*abi*

Така ли трябвало да мисля???? Колко съм глупава!!!! През цялото време си мислех, че ставало дума за нещо такова: http://www.researchgate.net/profile/James_Mallet/publication/228490643_Evolution_of_diversity_in_warning_color_and_mimicry_polymorphisms_shifting_balance_and_speciation/links/0046351957a2fb3428000000.pdf Другото, което мисля е, че е време да се обърна към модератор.

Примерна публикация: Жабите от вида Pristimantis mutabilis са само около 23 милиметра дълги и живеят в горите на Еквадор. За кратко време те могат да променят външния вид на тялото си до неузнаваемост: бодилите и възлите на гърба й се изравняват и кожата им става гладка. Трансформацията, която продължава 5.5 минути, е озадачила учените, които в началото са сметнали, че е станала грешка при събирането на образците. Интересно е, че самият вид жаби за първи път е открит едва през 2006 г. и неговата невероятна способност на мимикрия тепърва се изследва. Специалистите смятат, че необичайната способност осигурява на Pristimantis mutabilis защита от хищници, но биологичната природа на този механизъм на мимикрия предстои да се изясни. Впоследствие, използвайки получената информация в хода на изследванията, биолозите са открили друг вид жаби, Prismantis sobetes, които имат подобни способности. ******** Отговорът изобщо не е прост и не е за "познавачи" на Е от обща култура, прочели пет книжки. Ясна ли ти е биологичната природа на механизмите на мимикрията при орхидеите (не цветистите описания на формите на мимикрия) - да или не? Ако не е и не си в състояние да предоставиш специализирани линкове - флеймът е неуместен, освен ако темата не цели да си остане в сферата на научонпопулярното, каквато е до момента.

Интересно за кого ли е възмедието от орхидеите-кофи хранещи се с изпражнения!

Въпросът ми е конкретен. Познаваш ли мимикрията в детайли по-обстойно от научнопопулярните - да или не?

Как всъщност растенията осъществяват мимикрията, чрез кои рецептори? Може ли малко повече подробности относно механизма за обработка на информацията от средата. Например как една орхидея еволюира до цветово подобие на мъжката пчела.

Принципно е вярно, че и такива похвати са се ползвали. Не знам кои са най-ранните сведения, на които се позовават британските учени. За съжаление в момента се сещам само за библейските заповеди за изговане/разселване/укриване. Със сигурност се базират на по-древни вече отработени практики.

Именно. Същото си мислех и аз докато разглеждаха версията като възможна за "окончателното изчезване" по Вайасат преди 10-на дни.

Благодаря! Явно не само аз съм била впечатлена от епизода :)))

Здравейте, Малко тема в темата ще се получи, но мисля, че няма нужда от нова по този въпрос. Може би някои от вас гледат новата поредица за Неандерталците по Вайасат Хистори. В един от последните епизоди бе развита теорията, че мега-вулканът Campi Fleggei, чиито кратер е в Неаполитанския залив може да е вероятна причина за изчезването им. Не приемам документалните поредици на юнашко доверие и бих искала второ мнение. За тези, които не следят поредицата и/или не са гледали епизода: Преди 39000 г. климатичните промени налагат разселването на неандерталците в Южните европейски райони. Внезапния студ води до значително намаляване на популацията. Беше изказано становище, че климатичните промени и природните бедствия може да са фатални за по-малки популации. Бяха показани доста убедителни данни за изригването на вулкана, като датировката бе потвърдена и съвпада с периода на измирането на Неандерталците. Една компютърна симулация на бедствието показа, че неговото изригване засяга цялото източно среиземноморие и част от Азия. Това, което все пак не ме задоволи, бе че симубацията показа райони обитавани от неандерталците в този преиод (според документалния филм), които остават по-малко засегнати или незасегнати. Има било то и минимален шанс за оцеляване. Показано породи два въпроса ако в тази хипотеза има резон: - Изчезнали са като вид ако се приема, че присъствието на ХС не е било толкова конкурентно, колкото се изказва в други хипотези? Изхождам от сравнителни анализи за възможностите на единия и другия вид от предните епизоди, които по-скоро показваха, че неандерталците са били достатъчно ефективни и конкурентни, за да оцеляват дори в присъствието на ХС. - Популациите са намалели драстично според показаното. Присъствието на ХС и бедствието съчетано с климатичната обстановка е било фатално за тях? Ако сте го обсъждали някъде се извинявам за повторението и моля за линк. Моят основен въпрос е: има ли резон в тази теория и разбира се кои данни не я подкрепят.

