Last roman

И испанците гърчат индианците, и англосаксонците също. Даже англичаните впоследствие гърчат холандците /бурите/ в ЮАР. Бели гърчат бели, бели гърчат черни, черни гърчат черни, черни гърчат бели и т. н. Причините, както казах са е идеологията, която натрапва на чуждите верски или цивилизационни различия.

те и германците са диваци с оглед на това, което правят през ВВ2. Но какво от това? Просто идеологията им е такава, че не третират покорените народи като хора. И това е чисто човешка черта. Чуждият винаги е нечовек.

геноцидът не зависи от мащаба. Нито пък от колониализма. Просто диваците са си диваци. Питай бушмените, ако не вярваш.

че какво общо има Ирландия? Мисля че говориме за Хафрика.

по принцип центурията се подразделя на 8-мици /контубернии/. По толкова са спали в една палатка. Съответно старшият по палатка се е наричал декан.

ти сега да видиш в Конго какъв геноцид вилнее.

ти си прав, че идеалната работа е оксиморон, по-скоро би трябвало да се каже - коя е по-приемливата работа. Иначе най-добре на този свят е да си инвеститор и други да работят за теб. Но за това се искат определени умения, които не се учат в стандартните учебни заведения, тъй като предназначението им е друго - да подготвят квалифицирана работническа класа.

ти да видиш))

да е добре платена, с плаващо работно време, да е достатъчно разнообразна и динамична, за да може да те усъвършенства, но и да не ти пречи на личния живот. Естествено не на последно място са и допълнителните облаги - служебна кола, лаптоп, служебен телефон, командировъчни и пр.

Наместникът на Мизия Тиберий Плавций Силван Eлиан /Tiberius Plautius Silvanus Aelianus/ бил патриций от знатния род на Плавциите, отличили се с бляскава военна история. Дядо му, Марк Плавций Силван /Marcus Plautius Silvanus/ също бил римски генерал, син на Ургулания, близка приятелка на Ливия, /съпругата на император Октавиан Август и майка на Тиберий/. Бил женен за Ларция, с която имал две деца: Марк Плавций Силван и Плавция Ургуланила, /първата съпруга на император Клавдий /. През 2 пр.н.е. бил консул. През 4 г. сл.н.е. бил проконсул на Азия. През 6/7 г. станал легат на провинция Галация и Памфилия в Мала Азия. През 7 г. той командвал двата легиона: legio IIII Scythica и legio V Macedonica против бунтуващите се панонци във Великото Илирийско въстание и помогнал на Авъл Цецина Север /първият управител на новата провинция Мизия/ да усмири региона. За успехите си получил триумфални отличия - Ornamenta triumphalia. Синът му М. Плавций Силван бил виден политик и оратор. До 24 г. заемал длъжността претор. Бил омъжен за Фабия Нумантина, но след това се развел с нея и сключил брак с Апрония. По неясни причини изхвърлил последната през прозореца на къщата им и се самоубил, без да изчака присъдата. Именно от първия му брак с Елия имал син /осиновен след неговата смърт от сестра му Уругуланила/ и носещ името Тиберий Плавций Силван Eлиан – пълководецът, останал в историята като усмирител на отвъддунавските варвари. Плавций Елиан участвал в кампанията на Клавдий в Британия и бил назначен за консул суфект през 45 г., а по времето на Нерон /от 57 до 66 г./ бил легат на Мизия, където прилагал т. нар. ‚политика на изгорената земя‘, за да държи племената далеч от границите й. През 57 г. той достигнал до р. Днестър и присъединил към римските владения град Тирас. А около 100 хил. варвари от Приднестровието, заедно с „вождовете и царете“ им, той заселил в Мизия. След това през 58 г. започнал война със сарматите и бастарните и взел заложници от тях. Всъщност провинция Мизия първоначално обхващала териториите на днешна Сърбия и северозападна България до дн. река Янтра. Североизтокът /дн. Добруджа до делтата на Дунав/ бил под контрола на Одриското царство, а след анексирането му към Рим като провинция през 46 г. временно станал ничия земя. Следователно пред легата стояли амбициозните цели да очертае римския лимес в този участък. Задача, която той блестящо изпълнил, макар и не разполагал с много войски /основно части на VIII Августов, V Македонски и IIII Скитски легион/. Победите му оставили трайна следа в региона и в описанията на съвременниците, но спокойствието в провинцията не продължило дълго. По време на гражданската война /69 -70 г./ легионите взели участие в борбите между претендентите и големи участъпи по Дунав останали неохранявани. При Веспасиан /69 - 79 г./, във връзка със зачестилите набези на сармати и даки, в Ескус, Нове /дн. Свищов/ и Сексагинта Приста /дн. Русе/ в Мизия били настанени гарнизоните на V Македонски и I Италийски легион. Окончателно административната и военната уредба на провинцията била решена от Домициан, който през 86 г. я разделил на две – Горна и Долна Мизия. Една от заслугите на Плавций Елиан, освен военните му успехи е, че осигурил превоза на пшеница от Мизия, за да подпомогне населението на Вечния Град след пожара от 64-та г. След приключване на наместничеството му, той бил изпратен да управлява Испания. През 69-та година Веспасиан го назначил за градски префект, а през 70 г. в качеството си на Понтифекс Максимус, той положил първия камък при възстановяването на опожарения през гражданските войни храм на Юпитер Капитолийски. Както знаем от неговия погребален надпис, Плавций Елиан за победите си над дунавските варвари бил награден с триумф от Веспасиан /нещо, което Нерон не сторил/. Сред заслугите му е упоменато, че е преселил 100 000 отвъддунавски варвари в Мизия, заедно със семействата им и вождовете им и ги е задължил да плащат данък на Империята. Ето и текста на надписа /от мавзолея на Плавциите в Тиволи/: На Тиберий Плавций /син на Марк/ Силван Елиан, понтифекс, содал на Август, триумвир по отливане и сечене на злато, сребро и мед, квестор на Тиберий Цезар, легат на V легион в Германия, градски претор, легат и спътник на Клавдий Цезар в Британия, консул и проконсул на Азия, пропреторски легат в Мизия, където той докара като плащащи данък над сто хиляди отвъддунавски жители с техните жени, деца, вождове и царе. Той напълно потуши въстанието сред сарматите, макар да беше отпратил голяма част от войската си на експедиция в Армения. Той подчини на римските знамена неизвестни отпреди това, или пък враждебни на римския народ царе. На царете на бастарните и роксоланите той изпрати синовете на техните братя даки, взети в плен, от някои той взе заложници, с което укрепи и удължи мира в провинцията. Той също така накара скитския цар да снеме обсадата т Херсонес, намиращ се зад пределите на Бористен. Той пръв в тази провинция облегчи снабдяването на римския народ с хляб, благодарение на доставянето на голямо количество пшеница. Изпратен като легат в Испания, а след това назначен за градски префект бил почетен от Сената с триуфални отличия по инициатива на Император Цезар Веспасиан, който казал: "той така управляваше Мизия, както и аз бих, а неговите почетни триумфални отличия би трябвало да са по-величествени /отколкото се полагат на градски префект/". Него Император Цезар Веспасиан направи консул за втори път по времето когато изпълняваше длъжността си на градски префект. Походът на Плавций в Крим След първата половина на 1 век, във връзка със зачестилите набези на скити и сармати в Крим, положението на Херсонес и останалите гръцки колонии било трагично. Неможейки да се противопоставят на варварската агресия, жителите на Херсонес отправили зов за помощ към тогавашния наместник на Мизия Тиберий Плавций Силван. Херсонес имал тесни контакти с Рим още след Митридатовите войни, когато градът застанал на страната на новите повелители на Азия и получил съюзнически привилегии, които явно включвали и помощ от страна на римските войски при нужда. Затова и легатът предприел наказателен поход, вследствие на което скитите били отблъснати. Кога точно се е състоял този поход е все още дискусионен въпрос. Различните изследователи дават различни дати. От надгробния надпис става ясно, че експедицията се е състояла след като в Армения била изпратена по-голямата част от легионите, намиращи се в Мизия. Цезенний Пет, бил назначен от император Нерон заедно с Корбулон през есента на 61 г., за да водят войната с партите. Вероятно именно по това време в Азия били прехвърлени подразделенията на V Македонски и IIII Скитски легион. Първият зимувал през 62 г. в Понт, а вторият още през 61 г. бил включен в кампанията на изток. Така излиза, че походът на Плавций Силван със сигурност е започнал не по-рано от 61 - 62 г. Разбира се това съвпадало и с активизацията на римската политика по отношение на народите на Кавказ и Сев. Черноморие. Амбицията на Нерон била да завладее Армения, да установи контрол над Дербентския проход в Кавказ и да започне грандиозния си източен поход срещу Партия, подобно на Александър. Войната за Армения обаче не потръгнала добре и плановете за инвазия били отложени във времето, а след Юдейското въстание и самоубийството на Нерон – отменени от новия император Веспасиан. Не звучи логично и предположението, че римляните са предприели експедиция в Крим до 63 г., когато бил подписан мир с партите, тъй като тогава вниманието им било фокусирано върху Армения. От друга страна Йосиф Флавий упоменава в речта на цар Агрипа преди началото на /юдейския бунт през 66 г./, че римляните контролират негостоприемният Понт само с 40 кораба и 3000 войника. Така че най-вероятно Тиберий Плавций помогнал на Крим в периода 63 - 64 г. След 68 г. започнала гражданската война, мизийските легиони подкрепили Веспасиан и поделенията им били призовани в Италия, където те разбили войските на претендента Вителий. Археологическите находки от тухли и керамика в Крим дават сведения за стануването на части от Равенската флота, която вероятно е била използвана от наместника, за да прехвърли войските по море, тъй като Мизийската и Понтийската флота в Черно море били основани по времето на Веспасиан. Запазена е и част от благодарствен надпис в Херсонес в чест на наместника, който пристигнал на 12-тия ден след скитското нападение и спасил града. Участието на легионери в тази експедиция е твърде спорно. Тъй като в провинция Мизия, след отзоваването на V Македонски и IIII Скитски легион на изток останали само VIII Августов легион, /дислоциран в Нове 45 - 69 г./ и преместеният от Далмация VII Клавдиев легион. Така че, за да усмири варварите в Крим, легатът разполагал с тях и с вексилации на моряците от Равенската флота. Последните били използвани не само срещу вражески кораби, но и при десантни и сухопътни операции, свидетелство за което са намерените олтари в Крим, с посвещения от классиарии. Така че най-вероятно моряците били основните участници в похода на Плавций, тъй като останалите два легиона в Мизия трябвало да пазят голям участък от вражески нашествия и едва ли биха оголили лимеса, за да помогнат на Херсонес. След като отбили атаките на варварите, римляните изградили нов вал, който да защитава населението на града. Започнало и изграждането на опорни пунктове в Крим, свързано с факта, че по нареждане на Нерон бил свален и боспорският цар Котис I и Боспор за кратко се превърнал в римска провинция /63 – 68 г./. Така че вероятно целта на експедицията била и завоевателна, за да стабилизира североизточната граница на империята, след като основните противници – сармати и бастарни били усмирени в предходните кампании на наместника по поречието на р. Днестър. В Крим били предприети и наказателни походи срещу таврите във вътрешността на полуострова, след което по-голямата част от войската била изтеглена обратно в Мизия. След смъртта на Нерон император Галба отменил създадената провинция и назначил за цар на Боспор тракийския династ Тиберий Юлий Раскупорис II, който управлявал до 93-та година.

