*abi*

И още нещо относно човешката субективност за "Бог" и "божественото". По всяка вероятност това е естествен път на мисловния процес. Фройд и Юнг се досещат първи за него и забележете - Образът на Бога, за който говори Юнг функционира вътре в нас като психичен контейнер, рамка на отношенията, система от ценности и нравствен арбитър. Юнг приема като "образ на бога" всичко, което индивидът преживява като Бог, което представлява най-висшата ценност на човека, независимо дали е осъзнато или неосъзнато, както и типичните рел. мотиви, които се повтарят в историята на идеите, догмата, ритуала, мита и изкуството. Или: "като най-висша ценност и върховна доминанта в психичната енергия образът на бога е непосредствено свързан и индентичен с цялата личност". За това е и толкова субективен, неописуем, трансцедентален, от друга, вътрешна реалност на идеите. Да речем, че образът на Бога, отчужден или плод на вътрешна осъзнатост е метафората за Висшият Аз. Целият стремеж на човечеството, целият личен и колективен опит е в голяма степен плод на този архаичен идеал (въпросът е само какво го е породило) (Можете спокойно да заместите "образ на Бога" с най-съкровените си лични ценности и въжделения без да вярвате в реален Бог - все тая, процесът на вътрешния стремеж и идеали е същият)

До колкото тя е необходима (а тя продължава да е необходима) искаме или не ще се занимаваме и с нея. Все пак да не забравяме - основният двигател на научната мисъл е именно мистичната предпоставка при опознаването на света. Ако нямахме рел. мислене (желанието за познаването на Творението, моля, Творец и Творение съвсем до скоро са неделими, едва съвременната наука започва да отрича ИД) е напълно възможно да нямахме и научно такова. Или още по-тривиалното - това е пътят на осъзнатият процес в човешката история (всъщност той тепърва ще ни даде куп отговори). Не сме минали по друг път, всяка друга теория е лирическо отклонение. Нека оставим поне малко уважение към рел.любопитство от миналото ни. В края на краищата е редно да ценим културата си.

Между другото преспокойно може да се защити версия която да включва и двете опции в общата схема. Тоест, не само едното да не изключва другото, а да са пряко зависими и дори това в което категорично не вярваш да е задължителен, заложен елемент от постановката. Тази версия се защитава отлично теологично. Най-смешното е, че ако се заяде сериозно човек може да я защити и научно (в сферата на н.фатастика, но много сполучливо). Това обаче е предмет на отделна тема.

Според мен правилно употребяваш "несъзнавано" защото това, което "търсиш" май се намира точно "там". Въпреки широко разпространеното схващане, че Несъзнаваното е нещо като склад на подтиснати, инфантилни, лични преживявания, то е разглеждано и като център на психическата активност и забележи - по-активна от личния опит поради непосредствената си връзка с филогеничните, инстиктивни основи на човешкия вид. Няма да навлизм в подробности (въпреки, че са много интересни), но е споменато, че "несъзнаваното има свое място в психичната структура, своя собствена вътрешна структура, свой език и своя форма на творчество". И ако му се припише определена форма на познание, дори на мислене, то моделът на мисловния процес става още по-сложен. Несъзнаваното за сега е психологическо понятие защото съдържанията му като цяло имат психологическа природа, а за коренните му връзки с инстинкта се знае все още много малко. Там е работата, че самият "хардуер" работи доста интересно. Като се започне от разликите в дейността на двете полукълба и се стигне до йерархичната подредба на самите процеси осъществявани в него, която е с неизяснен модел. Да, не знаем как работи мозъка, знаем малко за процесите извършвани в него и най-вече за това как се създава индивидуален мисловен модел. Кои са предходните фактори, които го сформират, как си влияят взеимно личното съзнавано/несизнавано с колективното съзнавано/несъзнавано, дали съзнаваното е отделно от несъзнаваното и се пресичат или са "процес в процеса". Ето защо "ИИ" е на нивото, на което е в момента. Липсват му куп компоненти (например най-"простото" индикация за моралност, обективна и субективна). Мисля, че трябва да се обърне внимание именно на хардуера. С какво човешкият мозък се различава от този на другите живи същества за да позволява "програмата Разум"? Защо е притежание на нашия вид? Как е еволюирал мозъкът ни за да позволява това да се случва?

