kotev

Така нареченият "Преславски църковно-народен събор" от края на 893 или началото на 894 г. всъщност е проведен в Плиска, понеже тогава е съобщено решението за започване строеж на нова столица в Преслав. Преместването на столицата от Плиска в Преслав не може да се свърже със въпросният "събор", а единствено с личността на Симеон. Една от най-важните литературни творби на българското Средновековие е известна като Български апокрифен летопис разказва, че Симеон " ... създаде градове велики по морето , и великият град Преслав създаде, и там в него прие царството... И Преслав град (той) гради и създаде в 28 години." Също така е обявявен резултата от проведеният преврат при който по-малкият син на Борис-Михаил, Симеон детронира от власт Расате-Владимир. Политическите събития, довели до края на Владимировото управление, са описани най-подробно от абата на Прюмския манастир и автор на една Световна хроника Регинон. Ето какво пише той: „Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. " На събора проведен в Плиска наричан днес "Преславски" Симеон обявява 3 важни решения: 1. Расате-Владимир да бъде детрониран, а на престола да се възкачи неговият по-малък брат. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване владетелската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. промяаната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев. 2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав, където трябвало да се построят християнски храмове и дворци за аристокрацията. 3. Славянският език да се въведе в богослужението и да стане официален език на българската държава. Една заблуда упорито тиражирана от някой историци за "замяната на византийското духовенство с българско" също се опровергава от Теофилакт Охридски, който във "Пространното житие на Климент Охридски" описва как Климент става "... първият епископ (служещ) на славянски език." По този начин Теофилакт свидетелства за три факта: 1. Когато Климент е издигнат в сан епископ, Симеон вече е владетел, т. е. авторът не е информиран за пряка връзка между двете събития, уж осъществени паралелно на "събора". 2. Промяната при Климент житиеписецът свързва със Симеон. Тя няма нищо общо със стария архонт Борис-Михаил. При това Теофилакт говори за някакъв съвет от приближени на владетеля, който взема решението за въздигането на Климент, а не за вседържавен "събор". 3. Първи епископ на славянски (български) език означава, че към датата на назначаването си Климент е единственият такъв. Не може да става дума за цялостна подмяна на духовния апарат в страната, както твърдят нашите историци.

Мисля, че би трябвало да търсиш причината за проблема със наемане на работници и в себе си. Защо не възложиш това задължение на опитен в подобни пазарлъци човек?

Осквернената Света София в Константинопол (днешен Истамбул) е светиня за православието, така както Ерусалим за евреите и Мекка за мюсюлманите! С божия промисъл, в обозримото бъдеще този проблем ще се разреши.

Приемам го със стайна антена на къси вълни някъде около 9800 kHz/35 метра по скалата на моят приемник след 22 часа.

Tar-qan- стара управленска титла при номадските кони народи Zera tar- kan Bori-tar-kan Oglu tar-kan Kalu tar-kan Boil tar-kan (Според Константин Багренородни така се титуловали синовете на българските канове)