да, аз пък много се кефех на Martin Gardner. No-Sided Professor /където пък беше намесена топологията/.

и аз съм насъбрал толкова материали, които не знам кога ще успея да прочета. Само време да има.

Avant Browser.

ами аз тези теми отдавна ги бях писал, ама все изскача нещо ново и допълвах лека полека из другите сайтове. Та накрая реших и тук да ги постна, белким намеря съмишленици в увлечението.

такива гастролиращи 'гении', уви не са рядкост в интернет пространството. Като не им мине номера в един форум, отиват да си пробват късмета в друг.

Благодаря за оценката, графе. Постарал съм се да дам накратко основната информация за развитието на римската армия през периода на Републиката. Вече ако някой има по-детайлен интерес, можем да задълбаем в анализ /да речем/ на легиона така, както го описва Полибий. Иначе изследвания върху трактатите ги правят историците, разбира се. За мен това е само хоби /покрай риенактинга/.

ами няма стреме - то е измислица на степните народи.

Мдам, а ето и пример за толерантността на датчаните /тези свирепи викинги от едно време/: http://www.rus-obr.ru/days/21183

Ето пример за римско седло от 1-2 век от н. е.:

Въоръжение на легионера През трети век тежкият пилум продължил да се използва, макар че широко разпространение получили и леките метателни копия – lancea, като се създават специални поделения – ланциарии /lanciarii/: По-леката модификация на пилума - spiculum била използвана от легионерите и през 4 век. Скутумът също претърпял изменения във връзка с напредващата варваризация на армията. От края на 2 век все по-често легионерите използвали овални или леко огънати щитове обвити с кожа, характерни за помощните войски /дълги – 1,08 – 1,18 м/. Последните данни за използването на правоъгълния скутум имаме от находките в Дура Европос от 255 г. Римският меч от края на втори век постепенно увеличавал размерите си. От трети век легионерите започват да изоставят традиционния гладиус /тип Помпей/ и все по-често използват кавалерийските мечове – спати /дълги до 70 см/. Те се изработвали от спояването на три железни пласта /от по-мек и по-твърд метал/ с характерни улеи по повърхността. Освен за нанасяне на сечащи удари, заостреният им край позволявал и мушкане, което при сгъстен боен строй било крайно полезно, така че едва ли начинът на водене на бой се е променил много. От времената на династията на Северите легионерите започват да носят меча от лявата си страна, както и центурионите. Приблизително след 150-тата година изчезват и ремъците по колана /cingullum/, а от трети век отново се появява камата – пугио /дълга 30 см./. Шлем. В началото на 3 век производството на шлемовете престанало да е централизирано. Разпространение получил последният образец на Императорско-италийския шлем - тип Н, който бил монолитен, най-често бронзов с уголемена предна и задна козирка. Другият характерен шлем, ползван до края на века бил кавалерийският тип Niederbieber, масово носен и от пехотата. Той също бил монолитен - бронзов с прекръстосващи се на върха му ребра, масивна предна и задна козирка, свързана неподвижно с набузниците /съчленяващи се под брадичката/ и оформящи Т-образен отвор за лицето. Чудесно защитавал лицето и шията, но ограничавал зрението и слуха на войника и му пречел да се навежда. Към края на века се появили сегментните шлемове /т. нар. Spangenhelm/, заимствани от персите и сарматите. Предствлявали коничен тип сегментен шлем, при който конструкцията била изградена около метална рамка. Най-често рамката била съставена от железни или стоманени /по-рядко бронзови/ ленти, а в пространството между тях се разполагали триъгълни пластини. Бронята – през периода 180 - 280 г. обликът на римския легионер коренно се променил. Опростената сегментната броня /lorica segmentata/ тип Newstead постепенно била изместена от люспестата /lorica squamata/ и lorica hamata и към края на 3 век напълно изчезнала от екипировката на войниците. Легионер в началото на 3-ти век /вляво/ и от средата на 3-ти век /вдясно/: Ризниците /lorica hamata/ обикновено имали дълги ръкави и достигали до коляното. Люспестите ризници били усилвани и с нагръдни пластини. Крайниците били защитени от съшити метални пластини върху кожена основа /arm manica/ и от наколенници. Облекло. Император Каракала въвел нов тип туника с дълги ръкави. Парадната туника често била бяла със стреловидни шарки и обточени ивици по ръкавите. Субармилията, носена под бронята била ленена, завършваща с дълги ленти /птериги/. Във връзка с варваризацията на армията, легионерите и командващия състав започнал да носят и дълги панталони. За обувки се използвали калиги, калцеи или кожени гетри. За връхна дреха служил плащът – сагум, закопчаващ се на дясното рамо. Висшето командване от 3 век: Нисши офицерски длъжности от 3 век: Външност. През периода 161 – 211 г. повечето легионери пускали брада и дълги коси, подражавайки на модата, въведена от императорите Марк Аврелий и Септимий Север. През 3 век обаче вкусовете се променили и военните подстригвали късо косата си, а брадите почти не носели. Семеен живот. Септимий Север през 197 г. пръв позволил на войниците да се женят легално и децата им да бъдат пълноправни римски граждани. Каракала пък с едикта си /Constitutio Antoniana/ от 212 г. дарил римското гражданство на всичките жители на Империята и така социалните различия между легионерите и помощните войски били премахнати окончателно. Заплата. Близо век след Домициан /увеличил паричните субсидии до 300 денария/, император Септимий Север повишил заплатата на войниците, която съставила 450 денария. Каракала, верен на съвета на баща си /'Плащай на войниците и не се безпокой за останалото'/ удвоил възнагражденията до 900 денария. Това обаче довело до значителни финансови разходи за хазната и Макрин и Александър Север намалили възнагражденията пак до 450 денария, което предизвикало недоволството на войниците. Когато Максимин станал император през 235 г, той увеличил заплатите на легионерите до 1800 денария. Намаляването на среброто в денариите /извършено от Каракалла/ и инфлацията през 3 век реално не довело до по-голямото замогване на войниците. При Галиен монетите само се посребрявали и войниците разчитали повече на трофеите и подаръците във вид на слитъци. Срокът на служба. Останал 25-26 години, макар че при продължителните войни през втората половина на 3 век някои легионери оставали в армията и по 33 години. При отставката си /honesta missio/ войникът получавал премия, равна на заплата му за 10 - 12 години. Римските легиони в началото на III в. 1) VI Valeria Victrix: Eburacum, Britannia (2) XX Valeria Victrix: Deva, Britannia (3) II Augusta: Isca, Britannia (4) XXX Ulpia: Castra Vetera, Germania inferior (5) I Minerva: Bonna, Germania inferior (6) XXII Primigenia: Mogontiacum, Germania Superior (7) VIII Augusta: Argentoratum, Germania Superior (8) III Italica: Regina Castra, Raetia (9) II Italica: Lauriacum, Noricum (10) X Gemina: Vindobona, Pannonia Superior (11) XIV Gemina: Carnuntum, Pannonia Superior (12) I and II Adiutrix: Brigetio and Aquincum, Pannonia inferior (13) IV Flavia and VII Cladia: Viminacium, Moesia Superior (14) V Macedonica: Potaissa, Dacia (15) XIII Gemina: Apulum, Dacia (16) I Italica: Oescus Moesia inferior (17) XI Claudia: Durostorum, Moesia inferior (18) XV Apollinaris: Satala, Cappadocia (19) XII Fulmiata: Metilene, Cappadocia (20) I Parthica: Singara, Mesopotamia (21) II Parthica: Mesopotamia (22) III Parthica: Rhesaena, Mesopotamia (23) IV Scythica: Zeugma, Syria Propper (24) XVI Flavia Firma: Syria Propper (25) III Gallica: Phoenicia (26) X Fretensis: Jerusalem, Palestina (27) VI Ferrata: Raphanea, Palestina (28) III Cyrenaica: Petra, Arabia (29) II Traiana: Alexandria, Egypt (30) III Augusta: Lambaesis, Africa (31) VII Gemina: Leon, Hispania Нови легиони Създаденият през 230 г. от Александър Север Legio IV Italica първоначално се разполагал в Майнц, а после бил преместен на изток. По времето на Филип Арабина бил създаден Legio VI Hispana. Лелиан, един от узурпаторите на т. нар. Галска империя набрал от гарнизона на Майнц Legio VI Gallicana. Създадените към 271 г. от Аврелиан Legio I Illyricorum и Legio IV Martia се базирали в Сирия /в т. нар. Campus Diocletianus около Палмира/ и в Йордания /Betthorus/ за противодействие срещу персите. В района между Дамаск и Палмира била изградена нова погранична отбранителна система, получила по-късно наименованието Strata Diocletiana. До управлението на Диоклециан били формирани още три легиона: Legio Isaura Sagitaria, Legio II Isaura и Legio III Isaura. През периода 220 - 280 г. някои легиони, заели страната на загубилите претенденти били разформирани за наказание, но недостигът на войски за отбрана на границите водел до тяхното възстановяване впоследствие. Такава съдба сполетяла Legio III Gallica - разпуснат по времето на Елагабал и възстановен от Север Александър; и Legio III Augusta: разпуснат от Гордиан и възстановен от Валериан през 253 г с приставката Iterum Pia Iterum Vindex.

