Кухулин

Тая работа Умар/Умор е интересна. Може да се умува по нея. Това много прилича на типичното славянско закръгляне а > о, т. е формата Умор се е появила в славянска среда при устно предаване на името Умар. Ако наистина някой е чел надписи от капищата, за да състави Именника , излиза твърде вероятно това да са славянски капища

Тази публикация подкрепя тезата на Gabraka: Results We report high-quality genomic data of 18 individuals from two nearby burial sites in South Moravia that span from the fifth to the tenth century CE, during which the region became the core of the ninth century Slavic principality. In contrast to existing data, the individuals reported here can be directly connected to an Early-Slavic-associated culture and include the earliest known inhumation associated with any such culture. Conclusions The data indicates a strong genetic shift incompatible with local continuity between the fifth and seventh century, supporting the notion that the Slavic expansion in South Moravia was driven by population movement.

Говоря за превода на конкретния текст, с издържан синтактичен анализ и семантика. На други места в ГИБИ и аз съм срещал "творчески преводи". В момента се сещам за бунта на Кубрат срещу aварите

Манго превежда същия текст, който превеждат в ГИБИ. Има там в неговия оригинал някаква неяснота с "българите", но в крайна сметка и той я реконструира във винителен падеж. Просто в ГИБИ правят научен превод, а Манго импровизира в стил "кой какво е искал да каже". А ла ЧатГПТ Впрочем, Елена Липшиц превежда същия текст през 1950 г. https://www.vostlit.info/Texts/rus/Nikifor/frameNik2.htm Ако някой има време да издири латински превод по разните сборници, може да погледнем и него.

Ама те не са само Никифор и Теофан, Никой не го превежда като теб - нито Манго, нито Иван Дуйчев, нито ЧатГПТ. Да свали българите от власт

Абе остави ги тия падежи, помисли върху смисъла. Константин нахлува, за да отсрани българите от власт и да провъзгласи Токт, мъж българин. Ти горкия патриарх Никифор направо ще го диагностицираш

D3loFF, какви българи да отстрани от власт? Умар трябва да отстрани от власт... Както и да е, чакаме специалист...

Е много буквално, няма що

Би ли направил пълен синтактичен анализ на изречението "Κατὰ δὲ τὴν τρίτην ἰνδικτιῶνα εἰσέρχεται Κωνσταντῖνος εἰς Βουλγαρίαν τῷ τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν κατασταθέντα ὑπὸ Σαβίνου Οὐμάρου ὄνομα τῆς ἀρχῆς μεταστῆσαι Βουλγάρους, ἀνειπεῖν δ’ ἐν αὐτῇ Τόκτον ἄνδρα Βούλγαρον τὸν Βαϊανοῦ ἀδελφόν." Ще направя пълен синтактичен анализ на това сложно изречение: Главно изречение εἰσέρχεται Κωνσταντῖνος εἰς Βουλγαρίαν εἰσέρχεται = главен глагол (сказуемо) Κωνσταντῖνος = подлог (номинатив) εἰς Βουλγαρίαν = обстоятелствено за място/посока (предлог + акузатив) Обстоятелствени определения към главното изречение: Κατὰ τὴν τρίτην ἰνδικτιῶνα = обстоятелство за време δὲ = свързващ съюз (свързва с предходен контекст) Първа финална (целева) конструкция τῷ ... μεταστῆσαι Βουλγάρους τῆς ἀρχῆς τῷ + инфинитив = финална конструкция (изразява цел: "за да") μεταστῆσαι = финален инфинитив аорист Βουλγάρους = субект на инфинитива (accusativus cum infinitivo) τῆς ἀρχῆς = генитив на отделяне ("от властта") Вмъкнато определение (между τῷ и μεταστῆσαι): τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν κατασταθέντα ὑπὸ Σαβίνου Οὐμάρου ὄνομα Това е разширено пояснение към Βουλγάρους или самостоятелна апозиция: τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν = акузатив (апозиция или допълнителен обект) αὐτῶν = притежателен генитив ("техен") κατασταθέντα = причастие аорист пасив (съгласувано с ἀρχηγόν) ὑπὸ Σαβίνου = агентивен генитив с ὑπό ("от Савин") Οὐμάρου ὄνομα = апозиция (уточнение към Σαβίνου) Буквално: "Савин, на име Умар" Втора финална конструкция (паралелна) ἀνειπεῖν δ' ἐν αὐτῇ Τόκτον ἄνδρα Βούλγαρον τὸν Βαϊανοῦ ἀδελφόν ἀνειπεῖν = финален инфинитив (координиран с μεταστῆσαι чрез δέ) δ' (= δὲ) = координиращ съюз ("и") ἐν αὐτῇ = обстоятелство за място ("там, в нея" = в България) Τόκτον = пряко допълнение на инфинитива ἀνειπεῖν (акузатив) Разширени определения към Τόκτον: ἄνδρα Βούλγαρον = апозиция ("мъж българин") τὸν Βαϊανοῦ ἀδελφόν = апозиция с член ("брат на Баян") Βαϊανοῦ = притежателен генитив Обща структура на изречението: ГЛАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ: ├─ Κατὰ τὴν τρίτην ἰνδικτιῶνα (обст. за време) ├─ δὲ (съюз) ├─ εἰσέρχεται (сказуемо) ├─ Κωνσταντῖνος (подлог) └─ εἰς Βουλγαρίαν (обст. за място) ФИНАЛНА КЛАУЗА 1 (τῷ + инфинитив): ├─ τῷ (финален член) ├─ [τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν κατασταθέντα ὑπὸ Σαβίνου Οὐμάρου ὄνομα] (вмъкната апозиция) ├─ μεταστῆσαι (инфинитив) ├─ Βουλγάρους (субект на инфинитива - acc. cum inf.) └─ τῆς ἀρχῆς (ген. на отделяне) ФИНАЛНА КЛАУЗА 2 (координирана): ├─ ἀνειπεῖν (инфинитив) ├─ δ' (координиращ съюз) ├─ ἐν αὐτῇ (обст. за място) ├─ Τόκτον (пряко допълнение) └─ ἄνδρα Βούλγαρον τὸν Βαϊανοῦ ἀδελφόν (разширена апозиция) Типове конструкции: Артикуларен финален инфинитив (τῷ + inf.) - византийска особеност Accusativus cum infinitivo (Βουλγάρους μεταστῆσαι) Координирани инфинитиви (μεταστῆσαι ... ἀνειπεῖν) Множество апозиции и атрибутивни разширения Причастен оборот (κατασταθέντα ὑπὸ Σαβίνου) Изречението е типичен пример за сложен византийски исторически стил с множество нива на подчинение.