Източниците са доста. Да започнем от радио Холандия свят: Докато християнския свят посреща свещения огън, Кадафи опита контраофанзива като изпрати във войските обсаждащи Мисурата в последните дни курсанти от воените училища (15-16 годишни момчета). Случайно или не, малко след това е започнало изтегляне на войската под ударите на НАТО и по-голямата част от въпросните курсанти се оказали в плен на бунтовниците... http://www.theaustralian.com.au/news/world/tuareg-blue-warriors-boost-muammar-gaddafis-forces/story-e6frg6so-1226017581883 Blue warriors from the nomadic Tuareg tribe boost Muammar Gaddafi's forces. Blue warriors from the nomadic Tuareg tribе FEARSOME Tuareg nomadic Saharan tribesmen from Mali and Niger are reported to be heading towards Libya, answering a call from fellow tribesmen to rally to the desert standard of their long-time ally, Colonel Muammar Gaddafi. A group of some 200-300 young Tuaregs, historically also known as the Blue Men because of their distinctive flowing indigo robes and black head scarves, crossed last week from their heartland in the Kidal region of Mali into Algeria. A convoy of some 40 vehicles was waiting to take them from there on a two-day drive into Libya. Other Tuareg from Niger and southern Algeria are also reported to be going to Libya to join Gaddafi loyalists. "These people are travelling through the desert. Nobody controls the borders in the Sahara," a Malian government official admitted... Либийския нефт Купува съюзниците за Кадафи Бамако, Мали Elhadj Maïga е доброволец на Кадафи и е горд, че помага на млади мъже от Мали да отида и да се борят за „Големият арбски Лидер". На този етап, без пари за оръжие или транспорт, групата на г-н Майга от около 200 млади мъже е по-скоро фен клуб отколкото милиция. Но подобно на други про-Кадафи групи, които са се появили тук, откакто започна "възстанието" в Либия, това, което липсва в областта на логистиката се проявява в лоялност. "Ние сме готови да умрем за него" каза. Майга."Той е направил толкова много за нас, в крайна сметка." Само погледнете живота на г-н Майга: той се моли в джамия в Бамако, столицата на Мали, която е построена от полковник Муамар Кадафи, той гледа телевизия на Мали националната мрежа, която полковник Кадафи създаде през 1980 г., и той го боготвори се възхищава от него. Държавният административният комплекс на страната му „La Citе - Муамар ел Кадафи” е построен от либийският лидер за 100 милиона щатски долара... Мали, една отчаяно бедна страна в близост до Либия, е пример на вярност към полковник Кадафи. Либия щедро харчи милиарди долари за Субсахарска Африка и инвестира в почти всичко - правителства, бунтовническите групи, луксозни хотели, ислямски организации, фабрики, оризища, диамантени мини, супермаркети и безбройните газ станции на OiLibya . От Либерия в Южна Африка до остров Мадагаскар, финансите на Либия са като гигантски фонд за рисков капитал, насочен да печели приятели и влияние в най-бедните райони в света. Това може да обясни как полковник Кадафи е бил в състояние да призове на юг от Сахара африкански войници да се бият за него в момента. "Толкова много от тези президенти на един или друг момент са придобили нещо директно от него", каза Мани Ансар, известен в Мали интелектуалец, който организира един от най-известните културни събития на Западна Африка, Фестивал в пустинята. Разглеждан като ексцентричен и непредсказуем, полковник Кадафи има все още голямо влияние като лидер в арабския свят. В Субсахарска Африка, много от тях са вдъхновени от визията си за "Съединени щати на Африка". Либийското правителство, което е по същество, полковник Кадафи плаща 15 на сто от таксите на Африканския съюз. Африканските лидери и медии го наричат "крал на кралете"... http://www.nytimes.com/2011/03/16/world/africa/16mali.html?_r=1

Докато християнския свят посреща свещения огън , Кадафи опита контраофанзива като изпрати във войските обсаждащи Мисурата в последните дни курсанти от воените училища (15-16 годишни момчета). Случайно или не , малко след това е започнало изтегляне на войската под ударите на НАТО и по-голямата част от въпросните курсанти се оказали в плен на бунтовниците. Въпросните курсанти са местни момчета от района на Мисурата и предимно туареги по произход. От вчера насам туарегските племена са организирали контраметеж и са развяли зеленото знаме на Кадафи. В момента армията на Кадафи се опитва да предотврати клането на което туарегите подлагат бунтовниците (по точно градовете които са тяхна опора без да се съобразяват кой е бунтовник и кой цивилен. В последните минути изтече информация, че е убит водача на "преходното правителство" Мустафа Абдул Джалил - същия който пи кафе със Саркози преди една седмица и който се стягаше за упрвник на Либия след победата на "демократичните" сили. На другия "демократ" Абдел Фатах Юнус целия му род се е отрекъл от него и го заплашват с родова кръвна мъст заради убитите курсанти. В момента се прокрадват съобщения, че туарегите са нападнали Бенгази, Ифран и Алзинтан ...