Късноантичната римска армия не приличала на армията от разцвета на Империята през 1 и 2 в.от н.е. Това обаче не значи, че е била по-малко ефективна - късната римска армия е била отлична бойна сила. Организация на римската армия Легион Както видяхме в началото на 2 век легионът наброявал около 5200 войника разпределени в 10 кохорти, всяка от които от по шест центурии. Първата кохорта била с удвоен състав - близо 1000 войника, разпределени в 5 центурии, като първата манипула била командвана от примипил. След спирането на римската експанзия и преминаването към изграждането на постоянна отбранителна система по границите на империята, започната от Адриан и римската войска била подложена на частична промяна. През 1 и 2 в. римският подход към сдържане на варварските нашествия бил свързан с разполагане на спомагателни войски /auxilia/ по протежение на границата /limes/. Ако варварите ги преодолеели, те трябвало да се изправят срещу легионерите, разположени във лагерите си. През 3 в. тази система вече не действала. Много легиони били с непълен състав, тъй като кохортите им били разпръснати из Империята, заети с охраната на границите. Наред с засилващата се опасност от германски и персийски нашествия били създавани и нови части. Към 230 г., за да подсили отбраната по Рейнския лимес император Александър Север създал Legio IV Italica. Предполага се, че Филип Арабинът създал Legio VI Hispana от Legio VII Gemina. Също оскъдни сведения имаме и за Legio VI Gallicana, формирана в Майнц от узурпатор Лелиан. За похода си срещу Палмирската империя, завладяла Сирия, Мала Азия и Египет, император Аврелиан през 271 г. създал два нови легиона: Legio IV Martia и Legio I Illyricorum. Наследилият го Проб пък формирал три нови част за борба с горното население на планините Тавър в Мала Азия - Legio Isaura Sagitaria, Legio II Isaura и Legio III Isaura. Също така смяната на политическите режими и честите възстания довели до разпускането на два легиона: Legio III Gallica и Legio III Augusta, но поради нужда от войски за продължителните войни, те били възстановени. По-значителни преструктурирания в легиона и най-вече в командния му състав настъпили през втората половина на 3 век. Към 260 г. император Галиен престанал да назначава за командващи легионите легати от сенаторското съсловие. Легатът бил заменен от префект /избиран най-често от началниците на конницата/, който поел командването. Покрай легатите изчезнали и трибуните /laticlavii и angusticlavii/, заменени от препозити. Длъжността на примипила също претърпяла трансформация. С течение на времето, тя придобивала все повече административни функции, даже от 213 г. примипилът бил отговорен за да събирането на специален налог за поддръжка на армията. Към 280 г. примипилът дори престанал да командва I-вата кохорта, като длъжността станала наследствена, дори ако синът не бил военен. Примипил през 3 век: Специализирани отряди През 1-2 век те също присъствали в легиона, но не били строго диференцирани и се формирали в зависимост от обстоятелствата. В началото на 3 век започнала сегрегацията им и те получили самостоятелни наименовения. Вексилации – терминът вексилация се използвал за всяка група действаща извън състава на легиона независимо от размера и числеността й. През 2 – нач. на 3 в. легионите почти винаги участвали във военните кампании в пълен състав. От средата на 3 век обаче легионите рядко напускали лагера си, а все по-често отделните им подразделения /кохорти, центурии/ се явявали на бойното поле, групирани под един вексилум. Така армиите били съставени от вексилациите на няколко легиона. В битката вексилациите имали предимство пред легионите, защото се отличавали с по-голяма мобилност и опростено командване. Броят на войската варирал в зависимост от числото на тези подразделения. Ако противникът бил малоброен или бил разпръстат на малки групи, вексилациите действали самостоятелно, което улеснявало преследването и унищожаването на вражеските отряди. Освен това те пазели важни проходи и пътища /например стратегическите пътища в Македония, по които готите се връщали от грабителските си походи в Елада/. Подобен вид тактика бил много подходящ с оглед на зачестилите през средата на 3 век грабителски набези на карпите и готите на Балканите, когато голямата армия била крайно неподходяща за преследване на раздробените им банди. Бойните вексилации обикновено се състояли от една или две кохорти, разделени на центурии. Със спомагателния персонал това всъщност бил миниатюрен легион. Наброявали 500 /квингенария/ или 1000 /милиария/ човека. Били възглавявани от препозит /началник/, аналог на трибуна. В началото на 3 век вексилациите носели гарнизонна служба в отдалечени фортове. Срокът на действие на вексилациите бил няколко години, но с течение на времето те придобили все по-голяма независимост и започнали да действат като самостоятелни легиони, наследили номера и името на майчиния си легион. Така например през 4 век бившият III Италийски легион се бил разпаднал на 5 гранични легиона /limitanei/, разположени в Реция и шести мобилен легион, влизащ в състава на комитат, дислоциран в Илирия. Ланциарии - първоначално през 1 век това наименование било дадено на конниците от алата на Себосий /ala Sebosiana/, стануваща в Британия. Освен дълго копие за нанасяне на удари, те били въоръжени и с две по-леки метателни, наречени lancea, откъдето дошло и името им. След първата половина на 1 век легионерите също използвали ланцеи при нужда, например войниците от III Галски легион в битката си срещу тежката конница на роксоланите през 69 г. В кампанията си срещу аланите през 135 г. половината от войниците на legio XII Fulminata и XV Apollinarius използвали пилум, а другата – lancea. Тактиката на римляните срещу катафрактите се състояла в следното: първите редици посрещали конниците с вдигнати нагоре пилуми, а задните редици засипвали врага с ланцеи, хвърляйки ги над главите на бойните си другари. Ланциарий от средата на 3 век: Счита се, че след 160 г. във всеки легион имало по 500 ланциарии т. е. една кохорта. В похода на Каракалла срещу партите /215 – 217 г./ ланциариите били снабдени с колчан от по 5-6 копия и овални щитове, с които им било по-удобно да действат в разпръснат строй, подобно на велитите. Отрядите им се отличавали с голяма мобилност и бързина. Задачата им била да нарушат бойния ред на врага преди започването на битката. Впоследствие през 3 век започнали да се оформят цели вексилации, съставени от ланциарии, които във войсковата йерархията стояли след преторианците. Ланциарии отбраняват ранен декурион - Едеса 260 г. Фалангарии – Дион Касий пише, че за похода си срещу партите Каракала формирал и фаланга от 15 000 човека, набрани в Македония и екипирани с ленени доспехи и дълги копия. От оцелелите надгробни паметници на фалангитите обаче става ясно, че това били обикновени /500/ или удвоени /1000/ кохорти от легионери, екипирани с овален щит, сегментна броня и въоръжени със стандартно копие и средно дълъг меч. Причината за необичайното наименование на легионерите се кореняла в това, че Каракалла решил да имитира войската на Александър Македонски, покорила Азия преди половин век. "Македонците" всъщност били 10 000 преторианци и II Партски легион /сформиран от баща му/. Александър Север през 231 - 233 г. също "създал" войска от 30 000 фалангарии, действала успешно срещу персите. Тази фаланга била съставена от 6 легиона и въоръжена традиционно за римските легионери. Легионер, преторианец и фалангарий от началото на 3 век. Протектори на императора /protectori Augusti/ Титлата "защитник" /protector/ се срещала и през ранноимперския период, и била давана най-често на легионерите телохранители. Галиен, след военната реформа, която извършил я развил до институция, имаща голямо значение за римската армия и държава през епохата на късната империя. Най-често за протектори на императора били назначавани старшите трибуни /включително преториански/ и легионните префекти, но имало и центуриони. Тази мярка целяла да извиси новата аристокрация, произхождаща от редовете на конническото съсловие, да ограничи властта на сенаторите в армията и да награди верните на императора военнослужещи, борещи се срещу многобройните узурпатори. Преторианска гвардия В края на 2 век, във връзка с възраждането на традицията императорът лично да ръководи бойните действия, преторианската гвардия се превърнала от дворцова в полева част. При Комод политическата рола на преторианците отново нарастнала и те след убийството му дори обявили търг за императорското място, купено от Дидий Юлиан. Подкрепеният от дунавските легиони военачалник Септимий Север ги разпуснал, а от преданите си войници набрал нова гвардия. Тя го следвала вярно в походите му срещу другия узурпатор Клодий Албин /197 г./; срещу Песцений Нигер и партите на изток /197 - 202 г./; и срещу пиктите в Британия /208-211г/. При Каракалла преторианците, заедно с легионите се сражавали в Месопотамия, а през 217 префектът им Макрин организирал поредния преврат и се провъзгласил за император. През този период преторианските префекти концентрирали все повече власт в ръцете си, назначавайки и сваляйки чиновниците из цялата империя, но често бивали убивани от своите подчинени. Преториански префект е бил и Дион Касий, оставил превъзходно написаната си 'История на Рим'. След 238 г. в резултат на анархията в Рим преторианските префекти заставали на страната на претендента, предложил им повече пари или самите те се провъзгласявали за императори. Такъв е случаят с Филип, организирал убийството на император Гордиан III и узурпирал престола; префектите Проб и Кар. Диоклециан съкратил числеността на преторианците, а Константин окончателно разпуснал гвардията през 312 г., тъй като гвардейците подкрепили неговия противник Максенций. Длъжността praefectus praetorium обаче останала, като се трансформирала в началник на тайната полиция. Преторианската гвардия през 3 в.: Конница В състава на легиона била 120 човека, разделена в 4 турми от по 30 конника. Всяка турма била командвана от декурион. Знамето на подразделението бил взаимстваният от сарматите Draco /дракон/ съответно носен от драконарий. Драконарий и префект от на 3 век: Доспехите и шлемовете на кавалеристите били богато украсени, декурионите и знаменосците носели маски, а бронята била от ламеларен или люспест тип. Кавалерията се занимавала с разузнаване и кореспонденция, но също така и пазела главнокомандващия. По времето на император Галиен, легионната конница била увеличена до 726 човека, оформяйки самостоятелниа мобилна част за бързо реагиране. Декурион и кавалерист от 3 век: Във войните срещу персите и германците приоритет получила тежката кавалерия /клибанарии и катафрактарии/, на която все по-често се възлагала ударната роля на бойното поле. Галиен използвал главно далматската си тежка конница, за да унищожава нахлулите в Елада и Македония готски отряди. Клибанариите били покрити от главата до петите с броня, съставена от люспести и сегментни части и на тегло достигала до 25 – 30 кг. Дори и конете били защитени от люспесто наметало. Комитат /comitatus/ През периода на едноличното си управление /260 – 268 г./ във връзка със зачестилите грабителски набези от страна на готите, Галиен създал нова мобилна действена сила от конницата, наречена комитат (комитати означавало "спътници", които били лична охрана на императора, подобно на хетайрите на Александър Македонски). Първоначално ядрото й се състояло от тежка кавалерия, а по-късно и от преториански и легионни подразделения /вексилации/, под командването на комит. Комитатът не пазел определен участък от границата, а се разполагал във вътрешността на провинцията и при необходимост можел бързо да се прехвърли в застрашения от инвазия участък.

