то ще доведе до отклонение в измервана скорост до +-30 км/с, при движението спрямо галактическият център движението е съвсем равномерно и в рамките на десетилетие не може да се определи отклонение от праволинейността, така че няма смисъл да го броим. Величината на ускоренията на които са подложени спътниците е достатъчно нищожна, за да не се отрази на техните резултати, а ефекта от тези ускорения като относителни скорости се отчита. Винаги работим с някаква крайна измерителна точност, и ускоренията в случая са пресметнат и отчетен риск

Абсолютна отправна система е наричан етера, защото различните части му части са били взаимонеподвижни, в етера не е имало промяна, нямало е течения и вихри, по подобие на абсолютното пространство, само че отнесено за материална среда. Поне по замисъл етера е бил такъв, после замисъла се е порутил. Така че етера е бил абсолютна отправна система само пожелателно. Какво е търсил опита на ММ? Нали движение на земята спрямо етера? Е, за кои опити говори тогава Айнщайн, не е ли ясно? Че етера не съществува става ясно доста след неуспешните опити за откриването му, по време на създаване на теорията на относителността идеята за етера все още е била масова.

Зависи кое движение. Ускорителното е откриваемо, защото дори според Нютон ускорението е абсолютно. Равномерното и праволинейно движение и според Нютон е неоткриваемо, а Айнщайн просто е наследил това твърдение в СТО. Ускорителното движение на Земята го е установил още Коперник, и тук никой не протестира. А че равномерното движение е неоткриваемо без отправна точка, е факт. А с отправна точка е лесно, достатъчно е да се погледне през прозореца.

Собственото (равномерно и праволинейно) движение вече Е спрямо отправна точка. Тук виждаме коварно замаскиран все същият принцип на кръговата аргументация - petitio principii. Логическа грешка.

Добре е да се знае какво е казал Нютон, преди да се спори до умопомрачаване. Какво значи "пространството е абсолютно и неподвижно"? Имаме два варианта: 1) "Неподвижно" пространство означава неизменно, пространство което не се променя, което навсякъде и винаги е едно и също. В този смисъл "абсолютно" е синоним на "неподвижно". Във философски смисъл това определение е разумно, отразява наблюдаемите свойств на пространството: като вместилище на материята то е лишено от собствена изменчивост. "Абсолютно време" има същият смисъл - неизменно време, време което на всякъде има един и същи ход. 2) Един много частен случай на "неподвижно" - пространството не се движи равномерно и праволинейно. Дали този смисъл е искал да вложи Нютон в своят постулат? Ако е искал, защо не е указал спрямо какво пространството не се движи равномерно и праволинено? Защото без тази подробност твърдението му няма физически смисъл. Е, явно не е искал да каже това. Очевидно, Нютон е имал пред вид варианта 1). В този вариант се вписват и всичките му разсъждения по повод въртенето и ускорителното движение, като промени спрямо неизменното пространство. Тоест като се приказва толкова, е добре да се прави разлика между движение изобщо (като промяна) и равномерно и праволинейно движение. А това, дето вие сте си въобразили че абсолютната отправна система имала отношение към равномерното праволинейно движение, са си ваши халюцинации. Нютон никъде не е направил такава връзка - по простата причина, че не е дефинирал отправната точка. Ако вие искате да надградите Нютон - дефинирайте отправната точка. Напротив, Айнщайн само е разширил определението за абсолютно пространство на Нютон и е създал абсолютното време-пространство, което се описва с геометрията на Минковски. А за вашата заблуда със спътниците вече достатъчно говорихме. Като не знаете нещо, защо го повтаряте толкова пъти?

Когато говорим за равномерното и праволинейно движение, ние го характеризираме с един параметър - скорост. Няма такова движение без да можем да укажем скорост. Тя е негова определяща характеристика - задава направлението на правата линия по която е движението, и показва равномерността му. Скоростта е промяна на разстояние до зададена отправна точка, по дефиниция. Тоест развномерното и праволинейно движение е относително по дефиниция. Абсолютно движение има, но абсолютно равномерно и праволинейно движение няма - по условие. То може да е само относително. Ако не сте съгласен, укажете кое разстояние се променя при вашето абсолютно движение.