A Study of the Ancient Turkic "TARQAN" Choi Han-Woo Handong University In the ancient Chinese source Tangshu(唐書), there appears 達干 Tarkan which is a title of the ancient Turkic state Gktürk or Tou-kiue(突厥) with some other titles. In Chinese sources, there is any single comment or explanation on the title 達干 Tarkan. This title occurs in the Orkhon inscriptions. In the Bilge Kagan inscription(S13) which is one of the Göktürk, the title tarqan is mentioned among the titles of the rulers of the eastern part of the state : öŋre tölis begler apa tarqan bašlayu ulayu šadapït begler bu .......... taman tarqan tonyuquq buyla baga tarqan. ö In the Ongin inscription(F4), the title tarqan appears: qapγan el-teris qaγan eliŋä qïlntïm. el-etmis yabγu oγlī isbara tamγan čor yabγu inisī bilgä isbara tamγan tarqan. Besides these, the title Tarqan appears in the other Orkhon inscriptions, Tonyukuk(W6, N10), Kültekin(W2, N12) and Bilge Kagan(S14). From the Ongin inscription, we can know that Tarqan is a high official. According to G. Clauson, though the title Tarqan is not same as the titles such as Tegin and Shad which belongs to royal family, it is of very high position. After the 11th century, the title disappeared in the Turkic society. ï This word was widely borrowed into the other languages expect the Altaic languages; Indo(Panjabi) tarkhan, Kurd. terxan, Armen. t'arxan, Grek. ταρχανος, Tibet. t'ar-k'an, Rus. tarchan, etc. On the other hand, the title Tarqan also was used as the term designating “a blacksmith, a handcraftsman". This word occurs as the form of darxan in Mongolian meaning “a blacksmith, a handcraftsman”.(Laufer 1919: 593). Besides this, Mongolian darxan has the other meaning 'a privileged person who is exempt from all government taxes'. This word was borrowed into Chagatay in the form of tarxan. In Sanlax's dictionary it is written that this title is given to a person who is exempt from taxes. According to the dictionary, Tarxans can commit up to nine offences without being called to account. G. Clauson(1972: 539) argued that Tarqan in Ancient Turkic was considered to be the supreme title and was not even, like Tegin and Shad, peculiar to the royal family, but that it was still a high title, carrying administrative responsibility. In the Kyrghyz's tale Manas, this word occurs too meaning 'a blacksmith', which is probably borrowed from Mongolian. In Mongolian, the meaning 'a blacksmith' is more original than the meaning 'a person who is exempt from taxes'. Lessing(1960: 236) adds to the above mentioned meanings “area or place set aside for religious reasons and therefore inviolable”. In Lessing's dictionary, the word darxan also is used as adjective meaning 'sacred, celebrated'. This implies that the word has something with a certain ancient religion or shamanism. Why were darxans not only exempt from all taxes but also so free from judgement? Because they performed religious duties for their governments as official priests. Concerning this, there is an interesting Yakut's proverb; Yakuts in Siberia believe that smiths and shamans are from the same nest (Us da oyun bir uyalah). Also Yakuts often say about a smart girl that she will be a well matched spouse with a blacksmith or a shaman. "A shaman's wife is respectable, a smith's wife is venerable" says Yakuts. (W. Jochelson 1933: 172ff). On the other hand, according to the Dolgan Yakut, smiths have power to heal and even to foretell the future. Dolgans believes that shamans can not swallow the souls of smiths because smiths keep their souls in the fire. On the other hand, a smith can catch a shaman's soul and burn it. (A. Popov 1933: 258-60). According to Yakut myths, the smith received his craft from the evil god K'daai Maqsin, the chief smith of the underworld. He lives in an iron house, surrounded by fired slag iron. K'daai Maksin sometimes takes part in initiating the famous shamans of the other world. K'daai Maqsin is a famous master of smiths.