изключително технически подхождате към въпроса и не взимате съществени фактори предвид.

В такъв случай опираме до "хардуера". Предполага се неизчислимост, няма алгоритъм на правила за постигане на дадена цел или нещата са все още е в сферата на трудно изчислимото. Хардуер-химия, химия-хардуер. Очевидно си влияят отлично за да активират импулсивното в посока на "непредвидимото" решение.

Гравити, "Въобще не са известни неизчислими процеси. Пенроуз смята, че при мисленето има и неизчислими процеси." Би ли малко по-подробно за неизчислимостта, моля.

браво, ти ме подсещаш, че наистина много ми се искаше да пусна една анкета с подобна насоченост тук, но не знам как се прави анкета в този форум както и да е виждам, че разговорът като цяло наистина отива към атрофията и се омитам докато не се сътвори нещо което ми е по-интересно

Имам доста богат опит с различни представители на рел. деноминации (от години се занимавам с херменевтиката в християнството и юдаизма), с атеисти от всякакъв тип и някои "друговерци". Има дори кой да го потвърди тук. Така, че тезата ми само се потвърждава и от Докинсовата ирония, но определено не се гради на нея. Ползвам го само като популярен пример. Просто е изключително удобен, а и с положителност поне тук е четен. Пак повтарям - толерантността е първо субективна, а при атеистите следва да е изцяло субективна (след като си нямат кой да ги нахъсва в някоя църква, синагога, джамия). И тя се проявява и при тях често със същия патос както и при вярващите. Тук не става на въпрос кой е крив или кой е прав в становищата си, атеистът или богопомазания (има или няма Бог). Виждала съм претендиращи да са атеисти да се държат подигравателно, дори нагло с вярващи, а те да продължават да защитават позицията си без нито една грубост в личен или какъвто и да било план. И обратното естествено, отказ на вярващи да провеждат диалог, просташко и арогантно отношение. И забележи - това например се развива в религиозни клубове, някои от които свободни за достъп, с толерантно модериране където атеистите са идвали сами, без специална покана за да ги зарибява някой да стават вярващи. Вие тук може да сте представители на всякакви науки, но точно тази тема е в десетката на моята компетентност. Особено като представител на не-най-толерантните индивиди от обществото. Не виждам единични примери, а масовка. В такъв случай защо тази тема е една от най-популярните на месеца? А и на предходния месец? Ако на атеистите по не им пукаше защо с такъв патос обсъждат атеизма си? И какво изобщо търсят в раздел религия? И защо взимат становища по рел. въпроси?. Отговори си на тези въпроси и после ще продължим.

Между другото книгата е издадена в Гърция едва през 90-те години. До тогава - обяснима димна завеса.

