Генетичните анализи на средновековни човешки останки разкриват мащабни миграции, регионално разнообразие и нови прозрения за ранносредновековните общности.
Анализът на данни за целия геном на повече от 550 древни индивида показва, че през VI - VIII век се случва драматична промяна в популацията на Европа като в Източна Германия, Полша/Украйна и Северните Балкани претърпяват голяма промяна в произхода си, подменяйки над 80% от населението с новодошли от Източна Европа. Независимо проучване на 18 генома от Южноморавския регион, свързани с една от първите славяноезични политически общности, потвърждава тази тенденция.
Докато генетичният обмен е бил почти завършен на север, региони като Балканите са наблюдавали по-голямо смесване между източноевропейските пришълци и местните общности. Това разнообразие от предци се запазва и до днес в съвременните популации на тези райони. Генетичните доказателства не показват полова асиметричност в миграцията – цели семейства и общности сякаш са се преместили и интегрирали, а не само мъже воини.
Изследването на Института към "Макс Планк" за еволюционна антропология, Лайпциг, показва и че в Източна Германия мигрантите привнасят нов начин на социална организация, видим във формирането на големи родословия по бащина линия – рязък контраст с много по-малките семейни единици, типични за предходния период на миграция. Междувременно в Хърватия ранните имигрантски общности изглежда са запазили по-традиционни или регионално непрекъснати социални структури, с по-малко драматични промени от моделите, наблюдавани преди демографската промяна.
Генетичното наследство на славянската експанзия. Карта на Европа, наред със стълбовидна диаграма и списък с популации, илюстриращи дела на произхода в различни европейски популации. Кредит: Joscha Gretzinger et al., Natural Earth
Разпространението на славяните е едно от най-формиращите, но и най-слабо разбрани събития в европейската история. От VI век сл. н.е. славянски групи започват да се появяват в писмените записи на византийски и западни източници, заселвайки земи от Балтика до Балканите и от Елба до Волга. И все пак, в рязък контраст с известните миграции на германски племена като готите или лангобардите, или легендарните завоевания на хуните, славянската история отдавна е загадка за историците на европейското Средновековие.
Това се дължи отчасти на факта, че ранните славянски общности са оставили след себе си сравнително малко, което археолозите да открият: те са практикували кремация, строили са прости къщи и са произвеждали обикновена, неукрасена керамика. Може би най-важното е, че те не са оставили свои собствени писмени записи в продължение на няколко века.
В резултат на това самият термин "славяни" е двусмислен, понякога наложен от външни летописци и често използван погрешно в по-късни националистически или идеологически дебати.
Откъде са дошли тези хора и как са променили толкова коренно културната и езикова карта на Европа?
Историците отдавна спорят дали разпространението на славянската материална култура и език е обусловено от масова миграция на хора, постепенно "славянизиране" на местното население или комбинация от двете. Но доказателствата са оскъдни – особено в решаващите ранни векове, когато кремацията прави ДНК изследванията почти невъзможни, а археологическите следи са оскъдни.
Как славяните преобразиха Европа
Сега международен изследователски екип от изследователи от Германия, Австрия, Полша, Чехия и Хърватия, ръководен от консорциума HistoGenes и работещ в тясно сътрудничество с Държавната служба за управление на наследството и археология на Саксония-Анхалт, предоставя някои отговори с първото цялостно древно ДНК проучване на средновековни славянски популации.
Чрез секвениране на над 550 древни генома, екипът разкрива, че възходът на славяните е в основата си история на хора в движение. Техните генетични подписи сочат произход в региона, простиращ се от Южна Беларус до Централна Украйна - географска област, която съответства на това, което много езикови и археологически реконструкции отдавна предполагат.
Данните показват, че от VI век сл. н.е. мащабни миграции са пренесли този източноевропейски произход в обширни области на Централна и Източна Европа, което е довело до почти пълна промяна в генетичния състав на региони като Източна Германия и Полша. Разширяването обаче не е следвало модела на завоевания и империи: вместо обширни армии и твърди йерархии, мигрантите са изградили новите си общества върху гъвкави общности, често организирани около разширени семейства и родствени връзки по строга система на произхода по бащина линия (патрилинеен произход).
Освен това, това не е бил единен, унифициран модел във всички региони. В Източна Германия промяната е била дълбока: големи, многогенерационни родословия са се превърнали в гръбнака на обществото, като роднинските мрежи са били по-обширни и структурирани от малките семейни ядра, наблюдавани в предходния период на миграция.