(Popov 260). He sometimes takes in initiating the famous shamans of the other world, by tempering their souls as he tempers iron. (Popov 1933:260-261). In the Altay shamanism in southern Siberia, there is Erlik Khan who is the ruler of the underworld corresponding to K'daai Khan of Yakuts. According to Sandschejew 1928: 953), the Altay shaman hears metallic noises in his ecstatic descent to the underworld of Erlik Khan. Erlik puts iron chains on the souls captured by the evil spirits. On the other hand, Buryats also have the similar belief regarding the smith. According to Buryat beliefs, the nine sons of Boshintoi, the celestial smith, came down to earth to teach men metallurgy. Their first pupils were the ancestors of the families of smiths. Boshintoi's sons married dauthers of earth, and thus became the ancestors of the smiths. Accordingly no one can become a smith unless he is descended from one of these families. (Sandschejew 1928: 538-539). Both Kazakhs and Kyrghyzs also have their belief that the iron can drive evil spirits out. (Hassan 1986: 307). In Eurasia there widely spreaded the concept of the celestial smith Tarqan Tengri. The Chinese sources Jushu 周書 and SuShu 隨書 mention that Göktürks who were under the rule of Yuan Yuan were engaged in smith's work. From this, we can deduce the fact that the title Tarqan originally has something with the vocational identity of Göktürks. As it is well known that Ashina 阿史那 the legendary father of the Ancient Turkic people was engaged in metal working. Besides this, the destan Ergenekon of the Ancient Turkic people is also closely related to this smith-shamanism. Ergenekon is the name of a valley which became a secluded homeland to the Göktürks or Ancient Turkic. In this location, the remnants of the Göktürks, threatened with extinction elsewhere, multiplied and thrived. In one of the two known variants of the destan Ergenekon, a she-wolf rescues a Göktürk warrior who has been mutilated by the enemy and takes him to Ergenekon. There, conceiving sons from him, they repopulate this oymak. The population of the oymak becomes so large that Ergenekon can no longer hold it. The population desires to leave, but no one knows the way out. Finally, a blacksmith notices that a portion of the mountains surrounding this valley is composed of iron ore. The people of the valley pile wood and coal high in front of this section setting it ablaze. The ore melts and a passageway from Ergenekon is secured. From this destan or legend, we can understand how the smith played an important role as a spiritual leader in the ancient Turkic community. Traditionally in Korean shamanism, the smith has a special position, along with the shaman. According to the legend of ancient Silla kingdom, the king Suk-Thalhae 昔脫解 acceded to the throne, because of his craft of the smith. He was immigrated from the other country. As a foreigner or an outsider, it was very hard to be accepted by the ancient Silla community. However, as he presented himself as a smith, he began to be welcomed and treated as a novel man. In the end, he succeeded to became a king, getting rid of traditional royal family Park which was the founder of the ancient Silla kingdom. From this legendary history, we can deduce the fact that the smith was highly respected in the Korean society in the early period when the shaman had a strong leadership. In the period of the transition from the Stone Age to the Iron Age, it is well known that he who had a craft of the smith was amazingly respected by the community, having the power and leadership politically as well as spiritually. As it was in the Altaic people groups in Eurasia, this tradition of shamanism had been continued in history in Korea. Even in the end of the Chosun period, the trace of the this tradition concerning the smith had been continued. According to a western missionary C.A. Clark who for the first time introduced Korean shamanism to the west in 1929, Chosun or Korean people believed that the evil spirits were very afraid of iron, and that just by mentioning the name iron, the evil spirits felt seriously threatened as it is seen in Kyrghyzs and Kazakhs. For this reason, mudangs or shamans in Korea used to wear cloths ornamented with small iron dishes and iron arrows in their shamanic performances, with knifes in their hands. A trace of smith-shamanism is also found in the legend of Tangun who is known as founder of Kochosun, the first ancient Korean state: In olden times Hwanin's son, Hwanung, wished to descend from heaven and live in the world of human beings. Knowing his son's desire, Hwanin surveyed the three highest mountains and found Mount T'aebaek the most suitable place for his son to settle and help human beings. Therefore he gave Hwanung three heavenly seals and dispatched him to rule over the people. Hwanung descended with three thousand followers to a spot