Дори не е хипотеза, а реален случай. За да стане още по-тежко. И се случи на мен. Закупих едновременно Делюзията и Най-Великото шоу, като очаквах Най-великото шоу да е книга само за Еволюцията, без да очаквам, че същата ирония от Делюзията ще присъства и там (Не бях видяла последния раздел, който обаче е много ценен). И двете, преди да съм чела каквото и да било от Докинс. Себичният ген го напипах по-късно от второ ръка, беше неоткриваем вече. Не знаех нищо за естеството на така спряганата Докинсова ирония. В Делюзията намирам, че си е на мястото. Всъщност там и е мястото. Представянето на Шоуто (корица-гръб) споменаваше за някаква ирония, но аз като читател нямах ни най-малка представа за нея. После се сблъскахме с иронията и не само с нея (лично ме подразни другият сблъсък, но не е предмет на тази тема). Резонно е да предлагам хипотеза за обидения, чувствителен, вярващ читател. В случая обсъждаме психология на атеизма/атеиста, а в теми от този род и в официални издания се правят твърдения, че атеистът е по-толерантен от вярващия. Не, не е. Един дол дренки са, което означава че както моралът-неморалното е присъщо и на двете страни, така и толерантността-нетолерантността се поражда от друго (не от това дали някой вярва в бог или не). Предлагам най-простото решение за случая - нетолерантността се активира от несподелянето на възгледите. Да кажем, че е предмет на степента на засягането на чувството за лична правота и от отхвърлянето му. По повод звъненето по вратите. Що се касае до моя опит - предлагали са ми какво ли не. Е, разминах се с Галактическия стопаджия, но се снабдих с чудесна илюстрована детска енциклопедия (20% отстъпка от цената и по книжарниците), две-три готварски книги и ботанически речник, още някакъв речник и още някакъв речник (речниците действат зле на консуматроския ми синдром).... Посещавали са ме от Червения кръст, от организации за подкрепа на "хората със специални нужди", "защита на кучетата" и "костенурките карета-карета". През звънеца ми е минало всичко, което е имало честта да получи достъп от домоуправителя. Предлаган ми е абонамент за Енциклопедия Британика, за отстъпка при записване в Математическия кръжок на ъгъла, дори подкрепих от вратата си местния клуб по Шах (събираха средства за едно състезание в чужбина). Искам да кажа, че и науката се добираше до мен и чрез асансьора. Често и тя нарушаваше следобедния ми сън. Няма лошо, но държа да сме обективни. И най-важното. Само "Свидетелите на Йехова" са ми звънели за да си разпространят брошурите (безплатно). Ортодоксите предимно за да искат пари. Никой не е идвал за да ми продаде Библия. Обаче Библия са ми давали поне три пъти фрий оф чардж. Случвало ми се е два пъти в хотел да има Библия (НЗ) за ползване/взимане. Не съм попадала на нищо от Дарвин в нощното си шкафче и ако не ми се е четяла Библията, а съм нямала нищо за четене съм купувала някое списание от близкия павилион (обикновено Н.Дж.) До сега освен в интеренет, никога не ми се е случвало да получа каквото и да било научна литература без пари (изключваме училищния материал). Например нито една организация с научна цел не ми предостави да си чета Еволюцията без средства. Нито една организация не ме покани някъде където да се разяснява благотворително ЕТ. Май нито една не издава безплатно списание, което да разпространява както правят йеховистите. Поне аз не съм имала подобен късмет. А никак нямаше да им се разсърдя...никак...и съм им малко сърдита, че учените така и не ми дадоха на хартиен носител нещо по-така...внушително (от 1200 страници) безплатно, с присъщия си алтруизъм. Последното оплакване се поражда от страстта ми към притежаването на хартиени носители от всеки модел и цвят.

Сега е измислил по-гаден подход. Всяка година по няколко дребни потопчета. Ей така. За да ни къса нервите. (Забравил си, че беше обещал да няма втори Потоп, но не е обещавал нищо за малките на местна почва )

Можеш да защитаваш позицията си както намериш за добре. Само, че защитата никаква не я виждам. И подходът не се нарича въображаеми, а хипотетични ситуации (има тънка, но важна разлика). След като Докинс може да ги ползва за да изгражда тезите си, значи със същото право мога де се ползвам и аз .

Толерантността, по какъвто и повод да се намеси винаги е чувствителна тема за обсъждане Все се намират някой засегнати, пренебрегнати, репресирани...

Това вече излиза от рамките на тази тема или поне от целта на моето участие в нея. Някой друг път по конкретните въпроси. Лека нощ.

Би ли ми го разтълкувал (защото аз коментирах единствено на това, което отново ти цитирам, а не нещо от 3-та страница): "Сега малко по същество и по "неудобния" въпрос на Гравити. Нормално е вярващия да е по-нетолерантен - той счита за дълг да брани вярата си като част от своята самоличност и религията си като общност, култура и институция. Всяка конкурентна или въобще различна религия или идеология се явява заплаха, която трябва да бъде отразена или елиминирана (спектъра на подходите за това дело е много широк и за др. тема). По същия начин се третира и неверието, чието наличието само е едно висше предизвикателство. Утежняващи вината обстоятелства е, че атеизмът поставя под въпрос (научно и легитимно) корените и същността на религията, тоест, за разлика от религиите, тя посяга към основите й, към смисъла от съществуването й. (Докато войстващите теисти, допълнително газирани от аргументен дефицит, се вихрят предимно на личността основа). Ей в това се състои нейната „нетолератност“ и „агресивност“. Останалото са сементични арабески и празнодумие." И: Винаги може да се извади всякаква л-ра и всякаква платформа в зависимост от целта, но важното е общата настройка, коята секулярна такава си е много по-спокойна от религиозната. Каквито и мустачки да й изписвате Ти започна с Доукинс ако не се лъжа и сега вменяваш. Не знам кой навира книжки по улиците и звъни по вратите на хората и май не предлаха „Галактическия стопаджия“. А и не мога да проследя книжарническите ти фантазми, нито ме интересуват. Да забелязваш колко толерантно се държиш само защото си позволявам да оспорвам мнението ти (претенциите за толерантност в тази тема определено не са мои)? Обръщаш ли внимание на това, което пишеш и в какъв контекст го пишеш (например въобще не сме засягали ползата от секуляризацията за да намесваме и нея сега)? Или и това не те интересува? В такъв случай къде се поставят окултните основи на фашизма? ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- И да. Разбира се, че ще намесвам Докинс. В края на краищата той е сред най-отявлените публични личности открито заявили атеизъм, стожер на атеизма в момента (в друг разговор, на друго място резонно бе уточнено - антитеизма) и прави точно това, което правят и рел. учения. Издава книги с конкретна насоченост. Като последното, което може да се каже за него е, че е толерантен. Тоест, оборва, както и повечето участници дори в тази тема в научен форум, че: атеистите са най-толерантната част от човечеството. Ами..не, не са сори... Дори ако анализирам темата тук, ще открия доста прикрити антитеисти, за които веднъж на дълго и широко ми бе обяснявано, че не били точно атеисти, нещо по-различно.

