Last roman

http://www.infox.ru/science/past/2009/03/05/reims.phtml Археологи из Национального института превентивной археологии (Institut national de recherches archéologiques preventives, INRAP) ведут раскопки в историческом центре Реймса. Французский город, расположенный примерно в 150 км к востоку от Парижа. В нем на протяжении тысячелетий короновались французские короли. В конце V века здесь принял христианство король франков Хлодвиг I. В 816 году сын Карла Великого Людовик Благочестивый принял в Реймсе титул императора. В 1027 году в городе короновался Генрих I, и с тех пор вплоть до XIX века коронация французских королей проходила только в реймском соборе. Работы в городе проводятся по распоряжению правительства – регионального управления по делам культуры Шампань-Арденн (Drac Champagne-Ardenne). Историки считают, что эти исследования должны дать важнейшие данные о прошлом Реймса, тем более что во времена Галлии он стал одним из крупнейших городов Римской империи. Его площадь тогда составляла около 6 кв. км. Да и в Средние века он не утратил своего значения. Археологи начали раскопки потому, что в Реймсе собрались строить трамвайную линию длиной 11 км, которая пересечет город с севера на юг. Строительство трамвайных путей позволило археологам изучить участок общей площадью в 2 га. Раскопки ведутся уже 16 месяцев, и за это время ученые успели изучить слои, повествующие об истории города в период Античности и Средневековья. В раскопках приняли участие около 30 археологов, которые начали исследования одновременно на нескольких участках будущей трамвайной линии. Глубина раскопок варьируется от 50 см до 5 м. Cardus Maximus (лат.) Название одной из главных улиц в римском городе или военном лагере. Она обычно располагалась по оси север-юг и считалась центром экономической жизни города — там находились торговые лавки. Главная улица по оси запад-восток носила у римлян название Decumanus Maximus. На площади Республики ученые нашли Cardus Maximus античного города Дурокорторум (лат. Durocortorum – древнее название Реймса) и остатки домов, стоящих вдоль главной улицы. Наиболее интересными находками оказались раннехристианская часовня, которая упоминается в древних текстах, и средневековое кладбище. На площади Сен-Тома их коллеги дошли до слоя I века, а в более поздних слоях обнаружили остатки галлоримского амфитеатра. На площади Мирон-Эррик исследователи обнаружили фундамент монументальной арки — Суассонских ворот (Porte de Soissons), которые древние источники называли «Вратами Венеры» (Porte de Vénus). Через эти ворота с запада на восток проходила вторая главная улица города – Decumanus Maximus. А под аркой оказался сводчатый водосток II-III веков, который поразил исследователей своими размерами – его высота достигала 2,9 м. Ткань дороже серебра Напротив современного вокзала Реймса археологи сделали неожиданную находку. Они раскопали древний подвал, где в яме лежала галлоримская серебряная посуда. Тот, кто ее здесь спрятал, аккуратно завернул все предметы в ткань, которая прекрасно сохранилась. При более тщательном изучении оказалось, что посуда была сделана из бронзы, а сверху покрыта серебряными листами. В конце концов археологи извлекли из тайника два круглых блюда с филигранными украшениями, два овальных блюда с ручками, украшенными гравировкой, кубок, блюдо, на котором стояла перевернутая чашка, и четыре ложки из бронзы и серебра. В самом подвале ученые нашли остатки двух бронзовых ойнохой — древнегреческих одноруких сосудов для вина, а также терракотовые кубки и множество металлических предметов. Все предметы были изготовлены в центральных регионах Галлии во II-III веках. Но археологи считают наиболее важной находкой даже не серебряную посуду, а ткань, в которую ее завернули древние жители. Ученые и раньше находили фрагменты ткани, но чаще всего те представляли собой следы нитей, отпечатавшихся на металле. Эта же находка дала в руки историкам кусочки размером около 10 кв. см, которые сохранили свой первоначальный вид. Кроме того, на одном из блюд сохранились обрывки меха или кожи. Тем не менее сам клад тоже представляет большой интерес – такие коллекции однородных предметов попадают археологам в руки довольно редко. Набережная Реймса – ремесленный квартал На западных границах галлоримского города археологи проводят раскопки на участке площадью в 3,8 тыс. кв. м, расположенном у древнего русла реки Вель. Исследователи уже нашли несколько старых зданий – склады и мастерские, а также галлоримскую набережную и средневековые живорыбные садки. Благодаря близости к реке почва в этом районе влажная, поэтому органические останки в ней сохранились намного лучше, чем в других частях города. Археологи смогли обнаружить обрывки кожи, деревянные конструкции и предметы, семена и пыльцу. Чтобы укрепить фундаменты зданий, которые строились на этом влажном участке, галлоримляне вбивали в землю сваи, которые доходили до геологического субстрата. Археологи нашли четыре колодца квадратной формы, которые внутри обшиты досками, скрепленными между собой металлическими скобами. Такое обилие колодцев, возможно, связано с тем, что это был ремесленный квартал, а мастера постоянно нуждались в большом количестве воды. О том, что здесь жили ремесленники, свидетельствуют и находки всевозможных заготовок из осветленной глины, которая использовалась при изготовлении керамики. Но здесь жили и работали не только горшечники. Минимум в четырех мастерских трудились ткачи. Несколько печей и сушилен свидетельствуют о том, что здесь также могли ковать железо и сушить злаки. Однако далеко не все находки ясны. Например, на месте старого русла реки археологи нашли множество кожаной обуви. Она лежала в том месте, где к реке выходил древний водосточный желоб. Почему эти вещи оказались в реке, непонятно. Раскопки города продолжаются. Inrap сообщает обо всех последних находках на интерактивном сайте ( http://www.inrap.fr/preventive-archaeology...?&forcelg=1 ), посвященном археологии Реймса. Infox.ru также следит за раскопками и обязательно расскажет о новых находках французских археологов.