under a tree by the Holy Altar atop Mount T'aebaek. Most of Korean scholars agree to that three heavenly seals(or instruments) which celestial god Hwanin gave his son Hwanung in the legend are mirror, knife, and drum or bell. (N.S. Choi 1954: 59-60; J.Y. Kim 1957). All these three heavenly seals were major and popular instruments which Korean mudangs or shamans enjoyed to use in their shamanic performances. From this fact, many scholars does not avoid to say that tradition of Korean shamanism especially related with mudang originally has relationship with Tangun. (J.K. Jang 1982: 81-84, N.H., Yun 1994: 17). On the other hand, among these instruments, heavenly knife comes from the tradition of the Altaic smith-shamanism which has long tradition in the Altaic peoples, i.e. Turkic and Mongolian. Turning to the etymology of Tarqan, Räsänen(JSFOu L, 7,5) proposed that this word was borrowed from Sino-Korean 達官 tar-kwan "emeritus", referring to Ramstedt's article(Ramstedt, 1935: 87). However, both Gabain(1950: 48) and Ramstedt(1951: 63) suggested another theory that the word consisted of two morphemes, *tar and qan. The latter is the same as Old Turkic qan in burqan "Budda" (< 佛 bur + qan) and Middle Turkic xan "king, ruler". According to Sinor(JA 1939: 548, 1963: Nr.2564), this word was derived from the verb tar- "disperse, divide up". Mongolian has some variants of this word; There are two nouns, darxad and darxaci. While the former consists of the root *darxa and the plural suffix {+d}, the latter consists of the same root and the denominal noun suffix {+ci}, both designating "a blacksmith". Besides these, there is a verb darxala- which has some different meanings, i.e. 'to do the work of a smith, a craftsman or an artisan; to exempt from taxes and official duties; to set aside as sacred'. This verb is formed with the denominal verb suffix {-la-}. In Orkhon Turkic, there is the form tarkat which consists of *tarka and the plural suffix -t. In the text Mahramag, there appears the term Tarkhan Khaqan. The word Khaqan is the same with the ancient Turkic Qagan. This implies that the title Tarqan is not formed with the ancient Turkic title qan 'king'. In Korean, there appears a word which is spposed to be originally related to the title Tarqan; In Middle Korean there is a homonym which has two different meanings with the same form tarho- ～ tarku- 'to heat (a piece of iron, etc)' and 'to deal with (person, problem, etc.)'. The latter one developed into the form taru- with the same meaning 'to deal with' in Modern Korean. In my opinion, these two words are not different but originally same. Of these two meanings, I think the former one 'to heat' is original, while the meaning 'to deal with' is secondary. This change of the meaning probably is closely related to the shamanistic feature of a blacksmith which was originated from the ancient Turkic or Proto-Altaic. As for the Korean form *tarkW- with the last vowel being rounded, the Sogdian form of the word tarqan may give answer. Interestingly, Turkic tarqan occurs in the form of trɣwn in Sogdian. (Tolstov 1955:138). We come to the conclusion that Korean tarho- ～ tarku-, Turkic tarqan and Mongolian darxan are of the same origin. This manifests that there were a close cultural relationship between Central Asia and Korean peninsular in the ancient period. Bibliography Choi N.S., "Tangungogijunsuk", Sasanggye, 1954. Clark C. A., Religions of Old Korea, 1929, New York. Clauson G., An Etymological Dictionary of Pre-Thirteenth-Century Turkish, 1972. Gabain, A., Alttürkische Grammatik, 1941. Hassan Ümit, Eski Türk Toplumu Üzerine İncelemeler, 1986. Inan Abdülkadir, Türklerde Demircilik Sanatı -Tarihte ve Folkloreda, Jang J.K., "Samgukmusoku Musokgirok Kochal." Samgukyusau Yongu, 1982 Jochelson W., The Yakuts, 1933. Kim J.Y., "Tangunsinhwau Minsokhakjuk Kochal". Chungjudae Nonmunjip, 1957. Laufer B., Sino-Iranica, Chinese contributions to the history of civilization in ancient Iran, 1919. Lessing, F.D., Mongolian-English Dictionary, 1960. Popov A. A., "Consecration Ritual for a Blacksmith Novice among the Yakuts", JAFL, xlvi, 181, (July-Sept.), 1933, pp. 257-271. Ramstedt, G.J., Über den Ursprung der türkischen Sprache, SFAW, 1935. Sandschejew G., "Weltanschauung und Schamanismus der Alaren-Burjaten", Anthropos, xxviii, 1928, pp. 538-560. Tolstov u.a., Istorija uzbekskogo naroda, Tashkent, 1955. Yun N.H., Kochosun Yongu, 1994.