Проблемът е "никакъв" и от друга гледна точка. Фактите показват, че имаме група с лидер, която е поела месианската роля. Самите събития в последствие показват, че такава инициатива е била вече в действие. Дали описаният Исус е бил толкова харизматичен или на лидера вероятно се приписват божествени качества и произход е само въпрос на теологичната интерпретация, подходяща за конкретния период. Групата е съществувала достатъчно време, за да се предприемат добре организирани действия. Влиянието й в Юдея е силно преувеличено от Евангелията, но в диаспората успява бързо да постигне основната си цел с новия лидер/лидери най-вече в лицето на Павел. Ако не е "съществувал" Исус, а той според моето лично становище е, то групата безспорно е съществувала и е била много добре организирана. В Евангелията има едно ключово изречение за това, колко "опасна" за юдаизма /теологически, а и политически/ се е явявала тя и съответно лидерът ѝ е трябвало буквално да бъде "пожертван" /разбирайте премахнат с надеждата групата да се разпадне/. Интересното поне за мен е, че римската власт не си е давала сметка за проблема Исус, респ. групата, така, както много добре са го разбирали първосвещениците. Тази опасност я виждаме ние изследователите, от там и разпространената версия за политически опасния Исус, но в Евангелията нещата стоят по друг начин - Пилат не е бил много наясно за какво престъпление трябва да го осъди. Съзнавам, че трябва да обясня какво имам предвид, нека си запазя правото за утре обаче.

От години се занимавам с темата и заставам зад втората хипотеза. Проблемът е вътрешноюдейски и касае най-вече настояването на последователите на Исус и самия Исус да започнат прозелитизъм. Римската власт е по-скоро използвана за да може да се премахне религиозно неудобната личност. Утре ще поясня.

при мен не отваря линка за коя книга става дума?

"Тя обаче няма връзка с разбирането на индивидуалното религиозно и мистично изживяване, то е резултат на взаимодействие от съвсем друг характер. Важно е че именно то дава най-силен подтик към моралност, по-силен отколкото този на принадлежността към рел. система." Споменах го в постингите си по темата. Наричам го Откровение. Това е строго индивидуален момент, в който човек за себе си приема съществуването на Бог. Моментът често има своята предистория (тя може да се проследи), а самото Откровение е вид поанта. Имаме и случаи на внезапно Откровение. По този въпрос има някои разработки, но не са удовлетворителни на този етап. Не е задължително да доведе до промяна в моралността обаче. Тоест, личният морал се явява по-скоро даденост, а в самата рел.система се доразвива или при някои дава и вид рецидив (системата налага морал, чужд до преди това на последователя и). Защо твърдя това? Мафията също има морал, наричат я Мама (инсцестната връзка - Институция), повечето и последователи (обикновено на по-ниското в йерархията ниво) са религиозни, дори дълбоко религиозни. Това не им пречи да нарушават, често безскрупулно една от 10-те и не само. Религиозността не е задължителна за морала. Справка и Докинс, Фром и др. Продължавам да твърдя, че що се касае до психологическите предпоставки за религиозност - изучаването се налага от всички страни, вкл. и чрез самото изучаване на системата/системите. ЧНГ! "Изучаването на рел. система и наблюдението на последователите й ще ви помогне да разберете причините за техния избор и принадлежност към тази рел. система." Да. За мен те са много важни. Считам, че има универсални причини и измерими психически нагласи водещи до залитане по религиите. Или да го кажа по-друг начин - колкото и уникален да е всеки индивид, той прилича на "своята порода". Смятам, че има измерима степен на личностните хракатеристики, които поставят хората в едната или другата група. Те дори сами се групират, прегрупират и т.н., но упорито остават религиозни (с някои изключения). А самата, основната, причина за религиозността (и изобщо залитанията тук и там) е една, универсална за индивидите, но все още не знам със сигурност коя е тя. За момента залагам на инцестната зависимост. Нещо прави религиите (култовете) устойчиви (ужасно устойчиви, до там, че хората се отказват от обективността) и то определено не е степента им на информираност/грамотност. Мисля, че Вие сам заложихте на духовността.

Да, по втората половина. Личният ми опит до сега потвърждава в голяма степен написаното от теб. Може би не вниквам добре в написаното, но за да се разбере наистина добре една рел.система тя трябва да се изучава. Това изучаване съчетано с практически наблюдения и върху последователите и дава по-адекватен отговор на въпроси като "причина/и да вярваме". В дебелите публикации от този тип често има много добро познаване на конкретната наука, чиито автори са представители и много повърхностно познаване на рел.системи, които се дават за пример в разработките. Може би на това се дължат "недоносчетата"? Поставена в тази светлина темата има нови перспективи за обсъждане.