Шпага, в случая става дума не за какво да е движение, а за равномерно и праволинейно движение. Добре, да не се ограничаваме, опитай да определиш алтернатива, какво е това движение без да намесваш разстояние и отправни системи. Какви конкретни физически параметри го характеризират и вадят от многообразието на движенията? За да видим как изглежда скромното му място и да тръгнем от там. Ами първо, дефинирай какво означава "движение на океана" като цяло? Или покой в същият смисъл. Чрез кои физически параметри се изразява, за да знаем къде в картинката това е определящ елемент, къде не (по-горе, за равномерно праволинейно движение параметърът е разстоянието и неговата промяна). Защото да му се слага етикет "абсолютно" когато самото движение не може да се определи, това е умишлен или не опит да се прикрие незнание чрез отклоняване на вниманието - вниманието се снема от "движение" и се съсредоточава на "абсолютно", и се подменя темата, като оставаме без дефиниция

Въпросът ви е хубав, ще опитам да отговоря. Това че всичко се движи все още не означава, че има абсолютно равномерно и праволинейно движение. Имаме промяна, материята съществъва движейки се, както казва един философ. Какво е абсолютно движение? Движение спрямо абсолютна отправна система? А такава система е неподвижна спрямо абсолютното пространство? А абсолютно пространство е пространството, по отношение на което имаме абсолютно движение? Кръгова дефиниция, нали? Именно за това се опитвам да обясня, че Нютон не си е свършил работата с тези абсолютности. Представете си, утре правим някакъв експеримент и откриваме някакво движение, например като е в примера със спътниците и реликтовото движение. Можем ли, и по какви признаци можем да класифицираме това движение като абсолютно, а не относително? След като не знаме какво представлява абсолютното движение по дефиниция? Ами не можем. Все едно аз да спомена, че пространството в състояние на абсолютен покой спрямо него е зелено, без да обясня какво имам пред вид под "оцветяване" на пространството. Това е същата история с прикачване на "абсолютност" към него, Затова, можем да прочетем в историята на развитието на класическата физика, че тази терминология не получава развитие. Ползва се по аналогия, но без същото съдържание - например първоначално скоростта спрямо приетият за неподвижен етер била наричана абсолютна, макар че няма никаква връзка между материалната среда "етер" и пространството, било то и абсолютно - пространството при Нютон няма нищо общо с материална среда, то е вместилище за такива среди, което е съвсем друго. Ето тук извадка от една книга, в която по-подробно се разглеждат причините, поради които Нютон въвежда абсолютното пространство, и задънената улица, до която това докарва идеята: http://scask.ru/j_book_eto.php?id=71 (Това е част от книгата на Макс Борн "Эйнштейновская теория относительности") Сега, вие изведнъж скачате в геометрията на Минковски, и започвате да говорите за движение в нея. Геометрията на Минковски описва пространств-времето, което е абсолютно, за разлика от разделението пространство и време, което разделение може да се направи по много начини. В такова пространство-време няма абсолютен покой, движението по мировата линия на избраният обект не спира. Вие можете да го разбиете на пространство и време така, че даден обект да не променя пространствените си координати (относителенн покой в така избраната отправнна система), но той ще се движи по времето, със скорост i.c ако искаме да се изразяваме с нашите евклидови представи. Това е малко странна комплекса скорост по времето, важното в случая е, че няма абсолютен покой, има промяна по геометричната ос на времето която не е нулева. Ако разсечем пространство-времето по друг начин, така че да имаме промяна по пространствените координати, то забелязваме, че по времето промяната става по-малка, това е известното "забавяне на времето" когато имаме обект в движение. Ако изберем движение такова, че се движим по образуващата на светлинният конус (със скоростта на светлината), то промяната по времевата ос става нула, времето спира. Къде е отправната точка тук? Тя винаги е свързана с обекта, който описваме, и за когото делим пространство-времето на пространство и време. Движението по времевата ос не е 3-пространствено, не можем да го визуализираме с трите координати, с които описваме разстоянието. Тук е добре да правим разлика за движение по времето (нормалният ход на часовниците например) и движение по времевата ос в тази геометрия, която е пространствена и в тази геометрия има комплексни свойства (защото геометрията е псевдоевклидова, не евклидова). Но иначе други големи разлики няма. Изобщо, аз не съм много голям любител на Минковската геометрия, въпреки че тя е невероятен инструмент (аз имам проблеми с геометричната абстракция, тя ми се отдава с голям труд, затова ако мога я избягвам , но когато трябва я ползвам колкото трябва), но и без мене може да намерите много и подробна литература за тази геометрия и за абсолютното пространство-време. Та, да се върна на началният въпрос. Ако ще търсим абсолютно движение, трябва да дадем практическа дефиниция що е то, защото кръговата на Нютон по-горе не ни върши работа.