scaner

Това е несериозно. Дайте указание към статия, която публикува научен резултат, а не към книга, която разказва истории. Променя им се потенциалната енергия, съответно пълната, и от там и честотата. Както ни показва квантовата механика, няма такова нещо като веществена частица, всичко е кванти. И протонът, и електронът, и атоми и молекули могат да интерферират и дифрактират наравно със свойствта си на "частици". Като се измисли трето.

Никога. И частицата, и вълната са абстрактни обекти. Фотонът има качества и от двете абстракции.

Това което намирам като сравнение: За еталона за килограм Ако сферата е с размера на земята, максималната неравност ще бъде 3-5 метра. За Gravity Probe B Ако сферата е с размера на земята, максималната неравност ще бъде 2.3 метра

Моля, пак заповядайте.

Никой не твърди че е частица, а че при определени обстоятелства се проявяа като такава. Дайте публикувана статия, в която е описано измерването.

Не е нужно да имате две ОС-и. Достатъчна е една, в която се пуска сигнал към огледало, намиращо се в гравитационно поле, и да се измери времето, за което ще се получи отразеният сигнал. Измерената скорост на светлината ще е по-малка от c. Такъв експеримент е правен и е потвърден резултатът.

Аз доколкото знам, това са роторите на жироскопите за експеримента Gravity Probe B. Записани са в Гинес.

Добре, да попитам: тези организации прокажени ли са? Незаконни ли са? Може би нямат опит в справяне с насилие срещу част от техните членове? След като изяснихме, че понятието джендър в конвенцията няма общо с джендър-идеологията, какво престъпление виждате в участието на тези организации? Или имате вътрешна информация, че те подготвят някакво престъпление? Искат тайно и подмолно (уведомен сте някак за това), да насаждат джендър-идеологията въпреки законите? Тогава има органи, които трябва да информирате. Но защо трябва да ги стигматизирате само поради вашите страхове? Разходете се малко по сайтовете на тези отганизации, за да видите за какво се борят, не се плашете само от имената им.

Интерференцията и дифракцията показват, че фотонът има И вълнови свойства. Но той е нещо, което не е вълна, не е и частица. Вече сравнително лесно може да се покаже, че намалявайки интензитета на светлинен импулс ние може да достигнем до един минимум, до единичен фотон. Интензитетът може да го намаляваме чрез поглъщане чрез филтри, но можем и чрез частично отражение. Вторият метод ни показва, че чрез него имаме потенциалната възможност да разбием светлината на съставящите я отделни фотони - като с всяка отразена и преминала част правим същото. И обратно, от такива фотони да изградим отново светлинен поток като ги обединим по подходящ начин, например както може да стане в интерферометъра на Мах-Зендер.. Независимо от фактът, че фотоните не си взаимодействат, между тях може да има различни отношения, да го кажем на подредба, макар че няма голям смисъл при обикновеното значение на този термин. Говоря за кохерентността: в квантовата механика това понятие има много по-развит смисъл, и се използва не само за вълни, а и за други обекти. Чрез него се описва свръхпроводимостта, свръхфлуидността, свръхизлъчването (superradiance), изобщо когато обекти (и кванти) действат съвместно, дори да не си взаимодейстуват. Когато имаме кохерентност в групата фотони, може да говорим за фаза, като основна характеристика на вълната. Ако нямаме кохерентност, не може да говорим за вълна - няма интерференция по причина че няма фаза. Докато единичните фотони създават интерференчна картина, некохерентните фотони не могат - поведението им не може да се разложи на сума от поведения на два отделни фотона. Такова разложение имаме само при кохерентни фотони. А в теоретичната? За да въведете в теоретичната физика понятието скорост, вие говорите за разлика между два момента при които е измерено разстояние между две точки. Какво е "момент" ? За да дефинирате "момент", трябва да имате синхронизирани часовници в различни пространствени точки. Ако нямате такива, "5 часът" по един часовник няма никакъв смисъл отнесено към друг часовник. За да сравнявате разстояния, трябва да имате еталон. Иначе кое разстояние е по-голямо: София-Пловдив или Чирпан-Стара Загора? Само не използвайте картата, там вече имаме вграден еталон макар и в мащаб. Сравняването на две отсечки по големина вече е ползване на еталон: вземате едната и съставяте отношение с другата. Преди това може да говорим само че двете отсечки притежават протяжност, което не е количествена оценка.