аз споделям юдаизма и с положителност знам, че и това, че не обещава продължение ме привлича достатъчно много. отговорих ако искаш пак с други думи - вярвам защото имам такава психика, която да ме поставя в групата на вярващите питах за да ви опозная по-добре спасение (спасението е много обширно понятие) според мен всички сме "там" заради това съзнателно или не

Не е толкова излишно колкото изглежда на пръв поглед. Да го погледнем обратно. Когато в една рел.ситема са включени понятия като Спасение, Вечен живот, Закрила, Обещание, Изобилие, Наказание и т.н. започват да се включват механизми, които Обективната Обективност/Реалност не може да задоволи и съответно тежката дума си казва Необективната Необходимост. Мисля, че ме разбираш. Съответно при атеистите действа точно обратното - самата обективност е защитният механизъм по една или друга причина. Ето защо се преекспонира. Отдавна установих, че Обективността сама по себе си е доста хм....успокояваща))) Личен пример (нали темата е лична нищо, че когато се зададоха реципрочните лични въпроси отговорите минаха в сферата на клишетата) - престанах да се страхувам от смъртта (не начина по който можеш да умреш, а от самата смърт, фактическата) по т.нар. обективни причини - научното обяснение "гудбай форевр" и самия факт, че изповеданието ми не обещава нищо повече от смърт-смърт (може би и за това съм го избрала). Дефакто идеята за Вечен Живот ме е плашела повече от пълното изчезване в небитието)) Други са в точно обратното положение - научните твърдения, че след смъртта няма нищо са в състояние моментално да ги изпратят в най-откачената секта само и само тя да обещава нещо безсмъртно. Строго индивидуално е и все пак - хората се делят на някакви що годе обобщаващи се групи. А разнообразието от култове е в състояние да задоволи почти всеки вкус. Бързо се решават с подходящите хапчета.

Те са наистина патологичен случай. (тези с молитвите, особено тези в 21-век в развитите общества) Там оправия...няма. Пример на прима виста - реалните случаи на йеховистки окончателни откази за кръвопреливане.

Дорис, мисля че важат и двете. Още в началото казах - еднозначен отговор няма. Комбинация е. Психологическата настройка на индивида винаги влияе на обективността му. За това ще видиш много хора отдадени на науката, които идеално вместват в светогледа си и Бог, но това не им пречи да функционират като отлични специалисти в областта си. И най-интересното е, че изобщо не виждат причина да се откажат от едното за сметка на другото. За да разбереш религиозния човек се налага да започнеш да мислиш и като такъв. За мен поне не е трудно да вникна и в двете страни защото съм точно от типа хора, които са се научили да заемат и двете позиции много лесно и бързо. Как да ти го обясня - знаеш, че няма Дядо Коледа и въпреки това без никакъв проблем да вярваш в него. Можеш ли го? Номерът става само ако се откажеш от обективността за сметка на други (за повечето хора жизненоважни на определен етап) предимства изключващи обективността. Не. Смирението се налага по религиозни причини, но не е основната предпоставка, ако разглеждаш понятията в психологическия им смисъл, а не в религиозния. В психологически смисъл, човек първо се спасява (налага му се да приеме определена позиция за да оцелее психиката) и после се смирява. Какво е спасение? Какво е смирение? Дори в рел.план първо се набляга на Спасението (обещание) и едва после се добавя Смирението (условие) като предпоставка за Спасението. Аз бих се притеснила повече ако упорито твърдеше, че 2+2=-3.

Няколкото случая от този тип, които пряко наблюдавам или влязоха в силен духовен контакт с Бог, или се запознаха с Извънземните (последните са не по-малко интересни като "присъствие"). Имат откровения, влизат в пряк контакт (често изживян като физически), водят диалози и им се откриват тайни. Връзката е много по-дълбока, реалистична от тази на "не освидетелстваните" вярващи като мен . Но защо един "психически здрав" човек все пак вярва в наличието на висши сили? Защо (често) получава откровение/прозрение в даден момент от живота си и съжителства с усета за божието присъствие/наличие без да нарушава социалните рамки на приетото за нормално поведение в дадено общество. Дали ще избие в по-радикална посока е само въпрос на стечение на обстоятелствата и до колко ще се отдава на самонагласи, като последното зависи от времето и усилията, които отделя за "утвърждаване на вярата си" (за последното усърдно се грижат и институциите, прим. църквите). Определено има някакъв защитен механизъм, който въпреки, че отстрани изглежда като съзнателно избран, първо е на подсъзнателно ниво. Друг е въпросът до колко убедителни са свещените писания и влиянието на социалната среда, която също настоява в полза на висшите сили. Почти убедена съм, че във всички времена и култове въпреки твърденията "отвън" е имало "атеисти". Разликата между тогава и сега е, че днес вече могат наистина необезпокоявано да се покажат на бял свят (в редица култове са били наказвани като врагове на Общото Добруване, зависещо най-вече от убежденията и ритуалите). Смятам, че определен вид психическа нагласа винаги е позволявала различен от приетия подход за осмисляне на битието, в противен случай пътя на науката/съмнението изобщо би се обезсмислил изначално. А когато средата и обстоятелствата подпомагат защитните механизми на психиката да поемат в обратната на религиозната посока (наличието на развита, даваща все повече отговори наука), то броят значително нараства. Работят други защитни механизми. Знанието само по себе си е защитен механизъм. Не знам до колко познавате и наблюдавате религиозни общности за да повдигате за сериозно обсъждане такива теми. Правя го от години. Бих казала, че е част от това, с което се занимавам в свободното си време. Следя различни деноминации, групи, изучавам до колкото ми е възможно най-различни духовни увлечения. Тенденцията е за се задълбочават и разрастват въпреки привидното масово отдалечаване от религията. Това ми говори само едно - съвременният човек продължава да е дълбоко незадоволен, несигурен, дуалистичен и по своему нещастен. Съответно изпада в различни зависимости т.нар. болести на съвременното общество. Ключовата дума е Спасение. По един или друг начин хората се "спасяват" за да оцелеят психически в какви ли не увлечения и зависимости. Проблемът не е защо хората вярват именно в Бог, а защото хората имат тенденцията да се спасяват Някъде и да съществуват духовно в паралелен на реалността свят, запълвайки бездънната си душевна яма с безполезни вещи, преяждане, извънземни, астрологични прогнози, ашрами и какво ли не само и само за да оцелеят.