Какво име на българите, какво управление... Къде изчезнаха тия българи...

Ами възприема, какво да направим...

Нищо не разбрах. Подлогът в главното изречение е Константин. Той нахлува. В подчиненото изречение действат българите. Βούλγαρους е подлог във винителен падеж по схемата acc. cum inf. https://en.wiktionary.org/wiki/Βούλγαρους

Подлогът е в подчинено изречение. Константин нахлу, понеже българите свалиха... https://en.wikipedia.org/wiki/Accusative_and_infinitive Виж например Първа книга Макавейска 11:63.

Окей, а според теб кой от чуждите богове е сроден с абстрактния бог от българските надписи?

О количестве богов существует несколько мнений. По одному мнению, бог один — Верховный бог (Ҫӳлти Турă), а остальные только прислуживают ему и являются духами. Другие считают чувашскую веру многобожьей. Има нещо гнило в тая работа. Они верят в добрых и злых духов (остатки древнего шаманизма), однако их никогда не называют словом Турă, а каждого отдельно именуют своим именем, и ни один не стоит у них в таком почете, как тот единственный Бог. Они сами Бога называют пĕр Турă «единственный Бог». — Д. Месарош. Памятники старой чувашской веры. https://ru.wikipedia.org/wiki/Тура_(мифология) Пак там: Туры (духи) бывают у многих природных явлений (огня, воды, леса и т. п.). Някакви слайдове в нета: https://infourok.ru/mifologiya-chuvashskogo-naroda-kak-otrazhenie-kulturnih-tradiciy-265496.html Ако много ни интересува чувашката религия, това следва да се изясни. Но по всичко личи (включително от епитетите на върховния бог), че думата тора означава именно "бог", а не конкретен бог. Най-вероятно и Ашмарин ги дава така имената, затова Федотов пише "бог, божество". А Месарош нещо се е объркал.

Не знам какъв монотеизъм (единобожие) имаш предвид. Става дума за това, че думата тора означава "бог", а не конкретно божество. Буквално абстракция.

Тук си спомних едно мнение на Дробишевски: За съжаление може да се окаже прав...

Има, има... Утром шаньюй выходит из ставки и совершает поклонение восходящему солнцу, вечером совершает поклонение луне. То както е тръгнало, да не ги изкарат всичките перунисти

Това е красива конструкция, следователно има сериозен шанс да е вярна. Освен това има допирни точки с модерната концепция за средновековни нации, което рязко вдига шансовете някой да си я хареса В тази схема, между другото, се налага паралелът с еврейската история и еврейското религиозно развитие. Там също се случва централизация и по този повод многото богове отстъпват ролята си на единния бог Яхве. Който впрочем е един от тия стари богове и също е до голяма степен "анонимен". Името му се споменава много, много рядко. Абе нещо паралелът задълба в лоша посока, време е да спрем

И това е без изобщо да засягаме токсичната тема за нивото на абстракция във веригата пратюрк тенгри - бълг тангра - чув тора

Това са формални паралели на база "бог удостоява" и "сто години", само че по същество нямат нищо общо с нашата формула. И в двата случая става дума за управление на империята (διέπειν πολιτείαν / βασιλεόειν Ῥωμαίων), което си се вписва идеално във византийския политически мироглед и т. н. В българската формула бог не ги поставя да управляват сто години, а им дава сто години живот. Дали българските дохристиянски владетели са се чувствали дарени с власт от някакъв бог (по други формули), това е отделен въпрос, макар и свързан с тази тема. Изобщо, полето за анализ е обширно, само да има кой да се занимава.

Ако има такъв паралел - анализираме го. Ако няма, минаваме към следващите хипотези - синтези, калки и т. н. Абе то си е работа за цяло изследване.

Има разлика между думите "връзка", "паралел" и "буквализъм". Понятието "паралел" е от математиката, също както и понятието "формула". Впрочем, това не е случайно - на база няколко точки може да се построи права, а понякога даже и крива. С други думи, могат да се изследват процесите. Търсим сакрална формула: 1. Пожелание 2. някакъв бог или нещо подобно 3. да удостои някого (желателно владетел) 4. със сто години живот. Ако има такова нещо - анализираме. Ако няма - минаваме към следващите хипотези.

Не мога да разбера къде тук е паралелът. Кой бог кого удостоява със 100 години живот в горния текст?

Това е много хубаво, обаче в надписите виждаме именно сакрален израз (и то на най-високо ниво) някакъв бог да даде 100 години живот: Това си е сакрална формула, която трябва да се изследва - синтез ли е от чужда сакралност и простонароден изказ, някаква калка ли е отнякъде, има ли паралели, изобщо какво се случва.