scaner

Сега чак видях тази тема Причината за това поведение е магнитният хистерезис. Физически картината може да се опише горе-долу по следният начин. Във феромагнетици като желязото например, структурата се състои от магнитни домени. Това са микроскопични области, които са хомогенно магнитни, те са силно магнитни, но поради хаотичната си ориентация в метала сумарнно той не е магнитен. При прилагане на външно магнитно поле взаимната им ориентация се променя, полето в тях може физически да се преориентира, и след премахване на външното поле да остане някаква самоподдържаща се ориентация, т.е. образецът да бъде намагнитен. Хистерезисът помага, след като е приложено силно магннитно поле, получената по-висока ориентация да се запази и без външният магнит (съответно двете части във филма се привличат по-силно), а след разделяне на образците и повторното им съединяване да спадне до по-ниско ниво, и да създава по-слабо поле. Тоест крайният резултат зависи от предисторията на намагнитването.

Въпросът ми по-горе е малко провокатичен, но съвсем сериозен. Движението е философска категория, философията, а не физиката се занимава с неговото определение, физиката само изследва неговите свойства - така както е и с материята. Категорията "движение" идва още от Аристотел, поема се от Кант и Хегел, минава през диалектическият материализъм на Енгелс практически без промяна във формулировката: движение е всяка промяна в материята. Още Хераклит формулира това с известната си сентенция Panta Rhei - всичко тече, всичко се изменя. Затова могат да се формулират най-различни видове движение, в зависимост от характера на промените които абстрахираме. Кинематичното движение е промяна на разстояние или ъгъл, равномерното и правлинейно движение е промяна в разстояние. Така че възниква веднага резонният въпрос: разстояние до какво? До коя отправна точка? В случая "отправна точка" е обобщение: може да бъде някаква нехомогенност, директно материална или в някакво качество, което може да се трансформира в отправна точка. Ще поясня последното: при идеята за етера имаме състояние, в което етерът е изотропен и скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Ако наречем това състояние "състояние на покой спрямо етера", то по анизотропията на светлината можем да съдим за движение спрямо това състояние, и го наричаме "движение спрямо етера". Или движение на етера спрямо нас, етерен вятър. Разстоянието и промяната му тук може да се формулира до обект, който е в състояние на покой спрямо етера. Има и друг подход, пак на основа промяната. Ние можем да изследваме света и да установяваме закономерности в него, формулирайки по този начин физически закони. Ускореното движение определено променя тези закономерности, т.е. ускорението участва в тях, и можем да го установим изучавайки тези промени. Ако състоянието ни на равномерно и праволинейно движение участва в тези закономерности, също би трябвало да можем да го установим и него. Съвсем естествено, такава промяна е движение според определението на философската категория. Какво е положението на нещата? Още в класическата физика се установява, че равномерното и праволинейно движение не се отразява на физическите закономерности. Затова още Галилей е предложил, а Нютон е положил в основите на класическата физика принципът на относителността - физическите закони са еднакви във всяка инерциална система. Тоест проучвайки физическите закони ние не можем да открием еднозначно състояние на равномерно и праволинейно движение, т.е. физическите закони са равнопоставени по отношение на замяната на относително движение на отправната система с относителен покой и обратно. Айнщайн добавя към известните по време на Нютон закони и тези за електромагнетизма. Тоест той леко разширява принципа на относителност, на база натрупаните експерименти по негово време. Нютон намеква и за някакво "абсолютно движение" спрямо абсолютното пространство. Но не указва как се определя промяната на разстояние лежаща в основата на това движение, т.е. отправната точка. Абсолютното пространство по дефиницията му е изотропно и хомогенно, няма нееднородност, няма и особено свойство на взаимодействието му със светлина или друга материя. Така че увисваме с една недовършена идея, много удобна за въоръжение на хора които не могат да я осмислят Възможно е да е искал да каже, че в отправната система на абсолютното пространство физическите закони ще са други, различни от физическите закони във всички инерциални системи според принципа на относителност който сам е въвел? Възможно е, но не сме откривали такава отправна система, следователно нямаме доказателство дали този постулат на Нютон е верен. Но, принципите са на база обобщение на експериментите. Възможно е да се намери експеримент, който да ги опровергае. И тогава трябва да можем да формулираме "отправната точка" в смисъла който обясних по-горе, и да уточним движение спрямо нея. Във въпроса ви се прокрадва някакво съмнение (може и да се лъжа), затова питам - движение спрямо какво очаквате? За да определим промяната на разстояние.