Поглъщането и излъчването са други ефекти, които нямат място при Комптъновият ефект. Законът за запазване на енергията-импулса не разрешава свободен електрон да погълне или излъчи фотон, затова при ефекта на Комптън имаме разсейване - фотонът не се поглъща и преизлъчва, а само взаимодейства, променяйки енергията си. Ефектът количествено потвърждава моделът при който лъчението се разпространява на порции в пространството, и отхвърля вълновият модел на непрекъснато лъчение. Разсейването на вълна от свободни електрони, както е при Комптъновият ефект, не предсказва такава промяна в честотата на тази вълна, каквато се наблюдава. Почти съм съгласен. Приносът на Айнщайн в това е, че всяка отправна система трябва да има собствени еталони. При класическата Нютонова схема с абсолютно време е достатъчно да има една обща еталонна система за всички отправни системи. Но нуждата от система от еталони лежи в основата на превръщането на една координатна система в отправна, без нея не може да се определят закономерности. Тук има малко противоречие: за сравняване на малки или големми разстояния е нужен еталон за дължина, за сравняване на времената на живот - еталон за време..

Съгласен съм. Но има разлика между реалните обекти и свойствата, които се приписват на абстракцията. Абстракцията притежава идеаност: идеална сфера, идеално твърдо тяло, идеално равномерно и праволинено движение. В реалният свят такива неща няма - можем да се доближаваме безкрайно близо до тях, но не можем да ги постигнем точно. Това разбира се не ни пречи, изучавайки абстрактните модели, да получаваме полезна информация за реалните. Публикувано във факти.бг: Има ли смисъл от наказания, щом продължава да има престъпления?

От английският оригинал: “gender” shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men; С малки корекции от българският оригинал: "джендър" - означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете. Каква е разликата между пол и джендър? Ще ви дам един пример защо в конвенцията се използва джендър, а не пол. Насилието по полов признак над жени може да бъде по причина че те имат ХХ хромозома, или специфични полови белези. Да набиеш жена си защото според теб е "ку*ва", е типичен пример. Да набиеш жена си по причина, че не е сготвила ядене или не е почистила къщата обаче, защото тя играе такава роля в обществото и обществото очаква тя това да върши, е вече насилие според джендъра. За разлика от насилието според пола, вторият пример може да не се възприема в обществото за насилие, а за нормалност, разрешено наказание. Тоест социалните стереотипи могат да прикрият някои форми на насилие, оправдавайки ги с културни особености. Това са и основните форми на насилие, които покрива конвенцията. Тълкуванията не могат да излизат извън смисъла и целите на конвенцията. Ако имаще свобода на тълкуванията, не ни трябват конвенции за да прокараме каквото и да било. Нихилистичното отношение към този въпрос ни води към следното парадоксално заключение: защо изобщо трябва да се налагат наказания, щом продължава да има престъпления?

Думата gender е дефинирана изрично в конвенцията (цитирах дефиницията) само за нейните цели. И там няма нищо, отпращащо ни към джендър-идеологията. Това че се използва и в друг смисъл в обществото, с какво засяга конвенцията, нейните цели и смисъл? Думата sex покрива определени форми на насилие, свързани с пола. Докато думата gender покрива допълнително и форми на насилие, прикрити зад културни стереотипи, свързани с ролята която жената играе в обществото. За това не е случайно използването на този термин в конвенцията. Без него тя става силно ограничена и на практика губи смисъл. Стига с тези страхове. Ако някой в българското законодателство иска да имплантира нещо в законодателството, не му трябва конвенция, още повече такава, в която не се споменава нищо за имплантираното, а трябва да си го доизмисляме чрез нашите страхове. Точното място за това имплантиране беше в конвенцията по защита правата на човека, там е място и за права на гейове, и за права на лесбийки и N-полови, както и за еднополови и многополови бракове. Разглежданата сега конвенция не дава права на граждани, а само задължения на институции за спазване на вече дадени права, затова няма как да се прекара нещо подобно с нея. Изпадаме в ситуацията да се доказва, че няма сестра... Това как се съчетава с "духът"? Контролните органи имали права за контрол на изпълнението на конвенцията, значи това вкарвало в нашето законодателство джендър-идеологията? Не схващам логиката. Пак да попитам: къде се налагат, и изобщо какво общо имат джендър изследвания и джендър идеологии с тази конвенция? Ама с факти най-сетне, не с конспиративни предположения за "дух" и тяло... Прочетете пак дефиницията на gender в конвенцията, и намерете там третия пол и джендър-идеологията.

Не е така, намалява с увеличаването на гравитационният потенциал, вижте например това.