Храните са: Фурмите - "Домашен сладкиш"; Кюфтенцата - "Кюфтенца в було"; Яйцата - "Яйца "Хапалис""; Онова което прилича на кьопалоу в средата на чинията с яйцата е тиква, нарича се "Предястие от тиква"; Лещата се нарича "Друга леща" Това са нещата от Апиций. А от Катон са: Кръглите малки питки - "Мустацеи"; Големия хлям - "Месен хляб" Още малко клипчета:

Чак в по китайския аналог на БТА пуснаха статия: http://news.xinhuanet.com/english/2009-09/...nt_12081035.htm

Миниатюрите наистина са изключително ненадежден източник /а често и пропаганден такъв/. 'Готският' стил на Св. София е типичен пример за това.

Maлко клипчета: http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-473588 http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-473544

Ми айде тогава пуснете инфо за варварските съюзнически бомбандировки над Дрезден.

Да пускам ли контратема за зверствата на германските варвари в Чехия, Словакия, Сърбия, Гърция, Полша, Беларус, Украина и Русия през 1939-1943 г. или няма нужда? Каквото са посяли, това са и пожънали.

Сватбата: Кухнята: http://www.visitsvishtov.com/2009/bg_gallery.html

Възстановка на римска сватба представиха на фестивала „Орел на Дунав” в Свищов Свищов. В съвременния брачен ритуал има много елементи от Античността, това показа направената днес в Свищов възстановка на римска сватба, която е част от програмата на Втория фестивал „Орел на Дунав”, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Велико Търново. В ритуала „Конфариация”, който се състоя във „Вила екстра мурос” до Посетителския център край древния град Нове, участваха италиански легионери, украинец, изпълняващ функциите на главен жрец, и българската част от „Нова Рома”, които се превъплатиха в ролите на младоженците и техните родители. Сватбената церемония започна със забулване на булката от нейната майка и предаването й от бащата на младоженеца. С молитви на латински, главният жрец призова боговете Юпитер, Юнона, Венера, Фидес и Диана, от които поиска благословия, щастие и здраве за младото семейство на Сервий и Тиберия. В името на боговете бе извършено жертвоприношение на агне, а съгласно древния обичай, младоженците бяха захранени с хляб. След като получи съгласието за бракосъчетание от двамата младоженци, жрецът ги венча и им постави брачните халки. Според римските закони, след брака жената попада във властта на мъжа си и ако се е женила само веднъж и съпругът й е жив, тя е длъжна да му бъде вярна. Затова брачният договор първо бе подпечатан от младоженеца и бащата на булката, а след това и от свидетели на церемонията, сред които бе и римският император. След сключването на брака, булката бе отведена в дома на младоженеца, където младото семейство и техните родители приемаха поздравления от гостите. Римската сватба завърши с поздрав от танцьорка към младоженците. Днес е последният ден от Фестивала на античното наследство „Орел на Дунав”, който се провежда в Свищов. Фестивалът се организира от Община Свищов с медийната подкрепа на информационна Агенция „Фокус” и радиоверига „Фокус”, и в партньорство със Съвет по Туризъм – Свищов, Бизнес Център Свищов, Стопанската академия „Д. А. Ценов”, Историческия музей – Свищов и ЗД „Бул Инс” АД. http://www.focus-news.net/?id=n1262636 Ястия по автентични римски рецепти дегустираха гостите на Фестивала „Орел на Дунав” в Свищов Свищов. Презентация на римска кухня с дегустация се състоя днес в древноримския град Нове край Свищов, където гостите на Фестивала „Орел на Дунав” бяха почерпени с ястия, приготвени по автентични римски рецепти от готварска книга, издадена през I-ви век, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Велико Търново. Римските гозби са приготвени от Росица Манолова от Пловдив, която е юрист по професия и с голяма страст към римската история. „Голямото ми любопитство ме накара да потърся рецепти на римски ястия и реших да експериментирам”, каза Манолова и допълни, че „физическите усещания на човека на са се променили във времето”. Гостите на фестивала останаха приятно изненадани от вкуса на приготвените ястия, а някои любителки-кулинарки си взеха и от специално подготвените листовки с римски рецепти. Сред представените блюда бяха кюфтенца в було, яйца „Хапалис”, малки хлебчета „Мустацеп”, предястие от тиква, леща с праз, обикновен хляб и домашен сладкиш. За приготвянето на ястията са използвани характерни за римската кухня подправки и течни добавки като кориандър, ким, гарум, пасум, дефритом, червено вино, както и ядки от пинея и нахут. Като допълнение към блюдата, организаторите на фестивала осигуриха и вино, подправено със специални билки. Презентацията на римската кухня бе украсена с малка колекция от бижута, изработени също от Росица Манолова като копия на антични бижута или с отделни римски мотиви. http://www.focus-news.net/?id=n1262647