Предвидил съм да пиша и за късноримския легион от 4-5 век, но по-нататък.

Мощта и величието на Рим биха били невъзможни без съществуването на най-съвършената военна организация позната на Античния свят - римският легион. Думата legio означава "събирам", "набирам", което показва, че първоначално това е било опълчение, събирано периодично за водене на военни действия. Легионът през периода на римските царе Първоначално под легион се е подразбирала цялата римска войска. Тя представлявала около 3000 човека пехота и 300 конника, набирани от основните римски родове /курии/. Всеки род доставял по 100 човека /1 центурия/ и 10 конника, а отрядът с численост от 1000 човека бил командван от военен трибун /триба=племе/. Легионът на Сервий Тулий VI в. пр. н.е. Този цар с етруски произход организирал опълчението по имуществен ценз и възрастово делене. Заплащане не съществувало, а наградата били трофеите, придобити по време на кампанията. Всички римски граждани били длъжни да се явят на военна служба. Върховното командване било съставено от двама военни трибуна. Легионът на този етап представлявал фаланга с конница, разположена по фланговете и лека пехота, която не влизала в строя. Първият и вторият ред били съставени от богати граждани /съответно 80 и 20 центурии/, носещи бронзова броня и шлем, кръгъл щит /хоплон/ и наколенници; въоръжени с меч /дълъг около 70 см. и копие. Войниците от третия ред /20 центурии/ били с овални щитове, без наколенници, а в четвъртия ред /20 центурии/ били без броня. Войниците от задните редове по-леко въоръжени: гражданите от 5 и 6 ред били с най-нисък имуществен ценз /според Дионисий Халикарнаски се намирали извън строя на фалангата/. Наричали се съответно аccensi velati /копиехвъргачи/ - 20 центурии и rorarii /прашкари/ - 30 центурии. Ветераните съставлявали резерва. По-късно били добавени 2 центурии fabri /занаятчии/ 2 центурии музиканти /cornicines и tubicines/. Конниците /equites/ - 18 центурии, прикривали краищата на фалангата. Ако приемем, че всяка центурия наброявала 80 човека, то легионът на Сервий Тулий би наброявал 14 хиляди души. Легионът по време на Републиката След изгонването на последния eтруски цар - Тарквиний Горди, властта била поета от сената, който всяка година избирал по двама консули. Тогава легионът бил разделен на два, всеки под командването на съответния консул. Войните, които водела Римската република зачестили. Етруските се стремели да си възвърнат господстващото положение в Италия, от север нахлували келтите, а на юг набирал сили Самнитският съюз. Все по-често се налагало провеждането на планомерни и координирани операции, и фалангата била прекалено тромава, за да действа на пресечена местност. През IV в. пр. н. е. на всеки консул вече били подчинени вече по два легиона. При необходимост били формирани допълнителни легиони. От 392 г. пр. н. е. започнало и изплащането на определена сума на войниците за времето през което са участвали във военната кампания. От 331г. пр. н. е. начело на всеки легион застанал военен трибун. Структурата на легиона се усложнила и фалангата била заменена от манипуларния строй, гарантиращ на войската по-голяма подвижност и маневреност. Легионът наброявал вече 4200 войници - 3000 тежковъоръжени пехотинци /принципи, хастати и триарии/, 1200 лековъоръжени велити и 300 конника. Различните категории се набирали сред гражданите вече според възрастта им, а не според имуществения им ценз. Легионът бил разделен на 30 манипули /120 войника, с изключение на манипулите на триариите - 60 войника/, всяка от които съставена от 2 центурии от по 60 човека. 300-те конници били разделени на 10 турми. Манипуларният строй се състоял от 3 линии, във всяка от които участвали по 10 манипули. Между линиите, както и вътре в самите тях имало празни пространства, равни на фронта на една манипула. При построяването бойният ред бил шахматен - т. нар. quincunx: промежутъците на манипулите на хастатите били прикривани от манипулите на принципите; а те от своя страна - от манипулите на триариите. Първата линия била съставена от хастати /1200 човека=10 манипули=20 центурии; по 60 човека във всяка/. Хастати - от латинското hasta /копие/ - били най младите войници, разположени в първата линия. Първоначално били въоръжени с ударни копия - hasta, а по-късно - през IV - III в. започнали да се превъоръжават с по-леки метателни копия - пилуми. Първо новото оръжие било използвано от хастатите, а после от принципите. Триариите продължили да ползват хасти до реформата на Марий. Пилумите били два, дълги до 1, 2 м. Това интересно оръжие вероятно дължи произхода си на самнитите - основните римски противници в Южна Италия. При направата му върхът на копието се калявал, а дръжката нарочно била изготвяна от по-мек метал. Тактиката на римляните била при хвърляне да се пробие щитът на неприятеля. Тогава мекият метал се изкривявал, копието засядало и лишавало врага от възможност за маневриране. Най-често последният захвърлял щита си и оставал неприкрит пред приближаващите римляни. Щитът, заменил хоплона се казвал scutum. Произходът му също се приписва на самнитите, макар че и келтите са използвали такива. Той бил елипсовиден и извит, отлично прикриващ воина. За направата му били използвани брезови или тополови дъски, отгоре покрити с волска кожа. В средата на щита била разположена желязна изпъкналост - umbo. На лицевата част на щита обикновено било изобразявано някакво животно или митична фигура - талисман, предназначен да предпази владетеля му. Шлемът бил тип Монтефортино - бронзов с малка задна козирка, набузници и пера /три, дълги до 400мм./. Мечът - gladius, използван от римляните бил взаимстван от малко по-дългия gladius hispaniensis - след края на Втората Пуническа война. Той бил железен със скъсяващо се към върха 50-55 см. острие. Тактиката на римляните се състояла в това да мушкат врага иззад прикритието на големите си щитове. Освен меча легионерите имали и кама - pugio. Бронята била мускулна кираса, бронзов или железен нагръдник, а можела да е съставена и от навързани метални пръстени - lorica hamata. Втората редица била съставена от принципи /1200 човека=10 манипули=20 центурии; по 60 човека във всяка/. Те били по-опитни воини на възраст между 25-35 години. Намесвали се, когато първата линия не постигала нужния резултат. Хастатите можели да отстъпят през процепите към втората линия и изравнявайки се с принципите да образуват непрекъснат фронт, който да атакува неприятеля отново. Третата линия се състояла от триарии /600 човека=10 манипули=20 центурии по 30 човека във всяка/. Триариите били ветерани. Те рядко участвали в боя. Имали голям щит, наколенници и дълго копие /hasta/, предназначено за нанасяне на удари. Шлемът им можел да бъде и от итало-коринтски тип /приличащ на миниатюрен коринтски такъв. Съществували поговорката - работата стигнала до триариите, което означавало, че положението било критично. Велитите /velites/, заменили акцензиите и рорариите, били въоръжени с копия и мечове и се разполагали обикновено пред манипулите. Броня липсвала /тъй като всеки войник се въоръжавал на собствени разноски/. Целта им е била да нарушат бойния ред на противника. Набирали се от по-бедните слоеве на градското население или от съюзниците. Кавалерията /equites/ се деляла на лека и тежка. Тежката кавалерия се набирала измежду богатите и влиятелните младежи и била престижен род войска. Тя била средството последните да се издигнат в политиката и да направят кариера. Кавалеристът също се въоръжавал на собствени разноски - притежавал кръгъл щит, шлем, ризница, меч и копие. 300-те кавалериста, които съставлявали легионната конница били организирани в 30 подразделения /декурии/ под командването на декурион. В последствие през II в пр.н.е. тя била реорганизирана в 10 ескадрона - турми/от 30 човека/, във всяка от имало по три декуриона, командващи съответната декурия. Освен тежката кавалерия била формирана и лека такава. Тя се набирала най-често от по-бедни римски граждани или съюзници. Функцията й била да прикрива фланговете на легиона от непосредствена атака и да преследва бягащия противник. Освен това тя разузнавала за засади и била използвана за предаване на съобщения. Римляните не ценяли много конницата, разчитайки изцяло на ударната мощ на легиона. Това имало понякога плачевни последствия - например при битката при Кана /216г. пр. н.