За разлика от това, в райони като Хърватия, пристигането на източноевропейски групи е довело до много по-малко смущения в съществуващите социални модели. Тук социалната организация често е запазвала много характеристики от по-ранни периоди, което е довело до общности, където нови и стари традиции са се смесвали или са съществували едновременно. Това регионално разнообразие в социалната структура подчертава как разпространението на славянските групи не е било универсален процес, а по-скоро динамична трансформация, адаптирана към местния контекст и история.
Забележително е, че генетичният запис не разкрива значителни полови асиметрии в тези миграции: цели семейства са се местили заедно и както мъжете, така и жените са допринасяли еднакво за зараждащите се общества. Повече данни ще покажат през следващите години как всяка общност се е адаптирала, интегрирала или преоткрила в отговор както на миграцията, така и на собствената си местна история.
В Източна Германия
Непокътнато погребение на възрастна жена с генетични маркери, показващи местен произход. Гробни дарове: бижута от стъклени мъниста и амулет от черупка на ципрея от Индийския океан. Праславянско гробище Брюкен, обект 13913:29. Кредит: Landesamt für Denkmalpflege und Archäologie Sachsen-Anhalt
В Източна Германия, генетичните данни показват особено поразителна история. След упадъка на Тюрингското кралство, повече от 85 процента от произхода в региона могат да се отдадат на новопристигналите хора от Изток. Това бележи промяна от по-ранния период на миграция, когато населението е било космополитна смесица, както най-добре се илюстрира от обекта Брюкен, късноантично гробище от Заксен-Анхалт с богати дарове, което показва смесица от северно, централно и южноевропейско потекло.
С разпространението на славяните това разнообразие отстъпва място на профил на населението, почти идентичен със съвременните славяноезични групи в Източна Европа.
Археологически доказателства от погребенията потвърждават, че тези нови общности са се организирали около големи семейства и патрилинейно потекло, докато жените, когато се омъжват обикновено са напускали родните си села, за да се присъединят към нови домакинства другаде.
Забележително е, че генетичното наследство на тези ранни източноевропейски заселници се запазва и днес сред сорбите, славяноезично малцинство в Източна Германия. Въпреки вековете на заобикалящи ги културни и езикови промени, сорбите са запазили генетичен профил, тясно свързан с ранносредновековното славянско население, което е заселило региона преди повече от 1000 години.
В Полша
В Полша, изследването оспорва по-ранните идеи за дългосрочна приемственост на населението.
Генетичните резултати показват, че от VI и VII век сл. н. е. по-ранните жители на региона – потомци на население със силни връзки със Северна Европа и по-специално със Скандинавия – почти напълно изчезват и последователно са заменени от новодошли от Изтока, които са тясно свързани със съвременните поляци, украинци и беларуси.
Това заключение се подсилва от анализа на някои от най-ранните известни славянски погребения в Полша, обект Гродек, които предоставят редки и преки доказателства за тези ранни мигранти. Въпреки че изместването на населението е било огромно, генетичните доказателства разкриват и незначителни следи от смесване с местното население. Тези открития подчертават както мащаба на промяната в населението, така и сложната динамика, която е оформила корените на днешния езиков пейзаж в Централна и Източна Европа.
В Хърватия
Въздушен изглед на гробището Велим в Хърватия. Кредит: Archaeological Museum Zadar
Северните Балкани представят по-различен модел в сравнение със северната имиграционна област – история както на промяна, така и на приемственост.
Древна ДНК от Хърватия и съседните региони разкрива значителен приток на източноевропейски произход, но не и пълно генетично заместване.
Вместо това, източноевропейските мигранти са се смесили с разнообразното местно население на региона, създавайки нови, хибридни общности. Генетичните анализи показват, че в днешните балкански популации делът на този пристигнал източноевропейски произход варира значително, но често съставлява приблизително половината или дори по-малко от съвременния генофонд, което подчертава сложната демографска история на региона.
Формирането на такава смесена общност се вижда ясно на мястото Велим, където някои от най-старите славянски погребения в региона показват доказателства както за източноевропейски мигранти, така и за до 30% местен произход.
Тук славянската миграция не е била вълна от завоевания, а дълъг процес на смесени бракове и адаптация, което е довело до културното, езиковото и генетичното разнообразие, което все още характеризира Балканския полуостров днес.