Gratias tibi, amice. 'Tempora mutantur nos et mutamur in illis, Roma Aeterna est'!

Първо си отговори имал ли е кораби Тервел за самостоятелен поход /и срещу кого/ и ако да - как е минал покрай Босфора или Дарданелите, без ромеите да са го усетили. Вариантът е като ромейски съюзник да е пратщал части срещу арабите, ама много ме съмнява.

Имаме, естествено. Ти последно занесе ли й опционския жезъл?

Светилища на 35 века откриха на Перперикон 16 септември 2009 / News.dir.bg Археолози откриха на Перперикон уникални каменни светилища подобни на тези в Крит и Египет от преди 35 века. Олтарите образуват огромен култов комплекс с площ от 12 квадратни километра. Всички съоръжения са кръгли с диаметър до два метра и са много добре запазени. Досега са открити 9 светилища. Намерените край тях находки доказват, че комплексът е от времето на Египетската и Критско-микенската цивилизация - 15 - 14 век преди новата ера, съобщи БНР. Върху олтарите древните траки са правели огнени ритуали. В средата на второто хилядолетие такива култове са били практикувани в Египет по времето на фараона Ехнатон, и в Мала Азия - в Крит и в Хетската държава. Перперикон е бил култов център, където през периода от второто до средата на третото хилядолетие преди новата ера, са се изпълнявали различни ритуали. Находките вероятно датират от къснобронзовата и ранножелязната епоха и по давност могат да се сравнят с египетските пирамиди. Това коментира на Перперикон ръководителят на разкопките ст.н.с. Николай Овчаров. Той поясни, цитиран от БТА, че олтарите се намират в северозападната част на крепостта. През това лято археолозите са се натъкнали на още един голям олтар. Кръгло оформените каменни постаменти са с дебелина от 1,5 до 2 метра, а върху тях са правени огнени ритуали. Според Овчаров за пръв път на българска земя алхеолози попадат на подобно светилище, което няма аналог и е най- голямото на Балканите. По време на летните разкопки археолозите са се натъкнали и на антични предмети от късноримския период, които свидетелстват за градоустройството на древния град. Открита е средновековна цитадела от 13-14 век след Христа. Предполага се, че Перперикон е бил древноримски областен и златодобивен център. http://dnes.dir.bg/2009/09/16/news5082344.html