е./. След Втората Пуническа война конницата се набирала главно сред нумидийците. В началото на Пуническите войни числеността да легионите била увеличена до 5000 - 5200 човека /броят на войниците в една центурия нараснал на 80/. Освен това към легионите били добавени и отряди на римските съюзници alae /криле/ под командването на префекти. Въведени били и спомагателни отряди - оксиларии /auxilia/. Към края на 2-рата Пуническа война римската армия вече наброявала 6 легиона - 32000 войника и 1600 кавалерия. Освен това съюзниците предоставяли 30000 пехотинци и 2000 конника. Командването на републиканския легион През целия републикански период легионът нямал един главнокомандващ. Управлението му преминавало от един военен трибун към друг през ден или през месец. Трибуните се назначавали от консули или диктатори, а след 362г. пр. н.е. били назначавани от римския народ. Встъпвали в длъжност от 1-ви януари и оставали на този пост цяла година. Във всеки легион имало 6 трибуна. Те били избирани от сенаторското съсловие /tribuni laticlaves/ или от конническото съсловие /tribuni angusticlaves/. От друга страна трибун можело да стане и гражданин, участвал поне в пет военни кампании или служил 10 години. Изображение на римски трибуни и signifer от 3 в. пр.н.е. Командващият центурията съответно се наричали centurio. След въвеждането на манипуларния строй във всяка манипула имало 2 центуриона /prior i posterior/. В целия легион те били 60.20 за хастатите /съответно 10 hastati priori и 10 hastati posteriori/, 20 за принципите /10 principi priori и 10 principi posteriori/ и 20 за триариите /10 pili priori и 10 pili posteriori/. Помощникът на центуриона бил optio - първоначално назначаван от трибуните, а впоследствие и от самите центуриони. Броят им бил също 60. Знаци До реформата на Марий легионът нямал стандартна емблема. Символът му можели да бъдат вълк, бик, глиган и кон. Signum бил знакът на манипулата или кохортата. Представлявал копие, на върха на който се намирали символът на подразделението /вълк, глиган, длан, венец и др./, наградите на подразделението /венци, фалери/; също така сребърен полумесец /служещ като амулет/. На сигнума били отбелязвани номерът на манипулата. Знаците се използвали широко като средство за управление на войската. Чрез тях били предавани различни нареждания касаещи бойния ред, нападение, отстъпление. Последици от Пуническите войни Победата на Рим във войната с Ханибал го направила несъмнен господар на Западното средиземноморие. Тази война поднесла на римляните няколко горчиви урока. Легионите без съмнение били най-съвършена форма на военна организация и доказателството за това са опитите на Ханибал да реорганизира армията си по римски образец. Нещата не стояли така обаче при римското командване. Наивното твърдение, че от всеки римлянин може да излезе добър пълководец, а също и странната практика консулите последователно да командват армията довели до ужасяващите загуби при Требия, Тразименското езеро и Кана. Пръв Публий Сципион /наречен впоследствие Африкански/ осъзнал необходимостта от промени. Той въвел постоянни тренировки в армията, която дотогава се събирала за сезонни действия. Това подобрило организацията и дисциплината. В най-пълна степен легионите проявили възможностите си през Втората Македонска война с Филип V. Решаваща за победата на Рим била битката при Киноскефале в Беотия, през 197 г. пр.н.е. Числеността и на двете войски била приблизително еднаква, но римляните имали повече конница и дори слонове. Хълмистата местност довела до разстойването на бойния ред на фалангата и макар че последната успяла да разбие лявото крило на римляните, десният римски фланг й нанесъл поражение като я нападнал докато тя се прегрупирала. Другата велика битка била при Магнезия в Мала Азия, срещу Антиох Сирийски /190г. пр. н. е./. Разнородната и многочислена войска, която царят на царете събрал не устояла пред дисциплинираната и маневрена римска армия. През 2 в. пр.н.е. Рим се сдобил и с отвъдморски владения - Сицилия и Испания. Картаген и Македония били победени, а Елинистическият свят признал хегемонията на републиката. Необходимостта от разполагането на постоянни военни контингенти била очевидна, но непопулярността на службата растяла. Така властите прибягнали до основаване на първите задморски колонии / Картея и Италика/, в които заселили римски граждани. Същевременно започнало и раздаването на материални облаги, с цел да се привлекат повече желаещи към военната служба. Във връзка с въстанията на лузитаните в Испания през 152 г. пр. н.е. била въведена постоянна военна служба в рамките на 6 години. Зачестило и използването на помощни войски /auxilia/. Например при обсадата на Нуманция числеността на последните съставлявала 2/3 от цялата армия. Проблеми в набора на войници Въпреки победите на римското оръжие, които осигурили доминирането на Републиката из цялото Средиземноморие, службата в армията започнала да губи популярност още след края на войната с Антиох. Плячката от войните, проникването на източните нрави и обичаи карали все повече млади римляни да оставят меча и щита и да прекарват времето в гуляи и безделие. Освен това процесът на бързото разрастване на латифундиите и поголовното използване на робски труд, съчетани с разоряването на дребните земеделци - гръбнакът на римската войска водел до съкращаването на годните за военна служба граждани. Така можело да се стигне до парадокса, че непобедимите легиони нямало да имат нови попълнения. Оттук и аграрните реформи, прокарани от братята Гракхи, целяли да раздадат земя на нуждаещите се римляни. Те довело до увеличаване в броя на боеспособното население от 319 000 /през 135 г. пр.н.е./ до 395 000 /през 125 г. пр.н.е./. Но в крайна сметка победата на аристокрацията, съставена предимно от богати земевладелци подкопала това начинание и предопределила появата на професионалната римска армия. Реформата на Марий Важен етап в развитието на легиона е реформирането му при Гай Марий /за пръв път избран за консул през 107 г.пр.н.е./. Същността на промяната била отмяната на имуществения ценз като критерий за военна служба и въвеждането на редовно заплащане за времето прекарано в армията. Поради масовото разоряване и обедняване на дребните земевладелци, броят на римските граждани разполагащи с необходимия ценз за служба значително намалял. Освен това съгласно тогавашните закони войниците, след завършване на войната подхващали отново мирните си занимания, което прекъсвало бойната подготовка и понижавало боеспособността на войската. От друга страна натрупването на безработни квирити /пълноправни римски граждани/ в големите градове било опасно за властите, поради тяхната многобройност и агресивност. Решението да се набират доброволци за служба срещу заплащане разрешило този проблем. Така римската армия от гражданско опълчение се превърнало в професионална войска. Била въведена постоянна военна подготовка, съчетана с ежемесечни походи и строежи на лагери и фортификационни съоръжения. След реформата на Марий най-дребното подразделение на легиона станала центурията. Тя е била съставена от 10 контубернии /с административно значение/ с по 8 човека във всяка. Двете центурии образували манипула, а 3 манипули /6 центурии/ образували 1 кохорта. Сега вече гръбнака на легиона съставлявали именно кохортите, в които влизали приблизително 480 човека. 10-те кохорти съставлявали 1 легион /приблизително 5000 войници/. Бойният ред се запазил, но ролята на манипулите сега се изпълнявала от кохортите. Били премахнати и различията във въоръжението. Четирите строя - велити, хастати, принципи и триарии - се различавали помежду си по възраст, имуществен ценз и срока на служба и заемали строго определено място във строя. След реорганизацията на армията това разпределение отпаднало и всички новопостъпили започнали да се въоръжават еднакво и обучават еднакво, което повишило боеспособността и гъвкавостта на армията. Знакът на легиона също бил променен. Бил въведен нов символ - сребърният орел, който сложил точка на каквито и били граждански или аристократически различия между войниците. От този период се появява и нова привилегирована част от армията - телохранителите на главнокомандващия. Тази кохорта била съставена от членовете на висши съсловия или клиенти на последния и се е казвала - pretoriani. Тя естествено е била освободена от повседневната лагерна служба и получавала повишено заплащане. Друга важна стъпка, предприета от Марий била съкращаването на обоза. Това било постигнато за сметка на увеличаването на индивидуалния багаж, който всеки легионер бил длъжен да носи сам. Вероятно един войник е носел до 23 килограма. Натоварените по този начин легионери получили ироничния прякор - mullus Marianus - мулетата на Марий, но така армията станала по-маневрена. Успешната военна реформа спасила военната мощ на Рим, но и проправила пътя към единовластието. Все пак конституцията на републиката била основана на принципа, че всеки гражданин е същевременно и войник, а всеки войник е преди всичко гражданин. А когато военната служба се превърнала в професия и източник на богатство и власт, дошъл и залезът на S.P.Q.R...