Независимо потвърждение в Моравия, Чехия
Наборът от данни включваше ДНК-то на бебе, погребано в много ранен славянски контекст, обикновено свързан само с кремации. Кредит: Martin Košťál, Laboratory of Advanced Documentation, MUNI CZ
В независимо проучване, публикувано по същото време днес в Genome Biology, подкрепено, наред с други, от чешките проекти FORMOR и RES-HUM, изследователи от Чехия, Германия, Швейцария и Великобритания, водени от старши ръководител д-р Зузана Хофманова, установяват, че е имало промяна в населението и в Южна Моравия (Чехия) и че тази демографска промяна може да бъде свързана с промяната в славянската материална култура, която произхожда от земите на съвременна Украйна.
Докато цели геноми на индивиди от предходния период на миграцията показват голямо генетично разнообразие, индивиди, свързани със славянските културни хоризонти, имат афинитет към Североизточна Европа, характеристика, която не е била налице преди.
Този набор от данни включва индивид, бебе, погребано в много ранен славянски контекст, обикновено свързан само с кремации, като по този начин се стеснява регионално промяната във времето и се свързва с Пражко-Корчакската култура. Важно е да се отбележи, че същият генетичен сигнал е налице не само при индивиди от 7-ми и 8-ми век, но е регионално непрекъснат до 9-ти и 10-ти век, когато този регион е свързан с една от най-ранните славянски политически формации, Моравското княжество, известно заради светците Кирил и Методий и първия литературен славянски език (старославянски) и глаголицата, които те са създали за своята мисия сред моравските славяни.
Нова глава в европейската история
Това изследване не само разрешава историческата загадка как е възникнала една от най-големите езикови и културни групи в света. То предлага и нови перспективи за това защо славянските групи са се разпространявали толкова успешно и защо са оставили толкова малко следи от онези, които историците някога са търсели:
Славянската миграция представлява фундаментално различен модел на социална организация - "демична дифузия или движение на обикновени хора, често в малки групи или временни съюзи, заселващи нови територии, без да налагат фиксирана идентичност или елитни структури", отбелязва Валтер Пол (Walter Pohl), един от водещите автори на изследването и медиевист в Австрийската академия на науките,
Демичната дифузия е модел, описващ движението и разпространението на населението в нови райони, което води както до разпръскването на населението, така и до разпространението на свързаната с него култура. Понятието е в контраст с културната дифузия, която представлява разпространение на идеи без значително движение на населението. Терминът е предложено, за да се обясни разпространението на земеделието през неолита в цяла Европа, като предположението е, че неолитните земеделци са мигрирали и са се разселвали или смесвали със съществуващите популации на ловци-събирачи.
Успехът на славяните може да се дължи не на завоевания, а на прагматичен, егалитарен начин на живот – такъв, който избягва тежкото йерархии на разпадащия се римски свят. На много места славяните са предлагали надеждна алтернатива на западащите империи около тях. Тяхната социална устойчивост, сравнително проста икономика за препитание и готовност за адаптация са ги правили добре пригодени за периоди на нестабилност, независимо дали е причинена от изменението на климата или чума.
Новите генетични открития подкрепят това тълкуване. Най-вече там, където в археологическите и историческите записи се откриват ранни славянски групи, техните генетични следи съвпадат: общ произход на предците, но регионални различия, оформени от степента на смесване с местното население.
На север по-ранните германски народи до голяма степен са се преместили, оставяйки място за славянско заселване. На юг новодошлите източноевропейски народи са се слели с установените общности. Този процес на разпръскване обяснява забележителното разнообразие, открито в културите, езиците и дори генетиката на днешна Централна и Източна Европа.
С тези нови резултати, изследователите най-накрая могат да видят отвъд пропуските в писмените и археологическите записи, за да проследят истинския обхват на славянските миграции – една от най-влиятелните, но и недооценени глави в миналото на Европа. Ехото на тази история остава и днес, в езиците, културите и дори в ДНК-то на милиони хора по целия континент.