Явно Константин е предполагал, че нелоялните командири опозиционери ще бъдат убити от опитната в устройването на засади и ненадейни нападения и преследвания българска конница. Една навременна услуга от сина на довчерашният византийски федерат. Няма друго логично обяснение на внезапното напускане на бойното поле.

Ето едно обяснение за внезапното напускане на бойното поле от императора. Тъй като в армията на Константин IV Погонат е имало нелоялни и амбициозни командири, които чакали удобен случай за узурпация на престола, императорът решава да им предостави командването и да замине за Анхиало вероятно със цел да бъдат убити във капана, в който те самите са искали да го вкарат. През 681 император Константин лишава от власт и ослепява братята си Хераклий и Тиберий, така че в борбата за престола Константин IV е жертвал територия и е избягал клопката, която са му кроели кандидат узурпаторите.

В Бурятия и Монголия се запознах с изключително интересни данни за живота на номадите, които са се запазили до днес. Говоря в случая за стадата, конете, дори юртите, в които продължават да живеят почти всички хора в Монголия, интериорът на жилищата, също. За българите ще бъде изключително любопитно да видят тези юрти, в които са живеели техни предци и да се хранят с продуктите, които те са консумирали, като например суров конски дроб. Аз също го пробвах. Природата е изключително разнообразна. Видяхме уникални неща като например пълен двучасов шамански обред, при които няма почти никаква промяна от времето на хан Аспарух и хан Кубрат, който успях да заснема с камера в Бурятия. Много е важно това за нашата история, защото по тези земи в Централна Азия са живели прабългарите, които са изповядвали подобна религия. Прабългарите са все пак са държавотворческият елемент. Именно благодарение на прабългарите и на тяхната сила, мощ и умения е факт българската държава. Ние намираме в Плиска и Преслав по стените рисунки на шамани, техни атрибути при разкопки в земята. Аз съм единственият български учен, който е успял да съзре това нещо на живо, както е ставало по времето на хан Аспарух. Страни като Монголия и Буретия са съумяли да запазят традициите в скотовъдството непокътнати от времената, в които са живеели прабългарите. Самият факт, че ние с главния шаман, организация „Тангра”, която е към президентството на Бурятия и представлява Съветът на президента, с него поговорихме преди обреда. Оказа се, че макар и теоретично знам много за шаманството, за боговете, за духовете, които се викат. Аз го знам от научната литература. Той беше много учуден, че имам такива познания. Занимавал съм се с тази тема – с Тангра, с женското божество в прабългарската религия, с духовете, които шаманите са викали. В България имаме теоретичните познания за нещата и археологическите находки, а Бурятия и Монголия видяхме на дело след хилядолетия запазени тези древни танци, ритуали, които са изпълнявани и от нашите предци. Знаем от историческите извори, че в периода II – I век пр. Хр. до I век сл. Хр. прабългарските племена са били в голяма империя на хуните, която е обхващала цяла Централна Азия и е граничила на юг с Китай. За това има доказателства, които са доста добре определени от учените. По-късно вече хуните са разгромени, тогава започва и Великото преселение на народите, което изтласква и българските племена на запад към Приазовието, откъдето започва и европейската им история. Можем да видим ритуалите, обредите и религиите в годините, когато те са били по тези места. Това ще бъде особено полезно за културологията, която изучава тези древни ритуали.

Дор се вайка, чуди, плаче, от гората мъж изскача! Мургав, с дръпнати очички, българин е – знайте всички! Това "стихотворение" може да го измисли само турчин, грък или в краен случай - македонец.

Все пак слава на Бога са останали каменни надписи, които са категорично свидетелство, че титла сюбиги е съществувала:

Аспарух е прав. Кан Телец (владетел на България от 760 до 763 г.) наистина опустошава цяла Източна Тракия през 760г. и след това последвал похода на Император Константин V Копроним завършил със сражението при Анхиало (763 г.). Според Именника на българските канове Телец произхожда от рода Угаин и управлява в продължение на три години, като получава властта в резултат на бунта на българите срещу кан Винех. Византийският летописец Теофан Изповедник описва новия български владетел като „мъж злонравен, на възраст около 30 години“.

Честит да е. Лошото е, че днес, ние, днешните потомци на "народните будители" изоставяме една след друга спечелените от тях придобивки като независима България, силна и могъща Българска армия и непримиримст към враговете на България. Превърнали сме се в послушна маса, която днешните ни посттоталитарни управници подучвани от вън ни стрижат и доят на воля, като ни оставят една единствена алтернатива - да се спасяваме от милата Родина емигрирайки ...