Движение спрямо какво?

Лапландец, дай да не съсипваме темата, нали срещу това протестираше? Тази музика не е мой тип, освен може би Вангелис и Ричи. Спри се.

Вече дискутирахме всички тези въпроси в темата дали СТО е грешна. Не, вселената не е източник. Така както и оркестъра не е източник на звука, а всеки инструмент има собствен принос, така както слънцето не е източник на светлината, а всеки негов атом по повърхността има собствен принос в това, което идва до нас. Да наричате вселената "източник" е форма на обожествяване. При реликтовото лъчение източник е първичната плазма, а спътниците се опитват да измерят интегралното лъчение от някаква крайна област, изобщо не може да става дума за "вселена". Тази терминологична каша силно допринася за последващата каша с тълкуванията. Това е някакъв постулат, който няма никаква практическа основа. Скоростта трябва да се определи по някакъв начин, не да се смуче от пръстите при това толкова бездарно. Допускането на това условие довежда по-нататъкдо кръгова аргументация (petitio principii) - "доказва" се движение през космоса, и е логическа грешка. Поредната проява на невежество - не вижда човекът отправната система, значи няма. Ами отворете си очите и се огледайте, не боли. Тази скорост, както и скоростта на светлината, винаги се определя спрямо отправната система, в която са еталоните за метър и време - защото скоростта се изразява числено чрез тези величини. А еталоните за метър и време в случая - по дефиниция - са в системата на спътника. Тук изобщо не може да се търси подобие със скоростта на светлината - тя, измерена във всяка система има фиксирана величина, защото това е проява на природно свойство. Скоростта която измерват спътниците няма това природно свойство, но това не отменя измерването и в спътниковата отправна система. Знам, че при следващото пускане на грамофона отново ще бъде озвучено "независимо от отправна система", затова държа да го отбележа тука. Пълни глупости. И в класическата физика, за да опишете движението количествено - чрез скорости, разстояние, посоки - е задължително да се укаже отправна точка. Дори и в абсолютната система, трябва да си я оразмерите за да измервате и описвате, а това става с избор на отправна точка. Цитата дава добър пример за мъглата, царяща в разбирането дори на основите на физиката. Необходима е. Това движение се извършва относно точка, която е в абсолютен покой. Първо трябва да се определи скоростта на тази абсолютна система, а това не става с постулати като по-нагоре. Но допускайки логическа грешка като произволното избиране на "абсолютната отправна система", няма смисъл да се дискутира червото от грешки, което запшочва да се влачи след това. Някакви безсмислени разсъждения. Не може да изберете тази система, защото не може да извършите измервания в нея. И за случая стационарната система е избрана, това е спътника. Ето плодовете на допускането, че вселената била източник. Виждате ли как едно погрешно допускане ви пуска по пързалката надолу? И в случая не става дума за "младата вселена" като цяло, а само за конкретни източници от малка нейна област. И тогава проблемите, които сам си създавате, изчезват. Принцип на Окам, не си създавайте излишни проблеми Предразсъдъците много лесно могат да вкарат - и в случая вкарват - в подобни капани. В цитата се говори за движение спрямо "светлинна среда". Вакуумът не е такава среда, защото не взаимодейства със светлината. Спътниците, естествено, не мерят нищо спрямо среда, така че резултатът им е в пълно съзвучие със СТО. Среда въведохте вие с допускането Vs=0, и сега "доказвате" че имало движение спрямо среда. Не знам колко пъти го казах, това е кръгова аргументация, логическа грешка от най-баналните. А да пишете такива дълги фермани изтъкани с логически грешки, говори само за себе си. Огромно количество са извършени във вакуум, на практика всичко от 60-те години насам, и доста преди това. Дадох ви списъци със статии, които много точно потвърждават постулатите на СТО, и съпответно опровергават халюцинациите в този ферман. Не е нужно даже да се извършват такива опити. Още Коперник е открил движението на земята през космоса, даже без да излиза от атмосферата . Но разни пишман критикари не мирясват - измислят си среда и "доказват" че е среда чрез кръгова аргументация. Но като не са си научили уроците, не се и усещат как цялото им мислене е изтъкано от подобни грешки, гарнирани с предразсъдъци. И капаци за схемата "ни приема ни предава", че иначе всичко ще се порути... Какво, не разбрахте критиката и аргументите в предната тема, и пробвате отново? Нима очаквате нещо да се промени? Питам, защо невежеството на някои хора трябва да се мултиплицира в различни теми тук, вместо те да си седнат на шестте букви и да си научат уроците?