Справка:
Joscha Gretzinger et al. Ancient DNA connects large-scale migration with the spread of Slavs; Nature, 03 September 2025; DOI: https://dx.doi.org/10.1038/s41586-025-09437-6
llektra Schulz, Denisa Zlámalová et al.; Ancient genomes provide evidence of demographic shift to Slavic-associated groups in Moravia; Genome Biology, 03 September 2025; DOI: https://dx.doi.org/10.1186/s13059-025-03700-9
Източник: How the Slavic migration reshaped Central and Eastern Europe, Max-Planck-Gesellschaft
Взето от:
https://nauka.offnews.bg/chovekat/otkade-sa-doshli-slavianite-genetichen-analiz-razkriva-kak-slavianska-202283.html
Генетичните анализи на средновековни човешки останки разкриват мащабни миграции, регионално разнообразие и нови прозрения за ранносредновековните общности. Анализът на данни за целия геном на повече от 550 древни индивида показва, че през VI - VIII век се случва драматична промяна в популацията на Европа като в Източна Германия, Полша/Украйна и Северните Балкани претърпяват голяма промяна в произхода си, подменяйки над 80% от населението с новодошли от Източна Европа. Независимо проучване на 18 генома от Южноморавския регион, свързани с една от първите славяноезични политически общности, потвърждава тази тенденция. Докато генетичният обмен е бил почти завършен на север, региони като Балканите са наблюдавали по-голямо смесване между източноевропейските пришълци и местните общности. Това разнообразие от предци се запазва и до днес в съвременните популации на тези райони. Генетичните доказателства не показват полова асиметричност в миграцията – цели семейства и общности сякаш са се преместили и интегрирали, а не само мъже воини. Изследването на Института към "Макс Планк" за еволюционна антропология, Лайпциг, показва и че в Източна Германия мигрантите привнасят нов начин на социална организация, видим във формирането на големи родословия по бащина линия – рязък контраст с много по-малките семейни единици, типични за предходния период на миграция. Междувременно в Хърватия ранните имигрантски общности изглежда са запазили по-традиционни или регионално непрекъснати социални структури, с по-малко драматични промени от моделите, наблюдавани преди демографската промяна. Генетичното наследство на славянската експанзия. Карта на Европа, наред със стълбовидна диаграма и списък с популации, илюстриращи дела на произхода в различни европейски популации. Кредит: Joscha Gretzinger et al., Natural Earth Разпространението на славяните е едно от най-формиращите, но и най-слабо разбрани събития в европейската история. От VI век сл. н.е. славянски групи започват да се появяват в писмените записи на византийски и западни източници, заселвайки земи от Балтика до Балканите и от Елба до Волга. И все пак, в рязък контраст с известните миграции на германски племена като готите или лангобардите, или легендарните завоевания на хуните, славянската история отдавна е загадка за историците на европейското Средновековие. Това се дължи отчасти на факта, че ранните славянски общности са оставили след себе си сравнително малко, което археолозите да открият: те са практикували кремация, строили са прости къщи и са произвеждали обикновена, неукрасена керамика. Може би най-важното е, че те не са оставили свои собствени писмени записи в продължение на няколко века. В резултат на това самият термин "славяни" е двусмислен, понякога наложен от външни летописци и често използван погрешно в по-късни националистически или идеологически дебати. Откъде са дошли тези хора и как са променили толкова коренно културната и езикова карта на Европа? Историците отдавна спорят дали разпространението на славянската материална култура и език е обусловено от масова миграция на хора, постепенно "славянизиране" на местното население или комбинация от двете. Но доказателствата са оскъдни – особено в решаващите ранни векове, когато кремацията прави ДНК изследванията почти невъзможни, а археологическите следи са оскъдни. Как славяните преобразиха Европа Сега международен изследователски екип от изследователи от Германия, Австрия, Полша, Чехия и Хърватия, ръководен от консорциума HistoGenes и работещ в тясно сътрудничество с Държавната служба за управление на наследството и археология на Саксония-Анхалт, предоставя някои отговори с първото цялостно древно ДНК проучване на средновековни славянски популации. Чрез секвениране на над 550 древни генома, екипът разкрива, че възходът на славяните е в основата си история на хора в движение. Техните генетични подписи сочат произход в региона, простиращ се от Южна Беларус до Централна Украйна - географска област, която съответства на това, което много езикови и археологически реконструкции отдавна предполагат. Данните показват, че от VI век сл. н.