До колкото се видя от тази тема, вече претендира за това. Впрочем Докинс, който е един от най-активните атеисти в момента претендира за същото. Просто не ми се търсят цитати. И точно защото започнаха да изпадат в същото, за което обвиняват отсрещните се намесих в тази тема. Започнаха да дразнят точно като фанатичните вярващи и сериозно да прекаляват. Най-лошото е че по-този начин и с тези средства директно подриват авторитета на науката, която би следвало да запази неутралитет и да стои над всичкото това.

Не видях някъде "неудобен" въпрос, но така или иначе ми предстои преглед при офталмолога. Както и да е. По повод на: "всяка конкурентна или въобще различна религия или идеология се явява заплаха, която трябва да бъде отразена или елиминирана". Това как точно ще го опишеш за индуизма например (все пак е третата религия с около милиард последватели и трябва да е нещо наистина зловещо)? Поне аз не се сещам тези школи да са водели кой знае какви заплашителни спрямо някого "проповеди" и да са "елиминирали" с чисто рел. цел когото и да било (освен своите в своята си кастова система). Не се сещам и за доста други изповедания, които да са извършвали рел. репресия и да са сплашвали този-онзи друговерец с рел. цел... Да не би пак юдеюхристияноислямизмът да е взел редовния си превес в разговора? И по повод на: "Утежняващи вината обстоятелства е, че атеизмът поставя под въпрос (научно и легитимно) корените и същността на религията, тоест, за разлика от религиите, тя посяга към основите й, към смисъла от съществуването й." Което чисто и просто си е вид нетолерантност. В противен случай изобщо нямаше да се издават книги на тема "Делюзията Бог" или "Вярващия мозък" където 70% са посветени на науката и останалото са често отвлечени съждения с доволни епитети по повод на вярващите и вярата им (както казах и манипулативно спекулиращи с някои рел. тълкувания и примери). Дори книги, които би следвало да са в чест на науката като "Най-великото шоу на земята" не си спестяват комплиментите, примерно на посоки... разлиствам.... (2 мин. и веднага се натрисам на съждения): "Ако "отричащите историята", които се съмняват във факта на еволюцията, са невежи в сферата на биологията, то тези които мислят, че светът съществува от преди по-малко от 10000 години, са повече от невежи - те са заблудени до степен граничеща с извратеност." Веднага се пита до колко "любезно" е това към някой читател с рел.нагласи, решил да отвори "Най-великото шоу" за да стане вещ по въпросите на еволюцията (евентуално можеше наистина да се образова, но той взе пък, че се обиди и още на 103-та страница и си тръгна...)? Цитираното е проява на научна, атеистична или изобщо каква точно форма на толерантност се явява? (без лирични отклонения за сематнични арабески и празнодумие от войнстващи атеисти, вихрещи се предимно на лична основа, моля )) ПС. За да стане ясно защо цитирам "Най-великото шоу на земята" например...Описанието на задната корица гласи следното - "Книгата прави енциклопедично обобщение на доказателствата за еволюцията, започващо с изясняване на понятието "теория" и завършващо с блестящ коментар върху заключението на "произход на видовете ....бла-бла в този дух, нещо за иронията на Докинс и....задължително четиво за всички, които се вълнуват от големите въпроси за човешкия произход". Нито дума за това към кого е отправена "иронията". И нито дума за това, какво го очаква един вярващ стига да изтърпи иронията и да се образова чрез книга на Докинс. Просто една книга по тези въпроси. Сега, надявам се да не започнете да твърдите, че всеки влязъл в книжарница е длъжен да знае кой е Докинс и че ако случайно е вярващ търсещ повече за еволюцията, а в книжарницата му препоръчат именно тази книга, ще трябва да търпи иронията на Докинс, защото е решил да попълни пропуските си в тази област. Още по-интересно е да се запитаме тази ирония към кого е отправена? Към атеистите определено не е, а и те следва да са запознати с еволюционната теория и да не им е нужна тази книга. Нали е и за невежите читатели(или пък не е!?)? Същите, които авторът с любов поучава и порицава с още по-голяма любов граничещите с извратеност (изключителен езиков финес) заблуждения, да речем на техните.... родители. Разбира се има хора, на които им текат лигите от хилеж предизвикан от такъв тип ирония и най-вече от задоволството, че някой за когото евентуално се отнася написаното си "заслужава" точно такова отношение. Толерантност за толерантност (око, зъб, каквото си щем).