Мда, само с цитиране на сбъркани представи не става, нали? А друго не предлагате.

Къде Айнщайн говори за среда като външно влияние? Ти сигурен ли си, че влагаш някакъв смисъл в тези писания? Защото не им личи.

Така както е формулирана симетрично задачата, нищо няма да намериш. Средното ще е нула.

Ами това е първият закон на Нютон. Защо го казваш тук?

Значи не знаеш и фантазираш. Това се искаше.

Къде от фактите идва заключение за откриване на собствено движение? При положение че се използва формула за Доплеров ефект, в която всичките кинематични величини са относителни? Спестил съм емоцията с "вярването" по-горе, нещата са много по-плачевни.

Това е интерпретация. Посочи в кой закон става дума за забрана за откриване на собствено движение.

Първо откриват че нещо се движи спрямо тази система, чак после идва тълкуването, и то може да е само на база относителни движения. На никой нормален човек няма и да му хрумне, че измервайки относителни скорости, хоп, ама това ми приличало на собствено движение. Това ще е последният вариант в дългата верига възможности за интерпретация, и до него пътят е отрязан. А това да се хвърлиш веднага на такова тълкуване показва много ниска летва за всякакви вярвания, което е многопосочен проблем не само в конкретният случай.

Ми покажи къде Айнщайн е сложил такова твърдение, стига с халюцинациите. Видяхме че на тях сте недостижими...

СТО не забранява откриване на собствено движение. Колко пъти вече ви хващам, че "разобличавате" само собствените си измислици без да познавате СТО? Ей за това говоря, човек толкова да не се усеща че не казва нищо по физиката а само халюцинации бори... Никакво затваряне на темата, едва сега става интересна.

Вие и логика? Тези две противоположности не могат да се съберат...

Колкото по-заблуден и невеж е човек, толкова повече си вярва. Ама истината тука е до там, нищо повече. Сляп сте и не виждате отправната система, в която работят спътниците и правят измерване. И няма надежда вече да я видите, със всяко повтаряне закостеняването се задълбочава и се превръща в рутинен предразсъдък. От там нататък е ясно. Ричард Файнман беше казал по повод двойните допускания, че те нямат място в науката, а само в религията. Например в католицизма, причастието като тяло Христово се превръща в хляб на вкус, и хлябът после отново се превръща в тяло Христово след като го погълнем Та и тука, хем се набеждава откриване на собствено движение, хем се прикрива отправната точка, че иначе съвсем нонсенс става, ама то и така се вижда от разбиращите. Такива логически грешки сред начинаещите критици на СТО с булдозери да ги рине човек

Не се крия. Ти пишеш изключително неразбрано и неаргументирано, непрекъснато вадиш твърдения които не следват от никъде и то в такова количество, че няма никакъв смисъл да се влиза в спор. Това е загуба на време, по-голяма загуба, отколкото да влеза за малко за да набия аргументирано нечие канче...