е. мащабни миграции са пренесли този източноевропейски произход в обширни области на Централна и Източна Европа, което е довело до почти пълна промяна в генетичния състав на региони като Източна Германия и Полша. Разширяването обаче не е следвало модела на завоевания и империи: вместо обширни армии и твърди йерархии, мигрантите са изградили новите си общества върху гъвкави общности, често организирани около разширени семейства и родствени връзки по строга система на произхода по бащина линия (патрилинеен произход). Освен това, това не е бил единен, унифициран модел във всички региони. В Източна Германия промяната е била дълбока: големи, многогенерационни родословия са се превърнали в гръбнака на обществото, като роднинските мрежи са били по-обширни и структурирани от малките семейни ядра, наблюдавани в предходния период на миграция. За разлика от това, в райони като Хърватия, пристигането на източноевропейски групи е довело до много по-малко смущения в съществуващите социални модели. Тук социалната организация често е запазвала много характеристики от по-ранни периоди, което е довело до общности, където нови и стари традиции са се смесвали или са съществували едновременно. Това регионално разнообразие в социалната структура подчертава как разпространението на славянските групи не е било универсален процес, а по-скоро динамична трансформация, адаптирана към местния контекст и история. Забележително е, че генетичният запис не разкрива значителни полови асиметрии в тези миграции: цели семейства са се местили заедно и както мъжете, така и жените са допринасяли еднакво за зараждащите се общества. Повече данни ще покажат през следващите години как всяка общност се е адаптирала, интегрирала или преоткрила в отговор както на миграцията, така и на собствената си местна история. В Източна Германия Непокътнато погребение на възрастна жена с генетични маркери, показващи местен произход. Гробни дарове: бижута от стъклени мъниста и амулет от черупка на ципрея от Индийския океан. Праславянско гробище Брюкен, обект 13913:29. Кредит: Landesamt für Denkmalpflege und Archäologie Sachsen-Anhalt В Източна Германия, генетичните данни показват особено поразителна история. След упадъка на Тюрингското кралство, повече от 85 процента от произхода в региона могат да се отдадат на новопристигналите хора от Изток. Това бележи промяна от по-ранния период на миграция, когато населението е било космополитна смесица, както най-добре се илюстрира от обекта Брюкен, късноантично гробище от Заксен-Анхалт с богати дарове, което показва смесица от северно, централно и южноевропейско потекло. С разпространението на славяните това разнообразие отстъпва място на профил на населението, почти идентичен със съвременните славяноезични групи в Източна Европа. Археологически доказателства от погребенията потвърждават, че тези нови общности са се организирали около големи семейства и патрилинейно потекло, докато жените, когато се омъжват обикновено са напускали родните си села, за да се присъединят към нови домакинства другаде. Забележително е, че генетичното наследство на тези ранни източноевропейски заселници се запазва и днес сред сорбите, славяноезично малцинство в Източна Германия. Въпреки вековете на заобикалящи ги културни и езикови промени, сорбите са запазили генетичен профил, тясно свързан с ранносредновековното славянско население, което е заселило региона преди повече от 1000 години. В Полша В Полша, изследването оспорва по-ранните идеи за дългосрочна приемственост на населението. Генетичните резултати показват, че от VI и VII век сл. н. е. по-ранните жители на региона – потомци на население със силни връзки със Северна Европа и по-специално със Скандинавия – почти напълно изчезват и последователно са заменени от новодошли от Изтока, които са тясно свързани със съвременните поляци, украинци и беларуси. Това заключение се подсилва от анализа на някои от най-ранните известни славянски погребения в Полша, обект Гродек, които предоставят редки и преки доказателства за тези ранни мигранти. Въпреки че изместването на населението е било огромно, генетичните доказателства разкриват и незначителни следи от смесване с местното население. Тези открития подчертават както мащаба на промяната в населението, така и сложната динамика, която е оформила корените на днешния езиков пейзаж в Централна и Източна Европа. В Хърватия Въздушен изглед на гробището Велим в Хърватия. Кредит: Archaeological Museum Zadar Северните Балкани представят по-различен модел в сравнение със северната имиграционна област – история както на промяна, така и на приемственост. Древна ДНК от Хърватия и съседните региони разкрива значителен приток на източноевропейски произход, но не и пълно генетично заместване. Вместо това, източноевропейските мигранти са се смесили с разнообразното местно население на региона, създавайки нови, хибридни общности. Генетичните анализи показват, че в днешните балкански популации делът на този пристигнал източноевропейски произход варира значително, но често съставлява приблизително половината или дори по-малко от съвременния генофонд, което подчертава сложната демографска история на региона. Формирането на такава смесена общност се вижда ясно на мястото Велим, където някои от най-старите славянски погребения в региона показват доказателства както за източноевропейски мигранти, така и за до 30% местен произход. Тук славянската миграция не е била вълна от завоевания, а дълъг процес на смесени бракове и адаптация, което е довело до културното, езиковото