Избраната за начална точка няма общо със системата еталони. Самата система от еталони е много разлята конструкция (по-долу), аз ви предложих за отправно тяло кабинката на наблюдателя, който дърпа ръчките за да измерва с тази система В една инерциална система началото и може да се премести и тя да се "пресвърже" със всеки обект, който е неподвижен в нея. Щом сте я свързали със Слънцето, не е нужно системата и от еталони да е в слънцето. Под система от еталони в СТО Айнщайн разбира безкрайна оразмерена мрежа от "метри" (еталони за дължина) и безкрайна мрежа от синхронни часовници, такава, че когато някъде се случи събитие, мястото и моментът му да могат да се отчетат според най-близкият участък на тази мрежа. Това също е част от абстракцията. На практика ние се мъчим повече с подръчни средства да определим място и време. Но идеята е, АКО разполагаме с такава мрежа, то физическите закономерности между реалните събития, измерени чрез такава мрежа, ще се описват количествено точно от теорията. Ако нямаме такава мрежа, грешката ни на измерване ще е ненулева и ще се отрази на разходимостта на теорията с практиката. В момента практическа реализация на подобна мрежа в рамките на земята е GPS системата.

Въпросът е интересен. Абстракциите съществуват ли (и в каква форма е съществуването им). Идеална сфера съществува ли в природата? Аз поне нямам информация. Тя е абстракция. Но ние можем да опишем добре и напълно нейните свойства/качества. Лично според мен инерциални системи не съществуват във физически смисъл. Тоест няма реален физически конструкт, който изцяло да покрива точно всички свойства на инерциалните системи. Но има много ситуации, които в някаква форма са добро приближение на такива системи, и в които на практика могат да се проследят основни техни свойства и закономерности. От друга страна, дори да не съществува физически в природата, инерциалната система има своето съществуване в мислите ни, след като ние можем детайлно да опишем качествата и. Но това е друг вид съществуване, съществуване на идея. Някой може да задълбочи, че съществува в морфогенетичното поле, но това вече е малко в повече Точно за това говоря. Ефектът на Комптън показва, че електромагнитното лъчение, освен че се излъчва и поглъща на порции, се и разпространява на порции. Вълната няма такова свойство. Най-близкият конструкт е вълнов пакет, но той е нестабилен, бързо се раширява в пространството, а и спектърът му е многочестотен. което още го отдалечава от вълна. Но и самият характер на поглъщане на фотоните изключва вълна: вълната носи енергията разпределена в целият си обем, фотонът реагира строго локално с цялата си енергия. Което изисква допълнителни механизми към такава вълна, което вече не я прави вълна. В резултат се получава нещо, което има и свойства на частица в едни взаимодействия, и свойства на вълна в други. Каквато е съвременната представа. За ползването на Уикипедията се извинявам, това беше поради краткото време с което разполагах. Но там имаше препратки към доста по-солидни трудове в тази посока.

Ние знаем и за Гьобелс, и за какво ли още не. Въпросът е - какво общо имат тези страхове с конвенцията? Много е лесно да се прикачат наплевателски прилагателни, както Римлянина прави. И какво от това? Това променя смисъла само в неговото съзнание, огласяването е открита манипулация, но няма връзка изобщо със смисъла на самата конвенция. Ако имате нещо за джендър-идеологията - покажете къде се задължават правителствата да я въведат. Защото цялата конвенция е написана в следният препоръчителен дух: Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на всички членове на обществото... Какви са необходимите мерки решават прилагащите конвенцията. Та какво за джендър-идеологията?

Все още не се вижда такова нещо. Романе, мое мнение, мисля че си се изгубил в превода, опитвайки се да вместиш в него излишни фантазии.

Я да видим сега: Как мислите, какво се крие зад това изкореняване? Още повече, че няма препоръчителен списък кои традиции трябва да се изкореняват, а всичко е оставено в ръцете на нашето законодателство. Трябвва ли да си фантазираме и да проектираме страховете си и да копаем в мръснното си подсъзнание, или все пак трябва да се изкореняват предразсъдъци и обичай, водещи до насилие над жените, за което всъщност е цялата разправия? Отваряме оригиналът, Chapter I – Purposes, definitions, equality and non-discrimination, general obligations/Article 3 – Definitions: c: “gender” shall mean the socially constructed roles, behaviours... Няма пол като социален феномен, няма дявол. Пол на английски е sex и никъде не се предефинира. Отваряме оригиналът: Parties shall take, where appropriate, the necessary steps to include teaching material on issues such as equality between women and men, non-stereotyped gender roles, Дали "нестереотипни социални роли", както се превежда това, има нещо общо с "нестандартни роли на пола", както е в сбърканият превод? Кой не е чел внимателно?