Възстановяват уникална тракийска двуколка 16.09.2009 11:00 Съвместният проект е на община Нова Загора, сдружение "Културни проекти" и банка ОББ. Начинанието включва изработката и експонирането на неин макет, както и излагането на реставрираните оригинални части. Преди началото на възстановителните дейности, между 16 до 22 септември в Mall of Sofia има експозиция на украсата. Сплав, наподобяваща злато, я прави без аналог в находките от античността. Оценката на двуколката, направена от Националния археологически институт с музей при БАН, възлиза на 250 хил. лева. Научен ръководител на проекта е археологът и експерт по тракийски колесници Веселин Игнатов от Историческия музей в Нова Загора. Предвижда се още пътуваща изложба "Златната колесница на траките" да обиколи България през 2010 г., преди макетът да заеме своето място в музея или в един евентуален бъдещ Център за популяризиране и проучване на античната кола. През 2009 г. ОББ финансира и продължение на разкопките от 2008 г., при които бе открита четириколката край село Караново. В началото на т.г. Веселин Игнатов прави изненадващо откритие. Рентгенова снимка на ръждясал метален лист, запазен в хранилището на градския исторически музей, разкрива под корозиралата повърхност декоративна плоча. Тя изглежда е украсявала тракийска колесница двуколка, датираща от 2 век, и проучена през 1976 г. при Дългата могила, до село Караново, от тогавашния директор на музея Митьо Кънчев. Апликацията на антична кола е с размери 52 см на 12 см и дебелина 0,3 см. Тя е украсявала долната задна част, гърба на коша на колесницата. Луксозната пътническа кола с меко окачване е оригинална с конструкцията и украсата си, която се допълва от други апликации, сред които изпъкват три - бюст на Херакъл и две глави на горгоната Медуза. Антична сграда украсява апликацията След шестмесечни усилия реставраторката Силвия Борисова разкрива декорацията на колата - удивителна картина на празнично украсена сграда (вероятно храм), "нарисувана" преди повече от 18 века с помощта на плоска инкрустация от наподобяваща злато сплав и детайли от мед върху метален лист. Сградата е представена вероятно в някакъв тържествен момент, защото между колоните е избразена богата растителна украса - четирилистни детелини, гирлянди от лаврови клончета, палмета, лози и гроздове. Бургаският археолог Костадин Господинов се е заел с тълкуването и семантиката на фигурите от апликацията. Апликацията е без аналог в световната археология дори без наличие на злато в изработката. Тя е комбинация от три различни материала, съчетани в произведение на изкуството с висока художествена стойност. В днешните български земи, някогашна част от Римската империя, при археологически проучвания и, за съжаление, при иманярски набези са открити останките на над 200 колесници. До този момент в някогашната империя има намерени още две колесници - една при разкопки в Помпей и една в Ефес, както и над 20 в днешна Унгария. Концентрацията от находки на коли по българските земи се дължи основно на погребалните ритуали на траките, които са полагали колесници двуколки или четириколки, за да служат на починалите в задгробния живот След установяването на римското господство в земите на траките през 40-те години на 1 век, до края на 2 век тракийската аристокрация притежава добър икономически статут, сравнителна независимост и земеделски владения, което вероятно дава възможност на знатните тракийци да притежават по няколко колесници. Това позволява наследниците на починалия господар без притеснение да отделят една от тях, заедно с впрегатните коне, за нуждите на покойника в царството на сенките. Веселин Игнатов е водещ европейски специалист по антични коли. През 2007 г. при разкопки в местността Триъгълника открива две двуколки, а през 2008 г. и една четириколка отново в могила до Караново. Материали и снимки за откритията му намират място в американското списание Archeology.

Щото седалището на организацията е в САЩ, респ. официалният език е английски. Иначе се надявам след учредяването на подразделението на тази организация в България да има нови попълнения от римофили. За момента сме 8 човека.

http://www.hotboxbg.com/?p=1142

А сега и малка хвалба. Назначен съм за представител на Nova Roma в България: EDICTUM CONSULARE DE PRAEFECTO REI PUBLICAE NOVAE ROMANAE IN BULGARIA M. Curiatius Complutensis et M. Iulius Severus consules: patribus matribusque conscriptis, Senatui Populoque Novo Romano, Quiritibus, et Omnibus S.P.D. 1. We hereby appoint A. Vitellius Celsus as Praefectus Rei Publicae Novae Romanae in Bulgaria (Consular Prefect of the Nova Roman Republic in Bulgaria) to officially represent the Nova Roman Republic and its Consuls in Bulgaria where there is no Nova Roman province currently. 2. The Praefectus' job includes a) representing Nova Roma under the authority and control of the Consuls until a province is created in that country; b) leading the job of organizing a Nova Roman province in Bulgaria; c) representing and administering all Nova Roman citizens in Bulgaria; d) executing all instructions given by the Consuls; e) reporting about and being responsible for all activities of Nova Roma in Bulgaria directly to the Consuls. 3. This edict takes effect immediately. Datum a. d. XVII Kal. Oct. M. Curiatio M. Iulio consulibus. __________________

Значи бай Прокопий се е оплел в съчиненията си, свързвайки Карпатите с Кавказ.

Рицар, нали се сещаш, че познанията на Прокопий относно географията на Източна Европа не са били на висота. Пък и човекът е нямал гугъл ърт под ръка за сверка на писанията си. Освен ако не намекваш, че човекът визира Балканите. Но тогава остава да обясниш за какви перси иде реч.

Унгарците, както и българите много обичат да се оплакват. Направо си е характерна тяхна черта.

Нацели го: Fejeskáposzta

'капоста' е късото наименование.

У болгар есть такая пословица - каждый народ заслуживает своих управляющих. Так что вина - коллективная. Ленин что - тоже не русский? Тогда кто же эти мифические чистые русские? Может эт-русские? Поскреби русского и найдешь татарина /шутили западники, но в шутке есть большая доза истины/. И нечего украинцев от русских отделять.

A как е зеле на унгарски, като си толкова отворен.