Естествено. Но като малък народ, брънка от хун-ну. Първото познато споменаване на термина „тюрк“ намираме в Орхунските надписи (735 г.), доста след основаване на Дунавска България, така че подобен термин не е меродавен по адрес на българите. В наши дни има шест държави обединени от думата "тюрк' - Азербайджан, Казахстан, Киргизстан (Киргизия), Туркменистан (Туркмения), Турция и Узбекистан. Апетитите за контрол над Алтай и Кавказ и средна Азия като цяло от страна на великите сили са в основата на въвеждане чрез определени историци на термина "тюрки" (етноним на малко племе) като обединяващ езиково термин както за източните така и за западните хунските народи.

Тези стратегии служат за оправдаване на нови и нови привилегии за циганското и турското малцинство. За сметка на тотално неглижиране на останалите етнически малцинства: 2.4.ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ДРУГИ ЕТНИЧЕСКИ МАЛЦИНСТВА 2.4.1.Липса на утвърдени учебни програми, учебници и учебни помагала. 2.4.2.Недостиг на квалифицирани учителски кадри...

"Тюрки" е изкуствено въведен термин в по-късни времена като реверанс към Османската империя, за да има вратичка в удобен за нея момент да се яви закрилница на всички народи набедени да имат въпросният "тюркски" произход. И Агатий и Прокопий наричали предците ни кутригури и утигури, хунокутригури, хуноутигури и българи и никога алани, поне не съм срещал подобно нещо.

Първо през 7 век не е съществувала нито Русия нито Украйна и второ относно твърдението ти, че аспаруховите българи са сармато-алани ще те питам на какво основаваш това си твърдение? Позови се ако имаш поне на един извор, в който да пише, че Аспарух е алански или сарматски предводител или че е водил със себе си алани и сармати, а не българи. Виж, хърватите могат да претендират, че в известна степен са потомци на алани, но те нямат връзка със аспаруховите българи.

[quote name='проф. Добрев' timestamp='1288537514' А ако си с философско образование, намери ми в Нета публикациите и ще видиш, че мене са ме зачитали и признавали много по-големи философи от тебе! Но ти и при това положение си в най-дълбока заблуда, защото теорията се верифицира по емпиричен път единствено и само в природо-математематическите, експерименталните науки, но не и в хуманитарните науки, където на преден план излизат съвсем други принципи и правила на верификация. Обади ми се едва, след като ги научиш и разбереш кои точно са те!

Циганите са принудени да нападат български къщи от глад вероятно, но темата е за 14 век, а тогава цигани е нямало по тези места.

То не се варваризира само, а чрез наредби, закони налагани от страна на властимащите по някаква програма, понеже никое правителство не отменя а само допълва и добавя...

Съединените щати са все още във възходящата крива на имперското си съществувание. Така, че плодовете на налаганият от тях "нов световен ред (глобалиизиране - размиване на държавите с цел контрол) е все още в началото на изпълнение и едва бъдещите пололения ще берат плодовете му (в смисъл ще сърбат попарата му)...

В Сърбия има ли селище Батак, чичо Глишев? пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, че невръстните, негодни за продан, биват съсичани на две със сабя, че жителите на един град, наречен Балак* (Balak - Батак, град в България, опожарен и ограбен в май 1876 година. Виктор Юго е черпил данните за статията си от френските и от чуждестранните вестници), например, от девет хиляди само за няколко часа са спаднали на хиляда и триста...

Не обиждайте французите, защото именно французинът Виктор Юго се изправи в защита на българите: Настъпил е момент да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен, че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват. Този факт, ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един - целият свят. Правителствата виждат ли го? Не. Ще учудим европейските правителства, като им известим следната новина: че престъпленията си остават престъпления, че още по-малко е позволено на едно правителство да убива, отколкото е позволено на един човек, че Европа е солидарна, че всичко, което се върши от Европа, се прави от Европа, че ако съществува някое правителство-звяр, с него трябва да се постъпва както със зверовете, че в настоящата минута, съвсем близо до нас, пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, че невръстните, негодни за продан, биват съсичани на две със сабя, че жителите на един град, наречен Балак*, например, от девет хиляди само за няколко часа са спаднали на хиляда и триста, че гробищата са задръстени от трупове, повече, отколкото могат да бъдат погребани там...