Кухулин

Тук-таме се среща една хипотеза, но не ми стигат знанията да я проанализирам както трябва. В руския език редуцираните гласни изпадат XII-XIII в. Формата князь обаче се среща още през 1068 г. в Тмутараканския надпис: «В лето 6576 индикта 6 Глеб князь мерил море по леду от Тмутороканя до Корчева 14000 сажен» Това може да означава, че в източнославянските езици имаме заемка от старобългарски. От друга страна, може да се обясни с много ранно изпадане на т.н. "гласни в абсолютно слаба позиция". На мен второто ми звучи малко бла-бла, но знам ли...

Глишев, трябва още малко да почета по този въпрос, за да го коментирам. От старовисоконемски kuning, по аналогия с pfening > пеняз. По принцип и двата етимона (*kuningaz и kuning) биха дали в праславянски кънедзь, но първият предполага доста по-сложни преходи. Първо отпада последната съгласна поради закона за нарастваща звучност, след това идва праславянския преход a > o > ь и съвпадението му с номинативната форма, та чак после палатализации. Не знам, не мога да споря с Фасмер, но засега клоня към по-простото решение. Освен това историческият контекст го подкрепя.

Ако под паралел имаш предвид родствена дума (когнат), то индоевропейският корен *gene- (> kunnig) в българския език дава жена. Съответната титла би трябвало да започва с /ж/ по първа палатализация. Някой да ме поправи, ако греша

Моята версия е за заемка през VI в. именно поради факта, че през VII в. праславянският език се разпада. Различните форми на думата недвусмислено показват праславянски деривати, а не заемки между славянските езици.

Праславянският език се разпада експлозивно през VII в.

Приликата между -AUCI и АУСПУХ също е факт, но се иска малко акъл и сравнително добра психосоматична кондиция, за да я анализира човек подходящо. Изобщо, работата добива тревожен нюанс.

Нещо си омотал хронологията. Какво ПБЦ, какви 5 лв.

Изключително интересен протобългарски аблаут I - A - E - Ѧ. Не е зле да го публикуваш в следващия брой на списание "Авитохол"

Щом ще минаваме на епистемологично ниво, прочети нещо за логическия позитивизъм - цък. След това, ако си още на тази странна позиция, кажи две думи за математиката - при нея фактите също ли имат формата на писмени извори?

Лоша дефиниция в лингвистиката. Хората гледат прасета от време оно, а за пръв път са записали думата "прасе" преди 2-3 хил години. Преди това как са наричали прасето според теб? Грухчо?

Дефинирай "доказателство".

Според проф. Валентин Седов knetz идва от старославянски konedz "княз", а според Уикипедия окончанието -au е развитие от -ов, може би княжев. Славяне. Историко-археологическое исследование, 2002 (линк) Нямам никаква идея защо е този напън за ранни паметници, но гледам че ги събират и реших да помогна

Само време губим с тези локуми. Говори конкретно и лафът ще върви, иначе няма смисъл. Потърсих и не намерих други ранни форми, освен най-близките "княз" / "княгиня" / "княжески" / "княжеска". "Княжество" и "князувам" май са записани към XIII-XIV в. Дотук става дума за семантиката. Относно фонетиката, имам едно подозрение, но не съм сигурен заради слабия си славистичен апарат "Княгиня" ми изглежда с ранен произход, синхронен с "куниг" заради липсата на палатализация. Останалите, съдържащи звука [ж], би следвало да са по-късни, най-рано от VII-VIII в. Силен увод, силно заключение. Все едно слушам интервюто на Пенев с "ония двамата"

Ако ми обясниш какво значение има датировката, може да потърся.

По повод етимологията на проф. Ондруш (*кун-инго-) - дадох я само като куриоз Няма как думата да е заемка от славянски в германски при наличието на форми като старонорвежката konungr. Фонетиката съвсем ясно показва протогермански произход. И моите 2 цента към темата, този път сериозно: Knetzgau Die erste schriftliche Erwähnung erfolgte um das Jahr 780 in der Ilbicschen Schenkungsurkunde, worin der Ort unter dem Namen Knetzcegewe genannt wird. Германски топоним на славянска основа "княз", записан в края на VIII в.

Я да вкараме малко интрига в темата:

Сега прерових на бърза ръка ПВЛ, но открих само формите "княз" и "княжески". Няма следа от "княжество", а е вече XII в.

Би ли ги дал пак, че не ги откривам. Хубаво ще е да поумуваме по въпроса. Ако се появяват паралелно с титлата "княз" и са достатъчно отдалечени, хипотезата ми може и да се разклати

Аварското посредничество не е много вероятно според мен, понеже 1) титлата не се открива в Хаганата и 2) фонетиката ще е различна. Аз го писах някъде и преди - през VI в. славяните са достигнали ново ниво на социална организация и са си взели титла от съседите. Едва ли някой им я е наложил. Натам водят и изворите - нападения, военно развитие, превземат крепости и т.н. Защо точно от германците... мистерия.

Сравни Благой, Драгой. При корени благ- и драг- съвсем ясно се вижда имеобразувателният суфикс -ой. Ако предположим, че Литовой е образувано на основа прилагателното литов с корен лит(о)-, веднага намираме у Фасмер две славянски значения - "изливам" и някакви карантии, колбаси. По тази линия епонимът е или някакъв леяр, или някакъв колбасар. Това е просто един вариант, със сигурност има и други.

В това отношение има един сигурен лингвистичен признак. Ако даден корен е стар, на негова база се развиват разнообразни словоформи. Дори да приемем, че заемката е станала I-II в. и до началото на VI в. славяните са титулували с "конунг" селските бабаити, като по този начин никой не е обръщал внимание на титлата, то къде са словоформите? Изобщо, за мен цялата налична информация сочи към заемане през VI в.

Да, според мен също не може да се обясни много добре този факт. Защо им е на славяните такава титла през първата половина на хилядолетието...

Произходът на *kъnędzь е горе-долу ясен. Слабата страна според мен е датировката, която определя Фасмер. Защо според вас се насочва към прагермански, при положение че имаме ясна трета палатализация -ng > -dz и умлаут в аналогичната форма *pěnędzь?

Човече, окончанието -ан не е "класическо" тюркско окончание. Следователно името Баян не е "класическо" тюркско име. Въпреки това съм дал примери от "класическите" тюркски езици, където то се среща, вероятно като заемка. Дал съм по-рано в темата страница от ЕСТЯ, дал съм страница от Левитская. И на двете места пише за причастието. Аз, честно казано, не мисля да се занимавам повече с този спор.