За да си скриете срама? А дано, ама надали... Темата е достатъчно поучителна какви постни и коварни грешки могат да се правят, когато не се разсъждава внимателно и се тича през просото с предразсъдъците напред, когато се изучават важни и тънки неща от нехигиенични източници, цели лекции могат да се изнасят по темата

Такава отправна система не същесвува. Това е все едно да кажеш, че светлината е отправна система. Така, сега има повече време да видим има ли грешка или няма, и ако има, кой пак е сгазил лука? Първо, какво значи CMB? Превежда се като "космически микровълнов фон", или "реликтово лъчение". Във връзка с горното заяждане, първо възниква въпроса: каква е разликата между космическия микровълнов фон (CMB) и светлината? Защото за хора, които гледат формата на думата, а не нейното съдържание, от тук извират проблемите и неразбирането. Светлината е електромагнитен феномен. Няма да навлизам в подробности, същественото за случая е, че светлината притежава скорост, която е векторна величина: има големинна и посока. Големината по закон (доказан) е фиксирана, посоката е определена от излъчвателя, и може да е произволна. Поради постоянната скорост на светлината, няма отправна система в която тя да е покой. Тоест, според СТО със светлината не може да бъде свързана отправна система. Какви са свойствата на реликтовият фон? Реликтовият фон представлява колектив от светлинни лъчи (ноже да се спрем на "фотони") които идват от всички посоки към дадена точка. За всеки от тези фотони скоростта е вектор, и скоростта на реликтовият фон ще бъде векторна сума от скоростите на всички фотони, минаващи през произволно малка област за малък интервал време. Лесно се вижда, че когато този брой фотони е голям (а той е), статистиката сочи, че тази векторна сума клони към НУЛА. Което значи, че и величината на самата сумарна скорост е НУЛА. Тоест реликтовият фон е напълно изотропен по скорости на съставящите го лъчи. Какво означава това? Когато един обект или система от обекти (както в случая) има скорост НУЛА спрямо една предварително избрана система (в която правим сумирането), то тази система се нарича система в покой. Съвсем естествено е за система в покой да може да се прикачи отправна система, която напълно ще съвпада с избраната за сумирането система. Това, че отправната система, която получаваме по този начин за реликтовият фон, е в покой със всяка друга отправна система/обект, е проблем - не може така. Но това само показва, че при толкова силна изотропия във вакуума на светлината, към него не може да се свърже отправна система. Но, можем да сумираме не скоростите на светлинните лъчи от реликтовият фон, а техните импулси. Тогава стигаме до резултата, който спътниците са получили количествено - тази векторна сума е ненулева (естествено, в отправната система на спътниците). Тоест реликтовият фон се движи със скорост около 400 км/с спрямо спътниците. При такова движение можем ли да прикачим отправна система към този реликтов фон? Можем, естествено, това ще е отправната система, в която импулсът на реликтовите фотони ще е изотропен, няма да има и анизотропия по енергията им (тя е пропорционална на импулса), и тази система ще се движи спрямо спътника с указаната скорост, и за това ни дава право начинът на изчисляването и (спътникът я определя чрез енергията експериментално, резултатът е същият). Естествено, ще е вярно и обратното, спътникът ще се движи спрямо тази система. Така че стигаме до крайният извод: за светлината не може да се прикачи отправна система, но за реликтовият фон може. Реликтовият фон може да бъде и в състояние на покой, за разлика от светлината - като се замисли човек над съдържанието на думите, а не само на тяхната форма. Е, кой сега е сгазил лука с гръмки но безпочвени изявления?

А сега с какво си се напушил? Между две изречения се губи смисъла.

Ама естествено. Вие сте света вода ненапита, само дето плуват в нея някакви боклуци под формата на абсолютна отправна система и е забатачена с предразсъдъци Любопитно ми е, при тоя плитък багаж, на какво разчитате като отваряте такива теми? Че ще си намерите някой на вашето мизерно ниво? Ми понякога късмета изневерява, и стават такива фалове както тука. Друг път по-кротко, и предварително си напишете домашното, че така е смешно направо... Само истерия и плач, и нелепо заучени фрази от интернет.

Айнщайн. Сериозно? какво пуши преди да сънуваш?

И кой го е доказал?

Ами да бяхте прочел целият FAQ дето съм дал линк, за да разберете какво има пред вид автора. Ама с четенето сте зле, във всички демонстрирани области... Само приказвате без да четете. Като вица за чукчата... Както се видя до тука, всичките ви надежди за отправна система спрямо вакуума сдадоха багажа.