За всички, интересуващи се от темата, мога да препоръчам великолепната книга 'Месопотамия' на Жан-Жак Гласнер:

Военна дисциплина, наказания и награди Нито една друга антична армия нямала такава строга дисциплина. Основният й императив бил безусловното изпълнение на заповедите. Поддържането на строг ред било възможно благодарение на заетостта на войниците дори и в мирно време. Те строяли пътища, акведукти, градове, допринасяйки за романизацията на провинциите повече от която и да е било административна институция. Военните закони наказвали със смърт не само за дезертьорство и изоставяне на строя по време на бой, но и за напускането на поста, загуба на оръжието, кражба и лъжесвидетелстване. Ако провинението било извършено от цялата манипула или легиона, можело да се прибегне и до най-тежкото и позорно наказание - децимацията. По жребий бивал екзекутиран всеки десети войник. По-незначитените провинения санкционирали с понижение в званието, намаляване на заплатата, тежък физически труд, телесни наказания. Поощренията също били разнообразни - похвала, повишаване в чина, увеличаване на възнаграждението и дела при раздялата на трофеите, освобождаване от лагерна служба. Заслужилият войник бил награждаван и със златни или сребърни гривни /armillae/. Съществували и специфични награди за различните родове войски - верижки /torques/ за конниците и златни или сребърни фалери с изображение на боговете или императора /за пехотинците/ носени върху бронята: Трибуните и центурионите били награждавани с копие без острие /hasta pura/ и личен вексилум. Висшата награда за проявената доблест бил венецът /corona/. Corona obsidionalis - направена от трева и дарявана на генерала, който се е притекъл на помощ на обсадения гарнизон и е разкъсал вражеската обсада. Corona civica - направена най-често от дъбови листа - давала се за спасяване на гражданин /войник/. Corona navalis - златна корона, давана на първия стъпил на вражески кораб. Corona muralis - златна корона, давана на първия легионер, качил се на неприятелската стена. Corona vallaris или castrensis - златна корона, давана на първия, стъпил на неприятелския вал. Най-почетният бил лавровият венец - знакът на триумфатора - corona triumphalis: Наградите се раздавали на войниците пред цялата войска. В чест на пълководеца извоювал победа срещу по-маловажен противник /роби, пирати, бунтовни племена/, без особена опасност за държавата или армията, на победителя могла да бъде присъдена овация, понякога съпровождана с благодарствен молебен в храмовете /supplicatio/. Но висшата награда за всеки военачалник се явявал триумфът - тържественото шествие в Рим. Триумфът се присъждал, когато била спечелена категорична кръвопролитна победа, в следствие на която врагът бил напълно унищожен или подчинен и били завоювани нови територии. Правото да бъде триумфатор имал само носителят на върховна военна власт /imperium/. Затова през 1-2 в. триумфите били празнувани от императорите, които били и върховни главнокомандващи, а победоносните им пълководци получавали триумфални отличия. По традиция до деня на триумфа пълководецът оставал извън градските стени. В уречения ден той, съпроводен от тържествено шествие навлизал през триумфалната порта по посока на Капитолия: Улиците били украсявани с венци, а храмовете - отворени. Зрителите приветствали победителя с викове, а войниците пеели песни. Шествието било оглавявано от висшите магистрати и сенаторите, следвали музикантите, след тях карали трофеите, плячката и картини на покорените градове и народи. След това минавали жреците, водещи бели бикове за жертвоприношението и по-знатните военопленници. Триумфаторът, съпровождан от ликтори, музиканти и певци, стоял в златна колесница, теглена от четири бели коня. Облечен бил в пурпурна туника /tunica palmata/ и пурпурна, украсена със златни звезди тога /toga picta/. В ръцете си държал скиптър от слонова кост, със златен орел на върха и лаврово клонче. Отзад в колесницата стоял роб, който придържайки лавровия венец над главата на победителя му нашепвал - "Memento mori" /Помни че си смъртен/. Шествието завършвали войниците с лаврови отличия и всички наградни знаци по тях, които викали "Io triumphe" или пеели песни, понякога и с доста нецензурно съдържание по адрес на победителя. Например на галския триумф на Цезар войниците подвиквали - "Римляни, крийте жените си - водим у дома плешивия развратник". Достигайки храма на Юпитер пълководецът поставял трофеите при статуята на бога, произнасял благодарствена молитва, извършвал жертвоприношение и раздавал награди на войниците. Следвало пиршество. През периода на Републиката пленените военачалници или царе често били екзекутирани, но императорският Рим изоставил тази традиция и им дарявал помилване. В чест на победоносния пълководец били издигани паметници /tropaea/, първоначално от претопеното вражеско оръжие, а после от мрамор или мед. Строени били колони и триумфални арки: Заплата и хранителен режим За службата си в армията легионерът редовно получавал заплата /stipendium/. За първи път заплатата била установена от Цезар /226 денария/, тъй като допреди него нямало определена фиксирана сума на възнагражденията. След 150 години Домициан отново я увеличил. А след още сто години заплатата пак била повишена. Центурионите получавали два пъти повече от легионерите, като заплатите били изплащани на всеки 4 месеца. Пехотинците от помощните войски получавали три пъти по-малко от легионера, а кавалеристът - 2 пъти по-малко. Големи възнаграждения и подаръци /donatives/ се давали на войниците след победи или при възкачването на престола на нов император /затова през трети век честата смяна на властта станала доходен бизнес/. Това правело службата в легиона доста привлекателна. Войниците трябвало сами да си плащат за прехраната, облеклото, оръжието /с намаления естествено/. Освен това трябвало да заделят пари и за "новогодишния обяд" на трибуните и центурионите, а също и за "погребалния фонд". Част от парите неизбежно отивала за рушвети. Нито един император не могъл да премахне "традицията" да се плаща на центуриона за предоставяне на отпуска. Отдавайки "на кесаревото на кесаря" на бойното поле, центурионът си взимал "центурионовото" в лагера. Половината от всяко възнаграждение се съхранявало до деня на отставката на войника. За съхранението му отговаряли знаменосците. За храна войниците получавали месечно зърно и сол. Зърното се смилало с ръчни мелници и от тестото се изпичал хляб. Само служещите във флотата получавали хляба опечен /на кораба паленето на огън било опасна работа/. Месото играело второстепенна работа. Зеленчуците, плодовете и другите храни се давали само при недостиг на зърно. Провинциите били длъжни да предоставят храни и пари за издържане на гарнизоните. При поход провинциите предварително се запасявали провизиите. Главният интендант на войската бил квесторът /quaestor/, отговарящ за стопанството и касата на войската. Той командвал ковчежниците и писарите. Култове Религията и култовете оказвали силно влияние върху живота на древните, особено върху военните. Като всеки римски гражданин и те почитали Юпитер, Юнона и Минерва. Обект на поклонение били и орлите на легионите. Оттук водят началото си и почестите, оказвани на знамената във всички армии по света. Напълно естествен за войниците бил и култът към императора, който бил не само върховен главнокомандващ, но и върховен жрец /Pontifex Maximus/. Рожденият ден и победите на императора се почитали винаги. От 14 г. била създадена жреческа колегия за почитане на обожествения Август. Жреческите колегии се деляли на различни "подразделения". Понтифиците отговаряли за жертвоприношенията и следяли за правилността на изпълняваните ритуали. Авгурите, харуспиците и сибилините тълкували предзнаменованията. Освен традиционните жречески съсловия възниквали и