Не съм казала, че примерът Зевс е от Докинс (но вметката може и да е полезна някому) Държа само да оборя наличието на мита за толерантния-атеист разхождащ се с вратовръзка с крокопатици целяща да осмее възгледите на креационистите (да, този път е Докинс ). Не, че възгледите им не заслужават разгром, но ако някой има претенциите да е толерантен следва да се ограничи в иронията си и да не прилича на симпатичните си противомислещи поне в това отношение. Очевидно толерантността е нещо, което трябва да изследваме извън рамките на тази тема, защото както имаме толерантни вярващи (съвсем случайно се намират такива и сред така широкото спряганото в "атеистичната" литература юдеохристиянство, удобно забравяща, че освен него има и други мащабни рел.-фил. системи), така имаме и възпитани, уважаващи светогледа на съседа си атеисти. Имаме дори разцветки на толерантност - християни любвеобилно настроени към будистите, но ненавиждащи юдеите или атеисти, които кой знае защо кютат уважително в предимно християнската си общност, но определено имат алергия към исляма и т.н. А ако разглеждаме въпроса само по отношение на верската толерантност, то мисля, че и за гимназистите е ясно, че тя зависи от фактори, които трябва да се разглеждат от позицията на всяка една рел.-фил. система, секта, среда, личностни характеристики и т.н. Най-малкото тълкуванията на текстовете правят разликите. Например разликата между толерантността на ортодоксалния юдаист и реформиста е меко казано значителна. Или както казва един френд: "ами зависи в кой бог се вярва и що за птица е г-н Субективният бог". Важи и за атеистите. Зависи що за птица е г-н Субективният им атеизъм. Ако Той се превърне в цел на себеизразяването става доста неприятна компания. Ето, някой наоколо каза, че ще води борба...А аз с удоволствие бих искала да науча с какви средства може да се води толерантна борба.

А този (ужасно скучен) пример със Зевс не втръсна ли вече или е запазена "марка" на вирусно-меметична основа? Толерантността не се определя от това дали вярваш в Зевс или не, а в това как се отнасяш към вярващите/невярващите в него. В случая няма никакво значение вярвам ли в Зевс или не. Има значение само това дали : А. водя борба с Додекатеистите, преследвам ги подигравам им се, считам се за по-висше качество акъл и т.н. - все проявления на нетолерантност Б. водя борба с Антидодекатеистите, преследвам ги подигравам им се, считам се за Зевсоизбрана и т.н. - все проявления на нетолерантност. От там насетне ако темата тръгна в посока "психологията на атеиСТА", то атеистът въобще не е лишен от "човешките слабости и на мен са ми присъщи". Може да е точно толкова нетолерантен към изповядващите религии, колкото и другата страна на монетата, да проявява нетърпимост, да репресира, да се държи нагло, да обижда и да се прави на ...велик. Прегледай и ти цялата тема.

Кой е този някой и какви предразсъдъци е приписал някому?