Преди малко казах, че "атеистът е свободен от бог". Свободен ли е? Ако Бог олицетворява това, което атеистът не иска да бъде, като всячески се стреми да унищожи с едно или друго средство Бога, то той не е освободен от него. Малкото отговори на въпроса "какво е за вас науката" до сега са капсулирани само до нивото на клишираните определения за нея. Страничен наблюдател лесно може да си помисли, че тя (науката) не предизвиква никаква емоция. Това само по себе си ми е достатъчно за да си направя нужни ми изводи. Или - ако от един вярващ се очаква да се изповяда дълбоко емоционално за поне една причина, поради която вярва, то предендиращите към атеизъм твърдо отказват да споделят каквато и да било емоция. Вярващият най-вероятно трябва да отговори - страх, любов, надежда ...(да се "открие") Но атеистите до момента не вложиха тръпка)) Напротив, дори се "сърдят", че си позволявам да задавам въпроси влагайки презумпцията, че въпросите не са по темата А те са по темата (важното е само коя наука ще избереш за да подходиш както ти е интересно и удобно към нея). Успех в понататъшното развитие на дискусията. ПС. Цитирам: Идеята ми за темата не беше за това защо хората вярват или не вярват. Темата беше за личните причини поради които всеки един от нас вярва или не вярва. Това, че ни е вродено няма как да е вярно, поне не универсално вярно. Все пак има хора които от атеисти стават вярващи и от вярващи стават атеисти. Също така психиката е нещо което не е постояно от рождение на до гроб, развива се, променя се...Разбира се, вярата или липсата и може да е константа. Надявам се става ясно защо зададох лични въпроси След като тамата е на лична основа, се очаква всички участници да се включват на такава, а не да се правят на особено интересни и над тези неща, когато топката се прехвърли в техния двор.

Което пък е най-обикновена психологическа нагласа. приема се като "освобождаване" Тоест, до колкото научните отговори могат да водят до освобождаване от определени страхове, да дават определени надежди, да "изчистват" егото от отрицателните натрупвания породени от липсата на обективни отговори и решения, до толкова аза се поставя на определеното от атеистичната гледна точка място. Разликата между атеиста и религиозния е само в това на кого колко и как точно му пука - съсвсем сериозно го казвам. Религиозният не само, че не иска да се освободи от идеята Бог, но и да се отъждестви, да се слее с него (прим. Причастието), което разбира като свобода. Атеистът е свободен от идеята за Бог. За сметка на това се наблюдава обратният процес - иска да го унищожи (често фанатично).

няма да разбереш причинатА ако не разбереш причинитЕ Защо изобщо си пуснал тази тема?

далеч съм от подобни идеи целта на въпросите ми не е за да "доказвам", че "вярването" в науката е равносилно на рел.вярване и да обръщам темата в тази посока би било много ...елементарно, нали? искам да "покажа" нещо друго, свързано с нея, но все пак нека видим дали ще има поне още три-четири отговора

Ако се опише с качества придаващи и същност ще стане лично. Приемам, че запазваш (позволявам си на ти) дистанция. Но съм почти убедена, че ако всеки от вас започне да описва науката с този възторг, който тя предизвиква в него, с тази тръпка, която събужда винаги когато се изправи пред ново предизвикателство и пожелае да я "одухотвори", да се вложи емоция темата ще стане доста по-интересна (поне за мен).