други. Римляните се отличавали с търпимост по отношение на другите религии и в Римския пантеон прониквали доста божества /особено от Мала Азия и Египет/. Някои от иноземните култове се разпространили по цялата империя /култът към Кибела, Изида, Митра/. Освен традиционните богове всеки войник си имал бог-покровител. Изборът бил практически безкраен /от общоприетите до местните божества/. Най-голямо разпространение получил култът към сирийския бог Митра /аналог на Юпитер Долихен/, символът на който бил Слънцето. Култът към Sol Invictus /непобедимото Слънце/ бил изповядван и от императорите, които се отъждествявали с него: Голяма роля играели и различните суеверия, страхът от магия, уроки и поражение били в ежедневието на войниците. За предотвратяването им последните носели амулети. За благодарност към боговете били издигани паметници на мястото на битката, извършвали се жертвоприношения, част от плячката се посвещавала на храмовете. Птиците се считали за вестители на боговете, затова по поведението им често се правели предсказания /този ритуал бил взаимстван от етруските/. С това се занимавали авгурите: Те наблюдавали за височината на полета и по него определяли дали поличбите са благоприятни. Също така се грижели и за свещените кокошки. Това бил интересен обичай: преди битка се пускали кокошки да кълват просо; ако кокошките кълвяли настървено - победата била сигурна; ако пък отказвали да ядат - нещата отивали на зле. Колегията на харуспиците пък гадаела по вътрешностите на жертвеното животно. Особено бил важен черният дроб. Ако последният бил засегнат от някаква болест - поличбите били лоши. В зависимост от това в коя област на черния дроб се наблюдавала аномалия, се правело съответното предсказание. Срокът на служба Veterani били войниците, които след изтичането на срока на службата оставали във своя легион. Първоначално легионерът служил 16 години. След това за четири години минавал в разред ветеран. До окочателното уволняване ветераните влизали в състава на самостоятелни отряди със собствени знамена /оттам и наименованията - vexillarii, vexilla veteranorum/. При необходимост те били длъжни да участват във военни действия. Стремейки се да съкрати разходите за уволняване на войниците, Август увеличил срока на служба до 20 години плюс 5 години като ветеран. За войниците от помощните войски срокът на служба достигал до 30 години. След завършването на службата си, ветеранът излизал в пълна оставка /missio honesta/. Отслужилите войници /emeritus/ бил заселвани в колонии. Ветераните се ползвали с редица привилегии. Те били освободени от някои данъци, имали редица облаги при започването на търговска дейност например. Помощните войници получавали и римско гражданство. Официално нито легионерите, нито оксилариите не могли да се женят легално. Постъпването в легиона се считало за форма на развод. Фактически обаче войниците сключвали бракове, от юридическа точка незаконни, но властите се съобразявали с това. Така че войникът можел спокойно да остави на жена си имуществото, дори и само със устно заявление. Статусът на децата бил обаче проблемен. Ако легионерът се женел за неримлянка, децата му също не получавали римско гражданство. Синовете на легионера ставали римски граждани само ако постъпели на служба в легиона. През 197 г. император Септимий Север легализирал браковете на войниците. При оставката си войникът получавал документ /diploma/ - две съединени бронзови плочки с имената на командира, подразделението и свидетелите на прощалната церемония: Ветеранът получавал и солидно възнаграждение /praemia militiae/. През първи век паричните суми били заменени от раздаване на земя, като войниците избирали в коя провинция да се заселят. Много често войниците, служили в един легион, се заселвали в една колония /обикновено на територията на която служили/. Това било оптимално решение за властите, защото при нужда жителите на колониите могли да подсилят местните войски. Разположението на войските Общата численост на армията била недостатъчна за отбраната на обширните граници на империята. Затова от първостепенна важност било разпределението на силите. Още при Юлий Цезар /46-44г. ВС/ легионите били изведени от Италия и разположени на "горещите точки" - където съществувала опасност от вражеско нахлуване. На най-застрашените от нашествие територии Рим разполагал конни отряди от наемници и оксиларии. Легионите съставлявали стратегическия резерв и се намесвали само в краен случай. Разположението на легионите при имп. Тиберий: През 1 в. основното внимание на императорите било приковано към Рейн, където били съсредоточени около 100 000 войници в това число и 8 легиона. През последвалите 2 века проблемните региони променяли локализацията си. При император Траян /98 - 117г./ стратегическото значение на тази граница постепенно отслабнало и там се намирали едва 45 000 войници. Центърът на тежестта се преместил по поречието на Дунав, във връзка с водените там Дакийски войни: През 107 година там се намирали приблизително 111 000 войници. Пет легиона се намирали в Мизия, три - в Дакия, 4 - в Панония. Срещу партите в Сирия били съсредоточени 3 легиона /+ още два формирани при управлението на Флавиите/. След завладяването на Арабия /106г./ един легион бил изпратен и в тази провинция. В провинции като Испания, Северна Африка и Египет, сравнително отдавна присъединени към империята легионите били с непълен състав. От "второстепенните" региони изключение правела Британия. Там били разположени три от петте легиона, участвали в завладяването на острова. Британците били покорени сравнително скоро и там от време на време избухвали въстания. В Галия /откакто тя получила статут на провинция през 16г. ВС/ при необходимост пращали испански или германски легиони. Формиране и разформиране на легиони След победата си над Марк Антоний, Август съкратил драстично броя на легионите от 60 на 18. Но кампанията му по разширяването на империята до естествените речни граници /Рейн и Дунав/ наложила увеличаването на числото на легионите до 28. През 9 г. три римски легиона /LEG XVII, LEG XVIII и LEG XIX/ били унищожени в Тевтобургската гора и така броя им към края на управлението на Август достигнал 25. При Калигула били създадени два легиона - LEG XV PRIMIGENIA и LEG XXII PRIMIGENIA /посредством разделянето на две на съществуващи легиони/. Броят на регулярните части станал 27. В края на управлението си Нерон набрал още два легиона /LEG I ITALICA и LEG I ADIUTRIX/, формирани от моряци, а Галба създал Legio VII Gemina. Така количеството на легионите достигнало 30. След гражданските войни през 69г. и бунта на батавите Веспасиан разформирал четири германски легиона / Legio IIII Macedonica, Legio I Germanica, Legio XV Primigenia и Legio XVI Gallica/ и на тяхно място създал три /Legio IIII Flavia Felix, Legio XVI Flavia Firma и Legio II Aduitrix/. По времето на Домициан през 82 г. бил създаден Legio I Minervia, формиран в Кападокия. В резултат на дакийските войни, които водил императорът, през 86 г. Legio V Alaudae бил унищожен, а през 92 г. съдбата му последвал и Legio XXI Rapax. За продължението на дакийската си кампания, Траян формирал Legio II Traiana Fortis и Legio XXX Ulpia Victrix. Броят на легионите отново достигнал 30. При въстанието на Бар Кохба през 132 г. били унищожени Legio XXII Deiotariana и Legio IX Hispana. Марк Аврелий през 165 г. набрал два Италийски легиона /Legio III Concors Italica и Legio II Italica Pia/, за да се справи с квадите и маркоманите /така легионите отново станали 30/. През 197 г. Септимий Север формирал три Партски легиона /Legio I Parthica, Legio II Parthica и Legio III Parthica/ при завладяването на Месопотамия. Общото количество легиони в Империята достигнало 33 и се запазило до началото на управлението на император Диоклециан. Дислокация на римските легиони през 2 - началото