Организираност на база липса на вяра. Виж "Църквата на атеистите в Лондон". Много готино местенце)) Чукни в нета и виж колко сайтове, групи, организации с и т.н. се сформират. Сега вероятно ще скокнем в сферата на антитеизма (което не е атеизъм, обаче антитеистите са атеисти) ще заспорим Докинс атеист и ли е или антеист, или прикрит антитеист, антитеистите атеисти ли са и т.н. Дежа вю. Банално.

В последното изобщо не съм сигурна. Просто им липсва единствено времето ("млади" са още) и количеството организираност за да докажат, че по отношение на толерантността изобщо не се различават от съседния лагер. Дори тази тема, този цитиран постинг са пример за...нетолерантност. Особено след като се появява и някаква кауза на "борба". Това що се касае до толераността. Поредния субективен труд с претенции за големи разкрития. Знаеш ли защо го казвам? Защото отново е писан от биолог, този път поне и със специалност психология, произхождащ от християнските среди, което веднага показва слаба теологична подготовка дори що се касае до юдеизъм-християнство-ислям. Нито един от тези автори няма да разбере истинската дълбочина на нещата поради дупките си в религиознанието и...културната антропология. Съжалявам ако те разочаровам, но при първа възможност, след прочита ще пусна нужните критики, където им е мястото. Честно казано вече започва сериозно да ми омръзва лаишкото-научно разглеждане на тази проблематика граничещо с ...фанатизъм.

Шпага, не мога да устоя на изкушението... Не е нужно да формулираме какво е това "мисъл" дори на този етап. Достатъчно е че знаем, че мисленето е процес (всички последователни действия или явления, изменения, които очертават определено развитие или постигане на определена цел.) И да вземем предвид най-малкото начина му на опериране чрез: анализ, синтез, сравнение, обобщение, абстракция (асоциация) и конкретизация. Когато се упражнява контролирано/пожелателно мислене всички или част от тези процеси оформят мисловната картина. Предполага се, че едва когато целият мисловен процес е активиран в посока на дадена цел/задание ще имаме активност. Ето защо заповедите "Завий на дясно", "стискам палци", "спъни се" не вършат никаква работа сами по себе си. Липсват компоненти на пълния мисловен процес за да предизвикат нужното въздействие. Контролираното мислене водещо до събитие би трябва да не е само "даване на елементарни заповеди". За да се получи някакъв резултат, трябва да се впрегне цялото мислене, в цялостна картина, в представи, дори да се симулира случването на целта (ритуалност, извършва се нещо като симулация с най-простите възможни средства) за да се "впрегне" психическата енергия в процеса на задействане. Именно това препоръчва всяка подобна техника и колкото и да е неусъвършенствана, пак включва много повече компоненти от простото "даване на заповед". "контролираното/пожелателното" мислене" следва да е доста още една форма на контакт, която вероятно включва не само сетивата (зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие) Каква всъщност е сетивността на хеликоптера? Някакви подробности? Въздействието на физическо ниво (ако има такова) на мисловния процес и чрез вероятно извън сетивно възприятие според мен е извън пределите на техниката и биологията. Смятам, че те са ограничени сами по себе си за такива отговори. Мисля, че не биха се справили без физиката. И при синхроничността се предполага, че имаме някакви физични процеси, за които само гадаем в момента де...

И аз не знам. Но при започването на практическото практикуване на контролирано мислене в посока цел, наблюдавам от 6 години подредба (предизвикване!?) на събития, водещи до реализация на целите поставяни пред този период. Наблюдавам синхроничност. Някой ще каже, че в това няма нищо научно. Ще се съглася. Защото все още е толкова сюрреалистично, че ако зависеше от мен, с удоволствие бих се съгласила, че си въобразявам, особен предвид неприятните събития довели до реализирането на целите. Проблемът е, че имам 6 години практика, с от 2 до 5 цели (сериозни, мащабни цели, не да си намеря такси за 5 минути) годишно и имам 80% успеваемост. Направо не знам как да го приемам вече това. По последното - да, при поставена цел и определена психическа настройка на вяра в нея имаме почти 100% шанс за реализация. На тази база се градят и широко прилаганите в мениджмънта и маркетинга мотивационни техники. Въпросът е - кой, кого и какво всъщност манипулира?