и генетичното разнообразие, което все още характеризира Балканския полуостров днес. Независимо потвърждение в Моравия, Чехия Наборът от данни включваше ДНК-то на бебе, погребано в много ранен славянски контекст, обикновено свързан само с кремации. Кредит: Martin Košťál, Laboratory of Advanced Documentation, MUNI CZ В независимо проучване, публикувано по същото време днес в Genome Biology, подкрепено, наред с други, от чешките проекти FORMOR и RES-HUM, изследователи от Чехия, Германия, Швейцария и Великобритания, водени от старши ръководител д-р Зузана Хофманова, установяват, че е имало промяна в населението и в Южна Моравия (Чехия) и че тази демографска промяна може да бъде свързана с промяната в славянската материална култура, която произхожда от земите на съвременна Украйна. Докато цели геноми на индивиди от предходния период на миграцията показват голямо генетично разнообразие, индивиди, свързани със славянските културни хоризонти, имат афинитет към Североизточна Европа, характеристика, която не е била налице преди. Този набор от данни включва индивид, бебе, погребано в много ранен славянски контекст, обикновено свързан само с кремации, като по този начин се стеснява регионално промяната във времето и се свързва с Пражко-Корчакската култура. Важно е да се отбележи, че същият генетичен сигнал е налице не само при индивиди от 7-ми и 8-ми век, но е регионално непрекъснат до 9-ти и 10-ти век, когато този регион е свързан с една от най-ранните славянски политически формации, Моравското княжество, известно заради светците Кирил и Методий и първия литературен славянски език (старославянски) и глаголицата, които те са създали за своята мисия сред моравските славяни. Нова глава в европейската история Това изследване не само разрешава историческата загадка как е възникнала една от най-големите езикови и културни групи в света. То предлага и нови перспективи за това защо славянските групи са се разпространявали толкова успешно и защо са оставили толкова малко следи от онези, които историците някога са търсели: Славянската миграция представлява фундаментално различен модел на социална организация - "демична дифузия или движение на обикновени хора, често в малки групи или временни съюзи, заселващи нови територии, без да налагат фиксирана идентичност или елитни структури", отбелязва Валтер Пол (Walter Pohl), един от водещите автори на изследването и медиевист в Австрийската академия на науките, Демичната дифузия е модел, описващ движението и разпространението на населението в нови райони, което води както до разпръскването на населението, така и до разпространението на свързаната с него култура. Понятието е в контраст с културната дифузия, която представлява разпространение на идеи без значително движение на населението. Терминът е предложено, за да се обясни разпространението на земеделието през неолита в цяла Европа, като предположението е, че неолитните земеделци са мигрирали и са се разселвали или смесвали със съществуващите популации на ловци-събирачи. Успехът на славяните може да се дължи не на завоевания, а на прагматичен, егалитарен начин на живот – такъв, който избягва тежкото йерархии на разпадащия се римски свят. На много места славяните са предлагали надеждна алтернатива на западащите империи около тях. Тяхната социална устойчивост, сравнително проста икономика за препитание и готовност за адаптация са ги правили добре пригодени за периоди на нестабилност, независимо дали е причинена от изменението на климата или чума. Новите генетични открития подкрепят това тълкуване. Най-вече там, където в археологическите и историческите записи се откриват ранни славянски групи, техните генетични следи съвпадат: общ произход на предците, но регионални различия, оформени от степента на смесване с местното население. На север по-ранните германски народи до голяма степен са се преместили, оставяйки място за славянско заселване. На юг новодошлите източноевропейски народи са се слели с установените общности. Този процес на разпръскване обяснява забележителното разнообразие, открито в културите, езиците и дори генетиката на днешна Централна и Източна Европа. С тези нови резултати, изследователите най-накрая могат да видят отвъд пропуските в писмените и археологическите записи, за да проследят истинския обхват на славянските миграции – една от най-влиятелните, но и недооценени глави в миналото на Европа. Ехото на тази история остава и днес, в езиците, културите и дори в ДНК-то на милиони хора по целия континент. Справка: Joscha Gretzinger et al. Ancient DNA connects large-scale migration with the spread of Slavs; Nature, 03 September 2025; DOI: https://dx.doi.org/10.1038/s41586-025-09437-6 llektra Schulz, Denisa Zlámalová et al.; Ancient genomes provide evidence of demographic shift to Slavic-associated groups in Moravia; Genome Biology, 03 September 2025; DOI: https://dx.doi.org/10.1186/s13059-025-03700-9 Източник: How the Slavic migration reshaped Central and Eastern Europe, Max-Planck-Gesellschaft Взето от: https://nauka.offnews.bg/chovekat/otkade-sa-doshli-slavianite-genetichen-analiz-razkriva-kak-slavianska-202283.html