на 3 век: (1) VI Valeria Victrix: Eburacum, Britannia (2) XX Valeria Victrix: Deva, Britannia (3) II Augusta: Isca, Britannia (4) XXX Ulpia: Castra Vetera, Germania inferior (5) I Minerva: Bonna, Germania inferior (6) XXII Primigenia: Mogontiacum, Germania Superior (7) VIII Augusta: Argentoratum, Germania Superior (8) III Italica: Regina Castra, Raetia (9) II Italica: Lauriacum, Noricum (10) X Gemina: Vindobona, Pannonia Superior (11) XIV Gemina: Carnuntum, Pannonia Superior (12) I and II Adiutrix: Brigetio and Aquincum, Pannonia inferior (13) IV Flavia and VII Cladia: Viminacium, Moesia Superior (14) V Macedonica: Potaissa, Dacia (15) XIII Gemina: Apulum, Dacia (16) I Italica: Oescus Moesia inferior (17) XI Claudia: Durostorum, Moesia inferior (18) XV Apollinaris: Satala, Cappadocia (19) XII Fulmiata: Metilene, Cappadocia (20) I Parthica: Singara, Mesopotamia (21) II Parthica: Mesopotamia (22) III Parthica: Rhesaena, Mesopotamia (23) IV Scythica: Zeugma, Syria Propper (24) XVI Flavia Firma: Syria Propper (25) III Gallica: Phoenicia (26) X Fretensis: Jerusalem, Palestina (27) VI Ferrata: Raphanea, Palestina (28) III Cyrenaica: Petra, Arabia (29) II Traiana: Alexandria, Egypt (30) III Augusta: Lambaesis, Africa (31) VII Gemina: Leon, Hispania Пълен списък на римски легиони от ранноимперския период до 3-ти век, годината на създаването им, техния символ, и базирането им LEG I ADIUTRIX формиран от моряци по времето на Нерон през 68 AD. Символи: Козирог, Пегас. (Brigetio, Pannonia Inferior) LEG I GERMANICA формиран през 48 BC от Цезар (Испания, по-късно Cologne, Germania Inferior). Символ: Бик. Разформиран от Веспасиан след бунта на батавите през 69 AD, като негови части влизат в състава на Legio VII Gemina. LEG I MINERVIA формиран от Домициан през 83 AD за войната с даките. Посветен на Минерва. Символи: Минерва, овен. (Bonna, Germania Inferior) LEG I ITALICA формиран от Нерон през 66/67 AD, Символи: Глиган, бик. (Novae, Moesia Inferior) LEG I PARTHICA формиран през 197 AD от Септимий Север за война с партите. Символ: Кентавър. (Singara, Moesopotamia) LEG II ADIUTRIX формиран от Веспасиан през 70 AD от моряци. Символи: Глиган, Пегас. (Aquincum, Pannonia Inferior) LEG II AUGUSTA формиран от Август 43 BC(?). Символ Козирог, Пегас. (Isca, Britannia) LEG II ITALICA PIA формиран от Марк Аврелий през 165 AD. Символи: Капитолийската вълчица, козирог. (Lauriacum) LEG II Parthica формиран от Септимий Север през 197 AD. Символ: Кентавър. (Alba до Рим) Участвал в походите срещу партите при Север, Каракалла и Юлиан. LEG II TRAIANA FORTIS формиран през 105 AD от Марк Улпий Траян за войната с даките. Символ: Херкулес. След края на войната прехвърлен в (Alexandria, Aegyptus) LEG III AUGUSTA формиран през 43 BC от Август. Символ: Пегас. (Lambaesis, Africa) LEG III CYRENAICA формиран през 36 BC от Марк Антоний. (Nicopolis, Aegyptus; след 106 AD Bostra, Arabia Felix) LEG III CONCORS ITALICA формиран от Марк Аврелий през 165 AD за войната му с квадите и маркоманите. Символ: Щъркел. (Castra Regina, Raetia) LEG III GALLICA формиран от Цезар през 49 BC Символи: Бик, телец. (Raphanea, Syria) LEG III PARTHICA формиран от Септимий Север през 197 AD. Символ: Бик. (Rhesaena, Mesopotamia) LEG IV MACEDONICA формиран от Брут през 48 BC. Символи: Бик, Козирог. Първоначално разположен в Mogontiacum, Germania superior. Реоформен от Веспасиан след въстанието на батавите през 70 AD в LEG IIII FLAVIA FELIX. Символ: Лъв. Пренасочен в Singidunum, Moesia Superior. LEG IV Scythica формиран от Марк Антоний през 42 BC за война срещу партите. Символ: Козирог. (След 30 BC - в Moesia, след 62 AD - Zeugma, Syria) LEG V ALAUDAE формиран от Цезар през 52 BC. Символ: Жерав, слон. (Vetera, Germania Inferior). Според едни източници след бунта на батавите през 70 г. е бил разформиран от Веспасиан, а според други - бил унищожен през 86 г. в Дакия. LEG V MACEDONICA формиран през 43 BC вероятно от Август. Символ: Бик. (Oescus, Moesia, след това Potaissa, Dacia, aслед 274 г. отново в Oescus) LEG VI FERRATA формиран от Цезар през 52 BC. Символи: Бик, Капитолийска вълчица. Сведения за него имаме до управлението на император Филип Арабина /средата на 3 век/. (Raphanea, Syria) LEG VI VALERIA VICTRIX формиран от Август през 40/41 BC. Символ: Бик. (Испания, а след 119 AD - Eburacum, Britannia). Другото му име е Hispaniensis. LEG VII CLAUDIA формиран от Цезар през 58 BC. Първоначално носел името Paterna или Macedonica. Символ: Бик. (Viminacium, Moesia Superior). Пълно название Claudia Pia Fidelis. LEG VII GEMINA Felix формиран от Галба през 68 AD. След 70 г. в състава му влизат части от разформирания LEG I GERMANICA. (Leon, Hispania) LEG VIII AUGUSTA формиран от Цезар през 59 BC. Символ: Бик. (Argentorate, Germania Superior). Нарича се още Gallica. LEG IX HISPANA формиран от Цезар през 58 BC. Символ: Бик.(Pannonia, след 43 AD Eburacum, Britain, след 120 AD заминава на изток). Вероятно унищожен в по време на въстанието на Бар Кохба /135 AD./ или по време на управлението на Марк Аврелий /160 AD./ LEG X GEMINA формиран от Цезар през 59 BC под името Legio X Equestris. Получил наименованието си по времето на Август от сливането на два легиона /след битката при Акциум/. Символ: Бик.(Nijmegen, по-късно Vindobona, Pannonia Superior) LEG X FRETENSIS формиран от Август през 40/41 BC. Символи: Бик, глиган, галера. (Syria, Jerusalem, Judea) LEG XI CLAUDIA формиран от Цезар през 58 BC. Символ: Нептун. Преименуван от Клавдий заради лоялността си към него като Claudia Pia Fidelis. (Durostоrum, Moesia Inferior) LEG XII FULMINATA формиран от Цезар през 58 BC. Символ: Мълния. През 66 г. бил разгромен в Юдея и дори загубил орела си, но не бил разформиран.(Raphanea, Syria; след 71 AD Melitene, Cappadocia) LEG XIII GEMINA формиран от Цезар през 57 BC. След Акциум реоформен от Август посредством сливането на два легиона. Символ: Лъв. (от 45 AD - Poetovio Pannonia, след 89 AD - Apulum, Dacia, след 275 AD - Ratiaria, Dacia Ripensis). LEG XIIII GEMINA MARTIA VICTRIX формиран от Август през 41 BC. Образуван от сливането на два легиона. Символ: Козирог. (Mogontiacum, Germania Superior; oт 43 AD в Britannia; от 92 AD - Carnuntum, Pannonia Superior) LEG XV APOLLINARIS формиран от Цезар през 53 BC. Символ: Аполон. (Carnuntum, Pannonia, по-късно в Satala, Cappadocia) LEG XV PRIMIGENIA формиран през 39 AD от Калигула. Символ: Фортуна (Vetera, Germania) Разформиран от Веспасиан след бунта на батавите през 70 AD. LEG XVI GALLICA формиран през 41/40 BC от Август и реформиран от Веспасиан в LEG XVI FLAVIA FIRMA през 70 AD след потушаването на бунта на батавите. Символ: Лъв. (Mogontiacum, Germania inferior; след 70 AD Samosata, Commagene) LEG XVII формиран през 40/41 BC. Унищожен през 9AD в Германия. LEG XVIII формиран през 40/41 BC. Унищожен през 9AD в Германия. LEG XIX формиран през 40/41 BC. Унищожен през 9AD в Германия. LEG XX Valeria Victrix формиран от Август през 31 BC. Символ: Глиган. (Ara Ubiorum = Cologne Germania, след 43 AD Deva, Britannia) LEG XXI Rapax формиран от Август през 31 BC. Символ: Козирог. (Castra Vetera, по-късно Vindonissa, Germania Superior). Прехвърлен на Дунав за войната с даките и сарматите, този легион бил унищожен от последните по времето на Домициан през 92 г. LEG XXII Deiotariana формиран през 25 BC от Дейотар в Галатия. Първоначално бил в помощните войски, но след унищожението на 17, 18 и 19 легион му бил даден статут на легион под номер 22. (Nicopolis, Aegyptus) Унищожен по време на въстанието на Бар Кохба през 132 AD. LEG XXII PRIMIGENIA формиран oт Kалигула през 39 AD. Символ Козирог. (Nijmegen, по-късно Mogontiacum, Germania Superior) LEG XXX ULPIA VICTRIX формиран от Траян през 105 AD за войната с даките. Символи: Юпитер, Нептун, козирог. (първоначално в Pannonia, по-късно Vetera, Germania Inferior).