До тук добре. Ха сега продължи и със следващите изречения, за да разбереш за какво става дума. И посочи как точно цитираният параграф дава възможност да стане това: къде се предвижда възможност за налагане на възгледи (или само твои страхове и опит за манипулация), къде се дава възможност за пропаганда (опит за твоя манипулация), къде са намесени подрастващи (или само твои страхове и пак опит за манипулация),

Подразбиране от този тип е някаква неосъзната страхова фантазия. Романе, не става тази работа само с търсене по ключови думи. Ти преведе ли си текста, за да разбереш за какво става дума?

Кое се подразбира? Което следва от превода, че защитата е само за жени, а останалите са споменати само с илюстративна цел? Съгласен съм с това. Какъв е смисълът тогава на тази тема?

Подчертал съм изричното напомняне че става дума за защита на жени от насилие. Не съм го цитирал до края за да не цапам форума, но къде на изброените гей, лесбийки, транссексуални и прочие до края се предлага защита от насилие чрез тази конвенция? Освен че се споменава, че и те често стават жертви? Къде се изисква защита на трети и всякакви други полове? Ама тоя въпрос аз го повтарям колко пъти вече и в заключената вече тема... А отговорът е все "някъде там..."

Дорис, този спор вече го водихме. Kато не ми вярвате на мен, погледнете в Уикипедията, там има и препратки към специализирана литература: Newton's inertial frame of reference Там е казано: Within the realm of Newtonian mechanics, an inertial frame of reference, or inertial reference frame, is one in which Newton's first law of motion is valid.[31] However, the principle of special relativity generalizes the notion of inertial frame to include all physical laws, not simply Newton's first law. Аз просто изказвам това на български език. Колкото до Страхувам се, че първият принцип не дефинира инерциална система, а само указва какви качества трябва да притежава инерциалната система, без да дефинира "съществуване". В нашият свят действат толкова всякакви сили, че едва ли някой би могъл да посочи инерциална система и да каже с увереност: ето я, тя съществува. Инерциалните системи съществуват в мислите ни, затова и се наричат абстракция. Именно като абстракция ние твърдим, че можем чрез нея да опишем целият свят, не защото е проверено че е възможно физически, а защото не виждаме принципна преграда. Разбира се. Никой не прави ОС от тел и пластелин, тя е абстракция Не би могла, няма как към нея да се изгради системата еталони за измерване на дължини и интервали, които да са неподвижни в нея.

Въпросът с отправното тяло, нужно за една отправна система, не е съвсем еднозначен. Представете си, че в пространството имаме някакво нехомогенно магнитно, електростатично, електромагнитно, дори гравитационно поле. Такова поле се отличава с наличието на локални минимуми и максимуми на интензитета си. Те формират характерни точки в пространството, които без проблем могат да бъдат използвяни като начало за отправна система. Тук няма обект. Някой може да каже, да, ама тези полета нали са създадени от обекти? Така е, но, например, за магнитните полета са нужни токове, движение на обекти което е различно от поведението на избраната характерна точка. Друг проблем се вижда ясно при инерциалните системи. Там дефиницията е направо циклична: инерциална система е система, свързана неподвижно с инерциално тяло. А инерциално тяло е тяло, което се движи равномерно и праволинейно без да му действат външни сили. Но такова движение можем да определим само от друга инерциална отправна система. Което означава, че това, че тя е избрана за инерциална не е по причина поведението на някакъв обект (тук до безкрайност трябва да делегираме права на друга система да определи предходната), а по друга причина. Затова съвременното определение гласи, че инерциална система е такава отправна система, в която се спазват трите закона на Нютон в най-прост вид (това за простият вид е важно, защото иначе се въвеждат координатни сили, като центробежната, кориолисовата, за да запазят законите на Нютон една и съща форма и в неинерциални системи: най-простата форма е при липса на тези сили). При такава дефиниция не ни трябва отправно тяло, което да задава характера на отправната система. Всяко тяло, дори нароченото за отправно, ще има в тази система движение (нароченото за отправно тяло ще се движи със скорост нула, това особено движение си има допълнително име, покой). Все пак, за любителите на отправното тяло, за да не останат обидени: отправната система трябва да разполага с еталони за дължина и време. За всякакви практически цели тези еталони се имплементират чрез някакви механични части, в някаква апаратура. Условието е тези еталони да са неподвижни в отправната система, т.е. може да разглеждаме тази апаратура за отправно тяло